№ 379
гр. Пазарджик, 13.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Д. Бишуров
при участието на секретаря Ива Чавдарова
като разгледа докладваното от Д. Бишуров Административно наказателно
дело № 20225220200716 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано по жалба на К. К. Ц., ЕГН ********** от гр.Пазарджик
против НП № 22-1006-000768 от 29.04.2022 година на началник група в Сектор
„ПП“ при ОДМВР-Пазарджик, с което на основание чл.179 ал.2, във вр. с ал.1,
т.5 от ЗДП, за нарушение на чл.25 ал.1 от ЗДП е наложена глоба в размер на
200 лв. /двеста лева/ и на основание чл.175 ал.1, т.5 от ЗДП, за нарушение на
чл.123 ал.1, т.3, б.“А“ от ЗДП е наложена глоба в размер на 80 лв. /осемдесет
лева/ и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 /един/ месец.
Релевираните в жалбата оплаквания се свеждат до наличие на материална
и процесуална незаконосъобразност на атакуваното НП, чиято отмяна се иска.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично, поддържа жалбата
си, дава обяснения и излага съображения за нейната основателност. Иска
отмяна на НП.
За ответникът по жалбата - АНО, редовно призован, не се явява
представител.
Районният съд провери основателността на жалбата, след като съобрази
становищата на страните, съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и
като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства, при
1
съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, като прие за установено от
фактическа страна следното:
Жалбоподателят е санкциониран с обжалваното НП затова, че на
07.04.2022 г., в 10:50 часа, в гр.Пазарджик, на бул.“българия“, около № 4,
управлявайки л.а. „Мерцедес МЛ 350“ с рег. № ***, собственост на М.
Николова Ц.а, е предприел маневра завиване наляво, за да направи обратен
завой, като не пропуснал насрещно движещият се по път с предимство л.а.
„Пежо 3008“ с рег. № ***, управляван от АТ. ЦВ. К., в резултата на което го
блъснал странично. С това било предизвикано ПТП с леки материални щети и
по двата автомобила. Веднага след това Ц. напуснал местопроизшествието без
да спре и остане на място, за да установи какви са последиците от него, респ.
да изпълни задължението си да окаже съдействие за установяване на вредите
от произшествието.
За инцидента бил подаден сигнал от другия участник в ПТП – св. А.К.,
която малко след произшествието видяла преминаващ покрай нея полицейски
автомобил и помахала да го спре. Това бил автопатрул на с-р „ПП“ при
ОДМВР-Пазарджик в състав мл. автоконтрольор В.Р. и неговият колега мл.
автоконтрольор Д. С.. Пред тях св.К. разказала за случилото се и посочила
регистрационния номер на автомобила на жалбоподателя. Двамата полицейски
служители взели отношение по случая, като след съответни справки
установили, че е собственик на напусналото произшествието МПС била
съпругата на жалбоподателя. Посетили адреса на собственика в гр.Пазарджик,
но там не открили никой. След това се свързали по телефона с дъщерята на
жалбоподателя, която ги уведомила, че именно баща й ползва въпросния
автомобил. По настояване на полицейските служители дъщерята се свързала с
баща си и го уведомила, че полицейските органи го търсят, като следва да се
яви в сградата на с-р „ПП“-Пазарджик, което последният изпълнил. В сектора
била поканена да се яви и св.К..
Там на място бил съставен протокол за ПТП, като били заснети и
пораженията по двете МПС.
Според полицейските служители и в частност актосъставителят В.Р.,
поведението на Ц. съставлявало административно нарушение съответно по
чл.25 ал.1 и по чл.123, ал.1, т.3,б.“А“ от ЗДвП, поради което против него бил
съставен АУАН бл. № 109603 от 07.04.2022 год. Въз основа на акта било
2
издадено атакуваното НП, което било връчено лично на жалбоподателя на
05.05.2022 год., а жалбата против него била подадена чрез АНО на
16.05.2022г., т.е. в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН /в настоящата редакция след
23.12.2021г./, при което е процесуално допустима, като подадена в срок и от
лице, активно легитимирано да инициира съдебен контрол за
законосъобразност на атакуваното НП.
Гореописаната фактическа обстановка съдът установи въз основа на събраните
по делото писмени доказателства и изцяло от показанията на актосъставителя
– св. Р. и св.К., а също и от обясненията на жалбоподателя.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема,
че жалбата е основателна, поради следното:
След внимателен анализ на събраните писмени и гласни доказателства по
делото съдът установи, че в хода на административнонаказателното
производство са допуснати съществени процесуални нарушения /СПН/,
водещи до накърняване правото на защита на санкционираното лице, които са
достатъчно основание за отмяна на НП.
Първото СПН се изразява в това, че АУАН е съставен в драстично нарушение
на чл.40 ал.1 от ЗАНН. Посочената правна норма императивно предвижда, че
актът за установяване на административното нарушение се съставя в
присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствали при
извършване или установяване на нарушението, т.е. изисква се да се състави в
присъствието на свидетели-очевидци на самото извършване на нарушението, а
ако няма такива - на неговото установяване. Изключение от това изискване се
съдържа в разпоредбата на чл.40 ал.3 от ЗАНН, където е разписано, че само
при липса на свидетели, присъствали при извършването или установяването на
нарушението, или при невъзможност да се състави акт в тяхно присъствие, той
се съставя в присъствието на двама други свидетели, като това изрично се
отбелязва в акта.
В конкретния казус се установи безспорно, че актосъставителят – св. Р. и
неговият колега Д. С., вписан като свидетел по АУАН, не са били свидетели на
извършване на вмененото административно нарушение. Установи се
категорично, че на мястото на настъпилото ПТП са били само двамата
участници в него – жалбоподателят и подалата впоследствие сигнал за
инцидента – А.К.. Полицейските служители са посетили местопроизшествието
3
след неговото настъпване и след като жалбоподателят вече го е бил напуснал.
При това положение актосъставителят Р. е имал задължението да състави акта
и да впише като свидетел в него не неговия колега Д. С., а свидетелят-
очевидец – А.К.. Вместо това обаче той е вписал като свидетел в акта колегата
си и то без да са били налице условията на чл.40 ал.3 от ЗАНН.
Изискването за спазване на императивната норма на чл.40 ал.1 от ЗАНН е
предпоставка за гарантиране правото на защита и разкриване на обективната
истина и по никакъв начин не може да се игнорира, освен в строго и
лимитативно определени от закона случаи. Това изискване корелира и на
правото на обвиненото в извършване на административно нарушение лице да
научи въз основа на кои доказателства – в случая гласни, е установено самото
извършване. В настоящото производство обаче актосъставителят е нарушил
изцяло горецитираната норма и е изготвил АУАН в разрез с нея, което
представлява съществено и неотстранимо процесуално нарушение, водещо до
цялостна отмяна на НП, издадено въз основа на порочния акт. Именно поради
това жалбоподателят Ц. ще остане изцяло ненаказан, включително и за
нарушението по чл.123, ал.1, т.3,б.“А“ от ЗДвП, във вр. с чл.175 ал.1, т.5 от
ЗДвП, за което се събраха неоспорими доказателства, че е извършил виновно.
Относно нарушението по пункт І от НП следва да се каже, че е налице и друго
основание за отмяна на постановлението в тази му част. Това е така, защото
при квалифициране на нарушението по пункт І в АУАН и НП е допуснато
нарушение на материалния закон, което е достатъчно да се отмени
постановлението, доколкото описаното като нарушение в обстоятелствената
част на НП не съответства действителната фактическа обстановка. Видно е, че
по пункт І от НП жалбоподателят е санкциониран за извършено нарушение на
основание чл.179 ал.1 във вр. с чл.1, т.5 от ЗДП и във вр. с чл.25 ал.1 от ЗДП.
Вярно е, че при изписването на цифровата квалификация на деянието АНО не
е посочил коректно кое предложение на чл.179 ал.1, т.5 от ЗДП е било
нарушено, т.е. в резултата на неспазването на кои правила посочени в тази
точка е предизвикано ПТП. От описаното в обстоятелствената част на
постановлението обаче, т.е. от текстовата правна квалификация става ясно, че е
вменено неспазване на правилото за предимство. Това е така, защото
недвусмислено е казано, че жалбоподателят с автомобила си предприел
маневра завой наляво, за да направи обратен завой, при което не пропуснал
насрещно движещия се по пътя с предимство л.а. „Пежо 3008“ с водач А.К. и
4
го блъснал странично, като настъпило ПТП с материални щети.
При това положение е несъмнено, че щом текстово е описано нарушение
свързано с извършване на маневра обратен завой и отнемане на предимство, то
с дадената правна квалификация по пункт І от НП е нарушен материалният
закон. Дадената цифрова правна квалификация е по чл.25 ал.1 от ЗДвП която
норма гласи: „Водач на пътно превозно средство, който ще предприеме
каквато и да е маневра, като например да излезе от реда на паркираните
превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво
по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да
завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот,
преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за
участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават
покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение,
посока и скорост на движение”. Видно е, че описаното поведение на
жалбоподателя пред ПТП няма нищо общо с правилата за движение разписани
в чл.25 ал.1 от ЗДвП, доколкото за извършване на маневра „завиване в обратна
посока“ има специално правило за поведение на водачите на МПС, което е
разписано в чл.38 ал.2 от ЗДвП, който гласи: „При завиване в обратна посока
водачът пропуска насрещно движещите се пътни превозни средства“. Именно
такава е следвало да бъде правната квалификация на вмененото нарушение,
която е следвало да се предяви на нарушителя и по която той вече да
организира своята защита.
По изложените до тук причини и като не е квалифицирал точно нарушението,
АНО не е приложил правилно материалния закон, при което се е стигнало до
там, че жалбоподателят е санкциониран за нещо, което обективно не е
извършил. Отделно е било накърнено и правото му на защита, доколкото
квалифицирайки нарушението по чл.25 ал.1 от ЗДП, той е бил затруднен с кои
негови обективни действия и/или бездействия е нарушил това правило за
движение, което както се посочи, няма нищо общо с описаното поведение на
Ц. непосредствен опреди да предизвика ПТП. Това за пореден път
предопределя отмяната на административнонаказващия акт.
Пазарджишкият районен съд в настоящият състав след като извърши анализ
на установените обстоятелства и на основание чл.63 ал.2, т.5 от ЗАНН,
РЕШИ:
5
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 22-1006-000768 от 29.04.2022 година на началник
група в Сектор „ПП“ при ОДМВР-Пазарджик, с което на К. К. Ц., ЕГН
********** от гр.Пазарджик, на основание чл.179 ал.2, във вр. с ал.1, т.5 от
ЗДП, за нарушение на чл.25 ал.1 от ЗДП е наложена глоба в размер на 200 лв.
/двеста лева/ и на основание чл.175 ал.1, т.5 от ЗДП, за нарушение на чл.123
ал.1, т.3, б.“А“ от ЗДП е наложена глоба в размер на 80 лв. /осемдесет лева/ и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 /един/ месец.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението пред
Пазарджишкия административен съд.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
6