РЕШЕНИЕ
№
гр. Ловеч, 21.05.2009г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ЛУКОВИТСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, в открито заседание на двадесет
и първи май две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: П. П.
при участието на секретаря С.Т., като разгледа докладваното
от съдията а.н.д. № 119 по описа за
2010г.,
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА И.Ю.А.,***, български гражданин, със средно
образование, неженен, безработен, неосъждан, с ЕГН **********, за виновен в
това, че на 20.12.2009г., около
00.30ч., в ресторант „Амигос”, в гр. Луковит, по хулигански подбуди причинил
лека телесна повреда, изразяваща се в болка и страдания, без разстройство на
здравето, на Стоян Пламенов Бочев, като го ударил с юмрук в областта на лицето
и дясното око – престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. с чл. 130, ал. 2 НК,
като на основание чл. 78а НК го ОСВОБОЖДАВА от наказателна отговорност и му НАЛАГА
административно наказание „глоба” в размер на 500 лв.
Решението може да се обжалва и протестира пред Ловешкия окръжен съд, в 15-дневен
срок от днес – за обвиняемия и от съобщаването му – за РП - Луковит.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Мотиви
на решението по а.н.д. № 119 описа на Луковитския районен
съд за 2010г.
Производството
по делото е образувано е по мотивирано постановление на прокурор от РП
– Луковит, с което се предлага И.Ю.А.,
с ЕГН **********, обвиняем по досъдебно
производство № ЗМ-11/2010г. по описа на
РУ на МВР-Луковит, да бъде
признат за виновен в това, че на 20.12.2009г.,
около 00.30ч., в ресторант „Амигос”, в гр. Луковит, по хулигански подбуди
причинил лека телесна повреда, изразяваща се в болка и страдания, без
разстройство на здравето, на Стоян Пламенов Бочев, като го ударил с юмрук в
областта на лицето и дясното око – престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. с
чл. 130, ал. 2 НК, и да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание „глоба”.
РП – Луковит не изпраща
представител в съдебно заседание.
Обвиняемият И.Ю.А. не взема конкретно становище по
направеното от прокуратурата предложение, като същият не се счита за виновен. В дадената му последна дума заявява съдът да
вземе решение според собствената си преценка.
От фактическа страна съдът приема за установени
следните обстоятелства:
На 20.12.2009г.,
около 22,00 часа свидетелите Цветелин Тошков Петров и Ивелин Георгиев Лазаров
посетили ресторант „Амигос” в гр. Луковит, като последният седнал на маса при
свои приятели, а Петров се настанил на сепаре, находящо се до бара на
заведението, в компанията на свидетелката Силвия Цветанова Стоянова и други
момичета. По късно, към тях се присъединили обвиняемият И.Ю.А.
и свидетелят Здравко Методиев Иванов /двамата от с. Торос/ и си поръчали кана
бяло вино, като до края на присъствието си в ресторанта те изпили няколко кани
вино. Свидетелят Стоян Пламенов Бочев работел като сервитьор в ресторанта, и през
същата вечер, за времето от 19,00 до 02,00 часа, бил на смяна. През това време
в заведението присъствала и свиделелката Величка Евтимова Йотова, която била
управител на ресторант
„Амигос”. Според свидетелите Стоянова, Бочев и Йотова, още при пристигането си в
ресторанта, обвиняемият бил във видимо нетрезво състояние. Малко след полунощ,
присъстващите на сепарето станали да танцуват около него, а обвиняемият А. се качил да играе
върху масата. Забелязала това, Величка Евтимова Йотова, като управител
на ресторанта, отишла
при него, направила му забележка и го помолила да слезе от масата, защото
същата била стъклена и имало опасност да се счупи. Обвиняемият обаче не
изпълнил молбата и продължил да танцува на масата, поради което управителката
потърсила съдействие от свидетеля Иванов, с когото обвиняемият
пристигнал в заведението, който успял да го убеди да слезе от масата. Малко
след това, обвиняемият А. се опитал да извика сервитьора Стоян Бочев, за да
направи поръчка. Последният не се явил веднага, но когато отишъл до обвиняемия
и се навел над рамото му, за да чуе какво ще поръча, И.А. му казал да се маха и едновременно с това му нанесъл удар с външната
част на ръката си в областта на дясното око. Веднага след това дошла
управителката на заведението и казала, че ще извика полиция, след което
обвиняемият А., без да си плати сметката, излязъл от заведението, последван от
останалите членове на компанията, установила се на сепарето. Те били застигнати
на паркинга пред заведението от сервитьора Стоян Бочев и управителя Величка
Йотова, където по настояване на последните, свидетелите Иванов и Лазаров платили по
20 лв., след което си тръгнали.
От съдебно-медицинската
експертиза се установява, че в резултат на нанесения му удар, на свидетеля Стоян
Бочев са причинени кръвонасядане в областта на дясната буза, силно изразен
периорбитален хематом и оток на клепачите на дясното око, които по своята
медико-биологична същност представляват увреждания, причинили болка и страдание
без опасност за здравето.
Горната фактическа обстановка съдът прие за
установена въз основа на всички събрания в хода на досъдебното производство доказателствен
материал, като събраните в хода на същото производство доказателства са не
противоречиви, взаимно допълващи се и анализирани в своята съвкупност не
налагат различни изводи. Както свидетелите Стоян Бочев и Величка
Йотова, които са от персонала на заведението, така и свидетелите Здравко Иванов
и Силвия
Стоянова, който са били на сепарето с обвиняемия, казват, че И.А. се качил да играе на масата. Относно
нанесения удар по лицето, съдът кредитира показанията свидетеля Стоян Бочев, независимо
че последният се явява и пострадал, защото те са вътрешно непротиворечиви и кореспондират
с останалите, свидетелски показания. Свидетелката Величка Йотова също
казва, че е видяла, как след като извикал Стоян Бочев, обвиняемият /„момчето от
с. Торос”/ го ударил с юмрук в лицето. Косвени доказателство за това, че
подсъдимият е ударил Стоян Бочев се съдържат в показанията на свидетеля
Цветелин Петров, който когато попитал Стоян Бочев защо се държи за лицето, последният
му отговорил, че И.А. го ударил.
Същият свидетел казва, че в това време останалите момчета от компанията да
питат И.А. защо се излага.
Непосредствено
след инцидента пострадалият Стоян Бочев посетил Центъра за спешна медицинска
помощ към „Многопрофилна болница за активно лечение – Луковит” ЕООД, където бил
прегледан и му била поставена съответната диагноза, за което му било издадено
медицинско свидетелство изх. № 932/21.12.2009г. Заключението на вещото,
изготвено въз основа на последния медицински документ, е обосновано, и според
същото причинените на Стоян Бочев травматични увреждания са му причинили болка
и страдание, без опасност за здравето.
От
така установената фактическа обстановка настоящата инстанция приема от правна
страна следното:
Обвиняемият И.Ю.А. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. с чл. 130, ал. 2 НК
От обективна страна обвиняемият на 20.12.2009г.,
около 00.30ч., в ресторант „Амигос”, в гр. Луковит, по хулигански подбуди причинил
лека телесна повреда, изразяваща се в болка и страдания, без разстройство на
здравето, на Стоян Пламенов Бочев, като го ударил с юмрук в областта на лицето
и дясното око.
Обвиняемият
е осъществил деянието чрез действие, изразяващо се в нанасяне на удар с юмрук в
областта на лицето на пострадалия. Деянието е предхождано от хулигански
действия, тъй като малко преди извършването му обвиняемият е се държал
непристойно на обществено място, танцувайки на една от масите в ресторанта,
въпреки забележките и молбата на управителя на заведението да слезе. Подобно
поведение е непристойно, грубо нарушава обществения ред и е израз на явно неуважение
на обществото. То е в дълбок разрез с установения порядък и е израз на открито неуважение
към личността.
С
деянието на пострадалия са нанесени болки и страдания, без разстройство на
здравето. В резултат на упражненото физическо въздействие върху пострадалия,
последният е изживял неприятно усещане, продължило през относителен период от
време.
От
субективна страна деянието е извършено виновно във форма на вината пряк умисъл. Обвиняемият
е съзнавал общественоопасния характер на деянието, съзнавал е че извършва
непристойни действия, едно от които е нанесеният на пострадалия удар,
предвиждал е удара на пострадалия по лицето. С деянието си обвиняемият е целял
да покаже явното си неуважение към обществото като, макар да е предвиждал и
настъпилите от деянието болки и страдания, претърпени от пострадалия,
обвиняемият се отнасял с безразличие към тяхното настъпване.
Като
смекчаващо отговорността обстоятелство съдът отчете чистото съдебно минало на
обвиняемия и младата му възраст. Отегчаващи наказателната отговорност
обстоятелства не бяха установени.
Съдът,
след като съобрази квалификацията на деянието и данните за личността на извършителя
прецени, че по отношение на обвиняемия И.Ю.А. са налице предпоставките за приложение
на чл. 78а НК, поради което същият следва да бъде освободен от наказателна
отговорност и му бъде наложено административно наказание „глоба”. Като отчете
наличие единствено наличието на смекчаващи отговорността обстоятелства, ниската
степен обществена опасност на обвиняемия, както и неговото имотно състояние
/безработен/ съдът прецени, че в случая целите на административното наказание,
предвидени в нормата на чл. 12 ЗАНН, биха се постигнати с налагане на
административно наказание размер към минималния предвиден в закона. Затова
съдът наложи на обвиняемия административно наказание глоба в размер на 500лв.
Съдът
прецени, че така наложеното на обвиняемия наказание е съответно на извършеното
от него деяние и ще постигне целите както на генералната и най-вече на
специалната превенция предвидени в ЗАНН.
По
изложените мотиви, съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: