МОТИВИ
към ПРИСЪДА по НЧХД №634/2020г. по описа на РС-гр.Кюстендил
М.А.С. ***, ЕГН ********** е
повдигнал обвинение срещу К.Б.К. *** за това, че последният на 16.02.2020г.
около 19:30 часа в гр.Кюстендил й е стиснал силно китките на ръцете и я е
блъснал във входната врата, с което умишлено й е причинил разстройство на
здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 НК, изразяващо се в кръвонасядания
по крайниците – престъпление по чл.130, ал.1 НК.
С. е предявила срещу подсъдимия и
граждански иск, да бъде осъден
да му заплати сумата 1 500 лева, представляваща обезщетение за причинените й
неимуществени вреди, изразени като болки и страдания, в резултат на нанесената
й лека телесна повреда.
Съдът е конституирал частния тъжител
като граждански ищец и е приел за съвместно разглеждане в наказателния процес
предявения граждански иск.
Така се поддържа частната тъжба и гражданския иск.
Подсъдимият не се признава за виновен. Дал е обяснения
само за конкретно обстоятелство.
Защитникът му – адв.В.П. *** пледира за постановяване на
оправдателна присъда, тъй като обвинението не е доказано по несъмнен и
категоричен начин, както за отхвърляне на предявения граждански иск.
Съдът, след преценка на събраните по делото писмени и
гласни доказателства, в тяхната съвкупност и по отделно, ведно с доводите на
страните, прие за установено следното:
Подсъдимият К.Б.К. е роден на ***г***, живущ ***, българин,
*** гражданин, със средно специално образование, женен, електротехник, неосъждан, ЕГН **********.
Тъжителката С. и свидетелят Н.Г.С. били приятели.
На 16.02.2020г. С. помолила С. да й докара дърва за
камината в жилището й, находящ се в гр.Кюстендил, кв.“Запад“, бл.74, вх.В,
ет.2, ап.71. Привечер той и докарал дърва и запалили камината. След 18:30ч.
започнало настоятелно да се звъни на входната врата на апартамента и да се удря
по нея. Чул се мъжки глас, който приканвал С. да излезе. След известно време тя
излязла да провери кой тропа по входната вратата, а С. останал в хола, чиято
врата била затворена. От там чул, че започнала някаква разправия. Чул С. да
казва: „защо ме дърпаш, боли ме, пусни ме“. А мъжът викал: „излизай, ела да
видиш, запали ни“. Слушал така известно време, след което излязъл да провери
какво става. В момента, в който отворил вратата на хола, видял фигура на мъж в
гръб, който веднага пуснал С. и си тръгнал по стълбите нагоре. С. влязла
навътре и се оплакала, че я болят ръцете, прилошало й. За това С. решил да
остане при нея.
Междувременно загасили камината. По-късно идвали и други
съседи да се оплакват от задимяване в апартаментите им. След известно време
дошли служители на РСПБЗН – свидетелите С. и И. и проверили състоянието на
камината. Те установили, че се е запалил коминът в резултат на натрупани сажди.
От заключението на вещото лице д-р Н., изготвено по
назначената съдебно-медицинската експертиза, прието от съда като обективно и
компетентно изготвена се установява, че при медицински преглед на тъжителката
на 17.02.2020г. са били налице следните травматични увреждания: кръвонасядания
по двете предмишници в долните им трети; кръвонасядане по дясно бедро.
Уврежданията са причинени по механизма на удари с или върху твърд
тъп/тъпоръбест предмет и е възможно да са получени по време и начин, за които
се съобщава. Тези увреждания са причинили болка и страдание на пострадалата.
Подлежат на пълно възстановяване за срок от около 10-15 дни.
Горната фактическа обстановка се установява от:
показанията на свидетелите С., С., И. и З.; заключението на вещото лице,
медицинско свидетелство и справка за съдимост на подсъдимия.
Съдът е дал вяра на показанията на посочените свидетели,
като не откри съществени противоречия между тях, както между тях и останалите
кредитирани доказателства и доказателствени средства, които следва да бъдат
обсъждани.
Не са кредитирани показанията на свидетелите К. и К..
Същите противоречат на останалите кредитирани доказателства. Допълнителни
основания за дискредитацията им са обстоятелствата, че същите са преценени от
съда като заинтересовани от изхода на делото (първата е съпруга на подсъдимия,
а втория негов приятел), както и наличното противоречие помежду им, досежно
употребата на алкохол при гостуването на К. у Кръстеви преди и по време на
инцидента, свързан със задимяването на апартамента им.
При тези фактически установявания се налагат следните
правни изводи:
Няма никакво съмнение, че у тъжителката са били налице
твърдените от нея телесни увреждания.
По делото обаче не се установиха никакви действия,
предприети от подсъдимия (лично или опосредено) във връзка с причинените на С.
телесни увреждания. Още по-малко, че причинените увреждания на тъжителката са в
резултат на действия на подсъдимия, съгласно твърденията в тъжбата.
Дори да се интерпретират изцяло в полза на тъжителката
събраните по делото доказателства, с оглед отношението им към обстоятелствата
от предмета на доказване, те представляват косвени такива. Липсват преки
доказателства, които непосредствено да установяват факта на причинените телесни
увреждания у тъжителката от страна на подсъдимия. При това допускане, наличните
косвени доказателства и съвкупния им анализ не може да обоснове формирането на
единствено възможен извод относно твърдяното от обвинението причиняване на лека
телесна повреда на тъжителката. Действително, обвинителната теза е възможна. Но
това е само една от възможните хипотези. Как точно са причинени безспорно
установените телесни увреждания не бе категорично установено.
Недопустимо е постановяването на осъдителна присъда при
недоказаност на обвинението по несъмнен начин, когато не са изяснени напълно
обстоятелствата, касаещи същото обвинение. Само когато всички факти, включени в
причинно-следствения процес на престъпното деяние и неговото авторство, бъдат
установени безспорно и категорично, съдът може да постанови съответна
осъдителна присъда, което е гаранция за реализиране правата на подсъдимия в
наказателния процес, произтичащи от презумпцията за невиновност, установена в
чл.16 НПК.
Предвид изложените съображения и на основание чл.304 НПК,
съдът призна подсъдимия за невиновен и го оправда по повдигнатото му обвинение
за престъпление по чл.130, ал.1 НК.
Предявеният граждански иск намира правно основание в чл.45, ал.1 ЗЗД.
Отговорността за
непозволено увреждане по чл.45, ал.1 ЗЗД се поражда при наличност на
противоправно деяние, извършено от ответника, вреда, вина и причинна връзка
между противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди.
В настоящия случай ищцата е
обосновала репарирането на обезвреда за неимуществени вреди с извършено от
подсъдимия престъпление лека телесна повреда по чл.130, ал.1 НК. Това деяние
според ищцата е извършено от подсъдимия по посочения по-горе начин. Тъй като по
делото не се установи, че има извършено деяние въобще, то не може да се приеме,
че ответникът по иска – подсъдимият К. е извършил твърдените деликвентни
действия.
При положение, че за наличието на деликта по чл. 45 ЗЗД е
необходима кумулативна даденост на всички предпоставки и след като една от тях
липсва, въпросите за вината, вредите, причинната връзка, противоправност на
деянието не се налага да бъдат обсъждани.
Ето защо, съдът като прие, че ответникът не е осъществил състава на чл.45 ЗЗД, отхвърли предявения граждански иск за неимуществени вреди за сумата 1 500
лева, като неоснователен.
На основание чл.190, ал.1, пр.2 НПК съдът възложи на
тъжителката да заплати сторените от подсъдимия деловодни разноски в размер на
500 лева, както и да заплати по сметка на Районен съд.гр.Кюстендил държавна
такса в размер на 60 лева за разгледания граждански иск.
По изложените
съображения съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: