Р Е Ш Е Н И Е
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
№….….………….,гр.София, 21.02.2020г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданска
колегия, ІV “в” състав, в открито съдебно заседание на
седми ноември две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Златка Чолева
Мл.съдия Андрей
Георгиев
при
участието на секретаря Милена Кюркчиева, като разгледа докладваното от съдия Зл.Чолева гр.дело № 4526 по описа за
2018г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК .
Обжалва се решение на СРС, 563 състав под № 61131 от 14.03.2017 г. , постановено по гр.дело № 80996/2015г., в частта, с която е отхвърлен предявеният от Ф.Ю.К.
срещу Г. Ф. частичен иск с правно
основание чл.288, ал.1,т.2,б.“а“ от КЗ
/отм./ - за разликата над уважения
размер от 4 000,00лв.- до пълния предявен размер от 8 000,00лв., /като
част от твърдяната общо дължима сума от
18 000,00лв./, претендирана като обезщетение за претърпяни от ищеца
неимуществени вреди от ПТП от 04.06.2015г. в с.Скутаре, причинено от И.А.А.
като водач на лек автомобил „Форд Ка“ с рег.№ ********, ведно със законната
лихва от 28.12.2015г.- до окончателното изплащане. Решението се обжалва и в
частта за разноските.
Решението се обжалва от ищеца Ф.Ю.К..
Въззивникът-ищец
поддържа доводи за незаконосъобразност и неправилност на
решението. Възразява, че присъденият от първата инстанция размер на
обезщетението за претърпяните от него
неимуществени вреди е занижен и
противоречи на принципа за справедливост, установен с нормата на чл.52 от ЗЗД. Поддържа , че от събраното по делото гласно
доказателство се установява, че след процесното ПТП здравословното му състояние
се е влошило , има оплаквания от главоболие и това му е пречило да работи-
факти, който не са взети предвид от първоинстанционния съд. Твърди, че от
първата инстанция не е отчетено и установеното с експертното заключение обстоятелство, че
съществува риск от развиване на късни последици , свързани с влошаване на
здравословното му състояние, предвид предходно негово заболяване. Счита, че при определяне размера на дължимото
му обезщетение му с обжалваното решение не са взети предвид и множеството
увреждания по тялото, получени в резултат на процесното ПТП, както и преживяния
силен стрес. С изложените доводи, подробно развити в жалбата въззивникът- ищец
мотивира искането си за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната
отхвърлителна част и вместо него- постановяването на друго, с което искът да
бъде уважен в пълния му предявен размер от 8 000,00лв. Заявява искане за
присъждане на направените по делото разноски.
Въззиваемата
страна, Г. Ф.– не
взема становище по жалбата.
Третото
лице- помагач на ответника И.А.А. - не взема становище по
жалбата.
Софийски градски съд, като взе предвид становищата и доводите на страните и след като обсъди събраните по
делото доказателства по реда на
чл.235,ал.3 от ГПК, приема за установено следното:
При
извършената проверка по реда на чл.269, предл.1 от ГПК, настоящият съдебен
състав установи, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Ето защо съдът дължи произнасяне
по съществото на правния спор в рамките
на доводите, заявени с въззивната жалба, от които е ограничен съгласно нормата
на чл.269, предл.2 от ГПК.
Съдът е частичен иск с правно основание чл.288,ал.1,т.2,б.“а“
от КЗ /отм./– за присъждане на сумата от
8000,00лв., като част от твърдяна общо
дължима сума от 18 000,00лв., претендирана като обезщетение за претърпяни
от ищеца неимуществени вреди /болки и
страдания/ в резултат на процесното ПТП, причинено от водача на лекия автомобил–
третото лице- помагач на ответника И.А., без сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ .
В частта, с която предявеният частичен иск
по чл.288,
ал.1,т.2,б.“а“ от КЗ /отм./ е уважен за
сумата от 4 000,00лв., първоинстанционното решение не е обжалвано и е влязло в
сила. Настоящият съдебен състав зачита по реда на чл.297, вр. с чл.298,ал.1 от ГПК силата на пресъдено нещо на първоинстанционното решение във влязлата му в
сила част, с която е установено наличието на предпоставките по чл.288,ал.1,т.2,б.“а“
от КЗ /отм./ за ангажиране отговорността на ответника за обезвреда на
претърпяните от ищеца неимуществени вреди, а именно : виновното и противоправно деяние на водача на
лекия автомобил „Форд Ка“, с
рег.№ ********, в резултат на което е реализирано процесното ПТП, неимуществените вреди, претърпени от
ищеца и причинно-следствената връзка между деянието и вредите, както и липсата
на сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ за водача на автомобила към релевантния
момент на настъпване на ПТП.
Правният спор между страните в
настоящото въззивно производство, с
оглед доводите заявени от въззивника-ищец с подадената от него въззивна жалба е
относно размера на дължимото на ищеца обезщетение за претърпените неимуществени
вреди, съгласно принципа за справедливост, установен с разпоредбата на чл.52 от ЗЗД.
Настоящият съдебен състав намира, че присъденото от
първата инстанция обезщетение в размер на 4
000,00лв. е занижено и не съответства на принципа за справедливост,
установен с нормата на чл.52 от ЗЗД. Настоящията инстанция намира, че при
спазване на посочения принцип дължимото на ищеца обезщетение възлиза на сумата
от 8 000,00лв. по следните съображения:
При
определяне на този размер на обезщетението, настоящият съдебен състав зачита,
че в резултат на процесното ПТП на ищеца
е причинена следната физическа травма, съгласно приетата по делото медицинска
документация и заключението на СМЕ: контузия на главата /контузио каптис, ГКС-15т. , без данни за
травматични мозъчни или черепни промени,
в резултат на която ищецът е търпял болки и страдания и неудобства в
продължение на 1-2 месеца. От
неоспореното заключение на СМЕ се установява, че отразените в медицинската
документация и констатирани при извършеното от вещото лице изследване,
постоперативни промени вдясно челно на главния мозък на ищеца , не са в
резултат и съответно не са в причинно-следствена връзка с процесното ПТП, а са
последица от предходно заболяване на ищеца- претърпяно оперативно лечение по
повод мозъчен абсцес, както и формирането на т.нар.“поренцефиална киста“ в
същата област. От заключението на СМЕ се установява, че във връзка с посоченото
предходно заболяване на ищеца има теоретичен риск в резултат на травмата на
главата от ПТП да се развият и провокират и късни последици и това налага
провеждането на периодичен образен и ЕЕГ контрол. От уточнението на вещото
лице, направено в съдебно заседание се установява, че оздравителният процес за
раната на главата на ищеца е продължил в рамките на около 1 седмица. На
следващо място, от събраното гласно доказателство- показанията на св.Ю. А. К.,
/които съдът при отчитане на заинтересоваността на свидетеля по реда на чл.172
от ГПК-като баща на ищеца, кредитира като почиващи на негови преки и
непосредствени впечатления и като последователни и непротиворечащи на
заключението на СМЕ/, се установява, че
в резултат на ПТП ищецът е имал рана на главата , която е била с
превръзка, имал е рани и по ръцете и краката.
Свидетелят установява, че в рамките на около 1 месец състоянието на
ищеца е било тежко и е лежал на легло.
От свидетелските показания се установява още, че след този месец ищецът
се е върнал на работа, но е продължил да има оплаквания и има такива и към настоящия момент, /разпита
на свидетеля е 1 година след ПТП/ - не
му е било добре на главата, не е можел да стои на слънце и това му е пречело да
работи. При зачитане на така установените физически наранявания на ищеца,
най-тежка от които е контузията на главата,
а останалите рани – на главата, ръцете и
краката от събраните доказателства / СМЕ и показанията на свидетеля/ се
установява, че са повърхностни и възстановяването от тях е за около 1 седмица, както и при отчитане на факта, че от контузията
на главата ищецът е търпял по интензивни болки и страдания в рамките на период
от 1-2 месеца, но след това в рамките на продължителен период от време от
1 година е продължил да търпи
неблагоприятни физически последици , свързани с главоболие, невъзможност да
стои на слънце, /последните факти не са взети предвид от първата инстанция/ и
това му е създавало затруднения да работи, както и при съобразяване на
установения със СМЕ възможен риск от проява на късни неблагоприятни последици
на фона на предходното заболяване на ищеца /съществено обстоятелство, което
също не е зачетено от първата инстанция/, настоящият съдебен състав приема, че размерът от 8 000,00лв.
справедливо репарира ищеца за претърпяните от него неимуществени вреди. Т.е.,
предявеният частичен иск се явява основателен в пълния му предявен размер и
като такъв- следва да бъде уважен, след отмяна на решението на първата
инстанция в обжалваната отхвърлителна част.
При горния изход на делото и на
основание чл.78,ал.1 от ГПК разноски по делото както за първата, така и за
въззивната инстанция се дължат само на
ищеца, поради което първоинстанционното решение следва да бъде отменено в
частта, с която ищецът е осъден да заплати на ответника разноски по делото в
размер на 115,00лв. Съответно, ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца допълнително сумата от 443,01лв. – над присъдената сума с обжалваното
решение от 443,01лв.- до пълния дължим размер от 886,02лв.- адвокатско
възнаграждение, следващо се на
процесуалния представител на ищеца- адв.П.К., на основание чл.38,ал.2 от
ЗА. За въззивното производство
ответникът дължи на ищеца сумата от 400,00лв.- адвокатско възнаграждение, което
следва да бъде присъдено на процесуалния представител на последния- адв.П.К.,
на основание чл.38,ал.2 от ЗА.
На основание чл.78,ал.6 от ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на СРС сумата от още 260,00лв.- допълнителна държавна такса и възнаграждение за вещо лице, съразмерно на уважената част от исковете -
над присъдените 260,00лв. с обжалваното решение- до пълния дължим размер от
560,00лв., а по сметка на СГС- сумата от 80,00лв.- дължима държавна такса по
уважената жалба на ищеца.
Воден от горните мотиви, Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решението на СРС, 563 състав под № 61131 от 14.03.2017 г. , постановено по гр.дело № 80996/2015г. в обжалваната
част, с която е
отхвърлен предявеният от Ф.Ю.К. срещу Г. Ф. частичен иск с правно основание
чл.288, ал.1,т.2,б.“а“ от КЗ /отм./ - за разликата над уважения размер от 4 000,00лв.-
до пълния предявен размер от 8 000,00лв., /като част от общата сума от 18 000,00лв./, представляваща
обезщетение за претърпяни от ищеца
неимуществени вреди от ПТП от 04.06.2015г. в с.Скутаре, причинено от И.А.А.
като водач на лек автомобил „Форд Ка“ с рег.№ ********, ведно със законната
лихва от 28.12.2015г.- до окончателното изплащане, както и в частта, с която Ф.Ю.К. е осъден да заплати на Г. Ф.
сумата от 115,00лв.- разноски по делото, на основание чл.78,ал.3 и ал.8 от ГПК,
ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА :
ОСЪЖДА Г. Ф. да заплати на Ф.Ю.К., на
основание чл.288, ал.1,т.2,б.“а“ от КЗ
/отм./ -
разликата над сумата от 4 000,00лв.-
до размера на сумата от 8 000,00лв., /предявена като частичен иск от претенция в
пълен размер от 18 000,00лв./, представляваща
обезщетение за претърпяни от ищеца
неимуществени вреди от ПТП от 04.06.2015г. в с.Скутаре, причинено от И.А.А.
като водач на лек автомобил „Форд Ка“ с рег.№ ********, ведно със законната
лихва от 28.12.2015г.- до окончателното изплащане.
В останалата
част, като необжалвано, първоинстанционното решение е влязло в сила.
ОСЪЖДА Г. Ф. да заплати на адв.П.К. в качеството й на процесуален представител
на Ф.Ю.К. сумата от 260,00лв. - допълнително дължимо адвокатско възнаграждение
по чл.38,ал.2 от ЗА за първата инстанция и сумата от 400,00лв.- адвокатско възнаграждение по чл.38,ал.2 от ЗА за въззивното
производство, на основание чл.78,ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА Г. Ф. да заплати по сметка на СРС сумата от 260,00лв.- допълнително
дължима държавна такса и възнаграждение за вещо лице, а по сметка на СГС- сумата от 80,00лв.- дължима държавна такса по
въззивната жалба на ищеца, на основание чл.78,ал.6 от ГПК.
Решението е
постановено при участието на третото лице- помагач на страната на ответника Г. Ф.-
И.А.А..
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в 1
месечен срок от връчването му на страните при наличието на предпоставките по
чл.280,ал.1 и ал.2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.