Решение по дело №1023/2023 на Административен съд - Бургас

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от А. Х. А., а ответник е Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ (ГД“ИН“). Ищецът твърди, че изтърпява наказание лишаване от свобода в затвора в [населено място] при специален режим.

Твърди, че в нарушение на чл.198 от ЗИНЗС Началникът на Затвора Бургас бездействал и не променял специалния режим на изтърпяване на наказанието, а постановените заповеди, с които се продължавал специалният режим, били отменени :

1/ Постановената Заповед № 187/28.08.2019г., с която специалният режим бил продължен с една година, била отменена с решение № 2066/28.11.2019г., постановено по административно дело № 2227/2019г. на АдмС Бургас, неподлежащо на обжалване. С решението си съдът върнал преписката за ново произнасяне, при съобразяване с дадените от съда указания.

2/ Постановената последваща Заповед № 183/20.12.2022г., с която специалният режим бил продължен с една година, била отменена с решение № 420/25.04.2023г., постановено по административно дело № 7/2023г. на АдмС Бургас, неподлежащо на обжалване. С решението си съдът върнал преписката за ново произнасяне, при съобразяване с дадените от съда указания.

3/ Била постановена последваща Заповед № 42/22.05.2023г., която била обжалвана и по образуваното по жалбата административно дело № 994/2023г. не бил постановен краен съдебен акт по същество.

Ищецът твърди, че бил несъгласен със заповедите по пунктове 1 и 2, тъй като в тях били отразени неверни фактически обстоятелства, и за периодите от тяхното постановяване до отмяната им от съда изпитвал тревожност, нервност, трудно заспивал, сънят му станал неспокоен.

Ищецът претендира обезщетение в общ размер 8000.00 лева в резултат на незаконосъобразните заповеди №№ 187/28.08.2019г. и 183/20.12.2022г., като вредите, които се претендират от незаконосъобразната заповед № 187/28.08.2019г., са в размер на 7000.00 лева, претърпени за периода от 28.11.2019г. до 05.06.2023г., заедно със законната лихва от подаване на исковата молба – 07.06.2023г., до окончателното изпълнение на задължението, а вредите, които се претендират от незаконосъобразната заповед № 183/20.12.2022г., са в размер на 1000.00 лева, претърпени за периода от 20.12.2022г. до 05.06.2023г.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът, чрез представител по пълномощие, е подал отговор срещу исковата молба, в който предявеният иск се оспорва като неоснователен. Липсвали доказателства за настъпили неимуществени вреди, а и не било налице виновно поведение от страна на ответника. Моли превеният иск да бъде отхвърлен. Заявена е претенция за присъждане на разноски.

Въз основа на изложените фактически твърдения съдът е приел, че ищецът предявява искове с правна квалификация чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.

В съдебно заседание ищецът се явява лично и се представлява от адвокат П. Г. от АК Бургас, назначен по реда на ЗПП, който поддържа предявените искове.

Ответникът ГД“ИН“ не изпраща представител.

Представителят на ОП Бургас пледира за отхвърляне на исковете.

В срока по чл.149, ал.3 от ГПК адвокат Г. е представил писмени бележки, в които подробни съображения по съществото на спора.

Съдът, след като обсъди събраните доказателства, прие за установено следното от фактическа страна :

Ищецът А. Х. А. е осъден за престъпление и му е наложено наказание доживотен затвор без право на замяна. В затвора в [населено място] е постъпил затвора в Бургас на 07.10.2002г. Считано от 03.02.2026г., режимът на изтърпяване на наказанието е специален.

Със Заповед БС № 187/14.08.2019г. на Началника на Затвора Бургас (л.61, стр.2), на основание чл.198, ал.1 и ал.3 от ЗИНЗС и становище от главния инспектор М. В. – ЗНРНОД и главен инспектор Н.С. – началник на сектор „СДВР“, е продължен специалният режим за изтърпяване на наложеното наказание. В мотивите на заповедта е посочено, че на ищеца е наложено наказание доживотен затвор без замяна, с начало на наказанието 25.06.2002г. и е на специален режим от 03.02.2006г., като към 28.08.2019г. е изтърпял 17г., 02м. и 03 дни. Всички оценки на риска са със средни стойности, като първата е 59т., втората - 54т., третата - 56т. и четвъртата - 51т. Петата оценка е извършена за целите на производството, като се наблюдава задържане на риска от рецидив в средните граници – 50 точки, като проблемните зони с нужда от подкрепа продължават да бъдат отношението към закононарушението и уменията за мислене. Риска от вреди продължава да се определя като среден и е без промяна от предходното тестуване. Работата с ищеца ще продължи да бъде насочена към проблемните зони от оценката на правонарушителя, съобразена вида на наказанието и потребностите на личността. В едногодишен срок на лицето не са налагани дисциплинарни наказания, но е награждавано два пъти за успехи, свързани с трудовата му дейност.

С решение № 2066/28.11.2019г., постановено по административно дело № 2227/2019г. на АдмС Бургас, заповедта по предходния пункт е отменена, като съдът е върнал преписката за ново произнасяне, при съобразяване с дадените от съда указания.

В мотивите на съдебното решение е прието, че оспорената заповед е незаконосъобразна - издадена при допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като липсва становище от психолог респ. обжалваната заповед се явява издадена при липса на данни за жалбоподателя по отношение на неговите личностни особености, криминогенни потребности, социална адаптация, налице ли е намален риска от рецидив, следствие осъществена корекционна работа и други фактори, имащи значение при извършване на преценка на неговото поведение. Съдът е счел, че допускайки това процесуално нарушение, Началникът на Затвора е издал обжалваната заповед, без да са налице всички необходими доказателства, въз основа на които да извърши пълна и задълбочена преценка на поведението на лишения от свобода.

Издадена е последваща Заповед № 183/20.12.2022г. на Началника на Затвора Бургас (л.59), с която на основание чл.68, ал.3, във връзка с чл.198, ал.1 и ал.3 от ЗИНЗС и становище от Режимна служба, главен инспектор Д. Я. С. – началник на сектор „СДВР“ и инспектор – психолог З. А., е продължен специалният режим за изтърпяване на наложеното наказание на лишения от свобода А. Х. А. за срок от още една година. В мотивите на заповедта е посочено, че на ищеца е наложено наказание доживотен затвор без замяна, с начало на наказанието 25.06.2002г. и е на специален режим от 03.02.2006г., като към 20.12.2022г. е изтърпял 20г., 05м. и 26 дни. Първоначалната оценка на риска изготвена на 24.02.2006 г. била със средни стойности - 59т., като проблемните зони с нужда от подкрепа са били отношението към закононарушението и уменията за мислене. Рискът от вреди продължава да се определя като среден. Съгласно изготвена актуална оценка на правонарушителя, изработена в основния етап от изтърпяване на наказанието, степента на риск от рецидив е с високи стойности - 81 точки.

През 2022г. л. св. А. извършил дисциплинарно нарушение, за което беше наказан със заповед №465/05.07,2022 г., затова че е ползвал непозволени вещи. Награден бил за участие в специализирана групова работа през периода от 13.09.2022 г. до 25.10.2022 г.

Направен е извод, че към момента осъденото лице не е категорично последователен в постигането на поправителното въздействие. Участва в трудова дейност, но не проявява активност в работния процес. Склонен е към извършване на дисциплинарни нарушения. Негативната тенденция в поведението на л.[населено място] се запазва и през 2022г.

С решение № 420/25.04.2023г., постановено по административно дело № 7/2023г. на АдмС Бургас, и последващата заповед е отменена, като съдът върнал преписката за ново произнасяне, при съобразяване с дадените от съда указания.

В мотивите на съдебното решение е прието, че оспорената заповед е незаконосъобразна - издадена при допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като липсват становища от заместник-началника по режимно-охранителната дейност и от психолога, към момента на издаване на заповедта, респ. обжалваната заповед се явява издадена при липса на данни за жалбоподателя по отношение на неговите личностни особености, криминогенни потребности, социална адаптация, налице ли е намален риск от рецидив, следствие осъществена корекционна работа и други фактори, имащи значение при извършване на преценка на неговото поведение.

Съдът е счел, че допускайки това процесуално нарушение, Началникът на Затвора е издал обжалваната заповед, без да са налице всички необходими доказателства, въз основа на които да извърши пълна и задълбочена преценка на поведението на лишения от свобода.

По делото са представени и заповеди на Началника на Затвора Бургас, с които лишеният от свобода А. е бил награждаван, съответно от дати 29.06.2007г., 16.06.2007г., 11.09.2009г., 27.02.2015г., 29.02.2016г., 26.04.2016г., 20.12.2016г., 20.12.2017г., 12.12.2018г., 19.04.2019г., 20.10.2020г. и 08.11.2022г. (л.63-68 от делото).

В справката, изготвена от главен инспектор Д. М., е видно, че относно режима за изтърпяване са постановени следните заповеди, освен процесните :

1/Заповед БС № 235/02.08.2018г. на Началника на затвора, с която специалният режим е продължен. Няма данни заповедта да е била обжалвана, поради което съдът приема, че влязла в сила.

2/Заповед БС № 11/06.01.2020г. на Началника на затвора, с която специалният режим е продължен. Няма данни заповедта да е била обжалвана, поради което съдът приема, че влязла в сила.

3/Заповед БС № 01/05.01.2021г. на Началника на затвора, с която специалният режим е продължен. С решение № 1277/31.08.2021г., постановено по административно дело № 107/2021г. на АдмС Бургас, неподлежащо на обжалване, жалбата срещу заповедта е отхвърлена.

4/ Заповед БС № 245/22.12.2021г. на Началника на затвора, с която специалният режим е продължен. Няма данни заповедта да е била обжалвана, поради което съдът приема, че влязла в сила.

5/ Заповед БС № 42/22.05.2023г. на Началника на затвора, с която специалният режим е продължен. С решение № 1155/22.11.2023г., постановено по административно дело № 994/2023г. на АдмС Бургас, неподлежащо на обжалване, заповедта е отменена поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне.

По искане на ищеца съдът разпита като свидетел И. Р. – лишен от свобода и изтърпяващ наказание доживотен затвор в същата зона за повишен сигурност в Затвора Бургас. Свидетелят уточни, че познава много добре ищеца и забелязвал и най – малката промяна в поведението му. Свидетелят заяви, че ищецът имал очаквания, породени от неофициални обещания от страна на инспектора „СДВР“, че режимът ще бъде променен в по – лек и ще може да работи и да се включва в учебни, спортни и друг вид мероприятия и дейности. При издаване на заповедта/заповедите свидетелят забелязал как ищецът изпаднал в стресова ситуация и паника, дори изказът му (използваната от свидетеля дума е диалектът) се променил. Ищецът споделил със свидетеля притесненията си и свидетелят го посъветвал да поиска разговор с психолога на затвора, за да му бъде оказана помощ с цел намаляване на напрежението. Свидетелят каза, че ищецът не получил исканата психологическа помощ, поради това, че в затвора работели само двама психолози – бройка, крайно недостатъчна, за да оказват ефективна психологическа помощ на задържаните. Другите препоръчани от свидетеля методи били четене на книги, правна литература с цел насочване вниманието му в друга насока, активно спортуване, разговори, разходки на карето, да изложи в писмен вид мислите си и пр. След постановяване и на двете решения на АдмС Бургас за отмяна на заповедите, ищецът станал доста разсеян, говорел несвързано, дори движенията му и рефлексите му били неадекватни, загубил желание за общуване с другите лишени от свобода по време на разходките на открито, а преди това бил изключително комуникативен.

Свидетелят описа ищеца като изключително дисциплиниран, неконфликтен, изпълнителен и прецизен при извършване на възложената му работа, заради което бил награждаван.

При разговор свидетелят казал на ищеца, че практически е безсмислено да се обжалват заповеди от типа на двете процесни, тъй като Началникът на затвора прилагал произволно закона, без да се съобразява със съдебните актове, което пораждало чувство на безсилие, на изоставеност и невъзможност да защити правата си. Така се стигнало до друг ефект – загуба на доверие в затворническата администрация и нежелание за комуникация с тях.

Свидетелят направи собствен психологически анализ на поведенческите изменения на лишените от свобода, изтърпяващи доживотен затвор.

Въз основа на установеното от фактическа страна съдът направи следните правни изводи :

Предявени са искове срещу ГД“ИН“ за обезщетение от претърпени от ищеца неимуществени вреди, вследствие на незаконосъобразни актове, извършени от административен орган от структурата на ответника.

Съгласно чл.203, ал.1 от АПК, исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, се разглеждат по реда на глава ХІ от АПК. Според ал.2, за неуредените въпроси на имуществената отговорност по ал.1 се прилагат разпоредбите на ЗОВОД и ЗИНЗС.

Исковете са предявени от лице, което твърди, че е претърпяло вреди от два административни акта, издадени от административен орган от структурата на ГД“ИН“, които по съответния ред са отменени като незаконосъобразни.

Исковете са предявени срещу пасивно легитимирано лице, съгласно чл.205 от АПК.

Съгласно разпоредбата на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност.

Съгласно чл.4 от ЗОДОВ, държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице.

Фактическият състав на отговорността на държавата и общините за вреди по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ включва незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие на административен орган/длъжностно лице при изпълнението на административна дейност, наличието на вреда от акта, действието или бездействието и причинна връзка между тях и вредоносния резултат. Реализирането на отговорността на държавата и общините е обусловено от кумулативното наличие на всеки от елементите от състава на отговорността.

И двата административни акта – заповеди №№ 187/14.08.2019г. и 183/20.12.2022г., са били отменени с влезли в сила съдебни решения.

И двата отменени акта са били издадени от Началника на затвора в [населено място], който е действал като административен орган по смисъла на §1, т.1 от ДР на АПК.

И двете заповеди са издадени при извършване на административна дейност, а тя е такава, защото има подзаконов, управленски, властнически, публичен характер и е насочена към възникване на административно правоотношение между административния орган и съответното лице.

По делото не се установи ищецът да е претърпял неимуществени вреди от отменените заповеди. Анализът на показанията на свидетеля Рибов сочи, че всъщност ищецът страда заради несбъднатите очаквания специалният режим да бъде променен в по – лек. Разочарованието от съдържанието на двете заповеди, макар и отменени от съда, както и настъпилите поведенчески изменения у ищеца не могат да се приемат за вреда, която да подлежи на обезвреда. Положението на ищеца е останало непроменено и е немислимо той да търпи вреди от отмяната на акт, който не внася промяна, а потвърждава съществуващото положение.

Тъй като по делото не се установи ищецът да е претърпял вреди, то не подлежи на изследване въпроса за причинната връзка.

По тези съображения предявените искове са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.

По разноските :

Ответникът е заявил претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съобразно чл.10, ал.4 от ЗОДОВ, в полза на юридически лица съдът присъжда възнаграждение, ако те са били защитавани от юрисконсулт, чийто размер не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от ЗПП. Приложима е Наредбата за заплащане на правната помощ, която, според §2, е приета на основание чл.37, ал.1 от ЗПП. Според чл.24, изр.2 от НЗПП, възнаграждението за административни дела с определен материален интерес е от 100.00 до 360.00 лева. С оглед критериите по чл.1 - вид и количеството на свършената работа, съдът определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 лева.

Съобразно разпоредбата на чл.285 от ЗИНЗС, настоящото решение може да се обжалва с касационна жалба пред тричленен състав на АдмС Бургас – така определение № 12605 от 9.12.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11352/2021 г., III о., и др. на ВАС, постановени при спор за подсъдност между административни съдилища и ВАС.

Ръководен от гореизложените съображения, Административен съд Бургас, ХХІІІ-ти състав,

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, предявен от А. Х. А., [ЕГН], лишен от свобода в затвора в [населено място], предявен срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ при Министерство на правосъдието за сумата 7000.00 лева, представляващи обезщетение за причинени на ищеца за периода от 28.11.2019г. до 05.06.2023г. неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразна Заповед БС № 187/14.08.2019г. на Началника на Затвора Бургас, отменена с решение № 2060/28.11.2019г., постановено по административно дело № 2227/2019г. на Административен съд, неподлежащо на обжалване, като отхвърля и претенцията за законната лихва от 05.06.2023г. до окончателното изпълнение на задължението.

ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, предявен от А. Х. А., [ЕГН], лишен от свобода в затвора в [населено място], предявен срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ при Министерство на правосъдието за сумата 1000.00 лева, представляващи обезщетение за причинени на ищеца за периода от 20.12.2023г. до 05.06.2023г. неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразна Заповед БС № 183/20.12.2022г. на Началника на Затвора Бургас, отменена с решение № 420/25.04.2023г., постановено по административно дело № 7/2023г. на Административен съд, неподлежащо на обжалване, като отхвърля и претенцията за законната лихва от 05.06.2023г. до окончателното изпълнение на задължението.

ОСЪЖДА на основание чл.10, ал2 вр. ал.4 от ЗОДОВ А. Х. А., [ЕГН], лишен от свобода в затвора в [населено място], да заплати на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ при Министерство на правосъдието, сумата 100.00 (сто) лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред тричленен състав на Административен съд Бургас с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.