Р Е Ш Е Н И Е
№ 176
гр.Шумен, . Октомври 2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският окръжен съд, в публично
съдебно заседание на двадесет и шести септември през две хиляди и седемнадесета
година в състав:
Председател: А. Карагьозян
Членове:1. Р. Хаджииванова
2. М. Маринов
при секретаря Ю. Атанасова като разгледа
докладваното от съдия Маринов В.гр.дело №152 по описа за 2017 год. на ШОС, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №136 от 15.05.2017г. по
гр.д.№1174/2016г. Районен съд - гр.Н.П. е уважил предявеният от К.И.К. срещу М.Х.П.,
Я.Г.И.и Г.И.П., иск по чл.124 от ГПК, като е признал за установено по отношение
на ответниците, че ищцата е собственик на
следния недвижим имот: 1/3 /една
трета/ идеална част от недвижим имот, находящ се в град Н.П., Обл.Ш., ул....,
а именно: Дворно място с площ от 320 квадратни метра, находящо се в гр.Н.П., с
построени в него паянтова жилищна сграда, и навес, представляващо по плана на
същия град урегулиран парцел ХIХ-784
–деветнадесети за седемстотин осемдесет и четири, от квартал 171 –сто
седемдесет и първи, представляващо по кадастралната карта Поземлен имот с
идентификатор 52009.501.1032, с площ от 307/триста и седем квадратни метра/,
трайно предназначение на територията – урбанизирана, ниско застрояване /ниско
застрояване /до 10/десет/метра/, при съседи: 52009.501.1031, 52009.501.1034,
52009.501.1033 и 52009.501.1006 , 1/6
/една шеста идеална част върху таванското помещение,построено в самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 52009.501.1032.1.2, както и на 2/3 /две трети /идеални части от Втори жилищен етаж от
двуетажна жилищна сграда, състоящ се от две спални, хол, кухня, антре, баня и
клозет с общ вход за първи и втори етажи от изток, сграда, както и гараж и
изба, заемащи североизточната част на сградата, представляващи по кадастралната карта Самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 52009.501.1032.1.2, и Сграда
с идентификатор 52009.501.1032.2 със застроена площ от 42 кв.м./четиридесет
и два квадратни метра/,брой етажи :1/един/,предназначение –Жиилщна
сграда-еднофамилна,както и Самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 52009.501.1032.1.4, предназначение - Гараж. На
основание чл.537 ал.2 от ГПК е отменен Нотариален акт за собственост на
недвижим имот,придобит по давност №48 ***рег.№***дело №***.2016г.по описа на
Нотариус П.А.,с рег.№***на НК, до размера на така признатите по - горе права на
ищцата. На ищцовата страна са присъдени деловодни разноски в размер на 700
лева.
Недоволен от така постановеното решение останали ответниците,
които обжалват решението на районния съд в частта, с която са уважени ищцовите
претенции, като сочат доводи за неправилност, и молят съда да го отмени и
постанови друго, с което ищцовата претенция да бъде отхвърлена изцяло.
В срока по чл..3 от ГПК, въззиваемата страна е
депозирала отговор на жалбата, в който излага, че решението е правилно и
законосъобразно, и моли да бъде потвърдено.
Въззивната жалба е подадена в срок, редовна и
процесуално допустима.
Съдът констатира, че първоинстанционното решение е
валидно и допустимо, поради което и спора следва да се разгледа по същество.
Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите
изложени в жалбата, становищата на страните, и прецени поотделно, и в
съвкупност събраните по делото доказателства, намери жалбата за неоснователна.
Районен съд - гр.Н.П. е бил сезиран с искова претенция
по чл.124 от ГПК от К.И. К. срещу М.Х.П., Я.Г.И. и Г.И.П.. Ищцата сочи в
исковата молба, че е собственик на идеални части от следния недвижим имот:
Поземлен имот с идентификатор
52009.501.1032 в град Н.П., Обл.Ш., ***, площ 307 кв.м., трайно
предназначение на територията – урбанизирана, ниско застрояване, при съседи:
52009.501.1031, 52009.501.1034, 52009.501.1033 и 52009.501.1006 с построените в
него самостоятелен обект в сграда с идентификатор 52009.501.1032.1.2, на същия
адрес, ***като самостоятелния обект се намира в сграда 1, при съседи: на същия
етаж няма, под обекта 52009.501.1032.1.1, над обекта няма; сграда с
идентификатор 52009.501.1032.2 със застроена площ 42 кв.м., брой етажи 1,
предназначение –жилищна сграда еднофамилна, както и самостоятелен обект в
сграда с идентификатор
52009.501.1032.1.4, намиращ се в сграда 1, брой нива на обекта 1,
предназначение гараж в сграда, при съседи:на същия етаж 52009.501.1032.1.3, под
обекта няма, над обекта 52009.501.1032.1.1. Притежавала 1/3 идеална част от
дворното място, 2/3 ид. части от втория жилищен етаж, от другата сграда в имота
и от гаража и избата, както и 1/3 ид.част от таванското помещение. Легитимира
собствеността си с НА за
покупко-продажба №195, ***1968 г. , НА за покупко-продажба №164, ***1972 г.и НА
за дарение№64, ***1988 г. В тези три акта имотът бил описан като дворно място с
площ 320 кв.м. с построени в него паянтова сграда и навес, по плана на града
урегулиран парцел XIX-784 от кв.171, втори жилищен етаж от двуетажна сграда.
През 2016 г. ищцата узнала, че ответниците М.Х.П. и Я.Г.И.са се сдобили с
нотариален акт за 2/3 идеални части от дворното място и построените в него
сгради, след обстоятелствена проверка, по давностно владение. Бил съставен НА №48, ***2016 г. по регистъра
на нотариус П.А.. Сочи, че процесния имот никога не е владян от ответниците с
намерение за своене. Действително ищцата не живеела в имота, но в него живеел
брат ѝ –третия ответник Г. И.П.,
на когото тя предоставила имота за временно ползване. Първата ответница била
негова съпруга, а втората–негова дъщеря. До 2013 г. имотът бил съсобствен между
ищцата и нейния брат, но той се разпореди с идеалните си части, като ги
прехвърлил с договор за гледане и издръжка на дъщеря си. Ищцата не била
участвала в договорка с брат си да счита имота за свои, а само брат ѝ да
живее в съсобствения им имот. Добросъвестно плащала данъците си за имота.
Предвид изложеното, ищцата моли съдът да признае за установено по отношение на
тримата ответника, че ищцата е собственик на 1/3 идеална част от дворното
място, 2/3 ид. части от втория жилищен етаж, от другата сграда в имота и от гаража и избата, както и 1/3 ид.част от
таванското помещение. Моли също съдът да отмени НА за собственост на недвижим
имот, придобит по давност №48, ***., на основание чл. 537, ал.2 от ГПК, както и
да ѝ бъдат заплатени направените разноски.
Ответниците са подали отговор в законния срок, в който
оспорват иска и молят да бъде отхвърлен. Излагат, че Г.И.П. и М.Х.П. сключили
граждански брак през 1982 г., а от 1983 година заживели в процесния имот,
заедно с майката на ответника /майка и на ищцата/. Имотът бил незавършен. От
тогава до настоящия момент ответниците довършили строителството, построили
покрив, измазали, боядисали стените и таваните, поставили подови настилки,
изградили санитарен възел и много други дейности. Ищцата посетила имота
последно през 1983 година, като до сега не била отделила никакви средства за
поддръжката и стопанисването на имота. Плащането на данъци било нейно фискално
задължение, неизключващо придобиването на идеални части от имота по давност.
От събраните по делото доказателства
се установява следното от фактическа страна: ищцата К.И. К. и ответникът Г.И.П.
са брат и сестра. Ответниците Г.И.П. и М.Х.П. са законни съпрузи сключили граждански
брак на 31.08.1982г. С НА №195 ***дело №***/1968г. по описа на НПРС, ищцата К.И.а,
действуваща чрез своята майка и законен представител Я.Г.и ответникът Г.И.П., действуващ
със съгласието на своята майка и законен представител и Я.Т.Г.закупили от С.П.и
П.П.следния недвижим имот:ДВОРНО МЯСТО от 320 кв.м.,находящо се в гр.Н.П., с
построени в него паянтова жилищна сграда и навес, съставляващо по плана на
града УПИ ХIХ -784 от квартал 171. С НА за покупко - продажба №164 ***дело №***/1972г.
по описа на НПРС, ответникът Г.П., ищцата К.П. /действуваща със съгласието на
своята майка и законен представител Я.Г./
и Я.Г., продали на П.И.И.от гореописания недвижим имот само 1/2 идеална част от
дворното място, без постройките, срещу задължението на купувача да построи на
продавачите със свои средства,труд и материали, в груб зидарски вид ВТОРИ
ЖИЛИЩЕН ЕТАЖ, с половината от избения етаж и половината от тавана, от
двуетажната жилищна сграда, която се предвижда да се строи в горното дворно
място съгласно архитектурния план на гр.Н.П., като купувачът ще построи за себе
си първи етаж с половината избен етаж и половината таван,като правото на
надстрояване остава общо за двете страни по договора. С НА за дарение на
недвижим имот №64 том .дело №./1988г. по описа на НПРС, Я.Т.Г.подарила на
дъщеря си К.И.К. следния свой собствен недвижим имот: а/ 1/3 идеална част от втори жилищен етаж на двуетажна жилищна
сграда, находящ се в гр.Н.П.,състоящ се от две спални, хол, кухня, антре, баня
и клозет със общ вход за първи и втори етажи от изток, заедно с 1/6 идеална
част от застроеното и незастроено дворно място, цялото от 320 кв.м., находящо
се в гр.Н.П., съставляващо по плана на същия град парцел ХIХ-1302 от квартал 67;
б/ 1/3 идеална част от гараж и изба,заемащи
североизточната част на сградата и 1/6 идеална част от таванското помещение.
С НА за прехвърляне на недвижим имот
срещу задължение за издръжка и гледане №158 том .рег.№.дело №./2013г. на
Нотариус П.А., ответникът Г.И. П. прехвърлил на ответницата Я.Г.И. срещу
задължение за издръжка и гледане следния свой собствен недвижим имот, находящ
се в гр.Н.П., а именно: 1/6 идеална
част от Поземлен имот с идентификатор 52009.501.1032 в град Н.П., Обл.Ш., ул. „.“
№., площ 307 кв.м., трайно предназначение на територията – урбанизирана, ниско
застрояване, при съседи: 52009.501.1031, 52009.501.1034, 52009.501.1033 и
52009.501.1006 , 1/3 идеална част от
:а/ Самостоятелен обект в сграда с идентификатор
52009.501.1032.1.2, разположена в поземлен имот с идентификатор 52009.501.1032,
находящ се на адрес: гр.Н.П., Обл.Ш., ул.“.“№., предназначен за Жилище, апартамент,
брой нива на обекта -1., б/ Сграда с
идентификатор 52009.501.1032.2, разположена в поземлен имот с идентификатор
52009.501.1032,със застроена площ 42 кв.м., предназначение – Жилищна сграда – еднофамилна,
в/ Самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 52009.501.1032.1.4, находящ се в сграда 01, разположена в
поземлен имот с идентификатор 52009.501.1032 , Гараж в сграда,ниво 1, при
съседи на същия етаж :52009.501.1032.1.1 по кадастралната карта и кадастралните
регистри. С НА за право на собственост върху недвижим имот, придобит по давност
№48 ***рег.№***дело №./2016г-по описа на Нотариус П.А.,ответниците М.Х.П. и Я.Г.И.
са признати за собственици по давност върху 2/3 идеални части от гореописания
имот, като изрично е посочено, че молителката Я.Г.И. притежава 1/3 идеална част
от същия имот. По делото е представено строително разрешение №44/28.03.1973г., с
което е дадено разрешение за строеж на жилище в полза на П.И., Я.Т., Г.И.и К.И..
От допуснатата по делото съдебно - техническа експертиза се установява, че
имотите описани в титулите за собственост на ищцата и тези, за които ответната
страна се е снабдила с констативен нотариален акт са едни и същи. От
свидетелските показания, събрани в първоинстанционното производство, се
установява, че в процесния имот първоначално са живели ищцата, с брат си
/ответника П./ и майка им, като преди повече от двадесет години, ищцата
заживяла в друго жилище в същия град, и от тогава посещавала имота инцидентно,
за да помага на майка си и брат си. Дъщерята на ищцата, свидетелката Й.Я., за
няколко месеца през 1995/1996г. отглеждала гъби със съпруга си, в приземно
помещение в процесния имот. Ответниците живели, отначало заедно с майката на ищцата
и ответника, а няколко години преди смъртта ѝ /през 2007г./, и
самостоятелно. Всички ремонтни дейности, преустройства и подобрения в имота
били осъществени от ответниците.
Така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи: Съобразно Тълкувателно решение №11/21.03.2013г. по ТД №11/2012г. на ОСГК на ВКС - когато и двете страни в правния спор легитимират с нотариални актове правото си на собственост върху имота /както е в настоящия случай/, то разпределението на доказателствената тежест при оспорването ще се извърши по общото правило на чл.154, ал.1 от ГПК, като всяка страна следва да докаже своето право, т. е. фактическия състав на съответното удостоверено от нотариуса придобивно основание. От представените от ищцовата страна нотариални актове, се установява придобитото от ищцата право на собственост върху процесните недвижими имоти в претендирания в исковата молба обем /доколкото предмет на настоящото въззивно обжалване е решението в уважителната му част, съдът не следва да разглежда акта на първоинстанционния съд, в частта с която не е уважена изцяло ищцовата претенция/. На първо место следва да се изтъкне, че владението, като елемент от фактическия състав на придобивната давност трябва да е непрекъснато, спокойно /да не е установено и поддържано с насилие/, явно /да не е установено и поддържано по скрит начин/ и несъмнено /да се установи, че действително се упражнява фактическа власт с намерение за своене/. Извършените действия по упражняване на фактическа власт следва да са разкривали намерението за своене по начин, то да може да стане достояние на заинтересованите лица, като отчита предназначението на имота и действията чрез които е осъществявана фактическата власт, т.е. дали последните имат постоянен или сезонен характер. Без да се установи, че владението е постоянно, непрекъсвано, спокойно, явно и несъмнително, упражняването на фактическа власт върху една вещ не може да се определи като владение. Като елемент от придобивната давност владението трябва да е явно и несъмнително и да се осъществява постоянно - да няма инцидентен характер и да е от такова естество, че да не позволява на други лица да владеят вещта. Обективният признак на владението изисква упражняване на непосредствена власт върху вещта, защото по този начин се отблъсква владението на собственика. Не е достатъчно владелецът да манифестира пред трети лица собственическото отношение към вещта, ако за тях собственикът не може да узнае, необходимо е да си служи с вещта, а ако се касае за недвижим имот - да осъществява физическо присъствие в него, да го посещава и да извършва явни действия по стопанисването му. Само при такива фактически действия собственикът ще може да узнае, че друго лице владее неговия имот и ще има възможност да предприеме действия по защита на собствеността си. Тази фактическа власт се изразява не само в пряко ползване на вещта според нейното предназначение, но и в извършване на действия по опазване на вещта, по нейното поддържане в добро състояние, по извършване на поправки, а по отношение на недвижим имот и по извършване на довършителни и ремонтни работи и подобряване на същия. В горния смисъл е и задължителната съдебна практика постановена по чл.290 от ГПК - Решение №108/10.04.2012 г. на ВКС по гр.д.№1063/2010 г., .г.о., Решение №445/21.07.2012 г. на ВКС по гр.д.№283/2010 г., I г.о., Решение №.2/9.10.2012 г. на ВКС по гр.д.№439/2012 г., .г.о., Решение №68/2.08.2013 г. на ВКС по гр.д.№603/2012 г., I г. о., Решение №240/18.10.2013 г. на ВКС по гр.д.№3274/2013 г., I г. о., и др.. От друга страна следва да се отбележи, че фактически състояния, при които се извършват действия спрямо вещ, но които не произтичат от договор със собственика или владелеца, а се извършват с тяхно съгласие като търпими, тъй като почиват на близки приятелски или други лични отношения, не представляват държане по смисъла на чл.68 от ЗС /в който смисъл е и Р №483/11.12.2012г. по гр.д.№493/2012г. І Г.О. на ВКС постановено по чл.290 от ГПК/. Ответниците М.П. и Я.И. са били допуснати в имота именно на това основание, и за да могат да започнат да владеят валидно имота, следва да докажат началния момент на узнаване от ищцата на промяната на намерението на ответниците при упражняване на фактическата власт, в такова за придобиване на собствеността. В настоящия случай не са налице хипотезите, при които е обективно невъзможно манифестирането на промяната в намерението, нито тези при които не се изисква демонстриране на завладяването. Владението следва да бъде установено при условията на главно, пълно и пряко доказване в хода на процеса. Ответника, позоваващ се на придобивната давност, е следвало да създаде абсолютно сигурна достоверност в истинността на съответното фактическо твърдение, което изключва всяко съмнение и колебание от тази достоверност, а именно да установи по безсъмнен начин елементите на фактическия състав на чл.79, ал.1 от ЗС. В процесния случай, ответника не само че не е успял да създаде абсолютна достоверност в истинността на сочените от него правопораждащи фактически твърдения, но и ангажираните от него доказателствени средства са оставили изключително разколебана сигурността в релевантните за спора факти, и съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест, съдът следва да зачете неблагоприятните им последици, които задължават съда да приеме за неосъществили се релевантните факти, съответно правните им последици за ненастъпили. Ответниците са живели в целия имот, въпреки, че само единият от тях е притежавал идеална част от него, именно предвид близките родствени отношения между страните, и единствената безспорно установена по делото демонстрация за промяна в намерението, е едва с издаването на констативния нотариалния акт през 2016г., когато и ищцата узнала за това, а след предявяване на исковата претенция през същата година е прекъсната и придобивната давност. Ето защо, съдът намира, че ответната страна не е придобила собствените на ищцата идеални части от процесните имоти по давност, и първоинстанционния съд правилно е уважил предявените искови претенции. Предвид изложеното, обжалваното решение следва да се потвърди в атакуваната му част.
С оглед изхода на спора, на въззиваемата страна следва
да се присъдят деловодни разноски за въззивното производство в размер на 600
лева.
Водим от горното, и на основание чл.272 от ГПК,
Шуменският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №136 от 15.05.2017г. по гр.д.№1174/2016г. на Районен
съд - гр.Н.П., В ЧАСТТА, с която е
признато за установено по отношение на ответниците М.Х.П. с ЕГН **********, Я.Г.И.
с ЕГН ********** и Г.И.П. с ЕГН **********,
че ищцата К.И.К. с ЕГН **********
е собственик на следния недвижим имот:
1/3 /една трета/ идеална част от
недвижим имот, находящ се в град Н.П., Обл.Ш., ул...., а именно: Дворно място с
площ от 320 квадратни метра, находящо се в гр.Н.П., с построени в него паянтова
жилищна сграда, и навес, представляващо по плана на същия град урегулиран
парцел ХIХ-784 –деветнадесети за
седемстотин осемдесет и четири, от квартал 171 –сто седемдесет и първи, представляващо
по кадастралната карта Поземлен имот с идентификатор 52009.501.1032, с площ от
307/триста и седем квадратни метра/, 1/6
/една шеста идеална част върху таванското помещение,построено в самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 52009.501.1032.1.2, както и на 2/3 /две трети /идеални части от Втори жилищен етаж от
двуетажна жилищна сграда, състоящ се от две спални, хол, кухня, антре, баня и
клозет с общ вход за първи и втори етажи от изток, сграда, както и гараж и изба,
заемащи североизточната част на сградата, представляващи
по кадастралната карта Самостоятелен обект в сграда с идентификатор
52009.501.1032.1.2, и Сграда с
идентификатор 52009.501.1032.2 със застроена площ от 42 кв.м./четиридесет и
два квадратни метра/, както и Самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 52009.501.1032.1.4, предназначение - Гараж,
С КОЯТО на основание чл.537 ал.2 от ГПК е отменен Нотариален акт за собственост
на недвижим имот,придобит по давност №48 ***рег.№***дело №***.2016г.по описа на
Нотариус П.А.,с рег.№***на НК, до размера на така признатите по - горе права на
ищцата, и с която на ищеца са присъдени деловодни разноски в размер на 700 лева.
В необжалваната част решението е влязло в законна
сила.
ОСЪЖДА М.Х.П.
с ЕГН **********, Я.Г.И. с ЕГН **********
и Г.И. П. с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТЯТ на К.И.К. с ЕГН ********** сумата от 600 лева /шестстотин лева/, представляваща направените пред въззивната
инстанция разноски.
Решението подлежи на
обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните, при
условията на чл.280, ал.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.