гр. Велико Търново, 5.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд гр.Велико Търново – осми
състав, в
съдебно заседание на седемнадесети юни две хиляди двадесет и първа година в
състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ДИАНА КОСТОВА
при участието на
секретаря П.И., изслуша докладваното от съдия Костова адм. дело №103 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производство
по реда на чл. 145 и сл. От АПК във вр. с чл. 36в, ал. 8 от ППЗСП.
Образувано е по жалба на Община Велико
Търново,представлявана от Кмета против Заповед № РД 01-1766 / 18.09.2019г.,
издадена от Изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане,
потвърдена с Решение № 268 / 17.10.2019г. на Министъра на труда и социалната политика,
с която е намален капацитета на социалната услуга „Дом за пълнолетни лица с
умствена изостаналост” от 77 на 59 лица, считано от 01.10.20119г. в с.Пчелище,
община Велико Търново.
В жалбата се правят оплаквания за
незаконосъобразност на ИАА, който е издаден при съществено нарушение на
административно- производствените правила, при неправилно приложение на
материалния закон и в противоречие с целите на действащия закон за предоставяне
на социална услуга от резидентен тип.
В същата не са изложени мотиви, което е
съществено нарушение на чл. 59, ал.2 от АПК и представлява самостоятелно
основание за отмяна на Заповедта.
Допуснато е нарушение на чл. 36в от
ППЗСП, отменен към настоящия момент, доколкото не са налице материалните
предпоставки за закриване, промяна на местоположението и /или капацитета на
социалните услуги, когато са делегирани от държавата дейности.След като
фактически услугата се предоставя от Общината, то само Общинският съвет може да
вземе решение относно промяна капацитета на услугата. Решението на ИД на АСП
следва да бъде съобразено с годишния план на общината за развитие на социалните
услуги, доколкото това е предвидено в разходната част на общинския бюджет.
Следователно издателят на ИАА е следвало да уведоми Общината, доколкото промяна
на капацитета на делегирана социална услуга води до промяна на получаваните от
държавата средства и съответно до промяна на общинския бюджет.
След като от представените по делото
доказателства се установява, че ДПЛУИ с. Пчелище- сграда и поземлен имот са собственост
на Съюз на слепите , а не на Община В. Търново, която изисква сериозна
поддръжка. При намаляване на капацитета на заведението, ще бъде намалена и
държавната субсидия, което от своя страна налага дофинансиране от Общината.
По тези съображения се иска отмяна на
обжалвания акт. В о.з. се представлява от ... Н., която поддържа така
подадената жалба. В указания от съда срок по чл. 149, ал. 3 ГПК във вр. с
чл.144 от АПК депозира писмена защита.
Ответник жалба Изпълнителния директор на Агенцията за
социално подпомагане изразява становище за неоснователност на жалбата и моли за
отхвърлянето й. Чрез своя процесуален представител ... Д. счита ,че ИАА е
издаден от компетентен орган, при спазване на процесуалните правила и при точно
приложение на материалния закон, доколкото е налице трайно намаляване на
капацитета на заведението за последните три месеца, което съответства на
нормата на чл 36в, ал. 6 от ППЗСП. В указания от съда срок представя подробна
писмена защита.
Настоящата инстанция след като взе
предвид становищата на страните приетата по делото административна преписка от
фактическа страна намира за установено следното :
С решение №2729/26.2.2021г на Върховен административен
съд по административно дело №9469/2020 г. е отменено решение №73/13.4.2020г.
постановено по адм.д. 701/20г. по описа на Административен съд Велико Търново,
с което процесния акт е отменен и
делото е върнато на същия съд на друг състав,
съобразно с указанията дадени от ВАС в мотивите на решението.
В
горепосоченото решение на ВАС изрично е посочено, че съдът на основание чл. 152, ал. 4 АПК съдът следва да задължи
административния орган да представи всички доказателства от преписката по
издаване на оспорения административен акт т.напр. Заповед №
РД01-0356/09.03.2018 г. на Изпълнителния директор на АСП, Заповед №
РД01-1705/12.09.2019 г./. Същите са представени в срок с писмо вх. №
1185/19.3.2021г.
На следващо място е посочено, че настоящият
състав следва на основание чл.170, ал. 3 от АПК да разпредели доказателствената
тежест по делото, което е сторено с разпореждането по насрочване на делото. .
Предмет
на настоящото съдебно производство e Заповед № РД01-1766 / 18.09.2019г.,
издадена от Изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане, с
която е намален капацитета на социалната услуга „Дом за пълнолетни лица с
умствена изостаналост” от 77 на 59 лица, считано от 01.10.20119г. в с.Пчелище,
община Велико Търново.
След като разгледа оплакванията,
изложени в жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в
рамките на задължителната проверка по чл.168 от АПК, административният съд
приема за установено от фактическа страна следното:
Дом за пълнолетни лица с умствена
изостаналост в с.Пчелище е социална услуга, делегирана от държавата дейност,
финансирана със средства от държавния бюджет. С Решение № 28 / 19.01.2018г.
Министерски съвет приема План за действие 2018-2021г. за изпълнение на
Национална стратегия за дългосрочна грижа, съгласно който е предвидено
закриването на тази институция. Със Заповед № РД01-0356/ 09.03.2018г. на
Изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане е преустановено
настаняването на потребители в дома. Към момента на издаване на тази заповед
потребителите на услугата в дома са 77.
Със Заповед № РД01-1705 / 12.09.2019г. е
разпоредено извършването на мониторинг в Дом за пълнолетни лица с умствена
изостаналост. На 16.09.2019г. е депозиран Доклад на ръководителя на
инспектората, съгласно който заетостта в дома за м.06.2019г. е 60 потребители,
за м.07.2019г. е 58 потребители и за м. 08.2019г. е 58 потребители. Въз основа
на тези констатации е направено предложение за намаляване на капацитета на дома
от 77 места на 59 места. Въз основа на предложението на ръководителя на
инспектората е издадена и оспорената заповед. Същата е била обжалвана по
административен ред пред Министъра на труда и социалната политика , който с
решение №268/17.10.2019г. е отхвърлил така подадената жалба.
В хода на съдебното производство са
представени присъствена книга на потребителите за м.06, 07 и 08.2019г., справки
за местата в специализираната институция и нотариални актове за собственост на
имота, в който се намира дома.
.Изискани от ответника са Заповед № РД01-0356/09.03.2018 г. на
Изпълнителния директор на АСП, Заповед № РД01-1705/12.09.2019 г., които са
депозирани по делото с писмо вх. №
1185/19.3.2021г.
Предвид установеното от фактическа
страна, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена от лице с
активна процесуална легитимация, доколкото издадения за нея ИАА се явява
неблагоприятен в законоустановения преклузивен 14 дневен срок по чл. 149, ал. 3
от АПК от получаване на потвърждаващото решение на МТСП, което я прави
допустима. Спазен е и срока по чл.
97, ал. 1 от АПК с оглед на датата на потвърдителното решение,
представляващо електронен документ, подписан с КЕП от министъра на труда и
социалната политика. По делото не са представени доказателства кога това решение
е връчено на жалбоподателя, поради което следва да се приеме, че визирания
по-горе 14 дневен срок по чл.
149, ал. 3 от АПК е спазен.
За да бъде допустима жалбата, същата
следва да бъде насочена срещу ИАА. Не е спорно по делото, че се касае за ИАА,
отговарящ на изискванията на чл. 21, ал.1 от АПК. Съгласно разпоредбата на чл.
36в, ал. 8 от ППЗСП " В 14-дневен срок от получаване на предложенията
по ал. 1, 3, 6 или 7 изпълнителният директор на Агенцията за социално
подпомагане със заповед разрешава или отказва откриването, закриването,
промяната на вида, местоположението и/или капацитета на социалните услуги..
Съответно, съгласно чл.
36в, ал. 9 от ППЗСП разпорежда заповедта по ал. 8 да подлежи на обжалване
по реда на АПК ,
което доказва становището, че се касае за ИАА.
Разгледана по същество е
неоснователна.
След извършване на служебна проверка,
съдът установи, че обжалвания акт
е издаден от компетентен орган , така както е посочен в нормата на чл. 36в,
ал.6 от ППЗСП – ИД на АСП Съгласно разпоредбата на чл.
36в, ал. 6 от ППЗСП "При констатирано незапълване на определения
капацитет на социална услуга, когато е делегирана от държавата дейност, за
период от три месеца ИД на АСП разрешава промяна на капацитета й по мотивирано
предложение на инспектората по чл. 5,
ал. 4 от Закона за социално подпомагане. ". В процесният случай
заповедта е издадена и подписана именно от този орган, при което той е упражнил
законово правомощие в предметните предели на дадената му компетентност.
Заповедта е издадена в предвидената от закона форма, тъй
като съдържа мотиви – фактическите установявания и правните изводи на органа и
е в предписаната писмена форма. В самата заповед е налице препращане към
аргументите, изложени от ръководителя на Инспектората при АСП, които съдържат
подробно описание на фактите и съответното на тях приложимо право.
Не са допуснати съществени
процесуални нарушения, които да представляват самостоятелно основание за отмяна
на акта. Както е посочил съдът при първоначалното разглеждане на делото е
следвало да бъде уведомена заинтересованата страна Община В. Търново, доколкото
се засяга нейния бюджет. Жалбоподателят е бил уведомен за започване на
производството и неговото движение, тъй като му е връчен доклада от извършения
мониторинг, издадения ИАА, като същият е упражнил в пълна степен правото си на
защита чрез подаване на жалби по административен и съдебен ред. Не е налице и
твърдяното неизпълнението на
разпоредбите на чл.36в, ал.2 и ал.3 от ППЗСП настоящият състав намира за
нарушение на процесуалните правила от категорията на съществените, тъй като при
спазването му е възможно издаването на административен акт с различно
съдържание. Касае се за два различни състава, единият, при който капацитета се
намалява при законоустановените предпоставки, за което е необходимо решение на
Общински съвет и други писмени доказателства, и вторият – касаещ настоящия
казус- когато намалението на капацитета е трайно за срок от повече от три
месеца, установен от инспектората при извършена проверка.
По приложение на материалния закон съдът намира следното:
Според
приложимата към момента на издаването на заповедта редакция на нормата на чл.
16, ал. 1 от ЗСП "Социалните услуги са дейности в подкрепа на лицата
за социално включване и самостоятелен начин на живот, които се основават на
социална работа и се предоставят в общността и в специализирани институции.
". Според приложимата редакция на нормата на чл.
16, ал. 7 от този закон "Видовете социални услуги в общността и
специализирани институции се определят с правилника за прилагане на закона.
". Разпоредбата на чл. 16, ал. 8, т. 1 от ЗСП в приложимата му редакция
гласи: "В зависимост от начина на финансиране социалните услуги са:
делегирани от държавата дейности, когато се финансират от държавния бюджет;
". Съгласно приложимата към момента на издаването на заповедта редакция на
разпоредбата на чл.
18, т. 2 от ЗСП социалните услуги се извършват и от общините. Според чл.
19, ал. 4 от закона условията и редът за планиране, разкриване,
предоставяне и закриване на социални услуги се определят с правилника за прилагане
на закона.
Или в обобщение
социалните услуги са форма на социално подпомагане и според заложените принципи
в чл. 1, ал. 2 ЗСП имат за цел: т. 1 - да
бъдат подпомагани гражданите, които без помощта на другиго не могат да
задоволяват своите основни жизнени потребност, . т. 2 - укрепване и развитие на
обществената солидарност в трудни житейски ситуации; т. 3 - подкрепа за
социално включване на лицата, които получават социални помощи, и на лицата,
които ползват социални услуги.
Според чл.
18а, ал. 1 ЗСП, кметът на общината управлява социалните услуги на
територията на съответната община, които са делегирани от държавата дейности и
местни дейности, и е работодател на ръководителите на тези услуги с изключение
на случаите на възлагане на управлението по ал. 3.
|
|
|
|
|
Не е спорно по делото, че услугата се
извършва от Общината, като видно от доклада на инспекторите при инспектората
към АСП, от решението на Общинския съвет
за разкриването на социалната услуга, същата се финансира изцяло от
републиканския бюджет, чрез общинския такъв. Жалбоподателят не оспорва
констатациите на инспекторите, обективирани в съответния доклад, че заетостта в дома за последните шест месеца е
както следва – март 2019- 64 лица, м. април 2019г-61 лица, м. май 2019г. -61
лица, за м.06.2019г. е 60 потребители,
за м.07.2019г. е 58 потребители и за м. 08.2019г. е 58 потребители. Със Заповед
№ РД 01-0356/ 09.03.2018г. на Изпълнителния директор на Агенцията за социално
подпомагане е преустановено настаняването на потребители в дома, като към
момента на проверката потребителите на
услугата в дома са 56. По искането на жалбоподателя да се представи регистър на
лицата, заявили такава социална услуга за посочения дом, ответник жалба е
депозирал писмено становище вх. № 2142/13.5.2021г.в което изрично е посочено,
че такъв не се поддържа след датата на издаване на горепосочената Заповед за
преустановяване настаняването на потребители.
С
оглед така изложеното съдът намира, че са налице кумулативните предпоставки на нормата на чл.
36в, ал. 6 от ППЗСП, изискващи намаляване на капацитета на предоставяната
социална услуга, която е делегирана държавна дейност, в рамките на три
последователни месеца. Видно от доклада на инспекторите е ,че е налице трайно
намаляване на потребителите на услугата за шест месеца, поради което при
стриктно тълкуване на тази норма, същата е правилно посочена от АО. Същият
действа в условията на обвързана компетентност, при съответно направеното
предложения от страна на инспектората е длъжен в рамките на 14 дни да издаде
заповед от посочения вид за намаляване капацитета на услугата.
Не е налице и превратно упражнена от ответника
власт в нарушение на принципите на чл.
4, ал. 2, изречение първо и чл. 6,
ал. 5 от АПК.
Целта на
разпоредбата на чл. 36в, ал. 6 от ППЗСП е икономично разходване на съответните
републикански бюджетни в ситуация, при която без да се подкопава качеството на
предоставяната социална услуга, се стеснява и то временно обема с оглед липсата
на нуждаещи се от такава услуга лица. Впрочем тази цел се извлича и от
изискването на Правилника за общинска стратегия, която се разработва пир
участие на широк кръг заинтересовани на основание чл.
36б, ал. 2 от ППЗСП, и в която задължително съдържа описание на
стратегическите цели и необходимите дейности в областта на социалните услуги;
вид и брой на социалните услуги, предоставяни в специализирани институции,
които се планира да бъдат закрити и ресурсно обезпечаване на тези институции,
т. е предвижда динамично развитие на обективните фактори, свързани с
предоставянето на социални услуги от общините, вкл. и планираното закриване на
такива услуги, а по – аргумент за по – силното и намаляване на техния
капацитет, като в конкретната стратегия така или иначе е предвидено закриването
на процесната услуга до 2020 година.
Въз основа на
този доклад на посочените двама инспектори, изпълняващият длъжността ръководител
на инспектората при АСП с приложения по делото доклад е предложил на ответника въз основа на
възпроизведените обстоятелства да се намали капацитета на услугата от 77 на 59
потребители, което представлява средноаритметичното число на потребители за
последните три месеца преди издаване на заповедта.
В този смисъл е
и константната съдебна практика на ВАС : Решение № 728 от 21.01.2014 г. на ВАС
по адм. д. № 12530/2013 г Решение № 3619 от 31.03.2015 г. на ВАС по адм. д. №
12038/2014 г Решение № 4157 от 11.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11082/2015 г.,
Решение № 4274 от 2.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13668/2020 г.,
Неотносими към
настоящия спор са твърденията на жалбоподателя, че по този начин услугата ще
бъде с влошено качество и ще се налага нейното дотиране от общинския
бюджет. Впрочем извън възпроизведените
мотиви от вече коментирания по-горе доклад, ръководителят на Инспектората е
посочил и, че с решение № 776/30.10.2018 г, изменящо и допълващо решение № 277
от 2018 г. на Министерския съвет за приемане на стандарти за делегираните от
държавата дейности с натурални и стойностни показатели е определено
финансирането на тази услуга за 2019г.
Неоснователно е
и оплакването, че общината е вложила значителни средства при ремонта на
сградите, в които се помещава центъра. Касае се за делегирана от държавата
дейност, като размерът на отпусканите средства е пряко свързан с броя на
потребителите на социалната услуга, а не с парите, отпускани от общинските
бюджети за ремонт и оборудване на местата, където се предоставят тези услуги.
С оглед на така
установеното съдът намира, че обжалвания ИАА е издаден от компетентен орган, в
предвидената от закона форма, при спазване на процесуалните изисквания, при
правилно приложение на материалния закон и в съответствие с целта на закона.
Следователно като неоснователна, жалбата
следва да се отхвърли.
Водим от горното, Великотърновският административен съд, осми състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата
на Община Велико Търново,представлявана от Кмета против Заповед № РД 01-1766 /
18.09.2019г., издадена от Изпълнителния директор на Агенцията за социално
подпомагане, потвърдена с Решение № 268 / 17.10.2019г. на Министъра на труда и
социалната политика, с която е намален капацитета на социалната услуга „Дом за
пълнолетни лица с умствена изостаналост” от 77 на 59 лица, считано от
01.10.20119г. в с.Пчелище, община Велико Търново.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република
България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: