Р Е Ш Е Н И Е
№………..…/18.11.2020г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХLVI състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и първи октомври през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА ДОБРЕВА
при участието на секретаря Росица
Чивиджия, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 6444 по описа за 2020 година
на Варненския районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по предявен от И.Г.Р., действаща в качеството й
на майка и законен представител на М.А.С., ЕГН ********** против А.С.С. иск с правно
основание чл. 150 СК за изменение размера
на месечната издръжка, която А.С.С. е осъден да заплаща
с решение № 478/16.02.2010г. по
гр.д. № 9813/2003г. на ВРС
в размер 80
лв., като същата бъде
увеличена на 400лв. / след допуснато изменение на иска/,
с падеж първо число на месеца,
за който се дължи считано
от датата на исковата молба
15.06.2020г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена
вноска до настъпване на основание
за нейното изменение или прекратяване.
В
исковата молба се твърди, че с решение №
478/16.02.2010г. по гр.д. №
9813/2003г. на ВРС в полза на ищеца е присъдена
издръжка в размер на 80,00 лева. Сочи се, че
след влизане в сила на горното
решение са настъпили обстоятелства, довели до увеличаване
потребностите на ищеца. Детето е ученик, което налага
разходи за посещението на учебното заведение от минимум 5 лева
на ден средно
в рамките на учебните дни от
месеца. Сочи
се, че детето
е талантливо и има нужда от допълнителни
разходи за уроци по музика. Предвид предстоящото кандидатстване на детето след
7-ми клас са необходими допълнителни разноски за подготовката му за кандидатстване. Нобходимо е още закупуване на мобилно устройство за осъществяване на дистанционното обучение на детето, както
и допълнителни дневни разходи. Майката И.С.
работи по трудово правоотношение в Детска ясла № 9 и получава възнаграждение в размер на 900 лева,
което е недостатъчно за покриване на
потребностите на детето. От друга
страна ответникът е в трудоспособна възраст и в добро здравословно състояние, поради което има възможност
да заплаща издръжка в по-голям размер.
В срока по
чл. 131 ГПК по делото е постъпил
писмен отговор от ответника, с който оспорва иска.
Позовава се, че закупува за
детето всичко необходимо, вкл. дрехи, учебни материали
и др. Детето няма нужди извън
обичайните за възрастта. Посочените обстоятелства в ИМ
обстоятелства, с които се обосновава повишен размер на издръжката не представляват нови факти, които да
са настъпили след първоначалното определяне на размера
на издръжката. Твърди се, че ответникът
подпомага майката на детето съобразно
възможностите си. Позовава
се, че получава
възнагаждение в размер на 1400 лева и няма допълнителни доходи. Освен това
има алиментни задължения към други две непълнолетни
лица. Същевременно
И.С. получава допълнителни доходи по граждански
договори. Въз основа на изложеното се
настоява за определяне на
издръжка в размер на 180 лева.
Контролиращата
страна Дирекция социално подпомагане –гр.Варна е изразила становище, че
увеличаване размера на издръжката кореспондира с интересите на детето, без да
поддържа конкретен размер на това увеличение.
В
съдебно заседание главните страните, чрез процесуалните си представители
поддържат становищата си по спора..
Контролиращата
страна Дирекция социално подпомагане –гр.Варна не се представлява.
За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното от фактическа
страната:
Липсва спор по делото, че
ответникът А.С.С.
е баща на детето М.А.С..
Не е спорно, че с решение
№ 478/16.02.2010г. по гр.д.
№ 9813/2003г. на ВРС в полза
на ищеца е присъдена издръжка в размер на 80,00 лева.
От приложения договор за обучени от 29.08.2020г., сключен
между И.Р. *** ЕООД и служебна бележка издадена на 25.08.2020г. същото
дружество се установява, че М.А.С. посещава подготвителни курсове по математика
и български език и литература, за което е заплатена първата от три вноски всяка
по 550 лева.
От събраните по делото гласни доказателства чрез разпита
на свидетелите Ивелина Славчва и Иван Манолов се установява, че майката е тази,
която полага непосредствени грижи детето. Понастоящем М. е в 7 клас. По повод
кандидатстването в гимназия посещава допълнителни курсове при школа „Вектор“,
разходите за които се заплащат от майката.
Отделно са неоходими разходи за учебници, учебни помагал, униформа,
както и джобни пари. М. свири на пиано от 4 годишна възраст и понастоящем има
концерти. Детето посещава уроци веднъж седмично, като за всеки урок майката
заплаща по 20 лева. Отделно свидетелят Манолов пояснява, че ученическата карта
за градски транспорт на детето струва 15 лева месечно, а помагалата закупени
през м. септември са на стойност 100 лева. За настоящата година М. посещава
школа „Вектор“, като общата такса за годшното обучение в школата е 1650 лева.
Отделно взема уроци по математика веднъж седмично, за което се заплаща такса в
размер на 25 лева за всяко посещение. Компютърът, който ползва М. е на повече
от 10 години, съответно средството е непригодно за видеовръзка при дистанционно
обучение. Необходимо е и ново пиано, тъй като използваното от детето е на
старо.
От приложения по делото трудов договор № 1/31.01.2020г.
се установява, че майката и законен представител на ищцата- И.Г.Р. работи по
трудово правоотношение като медицинска сестра в Детска ясла №9. Представена е
справка и за дохода, получаван от този
работодател.
От справка за трудови договори /л.41/ се установява, че И.Р.
е в трудово правоотношение с дружеството „Б.Б.“ ЕООД.
Деклариран е облагаем доход за м.май и м.юни 2020 г. съответно 10.25 лева и
82,00 лева.
От показанията на свидетеля Иван Жеков, който живее на
съпружески начала с майката И.Р. се установява, че последната пее в заведение
не повече от 3- 4 пъти седмично, но не винаги получава възнагражднение за това.
През лятото на тази година ангажиментите на Р. са били ограничени.
От приложения на л.62 от делото трудов договор за
определен се установява, че А.С.С. работи за дружеството Multraship
Oceаn
Towage BV на длъжността АВ Engineer , като договорът е сключен за срок до 11.07.2019г. с опция за
продължване на срока (чл.1. т.2 от договора).
От извлеченията от сметка в Експресбанк (л. 74 от сл.) се
установява, че в периода след 12.2019г. до 04.2020г. Ангелов е получавал
месечни преводи от дружеството Multraship
Oceаn
Towage BV в размер на около 1700 евро.
От представените на л. 18 и л.19 от делото удостоверения
за раждане се установява, че ответникът А.С.С. е баща на децата Станислав Ангелов С., роден на ***г. и
Андрей Ангелов С., роден на ***г.
Гореизложената
фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:
Съгласно
чл.150 СК при изменение на обстоятелствата присъдената издръжка може да бъде
изменена. Т.е за уважаване на
иска нужно е да бъде доказано
трайно и съществено изменение на обстоятелствата,
послужили при отсъждане на първоначалния
размер на дължимата в полза на детето издръжка.
Измененията следва да са свързани
с нарастнали нужди на детето и да
обосновават увеличаване издръжката в искания размер, при съответни
възможности на задълженото лице да я дава или
пък съответно да е основан на
твърдения за трайна съществена промяна във възможностите
на задълженото лице. /т. 19 от ППВС
№ 5/16.11.1970г./.
Съобразно константната съдебна практика, възможността на родителя, дължащ
издръжка е обективен показател и се определя от
неговите доходи, квалификация, имотно състояние, обстоятелствата дали има други
деца, за които също е длъжен да се грижи, отчитайки, че задължението за даване
на издръжка на непълнолетно дете е задължение и за двамата родители, съобразно
възможностите на всеки от тях поотделно, като релевантно е и кой от тях полага
непосредствените грижи за детето. Освен това следва да се посочи, че
задължението на родителите за издръжка на непълнолетните деца е безусловно, т.е
то не държи сметка дали те са трудоспособни и дали могат да се издържат от
имуществото си. При определяне на конкретния размер на издръжката, законът
държи сметка за баланс в интересите на задължения и правоимащия за издръжка,
като въвежда изискване отчитане от една страна нуждите на детето, а от друга
възможностите на родителите, които я дължат- чл. 142, ал.1 СК.
Конкретно, детето М. е на навършени 13г., като понастоящем е ученик в прогимназиален
клас. За времето след постановяване на съдебното решение, с което е определена
до сега дължимата от ответника издръжка са изминали повече от десет години,
през който период размерът на минималната работна заплата, оттам и на минималния
размер на издръжката съгл. чл. 142, ал. 2 от СК е нараснал неколкократно. Въпреки
съществената промяна в обществено-икономическата обстановка в страната, бащата
не е предложил доброволно да актуализира размера на издръжката, да за може
същата да отговаря поне от части на нуждите на детето. През този десетгодишен
период М. е пораснала, започала е да посещава школа по пиано, посещава училище
с всички съпътстващи образованието разходи. Възрастта на детето предполаха
по-големи разходи за облекло, храна, транспорт, средства, необходими за
обезпечаване социалното общуване на детето. Освен от храна и дрехи, детето се
нуждае от забавления, от време с приятели, посещение на кино и т.н.
Освен тези разноски, които са
обичайни за дете на възрастта на М., в случая са налице допълнителни разходи за
обучение по пиано и подготовка за кандидатстване в гимназия, за което се
събраха гласни доказателства по делото. Не може да се сподели довода на
ответника, че тези разходи са необосновани, поради което ненужни. Образованието
и личностното и духовно развитие е приоритет за родителите или поне би следвало
бъде. Полагането на усилия и извършването на разходи за обучение за
кандидатстване след седми клас е традиционно за страната и съответства на
дължима родителска грижа. Дарбата на детето и услията му да се развива в
музикално отношение също следва да се подкрепят и насърчават от родителите по
силата на задължението им да се грижат за нравственото и социално развитие на
детето и за неговото образование, на осн. чл.125, ал.1 СК. Сферата, в която М.
е избрала да се развива изисква специфични разходи за уроци и за закупуване на
ново пиано, в разноските за които бащата следва да участва. Не може да се
сподели и становището на ответника, че разноските за уроци са останали
недоказани по делото. По делото е представен договор за обучение с „Вектор
Варна, ведно със служебна бележка издадена на 25.08.2020г., която има характер
на разписка за извършено авансово плащане. Самият договор доказва поемане на
задължение от страна на майката И.Р. за заплащане на следващи вноски за
обучение. Кое е лицето, което фактически е заплатило вноските е обстоятелство
ирелеантно към предмета на доказване. Същественото е дали тези разноски са поети
с оглед интересите на детето и кое е лицето, задължено за тези разходи. По
отношение на обучението по пиано по делото са събрани гласни доказателста,
които съдът кредитира като преки и непосредствени и съгласно които майката
заплаща 20 лева седмично за уроци. Показанията кореснодират и на останалия
доказателствен материал по делото- Дипломи за участие в музикално –творческа
изява и конкурс/ л.49 и л.50 от делото/.
На следващо място от показанията на двамата свидетели се установи, че
детето се нуждае от ново електронно устройство- компютър, тъй като използваното
е старо и не може да се служи адекватно за нуждите на дистанционното обучение.
Същото важи за необходимостта от закупуване на пиано.
По данни на Националния
статистически институт общият разход на член от домакинството за третото
тримесечие на 2020г. е средно в размер на 1569,71 лева. След изключване на
групите разходи, които обичайно не са необходими за издръжката за непълнолетно
лице (за алкохол, тютюневи изделия, данъци, социални осигуровки, съобщения,
регулярни трансфери към други домакинства, влог, изплатен дълг и даден заем),
размерът на средния разход за тримесечие възлиза на 1130,39 лева или 376 лева за месец. Към тези средства
следва да се добавят и разходите за образование, които на фона за цялата година
за поне по 100 месечно (за уроци, учебници, помагала пособия, училищни
униформи), разходите за уроци по пиано 80 лева.
В светлината на изложеното, съдът намира, че средствата, необходими за
осигуряване на базисните нужди на детето, вкл. разходите за обучение, елетронни
устройства и пиано възлизат на 550 лева месечно.
Относно възможностите на двата родители да заплащат издръжка съдът
съобразява, че и двамата родители са в трудоспособна възрастта и имат
относително постоянни доходи.
Доходите на майката по трудово правоотношение са около средния за странта доход
(между 1128,44 лева и 1423,70 лева брутно трудово възнагражднение за текущата
година). От друга страна събраните по
делото гласни доказателства и справка за действащите трудови договори сочат, че
г-жа Р. работи допълнително като певица. Макар да няма данни за конкретеното
възнаграждение на майката от работодателя „Б.Б.“
ЕООД, а само за осигурителния доход, предивид интензивността на участията 3-4
пъти седмично, която разбира се е различна през различните сезони и да зависи
от ковид ситуацията, съдът приема, че Р. получава поне минимална работна
заплата от 610 лева.
Същевременно бащата получва възнаграждение значително над средното за
страната или около 1700 евро (3400 лева), видно от извлечението от банкова
сметка ***. Не може да се сподели възражението на процесуалния представител на
страната, че понастоящем г-н С. не полага възмезден труд, съответно че
трудовият договор е прекратен. В действителност представеният по дело договор,
сключен с Multraship Oceаn Towage BV е за определен
период (definite
period of time), а не за временна заетост в който смисъл е преводът на
български език. Очевидно, обаче след изтичане на крайния срок на договора
-11.07.2019г., същият е продължен от работодатя съгл. чл. 1, ал.2 от контракта,
тъй като от извлечението от банковата сметка на ответника става ясно, че след
посочената дата работодателят Multraship Oceаn Towage BV е продължил да заплаща
възнаграждение.
Както
се посочи по-горе по по данни на Националния статистически институт общият разход
на член от домакинството за второ тримесечие на 2020 г. е средно в размер на
1569,71 лева или 523,23 месечно. От приетите по делото доказателства се
установява, че възнагражднеието, което получава А.С.С. е 3400 лева. Твърдения и доказателства за извънреди разходи
на ответника не са налице,
но дори и да има задължения
по договор за кредит, за
което се наведоха твърдения разполагаемият
доход на ответника позволява да издържа адекватно и трите си деца.
Изхождайки от
възприетия размер на необходимата
издръжка на детето М.А.С., определена
по-горе в вразмер на 550 лева и вземайки
предвид, че
майката поема ежедневните грижи за детето, съдът
намира, че тя следва да
поема част от издръжката в размер на 200 лева, а останалите
350 лева
да се покриват
от ответника. За разликата над 350
лева до претендирания размер от 400 лева, искът се явява недоказан, поради
което следва да се отхвърли.
Решението подлежи на предварително изпълнение, на
основание чл. 242, ал.1 ГПК.
На осн.
чл. 78, ал.,1 от ГПК на ищеца се следва разноски за съд.удостоверения и адв.
възнаграждение съобразно уважения материален интерес или сумата от 275,62 лева.
Ответната
страна не е претендирала разноски, както и не е предствила доказателства за
извършени разходи
На
основание чл. 78, ал.6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по
сметка на ВРС държавна такса в размер на 504 лева върху сбора от платежите на
увеличения размер на издръжката за период от три години, на осн.чл. 69, ал. 1,
т.7 ГПК.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ по
иска на М.А.С., ЕГН **********, представлявана от своята майка и законен представител И.Г.Р., ЕГН **********, и двете с адрес *** против А.С.С., ЕГН **********, с адрес *** размера на определената с решение
№ 478/16.02.2010г. по гр.д.
№ 9813/2003г. на ВРС издръжка дължима от А.С.С., ЕГН ********** в полза на детето М.А.С.,
ЕГН ******** като го УВЕЛИЧАВА от 80 лева на 350 лева месечно, с падеж 1-во число на месеца, считано от датата на исковата молба 15.06.2020г.,
ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, до настъпване на
основание за нейното изменение или прекратяване, като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата над 350 лева до пълния предявен размер от 400 лева, на
основание чл.150 СК.
ОСЪЖДА А.С.С., ЕГН **********, с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на М.А.С.,
ЕГН **********, представлявана от своята майка и
законен представител И.Г.Р., ЕГН **********, и двете с адрес *** сумата от 275,62 лева, представляваща сторените по делото разноски,
на осн. чл. 78,ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА А.С.С., ЕГН **********, с адрес *** да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Варненски районен съд сумата от 504 лева, представляваща дължима държавна такса по изменения
размер на издръжката, на основание чл.78, ал.6 ГПК.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на предварително изпълнение, на основание чл. 242, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок, считано от
връчване препис на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: