МОТИВИ:
Обвинението е против подс.С.В.Г. с ЕГН **********
– по чл. 304а във вр. с чл. 304, ал.
1, във вр. с чл. 18, ал. 1 от НК. Подсъдимият
се обвинява в това, че на 30.03.2017 год. в гр. В. на бул.
„С.“ е направил опит да даде подкуп, представляващ парична облага - 1 брой
банкнота серия № БФ № 0590480, с номинал 20.00 лева, на длъжностни лица-
инспектор Б.В.Б., назначен на длъжност полицейски инспектор VІ степен /Пътен
контрол/ в група „Охранителна полиция“, младши инспектор А.К.Ш, назначен на
длъжност полицай в група „Охранителна полиция“ и младши инспектор К.П.С.,
назначен на длъжност младши автоконтрольор ІІ степен в група „Охранителна
полиция“ и тримата към РУ-МВР-В. при ОД-МВР-Пазарджик, заемащи отговорно
служебно положение на полицейски орган, за да не извършат действие по служба, а
именно да не съставят акт за установени административни нарушения по чл.100
ал.1 т.1 от ЗДвП, че не представя контролен талон към СУМПС и чл.139 ал.2 т.1
от ЗДвП, че няма обезопасителен триъгълник в управлявания от него л.а. „Ф.Ф.“
с рег. № …., както и да не бъде тестван
за наркотици с техническо средство, като деянието е останало недовършено по
независещи от Г. причини.
Подсъдимият Г. се признава за виновен, като признава изцяло фактите, изложени
в обстоятелствената част на обвинителния акт, като е дал съгласието си да не се
събират доказателства за тези факти, като се ползват доказателствата, събрани в
хода на досъдебното производство.
С оглед тези обяснения на подсъдимия и направеното от
него искане, , делото е разгледано по
реда на глава 27-ма от НПК - по чл.371,т.2 от НПК във връзка с чл.372,ал.1 и 4
от НПК и във връзка с чл.373,ал.2 от НПК.
Пазарджишкият окръжен съд,като взе
предвид направените от подсъдимия Г. самопризнания относно фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, събраните на досъдебното
производство доказателства,приетите и прочетени в съдебно заседание
доказателства,и като ги обсъди при съобразяване с разпоредбата на чл.301 от НПК,прие за
установено следното:
На 30.03.2017г., във връзка с утвърдена
от началника на РУ-МВР-В. специализирана полицейска операция, свидетелите
инспектор Б.В.Б., младши инспектор А.К.Ш и младши инспектор К.П.С. извършвали
проверки на МПС в района на кв. Лъжене в гр. В..
На 30.03.2017г.
около 15.50 часа в гр. В. по бул. „С.“ подс. С.В.Г. управлявал
МПС – лек автомобил „Ф.Ф.“ с рег. № РА 89 32 ВХ, когато бил спрян за проверка
от свид. Б.Б.. При извършената проверка от водача е поискано да представи
необходимите документи. От представените документи е установено, че водач на
МПС е С.В.Г. ***. Същият не е представил контролен талон за СУМПС. При
проверката е установено, че в автомобила липсва светлоотразителен триъгълник.
Свид. Б. обяснил на подс. Г., че ще му бъде съставен АУАН за констатираните
нарушения, а имено, че не е представил контролен талон към СУМПС и за липсата
на светлоотразителен триъгълник. След това разяснение подсъдимия започнал да го
уговаря да не му се съставя акт, тъй като имал много такива. Подс. Г. бил
изпробван с техническо средство Дрегер 0161 за наличието на алкохол в кръвта,
при което теста бил отрицателен.
След това подс. Г. бил поканен в
сградата на РУ-МВР-В., за да бъде тестват за наркотици. Като чул това подсъдимия
започнал да умолява тримата служители да не го тестват, тъй като се опасявал,
че пробата му ще е положителна защото бил употребявал марихуана преди два дни.
Свидетелите Б., С. и Ш. разпоредили на подсъдимия да се качи в управлявания от
него автомобил и да кара пред патрулния автомобил до РУ-МВР-В., където да бъде
тестват за наркотици. Тримата служители се качили в служебния Опел-Астра, като
свид. Ш. седнал на мястото на водача, до него на предна дясна седалка седнал
свид. С., а на задната седалка седнал свид. Б.. През това време подс.Г. отишъл
до управлявания от него автомобил, след което се върнал, отворил задна дясна
врата на служебния Опел-Астра, където седял свид. Б. и подхвърлил банкнота от
20 лева между краката му, като заявил „Полицаи, ето да се почерпите , за да не
ми съставяте акт и да не ме пробвате за наркотици.“ След тези действия от
страна на подсъдимия тримата служители слезли от патрулния автомобил, като
поставили на Г. белезници и подали сигнал до дежурния на РУ-МВР-В..
На място пристигнала дежурна
оперативно-следствена група, която извършила оглед, за което е съставен
протокол за оглед на местопроизшествие от 30.03.2017г. с фотоалбум към него. По
време на огледа като веществено доказателство е иззета банкнота серия № БФ №
05904800 с номинал от 20.00 лева.
На място е донесен полеви тест за
наркотици и на подсъдимия е извършен тест с техническо средство Drug Chek 3000 с фабричен номер ARJL 0133 като резултата е бил отрицателен.
За констатираното нарушение на чл. 100
ал.1 т.1 от ЗДвП и чл. 139 ал.2 т.1 от ЗДвП на подс. С.В.Г. е съставен АУАН,
който е приложен по делото.
Тази фактическа обстановка съдът прие
въз основа направените от подсъдимия Г. самопризнания относно фактите, изложени
в обстоятелствената част на обвинителния акт, дадените от него обяснения в хода
на съдебното следствие, събраните на досъдебното производство гласни
доказателства-показанията на свидетелите Ш., С., Б. и Горанов, приетите и прочетени в
съдебно заседание писмени доказателства, както и въз основа на приетия по
делото фотоалбум, изготвен в досъдебното производство.
Всички тези доказателства се допълват, не
си противоречат и кореспондират с обясненията на подсъдимия, дадени в съдебно
заседание, в които той се признава за виновен и признава изцяло фактите така, както
са описани в обвинителния акт.
С оглед гореизложеното съдът приема,че
подс. Г. е осъществил от обективна и субективна страна признаците на състава по чл.304а във връзка с чл.304, ал.1 във
връзка с чл.18,ал.1 от НК, на 30.03.2017 год. в гр. В. на бул. „С.“ е направил опит да даде
подкуп, представляващ парична облага - 1 брой банкнота серия № БФ № 0590480, с
номинал 20.00 лева, на длъжностни лица- инспектор Б.В.Б., назначен на длъжност
полицейски инспектор VІ степен /Пътен контрол/ в група „Охранителна полиция“,
младши инспектор А.К.Ш, назначен на длъжност полицай в група „Охранителна
полиция“ и младши инспектор К.П.С., назначен на длъжност младши автоконтрольор
ІІ степен в група „Охранителна полиция“ и тримата към РУ-МВР-В. при
ОД-МВР-Пазарджик, заемащи отговорно служебно положение на полицейски орган, за
да не извършат действие по служба, а именно да не съставят акт за установени
административни нарушения по чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП, че не представя контролен
талон към СУМПС и чл.139 ал.2 т.1 от ЗДвП, че няма обезопасителен триъгълник в
управлявания от него л.а. „Ф.Ф.“ с рег.
№ …., както и да не бъде тестван за наркотици с техническо средство, като
деянието е останало недовършено по независещи от Г. причини.
Недовършеността на престъплението по чл.
304а във вр. с чл. 304, ал. 1 от НК представлява довършен опит от страна на
подсъдимия, при който желаният от него резултат не е настъпил по независещи от
него причини /тъй като горецитираните длъжностни лица не са взели сумата от 20
лв., която е била предназначена за тях/.
За да е довършено деянието по чл. 304а
във вр. с чл. 304 ал. 1 от НК е необходимо предоставеният дар или облага да
бъдат получени, а в конкретния случай полицейският служител са отказали да вземат
предмета на престъплението и са подали
сигнал за извършеното от подс.Г..
Че в настоящия случай е налице опит за даване на подкуп от страна на
подс.Г., се установява от извършените от него фактически действия .
Съгласно Решение № 134/07.03.13г. на
ВКС,постановено по НД № 239/2013г. на трето наказателно отделение на Наказателна
колегия, докладчик съдията Павлина Панова, първите две форми „предлагане“ и
„обещаване на даване на дар“ могат да се извършат мълчаливо, прикрито, с
недомлъвки или с конклудентни действия, докато даването на дар изисква
извършването на конкретни фактически действия, посредством които даващият дара
го предоставя във фактическа власт на получаващия. По този начин първите две
форми на изпълнителното деяние по чл. 304а от НК „предлагане“ и „обещаване“ на
дар по естеството си представляват фази в развитието на едно и също
престъпно посегателство, при което самостоятелното им съществуване и наказване
има смисъл само тогава, когато деецът не е пристъпил към „даване“ на дар.
Щом като даващият подкупа обаче е започнал изпълнителното деяние по
преустановяване на своята фактическа власт върху предмета в стремеж той да
премине във фактическа власт на длъжностното лице/както е и в настоящия
случай/, то тогава ще е налице формата на изпълнителното деяние „даване“ на подкуп, което остава
недовършено/както е в настоящия случай/ тогава, когато не е установена такава
фактическа власт от длъжностното лице.
В случая даващият подкупа - подс. Г. е
направил всичко зависещо от него, за да постъпи предмета на подкупа във
фактическата власт на получаващия и е налице довършен опит, тъй като даващият
вече няма фактическа власт върху процесната банкнота, но и тези, за които е предназначен подкупа /процесната банкнота/
не желаят да го получат.
С оглед гореизложеното настоящия състав
на съда счита, че от установената по делото фактическа обстановка, която е
описана в обвинителния акт и която остава непроменена, следва да се приеме,
че правната квалификация на извършеното
деяние от подс. Г. е тази по чл. 304а
във вр. с чл. 304 ал. 1, във вр. с чл. 18 ал. 1 от НК, като се касае за опит за
даване на подкуп, както е посочено в обвинителния акт.
Видно е от приетите по делото три броя
актове за встъпване в длъжност, три заповеди за преназначаване на държавни
служители от МВР и формуляри за изготвяне на длъжностни характеристики, че
свидетелите Б.Б., А.Ш. и К.С. са действали в качеството на длъжностни лица, заемащи отговорно служебно положение - като полицейски орган по смисъла
на чл. 93, т.1, б „а” от НК и чл. 304а от НК, и са изпълнявали задълженията си, свързани с тяхната
служба в държавно учреждение, каквото е РУП
В..
Подсъдимият Г. е поискал да даде подкуп
на тези трима свидетели по време на
изпълнение на служебните им задължения, за да не извършат те действия по служба,
а именно: да не съставят акт за установени административни нарушения на подс. Г.: по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, че не представя контролен
талон към СУМПС и чл.139, ал.2, т.1 от ЗДвП, че няма обезопасителен триъгълник
в управлявания от него л.а. „Ф.Ф.“ с
рег. № РА 89 32 ВХ, както и да не бъде тестван за наркотици с техническо
средство.
От субективна страна деянието е
извършено от подсъдимия виновно, при с
форма на вината пряк умисъл, като същият е съзнавал общественоопасният характер
на деянието си, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал
настъпването на тези последици, които не са настъпили и
деянието е останало недовършено по независещи от него причини.
Подсъдимият е съзнавал, че се е опитвал
да даде подкуп на длъжностни лица, който не им се следва - за да не извършат тези
длъжностни лица действия по служба.
С оглед гореизложеното подс. Г. следва да бъде признат за виновен в извършване
на престъпление по чл. 304а, предл. 3-то във вр. с чл. 304, ал. 1, във вр. с
чл. 18 ал. 1 от НК - за опит за даване на подкуп.
При
определяне на вида и размера на
наказанието, което следва да се наложи на подс. Г. за извършено от него
престъпление, посочено по-горе, съдът се ръководи от изискванията на чл. 36 от НК – относно целите на наказанието, както и от разпоредбата на чл. 373, ал. 2
от НПК, във вр. с чл. 58а от НК.
Съдът приема, че обществената опасност
на деянието е сравнително ниска - с оглед конкретната ситуация и
обстоятелствата, при които е извършено деянието.
Подс. Г. е личност с ниска степен на
обществена опасност – същият е неосъждан, с добри характеристични данни, като
до момента няма нито една криминална проява и регистрация.
Подсъдимият е оказал съдействие още на
ДП, като се е признал за виновен и е изразил съжаление за извършеното.
Следва да се отчете и младежката възраст
на подс. Г., който към настоящия момент е на 22 години.
С оглед гореизложеното съдът счита, че
на подс. Г. следва да се наложат предвидените в чл. 304а от НК наказания при
превес на смекчаващите отговорността обстоятелства.
Съдът счита, че на подс. Г. следва да се
определи наказание „лишаване от свобода“ за срок от шест месеца, като след
редукцията на чл. 58а, ал. 1 от НК ще следва да му се наложи наказание
„лишаване от свобода“ за срок от четири месеца.
Предвид всичките посочени по-горе
смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, както и обстоятелството,
че същият е безработен, ще следва да му се наложи и наказание „глоба“ в
минимален размер - 100 лева, платима в
полза на Пазарджишкия окръжен съд.
Ще следва по отношение на подс. Г. да се
приложи разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК - същият е неосъждан до момента и
съдът намира, с оглед и добрите му характеристични данни, и изразеното от него
съжаление за извършеното, че за постигане на целите по чл. 36 от НК, не е
наложително същият да търпи ефективно наказанието „лишаване от свобода“.
С оглед гореизложеното съдът отлага
изпълнението на наложеното на подс. Г. наказание „лишаване от свобода“ за
изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.
Ще следва възпитателната работа с подс. Г.
да се възложи на Наблюдателната комисия при Общината В..
Ще следва на осн. 307а от НК, след
влизане на настоящата присъда в законна сила вещественото доказателство - 1 брой банкнота серия № БФ № 0590480, с
номинал 20.00 лева, намираща се на съхранение при домакина на ОСлО при ОП
Пазарджик, съгласно приемо-предавателен протокол от 06.04.17г., да се отнеме в
полза на държавата.
Ще следва подс. Г. да бъде осъден да
заплати и сторените поделото разноски – за експертиза в размер на 65.32 лв.,
платими по сметка на ОД на МВР Пазарджик.
Причина за извършване на деянието от
подс.Г. е недостатъчната му правна култура и незачитане на установения в
страната правов ред.
По изложените съображения съдът
постанови присъдата си.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: