М О Т И В И
към присъда №28/21.10.2016г.
по НОХД №278/2016 г.
по описа на Окръжен съд гр.Силистра
Окръжна прокуратура- гр. Силистра е
внесла обвинителен акт срещу
Х.Б. /Ва.Н./, За това, че :
На 18.10.2016 г. около 12,40 часа, по
бул. „В. Търново“ в гр. Силистра е предложил подкуп - пари в размер на 5 /пет/
евро - една банкнота с номинал от 5 /пет/ евро сериен № SA7069216163 /левова
равностойност 9,78 лв./ на полицейски орган по смисъла на чл.57, ал.1 от ЗМВР –
И.Д.Л. на длъжност „младши автоконтрольор“ в РУ МВР гр. Тутракан, за да не
извърши действие по служба - да не извърши полицейска проверка на документи на
водача и на състава от превозни средства - влекач „Мерцедес“, модел „Аксор
1840“ с турски per. № 31 ARP59, с полуремарке с турски per. №31 F 8469 -
престъпление по чл. 304а от НК, във вр. с чл. 304, ал.1 НК,
Наказателното производство е
образувано като Бързо производство.
Нааправено е искане от страна на подсъдимия и неговия процесуален
представител за разглеждане на съдебното производство по реда по реда на глава ХХVІІ от НПК. С разпореждане
за насрочване на делото съдът промени реда за разглеждане на съдебното
производство от този по гл.24, в такъв по реда на гл. 27 от НПК.
Направени са изявления на подсъдимият, че признава фактите
описани в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласява да не се
събират доказателства за тези факти в съдебното производство. На подсъдимият Б. са разяснени правата и е уведомен, че направените от него
самопризнания и събраните на досъдебното производство доказателства, които ги
подкрепят, ще се ползват при постановяване на присъдата, съгласно чл.372 ал.І
от НПК.
След
провеждане на съкратено съдебно следствие и след определение на съда, с което е
констатирано, че самопризнанията на подсъдимия и описаните факти в обстоятелствената
част на обвинителния акт се подкрепят от събраните по досъдебното производство
доказателства, е даден ход на съдебните прeния.
В съдебно заседание прокурорът
поддържа обвинението. Счита за доказано, че подсъдимият е извършила
престъпление по чл. 304а от НК, във вр.
с чл. 304, ал.1 НК. Иска се съдът да наложи наказание по вид „Лишаване от свобода”
в минимален размер , което следва да се редуцира и се приложи разпоредбата на
чл.66 от НК, като така редуцираното наказание бъде с отложено изпълнение за три
години изпитателен срок. Наказанието
„глоба“ следва да бъде също в минимален размер. Вещественото
доказателство следва да се отнеме в полза на държавата.Да бъде отменена
забраната за напускане пределите на Р България.
Защитникът на подсъдимия се
солидаризира със становището на публичния обвинител, иска се съдът да наложи наказание в минимален размер лишаване от свобода – така определено след
съответната редукция и с прилагане разпоредбата на чл.66 от НК, предвид чистото
съдебно минало, осъзнаването на вината, обремененото семейно положение.
В даденото му право на последна дума
подсъдимият заявява, че дълбоко съжалява за станалото. Моли за минимално
наказание.
Съдът,
като взе под внимание направените от подсъдимият по реда на чл. 371, т. 2 от НПК
самопризнания в съдебно заседание и прецени събраните и приобщени по делото
писмени доказателства и доводите на страните, приема за установено следното от
фактическа страна:
На 18.10.2016 г. на територията на РУ
МВР Силистра е провеждана специализирана полицейска операция по контрол на
движението по пътищата. В нея участвали и полицейските служители И.Л. и Д.Р. -
полицейски инспектори в група „Охранителна полиция“ при РУМВР Тутракан. Около
обяд те заели пост до входа на завод „Метал“ по бул. „Велико Търново“ в гр.
Силистра. Около 12,30 часа св. Раев видял задаващ се товарен автомобил и подал
сигнал за спиране със стоп-палка. Раев е бил облачен в полицейска униформа, а в
близост на пътя се е намирал и служебния автомобил с полицейския опознавателни
знаци - лампа и маркировка.
Към автомобила подходил св. И.Л. и
след като се представил попитал дали водача говори български език, тъй като
автомобила бил с турски регистрационни табели. Водачът не отговорил на
български и от думите и жестовете му св. Л. разбрал, че не владее български
език. С жест разпоредил да се загаси двигателя на камиона и да слезе. Л. и Р.
се изтеглили от платното и застанали пред кабината на камиона. В това време
обвиняемият слязъл и се насочил след св. Л. В това време св. Л. се обърнал и
забелязал как с протегната ръка, в която имало банкнота, обвиняемия посяга към
външен джоб на служебната жилетка като казвал нещо на неразбираем за
свидетелите език. Лазаров се отдръпнал назад и банкнотата паднала на земята.
От страна на Л.и Р.са предприети
действия по запазване на местопроизшествието и уведомяването на оперативния
дежурен за случилото се. Бил е извършен оглед на местопроизшествието при който
като веществени доказателства е била фиксирана и описана със съответния номер и
иззета една банкнота от 5 евро - протокол за оглед на местопроизшествие с
препис и фотоалбум л. 2-8 от ДП.
Видно от Експертна справка №
101/18.10.2016 г. предоставените за изследване банкнота е законно платежно
средство, т.е. тя е истински.
Описаната фактическа обстановка се
установява от обясненията на подсъдимия,
свидетелство за съдимост показанията на свидетелите св. Д.А. и св. Л., Р., К. и И..,
експертна справка, писмени доказателства относно назначенията на полицейските
служители, техните права и задължения и др..
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Изложената фактическа обстановка
съдът прие за установена въз основа на самопризнанията на подсъдимия по реда на
чл. 371, т. 2 от НПК и приетите по делото доказателства, събрани в хода на
проведеното ДП- БП № 6518 ЗМ-117/2016 г.
по описа на РУ МВР Силистра.
Гореописаните доказателства, обсъдени
в своята съвкупност и поотделно, по безспорен и категоричен начин установяват
описаната фактическа обстановка в обвинителния акт, авторството на деянието и
вината на подсъдимия Х.Б..
От обективна страна:
Предвид събраните по делото
доказателства категорично се установява, че подсъдимият Б. е извършил
престъплението, за което му е повдигнато обвинение. С деянието си подс. Х.Б. /B.
Н./ е осъществил престъпление по чл. 304а, вр. с чл. 304, ал.1 от НК.
Законодателят е разграничил няколко
различни форми на изпълнителното деяние на престъплението „квалифициран активен
подкуп“. Това са: предлагане, обещаване, даване на подкуп. Сам по себе си
подкупът по чл. 304а НК е някакъв дар или каквато и да е облага за определената
категория лица: длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение, вкл.
съдия, съдебен заседател, прокурор или следовател, на полицейски орган или
разследващ полицай, която облага не им се следва и предлагането, обещаването
или даването е за да се извърши или да не се извърши действие по служба или
загдето е било извършено или не е било извършено такова действие ако обратното
се е налагало по силата на службата. В настоящия случай става въпрос за първата
законова хипотеза - предлагане на подкуп. Това налага предварителното
изяснявяне на съдържанието на употребеният от законодателя глагол „предложи“.
Предлагането на подкуп като едно от изпълнителните деяния на активния подкуп
представлява съзнателна проява, изразяваща пряко и недвусмислено намерението на
дееца да предостави във фактическа власт облага, която следва да е и достатъчно
конкретна, както и обвързаност на това предложение с целта да се мотивира
длъжностното лице да пренебрегне служебните си задължения, да действа в ущръб
на службата.
Според „Тълковен речник“ на
издателство "Наука и изкуство", допълнено и преработено четвърто
издание от 1997 г., „предлагам“ граматически следва да се тълкува като:
поднасям, слагам нещо пред някого; изявявам готовност да платя.
Известно е от правната теория и
непротиворечивата съдебна практика на ВС и ВКС, че деецът отговаря за
престъплението „активен подкуп“ не само когато даде дар и длъжностното лице
получи този дар, или каквато и да е облага на длъжностно лице, за да извърши
или да не извърши или загдето е извършило, или не е извършило действие по
служба, но и когато деецът предложи дар (облага). Вярно е, че при даването на
дара е необходимо получаването му от длъжностното лице, докато при
предложението е достатъчно от фактическа страна деецът да е индивидуализирал и
обективирал волята си чрез конкретни фактически действия за предоставянето на
облагата.
В разглеждания случай подс. Х.Б. /B.H./
по ясен и недвусмислен начин е предложил на полицейския служител И.Д.Л. сумата
от 5 евро, която е принципно неследваща му се облага. Това е станало чрез
конклудентни действия, по начин, който полицейския служител е възприел като
нещо ясно и конкретно и което от друга страна е нередно, неетично,
противозаконно и изразяваща пряко и недвусмислено намерението на обвиняемия да
предостави във фактическа власт облага /пари/, които не се следват от
естеството на службата, за да пренебрегне своите служебни задължения и да не
извърши полицейска проверка на документите му като водач и документите на МПС,
което е управлявал влекач „Мерцедес“, с турски per. № 3<1 ARP59, с
полуремарке е турски per. № 31 F 8469.
Тъй като извършеното престъпление е
формално, то е довършено със самото осъществяване на изпълнителното деяние.
Подсъдимият е осъществил изпълнителното деяние и то се е изразило в оставяне на
банкнотата .От обективна страна валутата
„евро“ е паричната единица на еврозоната, включваща понастоящем 18 държави от
Европейския съюз. Нейният курс към българския лев е фиксиран, съгласно чл. 29,
ал.2 от ЗБНБ като 1 EUR=1.95583 лв. Или левовата равностойност на предмета на
престъплението е 9,78 лв. Предложената банкнота представлява законно платежно
средство, което се доказва от приложената експертна справка.
От субективна страна:
От субективна страна деянието е извършено при пряк умисъл като форма на
вината. Обвиняемият е съзнавал обществено опасния характер на деянието,
предвиждал е неговите обществено опасни последици и е искал настъпването им.
С оглед на всичко изложено по-горе,
съдът счита, подс. Х.Б. /B.Н. е осъществил престъпление по чл. 304а, вр. с чл.
304, ал.1 от НК.
Относно определеното наказание:
При определяне на наказанието, което
следва да се наложи на подсъдимият, съдът се ръководи от разпоредбата на чл. 36
от НК относно целите на наказанието, съобразявайки предвиденото от закона
наказание за извършеното престъпление, както и императивната разпоредба на чл.
373, ал. 2 от НПК, според която норма в случаите по чл.372, ал.4 от НПК,
какъвто е настоящия, при постановяване на осъдителна присъда съдът определя
наказанието при условията на чл.58а от НК. Според редакцията на чл. 58а, ал. 1
от НК при постановяване на осъдителна присъда в случаите по чл.373, ал.2 НПК,
съдът определя наказанието лишаване от свобода като се ръководи от разпоредбите
на общата част, т.е. при условията на чл. 54 от НК и намалява така определеното
наказание с една трета. Според разпоредбата на чл.58а, ал.4 от НК в случаите,
когато едновременно са налице условията на ал. 1 и условията на чл. 55 от НК,
съдът прилага само чл. 55 от НК, ако е по-благоприятен за дееца.
Съдът приема като смекчаващите отговорността обстоятелства
чистото съдебно минало, осъзнаването на вината, ниската обществена опасност на
дееца, положителните характеристични данни с които разполага.
Съдът не установи като отегчаващо
отговорността обстоятелство.
Причините за извършване на
престъплението са принизено правосъзнание, недостатъчни морално-волеви
задръжки.
Настоящият състав намира, че
направеното самопризнание не трябва да се преценява като смекчаващо вината
обстоятелство, доколкото то е основание за разглеждане на делото по реда на
Глава 27 от НПК. Освен това, съгласно съдебната практика (Решение №
1085/30.12.2005 г. по н. д. № 577/2005 г., ВКС, III н.о.) самопризнанието
представлява смекчаващо вината обстоятелство само когато има процесуална
стойност. Такава то няма в конкретния случай.
Поради това не е налице превес
смекчаващите отговорността обстоятелства. Съдът прецени при тези обстоятелства,
че не може да приложи чл. 55 от НК при определяне на наказанието, тъй като не
са налице изключителни или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства.
На основание чл. 304а, вр. е чл. 304,
ал.1 НК вземайки предвид доказателствата по делото, обществената опасност на
извършеното и на подсъдимия, липсата на изключителни смекчаващи и липсата
отегчаващи вината обстоятелства, съдът определи наказание лишаване от свобода
за срок от ЧЕТИРИ И ПОЛОВИНА МЕСЕЦА,
което на основание чл. 373, ал.2 от НПК и чл. 58а, ал. 1 от НК намали с 1/3 до
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ТРИ МЕСЕЦА И ГЛОБА В РАЗМЕР НА ДВЕСТА ЛЕВА.
Съдебният състав намира, че така определеното наказание е справедливо и ще
изпълни целите на наказанието - да се поправи и превъзпита подсъдимия, да му
окаже необходимото сплашващо въздействие и да се въздейства предупредително и върху
останалите членове на обществото.
Да се освободи ли подсъдимият от изтърпяване на наказанието и какъв да
бъде изпитателния срок при евентуално условно осъждане:
Съдът прецени, че определеното наказание може да
бъде отложено по реда на чл. 66, ал. 1 от НК. Подсъдимият Б. към момента на
извършване на престъплението е неосъждан,
на лице са основанията за прилагане на тази норма. Съдът определи срока за отлагане изтърпяване
на наказание в минимален размер от три години, предвид характера и тежестта на
противоправните последици от деянието.
По мярката за неотклонение:
Съгласно чл. 57 от НПК, мерките за
неотклонение се вземат с цел да се попречи на обвиняемия да се укрие, да
извърши престъпление или да осуети привеждането в изпълнение на влязлата в сила
присъда. Като взе предвид наложеното наказание на подсъдимия, на основание чл.309 ал.4 от НПК, съдът отмени мярката за
неотклонение „Задържане под стража” за 72 часа взета по реда на чл.64 ал.2 от НПК с Постановление на ОП Силистра от 19.10.2016г. спрямо подсъдимия Х.Б. /В.Н./,
с установена по делото самоличност и подсъдимия и го освобожди в съдебната
зала. Отмени наложената забрана за
напускане на пределите на Република България на подсъдимия Х.Б. /В.Н./,с
установена по делото самоличност наложена
постановление на ОП Силистра от 19.10.2016г. изх. №1637/16.
Съдът присъди
Х.Б. със снета по делото самоличност да заплати по сметка на Силистренски ОС
направените разходи в хода на съдебното производство в размер на 70 лв.
/седемдесет лева/.
Съдът се произнесе и по веществените
доказателства по делото - 1 бр. банкнота с номинал с номинал от 5 /пет/ евро сериен №
SA7069216163 /левова равностойност 9,78 лв./ след влизане на присъдата в сила се отнема в
поза на държавата.
Воден от изложеното, съдът постанови
присъдата си.