№ 366
гр. Стара Загора, 16.03.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Даниела К. Телбизова Янчева
Членове:Николай Ил. Уруков
Атанас Д. Атанасов
като разгледа докладваното от Николай Ил. Уруков Въззивно частно
гражданско дело № 20225500500063 по описа за 2022 година
Производството е по чл.396, ал.1 ГПК, във връзка с чл. 389, ал.1 и 2 и
чл.391 от ГПК във връзка с чл.349 от ГПК във връзка с чл.397, ал.1, т.2 от
ГПК.
Делото е образувано по частна жалба от Д.М.К. лично и като управител
на „Б.Ф.“ ЕООД със седалище и съдебен адрес за призоваване в гр. Б., ***
Против Определение за допускане на обезпечение по ЧГД № 4977 / 2021г. по
описа на PC - Стара Загора с Правно основание чл. 396 от ГПК.
Твърди, че на датата 07.12.2021г. получил 2 броя съобщения по ИД №
20217480402360 / 21г. по описа на М.И. - ЧСИ с район на действие ОС
Монтана. Със съобщенията бил уведомен, че на 04.11.2021г. срещу него и
представляваната от него фирма „Б.Ф.“ ЕООД е издадена обезпечителна
заповед по ЧГД № 4977 / 2021г. по описа на PC - Стара Загора. За
обезпечаване на бъдещия иск в размер на 33 703.08 лева е допуснато
обезпечение чрез налагане на запор върху личните му сметки в Уникредит
Булбанк, ОББ и Райфайзенбанк, както и запор върху банковите сметки на
„Б.Ф.“ ЕООД в ТБ ОББ АД.
В рамките на законоустановения едноседмичен срок обжалва
определението за допускане на обезпечение поради следните съображения:
На основание чл. 390 от ГПК, обезпечение можело да се иска, съответно
се допуска от родово компетентния съд. Бъдещият иск, който е обезпечен е в
размер на 33 703.08 лева. На основание чл. 104, т. 4 от ГПК, на окръжния съд
като първа инстанция са подсъдни граждански и търговски дела с цена на
иска над 25 000 лева. Следователно родово компетентен съд да се произнесе
по молбата за допускане на обезпечение е окръжният, а не районният съд.
Съгласно чл. 391 от ГПК, обезпечение се допуска, когато без него за
ищеца ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяване на правата по
съдебното решение. Счита, че това законово основание не е налице, тъй като
1
повече от 10 години лично той, като физическо лице е земеделски стопанин.
Представляваната от него фирма „Б.Ф.“ ЕООД също е създадена във връзка
със земеделската му дейност и има такъв предмет на дейност. Няма никаква
опасност да се укрие, да напусне пределите на страната или да прекрати
дейността, която е единствен източник на доходите му. Като земеделски
стопанин, той притежавал имоти, инвентар и техника на значителна стойност.
В зависимост от сезона, имал и налична земеделска продукция. Оборотите в
банковите му сметки са динамични. Не съществувала никаква вероятност за
осуетяване правата при евентуално осъдително съдебно решение. А напротив,
запорирането на сметките му точно сега, когато ще имал постъпленията на
субсидииите, ще го лиши от възможността да ползва наличните средства за
редица земеделски дейности в агротехническите срокове и ще рефлектира
върху качеството и количеството на добивите му през настоящата стопанска
година. На практика с допуснатото обезпечение се осъществявала репресия
върху дейността му като земеделски производител.
На основание чл. 444, т. 8 от ГПК, във връзка с чл. 99 от Закона за
държавния бюджет за 2021г. прави и възражението си за несеквестируемост
на постъпленията по банкова сметка на „Б.Ф.“ ЕООД с IBAN. BG 13 UBBS
8888 1000 8608 10. Тази банкова сметка е посочена в заявлението за
подпомагане за 2021г. и по нея се превеждат субсидии от Държавен Фонд
„Земеделие“. Съгласно съдебната практика на Република България и на
Европейския съюз, субсидиите и целевите помощи са несеквестируеми и не
подлежат на обезпечение и принудително изпълнение.
Предвид гореизложеното, моли да се постанови Решение, с което да се
отмени Определение по ЧГД с № 4977 / 2021г. по описа на PC - Стара Загора,
с което е допуснато обезпечение на бъдещ иск в размер на 33703.08 лева, чрез
налагане на запор върху банковите сметки на Д.М.К. и на „Б.Ф.“ ЕООД.
Моли, да му се присъдят и направените разноски.
Жалбоподателят счита, че обжалваното определение е неправилно и
незаконосъобразно и като такова моли въззивния Окръжен съд-Стара Загора
да го отмени изцяло и вместо това да постанови друго, с което да бъде
отхвърлено искането за допускането на обезпечението на горепосочения
бъдещ иск.
Моли да му бъде дадена възможността да ангажира и други
доказателства с оглед на становището на ответника, изразено в отговора.
Подробни съображения са изложени в частната жалба на
жалбоподателя Д.М.К. съответно с вх. № 15218/15.12.2022 год.
В законоустановения едноседмичен срок за писмен отговор такъв е
постъпил от заинтересованата страна по делото въззиваемия „Ф.Б." ЕАД" гр.
Стара Загора, молител по ч.гр.д. № 4977/2021 год. по описа на Районен съд гр.
Стара Загора. чрез адв. В.Ц. Т. от АК гр. Стара Загора, в качеството на проц.
представител на същото дружество, с който твърдят, че на 17.01.2022 год. им
била връчена Частна жалба срещу Определение с № 1411 от 01.11.2021 год., с
2
което било допуснато в полза на „Ф.Б." ЕАД исканото обезпечение на
бъдещия иск, постановено по ч.гр.д. № 4977/2021 год. по описа на Районен
съд гр. Стара Загора, депозирана съвместно от солидарно отговорните
длъжници и ответниците по бъдещата тяхна претенция „Б.Ф." ЕООД и
Д.М.К.. Предвид това обстоятелство в рамките на предоставения им по закон
срок, представят на съда настоящия Писмен отговор, в който излагат
подробни правни и фактически доводи, установяващи по безспорен начин
недопустимостта, както и неоснователността, недоказаността и
незаконосъобразността на депозираната Частна жалба, като молят същата да
се остави без разглеждане или алтернативно - без уважение. Основанията за
това тяхно категорично становище давали следните факти, а именно
подробно изложени в същия отговор.
Въззивният съд след като обсъди събраните по делото доказателства,
преценени в тяхната съвкупност и същевременно с това и всяко поотделно и
като взе предвид становищата на страните и оплакванията изложени в
частната жалба, депозирана по делото, както и мотивите на
първоинстанционния съд намери за установено следното:
С определението си под № 1411 от 01.11.2021 год., постановено по
ч.гр.д. № 4977/2021 год. по описа на Районен съд гр. Стара Загора на VІІІ-ми
граждански състав е било допуснато обезпечението на бъдещия иск срещу
ответниците „Б.Ф." ЕООД и Д.М.К., при условията на солидарност за сумата
от общо 33 703,08 лв. /главници и неустойки/, дължими по договори за
покупко-продажба на препарати за растителна защита и химически торове от
18.11.2019г., 30.04.2020г. и 14.01.2020г. и договори за спогодба от
17.11.2020г. и от 23.02.2021г., в полза на „Ф.Б.“ ЕАД С.З., ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр.С.З., ***, представлявано от Ю.Б.Д.
против „Б.Ф.“ ЕООД Б., ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.Б.,
***, представлявано от Д.М.К. и Д.М.К., ЕГН **********, с адрес гр.Б., ***,
чрез налагане на запор върху банковите сметки на „Б.Ф.“ ЕООД Б. и Д.М.К. в
следните банки: „Уникредит Булбанк“ АД, „Обединена Българска Банка“ АД,
„Централна Кооперативна Банка“ АД, „Райфайзенбанк (България)” ЕАД,
„Първа Инвестиционна Банка“ АД, „Юробанк България” АД, до размера на
33 703,08 лв.
ОТНОСНО ДОПУСТИМОСТ НА ЧАСТНАТА ЖАЛБА
В нормата на чл. 396, ал. 1 от ГПК е установена законовата възможност
да се обжалва от заинтересованата страна Определението на съда, с което е
допуснато обезпечение, като изрично е посочен преклузивен срок, в рамките
на който това право може да бъде упражнено. В настоящия случай, началният
момент, от който се изчислява предоставения едноседмичен срок за
предприемане на такива процесуални действия се явява датата, на която е
връчено съобщението от съдебния изпълнител за наложената обезпечителна
мярка. С оглед изложеното в самата Частна жалба, въпреки липсата на
3
представени писмени доказателства за това обстоятелство, жалбоподателите
твърдят, че връчването на съобщението по образуваното от тяхна страна изп.
д. № 2360/2021 год. по описа на ЧСИ М.И. с район на действие - Окръжен съд
гр. Монтана по издадената Обезпечителна заповед по настоящото ч.гр.д. №
4977/2021 год. по описа на Районен съд гр. Стара Загора е станало на датата
07.12.2021 год. Съдът възприема това обстоятелство за безспорно установено,
тъй като не се оспорва изявление на другата страна, въз основа на
направената от тяхна страна справка при ЧСИ Иванова, при която в
действителност се установи, че на тази дата са получени съобщенията от
длъжниците по цитираното по-горе изп. дело по издадената Обезпечителна
заповед. С оглед горната обективна обстановка, става видно, че
предоставеният по закон преклузивен срок за обжалване по реда на чл. 396 от
ГПК изтича на 14.12.2021 год. Видно действително от вх. номер на Районен
съд гр. Стара Загора, частната жалба е депозирана в деловодството на
15.12.2021 год., т.е., но същата е постъпила по куриер в СТОС, с
отбелязването, че получена и взета на датата 14.12.2021 год. /на лист 25 от
наст. Дело/. Налага се извода, че частната жалба е подадена в срок преди
крайната дата за това. Предвид това обстоятелство, с оглед спазеният
преклузивен срок за обжалване на издаденото Определение за допускане на
обезпечение по ч.гр.д. № 4977/2021 год. по описа на Районен съд гр. Стара
Загора, то частната жалба, предмет на разглеждане в настоящото
производство се явява процесуално допустима и като такава следва да бъде
оставена разглеждана по съществото си относно нейната материална
основателност.
Въззивният съд намира, че частната жалба е процесуално допустима, и
тъй като изхожда от активно процесуално легитимирана страна в процеса,
насочена е против съдебен акт който подлежи на въззивен съдебен контрол и
е подадена в преклузивния законоустановен едноседмичен срок по чл. 396,
ал.1, предл.1 от ГПК и се явява процесуално допустима.
ПО ОТНОШЕНИЕ на ОСНОВАТЕЛНОСТТА и
ЗАКОНОСЪОБРАЗНОСТТА на ЧАСТНАТА ЖАЛБА въззивният съд
възприема следното:
Производството по първоинстанционното дело с № 4977/2021 год. е
образувано по писмената молба, заведена от жалбоподателя „Ф.Б.“ ЕАД С.З.
за допускане на обезпечение на бъдещите му искове за сумата от общо 33
703,08 лв. /главници и неустойки/, дължими по договори за покупко-продажба
на препарати за растителна защита и химически торове от 18.11.2019г.,
30.04.2020г. и 14.01.2020г. и договори за спогодба от 17.11.2020г. и от
23.02.2021г., на основание чл.390 ГПК във вр. с чл.397 ал.1 т.2 от ГПК, чрез
налагане на запор върху банковите сметки на „Б.Ф.“ ЕООД Б. и Д.М.К. в
слените банки: „Уникредит Булбанк“ АД, „Обединена българска банка“ АД,
„Централна кооперативна банка“ АД, „Райфайзенбанк“ АД, „Първа
инвестиционна банка“, „Юробанк“ АД. Подробни съображения излага в
4
писмената молба.
За да постанови обжалваното си определение СтРС е приел, че тъй като
съгласно чл.391 от ГПК, за да се допусне обезпечение, е необходимо да са
налице няколко предпоставки: ищецът да има право на обезпечение на иска,
т.е. искът да е допустим и вероятно основателен, и да е налице интерес от
обезпечаване на иска, което ще рече, че без обезпечаването за ищеца ще бъде
невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата по решението.
Първостепенният съд също е приел, че едното от основните изисквания
за допускане обезпечение на бъдещия иск е, той да е допустим, тъй като само
по такъв иск може да се постанови решение, осъществяването на чиито
правни последици обезпечението осигурява. Предявеният иск е допустим не
само, когато за ищеца е възникнало правото на иск, но и кумулативно, когато
то е надлежно упражнено.
В молбата за обезпечение е посочена обезпечителната мярка и цената
на иска, съобразно изискванията на чл.395 ал.1 ГПК. С оглед на
представените с молбата писмени доказателства, налагащи извода за вероятна
основателност на бъдещия иск, съдът счита, че без обезпечение за ищеца ще
се затрудни осъществяването на правата по съдебното решение, поради което
съдът е намерил, че следва да допусне исканото обезпечение.
На основание чл.391 ал.2 ГПК съдът е приел, че следва да определи и парична
гаранция в размер на 1500,00лв., който размер е определен от съда с оглед
цената на иска и евентуалния размер на преките и непосредствени вреди,
които ответникът по молбата евентуално би могъл да претърпи, ако
обезпечението е неоснователно.
Въззивният съд намира, че целта на обезпечаването на иска е или да
осигури, докато спорът е висящ, осъществяване на неоснователно отричаното
право, или да попречи да се осъществи неоснователно претендирано право. В
конкретният случай от представените писмени доказателства първостепенния
съд е приел, че би могло действително да се приеме, че искът е допустим и
вероятно основателен. Молителят е обосновал надлежно и обезпечителната
си нужда.
Въз основа на депозирана от тяхна страна Молба на основание чл. 390
от ГПК с обжалваното в настоящото производство Определение с № 1411 от
01.11.2021 год., постановено по ч.гр.д. № 4977/2021 год. по описа на Районен
съд гр. Стара Загора е било допуснато обезпечението на бъдещия иск срещу
ответниците „Б.Ф." ЕООД и Д.М.К., при условията на солидарност. В
изпълнение на изискванията на чл. 395 от ГПК в молбата, предмет на
цитираното производство, посочени като обезпечителна мярка, допустима
от закона - налагане на ЗАПОР върху БАНКОВИ СМЕТКИ, разкрити на
името на длъжниците в изрично конкретизирани 6 /шест/ банки, а именно
„Уникредит Булбанк" АД, „Обединена Българска банка" АД, „ Централна
кооперативна банка" АД, „Райфайзенбанк" АД, „Първа инвестиционна банка"
АД и „Юробанк" АД.
Изхождайки от описаните по-горе в този раздел обективни
5
обстоятелства, в контекста на изложените в Частната жалба, предмет на
разглеждане в настоящото производство оспорвания и възражения от страна
на жалбоподателите, по принцип не отговарят и се явяват в противоречие с
обективната истина и не съответстват на законовите норми и правила и това е
така защото:
Направеният в жалбата коментар относно родовата компетентност на
съда в производството по ч.гр.д. № 4977/2021 год. по описа на Районен съд гр.
Стара Загора е неоснователен и незаконосъобразен. Това е така, защото при
депозиране на Молбата им за допускане на обезпечението са спазени всички
процесуални правила, визирани в нормата на чл. 390 от ГПК, в това число и
родовата компетентност на съда. Посочената от жалбоподателите сума, която
на практика се обезпечава, представлява цената на иска по бъдещата тяхна
искова претенция, включваща сумите за главница и неустойка. На практика
обезпечената сума в общ размер на 33 703,08 лева представлява сбор от двата
обективно съединени иска за главница, претендирана в размер на 14 460,55
лева и за договорна неустойка в същия размер, както и натрупаната законна
лихва и разноски. По този начин сумите по основните два обективно
съединени иска /за главница и неустойка/, съобразно правилата на чл. 104, т. 4
от ГПК са под 25 000,00 лева. което ги прави съответно подсъдни по
правилата на родовата подсъдност на районен съд. Константна е съдебната
практика по този въпрос, според която при преценка за родовата
компетентност при предявени обективно съединени искове се прави
съобразно сумата по всеки един от тях, а не въз основа на техния сбор. С
оглед този обективен факт на практика безспорно се установява, че
направеният от жалбоподателите коментар в тази част на Частната жалба е
неоснователен и незаконосъобразен.
По отношение на следващия опорен момент, сочен в частната жалба,
предмет на разглеждане в това производство, а именно неоснователното
твърдение за липса на предпоставки да бъде допуснато обезпечението отново
не отговарят на обективната истина и са правноирелевантни по своята
същност. Доводите на съда в тази посока се състоят в това, че както е
посочено в текста на чл. 391, ал. 1 от ГПК, обезпечението се допуска, когато
без него би било невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата
на въззиваеми по съдебното решение по предявения бъдещ иск. В този
смисъл, имайки предвид, че предприемането на действията по съдебен ред за
присъждане на претендираната срещу солидарните длъжници сума, предмет
на обезпечение по ч.гр.д. № 4977/2021 год. по описа на Районен съд гр. Ст.
Загора е резултат, че същата е останала към настоящия момент неиздължена
от тях в рамките на уговорени падежи по отделни продажни договори,
допълнително удължавани с Договор за спогодба от 17.11.2020 год. и отново
последващо удължени с Договор за нова спогодба от 23.02.2021 год. На
практика това бездействие от страна на длъжниците само по себе си води до
обоснованото предположение, че би било затруднено събирането на
присъдената в полза на въззиваеми сума, което на практика се явява
6
предпоставка за допускане на обезпечението.
Не без значение е и факта, че към депозираната от страна на
въззиваемия и молител молба по чл. 395 от ГПК са били представени и
съответните писмени доказателства, подкрепящи основателността на
претенцията им срещу жалбоподателите и наред с това е била внесена
своевременно и определената от съда парична гаранция. Наличието на
посочените по-горе предпоставки, в тяхната съвкупност напълно
удовлетворяват законодателните изисквания, уредени в чл. 391, ал. 1 от ГПК,
което от своя страна води до обоснования резултат - допускане на исканото от
наша страна обезпечение. От друга страна, дадените в частната жалба
обещания, че длъжникът-физическо лице няма да се укрие или да
преустанови дейността си нямат никакво правно значение от гледна точка на
налагането на обезпечителни мерки, а и звучат голословно на фона на пълната
незаинтересованост от страна на жалбоподателя за погасяване на паричното
задължение към кредитора „Ф.Б." ЕАД.
В подкрепата на опасенията им за наличието на реалната опасност да не
бъдат събрани присъдените в полза на въззиваемия суми на практика се
явяват и обективните факти, намерили своето отражение, както в
публикувания ГФО на „Б.Ф." ЕООД за 2020 год. в Търговския регистър,
сочещ, че реалните активи /дълготрайни/ на дружеството са на стойност
1000,00 лева, така и в отговорите на банките по наложените обезпечителни
запори по изпълнително производство с № 2360/2021 год. по описа на ЧСИ
М.И.. Според по-голямата част от отговорите на банковите институции става
ясно, че са налице наложени вече запори от други кредитори или са учредени
залози или пък липсват каквито и да е авоари. На практика в подкрепа на
техните твърдения се явяват и представените с Частната жалба извлечения.
Въпреки, че същите са на първо място неактуални от гледна точка на
отделните периоди, за които се отнасят /м. Декември 2020 г., м. Януари, м.
Април и м. Юни 2021 г./ и на второ място са само по отношение на банкова
сметка на единия солидарен длъжник - „Б.Ф." ЕООД и то в една от общо 6-те
банки, в които по силата на допуснатото обезпечение са наложени запорите,
от тях става ясно, че наличностите за посочените в извлеченията периоди
показват не толкова доброто финансово състояние на това дружество, с
крайно салдо за периода от скромните 27,26 лева.
От дадената от жалбоподателите информация за притежавани „имоти,
инвентар и техника" не става ясно дали се прави заявка за замяна на
обезпечението по смисъла на чл. 398 от ГПК или представляват „хвърлени" в
пространството, без правно значение изявления. Все пак законодателят е
предвидил и такава възможност, стига обаче да е налице реално желание и
възможности у длъжника да се стигне до компромисно решение без обаче да
се увреждат интересите и правата на кредитора, в случая „Ф.Б." ЕАД, израз,
за което би било посочване и индивидуализиране на конкретно имущество.
Видно от съдържанието на Частната жалба липсва направено искане по чл.
398 от ГПК.
7
Особено внимание следва да се обърне на факта, че в крайна сметка в
ГПК законодателят е предвидил различни обезпечителни мерки, от които
право на кредитора е да избира, налагането на коя да поиска и респ. преценка
на съда дали да допусне исканото обезпечение. В практиката се е доказало
като най-работещ и ползван вариант „запор на банкови сметки" поради факта,
че без правомощията на съдебен изпълнител или на разследващ орган,
кредиторът няма възможността за пълно проучване на имущественото
състояние на длъжника, за да се установи дали е налице такова, което би
могло да се ползва за обезпечение.
По отношение на драматичното излияние в частната жалба, че с
наложените запори „се осъществява репресия върху дейността" на
длъжниците в качеството им на земеделски производители, отговорът им на
това обвинение се свежда до това, че в крайна сметка търсеният от страна на
молителя резултат от наложените обезпечителни мерки е да бъдат защитени
имуществените права и интереси на въззиваемия, която защита упражняваме
единствено и само в рамките на закона остава неизяснено, обаче становището
на жалбоподателите като какво биха квалифицирали собственото си
бездействие по отношение изпълнението на паричното си задължение към
„Ф.Б." ЕАД, предмет на обезпечителното производство.
В заключение на настоящото изложение и с оглед необходимостта за
обосноваване на твърдението за неоснователност на наведените в Частната
жалба доводи, за отмяна на обжалваното в това производство Определение
следва съдът да обърне внимание и на направеното възражение за
несеквестируемост на постъпили суми по посочената банкова сметка на
„Б.Ф." ЕООД в „Обединена българска банка" АД.
На първо място съобразно Чл. 99. ал.1 от ЗАКОН за държавния бюджет
на Република България за 2021 г. /ЗДБ 2021г./ целево предоставяните
средства от държавния бюджет на нефинансовите предприятия за субсидии,
компенсации и капиталови трансфери за възложени от държавата дейности и
услуги не могат да се използват за обезпечения. Според ал.(2) Средствата
по ал. 1 не могат да се използват и за принудително погасяване на публични и
частни държавни вземания, както и на вземания на трети лица.
Предвид спецификата на спора, както и с оглед на представените с
частната жалба пред настоящия съд писмени доказателства, действително се
явява основателно направеното възражение със същата за несеквестируемост
на постъпленията, но само по банкова сметка на „Б.Ф.“ ЕООД с IBAN. BG 13
UBBS 8888 1000 8608 10. Тази банкова сметка е посочена в заявлението за
подпомагане за 2021г. и по нея се превеждат субсидии от Държавен Фонд
„Земеделие“. Съгласно съдебната практика на Република България и на
Европейския съюз, субсидиите и целевите помощи са несеквестируеми и не
подлежат на обезпечение и принудително изпълнение.
Налага се извода, че според горепосочените две алинеи от ЗДБ 2021 г. в
8
производството по допускане на обезпечение по реда на чл. 390 от ГПК не
може да се използват и допускат претенциите, както за обезпечения, така и за
евентуалното наличие на несеквестируемост по отношение на средства и
имущество на длъжника, които представляват субсидии от Държавен Фонд
„Земеделие“.
Съдът прави преценката си относно наличието на интерес най-вече въз
основа на обстоятелствата, които се изтъкват и твърдят от ищеца, а не които
се доказват от него. Обезпечителната мярка следва да бъде такава, каквато е
посочена в молбата, но и като се вземат предвид специфичните и
новонастъпили обстоятелства, които са изнесени от жалбоподателя в частната
му жалба. Това е така, защото мярката следва да бъде подходяща с оглед на
естеството на спора, който следва да бъде заведен с евентуалния бъдещ иск на
ищеца.
При това положение е неправилен и незаконосъобразен извода на съда,
че в конкретния случай от представените писмени доказателства би могло да
се приеме, че действително се явява основателно направеното искане за
допускане на обезпечението, но само по отношение на банкова сметка на
„Б.Ф.“ ЕООД с IBAN. BG 13 UBBS 8888 1000 8608 10. Тази банкова сметка,
която е посочена в заявлението за подпомагане от ЕС за 2021г. и по нея се
превеждат субсидии от Държавен Фонд „Земеделие“.
С оглед на горното настоящият съдебен състав намира, че следва да
отмени частично обжалваното определение, с което е допуснато
обезпечението на бъдещия иск на бъдещия ищец чрез налагане на
горепосочената обезпечителна мярка, а именно на запор на банкова сметка с
IBAN. BG 13 UBBS 8888 1000 8608 10, открита в ОББ АД.
Настоящият съдебен състав намира, че частната жалба е частично
основателна, в частта й, с която е наложен запор по банковата сметка на
„Б.Ф.“ ЕООД с IBAN. BG 13 UBBS 8888 1000 8608 10, тъй като тази банкова
сметка, която е посочена в заявлението за подпомагане от ЕС за 2021г. и по
нея се превеждат субсидии от Държавен Фонд „Земеделие“., в която част
обжалваното Определение на първоинстанционния съд е частично
неправилно и незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено, в
тази му част.
В останалата му част обжалваното Определение следва да бъде
потвърдено.
Настоящото определение на въззивния съд не подлежи на касационно
обжалване в едноседмичен срок съгласно чл.396, ал.2, изречение последно от
ГПК пред ВКС на РБ, тъй като с него се потвърждава допуснатото вече
обезпечение от първоинстанционния съд, и се изменя същото само по
отношение на една от процесните банкови сметки.
Водим от изложеното и на основание чл.99, ал.1 от ЗДБ 2021г. във
връзка с чл.297 и чл.298 от ГПК във връзка с чл.389, ал.1 и 2 от ГПК и във
връзка с чл.391 ал.1, т.1 и чл.397 ал.1, т.2 от ГПК, съдът
9
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ отчасти определение под № 1411 от 01.11.2021 год.,
постановено по ч.гр.д. № 4977/2021 год. по описа на Районен съд гр. Стара
Загора на VІІІ-ми граждански състав, с което е било допуснато обезпечението
на бъдещия иск срещу ответниците „Б.Ф." ЕООД и Д.М.К., при условията на
солидарност за сумата от общо 33 703,08 лв. /главници и неустойки/,
дължими по договори за покупко-продажба на препарати за растителна
защита и химически торове от 18.11.2019г., 30.04.2020г. и 14.01.2020г. и
договори за спогодба от 17.11.2020г. и от 23.02.2021г., в полза на „Ф.Б.“ ЕАД
С.З., ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.С.З., ***,
представлявано от Ю.Б.Д. против „Б.Ф.“ ЕООД Б., ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление гр.Б., ***, представлявано от Д.М.К. и Д.М.К., ЕГН
**********, с адрес гр.Б., ***, в частта му, с която е наложен запор върху
банковите сметки с IBAN. BG 13 UBBS 8888 1000 8608 10 на „Б.Ф.“ ЕООД Б.
в следната банка, „Обединена Българска Банка“ АД, като НЕПРАВИЛНО и
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО в тази му част и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата за обезпечение на бъдещия иск
на „Ф.Б.“ ЕАД С.З., ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.С.З.,
***, представлявано от Ю.Б.Д. против „Б.Ф.“ ЕООД Б., ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр.Б., ***, представлявано от Д.М.К. и
Д.М.К., ЕГН **********, с адрес гр.Б., ***, чрез налагането на следната
обезпечителна мярка: , а именно налагане на запор върху банкова сметка с
IBAN. BG 13 UBBS 8888 1000 8608 10 на „Б.Ф.“ ЕООД Б. в следната банка,
„Обединена Българска Банка“ АД гр.София.
ПОТВЪРЖДАВА определение под № 1411 от 01.11.2021 год.,
постановено по ч.гр.д. № 4977/2021 год. по описа на Районен съд гр. Стара
Загора, VІІІ-ми граждански в останалата му част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10