№ 3413
гр. Варна, 15.09.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Диана Д. Митева
Членове:Цвета Павлова
Пламен Ат. Атанасов
като разгледа докладваното от Диана Д. Митева Въззивно гражданско дело
№ 20223100501784 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството подлежи на разглеждане по реда на чл. 258 и сл. от
ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от М. М. Р. , чрез адв. Д., срещу частта от
Решение № 260207/01.04.2022 г., по гр. д. № 2453/2021 г. по описа на ВРС, с
което е било прието за установено, че въззивникът дължи на „ИЗИ
ФИНАНС“ ЕООД сумата от 268,50 лв. – неизплатена главница по договор за
кредит № ***** от 13.09.2019 г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 26.11.2020 г. до окончателното й
изплащане, за които суми е издадена Заповед № 261950/27.11.2020 г. по чл.
410 ГПК по ч. гр. д. № 15215/2020 г. по описа на ВРС, 16-ти състав.
Въззивната жалба с вх. № 264891/29.04.2022 г. е депозирана в рамките
на преклузивния двуседмичен срок, считано от връчване на обжалваното
решение на сътрудник на процесуалния представител на жалбоподателя.
Същата съдържа изискуемите по чл. 260 ГПК реквизити и приложения по чл.
261 ГПК и е редовна.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна „ИЗИ ФИНАНС“
ЕООД, чрез упълномощен юрисконсулт, депозира отговор, с който моли за
отмяна на решението и уважаване изцяло на предявения от него иск.
В срока по чл. 263, ал. 2 ГПК въззиваемия депозира и насрещна
въззивна жалба, с която моли за отмяна на решението на ВРС и в частта, с
която са отхвърлени частите от исковете за горница до 950 лв претендирана
главница и лихва от 222.75лв, и уважаване в цялост на предявените искове,
за установяване на дължимост на сумите по които е издадена Заповед №
261950/27.11.2020 г. по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 15215/2020 г. по описа на
ВРС, 16-ти състав. Въззиваемият по насрещната въззивна жалба не депозира
1
отговор по нея.
По допустимостта на обжалването: Легитимацията на страните
съответства на произнасянето по обжалваното първоинстанционното
решение. Сезиран е компетентен въззивен съд за проверка на подлежащ на
обжалване акт. Съдът приема, че въззивното производство е допустимо.
По предварителните въпроси: Жалбите са били надлежно
администрирани. Страните се представляват от редовно упълномощени
процесуални представители (л. 27 и л. 34 от настоящото дело). Дължимата
държавна такса за всяка от жалбите е събрана авансово в изискуемия
минимален размер.
В рамките на дължимата служебна проверка по допустимост на
процесуалните действия на страните в хода на размяната на книжата
въззивният съд не констатира процесуални нарушения, обуславящи
необходимост от служебно отстраняване на пороци по сезирането на съда.
Доклад на въззивната и насрещната въззивна жалба: Въззивникът
излага оплаквания за неправилно приложение на закона, като сочи, че макар
правилно да е отчетена приложимост към процесния договор за
потребителски кредит на правилата на ЗПК, и следващата от тях нищожност
на целия договор (поради невъзможността за заместването от повелителна
законова разпоредба на нищожна клаузата за възнаградителна лихва), съдът е
приложил чл. 23 ЗПК и е присъдил остатък от чистата стойност на кредита.
Въззвиникът счита, че това законово правило обаче се отнася за претенция на
извъндоговорно основание, като неоснователно обогатяване, а не както в
конкретния случай – на заявеното от кредитора договорно такова. В този
смисъл сумата не можела да бъде присъдена в настоящото производство, тъй
като това би било направено на основание, различно от предявеното.
Допълнително са посочени и оплаквания срещу установеното в обжалвания
акт доказване на възникнала облигационна връзка между страните. Сочи се и
че доколкото недействителният договор не поражда права и задължения за
страните, то неоснователни се явяват и предявените искове. Въззивникът
счита, че договорът е недействителен и на други основания - чл. 10, ал. 1 ЗПК
и чл. 11 ЗПК, вкл. и чл. 11, ал. 1, т. 11, 20, 23 и 24 ЗПК. Не било доказано и
надлежното предоставяне на необходимата му преддоговорна информация
или ОУ, с които е можел да се запознае предварително. На база тези
аргументи, се претендира отмяната на посочената част от
първоинстанционното решение като незаконосъобразно, неправилно и
необосновано и отхвърляне на предявения иск изцяло.
В депозирания отговор по жалбата, въззиваемата страна, чрез
упълномощения юрисконсулт, оспорва жалбата като неоснователна, а
твърденията в нея като недоказани. Излага се, че няма как още при
депозиране на ИМ да е ясно дали договорът ще бъде прогласен за
недействителен, за да можел ищецът да се позове на чл. 23 ЗПК.
Предявяването на подобен иск щяло да бъде недопустимо като лишено от
правен интерес. Според кредитора съдът не бил прогласил изрично договора
за недействителен и съответно чл. 23 ЗПК не бил приложен и съответно
жалбата основана на това оплакване е неоснователна. Счита останалите
оплаквания за обосновани с изолирани и неактуални примери от съдебната
2
практика като поддържа бланкетно довод за валидно договаряне(заявен в
насрещната жалба) и дължимост на заявената главница, като моли
обжалваната от въззивника част от решението да се отмени, но само за да се
уважи изцяло предявения иск.
В подадената насрещна въззивна жалба, ищецът в
първоинстанционното производство излага оплакванията си по цялостната
мотивация на решението, като сочи нарушение на материалния закон,
съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Становището се аргументира със служебно извършено от ВРС прихващане, в
нарушение на чл. 103 и сл. ЗЗД, тъй като нямало изрично волеизявление на
някоя от страните по спора. Твърди се и че без нарочни мотиви, ВРС
достигнал до извод за недължимост на част от сумата за главница. Въпреки
че липсвало изрично прогласяване на недействителността на договора, ако
бъдело допуснато, че това било сторено, съдът неправилно бил приложил чл.
23 ЗПК като вместо цялата главница по договора била присъдена само
изчислена от него част от нея. По тези съображения се претендира отмяната
на решението на ВРС и присъждането на всички претендирани в ИМ суми. В
условията на евентуалност, в случай на приложение на чл. 23 ЗПК, се моли да
бъде присъден пълният размер на главницата по договора.
В срока по чл. 263, ал. 3 ГПК въззиваемата страна по насрещната
въззивна жалба не депозира отговор.
В изпълнение на задълженията си по чл. 269 ГПК въззивният съд
съобразява, че твърденията на страните съответстват на процесуалните
действия на страните пред районния съд.
Оплакванията на страните касаят изводите на първата инстанция по
валидността на договора като цяло, евентуално на клаузи от него, като
основание за имуществена транзакция. Принципно въззивният съд дължи и
независим и служебен(т.е. извън оплакванията в жалбата) контрол за
валидност на сделки между търговец и физическо лице-потребител, но в
случая допълнителни указания на страните по приложимите императивни
правила по потребителска закрила не се налагат. Това е така, защото в
първата инстанция страните вече са изложили подробно доводите си именно
относно посочените от ищеца специални правила за сключване на
потребителския договор от разстояние( ЗПФУР), възраженията на ответника
за недобросъвестно договаряне на доставчика на финансовата услуга и
несъответствието на съдържанието на пакета от сделки(кредит и
обезпечението му) предложени на клиент, кандидатстващ за заем,
предоставен от финансова институция със специални закрилни норми в ЗПК
и общите правила за недействителност по ЗЗД, и именно интерпретацията на
тези становищата на страните в обжалвания акт е предмет на въззивния
контрол. Нови твърдения и нови доказателства не се сочат от страните.
За събиране на становищата на страните делото следва да бъде
насрочено в открито съдебно заседание, поради което и на осн. чл. 267 ГПК,
съдът
ОПРЕДЕЛИ:
3
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба на М. М. Р. срещу
Решение № 260207/01.04.2022 г., по гр. д. № 2453/2021 г. по описа на
Варненски районен съд , 16-ти състав/ частта от Решение №
260207/01.04.2022 г., по гр. д. № 2453/2021 г. по описа на Варненски районен
съд , 16-ти състав, с която е прието за установено, че въззивникът дължи на
„ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД сумата от 268,50 лв. – остатък от неизплатена
главница по договор за кредит № ***** от 13.09.2019 г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 26.11.2020 г. до
окончателното й изплащане, за които суми е издадена Заповед №
261950/27.11.2020 г. по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 15215/2020 г. по описа на
Варненски районен съд, 16-ти състав.
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ насрещна въззивна жалба на „Изи
Финанс“ ЕООД, чрез юрк. Гюров срещу Решение № 260207/01.04.2022 г., по
гр. д. № 2453/2021 г. по описа на Варненски районен съд , 16-ти състав/ частта
от Решение № 260207/01.04.2022 г., по гр. д. № 2453/2021 г. по описа на
Варненски районен съд , 16-ти състав, с която предявените искове за
признаване на установено дължимостта на главницата по договор за кредит
№ ***** от 13.09.2019 г. за сумата над 268,50 лв. до претендираните 950,00
лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 26.11.2020 г. до
окончателното й изплащане и договорна лихва от 222,75 лв. за периода
10.02.2020 г. – 06.11.2020 г. са били отхвърлени, като за сумите е била
издадена Заповед № 261950/27.11.2020 г. по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. №
15215/2020 г. по описа на Варненски районен съд, 16-ти състав.
НАСРОЧВА съдебно заседание за 2.11.2022г от 14.30 часа. Да се
призоват страните, чрез пълномощниците им.
На осн. чл. 7 вр. чл. 100 ГПК допълнително указва на страните да
представят справка за разноските пред въззивния съд по чл. 80 ГПК и
доказателства за извършването им (вкл. за договаряне на размер на заплатени
хонорари), като при пропускане на крайния срок (даване ход на устните
състезания в последното по делото заседание) правото им за искат изменение
на размера, определен от съда ще бъде преклудирано.
Препис от определението да се изпрати на страните, ведно със
съобщение за насроченото открито заседание, представляващо Приложение
№ 2 към Наредба № 7 на МП. Към съобщението за въззивника М. М. Р. да се
приложи и препис от отговора по жалбата, наличен към корица на делото.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4