Мотиви
към Присъда № 54 от 06.11.2019 година,
постановена по НОХД № 406/2019 година по описа на РС - Елхово:
Производството по делото е образувано по внесен от РП - Елхово обвинителен акт, с който
против подсъдимият Х.А.Д. /***/, роден на *** ***, Ислямска
Република Иран, гражданин на Ислямска Република Иран, живущ ***, Ислямска
Република Иран, квартал „Садерийе, ул. „Шахин Джунуби“ №7, със средно образование,
неженен, неосъждан е повдигнато
обвинение по чл.279, ал.1 от НК, за това, че на 07.10.2019 година, в района
между 180 и 182 гранични пирамиди, находящи се в землището на село Странджа,
община Болярово, област Ямбол, влязъл през границата на страната от Република
Турция в Република България, без разрешение на надлежните органи на властта.
В съдебно заседание участващият по делото прокурор поддържа повдигнатото против подсъдимият
обвинение, като намира същото за доказано по безспорен начин както от обективна,
така и от субективна страна. Предлага на подсъдимия да бъде наложено наказание
при условията на чл.54 от НК при превес на смекчаващи вината обстоятелства, в
предвидения в закона минимален размер, а именно три месеца лишаване от свобода, изпълнението на което на основание чл.66,
ал.1 от НК да бъде отложено за срок от три години, както и наказание глоба
в предвидения в закона минимален размер
– 100 лева.
Подсъдимият, редовно призован за датата на съдебното
заседание, не се явява. Производството по делото е протекло в негово отсъствие и
с участието на служебен защитник – адв. П.М.
от АК– Ямбол. Участващият в хода на съдебното производство служебен
защитник не оспорва, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна
страна съставът на чл.279, ал.1 от НК, като пледира наказание на минимално
предвиденото в закона наказание за това престъпление, а именно предложеното от
прокурора.
Съдът, след като обсъди поотделно и в съвкупност
събраните и проверени в хода на съдебното следствие гласни и писмени
доказателства, прие за установено от фактическа
страна следното:
Подсъдимият
Х.А.Д. ***, Ислямска Република Иран. От около преди две години подсъдимият напуснал
страната си по произход и се установил в град Гиресон, Република Турция. След
двугодишен престой в град Гиресон, подсъдимият решение да се установи в страна
от ЕС, преминавайки през територията на Република България. Подсъдимият не
разполагал с надлежно разрешение да влезе през границата на страната ни, поради
което решил да премине турско - българската граница нелегално. В изпълнение на
намерението си, на 04.10.2019 година подсъдимият отишъл в град Истанбул, където
се свързал с неустановено лице на име Махмуд, което обещало да го преведе през
турско - българската граница срещу парично заплащане. На 05.10.2019 година подсъдимият
бил транспортиран от лицето Махмуд от гр. Истанбул в близост до турско
-българската граница. След като слязъл от автомобила подсъдимият тръгнал пеша
по посока към границата между Република Турция и Република България, като
вървял продължително, предимно през нощта, за да не бъде забелязан от
граничните власти. На 07.10.2019 година, около 19.00 часа, подсъдимият Х.А.Д.
влязъл през границата на страната ни от Република Турция в Република България в
района между 180 и 182 гранични пирамиди, находящи се в землището на село
Странджа, община Болярово, област Ямбол. На територията на Република България, подсъдимият
бил забелязан от св.Л.К., който сигнализирал органите на полицията и по техни
указания го отвел в село Воден в търговски обект. Там подсъдимият бил задържан
от ограните на полицията.
От
приложената по делото справка за съдимост се
установява, че подсъдимият не е осъждан.
Горната фактическа обстановка се възприе от настоящия
съдебен състав въз основа на събраните гласни и писмени доказателства –
обясненията на подсъдимия, дадени в хода на ДП, приобщени чрез прочитането им
по реда на чл.279 ал.2 предл.ІІ-ро вр. с ал.1 т.2 от НПК, показанията на
свидетелите И.К., Б.Н., Л.К., Г.Г. и А.А., дадени в хода на съдебното
следствие, писмените доказателства, приложени по делото и приобщени към
доказателствения материал чрез прочитането им по реда на чл.283 от НПК. Между
обясненията на подсъдимият и показанията на свидетелите съдът не констатира
противоречия. Показанията на свидетелите са правдиви, логични и последователни,
поради което същите се възприеха от съда и се кредитираха като достоверни и
обективни. Възпроизведените от свидетелите факти са пряко относими към времето,
мястото и механизма на осъществяване на престъпното деяние. В подкрепа на
показанията на свидетеля са и обясненията на подсъдимия, дадени в хода на ДП и
приобщени към доказателствения материал по делото, в които се съдържа
самопризнание за извършеното престъпно деяние и формата на вина. Доколкото не
се установи обратното, съдебният състав прецени обясненията на подсъдимия за
достоверни и ги цени при формиране на фактическите и правните си изводи.
Въз основа на горната фактическа обстановка съдът
направи следните правни изводи:
Подсъдимият Х.А.Д. /***/,
роден
на *** ***, Ислямска Република Иран, гражданин на Ислямска Република Иран,
живущ ***, Ислямска Република Иран, квартал „Садерийе, ул. „Шахин Джунуби“ №7,
със средно образование, неженен, е осъществил
с деянието си от обективна и субективна страна престъпният състав на чл.279, ал.1 от НК, тъй като на 07.10.2019
година, в района между 180 и 182 гранични пирамиди, находящи се в землището на
село Странджа, община Болярово, област Ямбол, влязъл през границата на страната
от Република Турция в Република България, без разрешение на надлежните органи
на властта.
Налице е съставомерно деяние по посоченият текст от
наказателния кодекс.
От обективна
страна подсъдимият Х.А.Д. /***/ е осъществил
фактически действия по преминаване през държавната ни граница, без да е получил
разрешение от надлежните органи на властта, осъществяващи гранично -
пропусквателен контрол. Подсъдимият не е имал необходимата виза, удостоверяваща
правото му за влизане в страната ни, изискуема както с оглед неговото
гражданство, така и с оглед държавата,
от която идва - Република Турция. Действащият граничен режим и ред в Република
България, изискват преминаване през определени места –ГКПП със знанието и
разрешението на граничните власти, каквото в случая е липсвало, като
категорични съждения за последното се съдържат в показанията на свидетелите и
самопризнанията на подсъдимия. Поради изложеното, от обективна страна с
деянието си подсъдимият е нарушила установения в страната режим и ред за
преминаване на държавната ни граница, като деянието е осъществено в първата
изпълнителна форма, визирана в чл.279, ал.1 от НК – „без разрешение на
надлежните органи на властта”, в хипотезата на „влизане” в страната. Деянието е
довършено, предвид на това, че подсъдимият е успяла да премине държавната
граница. Довършено
"влизане" и "излизане" през границата по смисъла на чл. 279 НК от обективна страна е налице, когато деецът е преодолял наложения контрол
или мерките и препятствията, установени от властта за по-ефикасна защита на
границата. Така очертани обективните белези на престъпния състав, сочат на
довършеност на деянието.
От субективна
страна инкриминираното деяние е извършено виновно, при пряк умисъл, като
подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на извършеното, предвиждал е
неговите последици и е целял тяхното настъпване. Предприемайки пътуването си,
подсъдимият е била наясно с обстоятелството, че за влизането му в Р България са
необходими съответните визови документи,
както и за липсата на изискуемите се такива за влизане в Р България, а
също и с установения пропускателен граничен контрол при преминаване на
държавната ни граница. Освен това е съзнавал, че ще влезе в страната ни без
знанието на граничните власти, следователно в съзнанието му е била формирана
представата за противоправния характер на деянието и за неговите
общественоопасни последици, които е предвиждал, а от волева страна пряко е
целял и искал тяхното настъпване, за да реализира крайната си цел – да достигне
до Република България.
Предвид изложеното, съдът призна подсъдимият за виновен в извършването на престъпление по чл.279, ал.1 от НК.
При определяне
на вида и размера на наказанието, съдът взе предвид степента на обществена
опасност на деянието, обоснована от динамиката на този вид престъпления
понастоящем в страната, както и обществената опасност на подсъдимия, която не е
висока, предвид на това, че същият не е осъждан, имала е добросъвестно процесуално поведение в хода
на ДП, правейки самопризнания по предявеното му обвинение, с което и е съдействал за разкриване на
обективната истина по делото. Взеха се предвид причините и подбудите за
извършване на престъплението, както и механизмът на извършването му. Посочените
смекчаващи обстоятелства не биха могли обаче да бъдат определени като
многобройни, нито като изключителни, за
да се определи наказание при условията на чл.55 от НК. При тези фактически
констатации, и при превес на смекчаващите вината обстоятелства - необременено
съдебно минало, критично отношение към деянието, направени от подсъдимият
самопризнания в хода на ДП, съдът му наложи кумулативно предвидените наказания
по чл.279, ал.1 от НК при
условията на чл.54 от НК в предвиденият в закона минимум, а именно три месеца лишаване от свобода, както и
наказание глоба в размер на 100.00 лв.
Съдът намери, че са налице материалноправните
предпоставки за приложението на чл.66,
ал.1 от НК по отношение на подсъдимият. Последният, към момента на
извършване на деянието не е бил осъждана за престъпление от общ характер,
наложеното му наказание е до три години лишаване от свобода и съдът счита, че
за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъденото
лице не е необходимо ефективното изтърпяване на наложеното наказание лишаване
от свобода. Ето защо и на основание чл.66, ал.1 от НК съдът отложи изпълнението на наложеното наказание
за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.
Мотивиран от изложеното, съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: