Решение по дело №372/2024 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на чл. 63в от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.

Делото е образувано по касационната жалба на Агенция „Пътна инфраструктура“ против Решение № 55 от 01.02.2024 г., постановено по нахд дело № 584/2023 г. по описа на Районен съд гр. Пазарджик, с което е отменен Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата № ********** , издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“, с който на Ц. Х. А. от гр. Троян, [жк], вх. Г, ет. 02, ап. 006, за нарушение на чл. 102, ал. 2 от Закона за движение по пътищата, на основание чл. 179, ал. 3б от същия закон е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2500 лева.

Касаторът – Агенция „Пътна инфраструктура“ – претендира да бъде отменено обжалваното решение и да бъде потвърден електронният фиш. Алтернативно моли, ако съдът счете наложената санкция за несъразмерна, да определи такъв размер, който да отговаря на принципите за съразмерност, ефективност и възпиращ ефект. Излага съображения за нарушения на материалния закон. Поддържа жалбата чрез процесуалния си представител в проведеното съдебно заседание и в подадено преди него писмено заявление. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и възразява за прекомерност на насрещната претенция.

Ответникът – Ц. Х. А. – оспорва жалбата чрез процесуалния си представител в проведеното съдебно заседание, както и в подадено преди него писмено становище. Сочи доводи за законосъобразността на първоинстанционното решение.

Прокурорът представя заключение за основателност на жалбата. Моли да бъде отменено решението на районния съд и евентуално да бъде определена пропорционална санкция.

Жалбата е допустима, като подадена в законоустановения срок от страна в първоинстанционното производство, което е приключило неблагоприятно за нея.

Районният съд е отменил електронния фиш, като е приел, че е налице нарушение, тъй като действително не е заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, но същата е само за сегмент № ********** и за процесния товарен автомобил се равнява едва на около 2,00 лв. Затова приемайки, че наложената имуществена санкция от 2 500 лв. е несъразмерна на незначителната сума от 2,00 лв., с която е ощетен държавния бюджет, съдът е отменил електронния фиш.

Настоящият касационен състав изцяло споделя изводите на първоинстанционния съд.

Действително, при изчисление на изминатото разстояние от процесния товарен автомобил с общодостъпния тол калкулатор, находящ се на интернет страницата tollpass.bg е видно, че неплатената тол такса действително е в изключително незначителния размер от около два лева. При това положение е несъмнено, че е налице пълно несъответствие между наложената имуществена санкция и неплатената такса.

Безспорно в случая е нарушен принципът на съразмерност и това в максимална степен се потвърждава от Решението на Съда на Европейския съюз от 21.11.2024 г. по дело С-61/23, според което в член 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, изменена с Директива 2011/76/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2011 г. изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност чрез заплащане на "компенсаторна такса" с фиксиран размер. Тоест фиксираният в чл. 179, ал. 3б от ЗДвП размер от 2500 лв. на глобата за собственик на товарен автомобил, за който не е платена дължимата тол такса, сам по себе си води до непропорционалност, доколкото възпрепятства определянето на съответстващо на тежестта на нарушението наказание, без възможност да се отчетат конкретните обстоятелства по случая. В настоящия казус, налагането на фиксираната в закона глоба от 2 500 лв. очевидно не съответства на ниската обществена опасност на извършеното административно нарушение.

Неоснователни са възраженията на касатора.

Несъстоятелен е доводът, че съдът, като е отменил електронния фиш е преувеличил изискването за съизмеримост, като не е отчел, че наказанието следва да окаже и своите ефективност и възпиращо действие. Действително чл. 12 от ЗАНН предвижда като цели на наказанието да се въздействува възпитателно и предупредително, както върху нарушителя, така и върху останалите граждани. Но тези цели не могат да бъдат постигнати при констатираната в случая несъразмерност между ниската обществена опасност на нарушението, в сравнение с изключително високата предвидена в закона и наложена глоба, която безспорно е явно несправедлива. Напротив, евентуалното потвърждаване на електронен фиш при такава несъразмерност на тежестта на нарушението и санкцията за него не би имало възпитателен и предупредителен ефект, а би създало чувството за незаконосъобразност и несправедливост и съответно не би засилило желанието да се спазват законовите правила.

Неоснователно е и становището за законосъобразност на електронния фиш, предвид посочената в него законова възможност за анулирането му посредством заплащане на компенсаторна такса. Тази възможност не може да санира наложеното прекомерно наказание, както следва от Решението на СЕС от 21.11.2024 г. по дело С-61/23: "... правната уредба относно "компенсаторната такса" също би потвърдила непропорционалния характер на разглежданата в главното производство система от наказания с оглед на целите, посочени в правната уредба на Съюза ...".

Независимо от горното е налице и друго самостоятелно и достатъчно основание за отмяна на електронния фиш.

Разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП в редакцията й действала до 12.02.2024 г., т.е. както към момента на извършване на нарушението и издаване на електронния фиш, така и към момента на подаване на първоинстанционната жалба е предвиждала следното:

Чл. 189ж. (Нов – ДВ, бр. 105 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г.) (1) При нарушение по чл. 179, ал. 3, установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3, може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данни за: мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на пътното превозно средство, собственика или вписания ползвател, описание на нарушението, нарушените разпоредби, възможността за заплащане на таксата по чл. 10, ал. 2 от Закона за пътищата, размера на глобата, срока и начините за доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура".

Тоест разпоредбата не е предвиждала за нарушения по чл. 179, ал. 3б, каквото е процесното да бъде издаван електронен фиш. Възможността за издаване на електронен фиш за нарушения от вида на процесното е предвидена в чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП, много след като е извършено процесното нарушение, за което е съставен електронен фиш.

Следователно, след като в нарушение на закона е издаден електронен фиш, вместо нарушението да бъде установено със съставяне на АУАН и евентуално санкционирано с издаване на НП, то в максимална степен са нарушени административнонаказателно производствените правила и издаденият фиш подлежи на отмяна.

Несъстоятелни са исканията за изменение на електронния фиш чрез налагане на по-лека санкция. От една страна, във фиша липсват констатации относно действителния размер на неплатената тол такса, което препятства съда евентуално да определи пропорционален и справелив размер на наказанието. От друга страна, издаването на електронен фиш вместо наказателно постановление в пълна степен нарушава правото на защита на наказаното лице, в който случай единствената законова възможност е пълна отмяна на фиша.

Предвид гореизложеното, е безспорно, че районният съд е спазил материалния закон и правилно е отменил електронния фиш. Затова, като законосъобразно, първоинстанционното решение следва да бъде оставено в сила.

По изложените съображения съдът

 

Р Е Ш И:

 

Оставя в сила Решение № 55 от 01.02.2024 г., постановено по нахд дело № 584/2023 г. по описа на Районен съд гр. Пазарджик, с което е отменен Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата № ********** , издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“, с който на Ц. Х. А. от гр. Троян, [жк], вх. Г, ет. 02, ап. 006, за нарушение на чл. 102, ал. 2 от Закона за движение по пътищата, на основание чл. 179, ал. 3б от същия закон е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2500 лева.

Решението е окончателно.