№ 167/20.9.2019г.
гр. Девня
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ДЕВНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети юни две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИМО ЦОЛОВ
при протоколист Светла
Горчева, като разгледа докладваното гр.
дело №551/2019 г. по опис на РС Девня, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен е
отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК. Ищецът Д.И.Д.,
ЕГН **********, твърди, че е клиент на
„Енерго-Про Продажби” АД гр. Варна, ЕИК *********, по партида с
кл.№********** и аб.№**********. Твърди, че през м. март 2019 г.
при проверка на текущата си сметка на каса на ответника узнал, че от него се
претендира сумата 1928.27 лв по издадена фактура №********** от 29.03.2019 г.
за обект на потребление, находящ се на адрес: ***. Сочи, че в последствие са му
изпратени копие от фактура №********** от 29.03.2019 г., становище за
начисление на електрическа енергия, уведомително писмо за констатирано неточно
измерване на електрическа енергия и констативен протокол на БИМ, като в писмото
е посочено, че процесната сума е служебно начислена в резултат на извършена
корекция насметка. Твърди, че не е консумирал ел. енергия в размер на количествата,
обективирани в процесната фактура и не е заявявал отчитане на ел. енергия по
различна от дневна и нощна тарифа. Оспорва изцяло дължимостта на претендираната
сума, като счита, че същата не следва да бъде заплащана, тъй като липсва правно
основание, което да обосновава претендирането й от ответника. Оспорва също
сумата да е определена правилно по размер, както ис решение на КЕВР да е
одобрена цена в размер приложена към процесната фактура. Твърди, че цената е
произволно определена от електроснабдителното дружество. Относно датата на
съставяне на констативен протокол – 25.03.2019 г. от БИМ, излага, че липсва
нормативна възможност даваща право на ответника да коригира едностранно
сметките на потребителите. Излага, че преди извършено изменение в Закона за енергетиката
и по специално чрез приемане на разпоредбата на чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ
(обнародвани в ДВ бр.54 от 17.07.2012 г.) за ответника не съществувала
нормативна възможност, която да предоставя право на същия да извършва
едностранна корекция на сметките на потребителите. След цитираното изменение
тази възможност се обвързва с приемането на Правила за измерването на
количествата електрическа енергия обнародвани в ДВ бр.98 от 12.11.2013 г.
Излага, че преди влизането им в сила електроразпределителните дружества коригирали
сметките на потребителите на основание неравноправни, а следователно и нищожни
клаузи от собствените си Общи условия, потвърдено в решения на ВКС. Ищецът
твърди, че към датата на процесната проверка е налице решение №1500 от
06.02.2017 г. по адм. дело №2385/2016 г. на ВАдмС, с което са отменени
Правилата за измерване на количествата електрическа енергия приети по т.3 от
Протоколно решение №147 от 14.10.2013 г. на ДКЕВР, обнародвани в ДВ бр.98 от
12.11.2013 г., с изключение на чл.48, чл.49, чл.50 и чл.51 от този акт.
Решението е публикувано на основание чл.194 АПК в ДВ бр.15 от 14.02.2017 г.
Сочи, че е налице и решение №2315 от 21.02.2018 г. по адм. дело №3879/2017 г.
на ВАдм.С, с което са отменени чл.48., чл.49, чл.50 и чл.51 от Правилата за
измерване на количествата електрическа енергия приети по т.З. от Протоколно
решение №147 от 14.10.2013 г. на ДКЕВР, обнародвани в ДВ бр.98 от 12.11.2013
г., което е потвърдено и влязло в законна сила, обнародвано на основание чл.194 АПК в ДВ бр.97 от 23.11.2018 г. Съгласно чл.195, ал.2 АПК, правните последици,
възникнали от подзаконов нормативен акт, който е обявен за нищожен или е
отменен като унищожаем, се уреждат служебно от компетентния орган в срок не
по-дълъг от три месеца от влизането в сила на съдебното решение. В случая
компетентен орган по смисъла на цитираната разпоредба се явява КЕВР, на която
съобразно нормата на чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ са делегирани правомощия да приема
правилата за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи
принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за
тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена,
неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, както и създаването,
поддържането и достъпа до база данни с регистрацията от средствата за търговско
измерване. Излага, че комисията не е приела нови Правила на мястото на
отменените норми, следователно не е изпълнила вмененото й с нормата на чл.195,
ал.2 АПК задължение да уреди последиците от отмяна на подзаконовия нормативен
акт, поради което и към момента на проверката, а и понастоящем липсва приложим
материален закон, по силата на който да бъдат установявани случаите на
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия. Изтъква, че
е налице Решение №798 от 20.01.2017 г. по адм. дело №3068/2016 г. на ВАдмС, с
което е отменено Решение №ОУ-6 от 21.07.2014 г. на ДКЕВР, с което са одобрени
Общите условия за продажба на електрическа енергия на „Енерго Про Продажби” АД.
Налице е и Решение №595 от 17.01.2017 г. по адм. дело №2719/2016г. на ВАдмС, с
което е отменено Решение №ОУ-05 от 21.07.2014 г. на ДКЕВР, с което са одобрени
Общите условия за достъп и пренос на електрическа енергия на „Енерго Про Мрежи”
АД (със сегашно наименование „Електроразпределение Север” АД). Заявява, че към
датата на издаването на становището за начисление на електрическа енергия и
протокола за проверка не е имало действащи Общи условия или ако е имало са били
Общите условия на „Енерго - Про Продажби” АД и „Електроразпределение Север” АД
приети в далечната 2007 г., защото съгласно чл.21, ал.1, т.4 ЗЕ, КЕВР следва да
одобри Общите условия предвидени в този закон, които след одобряването трябва
да бъдат публикувани в най-малко един централен и един местен всекидневник
съгласно правилата на чл.98а, ал.3 ЗЕ (за „Енерго - Про Продажби” АД) и
чл.104а, ал.3 ЗЕ (за ,,Електроразпределение Север” АД), т.е. за да са в сила
Общите условия на двете дружества от 2014 г. следва да са осъществени
кумулативно и двете предпоставки - решение на КЕВР, с което да бъдат одобрени и
да бъдат публикувани в най-малко един централен и един местен всекидневник.
След като са налице решения на Върховния административен съд, с които са
отменени решенията на КЕВР, с които са одобрени Общите условия от 2014 г. то липсата
на една от императивните предпоставки за действието им е отпаднала, считано от
датата на влизане в сила на съдебните актове, и тези ОУ вече не могат да бъдат
прилагани. Общите условия от 2007 г. обаче, не са съобразени с изискванията на
чл.98а, ал.2, т.6 ЗЕ (за „Енерго-Про Продажби” АД) и чл.104а, ал.2, т.5 ЗЕ (за
„Електроразпределение Север” АД), където е посочено, че Общите условия трябва
да съдържат задължително ред за уведомяване на клиента при извършване на
корекция на сметка съгласно правилата по чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ. Сочи, че в
решение №104 от 01.08.2016 г. по т.д. №1671/2015 г. на ВКС по реда на чл.290 от ГПК (в редакцията му към датата на постановяване на съдебния акт) изрично е
посочено, че корекция на сметка на потребител може да бъде извършена от
снабдител на ел. енергия: „но само ако е изпълнил задълженията си по чл.98а,
ал.2, т.6 и чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ за предвиждане в Общите условия на договорите
на ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка и при
истинни правила за измерване на количеството електрическа енергия,
регламентиращи принципите на измерване, начините и местата на измерване,
условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване на случаите
на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия”. Към
датата на извършената проверка и издаването на становището за начисление на
електрическа енергия, която е релевантния за спора момент от гледна точка на
приложимата нормативна уредба, липсват и двете кумулативно приети предпоставки
цитирани в решение №104 от 01.08.2016 г. по т.д. №1671/2015 г. на ВКС даващи
основание да коригира сметката на ищеца. Липсват действащи правила за измерване
на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване,
начините и местата на измерване, условията и реда за тяхното обслужване,
включително за установяване на случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно
измерена електрическа енергия. Липсват и действащи Общи условия съобразени с
разпоредбата на чл.98а, ал.2, т.6 ЗЕ (за „Енерго-Про Продажби” АД) и чл.104а,
ал.2, т.5 ЗЕ (за „Електроразпределение Север” АД). Твърди, че по отношение на
процесния електромер не е извършвана периодична проверка в нормативно
определения срок. Този срок е определен в чл.43, ал.4 от Закона за измерванията,
където е посочено, че периодичността на последващите проверки се определя със
заповед на председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически
надзор, която се обнародва в "Държавен вестник" и се обявява в
официалния бюлетин на агенцията. Сочи, че в конкретния случай такава се явява
заповед №А-102 от 05.03.2010 г., която на основание чл.43, ал.3 от Закона за
измерванията посочва, че последващи проверки на средствата за измерване за
еднофазен ток се извършват в срок от една до четири години, преди изтичане на
срока на предходната проверка в зависимост от мощността. Това е разписано в
т.26 от цитираната заповед. Сочи още, че в задължение на „Електроразпределение
Север” АД като собственик на ел. съоръженията и в частност на средството за
търговско измерване, както по силата на закона, така и по силата на собствените
си Общи условия е да извършва такива периодични проверки. Излага, че
„Електроразпределение Север” АД, не е проявило грижата за добросъвестно
изпълнение на договорните си задължения по смисъла на чл.63 ЗЗД и не може да се
приеме, че неизправността в измервателния уред е причинена от потребителя на
електрическата енергия-ищец, а напротив същата се дължи на неизпълнение на
цитираното дружество. Поради което няма как от потребителя да бъде търсена
отговорност в лицето на процесната сума. Ищецът сочи, че неравноправният
характер на така извършената корекция от ответника следва от липсата на
предвидена както на нормативна в лицето на приети разпоредби в действащи ПИКЕЕ,
така и на договорна възможност да бъде проведена корекционна процедура в полза
на потребителя в случаите на неправилно и/или неточно измерена електрическа
енергия поради повреда на уреди, съоръжения или устройства по чл.120, ал.3 ЗЕ,
като изрично в чл.98а, ал.2, т.6, б.„б” и чл.104а, ал.2, т.5, б.”б”
ЗЕ е указано, че ОУ на „Електроразпределение Север” АД и „Енерго - Про
Продажби” АД следва да съдържат възможност за корекция на сметка както в полза
на крайния снабдител, така и в полза на потребителя. Това обаче не е предвидено
нито нормативно, нито договорно, а на практика никога не се е случвало. Ето
защо на това основание, но и не само считам че разпоредбите на чл.38 от ОУ на
„Електроразпределение Север” АД от 2007 г., изменени през 2009 г., са нищожни,
противоречащи на императивни правни норми, регламентиращи правилата за
разпределение на риска при продажба на родово определени вещи, освен това
противоречат на интереса на потребителя. За потребителя не е съществувала
обвързваща действителна клауза, по силата на която да се дължи процесната сума,
а и потребителят не се е съгласявал с процедура за едностранно и без негово
участие преизчисляване за минал период на сметките за месечно доставената и
отчетена посредством средството за търговско измерване електрическа енергия.
Заявява, че прилаганата от дружеството процедура за начисляване на „корекционни
суми” върху вече платени месечни сметки е неправомерна и се обосновава на
нищожни правни норми. Заявява също, че Общите условия на „Електроразпределение
Север” АД в чл.38 са в най-висша степен пример за неравноправни клаузи в
потребителски договор по смисъла на чл.143 ЗЗП като те
представляват част от Общи условия, които не са индивидуално уговорени клаузи,
а са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал
възможност да влияе върху съдържанието им, което влече и тяхната нищожност по
аргумент на чл.146, ал.1 и ал.2 ЗЗП. Корекцията на сметка по смисъла на чл.38
от Общите условия на „Електроразпределение Север” АД припокрива в абсолютна
степен хипотезата на чл.143 ЗЗП, където се посочва, че неравноправна клауза в
договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не
отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие
между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Налице
са и трите предпоставки посочени в чл.143 ЗЗП. Въпросните клаузи попадат и в
приложното поле на следните хипотези от чл.143 ЗЗП детерминиращи понятието
неравноправни клаузи: „т.2. изключва или ограничава правата на потребителя,
произтичащи от закон, по отношение на търговеца при пълно или частично
неизпълнение или неточно изпълнение на договорни задължения, в това число
изключване на правото на обезщетение; т.10. позволява на търговеца да променя
едностранно условията на договора на непредвидено в него основание; т.12.
предвижда цената да се определя при получаването на стоката или предоставянето
на услугата или дава право на търговеца да увеличава цената, без потребителят
да има право в тези случаи да се откаже от договора, ако окончателно определената
цена е завишена в сравнение с тази, уговорена при сключването на договора;
т.14. задължава потребителя да изпълни своите задължения, дори и ако търговецът
не изпълни неговите; т.18. поставя други подобни условия”. Заявява, че
процесната сума е недължима и не следва да бъде заплащана от ищеца. Моли съда,
да постанови решение, с което да приеме за установено, че Д. Д. не дължи
1928.27 лв на ответното търговско дружество по фактура №********** от
29.03.2019 г. за обект на потребление, находящ се на адрес в *** за период на
потребление от 25.11.2016 г. до 24.11.2017 г. по кл.№********** с
аб.№**********. Претендира сторените в производството разноски.
В срока по
чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба. Ответникът излага становище за
допустимост на предявения иск, но счита същият изцяло за неоснователен. Твърди,
че процесната сума представлява цената на реално доставена и потребена от
абоната електрическа енергия в размер 11749 кВтч, и се дължи от ищеца на
основание чл.50 ПИКЕЕ, вр. чл.200, ал.1, пр.1 ЗЗД. Не оспорва, че между ищеца и
ответното дружество съществува валидно договорно правоотношение, по силата на
което ищеца е потребител на доставяна от ответното дружество електрическа
енергия. Не оспорва обстоятелството, че е извършена проверка на изправността на
средството за търговско измерване на посочения в исковата молба адрес, както и
че резултатът от проверката е обективиран в констативен протокол. Твърди, че е
налице основание за възникване на вземането на ответното дружество за потребена
електрическа енергия. Твърди още, че ищеца и ответното дружество са страни по
облигационно правоотношение по договор за пренос на електрическа енергия през
електроразпределителните мрежи на „Електроразпределение Север” АД. Заявява, че
ответното дружество изпълнява поетите по договора задължения добросъвестно и точно
в количествено, качествено и времево отношение, а именно да осигурява
непрекъснато необходимото количество електрическа енергия в обект, находящ се в
*** с аб.№********** и кл.№**********. Твърди, че на 24.11.2017 г. е извършена
техническа проверка на измервателната система в обекта на ищеца от служители на
„Електроразпределение Север” АД, в присъствието на двама свидетели. Дружеството
няма вменено от закон или от ОУ на ДПЕЕЕМ задължение предварително да известява
потребителите за проверките, които извършва, реализирайки правата си на
собственик, тъй като подобно предизвестяване би обезсмислило усилията по
предовратяване на неправомерните въздействия върху измервателните системи и
средствата за търговско измерване. Излага, че „Електроразпределение Север” АД е
дружество с основен предмет на дейност експлоатация и управление на
електроразпределителна мрежа, чрез която извършва пренос и разпределение на
електрическа енергия на обособена територия, при наличие на валидна лицензия за
това №Л-138-07 от 13.08.2004 г. издадена от ДКЕВР. Дружеството е оператор на
разпределителна мрежа по смисъла на § 1, т.346, б.”а” от ДР на ЗЕ и собственик
на средствата за търговско измерване според чл.116, ал.6 ЗЕ и има право да
извършва технически проверки на място на измервателната система и на средствата
за търговско измерване. На средствата за търговско измерване се извършват
първоначална и последващи проверки по реда на Закона за измерванията и
нормативните актове към него. Дружеството следи за техническото състояние на
измервателните уреди като резултат на такава проверка е и констатираното
несъответствие при отчитането на потреблението на електрическа енергия от
абоната. „Електроразпределение Север” АД изпълнява договорните си задължения
добросъвестно, съобразно изискването на чл.63 ЗЗД. Твърди, че за извършената
проверка е съставен Констативен протокол №1104215, като при проверката са
извършени замервания с еталонен калибриран уред и е установено, че в
невизуализирания регистър 1.8.3. има показания. В регистър 1.8.1. са отчетени
522 квтч., в регистър 1.8.2. - 3722 квтч., в регистър 1.8.3. - 11749 квтч., а в
сумарния регистър 1.8.0. - 15994 квтч. Процесният електромер е демонтиран,
подменен е с нов такъв, поставен е в индивидуална опаковка, пломбиран с пломба
№448249 и е предоставен за метрологична експертиза в БИМ. Сочи, че
констативният протокол за техническа проверка отразява действителното
фактическо положение, същият е подписан от двама независими свидетели.
Извършената проверка на електромер с фабр.№1114021666918910, на неговата цялост
и функционалност, притежава съответната юридическа стойност. Заявява, че в
имота на ищеца е консумирана електрическа енергия, която не е заплатена, като
ако абонатът е потребил електрическа енергия в количество, различно от
отчетеното, той дължи заплащането му по силата на договорната връзка.
Ответникът твърди, че експертизата е извършена от Български институт по
метрология, Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди”, Регионален отдел -
Варна. За извършената експертиза е съставен Констативен протокол №823 от
25.03.2019 г. При софтуерно четене е установена намеса в тарифната схема на
електромера. Наличие на преминала енергия по тарифа 1.8.3. в размер на 11749.1
квтч. която не е визуализирана на дисплея. Констативният протокол на Български
институт по метрология, Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди”,
Регионален отдел - Варна е официален свидетелстващ документ, който съобразно
чл.179, ал.1 ГПК се ползва с материална, обвързваща съда доказателствена сила.
Твърди, че на 28.03.2019 г. „Електроразпоеделение Север” АД съставило становище
за начисляване на електрическа енергия и конкретизирало размера на оспореното
вземане, като е установено точното количество неотчетена ел. енергия след
прочитане на регистър 1.8.3 - 11749 квтч. Съгласно чл.50 ПИКЕЕ, операторът на
съответната мрежа може да коригира количествата ел. енергия като разлика между
отчетеното количество електрическа енергия и преминалите количества ел. енергия
при установяване на несъответствие между данните за параметрите на
измервателната група и въведените в информационната база данни за нея, водещо
до неправилно изчисляване на използваните количества ел. енергия за период не
по-дълъг от една година назад. Този тип вмешателство има за цел част от
консумираната ел. енергия да бъде отклонявана в регистър, който не се
визуализира на електромера. Заявява, че при ежемесечно отчитане на количеството
ел. енергия няма как да се установи натрупване на електрическа енергия в
невизуализиран регистър, тъй като това става само със специализиран софтуер, с
който инкасаторите не разполагат. Твърди, че на 29.03.2019 г. „Енерго-Про
Продажби” АД издал фактура №**********, с което е определена цената на реално
консумираната електрическа енергия, натрупана в скрития регистър, а именно
1928.27 лв. Твърди също, че с писма от „Електроразпределение Север” АД (изх.
№51862 от 29.03.2019 г.) и от „Енерго - Продажби” АД (изх.№51862 от 29.03.2019
г.) са приложени констативния протокол от техническата проверка и фактурата.
Сочи, че в Решение №21 от 01.03.2017 г. на ВКС по гр. д. №50417/2016 г., ГК,
решаващият състав е приел, че е допустимо операторът на съответната мрежа да
преизчислява сметките за потребената електрическа енергия за минал период,
когато действително доставената електрическа енергия погрешно е отчетена и
заплатена в по-малък размер, поради грешно въведени в информационната база
данни за техническите параметри на СТИ. Като аргумент в подкрепа на съшия
извод, решаващия състав се е позовал на принципното
разбиране на ВКС в разгледаните решения за една друга сходна хипотеза на
неточно отчитане на реално доставената електрическа енергия, когато това се
дължи на неправомерна намеса в СТИ, но доставчикът е доказал реалното
количество на доставката и разликата между заплатеното и действително
дължимото. Сочи, че въпреки извършена корекция на основание чл.50 ПИКЕЕ,
електрическата енергия натрупана в невизуализирания регистър е реално доставена
и потребена от потребителя, но същата не е заплатена от него. Съгласно
разпоредбата на чл.200, ал.1, пр.1 ЗЗД, купувачът на стока е длъжен да плати
цената на вещта, която в конкретния случай вече е получена чрез направената
доставка на електрическа енергия. Потребителят е длъжен да заплаща стойността
на използваната в имота електрическа енергия. Процесната сума се дължи от ищеца
на основание чл.50 ПИКЕЕ, вр. чл.200, ал.1, пр.1 ЗЗД. Моли съда, да постанови
решение, с което да отхвърли предявеният иск като неоснователен и недоказан. Претендира съдебно-деловодни разноски и адвокатски
хонорар.
След преценка на събраните доказателства съдът направи
следните фактически констатации:
По делото
няма спор и от събраните доказателства, се установява, че ищецът е потребител
на ел.енергия с кл.№********** и аб.№**********,
за адрес на потребление гр. Девня, обл. Варна, ул. „Бузлуджа” №5.
Установява
се от приетия по делото заверен препис от Констативен протокол №1104155 от 24.11.2017 г., съставен от служители на "Енерго Про Мрежи"
АД, носещ техните подписи и подписи на двама свидетели, че на посочената дата е
извършена проверка на средството за търговско измерване /СТИ/, отчитащо
консумацията на ел.енергия за процесния недвижим имот, като същото е
демонтирано и подменено с ново. Демонтираният електромер е поставен в
индивидуална опаковка и предаден за последяваща проверка от БИМ, като в
протокола са описани показанията по пет броя регистри (1.8.1, 1.8.2, 1.8.3,
1.8.4 и 1.8.0).
По делото е
представен заверен препис от Констативен протокол №823 от 25.03.2019 г. на БИМ,
РО гр. Варна, в който е отразено, че СТИ е получено в запечатан найлонов плик
при съответствие с Констативен протокол №1104155 от 24.11.2017 г. Отразено е, че електромерът е без механични дефекти,
разполага със съответните обозначения и отговаря на метрологичните изисквания
за точност, но не съответства на техническите характеристики, тъй като е
установена външна софтуерна намеса в тарифната му схема. Отразено е още, че в
невизуализирана тарифа Т3 е отчетена ел.енергия в размер 011749.1 кВТч.
Видно е от
представено Становище за начисляване на електрическа енергия от 28.03.2019 г.,
че въз основа на гореописания КП, е одобрено начисляването на допълнително
количество ел.енергия по партидата на ищеца за периода от 25.11.2018 г. до 24.11.2017
г. в общ размер 11749 кВТч.
С
представена фактура №********** от 29.03.2019 г. е остойностено допълнителното
количество ел.енергия, чиято цена възлиза на 1928.27 лв.
По делото е
прието заключение по назначена СТЕ, което се цени от съда като компетентно и
обективно дадено, в което вещото лице е посочило, че към момента на проверката
процесното СТИ било в срок на метрологична годност и в класа си на точност. От
заключението на СТЕ се установява, че начисляването на допълнително количество
ел.енергия не е в резултат на корекция на сметка, а съставлява реален отчет на
база прочит на регистър 1.8.3, който не се визуализира на дисплея. Установява
се, че отчитането в регистър 1.8.3 е станало след външно неправомерно софтуерно
влияние върху отчета, респективно показанията на СТИ. Установява се още, че
отчетеното и коригирано количество ел.енергия е възможно да се достави, през
процесния период от една година.
Въз основа
на установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:
С оглед
характера на предявения отрицателен установителен иск, ответникът следва при условията
на пълно и главно доказване, да установи наличието на основание за възникване
на вземането и неговия размер, т.е. следва да докаже, че са налице
предпоставките за коригиране на сметката на потребителя. В тази връзка
ответникът следва да установи наличието на неизмерване или неправилно/неточно
измерване на ел.енергия, поради неправомерно въздействие върху средството за
търговско измерване и че е налице доставено количество електроенергия, което не
е отчетено.
Съгласно чл.83, ал.1,
т.6 и ал.2 ЗЕ,
устройството и експлоатацията на електроенергийната система се осъществяват
съгласно норми, предвидени в правилата за
измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи
принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за
тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена,
неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, както и създаването,
поддържането и достъпа до база данни с регистрацията от средствата за търговско
измерване, които правила следва да бъдат приети от ДКЕВР. Цитираната норма съставлява
законова делегация по смисъла на чл.2 ЗНА,
тъй като същата овластява да се издаде нормативен акт по прилагането на закон (Закона за енергетиката),
посочен е видът на акта (правила), органът, който трябва да го издаде (ДКЕВР),
като овластяването се отнася само до част от материята, уредена от закона.
В процесния
случаи проверката на процесното СТИ е извършена съобразно изискванията на
чл.44, ал.1, вр. чл.47, ал.1
ПИКЕЕ (действали към момента на проверката), като хипотезите,
позволяващи корекция при условията на чл.48 ПИКЕЕ
са неприложими, доколкото не е установено вмешателство в измервателната схема
или схемата на свързване на електромера. Всъщност е налице точен отчет по
регистър 1.8.3, който не би следвало да е активен, в резултат от което за него
не се съдържа информация в информационната система на доставчика. Не е възможно
и приложението на чл.50 ПИКЕЕ,
която предвижда при несъответствие между данните за параметрите на измервателната
група и въведените в информационната база данни за нея, водещо до неправилно
изчисляване на използваните от клиента количества електрическа енергия, т.е.
при разлика в данните от паметта на електромера и данните в отчетните регистри
на доставчика, да е възможна корекция на сметката. Това е така предвид липсата
на доказателства, че при монтажа на процесния електромер регистър 1.8.3 е бил с
нулеви показания. Ето защо не възможно да се направи категоричен извод, че
установеното при проверката на 24.11.2017 г., а в последствие и от БИМ,
количество ел.енергия в регистър, който не е активиран за търговски отчет, е в
резултат от потребление на ищеца, а не че това са стари показания, останали
преди монтажа на електромера.
На следващо
място, отчитането на ел. енергия по три тарифи, е станало без за това от
потребителя да е подадено предварително заявление. При липса на изрично и
индивидуално уговорени условия за отчитане по три тарифи, параметризирането на
електромера да отчита по този начин не е обвързващо за потребителя, тъй като
представлява отклонение от договора и пряко противоречие с чл.11 ПИКЕЕ
и чл.120, ал.4
ЗЕ, които въвеждат изискване за зоново в денонощието измерване на
потребеното ел.напрежение, когато това е възможно. Ето защо и при липсата на
установено виновно поведение на абоната, не е налице основание за заплащане на
отчетената в регистър 1.8.3 консумация на ел.енергия.
За пълнота
следва да се отбележи, че по делото не се установи, в кой часови диапазон, т.е.
в коя тарифна група евентуално са консумирани натрупаните в скрития регистър
1.8.3 показатели, което безспорно е необходимо при заплащане на ел.енергия на
база реален отчет.
Воден от
горното, съдът приема, че ответника не доказа по безспорен начин правото да
получи от ищеца оспореното вземане на стойност 1928.27 лв, при което предявеният отрицателен установителен иск е
основателен и следва да бъде уважен.
При този
изход на делото и съобразно отправеното искане по чл.78, ал.1 ГПК с представен
списък на разноски в размер 442.14 лв, от които възнаграждение за адвокат 365.00
лв и 77.14 лв такса за разглеждане на делото, ответната страна следва да бъде
осъдена да заплати сторените от ищеца разноски в пълен размер.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО спрямо „Енерго-Про Продажби” АД
гр. Варна, ЕИК *********, че Д.И.Д., ЕГН **********, НЕ ДЪЛЖИ сумата 1928.27 лв (хиляда
деветстотин двадесет и осем лева, 27 ст.), представляваща допълнително
начислена стойност на ел.енергия за период от 25.11.2016 г. до
24.11.2017
г. за обект с кл.№********** и аб.№**********, за адрес на потребление ***, по фактура №********** от 29.03.2019 г., на основание чл.124, ал.1, пр.2 ГПК.
ОСЪЖДА „Енерго-Про Продажби” АД гр.
Варна, ЕИК *********, ДА ЗАПЛАТИ на Д.И.Д., ЕГН **********,
сумата 442.14
лв (четиристотин четиридесет и два лева, 14 ст.), представляваща
обезщетение за направени разноски в производството, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ОС Варна в двуседмичен срок от
съобщаването.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: