№ 4331
гр. София, 14.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 15-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА
при участието на секретаря С.М.
като разгледа докладваното от СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА Административно
наказателно дело № 20211110216986 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е образувано по жалба на Л. Р. С., ЕГН **********, срещу
Наказателно постановление № 21-4332-022705/09.11.2021 г., издадено от
Началник Сектор към СДВР – ОПП, с което на жалбоподателя е наложено
административно наказание "глоба" в размер на 200 лева за извършено
административно нарушение по чл. 25, ал. 1 ЗДвП, както и е наложено
административно наказание "глоба" в размер на 10 лева за извършено
административно нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
В жалбата се релевират пространни доводи за неправилност и
незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление, като се сочи,
че при съставянето на АУАН и издаденото въз основа на него наказателно
постановление не са спазени императивните изисквания на разпоредбите на
чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, доколкото липсва описание на
нарушенията, обстоятелствата, при които се твърди последните да са били
извършени, както и посочване на доказателствата, които ги потвърждават.
Поддържа се, че в конкретната фактическа обстановка за жалбоподателя е
било невъзможно да избегне процесния удар с водача на мотоциклет марка
.........., тъй като последният, към момента на сблъсъка е управлявал ППС с
1
превишена скорост, без подадени светлинни сигнали, като се е опитвал да
изпревари управлявания от въззивника лек автомобил отдясно върху
маркировка, забраняваща наличие на моторни превозни средства върху нея.
Оспорва се изцяло възприетият от административнонаказващия орган
механизъм на настъпване на ПТП, както и описаната в атакуваното
наказателно постановление фактическа обстановка. На следващо място се
навежда, че АНО е допуснал и съществено процесуално нарушение, като не е
изложил аргументирани мотиви в НП, защо твърдяното нарушение не
представлява маловажен случай, съгласно чл. 28 от ЗАНН.
По изложените съображения се иска от съда да отмени изцяло
процесното наказателно постановление.
В проведените по делото съдебни заседания жалбоподателят, редовно
призован, се явява лично и с адв.Лефтеров, с доказателства за надлежно
учредена представителна власт. В дадения ход по същество се пледира за
отмяна на обжалваното НП по изложените в жалбата съображения.
В хода на съдебното производство въззиваемата страна не изпраща свой
процесуален представител и не взема становище по основателността на
депозираната жалба.
Софийски районен съд намира, че жалбата е процесуално допустима,
доколкото е подадена в законоустановения срок от процесуално
легитимирана страна и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.
След като обсъди доводите в жалбата‚ в контекста на събраните по
делото доказателства и след като в съответствие с разпоредбите на чл. 84
ЗАНН, вр. чл. 314 НПК съдът провери изцяло правилността на атакуваното
наказателно постановление, констатира, че са налице основания за неговата
отмяна. Съображенията на съда за това са следните:
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът приема
следната фактическа обстановка:
На 21.10.2021 г. около 16:57 часа в гр. София, свидетелят Х. К. П.
управлявал мотоциклет марка .........., движейки се по бул. „Сливница“ с
посока на движение от бул. „Петър Дертлиев“ към ул. “Крум Стоянов“. По
същото време жалбоподателят Л. Р. С. управлявал лек автомобил марка .........,
по същия път и със същата посока на движение. Пътят бил двупосочен с
2
няколко ленти за движение в една посока. Управляваният от жалбоподателя
лек автомобил марка ......... бил спрял на червен сигнал на светофарната
уредба на кръстовището на ул.“Кукуш“ и се намирал в крайна дясна лента за
движение, като по – назад в същата лента се намирал и управляваният от
свидетеля П. мотоциклет марка ........... След като светофарната уредба подала
разрешен сигнал за движение, жалбоподателят подал десен светлинен сигнал,
като не виждал и не знаел, че отдясно на него се движи мотоциклет. След
кръстовището на ул.“Кукуш“ при неустановени обстоятелства двете превозни
средства, движещи се успоредно, в една посока, се сблъскали, а водачите им
преустановили движението си и бил извикан екип на ОПП-СДВР.
След подадения сигнал до компетентните органи, на мястото на
произшествието пристигнал полицейски патрул при ОПП – СДВР. За
възникналото ПТП бил съставен Протокол за ПТП № 1776145/21.10.2021 г.
въз основа на данните, подадени от участниците в ПТП.
За констатираните нарушения, св. Н. Г. П. –младши автоконтрольор към
СДВР – ОПП, съставил срещу Л. Р. С. АУАН Серия GA № 426943/21.10.2021
г., за това, че на 21.10.2021 г. около 16:00 ч., в гр. София, по бул. „Сливница“
с посока на движение от бул. „Петър Дертлиев“ към ул.“Крум Стоянов“
управлявал лек автомобил марка ........., собственост на „......... с Булстат .........
и след кръстовището на ул.“Кукуш“ отклонявайки се в дясно реализира ПТП
с материални щети с движещия се отдясно мотоциклет марка ........... Водачът
не представя контролен талон към СУМСП. Актосъставителят квалифицирал
нарушенията по чл. 25, ал. 1 ЗДвП и по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
Актът бил предявен на нарушителя и връчен на същия лично и срещу
подпис, без възражения.
В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН не постъпили писмени възражения срещу
констатациите в АУАН.
Въз основа на така съставения АУАН Серия GA № 426943/21.10.2021г.
било издадено атакуваното наказателно постановление № 21-4332-
022705/09.11.2021 г., издадено от Началник Сектор към СДВР – ОПП, с което
на жалбоподателя е наложено административно наказание "глоба" в размер
на 200 лева за извършено административно нарушение по чл. 25, ал. 1 ЗДвП,
както и е наложено административно наказание "глоба" в размер на 10 лева за
извършено административно нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
3
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на събраните по делото писмени доказателства, приобщени към
доказателствения материал по реда на чл. 283 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН;
както и гласните доказателствени средства – показанията на свидетеля –
актосъставител Н. Г. П. и свидетелите Х. К. П., А. Д. Д., ....
Съдът кредитира показанията на свидетеля Х. К. П. доколкото същият
се явява пряк свидетел на ПТП, тъй като именно той е управлявал
мотоциклета, участник в ПТП, като съобщава обстоятелства относно мястото
и механизма на реализиране на ПТП. Показанията са добросъвестно
депозирани и съдът ги кредитира с доверие. На тяхна база обаче не може да
бъде изяснен механизмът на ПТП, напротив - в тази част показанията са
колебливи и се базират на предположения. Същият изобщо не е възприел
местоположението на автомобила на жалбоподателя преди ПТП, не е бил
наясно с разположението му върху платното за движение, още по-малко е
възприел маневрите, които е извършил непосредствено преди настъпване на
произшествието. Самият свидетел заявява, че не е видял точно в коя пътна
лента се е движил управляваният от въззивника лек автомобил. Отделно от
това, видно от останалия събран по делото доказателствен матеретиал,
посредством разпита на останалите свидетели, л.а. на жалбоподателя се е
движил в най – дясна пътна лента пред управлявания от св.П. мотоциклет,
поради което и същият не би могъл да „засече“ процесното ППС отляво.
От друга страна показанията на свидетеля Н. Г. П. - актосъставител, са
също логични и непротиворечиви и се кредитират от съда. Същите обаче
изясняват действията на двамата водачи след пристигането на органите на
ОПП - СДВР, но този свидетел не е възприел самото произшествие и
изготвения от него АУАН е на базата на заявеното от участниците, което като
вече бе посочено, не се отличава с категоричност, а представлява по
съществото си предположения и умозаключения на база техните собствени
действия, но не и на възприетото поведение на другия участник в ПТП.
На следващо място показанията на останалите свидетели - А. Д. Д., ... в
по-голямата си част също представляват предположения, поради което
същите не са на самостоятелно основание годни да установят точния
механизъм на ПТП.
Приобщените към доказателствените материали писмени доказателства
4
са относими към случая, като същите спомагат за цялостно и пълно
изясняване на обстоятелствата по процесния случай, вкл. и за проверка на
гласните доказателства по делото, и затова съдът постави същите в основата
на доказателствените си изводи.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Жалбата е допустима, като подадена от лице с активна процесуална
легитимация, в законоустановения срок, срещу акт, подлежащ на съдебен
контрол.
Преди съдът да направи проверка на материалната законосъобразност
на обжалваното наказателно постановление, същият дължи проверка дали
съставените АУАН и НП отговарят на процесуалните изисквания на закона. В
този смисъл следва да се отбележи, че процесният АУАН и обжалваното НП
са издадени от материално компетентни лица по смисъла на закона,
доколкото по делото са приложени документи, удостоверяващи
компетентността им – заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на
вътрешните работи, заповед № 8121к-13318/23.10.2019 г. на министъра на
вътрешните работи.
Същевременно, АУАН и НП са издадени при съблюдаване на
визираните в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН давностни срокове и
са връчени надлежно на санкционираното лице.
Независимо от гореизложеното обаче, настоящият съдебен състав
намира, че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
като са нарушени разпоредбите на чл. 42, т. 4 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 от
ЗАНН, съгласно които АУАН и НП следва да съдържат пълно и точно
описание на нарушението и обстоятелствата, при което то е извършено.
На първо място съдът намира, че нарушението не е доказано по
несъмнен начин и съответно липсва неговата обективна съставомерност. Не
се събраха достатъчно доказателства, които несъмнено да установят, че ПТП
се е реализирало по начина, описан в АУАН и НП. В потвърждение на
последното е и изложеното от свидетеля Х. П. в хода на състоялата се
проверката на място от ОПП - СДВР и посоченото от него в декларацията, а
именно – че жалбоподателят не го е видял, без същият да конкретизира
местоположението и предприетите от последния маневри, което същият не
5
отрече и в съдебно заседание, посочвайки, че не е видял точно къде се е
намирало управляваното от въззивника ППС. Свидетелят не е възприел
автомобила на жалбоподателя непосредствено преди ПТП и не се доказа, че
същият е извършвал маневрата, описана в АУАН и НП.
Отделно от това, от текста на съставения АУАН и издаденото
впоследствие наказателно постановление не става ясно какъв е механизмът на
настъпилото ПТП и какво е било поведението на водача на лекия автомобил
марка ........., движещ се на процесното място. Посочено е единствено, че е
налице отклонение вдясно, като в АУАН и НП липсва описание в коя част на
превозните средства е настъпил ударът, както и липсва описание на мястото
на удара на пътното платно – в коя лента, за да може да се съобрази и
механизмът на ПТП и евентуалното виновно поведение на жалбоподателя,
като дори и в скиците и в протокола за ПТП липсва очертаване на лентите за
движение.
От друга страна е допуснато и съществено процесуално нарушение в
описание на нарушението (чл. 57, ал. 1, т. 5 и съответно чл. 42, ал. 1, т. 4 от
ЗАНН), доколкото съгласно чл. 25, ал. 1 ЗДвП, цитирана като нарушена в
наказателното постановление и АУАН, водач на пътно превозно средство,
който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да излезе от реда
на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони
надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в
друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или
в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да
създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него,
преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се
съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение.
Следователно, за да е налице нарушение на чл. 25, ал. 1 ЗДвП водачът трябва
или да не се е убедил, че няма да създаде опасност за участниците в
движението, преди да извърши маневрата или да я е извършил, като не се е
съобразил с тяхното положение, посока и скорост на движение. В НП обаче
АНО не е изложил твърдения, жалбоподателят да е осъществил което и да е
от изпълнителните деяния на нарушението по чл. 25, ал. 1 от ЗДвП – не се
твърди, че водачът не се е убедил, че няма да създаде опасност за
участниците в движението, преди извършването на маневрата, нито се
твърди, че същият не се е съобразил с положението, посоката или скоростта
6
им на движение. В НП е посочено, че водачът "отклонявайки се вдясно
реализира ПТП с материални щети с движещия се отдясно мотоциклет". Така
формулирано нарушението е неясно, доколкото се сочи като изпълнително
деяние реализирането на ПТП, а подобно изпълнително деяние разпоредбата
на чл. 25, ал. 1 ЗДвП не предвижда. Законодателят е посочил, че отклонение
вдясно се свежда до действия, изразяващи се в преминаване в друга пътна
лента, завиване надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен
имот. От така направеното словесно описание на нарушението не става ясно
коя от хипотезите се визира. Липсата на ясно и точно описание на вмененото
на жалбоподателя нарушение и несъответствието му със сочената като
нарушена правна норма е накърнило съществено правото на защита на
санкционираното лице, като препятства съда да осъществи дължимия контрол
дали жалбоподателят е осъществил вмененото му нарушение.
В разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП се съдържат общи правила за
всички видове маневри, а в разпоредбата на чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП е
въздигнато в административно нарушение неспазване само на изрично
посочени в текста маневри, като в съставените АУАН и НП не е
конкретизирано кои точно от изброените правила са нарушени. В посочената
санкционна разпоредба се санкционира поведение, свързано с неспазване
предписанието на пътните знаци, пътната маркировка и другите средства за
сигнализиране, правилата за предимство, за разминаване, за изпреварване или
за заобикаляне, ако от това е създадена непосредствена опасност за
движението. Не става ясно кое точно от тези правила не е спазено. Нито
цифрово е посочено кое предложение е визирал АНО, което е нарушение на
чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН, нито от словесното описание на нарушението може
да се изведе волята на наказващия орган. Изложеното също представлява
съществено процесуално нарушение, което съществено е ограничило правото
на защита на санкционираното лице. Ето защо, съдът намира, че НП следва да
се отмени, тъй като са допуснати съществени процесуални нарушения при
съставяне на наказателното постановление.
По отношението на нарушението по т. 2 от НП:
Съгласно чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП водачът на моторно превозно
средство е длъжен да носи свидетелство за управление на моторно превозно
средство от съответната категория и издадения към него контролен талон.
7
Разпитан в съдебно заседание свидетелят- актосъставител Н. Г. П. не заявява
съхранен какъвто и да било спомен по отношение на визираното нарушение.
В този смисъл, от страна на АНО, който носи цялата доказателствена тежест,
не са ангажирани доказателства, от които да се установи по безспорен начин,
че въззивникът Л. Р. С. не е представил при извършената проверка контролен
талон към свидетелство за управление на моторно превозно средство. Поради
изложеното следва да се приеме за недоказано и извършването на това
нарушение от обективна и субективна страна.
Съдът констатира, че съобразно изложените фактически и правни
доводи, така протеклата фаза на административнонаказателното производство
по установяване на административно нарушение и по налагане на
административно наказание е опорочена поради допуснати съществени
процесуални нарушения, поради което и така издаденото наказателно
постановление е незаконосъобразно, респективно и същото следва да бъде
отменено изцяло, без да се обсъжда въпросът за неговата правилност, в това
число и релевираните в жалбата възражения.
При този изход на делото право на разноски има жалбоподателят, който
не претендира такива и не е представил доказателства за извършването им,
поради което такива не му се следват.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 ЗАНН, Софийски
районен съд, НО, 15- и състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-4332-022705/09.11.2021 г.,
издадено от Началник Сектор към СДВР – ОПП, с което на жалбоподателя Л.
Р. С. е наложено административно наказание "глоба" в размер на 200 лева за
извършено административно нарушение по чл. 25, ал. 1 ЗДвП, както и е
наложено административно наказание "глоба" в размер на 10 лева за
извършено административно нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София – град на основанията, предвидени
в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
8
Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9