Р Е Ш Е Н И Е
Номер 13.01.2017г. Град С.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Първо ГО, 15 състав
На двадесет и
първи октомври Година 2016
В публичното
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕРИЯ БАНКОВА
Секретар: А.М.
като разгледа
докладваното от съдия Банкова гр. дело N 2443 по описа за 2014 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова
молба от „Ф.г.1“ ЕООД, с която е предявен срещу В.Н. и Я.А. иск с правно
основание чл.135, ал.1 от ЗЗД за обявяване на относително недействителен спрямо
ищеца на договор за дарение на недвижим имот – апартамент №56, находящ се в гр.
С., р-н И., ж.к. „***********, ведно с прилежащото му мазе, оформен в
нотариален акт №107, том I, рег. №3507, дело №101 от 27.09.2012г.
на нотариус Д.Т., с рег. №187 и район на действие СГС. Ищецът твърди, че е
кредитор на първата ответница по силата на сключен договор за заем от
07.12.2010г., обезпечен с издаден запис на заповед от същата дата, по който е
предоставил на ответницата сумата от 69 000 лв., която последната не е
върнала на договорения падеж. Ищецът инициирал заповедно производство – ч.гр.
д. №32878 по описа на СРС за 2012г., по което били издадени заповед за
незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу В.Н. за сумата от 60 000
лева – главница по записа на заповед, обезпечаващ процесния заем. На
27.09.2012г. с договор, оформен в гореописания нотариален акт, ответницата
дарила на малолетната си дъщеря Я.А. – втората ответница, собствения си
апартамент в ж.к. „Света Троица“,
като по този
начин – намалявайки имуществото си, увредила интереса на кредитора – ищец.
Последният поддържа, че първата ищца е знаела за това увреждане, а по отношение
на втората ответница е приложима презумпцията за знание по чл.135, ал.2 от ЗЗД,
чрез законния й представител. Ето защо, моли съда да прогласи спрямо него
недействителността на горепосочения договор за дарение. Претендира разноски.
Ответниците са депозирали писмени
отговори в срок, в които оспорват предявения иск изцяло. Поддържат, че ищецът
не е материалноправно легитимиран по предявения иск, тъй като няма качеството
кредитор по отношение на първата ответница, което не била подписвала нито
представения договор за заем, нито записа на заповед, за който се твърди да го
обезпечава. Между страните липсвало каквото и да било правоотношение.
Евентуално, поддържат, че не са налице предпоставките по чл.135 от ЗЗД, както и
че процесният запис на заповед е нищожен поради липса на подпис на издателя.
Ответницата Н. оспорва автентичността на процесните запис на заповед и договора
за заем, досежно подписа, положен за издателя, респ. заемополучателя.
Съдът, след като се запозна със становищата на страните и
събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна
страна:
Предявеният иск е с правно основание
чл.135, ал.1 от ЗЗД – във фактическия състав на който вземането е възникнало
преди извършване на увреждащото действие. Фактическият състав на предявения
конститутивен иск включва два елемента: обективен елемент – атакуваното
действие на длъжника да уврежда кредитора: ищецът да е носител на вземане и атакуваното
действие да го уврежда и 2) субективен елемент, изразяващ се в субективно
отношение – знание за увреждането у длъжника. Предвид безвъзмездността на
атакуваната сделка, знанието на третото лице не подлежи на доказване.
Страните спорят налице ли е качеството
кредитор у ищеца. По делото са представени договор за заем и запис на заповед
от 07.12.2010г. По силата на договора ответницата В.Н. се е задължила да върне
на ищеца „Ф.г.1“ ЕООД сумата от
69 000 лева в срок до 07.12.2011г., която сума същата е заявила, че
е получила към момента на сключване на договора. Съгласно представения запис на
заповед В.Н. се е задължила неотменимо и безусловно срещу представянето на
записа на заповед без предявяване за плащане и без протест, да заплати на
07.12.2011г. на С.И. – управител на „Ф.г.1“ ЕООД сумата от 69 000 лева.
Предвид направеното своевременно от ответницата оспорване на автентичността на
положения подпис за заемополучател и издател в горепосочените документи, на
осн. чл.193 от ГПК съдът е открил производство по оспорването им. По делото са
изслушани заключенията на единична и две тройни съдебно-почеркови експертизи, в
които вещите лица с категоричност приемат, че подписите за заемополучател в
договора за заем от 07.12.2010г. и за издател в запис на заповед от същата дата
за сумата от 69 000 лева, са положени от В.Н.Н.. Ръкописните текстове „В.Н.Н.“
в посочените документи също са изписани от В.Н.Н.. Единствено вещото лице М.З.,
участвал в изготвянето на заключението на първоначалната тройна експертиза, в
особено мнение е заел обратното становище, като е посочил, че според него и
ръкописният текст „В.Н.Н.“, и подписите за заемополучател и издател в
изследваните документи, са изпълнени със стремеж за имитация на ръкописните
подписи и почерка на ответницата. Съдът намира, че особеното мнение на вещото
лице З. не следва да бъде кредитирано, доколкото същото не е достатъчно обосновано
и не се подкрепя от категоричните становища от други шест вещи лица, изследвали
процесните подписи и ръкописен текст. Последните единодушно приемат, че
установените съвпадения в общите признаци на обектите на изследване и
сравнителните образци – транскрипция, направление на движение, размер, натиск,
наклон, степен на свързаност и обработеност, форма на движение и пространствено
разположение, налагат категоричния извод за авторството на изследваните обекти
от ответницата. Частичната разлика в завършващата фаза на парафната линия може
да се обясни с високата обработеност на писмено-двигателния навик на лицето,
както и голямата вариативност при изписването на ръкописния текст и подписите
от лицето, а също и в стремеж за маскировка, която се изразява в промЯ.на
завършващата част на парафната линия, което води до промЯ.в пространственото й
разположение. Последното не е определящо, а само потвърждава направените вече
изводи. Установените съвпадения са съществени, устойчиви и образуват
количествена и качествена съвкупност, достатъчна по обем за налагане на
единствения възможен извод за авторство на изследваните обекти именно от
ответницата Н.. Като кредитира изцяло изцяло заключението на повторната тройна
експертиза, което оборва особеното мнение на вещото лице З., съдът намира, че
ответницата не е провела успешно оспорване на положените от нея подписи за
заемополучател и издател в горепосочените документи – договор за заем и запис
на заповед, както и по отношение на ръкописния текст с името й „В.Н.Н.“, поради
което тези писмени доказателства не следва да бъдат изключвани от
доказателствата по делото.
От процесния договор от 07.12.2010г. се
установява, че между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение
по договор за заем, по силата на което Н. се е задължила в срок до 07.12.2011г.
да върне на ищеца „Ф.г.1“ ЕООД сумата от 69 000 лева. В частта, в която е
посочено, че сумата е получена от заемополучателя, подписания от него договор
има характера на разписка, удостоверяваща с материална доказателствена сила
неизгодния за издателя си факт на получаването на сумата, при което съдът
приема за доказано, че същата е била получена от Н.. Доколкото по делото се установява
както реалното получаване на процесната сума от заемополучателя, така и
основанието, на което е станало това, съдът приема за доказано, че страните са обвързани
от договор за заем с горепосочената стойност. Доколкото не са ангажирани
доказателства за изпълнение на задължението за връщане на сумата, а такова не
се и твърди от ответницата, съдът приема за доказано, че ищецът е кредитор на
ответницата Н. по силата на процесния договор за заем на сумата от 69 000
лв. и обезпечен със запис на заповед, подписан от същата като издател.
По делото е представен
и изпълнителен лист от 03.12.2012г., издаден по ч.г.д. №32878 по описа за
2012г. на СРС, 55 с-в, за сумата от 60 000 лв., дължима от В.Н. на „Ф.г.1“
ЕООД по силата на заповед за незабавно изпълнение, издадена въз основа на запис
на заповед от 07.12.2010г.
От представения по
делото нотариален акт №107, том I, рег. №3507, дело №101 от 27.09.2012г. на нотариус Д.Т.,
с рег. №187 и район на действие СГС се установява, че на
27.09.2012г. В.Н.Н. е дарила на дъщеря си Я.П.А., действаща чрез законния си
представител и баща П.А., собствения си недвижим имот, представляващ апартамент
№56, находящ се в гр. С., р-н И., ж.к. „*********, ведно с прилежащите му
избено помещение №9 и ид. части от общите части на сградата и правото на
строеж.
При така установеното, налагат се
следните правни изводи:
В производството по иск с правно основание
чл.135 ЗЗД установяването на вземането на кредитора не се ползва със сила на пресъдено
нещо. Това е така, тъй като правоотношението, от което същото произтича, не става
част от предмета на делото. Задължителната за настоящия съд практика на ВКС приема в Решение №
552/15.07.2010г. по гр. д. №171/2009г., IV ГО и в Решение
№ 328/23.04.2010г. по гр. д. №879/2009г., III ГО, че в производството по Павловия иск съдът изхожда от
положението, че вземането съществува, ако то произтича от твърдените факти. Той
може да приеме обратното само ако вземането е отречено със сила на пресъдено
нещо. Ако впоследствие качеството на кредитор на ищеца бъде отречено или
отпадне, непротивопоставимостта на извършеното от ответника действие спрямо
кредитора губи смисъл. Ето защо кредиторът има задача да установи това си
качество само като материална предпоставка, а не да провежда пълно и главно доказване
на правата си. В Решение №639/06.10.2010г. по гр. д. №754/2009г. , IV ГО на ВКС е прието, че съдът по Павловия иск не може да
проверява съществува ли вземането, легитимиращо ищеца като кредитор, освен ако
то е отречено с влязло в сила решение. Предвид изложеното, както и установеното
по-горе от фактическа страна валидно облигационно правоотношение между страните
по силата на договор за заем от 07.12.2010г. и неизпълненото задължение на
ответницата Н. за връщане на сумата от 69 000 лева, съдът приема, че
ищецът е доказал качеството си на кредитор като материална предпоставка за
процеса по Павловия иск.
Вторият елемент от обективна страна на
иска по чл.135 от ЗЗД се установява от приетия по делото Нотариален акт за дарение
на недвижим имот от 27.09.2012г. Увреждането е налице със самия факт на
извършване на сделката, чрез която длъжникът се лишава от свое имущество, без
да получава нищо насреща. Безвъзмездният характер на дарението налага извод за
намаляване имуществото на длъжника, което без съмнение намалява и възможностите
на кредитора за удовлетворение. Винаги е налице
увреждане, когато длъжникът се лишава от свое имущество, намалява го или по
какъвто и да е начин затруднява удовлетворението на кредитора.
Субективният елемент на фактическият състав
на иска по чл.135 от ЗЗД при атакувана безвъзмездна
сделка предполага доказването на знание за увреждането единствено у длъжника.
Знание у лицето – страна по безвъзмездната сделка, не се изисква да бъде
доказвано – наличието или липсата му са ирелевантни при преценката
основателността на иска. Знанието на длъжника за увреждането е съзнание, че с
извършеното действие кредиторът ще бъде ощетен или че длъжникът създава или
увеличава платежната си неспособност, или предприетото действие ще затрудни
удовлетворението на кредитора. Според Решение № 639/06.10.2010г. по гр.д.№
754/09г. ІV ГО на ВКС длъжникът знае за увреждането, когато знае, че има
кредитор и действието му уврежда правото на кредитора. Очевидно е, че доколкото
към момента на сключването на атакуваната сделка – 27.09.2012г., длъжникът е
знаел, че има кредитор с неудовлетворено вземане по договор за заем с настъпил
на 07.12.2011г. падеж, то сключването на безвъзмездна сделка, чрез която
намалява активите си, затруднява удовлетворяването на кредитора, предвид
изложеното по-горе. Ето защо, съдът приема, че и субективният елемент от
фактическия състав на иска също е доказан, при което искът се явява основателен
и следва да бъде уважен.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК
ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца сторените по делото
разноски, съгласно представения списък по чл.80 от ГПК, възлизащи на сума в
размер на 6 076,42 лв. – разноски за държавна такса, съдебно-деловодни
разноски и адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие
от 23.04.2015г., изплатено в брой, съгласно удостовереното в същия.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА сключения между В.Н.Н., ЕГН **********
и Я. П.А., ЕГН **********, действаща чрез своя баща и законен представител П.Т.А.,
договор за дарение на недвижим имот -
апартамент №56, находящ се в гр. С., р-н И., ж.к. „***********, състоящ се от:
една стая, дневна, кухня и сервизни помещения, със ЗП от 67.04 кв.м., при
съседи: стълбище, К.Г., двор, двор, ведно с прилежащото му избено помещение №9
с площ по удостоверение за данъчна оценка 2.04 кв.м., при съседи: коридор, К.Г.,
Й.Р., заедно с 2.158% идеални части от общите части на сградата и от правото на
строеж върху припадащата се част от терена на комплекса, оформен в нотариален
акт №107, том I, рег. №3507, дело №101 от 27.09.2012г. на нотариус Д.Т.,
с рег. №187 и район на действие СРС, ЗА
НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН на основание чл.135, ал.1 от ЗЗД по отношение на „Ф.Г.1“ ЕООД, ЕИК *********, представлявано от
управителя С.И., с адрес гр. С.З., ул. „**********.
ОСЪЖДА В.Н.Н., ЕГН ********** и Я. П.А.,
ЕГН **********, двете със съдебен адрес: ***, офис 2 – адв. В.Д. от САК, да
заплатят на „Ф.Г.1“ ЕООД, ЕИК *********, представлявано от управителя С.И., с
адрес гр. С.З., ул. „**********, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК сумата от 6 076,42 лева – разноски по
делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: