Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Плевен, 29.12.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, Х-ти гр.състав, в
публичното заседание на двадесет и първи
декември през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ТОДОРОВА
при секретаря М.Ц. като разгледа докладваното от съдията ТОДОРОВА гр.дело
№8339 по описа за 2016г. и на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно основание чл.150, вр.чл.143, ал.2 СК.
Производството по делото е образувано по подадена искова молба от М.В.М., ЕГН**********,***, в качеството й на законен представител на *** П., ЕГН ********** против Ц.А.П., ЕГН**********,***, в която се твърди, че с Решение № по гр. д. № 4485/2012 г. по описа на Районен съд - гр. Плевен е прекратен брака между родителите на детето *** П.. Твърди, че с Решение по гр.д.№ 2378/2014г. ответника е осъден да заплаща на детето *** месечна издръжка в размер на 150 лв. Твърди, че от тогава са изминали повече от 2 години, през който период нуждите на детето се увеличили. То навършило 13 години и освен дрехите, храната и учебните помагала, чиято стойност се увеличила, детето тренира и футбол, като майката заплаща месечната такса за това. Твърди, че необходимостта и желанието на детето да притежава лични вещи също нараснали. Твърди, че ответника не заплаща определената издръжка, а на майката и е невъзможно сама да поема всички необходими разходи за детето. Твърди, че ответника реализира високи доходи, тъй като демонстрира такъв стандарт на живот, който няма как да поддържа без пари. Твърди, че ответника се храни в заведения- което е минимум 15-20 лв. на ден, приема хранителни добавки и анаболи, чиято стойност е приблизително 1500 лв. месечно, редовно посещава дискотеки и поръчва скъпи питиета, употребява и кокаин, като само един грам от него е на стойност 140 лв., а той заплаща дневно по 300 лв., посещава скъпи хотели с приятелките си и т.н. Твърди, че тези факти са известни на майката на детето, тъй като тези разходи той правел и докато били семейство. Счита, че преоритет следва да бъдат нуждите на детето. Моли, да бъде изменен размера на определената издръжка и от 150 лв., да бъде увеличен на 500 лв., считано от подаване на исковата молба, в едно със законната лихва върху всяка просрочена вноска. Претендира направените деловодни разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по делото, в който взема становище, че предявения иск е допустим, но неоснователен по следните съображения: Твърди, че определената от съда издръжка за сина си *** в размер на 150 лв. плаща редовно. Твърди, че допълнително му е давал пари за всичко от което детето има нужда-за дрехи, за тренировки и други. Твърди, че с израстването на детето действително нуждите му се увеличават, но съгласно разпоредбата на чл. 142 от СК, от значение са и възможностите на лицето, което дължи издръжка да може да я осигурява. Твърди, че възможностите му за заплащане на издръжка са крайно ограничени с оглед обстоятелството, че в настоящия момент е безработен. Оспорва всичко изложено в исковата молба, касаещо разходите които прави за себе си. Твърди, че в исковата молба са изложени голословни твърдения за високия му стандарт на живот, за посещаване на заведения и хотели, които не се подкрепят от каквито и да доказателства. Твърди, че не отговаря на истината изявлението, че употребява кокаин. Твърди, че за посещение на заведения или хотели, за почивки или други такива дейности няма никакви средства. Посещава само фитнес залата, които навици има от дълги години, като това е единствената форма за някакъв социален живот. Твърди, че твърдението, че употребява кокаин е абсолютно невярно. Счита, че дали взема наркотици, или не, може да се установи единствено чрез извършване на съответната експертиза, каквато не е поискана по делото. Заявява, че в случай, че по искане на ищцата бъде допусната и назначена такава експертиза, няма да се противопостави да му бъдат извършени необходимите изследвания, които ще докажат, че не е ползвал такива вещества, съответно, че не прави разходи за набавянето им. Предвид всичко изложено, счита че не са налице условията за изменение на присъдената издръжка, всяко изменение ще се яви непосилно за него и няма да може да осигурява тези средства. Моли искът да бъде отхвърлен. Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното от фактическа страна:
Не
се спори между страните и се установява от съдебно решение № 1118/10.07.2014г.,
постановено по гр.д.№2378/2014г. по описа на РС-Плевен, че Ц.П. е осъден да
плаща на детето *** П. ежемесечна издръжка в размер на 150 лв. чрез неговата
майка и законе представител М.М..
Видно
от удостоверение за раждане по акт за раждане №1878/17.12.2003г., майка на детето
*** П. ЕГН********** е М.В. Парашкевова, а негов баща е Ц.А.П..
Установява
се от Справка за декларирани данни от ТД на НАП-офис Плевен, че М.В. е
декларирала право на собственост върху
½ идеална част от Апартамент в *** от 62,95 кв.м. РЗП., както МПС *** с дата на първа регистрация 2005г., ***
с дата на първа регистрация 2003 г.и мотоциклет *** с първа регистрация 1998г. М.М.
няма регистрирани действащи трудови правоотношения.
Видно
от справка за актуално състояние на трудови договори от ТД на НАП, офис
–Плевен, Ц.П. има регистрирано действащо трудово правоотношение от 20.01.2016г.
и понастоящем с основна заплата от 650 лв. с работодател ***, ***. Ц.П. няма
декларирани недвижими имоти и МПС.
От изслушването на детето *** П. по реда на
чл.15 ЗЗДет. се установява, че то учи в 7 клас, в спортно училище. Посещава
занимания по карате, които са задъжителни в спортното училище. Понастощям не
ходи на други допълтнителни занимания, но преди е ходел на уроци по математика. Като дневни пари получава от
майка си по 5-8 лева, които му стигат, а понякога му и остават. Баща му дава
понякога пари, а понякога –не. Когато му поиска, баща му дава, но по принцип
детето не му иска. Детето се разбира с баща си.
От приетия по делото социален доклад се
установява, че майката заявява, че бащата не изплаща редовно на детето
определената издръжка. Детето живее с майка си и с бабата по майчина линия.
Майката е безработна, а бабата работи в заведение като барман и получава
трудово възнаграждение в размер на около 600 лв. месечно. Детето *** е ученик в
7-ми клас в Спортно училище „***“ със специалност карате. Налага се да посещава
уроци по английски и математика, но поради финансови затруднения, не може да
ходи. Майката споделя, че детето има затруднения с учебния материал. Един урок
струва около 10-12 лв. Детето участва редовно в състезания, разходите по които
са за сметка на участниците. В училището има осигурен безплатен обяд, но са
нужни допълнителни средства за храна, тъй като детето е по цял ден в училище.
Социалния работник не е осъществил среща с детето, поради противопоставяне от
страна на майката, тъй като детето е споделяло, че не иска да взема страна
между родителите си. При посещение на адреса на бащата, той не е открит там.
Проведен е телефонен разговор мужду социалния работник и Ц.П., който е поел
ангажимент да посети на 19.12.2016г. ОЗД-Плевен, но той не се появил на
срещата. ДСП-Плевен изразява становище, че е в интерес на детето да бъде
увеличен размера на издръжката.
При така установеното от фактическа страна,
съдът приема следното от правна страна:
По делото
безспорно е установено, и не се спори, че *** П. е син на ответника.
Имайки
предвид правната квалификация на иска за увеличение на присъдена издръжка на
ненавършило пълнолетие дете, а именно нормата на чл. 150,
във връзка с чл. 143, ал.
2 СК,
и съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест, с оглед
разпоредбата на чл. 154, ал.1 ГПК,
ищецът следва да докаже следните предпоставки на така претендирания иск - че
ответникът му е родител, нуждата от получаване на издръжка в претендирания
размер от 500.00 лева, материалната възможност на ответника да дава такъв размер издръжка и наличие на
трайно изменение на обстоятелствата, при които е била определена първоначалната
издръжка (изразяващо се в нарастване на нуждите на правоимащия от издръжка в
претендирания размер или увеличаване на материалните възможности на задължения
родител). Не всяко изменение, обаче дава основание за промяна на размера на
присъдената издръжка, а само това, което има траен и продължителен характер и
по което може да се съди, че няма да се възвърне състоянието преди настъпването
на изменилите се обстоятелства. За допускане изменение на размера на издръжката
е достатъчно да е налице някоя от тези предпоставки, като изменението на
материалните възможности на задължените родители следва да бъде преценявано с
оглед на това дали поисканото увеличение ще бъде основателно за целия
претендиран размер, респ. е възможно и това увеличение да бъде поето от
родителя, който полага непосредствените грижи за отглеждането и възпитанието на
ненавършилото пълнолетие дете (когато са намалели материалните възможности на
родителя, от когото се претендира увеличението на издръжката).
Съдът намира,
че от определяне размера на предишната издръжка е изминал един не особено дълъг период от време
– 2 години и половина. Детето, обаче е пораснало от предходното определяне на
размера на издръжката и вече е ученик в 7-ми клас, поради което са се увеличили
разходите за издръжката му. То вече учи в специализирано училище- спорно, което
предполага разходи за участия в състезания, както и спортна екипировка. Детето
е навлязло и във възраст, през която се развива интензивно във физически аспект,
което предполага по-големи разходи за храна, както и честа смяна на облеклото,
което по-бързо му става малко. Установи се, че детето има нужда и от
допълнителни уроци по английски и математика, тъй като изостава с учебния
материал, но понастощяем не посещава такива уроци поради липса на достатъчни
следства. През този период са настъпили изменения
и в социално - икономическите условия на живот в страната, които са довели до
увеличаване на издръжката на живота понастоящем спрямо тази, към момента на предходното
определяне на издръжката. Няма твърдения, детето да страда от хронични
заболявания, които да изискват допълнителни разходи.
Установи се
по делото, че и двамата родители нямат други деца, на които да дължат безуслово
издръжка. За майката се установи, че живее в собствено жилище, но няма
регистрирани действащи трудови правоотношения. От друга страна, се установи, че
тя е собственик на собствено жилище, два леки автомобила и мотоциклет.
Ответника по делото не е декларирал собствени недвижими имоти, както и МПС, но
той има действащ регистриран трудов договор с основно месечно трудово
възнаграждение в размер на 650 лв. От друга страна, следва да бъде съобразена и
разпоредбата на чл. 143, ал.
2 СК,
като и при иска за увеличение на издръжката се отчете и безусловния характер на
издръжката на ненавършилите пълнолетие деца, за разлика от издръжката по чл. 144 СК.
Предвид което следва извода, че на детето следва да бъдат осигурени такива
битови условия и средства, които да му гарантират нормален живот и развитие,
каквито то би имало, ако родителите му живееха заедно. При определяне размера
на издръжката следва да бъде отчетена и нормата на чл. 142, ал.
2 СК,
според която разпоредба независимо от предпоставките на чл. 142, ал.
1 СК (определен като функция на нуждите на правоимащия и
възможностите на дължащия издръжката), при издръжката на дете се следва една
минимална издръжка, която не може да бъде по-малък размер от една четвърт (1/4)
от размера на минималната работна заплата. Тази материална разпоредба е с
императивен характер и не подлежи на преценка от съда, каквито и да са материалните
възможности на задължения родител.
Съдът приема,
че необходима за издръжката на *** П. сума е в размер на 360 лв. месечно по
следните съображения: По делото бяха
ангажирани доказателства за нарасналите
потребности на детето предвид увеличаването на неговата възраст, както и
обучението му в спортно училище и необходимостта от допълнителни занимания по
математика и английски. По отношение на другите разходи, съдът взема предвид
статистическите данни за необходимите средства за издръжка на едно лице,
адаптирани към възрастта на детето, както и съжителстването му в семейната
среда на майката. В тази връзка съдът съобрази и факта, че майката следва да получава
и детски добавки в размер на 37,00 лв.
за детето. Ответника е безусловно
задължен да заплаща издръжка само на детето ***, няма други деца, на които да
дължи издръжка. Установи се, че майката не работи и не получава трудови доходи,
но от друга страна има имущество, поради което съдът намира, че тя може да
осигурява 110 лв. месечна издръжка за детето. Установи се, че бащата работи и
получава основно месечно трудово възнаграждение в размер на 650 лв., като
същевременно не дължи издръжка на друго дете, поради което може да отделя
по-голям размер на издържката, а именно 250,00 лв. Отделно от това, съдът взема
под внимание и факта, че детето живее в семейната среда на майката и тя полага
непосредствена грижа за него. Този размер на издръжката би дал финансова
възможност да бъдат заплащани допълнителни уроци за подпомагане на обучението
на детето. По изложените съображения съдът намира, че майката следва да
осигурява 110 лв. от необходимия размер на издръжката, а бащата да осигурява
останалите 250 лв. Издръжката в общ размер от 360 лв. следва да се допълва и
със сумата от 37 лв. детски добавки. Предвид изложеното искът следва да бъде
уважен за сумата от 250 лв., а за
разликата до претендирания размер от 500,00 лв. следва да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан.
На основание чл.242, ал.1 ГПК следва да бъде
допуснато предварително изпълнение на решението.
На основание чл.78, ал.1 ГПК, ищеца има право на разноски, но по делото
няма доказателства за направени такива, поради което съдът не дължи
произнасяне.
На основание чл.78, ал.3 ГПК, ответника има право на
разноски съразмерно с отхвърлената част на претенцията, но по делото няма данни
за извършени разноски по делото от ответника, поради което съдът не дължи
произнасяне.
На основание чл. 78 ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Плевенския районен
съд държавна такса върху цената на уважения иск в размер на 144,00 лв.
Воден
от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ИЗМЕНЯ
размера на определената с Решение №
1118/10.07.2014г.,
постановено по гр.д.№2378/2014г. по описа на РС-Плевен издръжка, която Ц.А.П.,
ЕГН ********** е осъден да заплаща на
детето *** П., ЕГН**********, чрез
неговата майка и законен представител М.В.М., ЕГН**********, като го УВЕЛИЧАВА от 150.00 лева на 250.00 /двеста
и петнадесет/ лева, считано от 10.11.2016г. ведно със законната лихва за забава
за всяка просрочена вноска от датата на изискуемостта на всяко вземане до
окончателното му изплащане, до настъпване на обстоятелства за изменение или
прекратяване на издръжката, като за разликата до предявения размер от 500,00
лв., отхвърля иска като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА, на
основание чл.78, ал.6 ГПК, Ц.А.П., ЕГН **********, да заплати по сметка
на Плевенския районен съд държавна такса в размер на 144,00 лв.
ПОСТАНОВЯВА, на основание чл.242, ал.1 ГПК,
предварително изпълнение на решението в частта за издръжката.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенски
ОС в двуседмичен срок от 06.01.2017г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: