РЕШЕНИЕ
№ 235
гр. Попово, 28.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПОПОВО, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Хрисимир М. Пройнов
при участието на секретаря Димитринка Г. Лефтерова
като разгледа докладваното от Хрисимир М. Пройнов Гражданско дело №
20233520100330 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове от “ЕНЕРГО - ПРО ПРОДАЖБИ” АД с ЕИК:
********* с адрес: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“ 258, Варна ТауърсГ,
представлявано от Пл.Стефанов, Я.Димитрова, Д. Димитрова чрез: юрисконсулт Е. М.,
ПРОТИВ: Д. К. родена на г., Паспорт № издаден на г. адрес: с. Ц. А., ул. „П. Л." №, за
признаване за установено спрямо ответника, че дължи на ищеца сумата от 271,84 лв. за
обект на потребление заведен с абонатен номер, представляваща главница за консумирана
ел. енергия по фактури издадени в периода 30.06.2022-30.08.2022г., както и мораторна лихва
върху главницата в размер на 7,15 лв. от падежа им до 28.10.2022г.
В исковата молба се твърди, че Д. К. е клиент на "Енерго - Про Продажби" АД, с
клиентски номер №: **********, във връзка с продажба на ел. енергия за обект на
потребление заведен с абонатен номер , находят се на адрес с. Ц.А. ул. „П.Л.“ №. Твърди се
още, че ответникът имал неизплатени задължения за електрическа енергия към ищцовото
дружество, по повод на които е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение
срещу него във връзка с чл. 107 от Закона за енергетиката и на основание чл. 410 от ГПК.
Общата сума на неизплатените задължения била 271,84 лв. В посочената сума са включени
неплатените фактури в размер на 264,69 лв., представляваща главница за консумирана ел.
енергия по фактури издадени в периода 30.06.2022-30.08.2022г., както и мораторна лихва
върху главницата в размер на 7,15 лв. представляваща мораторната лихва по посочените
фактури за ел. енергия от падежа им до 28.10.2022г.
Моли се за уважаване на исковете. Претендират се направените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК особения представител на ответника не е депозирал писмен
отговор.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не изпраща процесуален представител.
Депозирано е писмено становище, в което се излагат аргументи в подкрепа на предявените
искови претенции.
Ответната страна, редовно призовавана се представлява от особения представител адв. Д.,
който пледира за отхвърляне на исковите претенции.
1
Поповският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства,
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 79 ЗЗД:
За да бъде уважена исковата претенция с посоченото правно основание, ищецът носи
тежестта да докаже съществуването на валидно облигационно правоотношение с ответника
и източника, от който произтича това правоотношение и че последният има съществуващи и
действителни задължения за заплащане на претендираните услуги по процесните фактури за
процесния период и в претендирания размер.
По делото няма спор, че ищцовото дружество е оператор на електроразпределителна
мрежа по смисъла на § 1 т. 34б б. „а” от ДР на ЗЕ, тъй като е субект, който осъществява
разпределение на ел. енергия по електроразпределителна мрежа и притежава съответната за
това лицензия.
Съгласно § 1 т. 49 от ДР на ЗЕ разпределението на ел. енергия е транспортирането на
такава енергия през разпределителните мрежи.
Според нормата на чл. 98а от ЗЕ продажбата на електрическа енергия от крайния
снабдител на потребителите се осъществява при публично известни общи условия.
Следователно, за да възникне правоотношението по покупко-продажба на ел. енергия не е
необходимо да се сключва индивидуален писмен договор между потребителя и доставчика
на услугата, защото обвързаността между страните възниква по силата на закона, поради
което в случай безспорно се установява съществуването на облигационна връзка между
страните. Дружеството ищец като снабдител по смисъла на чл. 98а от ЗЕ следва да доставя
електрическа енергия на потребителя по цени, определени от ДКЕВР.
В конкретния случай по Фактура № ФП ********** от 30.06.2022г. с падеж на
20.07.2022г. се претендира сумата от 252.92 лв. за период на потребление от 22.05.2022г. до
21.06.2022г. и по Фактура № ФП ********** от 30.08.2022г. с падеж 20.09.2022г. се
претендира сумата от 11.77 лв. за период на потребление от 22.07.2022 г. до 21.08.2022г.
Всички издадени фактури са с посочен клиент „ПОЗИТИВ ПРОПЪРТИС“ ООД.
От приложената по делото справка № 1642797/14.12.2023г от Агенция по вписванията, се
установява, че на 08.11.2018г. ответницата Д. К. е придобила от „ПОЗИТИВ ПРОПЪРТИС“
ООД поземлен имот, парцел Х, с площ 715 кв.м. в с. Ц. А. заедно с жилищна сграда и
стопански постройки, като не се спори между страните, че именно този имот е обектът на
потребление, за който ищецът претендира заплащане на доставената ел. енергия.
ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. ОСГК на ВКС дава тълкуване на разпоредбите
от Закона за енергетиката. Прието е, че ЗЕ свързва качеството на длъжник на цената на
доставена топлинна енергия за битови нужди с качеството на собственик на имота,
съответно с качеството на носител на ограниченото вещно право на ползване, когато за
същия имот няма сключен договор между ползвателя на договорно основание и доставчика
на топлинна енергия. Спорното правоотношение по настоящото дело (лихвоносното вземане
по издадената заповед за изпълнение) също намира правната си уредба в Закона за
енергетиката, а начинът, по който Законът урежда и договора за продажба на
електроенергия за битови нужди, е сходен с този, по който регламентира договорът за
продажба на топлинна енергия за битови нужди. ЗЕ регламентира и правоотношението за
продажба на електрическа енергия за битови нужди като произтичащо от договор, при
държавно регулирани цени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) и
публично известни общи условия. Продавач на доставената електрическа енергия е
крайният снабдител (субектът по чл. 94а, респ. по чл. 95 ЗЕ), а купувач – крайният клиент
(чл. 91 – 92, вр. чл. 97 – 98а ЗЕ). Легалната дефиниция на понятието "битов клиент" е в § 1,
т. 2а от Допълнителните разпоредби на ЗЕ. Тя се отнася и за правоотношението по договора
по чл. 97, ал. 1, т. 4 ЗЕ. Чрез нея Законът свързва качеството на длъжник на цената с
качеството на собственик или на носител на ограниченото вещно право на ползване върху
електроснабдения имот, доколкото доставяната енергия е "за собствени битови нужди", а
друго не е уговорено с крайния снабдител. Договорната свобода, предвидена в чл. 9 ЗЗД,
допуска и при това правоотношение клиент на доставената електроенергия за битови нужди
да е друг правен субект – онзи, който ползва електроснабдения имот със съгласието на
собственика, респ. с титуляра на вещното право на ползване и същевременно е сключил
2
договор за продажба на електрическа енергия за същия имот. Даденият отговор не визира
тези хипотези, а извършеното нормативно тълкуване с ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк. д. №
2/2017 г. ОСГК на ВКС го предопределя. След прехвърлянето на собствеността длъжник по
вземането е новият собственик на имота. За отговора е без значение, дали новият собственик
на електроснабдения имот е "битов клиент" или "небитов клиент" по смисъла на чл. 1, т. 2а,
респ. на т. 33а от ДР на ЗЕ. Чл. 97, ал. 1, т. 4 ЗЕ и двете дефинитивни разпоредби го сочат
като длъжник по вземането. Случаят е на законово заместване на страната в
правоотношението по визираната от закона сдЕ..
Ето защо, искът за сумата от 264.69 лв., представляваща главница за консумирана ел.
енергия по фактури издадени в периода 30.06.2022-30.08.2022г., се явява основателен и
следва да бъде изцяло уважен, ведно със законната лихва, считано от подаване на
заявлението за издаване на заповедта за изпълнение /07.11.2022г./, до окончателното
изплащане на задължението.
По иска по чл. 422 от ГПК , вр. чл. 86 от ЗЗД:
По иска с посоченото правно основание, ищецът носи тежестта да докаже, че главното
задължение е ликвидно и изискуемо, периода на забавата и размера на претенцията си.
Ищецът в настоящото производство успя да докаже вземанията си по Фактура № ФП
********** от 30.06.2022г. с падеж на 20.07.2022г. за сумата от 252.92 лв. за период на
потребление от 22.05.2022г. до 21.06.2022г. и по Фактура № ФП ********** от
30.08.2022г. с падеж 20.09.2022г. за сумата от 11.77 лв. за период на потребление от
22.07.2022 г. до 21.08.2022г.
Вземанията са ликвидни и изускиеми, тъй като ответникът не е заплатил на ищцовото
дружество дължимите по фактурите суми в посочения в тях срок, то той дължи
обезщетение за забава в размер на законната лихва, както следва:
- по Фактура № ФП ********** от 30.06.2022г. с падеж на 20.07.2022г. за сумата от
252.92 лв. за период на потребление от 22.05.2022г. до 21.06.2022г.- лихва за забава за
периода 20.07.2022г. – 28.10.2022г. в размер на 7.10 лв.
- по Фактура № ФП ********** от 30.08.2022г. с падеж 20.09.2022г. за сумата от 11.77
лв. за период на потребление от 22.07.2022 г. до 21.08.2022г. – лихва за забава за периода
20.09.2022г. – 28.10.2022г. в размер на 0.13 лв.
Изчисленията са направени чрез интернет калкулатор www.calculator.bg.
Ето защо, исковата претенция се явява основателна и следва да бъде изцяло уважена.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът дължи на ищеца
направените в исковото производство разноски съобразно уважената част от исковите
претенции.
В случая ищцовото дружество е направило разноски в размер на 75.00 лв. за държавна
такса в исковото производство, но дължимата държавната такса за настоящото производство
е 25.00 лв., която сума следва да се присъди в полза на ищцовата страна, а разликата от 50.00
лв. подлежи на възстановяване, в случай че бъде поискана. В полза на ищеца следва да
бъдат присъдени и направените разноски за особен представител на ответника в размер на
400 лв. и 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
В заповедното производство ищецът е направил разноски в размер на 25.00 лв. за
държавна такса и 50.00 лв. за юрисконсултско възнаграждение, които също следва да бъдат
присъдени в негова полза.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д. К. родена на г., Паспорт №
издаден на г. адрес: с. Ц.А. ул. „П.Л." №, ЧЕ ДЪЛЖИ на “ЕНЕРГО - ПРО ПРОДАЖБИ” АД
с ЕИК: ********* с адрес: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“ 258, Варна Тауърс Г,
представлявано от Пл. Стефанов, Я. Димитрова, Д. Димитрова, действащи чрез
юрисконсулт Е. М., СУМАТА от 264.69 лв. /двеста шестдесет и четири лева и шестдесет
3
и девет стотинки/, представляваща главница за консумирана ел. енергия по 2 бр. фактури
издадени в периода 30.06.2022-30.08.2022г. за обект на потребление заведен с абонатен
номер , находят се на адрес с. Ц. А. ул. „П.Л.“ №, с клиентски номер №: ********** и
СУМАТА от 7.15 лв. /седем лева и петнадесет стотинки/ - мораторната лихва по
посочените фактури за ел. енергия от падежа им до 28.10.2022г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 07.11.2022г, до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА Д. К. родена на г., Паспорт № издаден на 14.01.2011г. адрес: с. Ц. А. ул. „П.
Л." №, ДА ЗАПЛАТИ на “ЕНЕРГО - ПРО ПРОДАЖБИ” АД с ЕИК: ********* с адрес: гр.
Варна, бул. „Владислав Варненчик“ 258, Варна Тауърс Г, представлявано от Пл. Стефанов,
Я. Димитрова, Д. Димитрова, действащи чрез юрисконсулт Е. М., СУМАТА от 525.00 лв.
/петстотин двадесет и пет лева/ - разноски в исковия процес и СУМАТА от 75.00 лв.
/седемдесет и пет лева/ - разноски в заповедното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд- Търговище в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Попово: _______________________
4