РЕШЕНИЕ
№………
гр.Радомир, 20.03.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – Радомир, гражданска колегия, ІІІ
състав в публичното заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди и
двадесета година, в състав:
Районен съдия : Татяна Тодорова
при секретаря: Илияна Стоева, като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 629 по описа за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по предявен иск от „Ю.Б.“
АД с ЕИК .....със седалище/адрес на управление:***, представлявано
от М.М.– прокурист и П.Н.Д.– изпълнителен директор
чрез пълномощникът им адв. Иванова – САК против „Д.“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище/ адрес на управление:***,
представлявано от С.В. Д. – управител; З.В.
М., с ЕГН ********** *** и Л.И. А. –
Т., с ЕГН ********** ***
В исковата молба се твърди че на
29.02.2008 г., първият ответник издал в полза на ищеца запис на заповед, с
която се задължил безусловно и неотменимо да плати на „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ
БЪЛГАРИЯ“ АД при предявяване на записа на заповед, или на нейна заповед сумата
в размер на 40000.00 лева, ведно с годишна лихва в размер на 10 %. Твърди, че
записа на заповед бил авалиран от останалите две ответници, като с нотариални
покани до ответниците процесната запис на заповед била предявена за плащане.
Сочи, че поради неизплатено задължение по записа на заповед в общ размер от
84000.00 лева, от които: сумата в размер на 40000.00 лева – главница и 44000.00
лева лихва, за ищецът бил налице правен интерес от предявяване на иска. Излага доводи,
че на 11.01.2013 г. в Търговския регистър била вписана промяна в наименованието
на ищеца от „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ“ АД на „Ю.Б.“ АД. Сочат, че задължението
по процесния запис на заповед е в размер на 84000.00 лева, от които: сумата в
размер на 40000.00 лева, представляваща главница и сумата в размер на 44000.00
лева – лихва, дължима за единадесет години, считано от датата на издаване на
записа на заповед, като лихва не претендират в настоящия процес.
Искането към съда е да постанови решение,
по силата на което първият ответник в качеството му на издател и втората и
третата ответницата в качеството им на авалисти, да бъдат осъдени да заплатят
на ищеца сумата в размер на 8794.79 лева – представляваща главница по запис на
заповед от 28.02.2008 г., която е ЧАСТ от общо дължима главница по запис на
заповед от 28.02.2008 г. в размер на 40000.00 лева, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба, като им се
присъдят направените по делото разноски.
В срока за отговор ответника „Д.“ ЕООД е депозирал отговор на исковата молба, в който е заявил
становище, че процесният запис на заповед е нищожен, т.е. невалиден, поради
липса на форма. Излага доводи, че в записа на заповед не е ясен падежа, тъй като
в същия е посочено, че „настоящият запис на заповед може да бъде предявен за
плащане в срок до 29.03.2018 г.“, поради което не било ясно кой точно от
видовете падеж бил уговорен между страните. С оглед на това релевира възражение
за нищожност на записа на заповед, поради липса на установена форма.
В условията на евентуалност е заявил становище, че за
ищеца била преклудирана възможността да изисква плащане по записа на заповед,
тъй като менителничният ефект следвало да бъде предявен за плащане в срок до
една година от издаването й.
В отговора също в условията на евентуалност е заявил становище, че за ищецът е преклудирана
възможността да предяви плащане по записа на заповед, тъй като записа на
заповед бил предявен с повече от една година по-късно от посочената в него дата
на предявяване.
Моли съда да отхвърли предявените
искове като неоснователни и недоказани, като му се присъдят направените по
делото разноски, включително и в случай на прекратяване на производството.
В срока за отговор ответника З.В. М. е депозирала отговор на исковата молба, в който е заявила
становище, че процесният запис на заповед, ведно с менителничното поръчителство
е нищожен, поради липса на установена форма. Излага доводи, че в записа на
заповед не е ясно определен падежа.
В условията на евентуалност е заявила становище, че за
ищеца била преклудирана възможността да изисква плащане по записа на заповед,
тъй като менителничният ефект следвало да бъде предявен за плащане в срок до
една година от издаването й. Сочи, че записа на заповед не бил предявен на
издателя, тъй като приложената към исковата молба нотариална покана не била
връчена надлежно на ответницата, поради това, че същата била залепена, а не
получена лично, поради което твърди, и че не е изискуемо задължението на
авалиста, като съгласно чл.487 от ТЗ, възможността на ищеца да иска изпълнение
била преклудирана.
В отговора също в условията на евентуалност е заявила становище, че за ищецът е преклудирана
възможността да предяви плащане по записа на заповед, тъй като записа на
заповед бил предявен с повече от една година по-късно от посочената в него дата
на предявяване.
Моли съда да отхвърли предявените
искове като неоснователни и недоказани, като и се присъдят направените по
делото разноски, включително и в случай на прекратяване на производството.
В срока за отговор ответника Л.И. А. – Т. е депозирала отговор на исковата молба, в който е
заявила становище, че процесният запис на заповед, ведно с менителничното
поръчителство е нищожен, поради липса на установена форма. Излага доводи, че в
записа на заповед не е ясно определен падежа.
В отговора също в условията на евентуалност е заявила становище, че за ищецът е преклудирана
възможността да предяви плащане по записа на заповед, тъй като записа на
заповед бил предявен с повече от една година по-късно от посочената в него дата
на предявяване.
Моли съда да отхвърли предявените
искове като неоснователни и недоказани, като и се присъдят направените по
делото разноски, включително и в случай на прекратяване на производството.
В съдебно заседание ищцовата
страна се представлява от адв. Н. и адв. П., които поддържат предявените искове
и моли съда да ги уважи, като им се присъдят направените по делото разноски.
В съдебно заседание ответниците
не се явяват и не се представляват. Не вземат становище по иска.
Радомирският
районен съд, след като се запозна с твърденията, изложени в исковата молба,
като обсъди и анализира събраните по делото доказателства и при спазване
разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, от фактическа страна прие за установено
следното:
Видно
от приложената по делото запис на заповед на 29.02.2008 г., с място на
издаване: „Юробанк И Еф Джи България“ АД, гр. София, ул. „Л. о.“ № . ответника „Д.
Л. Транс“ ООД е издал запис на заповед, с който неотменимо безусловно се е
задължил да плати да заплати при предявяване на записа на заповед на „Юробанк И
Еф Джи България“ АД, сега „Ю.Б.“ АД, или на нейна заповед сумата от 40000 лева,
ведно с годишна лихва в размер на 10% върху тази сума, считано от датата на
издаване на записа на заповед. В записа на заповед е посочено, че същият може
да бъде предявен за плащане в срок до 29.03.2018 г. и е платим без разноски и
протест при „Юробанк И Еф Джи България“ АД, Финансов център Люлин окръг, гр.
София, ул. „Л.П.“ № .. Записа на заповед е авалиран
подписан от ответниците Л.И. А. – Т. и З.В. М., при
условията, при които е издаден.
От
приложената по делото нотариална покана до „Д.Л.Транс“ ООД се установява, че
записът на заповед е бил предявен и екземпляр от същата е бил връчен на С.В.Д.,
в качеството на представляващ на ответника „Д. Л. Транс“ ООД на 06.06.2019 г.,
което е видно от заверката извършена върху същата от нотариус Б.К..
По
делото е приложена и нотариална покана до З.В. М. се установява, че на
01.04.2019 г. пред нотариус В. Я. е била представена нотариалната покана, която
е била предявена и връчена на ответницата по реда на чл.47, ал.1 от ГПК – чрез
залепване на уведомление, и при условията на чл.47, ал.5 от ГПК се счита за
връчена на 22.05.2019 г., който факт е удостоверен от нотариуса в приложената
покана. В същата нотариус Янкова е посочила, че на 03.04.2019 г., в 14:00 часа
е посетила посочения в нотариалната покана адрес в гр. Перник, ул. „И.“ № ., но
портата била заключена, нямало звънец, и след като почакала около 15 минути
никой не се появил. Посочено е, че на 20.04.2019 г., в 15:30 часа и на
29.04.2019 г. в 14:30 часа нотариус Я. отново е посетила посочения в поканата
адрес, но при всяко едно от посещенията портата била заключена, никой не се
появил и не получил нотариалната покана. Отразено е също така, че при следващо
посещение от нотариуса на адреса - на
08.05.2019 г. в 16:30 часа, отново не открила лице, което да е съгласно и има
право да получи нотариалната покана, със задължение да я предаде на адреса,
поради което на основание чл.47, ал.1 от ГПК, залепила уведомление на портата
на адреса, в което адресатът се известява, че в нотариалната и кантора е
оставена нотариалната покана, находяща се на адрес в гр. Перник, ул. „Т.“ № . и
може да бъде получена в предвидения двуседмичен срок от датата на залепване на
уведомлението, като екземпляр от същото е пусната и в пощенската кутия. Нотариусът
е посочил, че до 22.05.2019 г. – включително, в работно време на нотариалната
кантора, адресатът на поканата не е явил за да я получи, лицето няма трудов
договор на територията на гр. Перник, поради което на основание чл.47, ал.5 от ГПК след изтичане на срока за получаване е приел, че поканата се счита за
връчена на 22.05.2019 г. Приложено е и уведомлението по чл.47 от ГПК.
Видно
от приложената по делото нотариална покана до ответницата Л.И. А. – Т., се
установява, че записът на заповед е бил предявен и екземпляр от същата е бил
връчен на ответницата на 21.03.2019 г., което е видно от заверката извършена
върху същата от помощник - нотариус Н.Г.. Приложена е и разписка за връчване/получаване
на нотариална покана от 21.03.2019 г.
В хода
на делото, с оглед постъпилите по делото отговори на исковата молба от
ответниците и релевираните в тях възражения, ищецът сочи, че менителничния
ефект е обезпечение по договор за банков кредит – продукт „Бизнес револвираща
линия“ .. от 27.02.2008 г., поради което по делото е
представил и сочения договор за банков кредит продукт „Бизнес револвираща
линия“ .. от 27.02.2008 г., от който е видно, че в чл.8 от
същия страните са договорили за обезпечаване на вземанията по банковата сделка,
кредитополучателя да издаде запис на заповед, авалиран от втората и третата
ответницата. Съгласно представения договор ищецът е предоставил на първия
ответник кредит във формата на револвираща кредитна линия в размер на 40000
лева, който е следвало да бъде ползван в срок от 120 месеца, считано от
откриването на заемната сметка по кредита.
Приложен
е и анекс № 1 от 01.04.2009 г., съгласно който ищецът е намалил сумата на
кредита с 4000 лева, и по този начин общият размер на предоставения кредит е
станал на 36000 лева.
От
приложения анекс № 2 от 25.03.2011 г. се установява, че страните са постигнали
съгласие първият ответник да ползва шест месечен период на облекчено погасяване
на задълженията по договора, а след неговото изтичане, „Д.“ ЕООД ще погасява
кредита заедно с дължимите лихва на равни месечни вноски, в размер, падеж и
срок на погасяване,съгласно приложен към анекса погасителен план. От приложения
към анекса погасителен план се установява, че последната падежна вноска по
договора е на 28.02.2018 г.
От
изслушаната, приета и неоспорена отстраните съдебно икономическа експертиза,
изготвена от вещото лице Б.П., се установява, че в периода от 29.02.2008 г. до
29.12.2009 г. е усвоен договорения кредит за оборотни средства чрез превод по
банкова сметка, ***азмер на 41956.87 лева, по който е
погасена сумата в размер на 33162.08 лева, включваща главница и лихва. Вещото
лице сочи, че след погасяването е останала дължима главница в размер на 8794.79
лева. В заключението вещото лице е посочило, че след направена при ищеца
справка е установило, че на „Д.“ ЕООД са начислени и дължими сумата в размер на
434.40 лева – нотариални такси до 10.06.2019 г., съдебни разноски начислени до
25.02.2016 г. в размер на 90.80 лева, и законна лихва до 29.07.2019 г. в размер
на 10751.61 лева.
Горната
фактическа обстановка съдът прие за установено от събраните по делото писмени
доказателства, както и изслушаната и приета съдебно-икономическа експертиза.
Радомирският
районен съд, като взе предвид изложеното по-горе, от правна страна прие
следното:
За да бъде уважен предявеният иск
ищеца, в качеството му на кредитор при условията на пълно главно доказване
следва да докаже вземането си, основано на
менителничния ефект – съществуването на редовен от външна страна запис на
заповед, подлежащ на изпълнение, а ответникът да обори тези твърдения, като
докаже своите правоизключващи и правопогасяващи възражения, и докаже
възраженията за нищожност на процесния запис на заповед.
В конкретния случай първият ответник – „Д.“ ЕООД е противопоставил
възражения за нищожност на процесния запис на заповед поради липса на форма,
както и неяснота относно падежа.
От приложеният по делото запис на заповед от 29.02.2008 г. се установява,
че същият съдържа безусловно изявление от името на „Д.Л.Транс“ ООД да заплати
на "Юробанк И Еф Джи България " АД или на негова заповед сумата 40000
лева, която е следвало да бъде платена на падежа, определен съгласно чл.486,
ал.1, т.1 от ТЗ, вр.чл.537 от ТЗ - на предявяване, като съгласно предоставената
от закона възможност – чл.487, ал.1, изр.3 от ТЗ, издателят е определил в
записа по-дълъг срок за предявяване за плащане – до 29.03.2018 г. Съдът намира,
че ценната книга отговаря на формалните изисквания на чл.535 от ТЗ, които й
придават значението на запис на заповед (чл.536, ал.1 от ТЗ) и на източник на
вземане по абстрактна менителнична сделка, която съдържа и изявление на ответниците А. – Т. и М., че авалират
задължението за плащане на сумата, за която е издаден записът на заповед.
Буквалният текст на записа на заповед не поражда съмнения относно личността на
издателя и посочва ясно лицето, поело менителничното задължение - „Д.Л.Транс“
ООД, представлявано и подписано от управителя по това време Л.И.А. и авалиран от нея в лично качество, чиято представителна
власт, включително и към датата на издаване на ценната книга (29.02.2008 г.) не
се оспорва, макар и това да е без съществено значение за изхода на спора, с
оглед разпоредбата на чл.462 от ТЗ, предвиждаща, че който подпише менителница
като представител, без да има представителна власт, или като превиши властта
си, се задължава лично по менителницата. Текстът на ценната книга посочва ясно
и лицата поръчителствали плащането по записа на заповед – ответниците
Л.И. А. – Т. и З.В. М., в качеството им на физически лица. Доколкото първата от
тях е действала от една страна в личното си качество и от друга - в качеството
си на законен представител на управляваното от нея търговско дружество-издател,
подписа и за издател и за поръчител са напълно достатъчни, за да се счете за
изпълнено изискването на чл.535, т.7 от ТЗ, както и на чл.484 от ТЗ, още
повече, че съгласно чл.483, изр. второ от ТЗ, поръчителството по записа може да
се даде както от трето лице, така и от лице, чийто подпис вече е сложен върху
менителницата. Наличието на изрично указание в текста на записа на заповед
относно начина на задължаване на двамата поръчители (А. – Т.и М.) с
равнозначния по смисъла на чл.484, ал.1, изр. първо от ТЗ израз „Авалирам настоящия
запис на заповед, при условията при които е издаден”, както и полагането на два
подписа на всеки от ответниците А. – Т. под текста на
документа в посоченото двойно качество, и същия текст от М., включително и със собственоръчното
изписване на трите им имена, също потвърждава редовността и действителността на
менителничния ефект, вкл. и даденото менителнично поръчителство – арг. от
чл.485, ал.2 от ТЗ. Нито един от ответниците, не оспорва автентичността на
който и да е от подписите в текста на ценната книга по реда на чл.193 от ГПК.
Следователно процесният запис на заповед е действителен и е породил правното
действие, към което са били насочени волеизявленията на издателя и на
авалистите му (ответниците).
Издателят на записа на заповед е платец по смисъла на чл.481, вр. чл.538,
ал.1 от ТЗ, а ответниците А.– Т. и М. са авалисти на издателя по записа и съгласно чл.485, ал.1 и
чл.513, ал.1 от ТЗ, поради което и отговарят както издателя и солидарно с него
за плащането на сумата, за която е издаден менителничния ефект, т.е. авалистите
заедно с издателя са преки длъжници (чл.485, ал.1 от ТЗ), а непредявяването на
записа за плащане на издателя в срок не се отразява върху отговорността му,
нито върху действителността на поетото със записа парично задължение, което
следва от чл.514, ал.1 от ТЗ, тъй като приносителят не губи правата срещу
платеца. Това е така, защото предявяването на записа на заповед за плащане на
издателя и на задължените както него (издателя) лица, е право на кредитора. В
случая не е приложима хипотезата на чл.538, ал.2 от ТЗ, когато това право по изключение се обръща и в задължение (включително
и за запазване прекия иск срещу издателя и неговите авалисти), доколкото
задължението за предявяване в едногодишния срок по чл.477 от ТЗ
се отнася само за запис на заповед, платим на определен срок след предявяването
(чл.486, ал.1, т.2 от ТЗ), а в процесния запис на заповед падежът е на
предявяване (чл.486, ал.1, т.1 от ТЗ). В този смисъл е Решение № 817/28.04.2014
г. по гр.д. № 4593/2013 г. на САС. Разширително тълкуване е недопустимо, имайки
предвид ясния смисъл на закона и най-вече изключителния характер на чл.538, ал.2 от ТЗ, което не допуска разширителното му тълкуване, а още по-малко
приложение по аналогия на закона.
Непредявяването на записа за плащане в сроковете по чл.491 от ТЗ вр. чл.537
от ТЗ преклудира правата на кредитора срещу т.нар. регресни длъжници
(джирантите и техните авалисти), но не и срещу преките длъжници - издателят на
записа и неговия авалист, в който смисъл е и т.3 от Тълкувателно решение № 1о
то 28.12.2005 г. на ВКС, по т. д. № 1/2004 г., ОСТК, съгласно която за да е
налице подлежащо на изпълнение вземане, не е необходимо предявяването на записа
на заповед за плащане на издателя на записа на заповед и неговия авалист, и е
без разлика относно начините за определяне на падежа на записа на заповед. След
като за упражняване на правата спрямо лицето (издателя), за което е дадено менителничното
поръчителство, не е необходимо да се извършва определено действие (например
предявяване за плащане на издателя и протест за упражняване на иска към
издателя на записа), а същевременно ответниците са авалисти на издателя по
записа, то и съгласно чл.485, ал.1 и чл.513, ал.1 от ТЗ отговарят както
издателя и солидарно с него, поради което се запазва и без да са извършени тези
действия, и не е необходимо отделно предявяване за плащане на записа на заповед
и на авалиста, а от това следва, че не е необходимо и извършване на протест по
съответния ред и в съответната форма по чл.501, чл.502 и чл.504 от ТЗ в
сроковете по чл.498 вр. чл.537 от ТЗ, за да бъде ангажирана солидарната
отговорност на авалиста по отношение на задължението, поето с менителничния
ефект. Както вече бе посочено, това е необходимо само за отговорността на
джирантите и техните авалисти, но не и за издателят и неговите авалисти,
какъвто е настоящия случай. В случая, приносителят на процесния запис на
заповед е освободен от извършването на протест и тъй като в него е вписана
клаузата „без разноски и протест" - чл.500, ал.1 от ТЗ, като текстът на
цитираната норма „...за да предяви обратните си искове” отново потвърждава, че
непредявяването на записа на заповед за плащане засяга правата на приносителя
само срещу джирантите и техните авалисти, но не и срещу преките длъжници -
издателят на записа (платец) и неговия авалист. Ето защо възраженията на
ответниците, че поради непредявяване в посочения срок в записа на заповед –
29.03.2018 г., поради късно предявяване са неоснователни. Предявяването на
записа на заповед за плащане е условие за настъпване на изискуемостта на
вземането по същия, и в този смисъл с предяването на записа на заповед се
определя неговия падеж и изискуемост. От събраните по делото доказателства се
установи по безспорен начин, че записът на заповед е предявен на първия
ответник, в качеството му на издател на записа на заповед на 06.06.2019 г.,
което не се спори. Ето защо направените от ответниците възражения в тази насока
са неоснователни.
За пълнота следва да бъде отбелязано, че възраженията на ответницата М., че
на нея и е предявен записа на заповед, тъй като нотариалната покана и била
връчена при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, съдът намира същите за
неоснователни, тъй като както бе посочено, не е необходимо предявяване на
записа на заповед на авалистите, каквото качество има ответницата по отношение
на процесния запис на заповед. Въпреки липсата на задължение за това, ищецът е
предявил процесния запис на заповед, връчвайки същия чрез покана на издателя „Д.“
ЕООД на 06.06.2019 г., която покана съдържа и искане
за плащане на сумите по менителничния ефект, включително записът е връчен ведно
с идентична по съдържание покана и на третата ответница – М. на 21.03.2019 г., а на втората ответница на
22.05.2019 г. по реда на чл.47, ал.5 от ГПК – чрез залепване на уведомление.
За да настъпи изискуемостта на вземането по процесния запис на заповед спрямо
всеки от солидарните длъжници-издател и авалисти, същият следва да е надлежно
предявен на издателя. Съдебната практика, както вече бе посочено по-горе приема,
че указанията, дадени в т.3 от Тълкувателно решение № 1 от 28.12.2005 г., по
т.д. № 1/2004 г. на ОСГК се отнасят за запис на заповед, който не е с падеж на
предявяване и тези указания нямат отношение към записа на заповед с падеж на
предявяване, в който смисъл са постановените от ВКС решения по чл.290 от ГПК по
т.д. № 1126/2011 г.,ІІ т.о, по т.д.№1556/2015 г., а съгласно Решение № 206/2015
г. по т.д. № 3701/2013 г. на ВКС, ІІ т.о., предявяването на записа на заповед на
издателя е условие за настъпване изискуемостта на вземането спрямо всеки от
солидарните длъжници –издател и авалисти. При редовно предявен на издателя
запис на заповед с падеж на предявяване, е без значение дали записът на заповед
е предявен на авалиста, в който смисъл са и определение № 349/04.05.2012 г., по
ч.т.д. № 135/2011 г. на ІІ т.о.; определение № 45/13.01.2014 г., по ч.д. № 2880/2013
г. на І т.о., постановени по чл.274, ал.3 от ГПК. Следователно, за да се търси
отговорност на авалиста е необходимо да е настъпила изискуемостта на вземането
– записът на заповед с падеж на предявяване трябва да е предявен за плащане на
издателя, тъй като отговорността на авалиста е производна от тази на издателя,
на който записа на заповед е предявен за плащане на 06.06.2019 г.
Предвид това с поканата до издателя и авалистите, задълженията по записа на
заповед стават изискуеми и по отношение на авалистите, които съгласно чл.513,
ал.1 от ТЗ отговарят солидарно с издателя за плащането на сумата, за която е
издаден записът на заповед, като се има предвид и това, че изискуемостта на
задължението по записа по отношение на авалиста настъпва с настъпване на
изискуемостта на задължението на издателя, защото са преки длъжници (арг. от
чл.485, ал.1 от ТЗ). И тъй като авалистът отговаря солидарно с издателя за
плащането на сумата, то приносителят на записа на заповед може да насочи иска
си и направо към авалиста, без да прибягва до другите задължени по записа лица
(в случая издателят), което следва изрично от чл.513, ал.2 от ТЗ, но настоящия
случай не е такъв. С оглед на това възраженията на ответниците са
неоснователни.
По размера:
Както всяко вземане и претенцията въз основа на запис на заповед може да се
претендира в частичен размер. В този смисъл е определение № 243 от 02.04.2012
г. на ВКС, по ч. т. д. № 864/2010 г., II т. о. Рамките на процеса се определят
от ищеца и той сам решава дали да претендира вземането си в пълен или частичен
размер (чл.6, ал.2 от ГПК). И тъй като, както вече бе посочено съгласно т.3 на
Тълкувателно решение № 1/28.12.2005 г., на ОСТК на ВКС, за да е налице
подлежащо на изпълнение вземане, не е необходимо предявяването на записа на заповед
за плащане, което предявяване по своята правна същност представлява покана за
изпълнение на менителничното задължение и се явява предпоставка само за
поставянето на длъжника в забава и представлява необходимото съдействие от
кредитора за изпълнение на задължението.
Не се спори между страните, че ответникът е извършвал плащания по сключения
по между им договор за банков кредит, обезпечен с процесната запис на заповед,
като е останал и непогасен от първия остатък по същия. В тази връзка нито един
от ответниците не противопоставя възражения за извършено от тяхна страна
плащане по процесния запис на заповед, послужил като обезпечение на договора за
банков кредит. От изслушаната, приета и неоспорена от страните съдебно-икономическа
експертиза се установява по безспорен начин, че първият ответник, в качеството
му на издател на записа на заповед не е погасил сумата в размер на 8794.79
лева, която е дължима.
При установената редовност на процесния запис на заповед, с изискуемото по
чл.535 от ТЗ съдържание, надлежното предявяване за плащане и непогасяването на
менителничния дълг чрез плащане, обосновават основателността на предявения иск,
поради което първият ответник в качеството му на издател и втората и третата
ответница в качеството им на авалисти, следва да бъдат осъдени да заплатят на
ищеца солидарно сумата в размер на 8794.79 лева – представляваща част от обща
главница в размер на 40000 лева по запис на заповед от 28.02.2008 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба – 31.7.2019 г. до окончателното и изплащане.
По разноските:
С оглед
изхода на делото върху ответниците следва да бъдат възложени сторените от ищеца
разноски, за което е представил и списък разноските и са в размер на 1197.17
лева, от които 351.79 – държавна такса; адвокатско възнаграждение в размер на
645.38 лева и депозит за вещо лице в размер на 200.00 лева.
Воден
от горното Радомирският районен съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „Д.“ ЕООД, с
ЕИК *********, със седалище/ адрес на управление:***, представлявано от С.В. Д.
– управител, в качеството му на издател; З.В.
М. , с ЕГН ********** ***, в качеството и на авалист и Л.И. А. –
Т., с ЕГН ********** ***, в качеството и на авалист
да
заплатят солидарно на „Ю.Б.“
АД с ЕИК .....със седалище/адрес на управление:***,
представлявано от М.М.– прокурист и П.Н.Д.–
изпълнителен директор сумата в размер на 8794.79
(осем хиляди седемстотин деветдесет и четири лева и седемдесет и девет
стотинки) лева – представляваща част от обща главница в размер на 40000
лева по запис на заповед, издаден на 28.02.2008 г.от Д.“ ЕООД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на исковата молба – 31.7.2019 г. до окончателното и
изплащане.
ОСЪЖДА „Д.“ ЕООД, с
ЕИК *********, със седалище/ адрес на управление:***, представлявано от С. В.Д.
– управител, З.В. М. , с ЕГН **********
*** и Л.И. А. – Т., с ЕГН **********
*** да
заплатят солидарно на „Ю.Б.“
АД с ЕИК .....със седалище/адрес на управление:***, представлявано
от М.М.– прокурист и П.Н.Д.– изпълнителен директор сумата
в размер на 1197.17 (хиляда сто
деветдесет и седем лева и седемнадесет стотинки) лева – представляваща
разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд гр. Перник в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала,
Секретар:/И.С./