РЕШЕНИЕ
№ 8767
гр. София, 29.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 49 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА Д. Н.А
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА Гражданско дело
№ 20211110144243 по описа за 2021 година
„Т е предявила в условията на обективно кумулативно съединяване
против М. Н. Н. искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с
чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД за признаване за установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от
2072.66 лева–главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна
енергия за периода от м.05.2016 до м.04.2018, ведно със законната лихва от
13.11.2019 до изплащане на вземането, 302.70 лева–лихва за забава за
периода от 15.09.2017 до 31.10.2019г., както и суми за извършени услуги за
дялово разпределение в размер на 23.89 лева за периода от м.10.2016 до
м.04.2018 и 5.25 лева – мораторна лихва за периода от 1.12.2016 до
31.10.2019г.
Ищецът поддържа, че с ответника са се намирали в облигационни
отношения по силата на които му е доставял до процесния имот топлинна
енергия. От своя страна, последният се явява неизправна страна, тъй като е
останал задължен за стойността на доставената и потребена топлинна енергия
за релевирания период, като дължи и обезщетение за забавено изпълнение.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът М. Н. Н. оспорва предявените
1
искове.Оспорва, че е потребител на топлинна енергия.Не оспорва
количеството на доставена топлинна енергия .Прави възражение за давност.
Съдът като прецени по реда на чл.12 от ГПК събраните по делото и
относими към разрешаване на спора доказателства приема за установено от
фактическа страна следното:
С нотариален акт за собственост върху жилище, дадено като
обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятия по ЗТСУ, М. Н.
Н. е признат за собственик на
По делото е представен списък на живущите в жилищна сграда в
Видно от писмо от Столична община от 25.11.2012 жк. „
Видно от писмо от Столична община от 26.10.2012г. блок е идентичен
с блок №
По делото е представено удостоверение за граждански брак №от
2.11.1986, сключен между М. Н. Н. и М Г М.
Видно от протокол от 10.09.2002г. Етажната собственост с адрес:гре
взела решение да се сключи споразумителен протокол с „Т за услугата дялово
разпределение /топлинно счетоводство/.
По делото е представен споразумителен протокол от 17.12.2002.
По делото е представен и договор от 30.09.2002, сключен между ТАЕС
„Нелбо Инженеринг“ и Етажната собственост с адрес:гр.за услугата дялово
разпределение /топлинно счетоводство/.
По силата на договор от 02.06.2017 г.. „Т в качеството на възложител е
възложила на „Нелбо“ЕАД в качеството на изпълнител да извършва услугата
дялово разпределение на топлинната енергия между клиенти в сграда етажна
собственост или в сграда с повече от един потребител.
По делото са представени изравнителни сметки за периода от м.05.2016
до м.04.2017 и за периода от м.05.2017 до м.04.2018, както и талони за отчет
на уредите за дялово разпределение.
При тази установеност на фактите съдът прави следните правни
изводи:
Потребител на топлинна енергия за битови нужди, респективно
задължено лице за заплащане на цената на доставената такава във връзка с
2
чл.155 от ЗЕ, е собственик или ползвател на имот, който ползва топлинна
енергия с топлоснабдител гореща вода или пара за отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване.
С нотариален акт . за собственост върху жилище, дадено като
обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятия по ЗТСУ, М. Н.
Н. е признат за собственик на
С оглед на което ответникът се легитимира като собственик на имота,
находящ се в гр.
Кредитирайки писма на Столична община съдът приема, че
С оглед на изложеното съдът намира, че ответникът се легитимира като
собственик на процесния имот, а именно:ап.
Видно от удостоверение за граждански брак М. Н. Н. и М Г М са
встъпили в брак на 2.11.1986г.
В този смисъл към датата на придобиване на имота от ответника,
същият е бил в брак с М М
Доколкото процесният имот е придобит от ответника като обезщетение
срещу отчужден недвижим имот по ЗТСУ, същият е придобит като
индивидуална собственост, а не е в режим на СИО,
Но дори да се приеме, че имотът като е придобит по време на брака е в
режим на СИО, то съпрузите отговарят солидарно за задълженията на
процесния имот. Солидарната отговорност предпоставя възможността на
кредитора да търси от всеки от двамата длъжници целия размер на
задължението. Съгласно чл.122, ал.1 от ЗЗД кредиторът може да иска
изпълнение на цялото задължение от когото и да е от длъжниците.
Изпълнението на един от длъжниците освобождава останалите съдлъжници
Във вътрешните си отношения, а не спрямо кредитора, солидарните
длъжници отговарят по равно.Съгласно чл.127, ал.1 от ЗЗД доколкото не
следва друго от отношенията между солидарните длъжници, това, което е
платено на кредитора, трябва да се понесе от тях по равно.
В този смисъл всеки от двамата съпрузи отговаря за целия размер на
задължението на процесния имот, а при плащане от страна на един от тях във
вътрешните си отношения отговарят по равно.
Предвид изложеното съдът приема, че ответникът следва да отговаря
3
изцяло за задълженията на процесния имот. В качеството си на собственик
същият се явява потребител на топлинна енергия.
Освен това видно от изравнителните сметки за периода от м.05.2016-
м.04.2017 и за периода от м.05.2017 до м.04.2018 титуляр за абонатен
№197847 е ответника.
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от ЗЕ продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи
условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от
ДКЕВР.Общите условия са валидни и обвързват ответника и без приемането
им. Съгласно чл.150, ал.3 от ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на
общите условия, клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в
съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат
специални условия. По делото не се установява ответникът да се е
възползвал от правото си по чл.150, ал.3 от ЗЕ.
По отношение на дяловото разпределение
Неоснователно е възражението на ответника за недължимост на
дяловото разпределение.Според чл.139, ал.2 от ЗЕ дяловото разпределение на
топлинна енергия в сграда–етажна собственост се извършва от
топлопреносно предприятие или от доставчик на топлинна енергия
самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по
чл.139а.Следи изменението на посочената норма отговорността за
извършването на дяловото разпределение се възлага само на топлопреносните
предприятия, като те могат да извършват дейностите по дялово разпределение
самостоятелно или чрез възлагане на търговците, вписани в публичния
регистър по чл.139 а ЗЕ.Съгласно чл.139 в ЗЕ, когато топлопреносното
предприятие или доставчикът на топлинна енергия не са регистрирани по
чл.139а ЗЕ, те сключват писмен договор за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия, които се заплащат от страна на
потребителите към топлопреносното предприятие, а след това –от
топлопреносното предприятие към търговеца, осъществяващ дяловото
разпределение на топлинна енергия.
С оглед на изложеното е неоснователно възражението на ответника за
липса на основание за заплащане на дяловото разпределение на ищеца.
4
Ответникът не оспорва количеството и стойността на топлинната
енергия.Поради това съдът намира, че вземането за главница за топлинна
енергия възлиза в размер на 2072.66 лева за периода от м.05.2016 до
м.04.2018 и 23.89 лева -дялово разпределение за периода от м.10.2016 до
м.04.2018.
По възражението за давност
Основателността на претенциите за главница обуславя произнасяне на
съда по евентуално заявеното възражение за давност.
Вземанията за топлинна енергия се погасяват с 3-годишната давност.В
случая заявлението за издаване на заповед по чл.410 от ГПК е подадено на
13.11.2019, с оглед на което погасени по давност са всички вземания, чиято
изискуемост е настъпила преди 13.11.2016г.
Плащането на месечните фактури се осъществява в 45-дневен срок след
изитане на периода за който са начислени.Тригодишният давностен срок
започва да тече от деня, в който всяко месечно задължение е станало
изискуемо.В случая вземането за м.09.2016 е станало изискуемо на
15.11.2016, поради което не е погасено по давност.Вземането за м. 08.2016 е
станало изискуемо на 15.10.2016, поради което същото е погасено по давност.
Предвид изложеното съдът намира, че вземанията за периода от м.05.2016 до
м.08.2016 са погасени по давност..Видно от извлечение от сметки вземанията
за периода от 01.05.2016 до 30.06.2016 в размер на 75.58 лева са погасени по
давност.Видно от извлечение от сметки вземания за периода м.07-м.08.2016 в
размер на 118.42 лева са погасени по давност.С оглед на изложеното съдът
намира, че вземанията за периода от м..05.2016 до м.08.2016 в размер на 194
лева са погасени по давност.
Предвид изложеното предявеният иск с правно основание чл.422, ал.1
от ГПК във вр . с чл.79, ал.1 от ЗЗД следва да бъде уважен до размера на
сумата от 1878.66 лева за периода от м.09.2016 до м.04.2018, и да бъде
отхвърлен за горницата до пълния предявен размер от 2072.66 лева за
периода от м.05.2016 до м.08.2016г.
Предявеният иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79,
ал.1 от ЗЗД за дялово разпределение следва да бъде уважен за сумата от
5
По иска за лихви за забава
Съгласно чл.32, ал.2 от новите Общия условия от 27.06.2016г.
клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл.32, ал.2 и
ал.3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Ответникът не оспорва начислените стойности за лихви за забава.
Ищецът претендира лихви за забава върху стойността на топлинната
енергия за периода от 15.09.2017 до 31.10.2019г..Доколкото вземанията за
лихви за забава са станали изискуеми след 13.11.2016, същите не са погасени
по давност.Това се отнася и за вземанията за лихви за забава върху дяловото
разпределение.
Предвид изложеното исковете с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК
във вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД следва да бъдат уважени.
По разноските
Крайният изход на делото обуславя присъждане на разноски в полза на
ищеца съобразно уважената част от исковете.Ищецът е реализирал разноски в
исковото производство в размер на 148.09 лева, от които 48.09 лева – за
държавна такса и 100 лева юрисконсултско възнаграждение. Съобразно
уважената част от исковете в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
разноски в исковото производство в размер на 136.14 лева.
Ищецът е реализирал разноски в заповедното производство в размер на
98, 09 лева, от които 48.09 лева – държавна такса и 50 лева –юрисконсултско
възнаграждение.Съобразно уважената част от исковете в полза на ищеца
следва да бъдат присъдени разноски в заповедното производство в размер на
90.17 лева.
Ответникът е реализирал разноски в исковото производство в размер на
250 лева за адвокатско възнаграждение. Съобразно отхвърлената част от
исковете в полза на ответника следва да бъдат присъдени разноски в исковото
производство в размер на 20.17 лева.
Ответникът не е ангажирал доказателства за реализирани разноски в
заповедното производство.На присъждане подлежат само реално направените
6
разноски в съответствие с т.2 от ТР №6/2012 на ОСГТК на ВКС.С оглед на
което в полза на ответника не следва да бъдат присъдени разноски в
заповедното производство.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Т, със седалище и
адрес на управление:гр.С, против М. Н. Н., ЕГН**********, със съдебен
адрес:гр.Садв. Р., искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с
чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, че М. Н. Н. дължи на „Т сумата от
1878.66 лева, главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна
енергия за периода от м.09.2016 до м.04.2018, ведно със законната лихва от
13.11.2019 до изплащане на вземането, 302.70 лева–лихва за забава за
периода от 15.09.2017 до 31.10.2019г., както и суми за извършени услуги за
дялово разпределение в размер на 23.89 лева за периода от м.10.2016 до
м.04.2018 и 5.25 лева – мораторна лихва за периода от 1.12.2016 до
31.10.2019г.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Т, ЕИК, със седалище и адрес на
управление:гр.С, против М. Н. Н., ЕГН**********, със съдебен адрес:гр.С,
чрез адв. Р., иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1
от ЗЗД за горницата над 1878.66 лева до пълния предявен размер от 2072.66
лева, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода
от м.05.2016 до м.08.2016.
ОСЪЖДА М. Н. Н., ЕГН**********, със съдебен адрес:гр.Сда заплати
на „Т на основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата от 136.14 лева- разноски в
исковото производство.
ОСЪЖДА М. Н. Н., ЕГН**********, със съдебен адрес:гр.С да заплати
на „Т сумата от 90.17 лева- разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА „Т, да заплати на М. Н. Н., ЕГН**********, със съдебен
адрес:гр. на основание чл.78, ал.3 от ГПК сумата от 20.17 лева- разноски в
исковото производство.
7
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на
страната на ищееца-„ФДР-Нелбо Инженеринг“ООД.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8