Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е     №414

 

гр. Русе 22.10. 2018 г.

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Русенски окръжен съд гражданска колегия в закрито заседание  на 28.9. през две хиляди и осемнадесета година в състав:

                                            Председател:           ИСКРА БЛЪСКОВА

                                                                               МАРИЯ ВЕЛКОВА

                                                                           ГАЛИНА МАГАРДИЧИЯН

при секретаря НЕДЯЛКА НЕДЕЛЧЕВА  в присъствието на

прокурора като разгледа докладваното от председателя в.г.д. № 363 по описа за 2018 год. за  да се произнесе, съобрази:

                             Производството е по чл.258 и сл ГПК.

                             „Ели-М“ООД-Русе е обжалвало решението на Русенски районен съд,постановено по гр.д.№ 6604/2017 г.,с което предявеният срещу него иск е уважен,а предявеният от него насрещен иск е отхвърлен.Развива оплаквания за неправилност на същото.Иска от съда да го отмени и да постанови друго,с което да отхвърли главния иск и да уважи насрещния иск по изложените в жалбата съображения.

                             Ответницата по жалбата иска от съда да потвърди обжалваното решение.

                             Въззивният съд,след като провери оплакванията в жалбата и събраните по делото доказателства,прие за установено следното:

                             Жалбата е основателна.

                             По делото не е спорно,че ответницата по жалбата е поръчала на търговското дружество-жалбоподател „Ели-М“ООД-Русе да и изработи ролетна гаражна врата за имота и в с.К.,Р. област.Двете страни по делото притежават „техническо задание“от 9.6.2017 г.,като според твърденията в исковата молба това доказва сключването на писмен договор за изработка.В съответствие със събрания доказателствен материал решаващият първоинстанционен съд е направил правилния и обоснован извод,че облигационното правоотношение между тях е възникнало на 12.6.2017 г.,когато е постигнато съгласие по съществените условия на сделката.Касае се за сключен устен договор за изработка на гаражна врата на 12.6.2017 г.С писмено уведомление от 2.8.2017 г.до фирмата изпълнител ответницата по жалбата Р.С. е направила изявление,че разваля договора за изработка,защото изпълнението не съответства на поръчаното-„вратата е изработена с ламели 55 мм,вместо договорените 77 мм,захващането на ламелите не съответства на поръчаното,което прави вещта неустойчива,трудна за експлоатация и е с по-малка топлоизолация“.

                             По делото е изяснено,че практиката на изработващата фирма е първо чрез оглед на място да вземе размерите на вещта,които отразява на техническо задание/сторено е на 9.6.2017 г.от съдружника А./и след това в нейния офис да се изяснят детайлите по поръчката,да се договори цената и да се плати капаро.Това последващо действие е станало на 12.6.2017 г.и е отразено чрез дописване върху техническото задание на фирмата изпълнител/л.18/ според обясненията на управителя Тодорова-А..Според отразеното в отговора на исковата молба и многобройните обяснения,давани от нея и съдружника и А. страните са постигнали съгласие вратата да се изработи с ламели от 55 мм,за което цената е 1368 лв./оградено върху техническото задание/,защото врата с ламели 77 мм струва 1940 лв./същото отразено върху техническото задание/.Последната цена се сторила твърде висока за поръчващата С. и нейния съпруг и след консултация по телефона се спрели на по-евтиния вариант.

                             Спорният въпрос по делото е именно този-врата с каква височина на ламелите е поръчана.Първоинстанционният съд е приел в мотивите на обжалваното решение,че „от изявленията на страните и показанията на св.С. не може да обоснове безспорен извод по този въпрос“и е уважил предявения първоначален иск и е отхвърлил насрещния,защото „ищцата е доказала възложените в нейна тежест предпоставки от фактическия състав на съдебното потестативно право,а търговското дружество не ангажира убедителни доказателства за постигнато съгласие за изработването на вратата с ламели 55 мм.

                             Изводът е необоснован и незаконосъобразен.

                             Няма спор по делото,че в имота на ответницата по жалбата е монтирана ролетна гаражна врата с височина на ламелите 55 мм,цвят „златен дъб“с процепи между ламелите,които при спуснато положение на вратата се затварят плътно.Изяснено е още,че има опция за изработването на същата такава врата без процепи,което е предложено за корекция от страна на изпълнителя,но според него чрез процепите се осъществява добра вентилация на въздуха и проветряване на гаража.Съдружникът А. твърди,че е издиктувал цената от 1940 лв/за врата с ламели 77 мм/.на св.С. по телефона,но първо говорил със съпругата му/л.68/Свидетелят С.,разпитан в с.з. от 19.3.2018 г.,не е отговорил на въпроса на съда дали с някого от офиса на фирмата или с г-н А. са обсъждали въпроса,че врати с ламели 55 мм и 77 мм са на различни цени/л.69 на гърба/По нататък в показанията си на същия лист е заявил,“че цената от 1940 лв.му е написана в офиса“,а след това“че са му я пратили по пощата“.

                             Вратата е доставена и монтирана от управителя А. и св.Х.Х.на 10.7.2017 г.Според управителя А.Р.С. и съпруга не са предявявали никакви претенции спрямо продукта и са приели работата без забележки.Дори са били почерпени.Това се установява категорично с показанията на свидетеля Х.,който не е знаел какво е поръчано,но заявява „че в деня на монтажа не е имало забележки от клиентите.След монтажа г-н С. влязъл в гаража за да огледа вратата и не казал нищо.Влязъл при отворено положение,а г-жа С. я спуснала отвън.Вратата била вдигана и спускана повече от два пъти.В този ден не било коментирано нищо за процепи и ламели.Клиентите ги почерпили със слади и безалкохолни напитки,които консумирали в буса,защото бързали за друг монтаж“.Свидетелят С. заявява пред съда,че „претендира да е техническо лице/л.66/,както и че „не е нужно да мери ламела на височина,защото се вижда,а ламел с височина 55 мм и 77 мм са две различни неща“/л.67.

                             На основание гореизложеното въззивният съд заключава,че страните са сключили договор за изработка на ролетна гаражна врата с височина на ламелите 55 мм и цена на изработеното 1368 лв.,от която е заплатена авансово сумата 700 лв.В подкрепа на този извод е и заключението на вещото лице М.,прието от тази инстанция и неоспорено от страните.Видно е,че има съществена разлика в цената на врата с ламели 55 мм и на такава с ламели 77 мм и тя е 562 лв.Договорената между страните цена е близка до посочената в заключението за врата с ламели 55 мм-1279 лв./цената е без транспорт/,което е категорично доказателство,че постигнатото съгласие между страните е за изработката именно на такава врата.Противното противоречи на житейската логика и на бизнес принципите и би означало подарък от страна на фирмата изпълнител.

                             При тези данни въззивният съд приема,че предпоставките на чл.265 ал.2 ЗЗД не са налице,защото няма отклонение от поръчката,нито пък толкова съществени недостатъци,които да правят работата негодна за нейното договорно или обикновено предназначение.Констатираните известни недостатъци в изпълнението на вратата при повторното посещение не управителя А. на място,са основание за претенция по чл.265 ал.1 ЗЗД,каквато не е предявявана.Но следва да се отбележи,че той бил готов да отремонтира двата дефектни ламела,да смени вратата с нова без процепи между ламелите за негова сметка или да изработи нова с височина на ламелите 77 мм,но при цена от 1940 лв.При това положение поръчващият не може да развали договора за изработка и отправеното от ответницата по жалбата уведомление от 2.8.2017 г.че разваля договора,не е произвело правно действие.

                             Извън казаното по-горе въззивният съд приема,че поръчващият е приел работата,предвид задължението си по чл.264 ал.1 ЗЗД.Това се доказва с показанията на св.Х.,който установява проверката на вратата след монтажа и чрез неколкократно вдигане и спускане отвън и отвътре и от двамата съпрузи С.и,неотправянето на никакви забележки по отношение на изработената вещ,както и последвалата почерпка.Монтажът на вратата е станал на 10.7.2017 г.Свидетелят С. сам признава,че е следвало да посетят офиса на фирмата според предварителната уговорка на следващия ден за доплащане на цената,но са сторили това два дни след това.При показанията му,че е техническо лице и прави разлика във височината на ламели 55 мм и 77 мм,е следвало да я отчете още след монтажа и да направи възражение пред управителя или поне незабавно да уведоми фирмата изпълнител/има телефони на техническото задание/,защото „бил забелязал разликата две минути след като монтажистите си тръгнали“/л.68/,което не е сторено.Според тази инстанция е налице одобряване на работата от поръчващия,което само по себе си обуславя невъзможността в последващ момент същият да реализира отговорността на изпълнителя по реда на чл.265 и сл ЗЗД включително и чрез волеизявление за разваляне на договора.В този смисъл е решение № 240/14.6.2007 г.на ВКС,ТК по т.д.№ 1026/2006 г.

                             По изложените съображения предявеният иск се явява неоснователен.Като е приел обратното,районният съд е постановил неправилно решение,което следва да се отмени и предявеният иск да се отхвърли.

                             При това положение предявеният насрещен иск е основателен,защото предвид разпоредбата на чл.266 ал.1 ЗЗД, поръчващият трябва да заплати възнаграждението за приетата работа.Остатъкът от същото след приспадане на авансово платеното такова от 700 лв.е в размер на 668 лв.,колкото е заявената насрещна претенция,която се дължи на търговското дружество жалбоподател-изпълнител на поръчката.

                             По тези съображения въззивният съд

                                                Р  Е  Ш  И:

                             ОТМЕНЯ решение № 606/18.4.2018 г.,постановено по гр.д.№ 6604/2017 г.на Русенски районен съд и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

                             ОТХВЪРЛЯ предявения от Р.А.С. ***,съдебен адрес адв.П.И.,***13 иск за заплащане на сумата 700 лв.,представляваща капаро по сключен договор за изработка със законовата лихва върху сумата от 20.9.2017 г.до окончателното и изплащане,както и в частта за разноските.

                             ОСЪЖДА Р.А.С. *** да заплати на „Ели-М“ООД-Русе сумата 668 лв.-остатък от договорено възнаграждение по сключен договор за изработка,със законовата лихва върху сумата,считано от 2.11.2017 г.до окончателното и изплащане.

                             ОСЪЖДА Р.А.С. *** да заплати на „Ели-М“ООД-Русе сумата 197 лв.,направени по делото разноски за двете инстанции.

                             РЕШЕНИЕТО е окончателно.

 

                  Председател:                                         Членове: