РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –
ПЛОВДИВ
Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 2223/19.11.2021г.
гр. Пловдив,19.11.2021год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХХІІ състав в открито заседание на двадесет
и седми октомври през две хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ХАРИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА
ГЕОРГИ ПАСКОВ
при секретаря Севдалина Дункова и с
участието на прокурора Калоян Димитров, като
разгледа докладваното от съдията Л. Несторова КАД № 2083 по описа на съда
за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 285, ал. 1 ЗИНЗС.
Образувано е по подадена касационна жалба срещу
Решение № 1303/24.06. по адм. дело № 3346/2020 г. на Административен съд – Пловдив,
VI състав, с което са отхвърлени исковите претенции претенция на И.Г.Ч., с
адрес: ***, чрез адв. В.С., срещу Главна дирекция "Изпълнение на
наказанията", за присъждане на сумата от общо 25 000 лева, ведно със
законната лихва от 18.04. 2020г. до окончателното и изплащане, представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на поставянето му в
неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, както
следва: от 12.06.2017г. до 18.04.2018г., когато се твърди, че е пребивавал в
Затвора – гр.Пазарджик, за който период претендира неимуществени вреди в размер
на 5 000 лв.; от 19.04.2018г. до 18.04.2019г., когато се твърди, че е
пребивавал в ЗООТ “Средна гора“, за който период претендира неимуществени вреди
в размер на 10 000 лв.; от 19.04.2019г. до 18.04.2020г., когато се твърди, че е
пребивавал в Затвора – гр.Смолян/ЗООТ“Смолян/, за който период претендира
неимуществени вреди в размер на 10 000 лв. изцяло, като неоснователни.
Твърди се неправилност на съдебното решение като
постановено в противоречие с материалния закон, необоснованост и съществени процесуални нарушения. Твърди се, че
твърденията са доказани и е следвало искът да бъде уважен в пълен размер.
Представя се писмена защита. Претендира
се отмяната на оспореното съдебно решение и разноските по делото.
Ответникът по тази касационна жалба - ГДИН – София,
чрез становище от процесуален представител по пълномощие, оспорва жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив
застъпва становище за неоснователност на касационната жалба.
Пловдивският административен съд, в настоящия състав,
след като разгледа поотделно и в съвкупност наведените с жалбата касационни
основания, намира за установено следното.
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за
която решението е неблагоприятно и в срок, поради което е ДОПУСТИМА. Разгледана
по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Производството по адм. дело № 3346/2020 г. по описа
на Административен съд – Пловдив, се е развило по искова молба, предявена от И.Г.Ч.,
с адрес ***, чрез адв.В.С., срещу Главна Дирекция “Изпълнение на
наказанията”/ГДИН/ - София, с претенция
за присъждане на сумата от общо 25 000 лева, ведно със законната лихва от
18.04.2020г. до окончателното й изплащане, представляваща обезщетение за
причинени неимуществени вреди в резултат на поставянето му в неблагоприятни
условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, както следва: от
12.06.2017г. до 18.04.2018г., когато се твърди, че е пребивавал в Затвора –
гр.Пазарджик, за който период претендира неимуществени вреди в размер на 5 000
лв.; от 19.04.2018г. до 18.04.2019г., когато се твърди, че е пребивавал в
ЗООТ“Средна гора“, за който период претендира неимуществени вреди в размер на
10 000 лв.; от 19.04.2019г. до 18.04.2020г., когато се твърди, че е пребивавал
в Затвора – Смолян, за който период претендира неимуществени вреди в размер на
10 000 лв. Конкретните размери на претендираните обезщетения за всеки един от
трите периода на престой са уточнени с нарочна молба вх. №292/08.01.2021г. по описа
на Административен съд – Пловдив.
С оглед
обстоятелствата, изложени в исковата молба и становищата на страните в хода на
делото, от съда е дадена възможност да се ангажират доказателства, като са
събрани посочените такива, относими към предмета на спора. Със събирането им
решаващият съд е изяснил фактическата обстановка.
С
обжалваното решение съдът, след обсъждане на събраните по делото доказателства
и анализ на чл. 284 ЗИНЗС е стигнал до извод, че така предявените искови
претенции са недоказани и неоснователени.
За да стигне до този резултат, от фактическа страна
съдът е установил, че от служебно изискана по реда на чл.284 ал.3 ЗИНЗС
Справка изх. №4484/12.05.2021г. на Началника на Затвора – Пазарджик се
установява, че със Заповед №РЖ-37/13.04.2017г. на Началника на Затвора –
гр.Пазарджик, режимът на И.Г.Ч. е сменен от СР в ОР. Със Заповед
№ЗО-21/18.04.2017г. на Началника на Затвора – гр.Пазарджик същият е настанен
при условията на ЗО“Открит тип“ в ЗО“Средна гора“. Хоспитализиран е за лечение
в ХО на МБАЛ ЕСКУЛАП гр.Пазарджик за времето от 29.05.2017г. до 31.05.2017г.,
като след изписване от болничното заведение, временно е пребивавал в ЗООТ “Пазарджик“.
На 15.06.2017г. е постъпил от лечение в ЗООТ “Средна гора“, като е настанен в
спално помещение №3 с още 6 л.св./общо 7 л.св./, с нетна площ от 37,4 кв.м. и
капацитет за 9 л.св. Настанените в това спално помещение са ползвали санитарен
възел с непрекъснат достъп до постоянно течаща студена и топла вода и тоалетна.
През целия период на пребиваване в това затворническо общежитие е пребивавал в
същото спално помещение - №3, както следва: м.юли 2017г. с още 7 л.св. или общо
8 л.св.; през м.август 2017г. с още 7 л.св. или общо 8 л.св.; през м.септември
2017г. с още 7 л.св. или общо 8 л.св.; през м.октомври 2017г. с още 7 л.св. или
общо 8 л.св.; през м.ноември 2017г. с още 6 л.св. или общо 7 л.св.; през
м.декември 2017г. с още 6 л.св. или общо 7 л.св.; през м.януари 2018г. с още 5
л.св. или общо 6 л.св.; през м.февруари 2018г. с още 5 л.св. или общо 6 л.св.
На 19.02.2018г. е заминал за лечение за Затвора –
гр.Пазарджик като временно е пребивавал в ЗООТ “Пазарджик“. На 06.03.2018г. е
преведен за ЗООТ към Затвора – Пловдив. В същата справка се сочи, че през
времето на пребиваване на И.Г.Ч. в ЗООТ “Средна гора“, ЗООТ“ Пазарджик“ и
Затвора – Пазарджик, са осъществявани определените, съгласно действащата
нормативна уредба, ДДД мероприятия, за което са представени съответните
доказателства. Уточнява се, че ЗООТ “Средна гора“ е закрито през м. декември
2018г., като правоприемник е Затвора – Пазарджик по отношение на съхранение на
архивите му. А относно исковия период от 19.04.2018г. до 18.04.2019г. се
твърди, че лицето И.Г.Ч. не е пребивавал в ЗООТ “Средна гора“. Представена е
също така и справка, изготвена от гл. инсп. Елка Стойчева – началник сектор
„ФЛКР“ относно състоянието на санитарните възли и наличието на течаща вода, а
така също и относно осъществяване на ДДД обработки.
Установено е от съда, че съгласно представените от
Затвора – Пазарджик доказателства, за първия исков период, а именно от
12.06.2017г. до 18.04.2018г. няма данни Ч. да е пребивавал на територията на
Затвора – Пазарджик, както се твърди в исковата молба.
Относно втория исков период, а именно от
19.04.2018г. до 18.04.2019г. е установено, че този период Ч. не е пребивавал в
ЗООТ “Средна гора“.
От постъпило по делото писмо рег.№374/10.05.2021г.
по описа на ЗООТ “Смолян“ се установява, че л.св. Ч. е преведен в ЗООТ “Смолян“
на 30.03.2018г. за доизтърпяване на присъда по чл. 195 НК и е освободен от ЗООТ
“Смолян“ на 19.06.2019г. За времето на престой е бил настаняван в стаи №306,
№212, №213, както и на външен работен обект „Овцеферма“.
По отношение на стая №306 се сочи, че същата е с две
помещения – външно – 13,36 кв.м. и вътрешно – 13 кв.м. Разполага със собствен
санитарен възел, в който има мивка, като квадратурата му не е включена в
гореспоменатата жилищна площ на стаята. И вътрешното и външното помещение на
стаята, както и санитарният възел са снабдени с осветителни тела и се отопляват
с радиатори. Стаята разполага с четири прозореца, като има възможност да се
отварят и да осигуряват нужното проветряване в помещенията. Стаята е
предназначена за 6 л.св., като по време на пребиваването на ищеца в тази стая,
са настанявани не повече от 6 л.св., вкл. с ищеца. За всеки лишен от свобода е
осигурено легло с размери 80/190см с височина 40см. Стаята е оборудвана с
четворен метален шкаф, 2 бр. маси, 2 бр. закачалки, 1 бр. кошче за боклук, 2
бр. осветителни тела, 4 бр. табуретки/столове/, 1 бр. секция и 1 бр. нощно
шкафче. В този период достъп до течаща топла вода лишеният от свобода е имал
два пъти в седмицата по график в общо помещение – баня на третия етаж за
задоволяване на хигиенните нужди.
За стая №213
се сочи, че е с две помещения – външно – 13,64 кв.м. и вътрешно – 12,85 кв.м.
Разполага със собствен санитарен възел, в който има мивка, като квадратурата му
не е включена в гореспоменатата жилищна площ на стаята. И вътрешното и външното
помещение на стаята, както и санитарният възел са снабдени с осветителни тела и
се отопляват с радиатори. Стаята разполага с четири прозореца, като има
възможност да се отварят и да осигуряват нужното проветряване в помещенията.
Стаята е предназначена за 6 л.св., като по време на пребиваването на ищеца в
тази стая, са настанявани не повече от 6 л.св., вкл. с ищеца. За всеки лишен от
свобода е осигурено легло с размери 80/190см с височина 40см. Стаята е
оборудвана с два шкафа с по четири отделения с размери 35/100 см и с височина
195 см, 2 бр. маси, 2 бр. закачалки, 1 бр. кошче за боклук, 2 бр. осветителни
тела, 2 бр. табуретки /столове/, 1 бр. секция, 1 бр. етажерка и 1 бр. поставка
за телевизор. В този период достъп до течаща топла вода лишеният от свобода е
имал два пъти в седмицата по график в общо помещение – баня на третия етаж за
задоволяване на хигиенните нужди.
Стая №212 се сочи, че е с две помещения – външно –
14,85 кв.м. и вътрешно – 13,47 кв.м. Разполага със собствен санитарен възел, в
който има мивка, като квадратурата му не е включена в гореспоменатата жилищна
площ на стаята. И вътрешното и външното помещение на стаята, както и
санитарният възел са снабдени с осветителни тела и се отопляват с радиатори.
Стаята разполага с четири прозореца, като има възможност да се отварят и да
осигуряват нужното проветряване в помещенията. Стаята е предназначена за 6
л.св., като по време на пребиваването на ищеца в тази стая, са настанявани не
повече от 6 л.св., вкл. с ищеца. За всеки лишен от свобода е осигурено легло с
размери 80/190см с височина 40см. Стаята е оборудвана с два шкафа с по четири
отделения с размери 35/100 см и с височина 195 см., 3 бр. маси, 2 бр.
закачалки, 1 бр. кошче за боклук, 3 бр. осветителни тела, 3 бр. табуретки
/столове/, 2 бр. секции и 1 бр. нощно шкафче. В този период достъп до течаща
топла вода лишеният от свобода е имал два пъти в седмицата по график в общо
помещение – баня на третия етаж за задоволяване на хигиенните нужди.
Когато е работил на външен работен обект
„Овцеферма“, помещението, в което е бил настанен ищецът, е било с площ от 36
кв.м./без предверието/ и в него не са настанявани повече от трима лишени от
свобода. Помещението е оборудвано с маса с размери 140/80 км., шкаф с размери
50/110/100 см., 3 бр. табуретки, 1 бр. печка на дърва с размери 100/60/100 см.
На работния обект има външна тоалетна и чешма с течаща студена вода, като лишените
от свобода на ВО „Овцеферма“ ползват и тоалетната и банята с постоянно течаща
топла и студена вода на ВО „Кравеферма“. Няма данни за времето на присъствието
на лицето в ЗО “Смолян“ да е входирал молба или жалба относно условията на
престой или работа.
От представени доказателства с Отговор на съобщение
рег.№44/14.01. 2021г. от ЗО“Смолян“ е установено, че за периода 30.03.2018г. –
19.06.2019г., в който ищецът е изтърпявал наказание лишаване от свобода в
ЗО“Смолян“, след което е бил освободен, в общежитието е извършвано
обезпаразитяване според Договор с рег.№10812/08.11.2016г. и Договор №11179/
13.11.2018г., които са приложени по делото, ведно с протоколи за ДДД обработки.
Установено е от съда, че ищецът е пребивавал на
територията на това затворническо заведение от 30.03.2018г. до 19.06.2019г.,
т.е. само за една част от исковия период /от 19.04.2019г. до 19.06. 2019г./,
като за останалата част от 20.06.2019г. до 18.04.2020г. няма данни да е бил на
територията на ЗО “Смолян“.
По отношение на тази част от исковата претенция, относно
периода от 19.04.2019г. до 18.04.2020г., за който Ч. твърди, че е пребивавал в Затвора
– Смолян, съдът е приел, че наведените твърдения за поставянето му в
неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“
касае ЗО “Смолян“, доколкото в гр.Смолян няма затвор.
С оглед така установените данни, решаващият съд е
приел, че Ч. не е пребивавал на територията на посочените от него затворнически
заведения в първите два искови периода, а именно от 12.06.2017г. до
18.04.2018г. на територията на Затвора – Пазарджик и от 19.04.2018г. до
18.04.2019г. на територията на ЗООТ “Средна гора“, както и за по-голямата част
от третия период, а именно от 20.06.2019г. до 18.04.2020г. на територията на ЗО “Смолян“.
Приел е , че за тези периоди - от 12.06.2017г. до
18.04.2018г., когато се твърди, че е
пребивавал в Затвора – Пазарджик; от 19.04. 2018г. до 18.04.2019г., когато се твърди, че е пребивавал в ЗООТ “Средна
гора“ и от 20.06.2019г. до 18.04.2020г., когато се твърди, че е пребивавал в ЗО
“Смолян, искът е недоказан, доколкото не се установява в тези периоди ищецът да
е пребивавал в посочените от него заведения, което е самостоятелно основание в
тази част исковата молба да бъде отхвърлена, без да се обсъждат наведените
твърдения за извършени нарушения на чл.3 ЗИНЗС от органите по чл.284 ал.1 ЗИНЗС.
По отношение на останалата част от исковата
претенция, относно периода от 19.04.2019г. до 19.06.2019г., за който период се
твърди, че Ч. е пребивавал в ЗО “Смолян“ и за който период е
установено, че действително е пребивавал на територията на това затворническо
заведение, е прието, че не се установяват
нарушения на чл.3 ЗИНЗС от страна на органите по чл.284 ал.1 ЗИНЗС.
По отношение на първото наведено твърдение за
пренаселеност на килиите, в които е бил настанен Ч., от събраните в хода на
съдебното производство доказателства е
прието за установено, че по време на престоя му в ЗО “Смолян“ е бил настанен в
стаи с №№306, 213 и 212, както и в помещение във външен работен обект
„Овцеферма“, като във всяко едно от тези помещения, на всеки лишен от свобода е
била осигурена минималната жилищна площ от 4 кв.м. Така в стая №306 с обща
квадратура от 26,36 кв.м./без площта на санитарния възел/ са били настанявани
до 6 л.св., т.е. на всеки л.св. са се полагали по 4,39 кв.м. В стая №213 с обща
квадратура от 26,49 кв.м./отново без площта на санитарния възел/ също са били
настанявани до 6 л.св., т.е. на всеки л.св. са се полагали по 4,42 кв.м. И
най-сетне, в стая №212 с обща квадратура от 28,32 кв.м./без площта на
санитарния възел/ са били настанявани отново до 6 л.св., т.е. на всеки л.св. са
се полагали по 4,72 кв.м. А в помещението на външния работен обект
„Овцеферм“" на площ от 36 кв.м./без предверието/ са били настанявани не
повече от 3 л.св., т.е. на всеки л.св. са се полагали по 12 кв.м.
Прието за установено е от решаващия съд, че всяко
едно от посочените по-горе помещения разполага със самостоятелен санитарен
възел, както и с постоянно течаща вода – стаи с №№306, 213 и 212 разполагат със
собствен санитарен възел, в който има мивка, а достъпът до топла вода е
осигуряван два пъти седмично по график, а външният работен обект „Овцеферма“
разполага с външна тоалетна и чешма с течаща студена вода, като топлата се
осигурява на съседния външен работен обект „Кравеферма“.
Или, твърденията на ищеца за пренаселеност на
помещенията, в които е пребивавал в ЗООТ“Смолян“, както и за липса на осигурен
достъп до санитарен възел и постоянно течаща топла и студена вода, са
недоказани.
Прието е, че по делото не се установяват и данни да
има дървеници, хлебарки и гризачи, в каквато насока са твърденията на ищеца
Ч.. Обратно, от страна на администрацията са представени конкретни данни
за извършвана периодично дезинсекция, третираща именно насекоми/хлебарки и
дървеници/ и гризачи, в изпълнение на сключени от ГДИН с „ДДД-1“ ООД договори.
Отделно от това, в справката, представена от ЗООТ “Смолян“ изрично се посочва,
че няма данни за времето на присъствието на Ч. в общежитието, същият да е
входирал молба или жалба относно условията на престой или работа. Данни за
оплаквания в тази насока не са изложени и от ищеца и ответника, поради което е прието от съда, че вследствие на регулярно
обезпаразитяване, в ЗООТ “Смолян“, за което са представени доказателства, няма
дървеници, хлебарки и гризачи. За пълнота следва да се посочи, че съгласно
представения договор, сключен с „ДДД-1“ООД на 13.11.2018г., в т.1.2. е
уговорена клауза за допълнителни, т.е. извънредни дезинсекция и дератизация, и
в случай, че ищецът бе подал оплакване, ответникът именно въз основа на
сключения договор за извършване на ДДД обработки, би следвало да сезира
изпълнителя да извърши извънредно третиране и едва, ако това не бе сторено,
ищецът би могъл да се позове на бездействие от негова страна.
При това положение и доколкото възведената в закона
презумпция в чл.284 ал.5 ЗИНЗС е само за настъпването на неимуществените вреди,
но не и за фактите, обосноваващи наличието на нарушения по чл.3 ЗИНЗС, /които
подлежат на установяване от ищеца/, е
прието от решаващия съд, че условията, в които Ч. е изтърпявал наказанието
лишаване от свобода в ЗООТ “Смолян“ не могат да се квалифицира като
неблагоприятни по смисъла на чл.3 ал.2 ЗИНЗС, нито могат да се приемат като
такива, подлагащи го на жестоко, нечовешко или унизително отношение.
Във връзка с изложените мотиви съдът е приел, че исковите
претенции следва да бъдат отхвърлени.
Касационният
състав на ПАС намира, че решението на съда е валидно, допустимо и правилно.
Правилно съдът е разгледал исковите претенции в
светлината на ясно обособената и изпъкваща със спецификата си група от дела,
заведени пред българските съдилища, а впоследствие и пред ЕКПЧ, на лица, лишени
от свобода, които изтърпяват наказанието си в условия, неотговарящи на
стандартите, установени от Съвета на Европа, определени сами по себе си, поради
наличие на конкретни и ясни параметри, като условия, нарушаващи забраната за
нечовешко и унизително отнасяне – чл. 3 ЕКПЧ. В тази връзка съдът обосновано е
разгледал приложимата практика и при формиране на правните си изводи е приложил
установените за защита на правото по чл. 3 ЕКПЧ стандарти, установени от
Европейския съд по правата на човека. Постановено е пилотното решение на ЕСПЧ
по делото Нешков и др. с/у България, в което Европейският съд е дал генерални
мерки за преодоляване на проблемите на условията в затворите, нарушаващи
забраната по чл. 3 ЕКПЧ. В решението Нешков ясно се сочи по какъв начин следва
да се прилага българският закон, предоставящ компенсаторно средство, а именно
ЗОДОВ /а понастоящем този въпрос е разрешен и с изменението на ЗИНЗС, където в
чл. 284 и чл. 285 стандартите на ЕКПЧ вече са въведени в българския закон с
национална законова норма/, за да може да изпълни изискването за ефективно
вътрешноправно компенсаторно средство за защита от нарушаване на чл. 3.
Видно от мотивите на съдебния акт,
първоинстанционният съд е приложил изцяло стандартите на ЕКПЧ, вкл. и от делото
Нешков с/у България, което сочи на правилност и обоснованост на решението.
В случая съдът е процедирал правилно, като е
приложил както нормата на чл. 284 ЗИНЗС, така и нормата на чл. 3 ЕКПЧ –
разпоредба от международен договор, чиято юридическа сила е по-висока от тази
на българския закон /чл. 5, ал. 4 КРБ/, а за защита на основните права е
приложил стандартите, установени в практиката по чл. 3 на ЕКПЧ.
С оглед изложеното, като взе предвид, че решаващият
съд изцяло е приложил стандартите за защита на правото по чл. 3 ЕКПЧ по
отношение на ищеца, настоящият съдебен състав намира, че съдът е постановил
решението си изцяло в съответствие с материалния закон, без наличие на
нарушение на съдопроизводствените правила.
На първо място следва да бъде съобразено, че
претендираните неимуществени вреди от ищеца, са групирани от решаващия съд в
няколко насоки, а именно: като последица от липса на достатъчно жилищна площ; достъп
до студена и топла вода, санитарен
възел, лоша хигиена; наличието на гризачи и хлебарки; липсата на дневна
светлина и вентилация в помещенията.
По отношение
на твърденията за липса на достатъчно жилищна площ, съдът е приел, че същите не
са доказани като подробно е анализирана жилищната площ на всяка стая поотделно
като обща квадратура и площта без площ за санитарен възел и броя на настанените
лишени от свобода.
Все в тази
насока и с оглед наведените твърдения, че са пренебрегнати минималните
стандарти за осигуряване на прилични неунизителни условия за пребиваване,
следва да се посочи, че в разпоредбата на чл. 43, ал. 4 ЗИНЗС/в сила от
7.02.2017 г. / е установено изискването минималната жилищна площ в спалното
помещение за всеки лишен от свобода да не е по-малка от 4 кв. м. Доколкото
обаче, не съществува легална дефиниция на понятието "жилищна площ",
то тя следва да се определя по общоприетите правила, а именно като се измерва
по контура на съответните вертикални конструктивни елементи – стени и колони. А
за да е достатъчна тази жилищна площ, то тя следва да осигурява възможност лицата
да сменят позата си и да извършват свободно движения за задоволяване на
битовите си нужди - спане, обличане, занимания в затворени помещения, като
гледане на телевизия, четене на книги и т. н., каквато възможност за престоя на
ищеца в ЗООТ „Смолян“ и работен обект „Овцеферма“ се установи, че е била
осигурена на лицето.
В тежест на
ищеца е да проведе главно и пълно доказване на осъществено нарушение на чл. 3
от страна на органите по чл. 284 ал. 1 ЗИНЗС, свързано с липсата на осигурена
минимална жилищна площ и достъп до санитарен възел и постоянно течаща топла и
студена вода. Това не е сторено в хода на съдебното производство, ето защо неоснователни
са възраженията на касационния жалбоподател в тази насока.
Следва да се
приеме като недоказано и твърдението, че неправилно съдът е приел за
неоснователни оплакванията относно наличието на вредители и насекоми в
помещенията. Тук е мястото да се посочи, че тези твърдения решаващият съд е
приел за недоказани, с оглед на представените доказателства за дезинфекция и
дератизация от страна на затворническата администрация, поради което и е
безпредметно тяхното подробно обсъждане, още повече, че няма данни по делото
касационният жалбоподател да е депозирал оплаквания относно условията на
престой и работа.
Казаното дотук
обосновава и изводите на настоящия състав за неоснователност на касационната
жалба. По изложените съображения решението като правилно и законосъобразно
следва да бъде оставено в сила.
Ето защо и
поради мотивите, изложени по-горе касационният съд- ХХIIсъстав
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение
№1303 от 24.06.2021г. на Административен съд-Пловдив, постановено по АД № 3346
по описа на ПАС за 2020г.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.