№ 3553
гр. София, 09.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Красимир Мазгалов
Членове:Димитър К. Демирев
ВИКТОРИЯ Н. НЕДЕВА
при участието на секретаря Михаела Огн. Митова
като разгледа докладваното от ВИКТОРИЯ Н. НЕДЕВА Въззивно
гражданско дело № 20241100508766 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Oбразувано е по въззивна жалба на Ю. В. И., чрез адв. Ч. Н., срещу решение №
20118646/19.03.2024 г. по гр. д. № 12362/2019 г. по описа на Софийски районен съд,
161 състав, в частта, в която са уважени исковете на „Топлофикация София“ ЕАД
срещу ответника с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 150 ЗЕ, вр. чл. 86, ал. 1
ЗЗД за признаване за установено, че въззивникът дължи на „Топлофикация София“
ЕАД сумата от 1801,36 лева - главница, представляваща цена на доставена топлинна
енергия за периода 01.05.2016 г. – 30.04.2018 г. в имот с адрес: гр. София, бул. „Гоце
Делчев“ бл. ****, аб. № 065120, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 30.11.2018 г., до окончателното
му изплащане, и сумата от 112,55 лева – законна лихва върху цена на доставена
топлинна енергия за периода 30.11.2015 г. – 20.11.2018 г., за които вземания е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена на 07.12.2018
г. по ч. гр. д. № 76346/2018 г. на СРС, 161 състав.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
ищеца – „Техем сървисис“ ЕООД.
Във въззивната жалба се излагат се доводи за неправилност на обжалваното
решение, както и оплаквания, че делото пред районния съд не е решено в разумен
1
срок. Поддържа се, че районният съд не е обсъдил възраженията на ответника, който
своевременно оспорил част от представените от ищеца доказателства. Поддържа се, че
приложеното по делото писмо вх. № Г-10503/14.07.2015 г. не било връчено на
ответника, а имало отношение към промяната на партидата на името на собственика на
имота. Оспорена била и декларацията от С.М. – председател на домсъвета, която дала
съгласие да се сключи договор с „Техем сървисис“ ЕООД на 09.12.2002 г.., както и
приложения към нея списък на етажните собственици, доколкото посоченият в
списъка Д.К. бил покойник към онзи момент. Сочи се, че по делото не били
представени доказателства за връчване на фактурите, от който момент възниквало
задължението на ответника за заплащане на претендираните суми. Поради това се иска
отмяна на обжалваното решение и цялостно отхвърляне на исковите претенции.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна „Топлофикация София“ ЕАД
е депозирала отговор, с който поддържа становище за неоснователност на жалбата.
Третото лице-помагач „Техем сървисис“ ЕООД не взима становище в срока по
чл. 263, ал. 1 ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно. В частите, с които предявените от
„Топлофикация София“ ЕАД искове са отхвърлени, решението е влязло в сила като
необжалвано. В останалите му обжалвани части, същото е допустимо.
Софийски градски съд, след като взе предвид изложените в жалбата доводи за
неправилност на постановеното решение, намира следното:
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ (ДВ, бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г.)
„потребители на топлинна енергия“ са всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение. А по силата на дефиницията, закрепена в §1, т.
2а от ДР на ЗЕ (след 17.07.2012 г.) „битов клиент“ е клиент, който купува електрическа
или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди.
Следователно купувач (страна) по сключения договор за доставка на топлинна енергия
до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено
вещно право на ползване. Именно това лице е задължено да монтира средства за
дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имота си и да
заплаща цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната
наредба по чл. 36, ал. 3 (чл. 153, ал. 1 ЗЕ).
Следователно договорът за търговска продажба на топлоенергия на клиенти на
топлинна енергия за битови нужди се счита за сключен с конклудентни действия - арг.
чл. 150, ал. 1 ЗЕ, а топлопреносното предприятие задължително публикува одобрените
от КЕВР общи условия най-малко в един централен и в един местен всекидневник в
градовете с битово топлоснабдяване, като общите условия влизат в сила 30 дни след
2
първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от
потребителите - арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ.
Не се спори по делото, че ответникът-въззивник е титуляр на правото на
собственост върху процесния имот въз основа на дарение и по наследство. Този факт
се установява от представените и неоспорени писмени доказателства: нотариален акт
№ 123, том IV, рег. № 12616, дело № 638/2007 г. за покупко-продажба на недвижим
имот, нотариален акт № 156, том II, рег. № 4874, дело № 330/10.09.2007 г. за дарение
на идеална част от недвижим имот, нотариален акт № 124, том IV, рег. № 12631, дело
№ 639/2007 г. за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот.
Следователно за процесния период ответникът е имал качеството „битов клиент“
съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ, като този извод не се променя от
обстоятелството, че липсват данни за връчването на ответника на писмо № Г-
10503/14.07.2015 г., с което ищцовото дружество е уведомило Ю. И., че с оглед
придобиване на право на собственост върху процесния топлоснабден имот, той е
вписан като титуляр на партида с абонатен № 65120, доколкото облигационното
правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди
възниква с придобиване на собствеността върху топлоснабдения имот. Поради това
неоснователни са и оплакванията на въззивника относно представената от ищеца
декларация от 2002 г. на председателя на домсъвета на живущите в сградата и
представения към нея списък, доколкото същите не променят извода за наличие на
облигационно правоотношение между ищеца и ответника, именно в качеството му на
собственик на имота през периода 01.05.2016 г. – 01.04.2018 г.
Следователно по делото е установено съществуването на облигационно
правоотношение между ищеца, от една страна, и ответника Ю. В. И., от друга страна,
за процесния период, произтичащо от договор за продажба на топлинна енергия, по
който ищецът е доставял топлинна енергия, а ответникът дължи заплащане на
стойността на ползваната услуга.
По наведените във въззивната жалба оплаквания следва да се посочи, че
основание за възникване на задължението на потребителите е доставката на топлинна
енергия, като неполучаването на фактури, не води до отпадане на задължението за
плащане на потребената енергия. Получаването на индивидуалните сметки има
значение само за срока на възражение, като възраженията на потребителя по размера
на начислените суми не го освобождават от задължение за заплащането им.
След като е установено принципното съществуване на облигационно
правоотношение между страните в процесния период, произтичащо от договор за
продажба на топлинна енергия, по който ищецът е доставял топлинна енергия, то този
факт е достатъчен за доказване на иска по основание.
Количеството и стойността на доставената топлинна енергия са доказани с
приетото в първоинстанционното производство и неоспорено от ответника заключение
на съдебно-техническата експертиза, което настоящата инстанция кредитира изцяло
като обективно и компетентно изготвено и кореспондиращо с останалия
доказателствен материал по делото. Според вещото лице стойността на реално
потребената за исковия период топлинна енергия, с включени изравнителни сметки,
възлиза на общо 1801,36 лева. Доколкото пред настоящата инстанция не са релевирани
оплаквания досежно стойността на доставената топлинна енергия през процесния
период в имота, то решението в частта по иска за цена на доставена топлинна енергия
не следва да бъде ревизирано.
3
С оглед на липсата на конкретни оплаквания относно дължимостта на лихва
върху стойността на доставената топлинна енергия, този въпрос е извън пределите на
въззивна проверка, очертани с въззивната жалба. Поради това не следва да се излагат
съображения в тази насока.
На последно място следва да се посочи, че оплакванията на въззивника за
неразумен срок на първоинстанционното производство не могат да бъдат разгледани в
настоящото производство.
Воден от горното, Софийски градски съд, ГО, ІII - Б въззивен състав,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20118646/19.03.2024 г. по гр. д. № 12362/2019 г.
по описа на Софийски районен съд, 161 състав, в частта, в която са уважени исковете
на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, срещу Ю. В. И., ЕГН **********, с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 150 ЗЕ, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване
за установено, че Ю. В. И. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 1801,36
лева - главница, представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода
01.05.2016 г. – 30.04.2018 г. в имот с адрес: гр. София, бул. „Гоце Делчев“ бл. ****, аб.
№ 065120, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване
на заявлението по чл. 410 ГПК - 30.11.2018 г., до окончателното му изплащане, и
сумата от 112,55 лева – законна лихва върху цена на доставена топлинна енергия за
периода 30.11.2015 г. – 20.11.2018 г., за които вземания е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена на 07.12.2018 г. по ч. гр.
д. № 76346/2018 г. на СРС, 161 състав.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
ищеца – „Техем сървисис“ ЕООД.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4