РЕШЕНИЕ
№ 513
гр. Велико Търново, 19.12.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд Велико Търново – Трети състав, в съдебно заседание на двадесети ноември
две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВТИМ БАНЕВ
при
участието на секретаря М.Н., изслуша докладваното от съдия Банев Адм. д. № 747 по описа на АСВТ за 2018 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 197, ал. 2 от
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
Образувано е по жалба на М.Г.П. с ЕГН **********,
адрес ***, срещу Решение № 192/ 17.09.2018 г., издадено от директора на
Териториална дирекция на НАП – Велико Търново. С обжалваното решение е оставена
без уважение жалбата на М.П., срещу ПНОМ с изх. № С180004-022-0061140/
28.08.2018 г. на публичен изпълнител при ТД на НАП – гр. Велико Търново, с
което е наложен запор върху вземане на оспорващия от трето лице – ТД на НАП –
Велико Търново, за сумата 1 980,37 лв., представляваща остатък след
прихващане на разноски по адм. д. № 821/ 2017 г. на АСВТ, за което е издаден
изпълнителен лист от 22.06.2018 година. Съгласно посоченото в постановлението
за налагане на обезпечителни мерки, размерът на обезпеченото публично вземане е
9 451,57 лв., от които главница 5 433,18 лв. и лихви 4 018,39 лева. В жалбата
се твърди незаконосъобразност на оспореното решение и потвърденото с него
постановление, поради допуснати съществени нарушения на процесуални правила и в
противоречие с материалноправните разпоредби на закона. Конкретни оплаквания се
излагат по отношение размерите на посочените в ПНОМ и в потвърждаващото го
решение задължения за главница и разноски, различни от определените с Решение №
78/ 22.02.2018 г. по адм. д. № 821/ 2017 г. на АСВТ, които размери оспорващият
намира за произволно и неправилно определени. Излагат се и съображения за липса
на обезпечителна нужда, тъй като още със започване на ревизионното производство
по издаването на РА № 04000415000379-091-001/ 30.09.2015 г. на ТД на НАП – гр.
В. Търново, е наложена обезпечителна мярка – запор върху банковите сметки на М.Г.П.
до предполагаем размер на задължението 100 000,00 лева. Твърди се, че това
обезпечение не е отменено, а като размер надвишава многократно окончателно
определените задължения на П., при което налагане на втора обезпечителна мярка
е безпредметно и налага излишно ограничаване на правата му. От съда се иска да отмени решението на директора на ТД на НАП – гр. Велико Търново
и потвърденото с него постановление на публичен изпълнител при териториалната
дирекция. Претендира присъждане на направените по делото разноски за държавна
такса и адвокатско възнаграждение.
Ответникът, директорът на ТД на НАП – Велико Търново,
чрез пълномощника си по делото ***Л., оспорва жалбата с доводи изложени в хода
на устните състезания, като се позовава и на мотивите, развити в оспореното
решение. Твърди процесуална и материалноправна законосъобразност на обжалвания
акт, като кореспондиращ с приложимите разпоредби на ДОПК и събраните по делото
доказателства. Моли съда да отхвърли жалбата като неоснователна, претендира
направените по делото разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени доказателства, прие
за установено от фактическа страна следното:
Между страните не се спори, че по
отношение на М.Г.П. ***, с ЕГН ********** е образувано изпълнително дело /ИД/ №
*********/2016 г. по описа на ТД на НАП – гр. В. Търново за установени публични
вземания по РА № *********/ 15.09.2014 г., влезнал в сила на 30.03.2015 г. и РА
№ 04000415000379-091-001/ 30.09.2015 година. С оглед образуването на ИД е
издадено Съобщение за доброволно изпълнение изх. № С160004-048-0107885/
12.12.2016 г., което е връчено на П., на 19.12.2016 година. С постановеното от
Административен съд – Велико Търново Решение № 78/ 22.02.2018 г., влязло в сила
на 23.03.2018 г., окончателно е решен спора по отношение на РА №
04000415000379-091-001/ 30.09.2015 година. В тази връзка на 08.05.2018 г. в
полза на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Велико Търново,
е издаден изпълнителен лист, от който е видно, че М.Г.П. е осъден да заплати
сумата от 704,13 лв., представляваща разноски по делото, съобразно влязлото в
сила Решение № 78/ 22.02.2018 г., по адм.д. № 821/ 2017 г. по описа на АСВТ. По
отношение на същото решение, в полза на М.Г.П. е издаден изпълнителен лист на
22.06.2018 г., от който е видно, че Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна
практика“ – Велико Търново е осъдена да му заплати сумата от 2 684,50 лв.,
представляваща разноски по адм. дело 821/2017 г. на АСВТ. С писмо изх. № 6590/
02.07.2018 г. на директора на ТД на НАП – гр. Велико Търново, П. е уведомен, че
след извършено на основание чл. 104 от Закона за задълженията и договорите,
прихващане на насрещни вземания между П. и Дирекция „ОДОП“ – В. Търново е
налице остатък от 1 980,37 лв., които следва да се изплатят на жалбоподателя.
На основание чл. 200, ал. 2 вр. с чл. 195, ал. 1-3 от ДОПК, с ПНОМ изх. №
С180004-022-0061140/28.08.2018 г. на публичен изпълнител при ТД на НАП –
гр.Велико Търново, за обезпечаване събирането на установено и изискуемо
публично вземане по ИД № *********/2016 г. по описа на същата дирекция, в
размер на 9 451,57 лв., в това число лихва – 4 018,39 лв. и главница – 5 433,18
лв., е наложена обезпечителна мярка по чл. 202, ал. 2 от ДОПК - запор върху
вземания от трето лице ТД на НАП – гр. В. Търново, по изпълнителен лист от
22.06.2018 г., издаден във връзка с влязлото в сила Решение № 78/ 22.02.2018 г.
на Административен съд – Велико Търново, за сумата от 1 980,37 лева.
Едновременно с издаването на постановлението, от публичния изпълнител са
предприети действия по прилагането на обезпечителната мярка и по принудително
изпълнение, като до ТД на НАП – гр. Велико Търново е изпратено запорно
съобщение по чл. 215, ал. 1, т. 2 от ДОПК. На същата дата с разпореждане изх. №
С180004-009-0010060, публичен изпълнител при ТД на НАП – гр. В. Търново, на
основание чл. 230, ал. 4 от ДОПК е издал разпореждане, съгласно което в три
дневен срок ТД на НАП – гр. В. Търново, следва да прехвърли сумата от 1 980,37
лв. по сметка на същата дирекция. С разпореждане изх. № С180004-125-0264365/
31.08.2018 г. на публичен изпълнител при ТД на НАП – гр.Велико Търново, на осн.
чл. 219, във вр. с чл. 240 от ДОПК е разпределено плащането в размер на 1
980,37 лв., постъпило на 29.08.2018 година.
От М.П. е подадена жалба срещу
постановлението за налагане на обезпечителна мярка по реда и в срока по чл.
197, ал. 1 от ДОПК пред директора на ТД на НАП – гр. В. Търново, с твърдения,
че не са налице данни за затруднено събиране на установеното изискуемо публично
вземане. След обсъждането на тези оплаквания и наличните в преписката документи
е постановено Решение № 192/ 17.09.2018 г. на директора на ТД на НАП – гр.
Велико Търново. С решението си горестоящият административен орган е отхвърлил
жалбата, като е преценил, че обезпечителната мярка е наложена върху имущество,
годно да служи за обезпечаване на държавни вземания. Същевременно същото е
съобразено с размера на публичните задължения и възможността те да се изпълнят
отчасти с разполагаемото имущество. Решението е доведено до знанието на
оспорващото лице на дата 28.09.2018 г., видно от приложеното известие за
доставяне /обратна разписка/. Жалбата срещу него пред АСВТ е подадена чрез
решаващия орган, на дата 05.10.2018 г., видно от входящият номер даден и от
ответника.
В съдебната фаза на производството от
жалбоподателя са представени следните доказателства: писмо изх. № 6590/
02.07.2018 г. на директора на ТД на НАП - гр. В. Търново с приложени към него
два броя изпълнителни листове от 08.05.2018 г. и от 22.06.2018 г., Решение по
жалба срещу ревизионен акт № 19/16.01.2015 г. на директора на Дирекция
„Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – гр. Велико Търново, Решение № 78/
22.02.2018 г. по административно дело № 821/ 2017 г. по описа на Административен съд – В.
Търново и Запорно съобщение изх. № 10512#1/
29.10.2015 г. на ТД на НАП - гр. В. Търново. От ответника са представени
документите, съдържащи се в административната преписка.
При така установената фактическа
обстановка, съдът като взе предвид становищата на страните и представените по
делото доказателства, прави следните изводи:
Жалбата е подадена срещу подлежащ на
съдебен контрол акт, от лице с надлежна легитимация, до компетентния да
разгледа спора съд по постоянния адрес или седалището на жалбоподателя, при
спазване на принципа за задължително оспорване на ПНОМ по административен ред.
Оспорването е извършено в срока по чл. 197, ал. 2 от ДОПК. От външна страна
жалбата отговаря на изискванията на чл. 149 от ДОПК, приложими по силата на чл.
144, ал. 2 от същия кодекс. Съобразно изложеното, жалбата срещу ПНОМ изх. №
С180004-022-0061140/ 28.08.2018 г. на публичен изпълнител при ТД на НАП – гр.
В. Търново и срещу Решение № 192/ 17.09.2018 г. на директора на ТД на НАП – гр.
В. Търново, е допустима за разглеждане по същество.
По отношение основателността на
оспорването.
Съгласно чл. 195, ал. 3 от ДОПК,
обезпечителните мерки се налагат с постановление на публичния изпълнител.
Същото подлежи на оспорване по реда на чл.197 от ДОПК. Разпоредбата на чл. 197,
ал. 1 от ДОПК предвижда, че постановлението за налагане на обезпечителни мерки
може да се обжалва в 7-дневен срок от връчването му пред директора на
компетентната дирекция на НАП по местонахождение на публичния изпълнител, който
се произнася с мотивирано решение в 14-дневен срок от получаването на жалбата.
Съгласно чл. 197, ал. 2 от ДОПК, решението на органа по ал. 1 може да се
обжалва пред административния съд по постоянния адрес или седалището на жалбоподателя,
в 7-дневен срок от връчването му на жалбоподателя и на публичния взискател. В
нормата на чл. 197, ал. 3 от ДОПК са определени и условията, при които съдът
отменя наложената обезпечителна мярка. При систематичното тълкуване на
горепосочените разпоредби се обосновава извод, че предмет на съдебен контрол в
производства от вида на настоящото са постановлението за налагане на
обезпечителни мерки и потвърждаващото го решение на директора на ТД на НАП.
Следователно, съдът извършва преценка дали при издаването на двата акта са
спазени всички изисквания за законосъобразност - наличието на компетентност,
изискването за писмена форма, спазване на процесуалните правила при издаването
им, съответствието им с приложимите материалноправни разпоредби и съобразяване
с целта на закона.
В случая Решение № 192/ 17.09.2018 г., е
издадено от И.З.–директор на ТД на НАП – гр. В. Търново, тоест обжалваното решение е издадено от оправомощен орган, в пределите
на неговата материална компетентност и в рамките на установения в чл.
197, ал. 1 от ДОПК 14-дневен срок, който изтича на 19.09.2018 година. Решението
е издадено в писмена форма, след обсъждане на наличните в преписката писмени
доказателства и оплакванията на лицето, подало жалбата пред решаващия орган. Обжалваното по административен ред ПНОМ изх. №
С180004-022-0061140/ 28.08.2018 г. също е издадено от компетентен орган -
публичен изпълнител в компетентната териториалната дирекция на НАП - гр. В.
Търново, определена съгласно чл. 8, ал. 1, т. 1 от ДОПК и в рамките на
правомощията му по чл. 167, ал. 1 от ДОПК. Същото е издадено и в предвидената в
чл. 196 от ДОПК писмена форма и съдържа посочените в ал. 1 задължителни
реквизити. Видно от данните по преписката, при налагането на процесните
обезпечителни мерки не са допуснати съществени нарушения на установените в чл.
202 от ДОПК процесуални правила.
Относно съответствието на обжалваният
акт с материалния закон.
Съгласно чл. 195, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК,
подлежат на обезпечение установените и изискуеми публични вземания, като
обезпечение се извършва, когато без него ще бъде невъзможно или ще се затрудни
събирането на публичното задължение, включително когато е разсрочено или
отсрочено и има за цел предотвратяване на извършването на сделки и действия с
имуществото на лицето. От доказателствата по делото, безспорно се установява,
че по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 1 и т. 6 от ДОПК са налице публични
задължения на П. в размер над 1 980,37 лева /каквато е стойността на запорираната с обжалваното
постановление сума/, които представляват годни изпълнителни основания /чл. 209,
ал. 2, т. 1 и т. 6 от ДОПК. Същевременно, по арг. от чл. 230, ал. 1 от ДОПК,
принудителното изпълнение на вземанията се насочва върху вземания на длъжника
от трето лице, ако вземането е ликвидно и изискуемо, като ал. 2 предвижда, че
вземането е ликвидно и изискуемо, когато бъде признато пред публичния
изпълнител или когато е установено с влязло в сила съдебно решение, с
нотариално заверен документ или с ценна книга, издадена от третото лице. В случая
е било налице ликвидно и изискуемо вземане на жалбоподателя от ТД на НАП – гр.
В. Търново за сумата от 2 684,50 лева, представляваща разноски по адм. дело №
821/ 2017 г. по описа на Административен съд – гр. В. Търново, за което в полза
на М.П. има издаден и изпълнителен лист от 22.06.2018 година. След като е
издаден втори изпълнителен лист в полза на ТД на НАП – гр. В. Търново, за
сумата от 704,13 лв., представляваща разноски по същото административно дело,
на осн. чл. 104 от ЗЗД е направено изявление за извънсъдебно прихващане, поради
което вземането на П. е редуцирано на 1 980,37 лева. Безспорно от друга страна,
жалбоподателят има задължения установени с влязъл в сила РА № *********/
15.09.2014 г. и РА № 04000415000379-091-001/ 30.09.2015 г., частично потвърден
с влязло в сила решение № 78/ 22.02.2018 г. по описа на Административен съд –
Велико Търново. Предвид изложеното, правилни са изводите на публичния
изпълнител, че без налагане на обезпечения ще се затрудни събирането на
установените задължения и то при условие, че за повече от две години, по сметка
на длъжника не са постъпвали суми, годни да удовлетворят, макар и частично,
задълженията му по изпълнително дело № *********/ 2016 г., по описа на ТД на
НАП – гр. Велико Търново.
Съгласно разпоредбата на чл. 197, ал. 3
от ДОПК, обезпечителната мярка може да бъде отменена, ако длъжникът представи
обезпечение в пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция или държавни
ценни книжа, ако не съществува изпълнително основание или ако не са спазени
изискванията за налагане на обезпечителни мерки по чл. 195, ал. 5 от ДОПК. В
случая няма данни и не се твърди жалбоподателят да е представил обезпечение в
пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция или държавни ценни книжа,
поради което не е налице първата от посочените хипотези на закона, обуславяща
отмяната на наложената обезпечителна мярка. Нуждата от налагане на обезпечителни мерки се
определя съобразно размера на публичното задължение и на възможността в този си
размер същото да се изпълни с разполагаемото имущество на длъжника. В
настоящата хипотеза несъмнено, размерът на задълженията на М.П.,
коментираната липса на данни за притежавано от него друго имущество и липсата на движение по
банковите му сметки за повече от две години, обосновават извод за
необезпеченост събирането на държавните вземания.
Неоснователно на последно място е
твърдението на жалбоподателят за наложени други обезпечителни мерки – запор
върху налични и постъпващи суми в размер на 100 000 лв., доколкото същото
не кореспондира с представените по делото доказателства. Действително с
Постановление изх. № 6786/ 04.04.2014 г., на основание чл. 121, ал. 1 от ДОПК с
налагане на запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, депозити,
вложени вещи в трезори, включително и съдържанието на касетите, както и суми,
предоставени за доверително управление е обезпечено бъдещо публично вземане в
предполагаем размер на 100 000 лв. В случая обаче се касае за
обезпечителни мерки, наложени в хода на възложено и неприключило ревизионно
производство - преди издаване на ревизионен акт № *********/ 15.09.2014 г.,
когато конкретния размер на публичните задължения все още не е бил окончателно
установен и не е настъпила неговата изискуемост. Въпросните мерки имат
привременен характер /чл. 121, ал. 4 и ал. 5 от ДОПК/, като предназначението им
е да гарантират събирането на публичните вземания на този етап от ревизионното
производство, с оглед предотвратяване извършването на сделки и действия с
имуществото на длъжника, които биха осуетили събирането на задълженията за
данъци, които ще бъдат установени с ревизионен акт. Ако при приключване на
ревизионното производство с РА бъдат установени публични задължения в очаквания
размер, публичния изпълнител пристъпва към продължаване действието на наложените
мерки, съгласно възможността, предвидена в разпоредбата на чл. 121, ал. 6 от ДОПК, с налагане на обезпечителни мерки на основание чл. 195 от ДОПК от същия
вид и върху същото имущество, обезпечаващи конкретно установените по основание
и размер публични задължения, а в случай че не се стигне до установяване на
очаквания размер на публичните задължения, може да се процедира по реда на чл.
208, ал. 1 от ДОПК. В конкретната хипотеза, не се установява въпросните
обезпечителни мерки да са продължени, поради което твърдението на
жалбоподателят е недоказано. Отделно от изложеното, в кориците на делото се
съдържа запорно съобщение изх. 10512#1/ 29.10.2015
г., изпратено до ТБ „Юробанк България“ АД – София, от което е видно, че се
запорира сума, значително по-ниска от твърдяните 100 000 лева.
По изложените съображения съдът намира, че правилно и в съответствие с материалния закон, публичният изпълнител е приел, че са налице предпоставките по чл. 195, ал. 2 от ДОПК за налагане на процесната обезпечителна мярка. Като е потвърдил обжалвания пред него отказ, решаващият орган е постановил решението си в съответствие с материалноправните разпоредби на закона. Жалбата на М.Г.П. *** е неоснователна, и като такава следва да бъде отхвърлена.
При този изход на делото, разноски на жалбоподателя не следва да се присъждат. Предвид своевременно направеното искане за присъждане на разноски, неоснователността на жалбата и разпоредбата на чл. 143, ал. 4 от АПК, вр. с § 2 от ДР на ДОПК претенцията за присъждане на разноски в полза на ТД на НАП – гр. В. Търново следва да бъде уважена до размер на 100,00 лв. - минимума по чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, съобразно фактическата и правна сложност на делото.
Водим от горното и на основание чл. 160,
ал. 1, вр. с чл. 83, ал. 4 от ДОПК, съдът
РЕШИ:
Отхвърля жалбата, подадена от М.Г.П. с
ЕГН **********, адрес ***, срещу Решение № 192/ 17.09.2018 г., издадено от
директора на Териториална дирекция на НАП – Велико Търново.
Осъжда М.Г.П. с ЕГН **********, адрес ***,
да заплати на Териториална дирекция на НАП – гр. Велико Търново, разноски по
делото в размер на 100,00 /сто/ лева.
Решението
не подлежи на обжалване.
Решението да се съобщи на страните чрез
изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: