Решение по дело №2215/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.44 от Регламент на Европейския парламент и на Съвета (ЕС) № 952/2013 за създаване на Митническия кодекс на Съюза (Регламент 952/2013), във връзка с чл.220 от Закона за митниците (ЗМ) и чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалби на „Лидикар“ ООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място] [улица] С. М. Ш. А., [ЕГН], от [населено място], [улица], чрез процесуален представител адв. В., срещу решение № 32-635573/17.11.2023г. към с MRN 20BG001007024488R0/19.10.2020г. на директора на Териториална дирекция Митница Бургас към Агенция „Митници“.

С оспореното решение, на основание чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 за стоката, поставена под режим допускане за свободно обращение с М. с MRN 20BG001007024488R0/19.10.2020г., е определена нова митническа стойност в размер на 26 280,93 лв.; 2. на основание чл. 85, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., при прилагане на ставка 10 % за вносно мито, съответстваща на декларирания тарифен код за стоката, спрямо новата митническа стойност е определено вносно митническо задължение в размер на 2 628,09 лв.; 3. на основание чл. 54, ал. 1 от ЗДДС във връзка с чл. 77, § 1, буква а) от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. и чл. 77, § 2 от същия регламент, при данъчна ставка от 20 %, съгласно чл. 66, ал. 1, т. 2 от ЗДДС и на основание чл. 67, ал. 1 от същия закон е определено задължение за ДДС при внос по смисъла на чл. 16, ал. 1 от ЗДДС на автомобила, в общ размер на 5 805,80 лв., 4. На основание чл. 105. § 3 и § 4 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. и чл. 56 от ЗДДС, във връзка с чл. 105, § 3 и § 4 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. са определени за вземане под отчет и досъбиране вносно мито и ДДС общо в размер на 6 476,19 лв., от които мито в размер на 2 023,81 лв. и ДДС в размер на 4 452,38 лв. 5. На основание чл.77, §3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. и чл.83, ал.1 от ЗДДС е определил С. М. Ш. А., от [населено място], [улица]като вносител и „Лидикар“ ООД в качеството му на косвен представител като солидарни длъжници за заплащане на вносно мито в размер на 2 023,81 лв. и на ДДС в размер на 4 452,38 лв., ведно със законна лихва от датата на възникване на митническото задължение, а именно 19.10.2020г.

В жалбите се посочва, че постановеният административен акт е неправилен, немотивиран, необоснован, издаден при неправилно приложение на материалния закон и процесуалните правила. Посочва се, че е нарушена нормата на чл. 84в, ал. 1 от ЗМ, като на дружеството-жалбоподател не е връчена заповедта за възлагане на проверка в рамките на последващия контрол. В жалбата се сочи, че в противоречие с нормата на чл. 140, §1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2447/2015, преди отхвърляне на декларираната митническа стойност от жалбоподателя не е изискана допълнителна информация. Изложени са съображения, че съмненията в достоверността на декларираната митническа стойност са немотивирани и изведени въз основа на необосновани заключения и изводи. В тази връзка е посочено, че необосновано не е взета предвид митническата стойност на стоката определена на основание чл.70, §1 и 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., немотивирано и бланкетно са отхвърлени методите, посочени в чл.74, § 2, б.“а“-„г“ от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. Наред с това се сочи, че информацията предоставена от Канадските митнически власти не може да се приеме за достоверна. Посочва се и, че в хода на проверката не са изчерпани всички възможности за удостоверяване неприложимостта на тези методи. Оспорва се също така и приложимостта на резервния метод за определяне на митническата стойност. Изразено е и несъгласие с включване на разходи по вноса в определената с решението митническа стойност. По същество се иска от съда да отмени оспореното решение. Ангажира докателства.

В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателите поддържа жалбата. Подробни съображения излага в становища по делото и в писмени бележки. Оспорва валидността и истинността на електронните данни получени по линия на международното сътрудничество от страна на канадските митнически власти. Прави искане за отмяна на оспорения акт. Ангажира доказателства. Претендира разноски.

Ответникът- Директор на Териториална дирекция Митница Бургас към Агенция "Митници", чрез юрисконсулт И., оспорва жалбата, представя административната преписка, и иска да бъде отхвърлена като неоснователна. Посочва, че при издаване на оспореното решение е спазена процедурата, регламентирана в ЗМ и Регламента и счита, че следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, прави възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар. Ангажира доказателства. Представя писмени бележки.

Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, от фактическа страна намира следното:

На 19.10.2020 г. от „Лидикар“ ООД е подадена в МП Пристанище Бургас – център митническа декларация с MRN 20BG001007024488R0, с която е деклариран внос на стока под митнически режим допускане до свободно обращение. Като декларатор е било посочено лицето С. А., а като косвен представител „Лидикар“ ООД. В кл. 6/8 от декларацията стоката е описана като катастрофирал пътнически автомобил, [Марка], модел Benz, тип бензинов, първа регистрация – 01.01.2017г., цвят – черен, работен обем – 2000, двигател – „не се чете“, шаси № 55SWF4KB9HU179021. В същата са посочени и следните данни относно вноса: код на държавата на изпращане/износ – Канада (кл.5/14); условие на доставка – CFR – Стойност и навло (кл.4/1); метод за определяне на стойността – Договорна стойност на внасяните стоки (кл.4/16); цена на стоката и валута – 4 818.00 CAD; идентификационен номер на контейнера CAIU4808154. При подаване на декларацията пред митническите органи са представени и следните документи: фактура № RA-E20081202/12.08.2020г., издадена от „93969053 Quebec Inc.“, 7405C rue Verite, Pierrefonds, QC H9J3R9, Canada; Permit Vehicle portion №L4952176, морска товарителница № MEDUMC508006. За извършения внос са начислени мито в размер на 604,83 лв. и ДДС в размер на 1 353,42 лв., при митническа стойност в размер на 6 042,83 лв. В хода на делото за приложените документи са представени заверени преводи на български език (л. 285-317).

В А. М. по електронната поща е постъпило писмо с рег. № 32-441111/16.12.2022г. (и превод на български език на л.134), изготвено от канадските митнически власти – Canada Border Services Agency, във връзка с отправено запитване от българските митнически власти относно превозни средства, декларирани за износ в Канада с местоназначение ЕС, в това число и относно стоката, предмет на разглежданата декларация. В писмото е посочено, че във връзка с 5 бр. искания на митническите власти е приложен файл, именован „BG_ExportDeclaration-9396-9053 Quebec [интернет адрес]”, съдържащ данни за изнесени от Канада автомобили с направление Република България.

Писмото е препратено на териториалните дирекции на АМ и съответно е постъпило в ТД Митница Бургас под рег. № 32-17346/13.01.2023 г. (л.113), в резултат на което е извършен последващ контрол на стоката, декларирана с MRN 20BG001007024488R0/19.10.2020г. При анализ на приложените към декларацията документи и информацията предоставена от канадските митнически власти е констатирано несъответствие на декларираната при износа и вноса цена относно стока –употребяван пътнически автомобил – Mercedes – Benz C300 4 Matic, 1610 kg, VIN 55SWF4KB9HU179021.

На база установените в отговора на канадските митнически власти обстоятелства митническите органи са изискали доказателства от жалбоподателите за извършени плащания, доказателства в подкрепа на декларираната цена, документи, удостоверяващи разходи в степента, в която са били направени, вкл. комисионни и възнаграждения за агенти, разходи за контейнери, разходи за транспорт, вкл. застраховки, заплатени товаро-разтоварни дейности и др. (л. 225-229). В отговор жалбоподателят С. А. е посочил, че част от цената на автомобила в размер на 2 000 лв. е платена в брой, а за останалата част от заплатената сума е представил документ за банков превод на 3 127 CAD, (л. 215-219).

Жалбоподателят „Лидикар“ ООД по повод на отправено му идентично искане отговорил, че не съхранява документи, свързани с конкретния внос. Посочва, че търсената информация следва да бъде представена от С. А.. На основание чл. 173, §3 от Регламент (ЕС) №952/2013г. отправя заявление за поправка на подадената митническа декларация, като декларатор да бъде вписан С. А..

Въз основа на установените несъответствия за митническите органи възникнали съмнения относно действителната цена на стоката, както и елементите, които се прибавят към нея при определяне на митническата стойност.

На основание чл.22, §6 от Регламент (ЕС) № 952/2013г. на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 г. за създаване на Митнически кодекс на Съюза, както и резултатите от извършената проверка, до жалбоподателите е изпратено съобщение с рег. № 32-1031478/16.03.2023 г. (л. 209), с което са уведомени, че предстои издаване на решение на директора на ТД Митница Бургас за определяне на нов размер на митническа стойност за стоката по М. MRN 20BG001007024488R0/19.10.2020г.

В съобщението подробно са изложени констатациите на митническите органи от анализа на събраните в производството доказателства и основанията за изменение на митническата стойност и определяне на допълнителни задължения за мито и ДДС, както и са разяснени възможността и срокът за представяне на становище. Писмото е връчено на дружеството-жалбоподател на 24.03.2023г., а на С. А. на 24.03.2023г. (л.214).

В ТД Митница Бургас е постъпило становище от С. А. с рег. № 32-153215/24.04.2023 г. (л. 206), в което е изрично е заявено, че е упълномощил „Лидикар“ ООД за подаване на декларация за допускане за свободно обращение и крайно потребление на внесения от него автомобил.

Становище с вх. №32-15324/24.04.2023г. (л.199) е постъпило от жалбоподателя „Лидикар“ ООД, който излага мотиви защо следва да бъде извършена поправка на декларатора на процесия автомобил.

С докладна записка с рег. № 32-219954/12.06.2023 г., изготвена от началник на МП Пристанище Бургас център (л. 192), до директора на ТД Митница Бургас, е направено предложение искането за промяна на декларатора да бъде оставено без уважение. В докладната е посочено, че искането за поправка във вида на представителството от косвено в пряко цели единствено изключването на „Лидикар“ ООД като длъжник за заплащане на задължението за вносно мито и ДДС по М., което не представлява съгласно предвиденото в чл. 173, § 3 от МКС, изпълнение на задълженията на декларатора, произтичащи от поставянето на стоката под митнически режим на 19.10.2020 г.

Издадено е решение №32-221235/13.06.2023г. на Директора на ТД Митница Бургас, с което е отказано да бъде извършена поправка на ел. д. №3/21 „Код на статуса на представителя“ и в ел.д. №3/18 в М. MRN 20BG001007024488R0/19.10.2020г. на 173, § 2 и § 3 от Регламент (ЕС) №952/2013г. Срещу така постановеното решение е подадена жалба до директора на „Агенция Митници“(л. 161), който с решение №Р-444132-493784/27.07.2023г. (л. 152) отхвърля жалбата като неоснователна.

В последствие на основание чл.22, §6 от Регламент (ЕС) № 952/2013г. на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 г. за създаване на Митнически кодекс на Съюза, както и резултатите от извършената проверка, до жалбоподателите е изпратено съобщение с рег. № 32-540135/31.08.2023 г.(л. 98), с което са уведомени, че предстои издаване на решение на директора на ТД Митница Бургас за определяне на нов размер на митническа стойност за стоката по М. MRN 20BG001007024488R0/19.10.2020г.

В съобщението подробно са изложени констатациите на митническите органи от анализа на събраните в производството доказателства и основанията за изменение на митническата стойност и определяне на допълнителни задължения за мито и ДДС, както и са разяснени възможността и срокът за представяне на становище.

Жалбоподателят „Лидикар“ ООД е депозирал становище с вх. №32-561076/19.09.2023г. (л.87), в което оспорва годността на сочените от органа доказателствени средства, начина на приложение на алтернативните методи и др.

Жалбоподателят С. А. е уведомен за изготвеното съобщение по реда на чл. 18а, ал. 9 от АПК (л. 72).

С докладна записка с рег. № 32-633858/16.11.2023 г., изготвена от началник на МП Пристанище Бургас център (л.59), до директора на ТД Митница Бургас, е направено предложение за издаване на решение за определяне на нова митническа стойност на стоката по М. MRN 20BG001007024488R0/19.10.2020г.

В резултат на проведеното производство е издадено оспореното решение рег. №32 – 635573 от 07.11.2023г. (л.45) на Директора на ТД Митница Бургас, с което е отхвърлена декларираната с М. MRN 20BG001007024488R0 от 19.10.2020г. митническа стойност и на основание чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 за стоката, поставена под режим допускане за свободно обращение с М. с MRN 20BG001007024488R0/19.10.2020г., е определена нова митническа стойност в размер на 26 280,93 лв.; 2. на основание чл. 85, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., при прилагане на ставка 10 % за вносно мито, съответстваща на декларирания тарифен код за стоката, спрямо новата митническа стойност е определено вносно митническо задължение в размер на 2 628,09 лв.; 3. на основание чл. 54, ал. 1 от ЗДДС във връзка с чл. 77, § 1, буква а) от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. и чл. 77, § 2 от същия регламент, при данъчна ставка от 20 %, съгласно чл. 66, ал. 1, т. 2 от ЗДДС и на основание чл. 67, ал. 1 от същия закон е определено задължение за ДДС при внос по смисъла на чл. 16, ал. 1 от ЗДДС на автомобила, в общ размер на 5 805,80 лв., 4. На основание чл. 105. § 3 и § 4 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. и чл. 56 от ЗДДС, във връзка с чл. 105, § 3 и § 4 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. са определени за вземане под отчет и досъбиране вносно мито и ДДС общо в размер на 6 476,19 лв., от които мито в размер на 2 023,81 лв. и ДДС в размер на 4 452,38 лв. 5. На основание чл.77, §3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. и чл.83, ал.1 от ЗДДС е определил С. М. Ш. А., от [населено място], [улица]като вносител и „Лидикар“ ООД в качеството му на косвен представител като солидарни длъжници за заплащане на вносно мито в размер на 2 023,81 лв. и на ДДС в размер на 4 452,38 лв., ведно със законна лихва от датата на възникване на митническото задължение, а именно 19.10.2020г.

В мотивите на решението е посочено, че във връзка с постъпилата информация с писмо с рег. № 32-441111/16.12.2022г. от канадските митнически власти за декларирана стойност на износ на стоката, предмет на разглежданата декларация, са възникнали основателни съмнения относно действителната цена на стоката. Направени са изводи, че отговорът от канадските митнически власти представлява официален документ, изготвен от официални лица в кръга на служебните им задължения по установена форма и ред, поради което същият представлява годно доказателство за извършена проверка по линия на международното сътрудничество относно процесното МПС. При анализ на приложените към М. документи и постъпилата информация по линията на международното сътрудничество, митническите власти са достигнали до извод, че декларираната на основание чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. митническа стойност, определена въз основа на фактура №RA-E20081202/ 12.08.2020 г., издадена от „9396-9053 QUEBEC Inc.”, следва да бъде отхвърлена. Последното е обосновано с разликата в декларираната стойност на стоката, посочена в представената информация за износ и в декларацията за внос, съответно приложената към нея фактура и представения документ SWIFT за изходящ валутен превод. Посочено е още, че не са налице доказателства в подкрепа на точността на декларираната цена съгласно приложената фактура, като няма доказателства, че плащането по сделката е осъществено само с един валутен превод, вземайки предвид и условието на плащане посочено в приложената към М. фактура, а именно „Prepayment“ (Предварително плащане). Наред с това според митническите органи липсват данни за извършени плащания и сделки или договор за посредничество и от наличните данни не може да се установи степента на щетите по автомобила, деклариран като „употребяван - катастрофирал“.

След като са приели, че митническата стойност не може да бъде определена на основание чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., митническите органи са приложили вторичните методи посочени в чл. 74, §2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. За тази цел е разгледан всеки един от методите, посочени в цитираната разпоредба, като са приложени последователно букви от а) до г), в резултат на което всеки един от тези методи е отхвърлен. За да отхвърлят методите посочени в букви а) и б) митническите органи са приели, че тъй като липсва информация в митническата информационна система МИСЗА за период от 90 дни, от които 45 дни преди и 45 дни след митническото оформяне, за допуснати за свободно обращение стоки, за които са приети договорни стойности и които са еднакви с внасяните стоки във всяко отношение, включително: техническо състояние и характеристики, степен на установена щета, изминат пробег, допълнителни екстри, качество, авторитет, доверие и известност на стоките, произведени в същата държава, в кояю са произведени и декларираните стоки и допуснати за свободно обръщение в същия момент или по същото време, както и недостатъчното и непълно описание на стоката в М., включително и документи за техническото състояние на декларирания автомобил. Наред с това претърпените при ПТП или друга интервенция повреди водят до такива характеристики на засегнатия автомобил, които го отличават от всички останали автомобили от същата марка и модел, произведени или внесени в приблизително същото време. Разнородният характер на повредите не позволяват извършването на съпоставка за идентичност или сходство с други автомобили от тази марка и модел. Стойността на автомобили претърпели ПТП или други повреди, е строго индивидуална и предопределена от спецификите на увреждането.

Прието е, че методът, посочен в буква в) се явява неприложим, тъй като липсва база данни за единична цена, на която внесените стоки или внесени идентични или сходни стоки се продават на митническата територия на съюза.

За неприложим е приет и методът, посочен в буква г), тъй като липсва база данни за обичайната печалба и размера на общите разходи за производство на декларираните стоки.

При установената неприложимост на методите по чл. 74, §2 букви от а) до г), митническите органи са достигнали до извод за приложение на резервния метод, регламентиран в чл. 74, §3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. За да определят митническата стойност по посочения метод, митническите органи са възприели като достоверна декларираната стойност при експорта на процесната стока от Канада, а именно 20 954 CAD (26 280,93 лв.). С оглед новия размер на митническата стойност за стоката от М. с MRN 20BG001007024488RO/ 19.10.2020 г., на основание чл. 77, § 1, буква а) от Регламент (ЕС) Ма 952/2013 г. е посочено, че възниква вносно митническо задължение от датата на приемане иа митническата декларация, а именно на 19.10.2020 г. На основание чл. 85, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. при прилагане на ставка в размер на 10 % за вносно мито, съответстваща на декларирания тарифен код за стоката е определен дължим размер, за мито, разходи свързани с вноса и ДДС.

В мотивите на решението са изложени и съображенията, въз основа на които митническите органи не приемат за основателни направените от жалбоподателя възражения.

Решението е връчено на жалбоподателите на 24.11.2023 г., видно от приложените по делото известия за доставяне (л.58).

От жалбоподателя са представени преписи на решение № Р-247/32-214208 от 28.06.2022 г., решение № Р-542/32-566592 от 25.09.2023 г., решение № Р-235/32-204823 от 21.06.2022 г. и решение № Р-464/32-510914 от 10.08.2023 г., всички на директора на А. М., с които на адв. Р. В. е предоставен достъп до обществена информация. Приложена е извадка от Правила за вътрешния оборот на електронни документи и документи на хартиен носител в Агенция „Митници“ и Указания за уеднаквяване на практиката по проверка, оспорване, приемането или отхвърляне на декларираната митническа стойност. Определяне на нова митническа стойност. Приложено е също така и писмо с рег. № 32-23261/21.01.2022 г. на директора на Дирекция „Митническа дейност и методология“, изпратено до директорите на териториалните дирекции, в което са дадени указания относно употребата на предоставена информация при износ за целите на определяне на митническата стойност при внос на същата стока и указания за уеднаквяване на практиката по проверка, приемането и/или оспорване на декларираната митническа стойност.

В хода на съдебното производство са представени преводи на документи на чужд език, съдържащи се в преписката, в това число приложените към митническата декларация документи – фактури и товарителници, както и писмото от канадските митнически власти, с което е представена информация за декларираните при износа на процесното МПС данни и въз основа на която е определена новата митническа стойност на внесената стока. От процесуалния представител на ответника е представена и електронната справка, изпратена от канадските митнически власти в копие на електронен носител в цялост, на който в съдебно заседание е извършен оглед. Представена е от ответната страна и справка от база данни МИС3А за допускане за свободно обращение на автомобили през релвантния тримесечен период 04.09.2020г. – 03.12.2020г. (л.139).

От процесуалния представител на ответника е представена и електронната справка, изпратена от канадските митнически власти в копие на електронен носител в цялост, на който в съдебно заседание е извършен оглед. От метаданните се установява, че съдържанието на документа е създадено на 09.11.2022 година, а последно е бил записан на 16.12.2022 година. Липсва отразяване в графите „Cоmpany“ и „manager“. Посочено е, че последното запаметяване на документа е от лицето М.– А. Л.. Като автор на документа е посочено наименованието Apache POI. Липсва заглавие предмет и коментари в разгледаните метаданни. По искане на ответната страна е извършен оглед на ред №311, където на страница „commodity“, видно от която на посочения ред се съдържа описание на автомобила, неговия брой, регистрационен номер и стойност в канадски долари, посочена като „Total value“ – обща стойност.

При така изложените фактически данни, които се подкрепят от приложените по делото писмени доказателства, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбите са процесуално допустими за разглеждане, като подадени от надлежна страна, засегната от действието на административния акт и депозирани в предвидения от закона срок. Решението е получено от двамата жалбоподатели на 24.11.2023г. (л.58), а жалбите са подадени съответно на 27.11.2023г. и на 01.12.2023г.

Разгледани по същество жалбите са основателни.

Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган по аргумент от чл.19, ал.7 от ЗМ. Съгласно посочената норма, за целите на прилагане на чл. 29 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. решения, взети без предварително заявление, се издават от началника на митницата, където са възникнали фактите и обстоятелствата, изискващи вземането на решение. Разпоредбата на чл. 29 от Регламент (ЕС) № 952/2013г. указва, че освен когато даден митнически орган действа като правораздавателен орган, разпоредбите на чл. 22, § 4, 5, 6 и 7, чл. 23, § 3 и чл. 26, 27 и 28 се прилагат и за решения, взети от митническите органи без съответното лице да е подало предварително заявление. Следователно, оспореното решение на директора на Териториална дирекция Митница Бургас към Агенция "Митници" е издадено от компетентен административен орган, в пределите на неговата териториална и материалноправна компетентност, съгласно чл. 101, § 1 и чл. 29 от Регламент /ЕС/ № 952/2013 г., вр. чл. 19 ал. 1 и чл. 15, ал. 2, т. 8 от ЗМ, вр. чл. 5, т. 39 от Регламент № 952/2013 г., съобразно предоставените му правомощия, поради което същото е валидно.

Съдът констатира, че са спазени правилата за предварително уведомяване съгласно императивната разпоредба на чл. 22, § 6, първа алинея от Регламент (ЕС) № 952/2013 за мотивите, на които ще се основава решението, и е предоставена възможност да се изрази становище в 30 дневен срок. Изпратени са две съобщенията до всеки от жалбоподателите, същите са получени и са постъпили становища.

Оспореното решение е в изискуемата писмена форма и в него са посочени фактическите и правните основания за издаването му.

Неоснователно се явява възражението на жалбоподателя за допуснато съществено процесуално нарушение на разпоредбата на чл. 140, §1 от Регламент за изпълнение 2015/2447, изразяващо се в това, че от същия не е поискана информация относно достоверността на декларираните данни преди да се пристъпи към определяне на нова митническа стойност по разглежданата декларация. Нормата на 140, §1 от Регламент за изпълнение сочи, че когато митническите органи имат основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане сума, посочена в чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013, те могат да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Така въведения текст не задължава митническите органи да поискат допълнителна информация от декларатора, а им дава такава възможност, поради което обстоятелството, че в случая от жалбоподателя не е поискана допълнителна информация не представлява нарушение на производствените правила. Още повече, че в хода на самото производство същият има възможност да представи всички доказателства, с които разполага и счита, че могат да оборят констатациите на митническите органи.

Съдът приема за основателно възражението на жалбоподателя по отношение на липса на заповед за възлагане на проверка в рамките на последващия контрол по реда на чл. 84 от ЗМ /съответстваща на чл. 48 от Регламент /ЕС/ №952/2013 г./ Съгласно посочената разпоредба допустим е последващ контрол на митническите органи, след вдигане на стоките, осъществяван чрез проверка на точността и пълнотата на митническата декларация, на придружаващите я документи, на счетоводната и друга отчетност на декларатора, проверка на стоките и пробовземане. Няма спор, че е извършен последващ контрол, както е посочено в докладните записки /л.59 и л.192/ по чл.84, ал.1, т.1 от ЗМ. В този случай е приложима разпоредбата на чл. 84в от ЗМ, според която проверката в рамките на последващия контрол се извършва въз основа на заповед за възлагане, която се издава от органите по чл. 84 ал. 2, има реквизитите по чл. 84, ал. 3 ЗМ и се връчва на заинтересованото лице. По делото не се установява, като няма и твърдения в тази посока, че е издадена заповед за извършване на последващ контрол. В този смисъл е допуснато съществено и неотстранимо нарушение на процесуалните правила, в противоречие със законоустановените изисквания, което представлява самостоятелно основание за отмяна на обжалвания административен акт.

Съдът констатира служебно, че не е изтекъл давностният срок по чл. 103, §1 от Регламент (ЕС) № 952/2013. Административното производство е започнало по инициатива на митническите органи, тоест служебно и спрямо него се прилага давностния срок за установяване на митнически задължения, предвиден в чл. 103, §1 от Регламент (ЕС) № 952/2013, а именно 3 години от датата на която е възникнало задължението. Процесното митническо задължение е възникнало на 19.10.2020 г., когато е подадена и приета митническата декларация. Тригодишният давностен срок би изтекъл на 19.10.2023 г., но преди тази дата с изх.№ 32-103147/16.03.2023г. и с изх. №32-540135/31.08.2023г. са издадени съобщенията по чл.22, §6 от Регламент (ЕС) № 952/2013г. На основание чл.103, § 3, б. „б“ от Регламент (ЕС) № 952/2013г. производството се спира, когато в съответствие с член 22, параграф 6 митническите органи съобщават на длъжника мотивите, въз основа на които възнамеряват да го уведомят за митническото задължение, като спирането е през периодът от датата на съобщението до края на срока, в който на длъжника е предоставена възможност да изрази становището си. Така напрактика бива удължаван давностния срок с 60 дни, като същият се счита изтекъл на 18.12.2023г. вместо на 19.10.2023г. Оспореното решение е издадено на 17.11.2023г., т.е. преди изтичането на тригодишния срок.

При разглеждане на оспорения акт по същество съдът констатира, че при издаването му са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които налагат неговата отмяна на основание чл. 146, т. 3 от АПК.

Неправилно е приложен и материалния закон, т.е. налице е основание за отмяна на решението и по чл. 146, т. 4 от АПК.

Процесната MRN 20BG001007024488RO/ 19.10.2020 г. е била предмет на последващ контрол по реда на чл. 48 от Регламент (ЕС) № 952/2013 и чл. 84, ал. 1, т. 1 от ЗМ. Както бе посочено по-горе за целите на последващия митнически контрол, митническите органи могат, след вдигане на стоките, да проверяват точността и пълнотата на информацията, подадена в митническа декларация и придружаващите я документи. В случая, в резултат на извършената проверката, за митническите органи възникнали основателни съмнения относно действителната цена на стоката, които не са отпаднали, поради което по проверяваната М. е определена нова митническа стойност на основание чл. 74, §3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., съответно са определени и нови задължения за мито и ДДС.

В разпоредбата на чл.70 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. е установен общият принцип за определяне на митническата стойност въз основа на договорната стойност, т.е. действително заплатената или подлежащата на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза. Съгласно чл.140 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447 за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза, когато митническите органи имат основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане сума, посочена в чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., те могат да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация и ако съмненията им не отпаднат, митническите органи могат да решат, че стойността на стоките не може да се определи по реда на чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. При формиран извод, че стойността на внесената стока не може да се определи въз основа на общия принцип за определяне на митническа стойност по чл. 70, §1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., то тази стойност се определя въз основа на предвидените в чл. 74 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. вторични методи. В този случай се прилагат последователно букви от а) до г) от § 2 на чл. 74 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. В разпоредбата на чл. 74, §3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., във вр. с чл. 144 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447, е предвидено, в случай че не е възможно стойността да се определи по основния метод или по предвидените вторични методи в чл. 74, §2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., същата да бъде определена като се използва разумна гъвкавост при прилагането на методите, предвидени в член 70 и член 74, параграф 2 от Кодекса. По същество методът посочен в чл. 74, §3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. се прилага след изчерпване на всички възможности, посочени в чл. 70 или чл. 74, §2 от Регламента. Така предвидените вторични методи, в това число и резервния метод, се прилагат субсидиарно, както по отношение на общия принцип за определяне на митническа стойност по чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., така и помежду си, т.е. всеки един метод може да бъде приложен само след изчерпване на възможността да бъде приложен предходния.

Цитираните разпоредби сочат, че за изменение на митническата стойност на внесена стока, митническите органи най-напред следва да обосноват и докажат наличието на основателни съмнения, че декларираната стойност не съответства на действително платената или подлежаща на плащане стойност за стоките. Тези основателни съмнения подлежат на установяване и преценка във всеки отделен случай, съобразно установените факти и обстоятелства, като митническите органи носят тежестта за доказване на тези съмнения. В тази връзка, съмненията в действителността на декларираната митническа стойност следва да са надлежно мотивирани и обосновани със съответните доказателства, а установената допълнителна информация да е пряко свързана с тези съмнения.

За да обосноват възникналите основателни съмнения, митническите органи се позовават на предоставена от канадските митнически власти справка за деклариран износ пред тях на стоката, предмет на разглежданата в настоящото производство декларация. Съдът приема, че информацията е предоставена по официален ред, при осъществяване на международно сътрудничество и че същата е предоставена от официални митнически власти на територията на държавата на износа – Канада. Приложената към писмото на канадските митнически власти информация за износа на процесното МПС, представляваща извадка от канадската митническа система CERS, в която се осъществява електронно деклариране на износ, и макар да има официален характер, удостоверява единствено, че властите в страната на износа са получили електронна информация за износ. Тази информация обаче не представлява първично и в този смисъл надлежно доказателство по смисъла на чл. 84д, ал. 1 от ЗМ, доколкото същата не е съпроводена с документите, въз основа на които е съставена информацията, т.е. е декларирана съответната стока за износ. В случая, не е установено от ответника на какви доказателства се основава информацията посочена при деклариране на износа, съответно, че действителната договорена стойност и платена цена на стоката е тази посочена при деклариране на износа. Липсва информация относно съдържанието на посочената в декларираната при износа стойност, дали същата съответства на продажната цена, дали не включва налози, такси и данъци, поети от износителя, които са останали за негова сметка. Обстоятелството, че канадските митнически власти определят декларираната в система CERS митническа стойност като официална не е достатъчно да се приеме, че тази стойност съответства на действително платената цена за стоката. За целта е било необходимо от страна на ответника да се събере информация по отношение на компонентите, които формират износната стойност, посочена в справката. Съществена доказателствена подкрепа би получил органът в случай че бе получил митническата износна декларация и съпътстващите я първични документи. Същите са били изискани от органа, но са останали неизпратени от канадските митнически власти.

При тези съображения, не може да се приеме, че единствено въз основа на представена обобщена информация за износ на дадена стока, именно декларираната при износа стойност е действителната стойност, а не тази декларирана при вноса. При наличието на валидни документи за стойността на внесения автомобил, които по същество не са оспорени от митническите органи, липсват основания за неприемане на декларираната договорна стойност и за определяне на нова по-висока такава. Съответно митническите органи са отхвърлили декларираната договорна стойност на процесната стока, без да са установили предпоставките за прилагане на чл. 140, §1 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447.

На следващо място, съдът намира, че митническият орган не е изпълнил вмененото му задължение преди да прибегне към определяне на митническата стойност по разглежданата декларация по 74, §3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., да изчерпи визираните в чл. 74, §2 вторични методи по букви от а) до г). В случая, в оспореното решение са посочени мотиви, с които тези методи са отхвърлени като неприложими, но така изложените мотиви са общи и съдържат само твърдения, които не са доказани. Основните доводи за отхвърляне на всеки един от методите е липсата на информация относима към неговото приложение. Липсват данни по делото да е била събирана такава информация, по какъв начин е извършвана проверката и др. Напротив, митническият орган не е изяснил дори щетите на внесения автомобил, въз основа на които да може да направи обосновани заключения за идентичност или сходство на внесени стоки. От друга страна, проверката в системата МИС3А не изчерпва задължението на органа да провери приложимостта на посочените методи. Такава справка обхваща единствено националната база данни, а за приложението на методите по чл. 74, §2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. се изисква събраната информация да касае цялата митническа територия на Съюза. Всъщност опорочаването на първия от алтернативните методи опорочава и прибягването до всеки следващ, тъй като липсата на надлежни доказателства за неговата неприложимост поставя под съмнение прилагането на всеки следващ. При тези съображения, съдът приема, че митническият орган необосновано и недоказано е приел, че вторичните методи се явяват неприложими в настоящия случай, и съответно необосновано е преминал към определяне на митническата стойност на внесената стока на основание чл.74, §3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г.

Неправилно е приложен и резервният метод по чл.74, §3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. В случая, митническият орган е определил стойността на автомобила въз основа на информация за декларираната стойност при износа на същата стока. Подобен подход за определяне на митническата стойност се явява недопустим на основание чл. 144, §2 Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447, според който митническата стойност не може да се определя въз основа на цените за износ в трета държава или цената на стоките на вътрешния пазар на държавата на изнасяне и др.

В обобщение, съдът приема, че не са доказани и обосновани основанията за пристъпване към изменение на декларираната с MRN 20BG001007024488RO/ 19.10.2020 г. митническа стойност на внесената стока, както и незаконосъобразно същата е изменена при прилагане на реда посочен в чл.74, § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013г. Ето защо незаконосъобразно с оспореното решение е определена нова митническа стойност на внесената стока, въз основа на която незаконосъобразно са определени нови митнически задължения за мито и ДДС. При тези съображения, жалбата се явява основателна, а оспореният акт следва да бъде отменен.

При този изход от спора, на основание чл.143 ал.1 от АПК на жалбоподателите следва да бъдат присъдени сторените разноски. Съдът намира направеното възражение за прекомерност на разноските от страна на ответника за основателно. Съгласно чл. 8, ал. 1, вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, договореното и заплатено възнаграждение в размер [рег. номер]. надхвърля дължимото минимално възнаграждениe. В тази връзка съдът намира, че претендираното възнаграждение е прекомерно и следва да бъде намалено на 800 лв., предвид процесуалната активност на представителя на жалбоподателите и проведените две съдебни заседания, както и установената съдебна практика на АС Бургас. На жалбоподателя „Лидикар“ ООД следва да се заплатят разноски по делото в размер на 850 лв., от които 50 лв. – заплатена държавна такса, 800 лв. – заплатен адвокатски хонорар, а на жалбоподателя С. М. Ш. А. следва да се заплатят разноски по делото в размер на 810 лв., от които 10 лв. – заплатена държавна такса, 800 лв. – заплатен адвокатски хонорар. Мотивиран от изложеното, Административен съд Бургас, III-ти състав

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ по жалба на „Лидикар“ ООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място] [улица] по жалба на С. М. Ш. А., [ЕГН], от [населено място], [улица], Решение № 32-635573/17.11.2023г. на директора на Териториална дирекция Митница Бургас към Агенция „Митници“, с което към митническа декларация MRN 20BG001007024488R0/19.10.2020г. са определени допълнителни задължения за мито и данък върху добавената стойност за внесената и допусната до свободно обращение стока.

ОСЪЖДА А. М. да заплати на „Лидикар“ ООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица]сумата от 850 лв., разноски по делото.

ОСЪЖДА А. М. да заплати на С. М. Ш. А., [ЕГН], от [населено място], [улица]сумата от 810лв., разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд, чрез Административен съд Бургас, в 14-дневен срок от връчването му нба всяка от страните.