Р Е Ш Е Н И Е
№403
20.12.2019 г. град
Несебър
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Несебърски районен съд, VII-ми наказателен състав, на четвърти декември две хиляди и деветнадесета година
в открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Сияна ДИМИТРОВА
Секретар –
Красимира Любенова
като разгледа
докладваното от съдията Сияна Димитрова
АНД № 1406 по описа за 2019 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Раздел V от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е
по жалба от „С.М.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от управителя – Г.Н.С., чрез адв. Ж.Б. от БАК, срещу наказателно
постановление № 24-002655/05.09.2019 г. на директора на дирекция „Инспекция на
труда“ – гр. Бургас, с което на жалбоподателя, на основание чл. 416, ал. 5 във
вр. с чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда КТ/, за извършено нарушение на чл. 63,
ал. 2 от КТ, е наложено наказание „имуществена санкция“ в размер на 1500 лева.
Жалбоподателят излага подробни съображения за незаконосъобразност на
обжалваното наказателно постановление. Оспорва установената от
административнонаказващия орган фактическа обстановка, като твърди, че наказателното
постановление е немотивирано – липсва пълно и точно описание на нарушението и
обстоятелствата, при които е извършено; липсва произнасяне по тежестта на
нарушението; липсва обсъждане относно наличието на вина; липсва съответствие на
акта с целта на закона. Заявява се неправилност в изводите и констатациите в
АУАН, като се твърди, че работника С.Х. е постъпила на работа след сключване на
трудов договор и представяне на уведомление по чл. 63, ал. 2 от КТ. Твърди се, че
актът е съставен при допуснато процесуално нарушение – отсъствие на свидетел.
При изложените доводи се моли за отмяна на наказателното постановление.
В проведено по
делото открито съдебно заседание, жалбоподателят се представлява от упълномощен
адвокат, който поддържа депозираната жалба и ангажира свидетелските показания
на един свидетел. Моли за отмяна на НП, като сочи, че Р.Х.самоволно е
осъществявала дейност в проверявания обект и към момента на проверката, без да
е била допусната до работа.
Насрещната
страна по жалба – дирекция „Инспекция по труда” – Бургас, чрез процесуалния си
представител, изразява становище за неоснователност на жалбата пред съда, в
съдебно заседание. Развива подробни мотиви в подкрепа на тезата си, а именно за
доказаност на нарушението по безспорен начин и обоснованост на обжалвания акт.
Моли, обжалваното постановление да бъде потвърдено с крайния съдебен акт като
законосъобразно и правилно. Не сочи нови доказателства.
Процесната
жалба е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2
от ЗАНН, от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което
следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество същата е неоснователна.
Съдът, като взе
предвид доводите и възраженията на жалбоподателя, събраните по делото
доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното:
На 25.07.2019 г., в 12,15 часа, в хотел „Сапфир”, находящ
се в к.к. Слънчев бряг, гр. Несебър, стопанисван от жалбоподателя „С.м.“ ООД /понастоящем “С.М.” ЕООД/, била
извършена проверка от служители на ДИТ - гр. Бургас, сред които и свидетеля В.В.
– старши инспектор. Свидетелят В., заедно с трима свои колеги, влязъл в хотела,
попитал на рецепция за управител и след като му отговорили, че ще бъде повикан,
започнал проверка в обекта. Свидетелят и екипът влезли в ресторанта на хотела,
където по масите имало клиенти, като установили две жени – Р.Х.и нейната майка
- да осъществяват трудови функции, а именно – Р. подреждала измити чинии в
ресторанта, а майка ѝ работила в кухнята. Екипът се легитимирал и обявил,
че провежда проверка, като предоставил на установените в ресторанта и кухнята
работници списък, в който да декларират данни по чл. 402, ал. 1 от КТ – имена,
ЕГН, длъжност, работно време, възнаграждение. Р.Х.се вписала в списъка като
работник на длъжност “пиколо” и с работно време от 08,00 часа до 17,00 часа,
като заявила, че е за първи ден на работа. Докато работниците се вписвали в
списъка, предоставен от проверяващите, на проверката пристигнал представител на
дружеството-жалбоподател – свидетелят К., с приложено по преписката пълномощно.
На същия била връчена призовка по чл. 45, ал. 1 от АПК за представяне в ДИТ –
Бургас на изискани документи. Документи били представени от свидетеля К. в ДИТ
– Бургас на 01.08.2019 г., като след проверката им на 05.08.2019 г. било
установено, че Р.Х.има сключен трудов договор с жалбоподателя за длъжността
“камериерка” от 25.07.2019 г., но същият, съгласно представена от работодателя
справка, е регистриран е НАП – Бургас един час след проверката в обекта. Констатациите
на проверяващите са били обективирани в протокол от проверка №
ПР1925629/05.08.2019 г., връчен на същата дата на свидетеля К., като въз основа
на същия свидетелят В. съставил АУАН № 02-00002655/05.08.2019 г. за допуснато
нарушение на чл. 63, ал. 2 от КТ, получен от представител на жалбоподателя
–свидетеля К. на 05.08.2019 г. без вписани възражения. По повод констатациите,
управителят на дружеството – жалбоподател е депозирал възражение, с което се
оспорва Р.Х.да е била допусната да полага труд като мияч на чинии, преди да й
бъде връчено уведомление по чл. 63, ал. 2 от КТ, като се сочи, че същата е
имала сключен и регистриран трудов договор към 25.07.2019 г., връчването на уведомление за който било
удостоверено с протокол. Въз основа на АУАН е издадено и процесното НП, предмет
на проверка в настоящото производство.
Посочената фактическа обстановка се установява
безпротиворечиво от всички събрани по делото доказателства – в това число и
писмените такива /протокол № ПР1925629/05.08.2019 г. от извършена проверка; АУАН
№ 02-00002655/05.08.2019 г.; възражение на жалбоподателя от 09.08.2019 г.;
призовка по чл. 45, ал. 1 от АПК; списък на работещите в х-л “Сапфир”, к.к.
Сл.бряг, при “С.м.” ООД от 25.07.2019 г., 12,15 ч.; трудов договор №
16/25.07.2019 г.; справка за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5
от КТ вх. № 02388193090240/25.07.2019 г., 13,47 часа; заповед №
З-0058/11.02.2014 г. на изпълнителния директор на ИА „ГИТ”/. Фактическата
обстановка се потвърждава и от свидетелските показания на разпитаните свидетели
В. и К..
От доказателствата по делото се установява в пълнота
описаната по-горе фактическа обстановка. Същите си кореспондират помежду си и
съдът ги кредитира изцяло. Впрочем и самият жалбоподател не оспорва от
фактическа страна, че Р.Х.е осъществявала трудова дейност на 25.07.2019 г. на
стопанисвания от дружеството обект. С жалбата са изложени насрещни фактически
твърдения, които обаче касаят различно лице, а именно С.Х.. С депозирано в срок
възражение срещу АУАН, управителят на жалбоподателя заявява отсъствие на
констатираното нарушение, като не оспорва констатациите в акта. Възражения
срещу констатациите не са вписани и от упълномощения представител на жалбоподателя
в АУАН, както и по повод връчения му протокол от проверката. Такива не се
установи от показанията по делото да са отправяни и на място при проверката от
представителя на работодателя – свидетеля К.. Сам свидетелят К. заявява, че по
повод проверката единствено е представил изискани писмени документи в ДИТ –
Бургас. Поради изложеното, съдът намира показанията му, че Р.Х.самоволно е
полагала труд в ресторанта на хотела към момента на проверката за
несъстоятелни, израз на защитна теза, противоречащи на изявленията на
работодателя по делото и неподкрепени от събраните писмени доказателства,
предвид което и не ги кредитира в тази им част. До разколебаване свидетелската
годност на К. и до опровержение на горното води и констатирано от съда
несъответствие, а именно – свидетелят твърди, че работникът Р.Х.е следвало да
работи на 25.07.2019 г., на смяна с начало от 14,00 часа, докато в същото време
от съдържанието на представения пред ДИТ – Бургас трудов договор с Х. е видно,
че същата е с установено пълно работно време на 8 часа, с начало – 08,30 часа и
срок за постъпване – до 25.07.2019 г. Следователно, за съда се налага извода,
че констатираното полагане на труд от Х. в часа на проверката е било в установеното
по трудов договор работно време и в посочения първи работен ден.
От друга страна именно представените от жалбоподателя
писмени доказателства удостоверяват, че трудовият договор с лицето е сключен и
регистриран е НАП след извършената проверка в обекта – след 12,30 часа на 25.07.2019
г., доколкото свидетелските показания на свидетелите и декларацията на Х.
установяват, че проверката е била осъществена за времето около 12-12,30 часа на
25.07.2019 г.
Във връзка с формиране на фактическите изводи на съда,
следва да се има предвид, че не се приемат възраженията на жалбоподателя за
недоказаност на установените в хода на проверката факти. Най-общо възраженията
на жалбоподателя са насочени срещу доказателствената стойност на протокола от
извършената проверка. На първо място следва да се има предвид, че в КТ са
предвидени различни задължения за работодателя и контролните органи, които имат
за цел да обезпечат надлежното събиране на доказателства за целите на контрола
по спазване на трудовото законодателство /чл. 402, чл. 403, чл. 403а от КТ/.
Анализът на посочените разпоредби води до извод, че контролните органи имат
възможност да събират данни чрез писмено деклариране от работниците и
служителите, които са задължени да посочват истината, както и чрез писмени
доказателства, свързани с разпределението на работното време и организацията на
работа, които работодателят е задължен да представи съгласно чл. 403а от КТ. В
тази връзка, следва да се отбележи, че назависимо от отпитите да бъде
разколебана доказателствената стойност на декларацията на Р. Х., твърденията на
жалбоподателя за конфликт между страните и тенденциозно поведение на Х. в
посока уронване престижа на работодателя и с цел изнудване, останаха
неподкрепени със съответни писмени доказателства, предвид което и съдът я
кредитира с доверие. Още повече основните декларирани данни от Х. съответстват
на представения от работодателя трудов договор.
При така установената
фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Настоящият съдебен състав, като инстанция по същество и
след извършена проверка за законност, констатира, че при издаване на
обжалваното наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на
процесуалния закон, които да обуславят неговата отмяна. Същото е издадено от
компетентен орган /оправомощен да издава НП със заповед № З-0058/11.02.2014 г.
на изпълнителния директор на ИА „ГИТ”/ и в срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН. При
издаване на АУАН и наказателното постановление са спазени и императивните
разпоредби на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, като не се установяват допуснати
съществени процесуални нарушения в хода административнонаказателното
производство, които да влекат отмяна на постановлението.
Несъстоятелни се явяват оплакванията за незаконосъобразно
съставен АУАН - в отсъствие на свидетел. Съгласно чл. 40, ал. 1 от ЗАНН
актът за установяване на административното нарушение се съставя в присъствието
на нарушителя и свидетелите, които са присъствували при извършване или
установяване на нарушението, а от анализа на разпоредбите на чл. 40, ал. 3 и
чл. 43, ал. 3 от ЗАНН се достига до извода, че е достатъчно актът да се подпише
от един свидетел и да се предяви на нарушителя, стига свидетелят да съвместява
качествата – очевидец на нарушението и да присъства при съставяне на акта. Като
свидетел в процесния случай и в текста на АУАН е посочена Г.С., която е
положила и подписа си в края на акта, който е връчен на нарушителя в деня на
съставянето му. При това положение и доколкото Г.С. е част от екипа извършил
проверка на място в обекта на жалбоподателя на 25.07.2019 г., съгласно
представения по преписката протокол, съдът намира, че същата съвместява изисканите
от законодателя с чл. 40, ал. 1 от ЗАНН качества. Във връзка с релевираното
оплакване, следва да се посочи, че ЗАНН не въвежда допълнителни изисквания към
свидетеля, извън посочените, предвид което и факта, че свидетелката заема
длъжност при ДИТ – Бургас не може да се приеме за нарушение на процедурата по
издаване на АУАН, още повече съществено такова. За пълнота, съдът констатира,
че оплаквания относно процедурата по съставяне на АУАН са наведени едва с
процесната жалба и не се съдържат в депозираното от жалбоподателя възражение,
поради което и не са били предмет на преценка от наказващия орган. По тези
съображения съдът намира, че с издаването на наказателното постановление не е
нарушено правото на защита на жалбоподателя.
Не се констатират необоснованост, непълнота при посочване
на нарушението и материална незаконосъобразност, които да водят до извод за
отмяна на обжалваното наказателно постановление. В конкретния случай се касае
за извършено нарушение по чл. 62, ал. 3 от КТ, съгласно която разпоредба
работодателят няма право да допуска до работа работника или служителя, преди да
му предостави документите по ал. 1. Сред документите по ал. 1 е копие от
уведомлението по чл. 62, ал. 3, заверено от териториалната дирекция на
Националната агенция за приходите. От фактическа страна по делото се
установява, че Р.Х.е била допусната от работодателя „С.М.“ ЕООД до работа на 25.07.2019 г. в 12,15
часа. Наред с това безспорно се установява, че уведомлението по чл. 62, ал. 5
от КТ е било заверено от органите на НАП на същата дата – 25.07.2019 г., но в
по-късен час - в 13,47 часа. Налага се извод, че от фактическа страна по делото
е доказано, че на посочената в НП дата Х. била допусната до работа и
осъществявала трудови функции в процесния обект хотел “Сапфир”, без да й е
представен един от документите по чл. 63, ал. 1 от КТ - заверено копие от
уведомлението за сключен трудов договор, т.е. по делото се доказва формалното
извършване на вмененото с обжалваното НП нарушение. Разпоредбата на чл.
62, ал. 3 от КТ предвижда задължение за работодателя в тридневен срок от
сключване на трудов договор да го регистрира в НАП. Дружеството - жалбоподател
е спазило този тридневен срок, но в случая НП е издадено за неизпълнение на
задължението на работодателя да не допуска до работа служител преди да са му
връчени съответните документи. В законоустановения тридневен срок работодателят
следва да регистрира трудовия договор и докато тази регистрация не е
осъществена и не е връчено на служителя заверено уведомление, работодателят не
следва да допуска работника да полага труд.
Съдът приема за неоснователни възраженията на
жалбоподателя, че към момента на проверката Х. не се е намирала в обекта на
основание трудово правоотношение, а самоволно е полагала труд в ресторанта. В
тази връзка следва да се има предвид, че трудовото правоотношение е уреденото
от трудовото законодателство правоотношение, което възниква при и по повод
предоставянето на работна сила от работника на работодателя. Трудовите правоотношения
се различават от останалите граждански правоотношения между страните, свързани
с престирането на работна сила по своите елементи, уредени в трудовото
законодателство - напр. работно време и почивки, отпуски, трудово
възнаграждение. Наличието на всички тези елементи характеризира едно отношение
като трудово. В случая Х. собственоръчно е декларирала, че работи за
дружеството-жалбоподател и е отразила конкретни елементи на трудовото
правоотношение /длъжност, работно време, трудово възнаграждение/. Наред с това
служителите на ДИТ-Бургас също са възприели Х. да осъществява конкретни трудови
функции по подреждане на съдове в обекта, в работен режим на последния /в
ресторанта са констатирани клиенти/. В този смисъл, нелогични и неподкрепени от
останалите доказателства по делото остават твърденията на свидетеля К., че Х.
по собствена инициатива е извършвала дейност в ресторанта. В кръга на функциите
на ръководството на обекта е да следи и да не допуска до работа външни лица, с
които не са налице правоотношения, като противното съставлява закононарушение и
основание за ангажиране отговорността на работодателя. От изложеното може да се
направи извод, че към 12,15 часа на 25.07.2019 г. работодателят не е бил
получил уведомление, заверено по надлежния ред, което да връчи на работничката Х.,
предвид което дружеството - жалбоподател безспорно е осъществило състава на
нарушението по чл. 63, ал. 2 от КТ.
За извършеното нарушение на чл. 63, ал. 2 от КТ
законодателят, с разпоредбата на чл. 414, ал. 3 от КТ, предвижда наказание
„имуществена санкция“ в размер от 1500 лева до 15 000 лева. В случая,
наказващият орган е наложил на жалбоподателя санкция в минималния предвиден размер
от 1500 лева. При определяне на наказанието при условията на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН съдът достигна до извод, че така определеният размер на санкцията е
справедлив, тъй като липсват отегчаващи вината обстоятелства и налагане на
наказание над предвидения в закона минимум би било необосновано и несъответно.
С така наложеното наказание в размер на 1500 лева се постигат целите,
предвидени в чл. 12 от ЗАНН - да се предупреди и превъзпита нарушителят, както
и генералната превенция за въздействие върху обществото. Така определеният от
законодателя минимален размер е достатъчно висок и при липсата на данни за
други нарушения на трудовото законодателство от страна на
жалбоподателя-работодател, отговаря на целите на административното наказание.
С оглед изложеното обжалваното наказателно постановление
следва да се потвърди изцяло, като законосъобразно и правилно.
Мотивиран от
горното и на основание чл. 63, ал. 1, предл. първо от ЗАНН, Несебърският
районен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно
постановление № 24-002655/05.09.2019 г. на
директора на дирекция „Инспекция на труда“ – гр. Бургас, с което на „С.М.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от управителя – Г.Н.С., на основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 414, ал. 3 от Кодекса на
труда /КТ/, за извършено нарушение на чл. 63, ал. 2 от КТ, е наложено наказание
„имуществена санкция“ в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд - гр. Бургас в
14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: