№ 245
гр. Варна, 29.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Мая В. Нанкинска
Членове:Трайчо Г. Атанасов
Ерна Якова-Павлова
при участието на секретаря Невена Ст. Братоева
в присъствието на прокурора М. Ал. Г.
като разгледа докладваното от Мая В. Нанкинска Въззивно частно
наказателно дело № 20233100601272 по описа за 2023 година
Предмет на въззивното производство е решението по ЧНД 3407/2023г. на
ВРС, постановено на 07.09.2022г., с което Г. Д. Д. е бил настанен на
задължително стационарно лечение в специализирано здравно заведение на
основание чл.157 и сл. от ЗЗ.
Въззивното производство е образувано по жалба на Д., в която се иска
отмяна на решението предвид обстоятелството, че не е налице социалния
критерий за настаняване на принудителна лечение. В условие на евентуалност
се прави искане за промяна на лечебното заведение, където да бъде проведено
лечението и лицето за информирано съгласие. В съдебно заседание
защитникът на освидетелстваното лице излага становище, че то вече е
получило лечение, поради което и решението на първоинстанционния съд
следва да бъде отменено.
В с.з. представителя на въззивната прокуратура пледира за неуважаване
на жалбата и потвърждаване решението на първоинстанционния съд.
1
Окръжният съд намира жалбата за неоснователна, поради следните
съображения:
От фактическа страна по делото е безспорно установено, че Д. страда от
параноидна шизофрения-параноидно-маниоподобен синдром. Заболяването
датира от преди повече 15 години. Към настоящия момент поведението на Д.
е изцяло психотично ориентирано. Той не приема предписаната му терапия и
е без съзнанието за наличие на заболяване. Към настоящият момент той е с
агресивна готовност към околните. Това е установено по делото от всички
гласни и писмени доказателства, които са безпротиворечиви. Заключението
на СПЕ е категорично в насока за нуждата от лечение, доколкото
освидетелствания няма съзнание за заболяване.
От разпита на свидетелите по делото се установява, че в последните три
години Д. не е приемал предписаните му медикаменти, като е считал, че те не
са му необходими, а жената, с която имал връзка смятала, че те му пречат при
ежедневните дейности и съответно това мнение преминавало и върху него.
От момента, в който прекратил приема на лекарства, поведение на Д. се
променило и той започнал да проявява вербална агресия към близките си. Те
заявява, че през последното време поведението му станало крайно опасно и
нетърпимо.
Като съобрази всичко изложено до момента състава на настоящия съд
споделя правния извод на първата инстанция за наличие както медицинските,
така и социалните критерии по чл.157 от Закона за здравето за настаняване на
Д. на задължително лечение.
От страна на защитата са изтъкнати доводи, че не е налице социалния
критерий за да се постанови принудително лечение, които не се споделят от
съдебния състав. От назначената по делото експертиза и от свидетелските
показания се установява наличието на изискваните от закона критерии за
постановяване на принудително лечение на Д., тъй като той с поведението си
е опасен за себе си и за околните, доколкото към момента е с активна
психотична продукция и самият той не е със съзнание за заболяването си,
поради което и категорично отказва да се лекува.
В настоящото съдебно производство се установява, че след
постановяване на атакувания съдебен акт Д. е бил настанен на лечение в
2
МБАЛ Св.Марина и преди съдебното производство е бил изписан, като от
изявлението на неговата майка, присъстваща на заседанието, се установява,
че не е налице промяна в поведението му и повлияване от приложеното
лечение.
При изложеното до момента, съдът намира, че може да приеме, че и към
настоящият момент са налице основанията за настаняване на лечение на
лицето. Неговото заболяване, както се установява от експертизата, е от вида
на тези, за които няма трайно лечение. То може да бъде поддържано
единствено при постоянен прием на предписаните медикаменти. Още с
напускане на болничното заседание лицето е проявило същата симптоматика
като тази преди лечението му в болнично заседание.
По отношение на направеното искане от защитата Д. да бъде настанен
на лечение в гр.Варна, съдът намира, че то следва да бъде оставено без
уважение, тъй като МБАЛ св.Марина е университетско лечебно заведение и в
него освидетелстваното лице не може да бъде настанено за лечението и срока,
които се посочени в СПЕ като необходими за неговото повлияване.
ВРС е констатирал също и че Д. не може да дава информирано съгласие
за лечението си, с оглед характера на заболяването му, поради което е
определил лице, което следва да дава такова – определено от кмета на
общината лице на територията на която се намира лечебното заведение. От
данните по делото е видно, че няма лице от кръга на близките на Д., което да
дава информирано съгласие за лечението му. В тази насока защитата на
засегнатото лице е направила искане токова лице да бъде майка му, но съдът
намира същото за неоснователно, тъй като майката може да бъде приета за
заинтересоване от изхода на делото, предвид свидетелските й показания,
поради което и правилно от страна на първоинстанционния съд е било
определено такова лице от съответната община.
С оглед горното и предвид липсата на служебно констатирани основания
за отменяване или изменяване на решението, на основание чл.335 от НПК,
въззивният съд
РЕШИ:
3
ПОТДЪРЖДАВА изцяло решение по ЧНД 3407/2023г. на ВРС,
постановено на 07.09.2023г.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4