Р Е Ш Е Н И Е
№ 260057/ 08.10.2020г.,
гр. П.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, в публично заседание
на девети септември през две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
Председател: Красимир Ненчев
Членове: Венцислав Маратилов
Димитър
Бозаджиев
в присъствието
на секретаря Нели Въгларова, като разгледа докладваното от съдията Бозаджиев в.гр.д.№4
по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение
№812/10.06.2019г., постановено по гр.д.№3915/2018г. по описа на РС- П. е осъден
„Гепанстрой“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.П., ул.„П.Ю.Тодоров“
№4, ет.4, ап.15, представлявано от Е.Г.П. - Управител, да заплати, на основание
чл.200 от КТ на С.В.А., ЕГН ********** ***, сумата от 3000лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, причинени на А. вследствие на претърпяна на 08.03.2018г. Т.З., ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на настъпване на трудоватаЗ. /08.03.2018г./ до окончателното
й изплащане, като е отхвърлен предявения иск за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди в резултат на Т.З. в останалата им част- над присъдените
размери от 3000лв. до претендираните размери от 10 000лв., като
неоснователен и недоказан.
Осъден е
„Гепанстрой“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.П., ул.„П.Ю.Тодоров“
№4, ет.4, ап.15, представлявано от Е.Г.П.-
Управител, да заплати на С.В.А., ЕГН ********** ***, сторените разноски по производството съразмерно на
уважената част от иска, а именно в размер на 195,60лв., на основание чл.78,
ал.1 от ГПК.
Осъден е С.В.А.,
ЕГН********** ***, да заплати на „Гепанстрой“ ЕООД, ЕИК-*********, със седалище
и адрес на управление: гр.П., ул.„П.Ю.Тодоров“ №4, ет.4, ап.15, представлявано
от Е.Г.П.- управител, сторените разноски
по производството съразмерно на отхвърлената част от иска, а именно в размер на
770лв., на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
Осъден е „Гепанстрой“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.П., ул.„П.Ю.Тодоров“ №4, ет.4, ап.15, представлявано от Е.Г.П.- Управител, да
заплати, на основание чл.78, ал.6 от ГПК
в полза на РС- П., сумата в размер на
120лв., представляваща държавна такса върху уважения размер от иска.
Против това
решение е постъпила въззивна жалба от адв.П.К.К., в качеството й на пълномощник
на С.В.А..
Твърди се в
същата, че решението е неправилно и незаконосъобразно, тъй като противоречи на
материалния закон- чл.52 от ЗЗД, допуснати съществени процесуални нарушения, с оглед
превратното тълкуване на събраните доказателства, както и на разпоредбите на
ГПК, тъй като са нарушени правилата на формалната и правната логика за
формиране на вътрешното убеждение, поради което и неправилно са направени
изводи, като е уважен в прекомерно занижен размер предявения от ищеца
граждански иск за претърпени от него неимуществени вреди.
Визира се, че
първоинстанционният съд неправилно в своето решение е приел, че се касае за Т.
от вида „М.С., без открита В. Т.“ което е протекла без ищеца А. да е бил
изпадал в Б. /комационна кома/, което състояние е следвало да продължи около
2-4 минути след Т.та. В тази насока е посочено, че това становище, съдът е
възприел в резултат на превратно тълкуване на свидетелските показания, както и
без да бъде извършен пълен и всеобхватен анализ на целия доказателствен
материал.
Приема се, че
размерът на неимуществените вреди е определен в един изключително занижен
размер.
В този смисъл се
излагат съображения.
Искането е за
отмяна на решението на районния съд, като се постанови друго такова с което се
уважи предявения иск в пълен размер, като основателен и доказан.
Моли се за
присъждане на направените разходи на жалбоподателя пред настоящата инстанция.
В срокът по чл.263,
ал.1 от ГПК е депозиран писмен отговор от другата страна в процеса-
„Гепанстрой“ ЕООД, с Управител Е.Г.П., представлявано от Адвокатско дружество
„д-р П., П. и партньори“, чрез упълномощения от дружеството адвокат П.П..
В него се
твърди, че подадената въззивна жалба страда от нередовности. От друга страна се
твърди, че въззивната жалба е
процесуално допустима, но е неоснователна, с оглед на което се оспорва изцяло.
Визира се, че
решението в частта, с която искът по чл.200 от КТ е бил отхвърлен, като
неоснователен и недоказан за размера от 3000 до 10 000лв. решението е правилно
и законосъобразно и не страда от наведените от ищеца пороци.
Твърди се, че
решението е неправилно, но в частта, с която за размера от 1000лв. до 3000лв.
искът е бил уважен, като основателен и доказан. Поради това решението в тази му
част се и оспорва.
Приема се, че
направените с въззивната жалба възражения са неоснователни. В този смисъл се
излагат съображения.
Моли са да бъде
отхвърлена, като неоснователна въззивната жалба на С.В.А. против Решение
№812/10.06.2019г., по гр.д.№3915/2018г. на РС- П., в частта, с която искът по
чл.200 от КТ е бил отхвърлен, като неоснователен и недоказан за размера от
3000лв. до 10000лв. и да се потвърди решението в тази му част, като правилно и
законосъобразно.
Моли се да се
отмени, като неправилно и незаконосъобразно посоченото решение в обжалваната от
„Гепанстрой“ ЕООД отхвърлителна негова част, в която предявения от С.В.А.
против „Гепанстрой“ ЕООД иск по чл.200 от КТ е бил уважен, като основателен за
размера от 1000лв. до 3000лв., вместо което се постанови друго, с което се
отхвърли иска, за разликата от 1000лв. до 3000лв., възлизаща на 2000лв., като
неоснователен и недоказан.
Моли се за
присъждане на сторените за двете инстанции разноски.
Против решението
на първоинстанционният съд е постъпила въззивна жалба от „Гепанстрой“ ЕООД,
чрез пълномощника му адв.П., с което се обжалва същото в частта му с която иска
по чл.200 от КТ е уважен за разликата от 1000лв. до 3000лв.
В тази му част
се приема, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон,
необоснованост и съществено нарушение на съдопроизводствените правила.
Твърди се, че
неправилни са изводите на районният съд за неоснователност на възражението по
чл.201, ал.2 от КТ, че пострадалия С.А. е допринесъл за трудоватаЗ., като е
допуснал груба небрежност и поради това отговорността на работодателя следва да
бъде намалена, съобразно приноса на пострадалия работник за настъпването наЗ.та.
Твърди се, че
дори и да се приеме, че не са налице основание за приложението на чл.201, ал.2
от КТ то размерът от 1000лв. на присъденото обезщетение по чл.200 от КТ пак се
явява завишен. Вследствие на това, съдът е присъдил един неаргументирано висок
размер на обезщетение по чл.200 от КТ в размер на 3000лв.
Счита се, че справедливият размер на обезщетението за
понесените от А. вреди, възлиза на не повече от 1000лв. Поради това за
разликата до 3000лв. възлизаща на 2000лв., искът по чл.200 от КТ се явява
неоснователен, а обжалваното решение в тази му част е неправилно и
незаконосъобразно.
Моли се, да бъде
отменено, като неправилно и незаконосъобразно обжалваното решение, в частта му
в която искът на С.В.А. срещу „Гепанстрой“ ЕООД по чл.200 от КТ е уважен за
разликата от 1000лв. до 3000лв., възлизаща на 2000лв., вместо което се
постанови друго с което се отхвърли иска за разликата от 1000лв. до 3000лв.,
възлизаща на 2000лв., като неоснователен и недоказан.
Моли се за
присъждане на сторените на двете инстанции разноски.
Писмен отговор
на така подадената въззивна жалба от „Гепанстрой“ ЕООД не е постъпил от другата
страна в процеса- С.В.А..
С Определение
№3445/25.11.2019г., постановено по гр.д.№3915/2019г. по описа на РС- П. е
оставено без уважение искането, съдържащо се във въззивна жалба с вх.№16598 от
01.07.2019г., подадена от ищеца по гр.д.№3915/2018г. по описа на РС- П.- С.В.А.,
за изменение на постановеното по делото Решение №812 от 10.06.2019г., в частта
му за разноските.
Против това
определение не са постъпили жалби от страните по делото.
Пред въззивния
съд, е констатирано въз основа на представени по делото писмени доказателства,
че жалбоподателят С.В.А. е починал, като единствен наследник на последния е
майка му С.Б.А.. В тази връзка с протоколно определение от 229.01.2020г.,
първият е заличен като страна в процеса и е конституиран като жалбоподател С.Б.А..
В съдебно
заседание, жалбоподателката А., редовно призована не се явява. За същата се
явява упълномощения от нея адв. К.. От страна на последната се поддържа
подадената въззивна жалба, като се оспорва тази подадена от ответната страна.
Моли са за уважаване на първата по съображения изложени подробно в представена
в срок писмена защита. Моли за
присъждане на разноски.
За
жалбоподателят- ответник „Гепан Строй“ ЕООД се явява управителя Е.П., както и
упълномощения от него адв.П.. От страна на последния се поддържа въззивната
жалба на първия, като се моли същата да бъде уважена в посочения размер.
Моли се за
оставяне без уважение на жалбата на другата страна в процеса. Подробни
съображения в тази насока се излагат в представени пред съда писмени бележки.
Пазарджишкият окръжен съд, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, и в съответствие с правомощията си, регламентирани в чл. 269 от ГПК, намира за установено следното:
Пред
първоинстанционният съд е образувано производство по предявен от страна на С.В.А.
***, срещу „Гепанстрой“ ЕООД, представлявано от Е.Г.П.- Управител, иск с правно
основание чл.200 от КТ и с цена на иска- 10 000лв., представляваща обезщетение
за неимуществени вреди, Б. и С., причинени на ищеца вследствие на претърпяна Т.З..
Твърди се, че
същата е настъпила на 08.03.2018г. на строителен обект на работодателя, находящ
се в гр.П., ул.„О.С.“ №17, ведно със законната лихва върху главницата от деня
на трудоватаЗ. до окончателното й изплащане.
Сочи се като
причина за настъпване на трудоватаЗ., неизпълнението от страна на работодателя
на задължението да осигури здравословни и безопасни условия на труд, да
предостави на работниците лични предпазни средства и да бъде проведен ежедневен
инструктаж при извършване на строителни и монтажни работи.
Ответникът „Гепанстрой“
ЕООД в срока по чл.131, ал.1 от ГПК чрез пълномощника си адв.П. в подаден
писмен отговор приема, че предявения иск е допустим и основателен, но до сумата
от 1 000лв.
Признава се, че
между него и ищеца е съществувало трудово правоотношение към датата на
процеснатаЗ., настъпването наЗ.та, трудовия й характер и настъпили за ищеца
неимуществени вреди в резултат от нея.
Прави се възражение
за съпричиняване от страна на ищеца поради допусната от него груба небрежност. В
тази връзка се твърди, че в нарушение на дадените устни разпореждания на
техническия ръководител на обекта, ищецът е използвал необезопасената рампа /новоотлято
бетоново стълбище към горния етаж/, вместо осигурения на работниците достъп
през оставени отвори и осигурени стълби.
Оспорва се
обстоятелството да е възлагано на ищеца дейност по свързване на арматурни
железа, както се твърди в исковата молба, поради което присъствието на ищеца на
надпартерния етаж не е било необходимо.
Признава се, че
на процесната дата на ищеца не е проведен ежедневен инструктаж, но причина за
това е поведението на ищеца, който е започнал работа без да изчака пристигането
на обекта на техническия ръководител, отговорен за провеждане на инструктажа.
Твърди, че на
ищеца е предоставено лично предпазно средство- каска, но той не я е носил
редовно.
Визира се, че в
деня на инцидента, ищецът е проявявал признаци на алкохолно опиянение- лъхал е
на алкохол, имал е завалян говор и нестабилна походка, което е допринесло за
настъпване наЗ.та.
Оспорва се твърдението
на ищеца, че в резултат от падането е бил в Б., както и се оспорва истинността
на епикризата, издадена от „МБАЛ- П.“ АД в частта, в която е посочена
окончателната диагноза.
Счита се, че ако
не бъдат приети възраженията му за съпричиняване, справедливият размер на
обезщетението следва да бъде определен на 1 000лв.
Въззивният съд приема за установена следната
фактическа обстановка:
Няма спор между
страните по делото, че към датата на възникване на процесната Т.З.-
08.03.2018г. между същите е съществувало трудово правоотношение, по силата на
което ищецът А. е заемал длъжността
„строителен работник“ в ответното дружество „Гепанстрой“ ЕООД, ЕИК *********,
по силата на сключен трудов договор №9 от 22.01.2018г., със срок на изпитване
за период от 6 месеца.
Видно от Разпореждане
№34 от 10.07.2017г., представляващо официален документ, издаден на основание
чл.60, ал.1 от КСО от длъжностно лице при НОИ, ТП- П. се установява, че на
08.03.2018г. ищецът А. е претърпял Т.З., която е призната за трудова по чл.55,
ал.1 от КСО. Посочено е, че процеснатаЗ. е станала на обичайното работно място
на А., на 08.03.2018г. В началото на работният ден, А. е взел необходимите
работни инструменти за деня и е започнал да се изкачва по рампата към първа
плоча на новострояща се жилищна сграда. Преди да стъпи на плочата се подхлъзва
и пада. В резултат от падането, А. удря Г. си и получава М.С., без открита В. Т..
В тази връзка, по делото е приложено и копие от Декларация за Т.З.
вх.№5101-12-14 от 27.03.2018г., подадена от
осигурителя „Гепанстрой“ЕООД, ЕИК-*********.
От представените
с исковата молба и приети по делото медицински документи /Болничен лист
№20180998756 от 20.03.2018г., Епикриза №3764 от 19.03.2018г., изследвания и
др./ се установява,че вследствие на претърпяната Т.З., ищецът А. е получил М.С.,
без открита В. Т.. Процесният инцидент е настъпил на 08.03.2018г., около 08.00 часа
сутринта, на строителен обект- жилищна кооперация, намиращ се на адрес- гр.П.,
ул.“О. С.“ №17, която фирмата работодател изгражда.
На място бил
извикан екип на спешна помощ, който транспортирал А. ***. Целият престой на
ищеца в лечебното заведение продължил около 20 дни, след което му били
предписани медикаменти за домашно лечение. А. бил в отпуска за периода от
08.03.2018г. до 08.04.2018г.
По делото са
приложени заверено копие на медицинската документация от Неврохирургично
отделение при МБАЛ- П.- изх.№3764 от 08.03.2018г., ксерокопия от „Докладна
записка“ изготвена от полицейските служители, посетили мястото на инцидента и
обяснения на лица; както и копия на материалите от извършената проверка от
Дирекция „Инспекция по труда“- гр.П. във връзка с настъпилия инцидент.
От Становище на
д-р П.а- Зам.Началник Спешно отделение при МБАЛ- П. се установява, че на ищеца А.
не му е била взета кръвна проба за алкохол при постъпването му в Спешното
отделение.
В показанията
си, св.Б.И. Б. /строителен работник, присъствал при настъпване на инцидента/ посочва,
че процесната Т.З. е настъпила при изкачване на ищеца А. на изградена на
строителния обект необезопасена рампа, без парапет. След падането на А.,
последният бил в Б., стоял със затворени очи и от едното му ухо течала кръв.
След няколко минути, А. отворил очи, като не бил ориентиран във времето и обстановката.
Сутринта на настъпване на инцидента, на работниците не бил проведен инструктаж,
същите на разполагали с работни дрехи. Не било издавано и устно разпореждане от
П. да не бъде използвана съответната рампа, като същата се явявала единственият
възможен път на работниците към мястото на работа- следващият етаж на обекта.
Св.Б.И.Г. в
показанията си визира, че след настъпването на процесният инцидент, ищецът А.
престоял около 15- 20 дни в болница. След изписването му от лечебното
заведение, на същия били предписани медикаменти, които А. следвало да приема в
домашни условия. След изписването му, имал нужда от чужда помощ за да
задоволява ежедневните си нужди, не ходел сам до магазина, а родителите му
пренасяли храна. А. се оплаквал от г, движел се бавно и имал п с п.
В показанията си
св.Г.К.П. /управител на ответното дружество/ се усвява,че работното време за
работниците на строителния обект започва в 08.00часа. Инцидентът е настъпил на
08.03.2018г., около 08.10часа, като малко след настъпването му св.П пристигнал
на обекта. На строителните работници от фирмата били раздадени обезопасителни
каски, но работниците сами решавали дали да ги използват или не на своя
отговорност.
Св.А. М. Р.
/строителен работник в ответното дружество/ в показанията си визира, че към
датата на настъпване на инцидента, около 08.00 часа А. бил на обекта, извършвал
спомагателна дейност. Свидетелят не е възприел лично падането на А. от
строителната рампа, като бил уведомен за това от св.Б.. Св.Р. веднага изтичал
на мястото, където лежал А. и извикал името му, но последният не отговорил. Р.
извикал името на А. повторно, като при втория път А. примигнал. След като А.
примигнал, Р. го попитал какво е станало и А. му отговорил, че не помни.
Свидетелят позвънил на телефон 112, като
впоследствие оказал помощ на медицинския екип да бъде изведен А. от обекта. В
конкретният ден, А. започнал работа на обекта без предпазна каска.
В показанията си
св.Б.С.М. /полицейски служител, посетил мястото на инцидента/ установява, че в
момента, в който полицейските служители пристигнали на място, А. бил на крака,
но бил придържан от колегите си. Не бил в състояние да води разговор с
полицейските служители, не бил контактен.
В показанията си
св.В. /полицейски служител/ посочва, че не е установено А. да е употребил алкохол
непосредствено преди настъпване на инцидента.
Видно от
заключението съдебно- медицинска експертиза се установяват причинените на ищеца
А. вследствие процесната Т.З. Т.тични увреждания, а именно: М.С. без открита В.
Т., рана в окосмената част на Г., болезненост в десен долен крайник,в коляното
и в подбедрицата. Т.тичните увреждания се намират в пряка причинно- следствена
връзка от получената Т., след падането на ищеца на терен при трудова дейност. А.
е търпял Б. и С. при падането му на терена, като същите са били най- непосредствено след падането и впоследствие са
отшумели около седмица след инцидента. Диагнозата „М.С., без открита В. Т.“ е
била определена според МКБ е вярна, като за нейното поставяне са били
необходими наблюдения на лекар. В конкретният случай, след Т.та на Г., А. не е
изпада в Б. /К.К./, което състояние следва да продължи около 2-4 и повече минути
след Т.та.
Видно от заключението
на съдебно- медицинска неврохирургична експертиза приета допусната пред
въззвния съд, че при наличие на противоречие при свидетелските показания
относно промените на съзнанието на пострадалия- дали е пълно безсъззнание, за
колко време е протекло, налице ли е обърканост след проясняването на
съзнанието, както и налието на амнезия- липса на спомен за случилото се преди Т.та
се приема, че е налице краткотрайнота з на с с последваща р а, последица от ч-
м т, както и наличието на М.С., което се доказва от клиничното наблюдение в
болничното завение.
Като взе предвид изложената фактическа обстановка по
делото, съдът стига до следните правни изводи:
Въззивните жалби
са допустима- подадени са в законоустановения срок, от страни в процеса, имащи
право и интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
След извършена
служебна проверка на първоинстанционното решение, настоящата въззивна инстанция
намира, че то е изцяло валидно, допустимо и правилно, с което е уважен частично
предявения иск на ищеца до размера от 3000лв., както и е отхвърлено е за размера
от 3000лв. до 1000лв.
Разгледани по
същество и двете въззивни жалби се явяват неоснователни.
Съгласно разпоредбата
на чл.200, ал.1 от КТ, задължението на работодателя за обезвреда възниква
независимо от това дали той самият, негов орган или друг негов работник или
служител е виновен за увреждането. Чл.201, ал.1 от КТ предвижда, че
работодателят не отговаря по предходния член, ако пострадалият е причинил
умишлено увреждането, а ал.2 на същата разпоредба- че отговорността на
работодателя може да се намали, ако пострадалият е допринесъл за трудоватаЗ.,
като е допуснал груба небрежност.
Според практиката
на ВКС, работодателят, въвел възражение по чл.201, ал.2 от КТ, следва да докаже
при условията на пълно и главно доказване, че трудоватаЗ. е настъпила и поради
проявена от работника груба небрежност при изпълнение на работата, т.е. не
само, че работникът е допуснал нарушение на правилата на безопасност на труда,
но и, че е извършвал работата при липса на елементарно старание и внимание и
пренебрегване на основни технологични правила и правила за безопасност. При Т.З.
има съпричиняване, когато работникът извършва работата без необходимото
старание и внимание и в нарушение на технологичните правила и на правилата за
безопасност. Намаляване отговорността на работодателя може да има само при
съпричиняване при допусната груба небрежност. Вината на пострадалия не може да
се предполага и изводът за наличие на груба небрежност не може да се основава
на предположение, а при липсата на доказателства за осъществени от пострадалия
действия в разрез с изискванията за безопасност на труда, не може да се прави
категоричен извод за допусната груба небрежност. Грубата небрежност се определя
като неполагане на дължимата грижа, каквато и най-небрежният човек би положил в
подобна обстановка. Небрежността ще е груба, когато работникът е съзнавал,
предвиждал настъпването на вредоносните последици, но е мислел да ги
предотврати.
В конкретният
казус се установява по категоричен начин, че към 08.03.2018г. страните са били
във валидни трудови правоотношения, че на посочената дата, по време на работа,
при изпълнение на служебните си задължения ищецът е претърпялЗ., която е
квалифицирана от компетентните органи като трудова. В резултат на нея му е било
причинено увреждане, изразяващо се в телесни увреждания подробно описани и в
двете приети по делото съдебно- медицински експертизи, които по съществото си
не си противоречат и няма основание да не бъдат кредитирани и двете независимо,
че са изготвени от вещи лица- лекари с различни специалности.
Въззивният съд
намира за правилни и обосновани изводите на първоинстанционния съд, че са
налице изискуемите, кумулативно предвидени предпоставки за възникване отговорността на ответното дружество по
чл.200, ал.1 от КТ, а именно: трудово правно отношение между ищеца и ответника, настъпило увреждане на последния при инцидент,
станал при изпълнение на възложената му работа, определяне на инцидента като Т.З.
и пряка причинно- следствена връзка между трудоватаЗ. и настъпилите вреди.
В случая,
работодателят- ответник носи имуществена отговорност и дължи плащането на
обезщетение за причинени неимуществени вреди на ищеца от Т.З., станала на
08.03.2019г., която е довела до Т.тично увреждане на здравето на работника и
временна неработоспособност, с понесени Б. и С..
Не могат да бъдат
споделени и възраженията направени с въззивната жалба на въззивника- ответник,
че пострадалия е допуснал груба небрежност при по смисъла на чл.201, ал.2 от КТ,
поради което обезщетението следвало да се намали драстично.
В конкретният
казус, тези възражения няма основание да бъдат приети от настоящата инстанция
за основателни и даващи основание за промяна на крайните правни изводи на
първоинстанционния съд, да бъде намалено определеното обезщетение от присъдени
размер от 3000лв. на 1000лв.
Въззивният съд
не намира, че е налице твърдяната от жалбоподателя груба небрежност от страна
на неговия работник, с оглед на което не следва да се приема, че ответникът не
следва да носи отговорност за репарирането на настъпилите вреди.
В тази насока
следва да се посочи, че безспорно е установено по делото, че пострадалият не е
допринесъл за настъпването на увреждането, до степен на груба небрежност при
изпълнение на задълженията си за да бъде намалена отговорността на работодателя.
В случая, ответникът
не установява по делото по категоричен начин, конкретно задължение като
работник, забрана на работодателя, правило, заповед или задължение по
длъжностната характеристика е нарушил пострадалия.
Както бе
посочено по- горе от цитираните по- горе писмени доказателства касаещ
подадените декларации от ответника, протоколът с което е обявенаЗ.та за трудова не се
констатира нарушения на нормативните актове. На следващо място комисията не е
констатирала допуснати нарушения на нормативни актове.
В показанията си
разпитаните по делото свидетели преки очевидци на инцидента- св.Б. и Р. не
визират че по време на процесната установена дейност от страна на пострадалия, А.
да е предприел такива действия, които да определят, че същия е проявил груба
небрежност при извършените от него действия по това, че се е изкачил по
необезопасена рампа. Напротив това е извършено единствено и само в интерес на
работодателя, касаещ реализирането на строителни работи на въпросния обект.
Навежда се довод, че е налице устно разпореждане от страна на прекия
ръководител да не се качват работници по въпросната рампа, но ктегорични
доказателства в тази насока не са налице. Не се отрича от св.Р., че А. е
работел това което му кажат и сътветно на инкриминираната дата, първия му е казал
да отива на обекта. В този смисъл са и показанията му: „С отивай на обекта“. Не
се отрича от този свидетел, че в деня на инцидента, инструктаж е проведен след падането на А..
В показанията си
св.Р. също не отрича, че се е разписал в книгата за инструктаж един част, след
като е настъпил инцидента, но категорично отрича да има устно разпреждане да не
се минава през рампата.
Следва да се
отбележи, че в показанията на св.П. коментира за устно разпореждане, но то е в
насока „… първо да се внимава и да с е направи парапет, за да не падне някой.“.
На практика няма категорична забрана отправена от него към работникците на
строителния обект.
Не са налице
доказателства в насока, че на А. му е разпоредено изрично, че той няма такова
право да извършва конкретно посоченото действие, за да се приеме, че той грубо
нарушава правила за безопасност при извършваната дейност и което да се определи
като груба небрежност. Не са налице и такива установяващи, че последния е бил
на процесния обект в нетрезво състояние, каквито доводи са навеждат.
При тези данни,
няма основание да не бъде прието, че е налице законови основания за намаляване
на присъдения размер от 3000лв. на 1000лв. явяващо се обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от Т.З. на 08.03.2018г.
Предвид на това,
правилно е присъдено в тежест на ответника заплащане от негова страна на
обезщетение в размер на 3000лв., ведно
със законната лихва от датата на увреждането- 08.03.2018г. до окончателното
плащане.
Размерът на
неимуществените вреди се определя съобразно правилото на чл.52 от ЗЗД.
Понятието
справедливост е изяснено от правната теория, задължителната съдебна практика-
раздел II, ППВС №4/1968г., както и от трайната и непротиворечива практика на
ВКС. Неимуществените вреди се определят от съда по справедливост, както
предвижда нормата на чл.52 от ЗЗД.
За да се
определи справедливо обезщетение за неимуществени вреди, трябва да се вземат
предвид всички реални и обективни факти на конкретния случай, като се подложат
на внимателен, обективен, всестранен и пълен анализ и оценка.
При телесните
увреждания на здравето задължително трябва да се вземат предвид: видът,
характерът и степента на телесните повреди, претърпените интензивни и
продължителни Б. и С., имало ли е оперативна интервенция и в какво се изразява,
периодът на възстановяване, медицински прогнози за неудобства, Б. и С. при
определени условия в бъдеще време.
В настоящият
случай, категорични са и двете съдебно- медицински експертизи относно установяване
на факти имащи значение относно справедливото определяне обезщетението за
неимуществените вреди, а именно: М.С. без открита В. Т., рана в окосмената част
на Г., болезненост в десен долен крайник, в коляното и в подбедрицата. Т.тичните
увреждания се намират в пряка причинно- следствена връзка от получената Т., след
падането на ищеца на терен при трудова дейност. А. е търпял Б. и С. при
падането му на терена, като същите са били най- силни непосредствено след
падането и впоследствие са отшумели около седмица след инцидента. В конкретният
случай, след Т.та на Г., А. не е изпадал в Б. /К.К./, което състояние следва да
продължи около 2-4 и повече минути след Т.та.
Във втората
съдебно- медицинска експертиза изготвена от лекар- неврохург се визира в
пълното възстановяване на пострадалия става от 1 до 3 седмици. Не по- различни
са изводите и на предишното вещо лице, което в заключението си сочи, че С.А. е
търпял Б. и С. при падането му на терена, като те са били най- силни,
непосредствено след падането и контузиите му и впоследствие те са намалявали по
сила до пълното им отзвучаване след около седмица след инцидента.
Данните излагани
от тези вещи лица на практика не са опровергани от събрания по делото
доказателствен материал.
В показанията си
св.Б.Г. сочи, че след изписването му от лечебното заведение, на А. са били
предписани медикаменти, които А. следвало да приема в домашни условия. След
изписването му, имал нужда от чужда помощ за да задоволява ежедневните си
нужди, не ходел сам до магазина, а родителите му пренасяли храна. А. се
оплаквал от Г., движел се бавно и имал проблеми с паметта. На практика обаче,
така излаганите данни не са подкрепени от категорични писмени доказателства и в
относимост със заключенията на двете медицински експертизи за по- бързо
възстановяване. Не се отрича от вещото лице Пеев, че Б.те и С.та не преминават в рамките на 20
дни, но реално последващи изследвания и престои в болици не се установяват от
страна на ищцовата страна.
От друга страна
не се установява и от второто заключението на съдебно- медицинската експертиза,
че увреждането на пострадалия и възстановяването от него е по- различно от това
на първото заключение.
Всички тези
данни категорично дават основание на настоящата инстанция да приеме, че
определения размер на обезщетение от първоинстанциннния съд е съобразен със
заложените критерии за справедивост, съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД и
няма основание да бъде завишаван определения размер от 3000лв. към
претендирания размер от 10000лв.
Действително, А.
впоследствие е починал, но не са налице доказателства от които да се
установява, че смъртта му е в причинна връзка от настъпилите увреждания и това
да е основание за определяне на един по- завишен размер на обезщетение на
неговия пряк и единствен наследник- майка му.
В този смисъл не
могат да бъдат споделени за основателни възраженията на жалбоподателя-
въззивник, че следва да бъде определен
един по- висок размер на обезщетение.
С оглед на гореизложеното,
обжалваното решение следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно,
а подадените срещу него въззивни жалби в
посочените от тях обжалвани части да се оставят без уважение, поради
несподеляне на изложените в тях възражения.
С оглед изхода
на делото, предвид неуважаване и на двете въззивни жалби, разноските следва да
останат в тежест на всяка една от страните, както са ги направили.
Предвид
гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение №812 от 10.06.2019г.,
постановено по гр.д. №3915/2018г. по описа на РС- П..
Решението, подлежи
на касационно обжалване в едномесечен срок, считано от връчването му на страните
пред ВКС на РБългария.
Председател:
Членове:1.
2.