О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр. София, 12.06.2019 г.
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, гражданско
отделение, първи въззивен състав, в закрито заседание
на дванадесети юни две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕВГЕНИЯ ГЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ДОРА МИХАЙЛОВА
РОСИНА ДОНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Дончева ч. гр. д. № 368 по описа за 2019 г. на Софийски окръжен
съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.1 т.1 във връзка с чл. 415 ал.5 от
Гражданския процесуален кодекс.
Образувано е по частна жалба от „В.“
ЕООД, подадена от управителя на дружеството В. И. Т. срещу разпореждане от 19.04.2019 г., постановено
по ч.гр.д. № 23/2019 г. по описа на РС-Самоков, с
което е оставено без уважение искането на „В.“ ЕООД за обезсилване на заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена на 23.01.2019
г. по ч.гр.д. № 23/2019 г. по описа на РС-Самоков по
заявление на В.К.К. *** и за прекратяване на
производството по делото.
Жалбоподателят сочи, че кредиторът
не е представил доказателства по ч.гр.д. № 23/2019 г. за предявяване на иска по
чл. 422 ГПК, по който е образувано гр.д. № 258/2019 г. по описа на РС-Самоков. Съдът с разпореждане от 23.01.2019 г. изрично е
указал на заявителя В.К., че ако не представи доказателства, че е предявил иска
си в едномесечния срок, то издадената заповед ще бъде обезсилена изцяло. По
изложените съображения счита, че разпореждането е незаконосъобразно и моли
същото да бъде отменено.
Ответната страна по жалба В.К.К. изразява становище за неоснователност на жалбата и моли
да бъде оставена без уважение.
Съдът, след като обсъди доводите
на страната и прецени данните по делото, прие за установено следното от
фактическа страна:
Ч.гр.д.№ 23/2019 г. по описа на РС-Самоков е
образувано по заявление по чл.410 от ГПК със заявител В.К.К.
*** и длъжник „В.“ ЕООД за посочените вземания. След издаване на заповедта за
изпълнение на парично задължение № 33/23.01.2019 г., същата е изпратена за
връчване на „В.“ ЕООД и получена от дружеството на 11.02.2019 г. На 15.02.2019
г. е депозирано възражение от „В.“ ЕООД, че не дължи изпълнение на вземането по
издадената заповед. С разпореждане от 15.02.2019 г. е указано на заявителя В.К.К. ***, че в едномесечен срок следва да предяви иск за
вземанията си против длъжника, като довнесе дължимата държавна такса за
исковото производство. Указано е, че ако не представи доказателства по делото,
че е предявил иска в срок, издадената заповед ще бъде обезсилена изцяло. С
молба от 19.04.2019 г. „В.“ ЕООД е поискало да бъде обезсилена издадената
заповед, тъй като заявителят не е представил доказателства за предявяване на
иска си.
С разпореждане от 19.04.2019 г., предмет на настоящата проверка, РС-Самоков е оставил без уважение искането на
„В.“ ЕООД за обезсилване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК, издадена на 23.01.2019 г. по ч.гр.д. № 23/2019 г. по описа на РС-Самоков по заявление на В.К.К.
***.
При така установената фактическа обстановка
съдът направи следните изводи от правна страна:
Частната жалба
е подадена в срока по чл. 275 ГПК от надлежна страна, но е процесуално недопустима.
Определението на заповедния съд, с което е оставена без
уважение молбата на жалбоподателя за обезсилване на издадената заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 23.01.2019 г. не подлежи на обжалване, тъй като не
попада в нито една от хипотезите на чл.274 ал.1
от ГПК. /както и правилно е посочил РС-Самоков/. Съгласно
постановените по реда на чл.274 ал.3
от ГПК определение № 933 от 15.12.2010г. по ч. т. д. №
834/2010 г., на ВКС ТК, I т. о., определение от 11.05.2010 г. по ч.гр.д. №
238/2010 г. но ВКС, определение № 570/30.10.2015 г. по ч.гр.д. №2024/2015 г. на
ВКС, ТК е прието, че актовете на първостепенния съд по чл.415 ал.2
от ГПК /сега чл. 415, ал. 5 ГПК/, с които е отказано
обезсилване на издадената заповед за изпълнение и изпълнителен лист не подлежат
на инстанционен контрол. Прието е, че определенията
по чл.415 ал.2
от ГПК имат характер на преграждащ развитието на производството
акт само в хипотеза, в която е постановено обезсилване на издадената заповед за
изпълнение и изпълнителен лист, тъй като с това процесуално действие се слага
край на заповедното производство.
С определението, с
което се отказва обезсилване на заповедтта, не се
прегражда развитието на производството, нито неговата обжалваемост
е изрично предвидена в закона, а длъжника, който счита, че с постановяването му
са накърнени неговите права, ще може да ги защити в исковото производство.
Посочената
съдебна практика от жалбоподателя – определение № 360/19.05.2010 г. по ч.т.д. №
282/2010 г., ТК на ВКС и определение № 374/27.05.2010 г. по ч.гр.д. № 325/2010
г., ТК на ВКС, касае хипотези, при които се обжалват определения, с които са
обезсилени заповеди за изпълнение, а не откази за това.
Предвид
изложеното частната жалба следва да се остави без разглеждане и производството
по делото да се прекрати.
Така
мотивиран, Софийски окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба от „В.“ ЕООД, ЕИК: ………, със седалище и адрес на
управление ***, подадена от управителя на дружеството В. И. Т. срещу разпореждане от 19.04.2019
г., постановено по ч.гр.д. № 23/2019 г. по описа на РС-Самоков.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 368/2019 г. по описа на СОС.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба, пред Апелативен
съд гр.София, в
едноседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.