№ 281
гр. Бургас , 05.05.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
закрито заседание на пети май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Мариана Г. Карастанчева
Членове:Пламена К. Георгиева
Върбанова
Детелина К. Димова
като разгледа докладваното от Детелина К. Димова Въззивно частно
гражданско дело № 20212100500557 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 274 ГПК, вр. чл. 413, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от «БАНКА ДСК» ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Московска“ №19, представлявана от
изпълнителните директори Юрий Благоев Генов и Диана Дечева Митева, чрез
пълномощника на дружеството- главен юрисконсулт Лилия Папазова против Разпореждане
№ 260147 от 15.01.2021 г. по ч.гр.д. №25/2021 г. по описа на Районен съд Несебър, с което
съдът е отхвърлил подаденото от "Банка ДСК“ ЕАД против Д.Н. Х., ЕГН **********
заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен
лист по чл. 418 ГПК в частта, с която се претендира сумата от 4688.30 лв., представляваща
вземане за дължими такси по договор за ипотечен кредит от 16.04.2007 г. и сключени към
него два броя допълнителни споразумения от 18.01.2017 г. и 13.05.2020 г.
С частната жалба се оспорват изводите на първоинстанционния съд относно
недължимост на претендираната сума от 4688.30 лева, като се заявява, че характера на тези
такси се установявал от приложените към заявлението по чл. 417 от ГПК документи, като
същите били изначално определени, а така също и приети от кредитополучателя, което се
удостоверявало от положените от последния подписи под договора за кредит и
допълнителните споразумения към него. С жалбата се конкретизира претенцията за
заплащане на общия сбор от 4688.30 лв., като се уточняват отделните шест вида такси,
включени в тази сума и същите се индивидуализират по основание и размер, както следва:
1. Такса управление - 440 лева; 2. Такса изискуемост – 120 лева; 3. Застраховка обезпечение
– 79.88 лева; 4. Такса за подновяване на ипотека – 409.35 лева ; 5. Отсрочени лихви –
3554.45 лева и 6. Разсрочени лихви – 84.62 лева.
1
С оглед направеното уточнение относно начина на формиране на общо
претендираната сума от 4688.30 лева, жалбоподателят излага и твърдения относно
основанието, от което произтичат вземанията за отделните такси. Посочва, че първата такса
/за управление/, е регламентирана в чл. 25.1.2 от Общите условия към договора за кредит от
16.04.2007 г. Претендираната сума от 440 лева, представляваща сбор от годишни такси за
управление, чието заплащане било отсрочено съгласно предходно сключени споразумения,
била посочена като дължима в чл. 4 б.“к“ от последното допълнително споразумение от
13.05.2020 г. Таксата „застраховка обезпечение“ била предвидена в чл. 13, т. 5, т. 6 и т. 7 от
Общите условия, приложими към договора като при неизпълнение на кредитополучателя да
застрахова в полза на кредитора вещните обезпечения в съответствие с изискванията на
последния, то застраховката се подновява от банката и застрахователната премия се
капитализирала към заемните такси. Наред с това, таксата за застраховка в претендирания
размер от 79.88 лева била описана като дължима в чл. 4, б. „ж“ от последното допълнително
споразумение, подписано на 13.05.2020 г. Същото се отнася и за таксата за подновяване на
ипотека, уточнена в размер на 409.35 лева, като се сочи, че същата е предвидена в чл. 17.1 от
ОУ към договора за ипотечен кредит и е посочена като дължима в чл. 4 б“м“ от
допълнителното споразумение от 13.05.2020 г. Излагат се твърдения, подкрепени с писмени
доказателства за реално извършено на 21.03.2017 г. подновяване на учредената в полза на
банката договорна ипотека, служеща за обезпечение на вземанията по процесния договор за
кредит.
На следващо място, жалбоподателят уточнява, че в общата сума от 4688.30
лева, са включени и два вида лихви – отсрочени лихви в размер на 3554.45 лева и
разсрочени лихви в размер на 84.62 лева. Дължимостта на тези суми се извежда от
представеното към заявлението по чл. 417 от ГПК допълнително споразумение от 13.05.2020
г., сключено с оглед въведеното на 13.03.2020 г. извънредно положение, свързано с
пандемията от разпространение на вирус Covid – 19 и постъпило в тази връзка искане от
страна на кредитполучателя за отсрочване на погасителни вноски по кредита. С
горецитираното споразумение бил договорен гратисен период по заплащане на главница и
лихва за период от шест месеца, както се сочи, че начислената през този гратисен период
лихва се издължавала от кредитополучателя на равни вноски до крайния срок на
издължаване, променен на 21.10.2027 г. Това задължение било предвидено в чл. 1.3 от
допълнителното споразумение. Наред с това към жалбата се представя погасителен план,
изготвен към споразумението от 13.05.2020 г., от който се установявало, че претендираната
сума от 3554.45 лева била формирана като сбор от 86 месечни равни вноски, всяка една по
41.64 лева, представляващи разсрочена лихва. Извън тази сума /3554.45 лева/ се претендира
допълнително сумата от 84.62 лева, която била сформирана от вноските за отсрочени лихви,
дължими с месечните вноски след изтичане на гратисния период, но същите не били
погасени поради това, че не била осигурена сума за тяхното заплащане.
В жалбата са изложени и подробни доводи досежно дължимостта на таксата в
2
размер на 120 лева, претендирана като „разход за изискуем кредит“. Същата била
регламентирана в приложимата към Тарифата за лихвите, таксите и комисионните, които
Банка ДСК АД прилага по извършвани услуги на клиента, която кредитополучателят бил
приел с подписването на допълнителното споразумение от 13.05.2020 г. Тази такса
представлявала разход за кредитора във връзка с обявяване на кредита за предсрочно
изискуем, което се дължало на неизпълнението на кредитополучателя. Намира, че предвид
характера на това вземане като разход, а не такса, прави неприложима разпоредбата на чл.
10а от ЗПК. Допълнително аргументи в тази насока се черпят и от мотивите към
законопроекта за изменение на ЗПК от м.01.2014 г.
Към жалбата отново се представят писмени доказателства, които са били
приложени към заявлението по чл. 417 от ГПК, както и нови такива. Представени са договор
за ипотечен кредит от 16.04.2007 г., ведно с погасителния план, приложен към
първоначалния договор за кредит; допълнителните споразумения към договора за кредит от
18.01.2017 г. и от 13.05.2020 г., ведно с погасителни планове към тях; общите условия за
предоставяне на ипотечни кредити, действали по време на изпълнението на договора за
кредит - версии от 08.03.2007 г., от м.09.2016 г. и от м.01.2020 г. и действалите във времето
тарифи за такси по жилищните и ипотечните кредити, както и нотариалния акт за
учредяване на договорна ипотека от 17.04.2007 г. и молбата за подновяването й, вписана в
СВ на 21.03.2017 г.
Прави се искане за отмяна на обжалваното разпореждане, като вместо това се
иска да бъде издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист за сумата от 4688.30 лева.
Претендират се и разноските, сторени в настоящото производство – държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение, в размер, който да бъде определен от съда.
Частната жалба е с правно основание чл.418, ал.4 от ГПК. Същата е подадена в
законоустановения срок против подлежащ на обжалване съдебен акт, от легитимирано лице.
Ето защо съдът намира жалбата за допустима, поради което следва да я разгледа по
същество.
Бургаският окръжен съд като взе предвид наведените от жалбоподателя
доводи и след като се запозна с материалите по делото, както и като съобрази указанията,
дадени в ТР № 6 от 15.01.2019 г. по т.д. № 6/2017 г. според които в настоящото
производство инстанционният контрол се провежда при условията на пълен въззив, намира
частната жалба за частично основателна по следните съображения.
Производството по ч.гр.д. № 25/2021 г. по описа на Районен съд Неебър е
образувано по подадено от „Банка ДСК” АД заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист по чл. 418 ГПК срещу Д.Н. Х., ЕГН ********** за
присъждане в полза на банката на следните суми:
-71 169,59 лева, представляваща главница по договор за ипотечен кредит от
3
16.04.2007 г., преструктуриран и предоговарян с допълнително споразумение от 18.01.2017
г. и допълнително споразумение от 13.05.2020 г. , ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението – 18.11.2020 г. до окончателното
изплащане на вземането;
- сумата от 1508,03 лв., представляваща договорна лихва за периода 21.09.2020г.
до датата на настъпване на изискуемост – 10.11.2020 г.,
- сумата от 4.19 лева, представляваща обезщетение за забава, дължимо до датата
на настъпване на изискуемост за периода от 21.09.2020 г. до 10.11.2020 г.
- сумата от 158.15 лева, представляваща обезщетение за забава, дължимо след
датата на настъпване на изискуемост за периода от 11.11.2020 г. до 17.11.2020 г. и
-сумата от 4688.30 лева. , представляваща дължими такси.
Към заявлението е представено извлечение от счетоводните книги на банката, в
което сумата за дължими такси е посочена в общ, глобален размер от 4688,30 лева, без да са
конкретизирани отделните суми, представляващи различни по основание и размер такси.
Подобно уточнение е заявено едва с частната жалба, като са посочени отделните шест вида
суми, които се претендират като такси, включени в общия сбор от 4688.30 лева.
От приложения договор за ипотечен кредит от 16.04.2007 г. е видно, че банката-
заявител е предоставила на длъжника Д.Н. Х., в качеството й на кредитополучател, кредит в
размер на 92 800 лева за срок от 240 месеца, за обезпечаване на вземанията, по който е
учредена договорна ипотека върху недвижим имот, представляващ магазин в град Обзор,
ул. Белослав Манолов № 1.
С Допълнително споразумение от 18.01.2017 г. условията по договора за кредит
са предоговорени, като е променен лихвеният процент, формиран от 6 – месечен Софибор и
фиксирана надбавка в размер на 9,964 %, който към момента на подписване на
споразумението е в размер на 10.29 % годишно. Договорен е гратисен период за
издължаване по главницата по кредита от девет месеца, като изрично е предвидено, че в
този срок, кредитополучателят ще заплаща месечна вноска в размер на 400 лева. Постигнати
са и други допълнителни договорки, чието съдържание се установява от представеното като
доказателство по делото писмено споразумение.
С Допълнително споразумение от 13.05.2020 г., подписано във връзка с
въведеното на 13.03.2020 г. от НС на Р България извънредно положение и на основание
постъпило от кредитополучателя искане за отсрочване на погасителни вноски по кредита,
страните са договорили „гратисен период по заплащане на лихва и главница за период от 6
месеца“, приложим от 21.03.2020 г.
В чл. 1.3 от това допълнително споразумение е предвидено, че „начислената по
време на гратисния период лихва се заплаща от кредитополучателя след изтичане на
4
гратисния период, на равни вноски до крайния срок на издължаване на кредита по т.1.2 /т.е.
до 27.10.2027 г./
В чл. 4 е посочен размерът на остатъка от дълга към датата на подписване на
споразумението, като отделните дължими суми са конкретизирани по основание и размер:
редовен остатък от главница без забава: 70035,45 лева; просрочена част от месечната вноска,
представляваща главница – 1134,14 лева; редовна лихва без забава- 437,41 лева;
санкционираща лихва- 0,61 лева; просрочена лихва: 1195.12 лева; годишна такса за
управление: 110 лева; застрахователна премия за имуществена застраховка- 79,88 лева;
нотариална такса за подновяване на ипотека: 457.74 лева. Посочени като дължими в чл. 4 са
и следните суми, чието плащане е отсрочено съгласно предходно сключени допълнителни
споразумения, а именно: б.“к“: годишна такса управление, в размер на 440 лева; в б. „л“:
застрахователна премия за имуществена застраховка в размер на 79.88 лева и б. „м“:
нотариална такса за подновяване на ипотека в размер на 409,35 лева.
В чл. 7.1 от допълнителното споразумение от 13.05.2020 г. е посочено, че към
момента на подписването му, кредиторът предоставя на кредитополучателя примерен
погасителен план, който съдържа информация за размер, брой, периодичност и дати на
плащане на погасителните вноски, размер на общата дължима сума, както и годишен
процент на разходите. Изготвения на това основание погасителен план не е представен в
заповедното производство, като препис от същия е приложен едва с настоящата частна
жалба.
Приложени са действащите по отношение на договора за кредит общи условия на
банката по този вид кредити, както и извлечения от приложимите тарифи относно
дължимите такси.
В обстоятелствената част на заявлението по чл. 417 от ГПК е посочено, че
предоставените за обезпечение на вземанията по процесния договор за кредит недвижими
имоти са били предмет на публична продан по изпълнително дело с взискател „Експерт
Холдинг“ ЕООД, и съответно са били продадени в постановление за възлагане. В чл. 21.1. от
Общите условия от 2007 г. към договора за кредит, било предвидено право на кредитора да
превърне кредита в предсрочно изискуем, когато по искане на друг кредитор бъдат
предприети действия за принудително изпълнение, вкл. когато ипотекираният в полза на
Банка ДСК АД имот бъде обявен за продан. Наред с това, в чл. 21.1.6 от Общите условия от
2016 г. и чл. 21.1.б.“е“ от Общите условия от 2020 г. било предвидено право на кредитора да
превърне кредита в предсрочно изискуем при всяко друго неизпълнение от страна на
кредитополучателя на клаузите на договора и общите условия, както и в други случаи,
предвидени в закона.
Заявява се, че кредитополучателят не е погасил 2 броя месечни вноски с падеж
21.09.2020 г. и 21.10.2020 г., всяка една в размер на 1162.92 лева. С оглед на изложените
обстоятелства, Банката – кредитор е изготвила уведомление рег. № 0213-10-00334 от
5
05.10.2020 г. , адресирано до длъжника, с което обявява кредита за предсрочно изискуем.
Уведомлението е връчено лично на адресата на 10.11.2020 г., с оглед на което кредиторът
заявява, че предсрочната изискуемост е настъпила на 10.11.2020 г. В същото не са посочени
дължимите суми, конкретизирани по вид и размер, а е заявено, че от датата на получаване
на писменото изявление, цялата непогасена главница по договора за кредит става дължима и
върху нея се начислява законна лихва.
Несебърският районен съд е издал заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист за всички претендирани суми, с изключение на сумата от 4688.30 лева,
представляваща дължими такси. За да отхвърли заявлението досежно тази претенция, съдът
е посочил, че не е ясно дали тези такси са предвидени в представената тарифа, както и не е
посочено по какъв начин е формиран техния общ размер. В допълнение, съдът е посочил, че
дори да съществува предвидено задължение на кредиполучателя за тяхното заплащане, то
същите се основавали на неравноправни клаузи по договор, сключен с потребител, поради
което заповед за изпълнение не следва да бъде издавана по аргумент от чл. 411, ал. 2 т. 3
ГПК. Макар заявлението да не е било оставено без движение за уточнение относно
основанието, на което се претендират заявените такси в общ размер на 4688.30 лева, съдът е
предположил, че вероятно се касае до такси за управление и такси за изискуемост, които са
свързани с изпадането на длъжника в забава, в който случай кредиторът имал право само на
обезщетение за забава. Ако пък се касаело за такса застраховка на недвижим имот, то
уговорката, по силата на която същата била дължима също била неравноправна, тъй като по
този начин се вменявало на кредитополучателя да заплаща допълнителна такса за това, че не
изпълнява едно свое договорно задължение каквото било заплащането на застраховка за
ипотекирания имот.
При така установената фактическа обстановка, както и предвид направеното в
частната жалба уточнение на заявлението по чл. 417 от ГПК в частта, в която се претендира
процесната сума от 4688, 30 лева, и по – точно отделните такси по вид и размер, които са
включени в същата, Бургаският окръжен съд приема следното.
Според разпоредбата на чл.418, ал.2 от ГПК дейността на съда при разглеждане
на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ по
чл.417 от ГПК включва проверка в две насоки: дали документът е редовен от външна страна
и дали той удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника.
В настоящия случай в извлечението от счетоводните книги на банката – кредитор
е посочена като дължима сума в размер на 4688.30 лева, с основание: дължими такси.
Доколкото е съществувала неяснота относно основанието, от което произтича така
претендираното вземане, то заповедният съд е имал възможност да процедира съобразно
предвиденото в чл. 411, ал. 2, т. 1 от ГПК като остави без движение подаденото заявление и
даде съответни указания на заявителя да отстрани констатираните нередовности. Липсата на
уточнение е лишила районния съд от възможността да извърши конкретна преценка относно
дължимостта на отделните суми, претендирани като общ сбор, вместо което са изложени
6
бланкетни мотиви, с които се отхвърлят обичайно претенции за заплащане на такси,
начислявани във връзка с обявяване на предсрочна изискуемост или изпадане на длъжника в
забава.
Въззивният съд, който както вече бе посочено в настоящото производство без да
е ограничен в обхвата на въззивната проверка, следва да съобрази направеното в частната
жалба уточнение на претенцията за заплащане на сумата от 4688.30 лева, като изложи
отделни мотиви относно съществуването и изискуемостта на претендираните вземания,
конкретизирани по пера, като извърши и служебна проверка относно това дали същите
почиват на клаузи с неравноправен характер. Задължението за проверка относно
неравноправни клаузи произтича от разпоредбата на чл. 7, ал. 3 ГПК и чл. 411, ал. 2 т. 3
ГПК, предвид обстоятелството, че процесният договор за кредит е с характер на
потребителски договор на основание § 13, т. 1 от Закона за защита на потребителите, в сила
от 10.06.2006 г. Касае се за договор за банков кредит, с предмет предоставяне на финансова
услуга по смисъла на чл. 144 от ЗЗП вр. с § 13, т. 12, буква "б. " от ДР на ЗЗП, съгласно
който "финансова услуга" е всяка услуга, свързана с дейността на кредитни институции,
застрахователни компании и инвестиционни фирми, като отпускане на кредит, в т.ч.
потребителски кредит или кредит, обезпечен с ипотека.
Първата такса, която банката – кредитор уточнява, че претендира като част от
общо заявената сума за дължими такси, е в размер на 440 лева и представлява такса
управление. Уточнено и е договорното основание, от което произтича вземането за тази
такса, а именно – чл. 25.1.2. от Общите условия към договора за кредит от 16.04.2007 г.,
съгласно която кредитополучателят дължи на кредитора такса управление на кредита, на
падежната дата, в края на всяка година. Пояснено е, че размерът на таксата е фиксиран в
приложимата към договора за кредит тарифа – „Такси по жилищни и ипотечни кредити“ и
възлиза на 110 лева годишно. В допълнение, кредиторът се позовава на сключеното между
страните допълнително споразумение от 13.05.2020 г. , в което изрично страните са
постигнали съгласие по въпроса относно остатъчния размер на задължението към датата на
сключването му, включително и относно отделните компоненти на дълга. Видно от чл. 4
б.“к“ на цитираното споразумение, сумата от 440 лева е призната за дължима и формираща
част от остатъчния дълг към 13.05.2020 г. Изразеното от страна на кредитополучателя
съгласие относно дължимостта на претендираната такса за управление и размера на същата,
следва да бъде зачетено като признание на неблагоприятен за страна факт. Поради което,
съдът намира, че вземането за такса за управление в размер на 440 лева е изискуемо, поради
което заявлението по чл. 417 от ГПК в тази част следва да бъде уважено.
Тези изводи са относими и към другите две претендирани такси: такса за
подновяване на ипотека в размер на 409.35 лева и застраховка обезпечение в размер на
79.38 лева. Задължението за заплащане и на двете посочени суми е установено в
подписаното между страните допълнително споразумение от 13.05.2020 г., като същите
изрично са заявени като такси, чието плащане е отложено по силата на предходно сключени
7
допълнителни споразумения, т.е. задължения с вече настъпил падеж, чието съществуване е
изрично признато от длъжника. В жалбата са посочени и договорните клаузи, от които
произтичат тези две вземания, а именно чл. 13, т. 5, т. 6 и т. 7 от ОУ към договора за кредит
/относно застраховката/ и чл. 17.1 от ОУ към договора за кредит, както и чл. 28.2. от ОУ към
допълнителното споразумение от 13.05.2020 г. /относно такса за подновяване на ипотеката/.
Предвид изложеното, съдът намира, че заявлението, в частта, в която се
претендират посочените по – горе три такси е основателно и следва да бъде уважено, поради
което обжалваното разпореждане следва да бъде отменено в тази част и вместо това съдът
да постанови издаването на заповед за изпълнение за сумите от 440 лева – такса за
управление; 409.35 лева – такса за подновяване на ипотека и 79.38 лева –застраховка
обезпечение.
По отношение на останалите претендирани суми, частна жалба се явява
неоснователна по следните съображения.
На първо място що се отнася до сумата от 120 лева, претендирана като разход за
изискуем кредит, жалбоподателят посочва, че основанието за това претендирано вземане е
предвидено в приложимата към процесния договор Тарифа за лихвите, таксите и
комисионните, които Банка ДСК АД прилага по извършени услуги на клиентите, както и че
дължимостта на тази такса е регламентирана в чл. 14 от Допълнителното споразумение от
13.05.2020 г. Посочва, че спирането на плащанията по кредита, представлявало усложнение,
имащо за последица преустановяване на нормалния ход на правоотношението и пораждане
на правото на банката, предвидено в чл. 60, ал. 4 от ЗКИ за обявяване на кредита за
предсрочно изискуем. Предприемането на действия от страна на банката по отнемане
преимуществото на срока, поради допуснато от длъжника неизпълнение било свързано с
извършване на разноски, които имали характер на имуществени вреди като с посочената
клауза кредиторът предварително е определил стойността на тези вреди в размер на 120
лева. Според жалбоподателя този вид разход не попада в ограничителния режим, предвиден
в чл. 10а от ЗПК забраняващ въвеждането на такси по усвояване и управление на кредита,
като допълнително са развити и съображения досежно характера на това вземане
представляващо по естеството си разход, а не такса, още по – малко такса, свързана с
управлението на кредита.
Така изложените аргументи относно валидното съществуване на вземането за
процесната сума от 120 лева и неговата изискуемост не могат да бъдат споделени от
настоящия състав на съда. Независимо от наименованието на претендираната сума като
„разход по изискуем кредит“, съдът намира, че по съществото си същата представлява
такса, която е дължима без срещу заплащането й да се предоставя реална услуга в полза на
кредитополучателя.
Видно е, че банката е определила един фиксиран размер на тази такса, а именно
120 лева, която е дължима от всички клиенти, преустановили редовното обслужване на
8
кредита си, независимо от особеностите на всеки конкретен случай. В един и същ размер се
дължи обсъжданата такса независимо от броя, вида и естеството на конкретни действия,
които банката предприема във връзка с обявяване на кредита за предсрочно изискуем.
Върху размера на предварително определената такса не оказват влияние също така нито
размера и вида на отпуснатия кредит, нито броя задължени лица, които следва да бъдат
уведомени за настъпилата предсрочна изискуемост, нито някакви други обстоятелства. Не
може да бъде споделен доводът на банката, че размерът на този разход е предварително
определен на база извършена предварителна оценка на вредите, които биха настъпили от
неизпълнение на задължението на кредитополучателя за осигуряване на съдействие по
получаване на изходяща от кредитора кореспонденция. В тази връзка, следва да се
отбележи, че кредиторът не би могъл да знае във всеки отделен случай каква
кореспонденция ще се развие, колко и какви действия ще се наложи да предприеме, което е
условие за предварителното остойностяване на вредите, които в един бъдещ момент биха
могли да настъпят.
В допълнение, следва да се посочи, че съдебната практика трайно възприема, че
клауза, предвиждаща подобна предварително определена по размер такса, свързана с
обявяването на предсрочна изискуемост, е уговорена в нарушение на чл. 10а, ал. 4 от ЗПК,
приложима съответно към договорите за предоставяне на кредит, обезпечени с ипотека
съгласно чл. 4 т. 2 от ЗПК/. Според чл. 10а, ал. 4 ЗПК „видът, размерът и действието, за
което се събират такси и/или комисиони, следва да бъдат ясно и точно определени в
договора за потребителски кредит.“ Претендираната такса от 120 лева противоречи и на
императивното правило на чл. 33 от ЗПК.
Ето защо и с оглед разпоредбата на чл.411, ал.2, т.3 от ГПК, задължаваща съда
служебно да следи за наличието на неравноправни клаузи, настоящият съдебен състав
приема, че претендираната сума от 120 лв, наименована "Разход при изискуем кредит", не
следва да се присъжда, тъй като по съществото си представлява "такса" /без предоставяне на
услуга/, която има неравноправен характер и е недействителна.
Жалбата се явява неоснователна и досежно вземанията за сумите в размер на
3554,45 лева, представляващи „отсрочени лихви“ и 84.62 лева- „разсрочени лихви“.
На първо място следва да се посочи, че досежно тези две вземания, извлечението
от счетоводните книги на банката не може да бъде прието като редовен от външна страна
документ, от който да се установява по надлежен начин съществуването и изискуемостта на
тези две задължения, уточнени като такива за лихви, а не за такси, каквото е вземането за
общата сума от 4688.30 лева. Задължението за лихви се различава съществено от
задължението за такси, и след като в извлечението претендираните суми, съставляващи по
своето основание лихви са заявени не като такива, а като дължими такси, то следва само на
формално основание да се приеме, че поради липсата на редовен документ от външна
страна, който да установява съществуването на това вземане, заявлението подлежи на
отхвърляне.
9
В допълнение, следва да се отбележи, че нито в допълнителното споразумение от
13.05.2020 г. , нито в погасителния план към него или в друг документ, е посочен размера на
това задължение, като няма яснота нито относно общия размер на сумата, за която се
твърди, че се разсрочва на равни вноски до крайния срок на издължаване, нито периода от
време, за който тази т.нар. разсрочена лихва е начислена като дължима. Освен това, дори и
след направеното с частната жалба уточнение, съществува пълна неяснота относно периода
за който се дължи по – голямата сума от 3554.45 лв. и периода, за който се дължи по –
малката по размер сума от 84.62 лева, като съществува вероятност същите да се претендират
и за един и същи период от време. Това произтича от твърдението, че сумата от 3445.45 лева
представлява разсрочена лихва, дължима на 86 вноски, първата от която е дължима на
21.09.2020 г. , а сумата от 84.62 лева се претендира също като част от общо разсрочената
лихва, дължима с просрочените вноски с падеж също 21.09.2020 г. и 21.10.2020 г. Освен
това, в чл. 1.1. от допълнителното споразумение, страните се уговорили гратисен период по
заплащане освен на главница, но също така и на лихва, за сметка на което самият краен срок
за издължаване на кредита се удължава с допълнителни 6 месеца, през които както се вижда
от погасителния план, банката също има право да начислява лихва върху остатъчната
главница. Тази уговорка се намира в колизия с клаузата на чл.4.4., според която лихвите не
са обект на отсрочване по това допълнително споразумение и се дължат съгласно
договореното с кредитора. При тази съществуваща неяснота относно основанието, от които
произтичат вземанията за отсрочени, съответно разсрочени лихви, която не е отстранена
дори и от направените пред настоящата инстанция уточнения, не би могло да се приеме, че
са налице предпоставките на чл. 418 от ГПК за уважаване на заявлението за издаване на
заповед за незабавно изпълнение досежно коментираните суми.
По изложените съображения подадената частна жалба, в частта, в която се иска
постановеното от НРС разпореждане да бъде отменено досежно сумата от 120 лева- разход
за изискуем кредит, сумата от 3554.45 лева- отсрочени лихви и сумата от 84.62 лева –
разсрочени ливхи, се явява неоснователна и като такава следва да бъде оставена без
уважение, а обжалваното разпореждане в тази част – потвърдено.
С оглед частичната основателност на подадената жалба, искането за разноски,
предявено от жалбоподателя следва да бъде уважено пропорционално на уважената част от
същата /20%/. Искането за юрисконсултско възнаграждение се явява основателно до размер
от 50 лева за настоящото производство. При това положение от общия размер на разноските
по настоящото дело, включващи 15 лева държавна такса и 50 лева юрисконсултско
възнаграждение, в тежест на длъжника следва да бъде възложена сумата от 13 лева.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
10
ОТМЕНЯ разпореждане № 260147 от 15.01.2021 г. по ч.гр.д. №25/2021 г. по описа на
Районен съд Несебър, в частта , в която е отказано да се издаде Заповед за незабавно
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417, т.2 от ГПК и
изпълнителен лист в полза на "БАНКА ДСК" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. " Московска " № 19 срещу длъжника Д.Н. Х., ЕГН ********** за
сумите: 409.35 лева- такса подновяване на ипотека, сумата от 79.88 лева – застраховка и
сумата от 440 лева – такса управление, които суми представляват дължими такси по
договор за ипотечен кредит от 16.04.2007 г. и сключени към него допълнителни
споразумения И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ДЛЪЖНИКЪТ Д.Н. Х., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. ***, район ***, улица
***, № ** етаж *, ап. * и настоящ адрес: гр. ***, община ***, улица *** № *, да заплати
на кредитора "БАНКА ДСК" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. "Московска" № 19 сумите както следва: 409.35 лева - такса подновяване на
ипотека, сумата от 79.88 лева – застраховка обезпечение и сумата от 440 лева – такса
управление, които суми представляват дължими такси по договор за ипотечен кредит от
16.04.2007 г. и сключени към него Допълнително споразумение от 18.01.2017 г. и
Допълнително споразумение от 13.05.2020 г.
ДА СЕ ИЗДАДЕ Заповед за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа
на документ по чл. 417, т.2 от ГПК.
ПОСТАНОВЯВА незабавно изпълнение на заповедта за изпълнение на основание чл.
418, ал.1 от ГПК.
ВРЪЩА на Районен съд - Несебър ч.гр. дело № 25/2021 г. за издаване на заповед за
незабавно изпълнение и изпълнителен лист, както и за извършване на надлежно отбелязване
върху документа и заповедта.
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 260147 от 15.01.2021 г. по ч.гр.д. №25/2021 г. по
описа на Районен съд Несебър, в останалата обжалвана част, в която е отказано да бъде
издадена Заповед за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ
по чл. 417, т.2 от ГПК и изпълнителен лист в полза на "БАНКА ДСК" АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, ул. "Московска" № 19 срещу Д.Н. Х., ЕГН
********** за сумите от 120, 00 лв., представляваща разходи за изискуем кредит, сумата от
3554.45 лева – отсрочени лихви и сумата от 84.62 лева – разрочени лихви.
ОСЪЖДА длъжника Д.Н. Х., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. ***, район ***,
улица ***, № ** етаж *, ап. * и настоящ адрес: гр. ***, община ***, улица *** № *, да
заплати на кредитора "БАНКА ДСК" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. "Московска" № 19, сумата от 13 лева /тринадесет лева/,
представляващи направени пред настоящия инстанция разноски, съобразно уважената част
от жалбата.
11
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12