РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Административен съд
Пловдив
О П Р Е Д
Е Л Е Н И Е
№ 496
гр.
Пловдив, 08 . 03 . 2018 год.
Административен
съд – Пловдив, VI състав, в закрито
заседание на осми март през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
Административен съдия: Здравка Диева
като разгледа адм. дело № 360 по описа за 2017г., взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 248 ГПК.
*** ЕООД, ЕИК ******, ***, представлявано от адв.Зл.Г. е
подало молба / 14.02.2018г., с която е поискано на основание чл.248 ал.1 ГПК
вр. с чл.144, 143 ал.3 АПК да бъде допълнено Определение № 212/29.01.2018г. по
адм.д.№ 360/2017г. в частта за разноските.
1. Твърди се, че съдът се е произнесъл частично по направено
с молба по чл.248 ГПК искане за изменение на Решение № 2193/12.12.2017г. по
адм.д.№ 360/2017г. на Административен съд – Пловдив в частта за разноските.
Според молителя, не е налице произнасяне по цялата заявена претенция за
разноски и в диспозитива на съдебния акт липсва произнасяне относно
претендираните с молбата разноски : 600лв. за изготвяне и представяне на
преюдициално запитване до СЕС на основание чл.9 ал.5 от Наредба № 1 от
09.07.2004г.; 200лв. за изготвяне и подаване на касационна частна жалба против
Определение № 1091/02.06.2017г. и 150лв. за явяване в повече от две съдебни
заседания съобразно чл.7 ал.8 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Поискано е допълване на Определение № 212/29.01.2018г. по
адм.д.№ 360/2017г. с присъждане на разноски : 600лв. за изготвяне и представяне
на преюдициално запитване до СЕС на основание чл.9 ал.5 от Наредба № 1 от
09.07.2004г.; 200лв. за изготвяне и подаване на касационна частна жалба против
Определение № 1091/02.06.2017г. и 150лв. за явяване в повече от две съдебни
заседания съобразно чл.7 ал.8 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
2. Ответникът представи отговор на 06.03.2018г., според
който молбата на *** ЕООД е неоснователна. Заявено е, че посочените в молбата
разпоредби от Наредба № 1/2004г. не са приложими в настоящото административно
производство. Изтъкнато е, че процесуалният представител на *** ЕООД поставя
повторно искане за присъждане на разноски за изготвено преюдициално запитване,
което искане е оставено без уважение от съда с решението. Считат се за
неоснователни и останалите претенции, тъй като с Определение № 212/29.01.2018г.
по адм.д.№ 360/2017г., съдът се е произнесъл по всички искания за разноски.
Поискано е молбата да бъде отхвърлена.
3. При разглеждане на молбата съдът съобрази разпоредбата
на чл.248 ГПК : В срока
за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от
постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени
постановеното решение в частта му за разноските.
За този срок се констатира, че не е изтекъл при подаване на първата
молба от 03.01.2018г., но не и по отношение на втората от 14.02.2018г. Втората
молба е подадена в срока за обжалване на определението от 29.01.2018г. /чл.248
ал.3 ГПК/, а не в срока за обжалване на решението, който при благоприятен
резултат е срокът по т.14 от Т.Р. от 06.11.2013г. на ВКС по т.д.№ 6 / 2012г. –
„Началният момент, от който започва да тече срока по чл. 248, ал. 1 ГПК за
подаване на молба за допълване или изменение на решението в частта за
разноските и по отношение на страната, която няма интерес да го обжалва, тече
от уведомяването й за решението, ако същото е обжалваемо”. Решението по адм.д.№
360/2017г. е съобщено на търговското дружество на 28.12.2017г., л.457. Правото
на искане за изменение или допълване на решение в частта му за разноските не е
ограничено в насока брой искания, а по отношение срок, в рамките на който може
да бъде предявено.
Определение № 212/29.01.2018г. по
адм.д.№ 360/2017г. в частта за разноските е краен съдебен акт, поради което не
би могло да бъде изменено от съда по реда на чл.253 ГПК и в нормата на чл.248 ГПК не е предвидена възможност за изменение или допълване на определение,
постановено по молба за допълване/изменение на решение в частта за разноските.
Поради това, молбата за изменение на Определение № 212/29.01.2018г. по адм.д.№
360/2017г., с което е изменено Решение № 2193/12.12.2017г. по адм.д.№ 360/2017г.
в частта за разноските, следва да бъде приета за недопустима.
Извън посоченото се отбелязва, че с Определение №
212/29.01.2018г. по адм.д.№ 360/2017г. е допълнено Решение № 2193/12.12.2017г. по адм.д.№ 360/2017г. на
Административен съд – Пловдив в частта за разноските, като е съобразен списък
на направените съдебни разноски от страна на *** ЕООД, л.419. Възприето е, че
не са отграничени самостоятелно разноските за банкови такси, но посоченият
размер в молбата за допълване на решението /7.50лв./ е установим при преглед на
отделните суми, преведени по банков път. По отношение на този размер и вид
разноски съдът не се е произнесъл, поради което решението е допълнено. По отношение
претенцията за адв.възнаграждение за изготвяне и подаване на частна касационна
жалба против определение от 02.06.2017г. – съдът се е произнесъл с
определението за изменение на решението в частта за разноските /“С определение
от 02.06.2017г. по адм.д.№ 360/2017г. е оставено без уважение искане за спиране
на Заповед № 1149/12.12.2016г., на основание чл.166 ал.2 АПК при влязло в сила
разпореждане за допускане на предварително изпълнение на административния акт.
Определението е оставено в сила от ВАС с Определение № 9750/2017г. по адм.д.№
7812/2017г. Съдебното производство по реда на чл.166 АПК е самостоятелно,
поради което за претенцията за разноски - адв.възнаграждение за изготвяне и
подаване на частна касационна жалба против определението, е относим изхода от
спора по конкретното производство. При неуважено искане за спиране, не следва
да бъдат присъждани съдебни разноски за частната жалба пред ВАС“/. Налице е и
произнасяне в частта за претенцията за изготвяне и представяне на преюдициално
запитване /“Посоченото изцяло се отнася и за производството по преюдициално
запитване, което не е уважено и за което са изложени мотиви в решението по
делото“./. По третата претенция в молбата също е налице произнасяне в решението,
което е отбелязано в определението за изменение на решението в частта за
разноските .
В молбата за допълване на Определение № 212/29.01.2018г. по
адм.д.№ 360/2017г. не е посочено да се счита за жалба против определението от
29.01.2018г., вкл. молбата от 14.02.2018г. е адресирана до АС-Пловдив и ясно е
отразено искането за допълване на определението от 29.01.2018г., а не за обжалването
му в 14 дн.срок.
По изложените съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
Оставя без разглеждане молба на *** ЕООД, ЕИК ******,
представлявано от адв.Зл.Г., от 14.02.2018г., с която е поискано на основание
чл.248 ал.1 ГПК вр. с чл.144, 143 ал.3 АПК да бъде допълнено Определение №
212/29.01.2018г. по адм.д.№ 360/2017г. в частта за разноските, с което е изменено
Решение № 2193/12.12.2017г. по адм.д.№ 360/2017г. в частта за разноските.
Определението
може да се обжалва пред Върховния Административен Съд в 7 дн.срок от
съобщението за постановяването му.
Препис от Определението да се изпрати на
страните.
Административен
съдия :