Присъда по дело №6690/2024 на Софийски градски съд

Мотиви към Присъда рег. № 44 от 27.03.2025 г. по ВНОХД 6690/2024 г. по описа на СГС -
НО, 14-ти въззивен с-в

Производството е по реда на глава ХХI от НПК.

С Присъда № 127 от 03.06.2022 г.,постановена по НОХД № 10118/21 г. по описа на СРС,
НО, 17 състав, първоинстанционният съд е признал подсъдимия В. Т. Т. за виновен в
извършване на престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, поради което, при условията
на чл. 54 от НК, го е осъдил на наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година,
което да бъде изтърпяно при първоначален строг режим. На основание чл. 68, ал. 1 от НК
спрямо Т. е приведено в изпълнение отложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от
две години, наложено по НОХД № 4515/19 г. по описа на СпНС, което да бъде изтърпяно
при първоначален общ режим. С присъдата подс. Т. е бил осъден на основание чл. 45 от ЗЗД
да заплати на конституирания като частен обвинител (ЧО) и граждански ищец (ГИ) А. К.
сумата от 100 /сто/ лева като обезщетение за причинени с горепосоченото деяние
неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на
деянието до окончателното й изплащане, като съдът е отхвърлил гражданския иск до пълния
предявен размер от 15000 /петнадесет хиляди/ лева. В тежест на подсъдимия са възложени
направените по делото разноски, както и тези, сторени в рамките на ДП.
Срещу посочения съдебен акт в законоустановeния срок е постъпила жалба от адв. Митев
- защитник на подс. Т., както и допълнение към въззивната жалба от нов упълномощен от
подсъдимия защитник – адв. К., с които се оспорва правилността на съдебния акт като
необоснован и незаконосъобразен. В допълнението към въззивната жалба подробно се
излагат аргументи за неправилно възприета от първоинстанционния съд фактическа
обстановка, неправилна интерпретация от съда на доказателствата и неправилно определяне
на наказанието. С жалбата не се правят доказателствени искания.
Въззивният съд, по реда на чл. 327, ал. 1 от НПК, първоначално прецени, че за правилното
изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия, на свидетели
и/ли вещи лица и провеждане на въззивно съдебно следствие, но впоследствие намери за
необходимо провеждането на Т.а, доколкото в основата на осъдителната присъда на
първоинстанционния съд стои изводът за доказан по експертен път медикобиологичен
признак „поС.но разстройство на здравето, неопасно за живота“, обусловило извода за
юридическия критерий „средна телесна повреда“ по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК. В
изготвената на ДП и защитена в рамките на съдебното следствие съдебно-медицинска
експертиза (СМЕ) пред първоинстанционния съд вещото лице Д. Н. е описал горепосочената
медикобиологична характеристика по твърде декларативен начин, лишен от необходимата
аргументация. Отделно, съобразно установените факти по делото, експертизата е била
изготвена на ДП преди да бъде събрана цялата относима медицинска документация. В
експертизата е посочено, че в ход е било оперативно лечение на пострадалия К., но вещото
лице нито е изчакало, нито въобще е обсъждало какъв е бил резултатът от това лечение, дали
той е бил в причинно-следствена връзка с изпълнителното деяние, както и дали това
оперативно лечение е било наложително или не.
В тази връзка се проведе въззивно съдебно следствие, в хода на което бе назначена и
изготвена повторна тройна СМЕ, с включени в нея като вещи лица не само съдебен медик,
но и тесни специалисти – специалисти по образна диагностика и „Уши, нос, гърло“. На
вещите лица бяха поставени следните въпроси:
След запознаване с цялата налична документация, свързана с пострадалия К., както и
след личен преглед с лицето, вещите лица да посочат дали е провеждано оперативно
1

лечение на носа на К. след датата 23.02.2021 година и дали това лечение е пряко
свързано с инцидента от въпросната дата?
Дали лечението е било наложително и поради каква причина?
Какъв е медикобиологичния характер на причинените травматични увреждания на К.,
дали същите съответстват на механизма на причиняване, така както е посочен в
обвинителния акт, и в случай, че е налице съвпадение с констатациите на
първоначалната експертиза - да обяснят защо е налице точно такава медикобиологична
характеристика, каквато е посочена от първото вещо лице.
Експертното заключение на тройната СМЕ бе изготвено и депозирано в указания срок,
както и изслушано в присъствието на страните и личното участие и на трите вещи лица.
В хода на съдебните прения защитата на подс. Т. изцяло поддържа подадената въззивна
жалба и допълнението към нея, като моли за отмяна на атакувания съдебен акт на СРС като
неправилен и незаконосъобразен. Акцентира се на заключението на изготвената в рамките
на въззивното съдебно следствие комплексна СМЕ, че се касаело за травматично увреждане,
което не реализирало признаците на „средна телесна повреда“ по чл. 129, ал. 2 от НК. С
оглед на това се моли подсъдимият да бъде признат за невиновен за деянието, за което бил
предаден на съд, както и да бъде отхвърлен уважения граждански иск в размер на 100,00
лева от страна на СРС.
Представителят на СГП оспорва жалбата срещу първоинстанционния акт на СРС и моли
същият да бъде потвърден като правилен и законосъобразен. Събраните в хода на съдебното
следствие пред първоинстанционния съд доказателства следвало да бъдат кредитирани
изцяло, доколкото въз основа на тях бил направен мотивиран и задълбочен анализ, довел до
извода, че подсъдимият следвало да бъде осъден за повдигнатото му обвинение. По повод
приетото в хода на съдебното следствие пред въззивната инстанция заключение на тройната
СМЕ, представляващият СГП изразява становище, че тройната СМЕ била направена четири
години по-късно, а показанията на пострадалото лице били коментирани леко превратно,
доколкото пред първоинстанционния съд той бил казал следното: „От „Пирогов“ ми казаха,
че носът е счупен, имам скъсано сухожилие в областта на дясната ръка, както и сътресение
на мозъка, като ми казаха, че искат да ме хоспитализират, тъй като трябва да ми направят
операция на носа“. Не следвало да се приема твърдението на пострадалия, че по негово
собствено желание той бил направил една козметична за себе си операция, изправяйки
вътрешна носна преграда, тъй като тази операция на носа той я бил направил след като е бил
ударен от подсъдимия. В тази връзка като доказателство следвало да бъде прието
заключението на СМЕ пред първата инстанция.
Повереникът на ЧО и ГИ А. К. намира присъдата на СРС за правилна и законосъобразна,
поради което следвало да бъде потвърдена. Атакуваният с въззивната жалба съдебен акт не
страдал от пороци, като първоинстанционният съд бил обсъдил внимателно и задълбочено
всички събрани по делото доказателства и въз основа на тях бил постановил
законосъобразно решение. Жалбата била основателна единствено по отношение на размера
на наказанието, с оглед наличните смекчаващи вината обстоятелства – семейното,
материалното положение на подсъдимия, младата му възраст и други. В тази връзка
наказанието следвало да се намали до законовия минимум.
Подсъдимият В. Т., редовно призован, се явява пред въззивния съд и в правото си на лична
защита поддържа казаното от защитника му. В последната си дума моли да бъде оправдан.
Въззивният съд, след като обсъди доводите във въззивната жалба и допълнението към нея,
както и тези, изложени в съдебно заседание от страните и след като подложи на анализ
доказателствените материали, събрани по делото, както в рамките на съдебното следствие
пред първата инстанция, така и във въззивното съдебно следствие и извърши цялостна
служебна проверка на присъдата, съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намира, на
първо място, че въззивната жалба е процесуално-допустима, доколкото е депозирана в срок
2

и то от активно легитимирана страна – защитник на подс. Т..
На второ място, въззивният съд счита, че атакуваната присъда на СРС е постановена при
непълно изяснена фактическа обстановка, която не се подкрепя след приобщената на
въззивното съдебно следствие допълнителна доказателствена съвкупност. Настоящият
въззивен състав счита, че първият съд правилно е установил основните факти по делото, но
са налице основания за частично ревизиране на фактологията, приета за установена от
първия съд, в частта за медико-биологичните характеристики на причинените на ЧО и ГИ К.
травматични увреждания, което съответно налага и различни от първата инстанция правни
изводи.
За да постанови присъдата си, районният съд е приел следната фактическа обстановка:
Подсъдимият В. Т. Т. е роден на **** г. в гр. Сандански, българин, български гражданин,
със средно образование, неженен, работещ, осъждан, с адрес – с. Марикостиново, общ.
Петрич, ул. **** и ЕГН **********.
На 23.02.2021 г. след 22:00 часа, подс. В. Т. се намирал заедно със св. П. П. /живуща на
семейни начала с него/ в гр. София, ж.к. Зона Б 5, пред ****. Подсъдимият искал да посети
баща си, който обитавал апартамент в същия вход, но тъй като не разполагал с ключ или чип
за входната врата, а баща му не отговарял на позвъняванията по телефона, Т. започнал да
звъни продължително на произволно избрани звънци на таблото пред вратата на входа,
включително и на домофона на жилището, обитавано от ЧО ГИ К.. Подразнен от звъненето,
което събудило детето му, ЧО и ГИ К. излязъл от апартамента си и слязъл до входа на блока,
за да провери кой и за какво звъни така настоятелно.
ЧО и ГИ Кубейки отворил вратата на входа, застанал на нея и попитал подсъдимия дали
той бил звънял и дали изобщо живее във входа. Двамата се спречкали на входа на сградата,
като подсъдимият избутал ЧО и ГИ К. навътре и влязъл във входа, следван от последния и
св. П.. Тогава ЧО и ГИ К. блъснал в гърдите подсъдимия, хванал го за връхната дреха и го
изтласкал назад към ъгъла на фоайето.
В този момент подс. Т. се освободил от хватката на ЧО и ГИ, замахнал с дясната си ръка,
свита в юмрук и ударил ЧО и ГИ К. в областта на лицето, при което очилата на последния
паднали. След това подсъдимият го ударил още веднъж с юмрук и го изблъскал назад.
После го хванал през тялото и съборил ЧО и ГИ К. на земята, а след това, приседнал върху
падналото му тяло, му нанесъл няколко последователни удара с десния си юмрук в областта
на главата и торса. След това подсъдимият се изправил и ритнал два пъти падналия на
земята ЧО и ГИ в областта на главата и гърдите.
През цялото това време св. П. стояла в другия край на помещението и гледала побоя, като
след края му тя си тръгнала с подсъдимия, който я оставил в дома й, преди да напусне блока.
Малко по-късно същата вечер, подс. Т. посетил спешен кабинет в УМБАЛСМП
„Пирогов“, тъй като имал разкъсно-контузна рана в дясната страна на главата и съмнения за
мозъчно сътресение. Подс. Т. отказал хоспитализация и напуснал лечебното заведение в
00:20 часа на 24.02.2021 г.
ЧО и ГИ К., от своя страна, подал сигнал за случилото се на тел. 112, след което посетил
спешни кабинети по неврохирургия и травматология в УМБАЛСМП „Пирогов“, където му
била изготвена рентгенография на носните кости и черепа.
На 25.02.2021 г. сутринта ЧО и ГИ Кубйси бил лично прегледан в ИСУЛ от вещото лице д-
р Н., който в последствие изготвил и заключение на СМЕ. В последното вещото лице
заключило, че в следствие на ударите в лицето му, ЧО и ГИ К. получил травматични отоци в
двете теменни области на главата, разместено счупване на костите на носа с изразен оток на
носната пирамида с кръвонА.дане, отоци и кръвонА.дания в областта на лявата буза двете
ушни миди и задушни области, както и травма на дясното рамо. Съгласно заключението на
3

СМЕ, което се цитира в мотивите на първоинстанционния съд, разместеното счупване на
костите на носа е реализирало медико-биологичния признак „поС.но разстройство на
здравето, неопасно за живота“, като същото се дължи на нанесени удари с юмруци и
ритници, а останалите увреждания били характеризирани като причиняващи временно
разстройство на здравето, неопасно за живота.
При извършване на процесуално-следствено действие – разпознаване на лица, на
15.03.2021 г. ЧО и ГИ К. посочил именно подсъдимия В. Т. като извършител на деянието.
В хода на разследването с протокол за доброволно предаване били предадени и записите
от охранителни камери, монтирани пред входа на блока, както и от фоайето.
Назначената видеотехническа експертиза описала накратко заснетите изображения и лица,
като вещото лице заключило, че изображенията на някои от записите са годни за лицева
идентификация и лицето на записите, облечено с тъмно яке било именно подсъдимият В. Т..
Видно от заключението на назначената в хода на ДП съдебно-психиатрична и
психологична експертиза (СППЕ) на подсъдимия, той е могъл да разбира свойството и
значението на извършеното и да ръководи постъпките си, като липсвали данни за протекли
при него всички фази на съС.ие на физиологичен афект, включително такива за стеснение на
съзнанието, неконтролируема поведенческа реакция и фаза на изчерпване.
На база на така гореустановената от първоинстанционния съд фактическа обстановка,
въззивният съд подложи на самостоятелна проверка заключението на изготвената на ДП
СМЕ, по аргументите изложени по-горе, като назначи тройна повторна тройна СМЕ, с
включени в нея като вещи лица не само съдебен медик (д-р Ц. Г.), но и тесни специалисти –
специалист по образна диагностика (д-р Л. П.) и специалист „Уши, нос, гърло“ (д-р А.Н.), на
които бяха поставени три конкретни въпроси (също посочени изчерпателно по-горе).
При изготвяне на експертизата вещите лица са се запознали с цялата налична медицинска
документация, свързана в процесния инцидент, включително са провели лично изследване с
експертна цел на проведени в деня на инцидента образни изследвания. Видно от
заключението на изготвената повторна тройна СМЕ, в деня на инцидента – 23.02.21 г. при
прегледи и изследвания в 22:50-23:20 ч. в УМБАЛСМ „Пирогов“ били установени следните
травматични увреждания на ЧО и ГИ К.: контузия на главата, разкъсноконтузна рана на
гърба на носа с данни от образни изследвани за счупване на носни кости. За това счупване
след експертно разчитане на проучени от трите вещи лица образни изследвания, проведени
в деня на инцидента, било установено, че се касае само за счупване с малки, леко разместени
фрагменти в областта на върховете на носните кости. Тези фрагменти са намирали
непосредствено под леката вродена гърбица на носа на ЧО и ГИ и липсвали данни
счупването да е било съпроводено и с изкривяване, травматично или вродено, на носната
преграда, както и не били регистрирани и описани никакви данни за стеснени носни ходове
и затруднено носово дишане.
От допълнителен преглед и след рентгенография били установени данни за увреждане с
луксация на дясна акромиоклавикуларна става. От експертно разчитане на проведено
образно изследване за това увреждане било установено, че то е било свързано с видим по-
висок стоеж на акромиалния край на ключицата, над акромиона (израстък на лопатката). За
тази травма липсвало последващо проследяване с изследвания.
От история на заболяване № 2857/2021 г. (цитирано и в първоначалната СМЕ) - I- ва УНГ
при „Царица Йоанна-ИСУЛ" ЕАД, гр. София, било видно, че ЧО и ГИ К. бил постъпил на
24.02.2021 г. в 20:15 ч. на лечение в тази болница с диагноза: Счупване на костите на носа.
По отношение на констатираните от съдебния лекар на 25.02.2021 г. травматични
увреждания (контузии в двете теменни области на главата и в лявата слепоочна област с
ограничени по площ травматични отци по 1 и 2 см, общо 6 на брой, повечето от които са в
ляво; контузия с оток и кръвонА.дане на лява буза към долночелюстен ъгъл; кръвонА.дания
4

на двете ушни миди са оточни и по двете задушни области; контузия на дясното рамо) трите
вещи лица поддържат дадения в първоначалната СМЕ извод, че констатираните
мекотъканни увреждания на лицето и главата и травмата на дясно рамо по отделно и заедно
се отнА.т към критериите на медикобиологичния признак ВРЕМЕННО РАЗСТРОЙСТВО
НА ЗДРАВЕТО НЕОПАСНО ЗА ЖИВОТА (по смисъла на чл. 130, ал.1 НК).
Вещите лица, изготвили повторната тройна СМЕ обаче не са съгласни с дадената преценка
в първоначалната СМЕ за медико-биологичен характер на причиненото увреждане на
травмата на носа със счупване на носни кости. От проучената документация, и по-
специално, от обзорно изследване - прицелна рентгенография на носните кости, проведено в
деня на инцидента, било видно, че при ЧО и ГИ А. К. било налице счупване на носни кости
с малки леко дислоцирани фрагменти, само в областта на върха им. От Т.а счупване можело
да се опипа праг и да има оток и рана, но не и да има стесняване на носните ходове и оттам -
затруднение на носовото дишане, още повече и с практическа стойност.
От образните изследвания нямало данни за изкривяване на носната преграда и никъде на
било описано наличие на деформация на носната пирамида, водеща до механично
запушване на носните проходи и в следствие на това затруднение на носовото дишане.
Анатомично нарушената цялост на костите във върховата им част с малки фрагменти не
участвала и не водила до стесняване на въздухоносните пътища. При тези данни трите вещи
лица категорично приемат, че травмата не е водела до функционално увреждане с обективно
затруднено носово дишане от стеснени носни проходи, а проведеното хирургично лечение в
ИСУЛ можело да се обясни само с козметична цел, каквито данни съобщавал самия
пострадал в свидетелските си показания пред съда.
В заключението се обобщава, че в случая счупването на носните кости не е водило до
поС.но стеснение на носни ходове и респективно до поС.но нарушение на носовото дишане.
Такава травма причинявала и се отнА. към критериите на медико-биологичния признак
ВРЕМЕННО РАЗСТРОЙСТВО НА ЗДРАВЕТО НЕОПАСНО ЗА ЖИВОТА (по смисъла на
чл. 130 ал.1 НК). Локализацията и вида на това счупване нямало никакво отношение към
стеснение на носните проходи и не водило до поС.но функционално нарушение на носовото
дишане, а представлявала само лек козметичен дефект. В заключение се сочи, че оперативно
лечение в ИСУЛ не се е налагало за преодоляване на възникнало от травма функционално
стеснение на въздухоносните пътища в носа, а за козметична намеса, както твърдял в
показанията си пред съда и самия пострадал.
В о.с.з. пред въззивната инстанция вещите лица потвърждават единодушно писменото си
заключение, като устно уточняват, че увреждането на носа е могло да бъде получено и при
падане от собствен ръст, като отново сочат, че последвалото лечение в ИСУЛ не е било
наложително от процесния инцидент, а по избор на пострадалия за регулиране и изправяне
на вродена гърбица на носа, която е имал, съобразно и изрично заявеното от него пред съда.
Така описаната фактическа обстановка въззивният съд прие за установена след
самостоятелен анализ на събраните в рамките на съдебното следствие пред
първоинстанционния съд и въззивното съдебно следствие пред настоящата инстанция
писмени и гласни доказателствени средства и писмени доказателства, както следва: гласни
доказателствени средства - показанията на ЧО и ГИ А. К., дадени в хода на ДП и приобщени
чрез прочитането им на основание чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 и 2 НПК; показанията на св. П.
П. пред СРС и тези от ДП, прочетени на основание чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 1 и 2 НПК;
показанията на св. Д. М. от ДП, приобщени по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 5 НПК,
както и частта от показанията на св. Т.А. от ДП, прочетена на основание чл. 281, ал. 5, вр. ал.
1, т. 4, пр. 1 от НПК; заключенията на повторната тройна СМЕ, приета на въззивното
съдебно следствие; заключенията на СППЕ на подсъдимия и на видеотехническата
експертиза, приети на основание чл. 282, ал. 3 НПК в рамките на първоинстанционното
съдебно следствие; писмените доказателства и доказателствени средства – протокол за
5

разпознаване на лица, изготвен при стриктно спазване на правилата на чл. 169-171 от НПК;
медицински документи относно травматичните увреждания на ЧО и ГИ К. и на подсъдимия
Т.; протокол за доброволно предаване и др., както и веществените доказателствени средства
– диск с видеозаписи от охранителни камери.
Въз основа на така посочените гласни и писмени доказателствени източници, въззивният
съдебен състав възприе описаната по-горе фактическа обстановка, основаваща се на
събраните и проверени доказателства, като напълно споделя в по-голямата си част
доказателствения анализ, предложен от първата инстанция. В това отношение, без да
преповтаря аргументите на първоинстанционния съд, въззивният състав напълно се съглА.ва
с отдадения приоритет на показанията на ЧО и ГИ К., дадени на ДП и приобщени чрез
прочитането им на основание чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 и 2 НПК, пред тези депозирани
непосредствено пред съдебния състав, в които се декларира липса на спомени за понесен
удар в областта на носа, вследствие преки действия на подсъдимия. Именно от показанията
на пострадалия, дадени на ДП, се извлича действителната информация относно времето,
мястото и начина на извършване на деянието, както и конкретния начин на нанА.не на удари
от страна на подсъдимия спрямо ЧО и ГИ К.. Достоверността на изложеното на ДП от
страна пострадалия намира в достатъчна степен подкрепа от заключението на
видеотехническата експертиза, изследвала съдържанието на оптичния носител, съдържащ
записи от охранителна камера, запечатали в подробности физическото стълкновение между
подсъдимия и ЧО и ГИ К. и конкретните удари, нанесени от първия на втория.
Съдържанието на оптичния носител е било лично възприето по метода на огледа в о.с. от
съдебния състав и страните по делото и това е дало пълното основание на
първоинстанционния съд да направи единствено възможния извод за съответствие между
изложеното от ЧО и ГИ К. на ДП и възприетото от огледа на видеозаписа.
В достатъчна степен изчерпателни и правилни за оценките на първоинстанционния съд и
върху останалите гласни и писмени доказателствени средства, за които са изложени
правилни и изчерпателни аргументи, с които въззивният състав се съглА.ва.
Единственото, с което въззивният състав (но основно като доказателствено средство) не се
съглА.ва при анализа на доказателствата е безкритичното кредитиране на изготвената в
рамките на ДП от вещото лице Н. СМЕ, констатирала, че счупването на костите на носа на
ЧО и ГИ К. е реализирало медико-биологичния признак „поС.но разстройство на здравето,
неопасно за живота“. Както бе посочено по-горе в мотивите, във връзка с необходимостта от
провеждане на въззивно съдебно следствие, първият съд не е взел под внимание два
очевидни факта, поставящи под съмнение правилността на първоначалната СМЕ, видими и
без необходимостта от специални знания. На първо място, това е липсата на аргументация и
декларативността на извода за наличие на „поС.но разстройство на здравето, неопасно за
живота“, а на второ – факта, че тази СМЕ е била изготвена преди предприетото хирургично
лечение на носа на пострадалия в ИСУЛ и без да се вземе предвид необходимостта и
резултатите от тази интервенция. Съответно първият съд е неглежирал данните за това
последващо лечение в ИСУЛ и не го е коментирал в мотивите си.
Именно за да изясни въпроса с правилността на първоначалната СМЕ, въззивният състав
проведе въззивно съдебно следствие и назначи повторна тройна СМЕ, включваща не само
съдебен медик, но и двама тесни специалисти – по „Образна диагностика“ и „Уши, нос,
гърло“. Проучвайки цялата медицинска документация и рентгенографски изследвания на
главата на пострадалия К., включително фактите около последвалото по-късно лечение в
ИСУЛ, трите вещи лица категорично не се съгласиха със заключението на първоначалната
единична експертиза за причинено на ЧО и ГИ К. „поС.но разстройство на здравето,
неопасно за живота“, излагайки повече от солидни, както в експертизата, така и при устната
защита на заключението, аргументи, които могат да бъдат обобщени в следното: липсват
данни за изкривяване на носната преграда на пострадалия; липсва описано наличие на
6

деформация на носната пирамида, водеща до механично запушване на носните проходи и с
това затруднение на носовото дишане; анатомично нарушената цялост на костите във
върховата им част с малки фрагменти не е участвала и не е водила до стесняване на
въздехоносните пътища; травмата не е водела до функционално увреждане с обективно
затруднено носово дишане от стеснени носни проходи; проведеното хирургично лечение на
ЧО и ГИ К. в ИСУЛ можело да се обясни само с козметична цел, без причинно-следствена
връзка с причинените от подсъдимия травматични увреждания.
В заключение вещите лица обобщават, че в случая счупването на носните кости не е
водило до поС.но стеснение на носни ходове и респективно до поС.но нарушение на
носовото дишане, като такава травма причинявала медико-биологичния признак
ВРЕМЕННО РАЗСТРОЙСТВО НА ЗДРАВЕТО НЕОПАСНО ЗА ЖИВОТА.
Въззивният състав няма основание да не се съгласи със единодушното заключение на
трите вещи лица, доколкото тяхното заключение ползва повече по обем и по-
специализирани знания от първоначалната СМЕ, вещите лица са изследвали в пълнота
цялата налична медицинска документация и свързаните с нея обстоятелства, отговорили за
изчерпателно, убедително и аргументирано на всички поставени им въпроси.
В тази връзка за въззивния състав не съществуват съмнения относно правилността на
повторната тройна СМЕ. Това от своя страна води до закономерния извод за неправилно
кредитиране от първия съд на първоначалната СМЕ, чието заключение следва да бъде
изключено от доказателствената маса, като опровергано и дискредитирано.
С оглед горното първоинстанционният съд е установил правилно като цяло релевантните
факти по делото, с изключение на медико-биологичния характер на причинените от
подсъдимия травматични увреждания на ЧО и ГИ К., който не е такъв, посочен в
първоначалната СМЕ, а този, установен в повторната тройна СМЕ – временно разстройство
на здравето, неопасно за живота.
Всъщност именно констатираното от повторната тройна СМЕ травматично увреждане се
явява сърцевината на предмета на доказване, което донякъде обезсмисля задълбоченото
обсъждане на останалите събрани гласни и писмени доказателствени средства, както и
повторен анализ защо пострадалият е променил в рамките на съдебното следствие пред СРС
версията си за случилото се. Установяването на действителната причина за това, предвид и
заключението на повторната тройна СМЕ, се явява ненужно.
По така изложените съображения, противно на първоинстанционния съд, настоящият
въззивен състав приема за безспорно установено, че причиненото на ЧО и ГИ К.
травматично увреждане, изразяващо се в разместено счупване на костите на носа, е
реализирало медикобиологичния признак „временно разстройство на здравето, неопасно за
живота, а не приетия от първоинстанционния съд „поС.но разстройство на здравето,
неопасно за живота“.
При така установената в рамките на въззивното съдебно следствие нова фактическа
обстановка, касаеща частта за медикобиологичния признак на причиненото на ЧО и ГИ К.
травматично увреждане, въззивната инстанция достигна до следните, противоположни на
формираните от районния съд, изводи от правна страна:
Подс. В. Т. не е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението
по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, в каквато насока му е повдигнато обвинение от СРП.
Настоящият въззивен съдебен състав намира, че по делото беше категорично установено, че
се касае за телесно увреждане (временно разстройство на здравето, неопасно за живота),
покриващо юридическия критерий за ЛЕКА ТЕЛЕСНА ПОВРЕДА по смисъла на чл. 130,
ал. 1 от НК.
От обективна страна, на 23.02.2021 г., около 22:15 часа, в гр.София, ж.к. „Зона Б-5”
бл.****, на партерната площадка, чрез нанА.не на удари с ръце и крака в областта на лицето
7

на А. К., подс. Т. е причинил разместено счупване на костите на носа, довело до временно
разстройство на здравето, неопасно за живота, което е деяние от частен характер по смисъла
на чл. 130, ал. 1 от НК, преследващо се по тъжба на пострадалия и по своя резултат
представлява изпълнително деяние, несъставомерно по правната квалификация на чл. 129,
ал. 2, вр. ал. 1 от НК по внесения обвинителен акт.
Последното се установява по категоричен начин от наличната по делото доказателствена
съвкупност, в която ключово място заема заключението на кредитираната от въззивния
състав повторна тройна СМЕ.
Горните изводи правят безпредметно обсъждането на субективната страна на
престъплението по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.
Предвид изложеното, настоящият въззивен състав не споделя съображенията на първата
инстанция за признаване на подс. В. Т. за виновен и намира, че същият, на основание чл. 304
от НПК, следва да бъде признат за невинен и оправдан по така повдигнатото обвинение,
което, от своя страна, налага отмяна на присъдата на първоинстанционния съд ИЗЦЯЛО,
съобразно чл. 334, т. 2, вр. с чл. 336, ал. 1, т. 3 от НПК, включително в частта от присъдата, с
която на основание чл. 68, ал. 1 от НК спрямо Т. е приведено в изпълнение отложено
наказание „лишаване от свобода“ за срок от две години, наложено по НОХД № 4515/19 г. по
описа на СпНС, което да бъде изтърпяно при първоначален общ режим, както и в частта, с
която подс. Т. е бил осъден на осн. чл. 189, ал. 3 от НПК да заплати направените в хода на
ДП разноски в размер на 705.60 лева по сметка на СДВР и разноски в съдебното
производство в размер на 200 лева, по сметка на СРС.
В рамките на първоинтанционното или въззивното съдебно следствие не е било
инициирано от прокурора или ЧО искане по чл. 287, ал. 5 от НПК за произнА.не на съда по
престъпление, което се преследва по тъжба на пострадалия, поради което и съдът не дължи
подобно произнА.не.
На следващо място, извършвайки дължимата, съобразно контролно -отменителните си
правомощия, цялостна служебна проверка, въззивният съд провери обжалваната присъда и
в гражданско-осъдителната част. Предявеният граждански иск с правно основание чл. 45 и
сл. от ЗЗД е приет за съвместно разглеждане в наказателния процес, предвид своевременното
му подаване от лице, което е посочено като пострадало, по смисъла на чл. 74 от НПК и което
притежава процесуално - правните възможности за конституиране в процеса като
граждански ищец. В същото време, с оглед недоказването на обективната съпричастност на
подсъдимия към престъплението по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, съдът счете, че не са
доказани и общите предпоставки на отговорността му по чл. 45 от ЗЗД - вреда,
противоправно поведение, причинна връзка и вина. Следователно, не са налице и основания
за ангажиране на гражданската отговорност на подс. В. Т., предвид на което искът в
допуснатия размер от 15000 лева се явява неоснователен и като такъв следва да бъде оставен
без уважение.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 190, ал. 1 от НПК, направените по делото
разноски следва да останат за сметка на държавата.
Мотивиран от горното, СГС постанови присъдата си с изложеното в нея съдържание.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.

8

Номер на акта:	44
Дата:	27 март 2025 г. (в сила от 12 април 2025 г.)
Съдия:	Иван Александров Стоилов

Дело:	20241100606690
Тип на делото:	Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	23 октомври 2024 г.

Присъда по дело №6690/2024 на Софийски градски съд

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите