О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 266 30.09.2019
година
град Бургас
Бургаският окръжен
съд,
наказателно отделение
На тридесети
септември две хиляди и деветнадесета година
В закрито заседание
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАНИЕЛ МАРКОВ ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ГЕОРГИЕВА
ДИЯНА АСЕНИКОВА
Секретар:
Прокурор:
като разгледа
докладваното от съдия Д. Марков
ВЧН дело № 923 по
описа за 2019 година
за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.243 ал.7 от НПК.
Образувано е
по жалба на Г.П.Б.-С. против определение от 12.08.2019г. по НЧД №182/19г. на
Районен съд, гр.Поморие. С обжалваното съдебно определение е потвърдено постановление
от 18.09.2018 г. на районен прокурор на РП – Поморие за прекратяване на
наказателното производство по досъдебно производство № 320 ЗМ-14/2018 г. по
описа на РУ – Поморие при ОДМВР – Бургас, вх. № 376/2017 г. по описа на РП –
Поморие.
В жалбата се съдържа оплакване за незаконосъобразност
на определението, постановено от Районен съд, гр.Поморие. Моли се същото да
бъде отменено, а делото върнато на ПРП със задължителни указания по
приложението на закона.
Бургаският окръжен съд, като прецени събраните по делото
доказателства, становището на прокурора
и мотивите на атакувания съдебен акт, прие за установено следното:
Досъдебно производство № 320 ЗМ-14/2018 г. по описа на РУ – Поморие е образувано за престъпление по чл.323, ал.1 НК, затова, че през м.май на 2017 г., в гр. Поморие, ул. „П. Б.”, № **, самоволно, не по установения от
закона ред, осъществил едно оспорвано от другиго – от жалбоподателката, свое
действително или предполагаемо право – право на ползване на стая в таванско
помещение на посочения адрес.
В мотивите към обжалваното определение ПРС е посочил и обосновал
всички факти относими към предмета на
делото. Същите са били установени с
допустимите от НПК и са били подложени на обективно, всестранно и пълно
изследване. Оплакването за непълнота на разследването, черпени от неизпълнени
указания на по-горестоящ прокурор, е неоснователно, защото събраните
доказателства са напълно достатъчни за обективно изясняване на обстоятелствата
по делото. Упрека за непроведени разпити на легитимиралата се като пострадала
жалбоподателка и на бившия й съпруг - И. П., не съответстват на материалите по делото. Последният е
разпитван на 17.01.2018г., а самата жалбоподателка, с помощта на преводач – на
19.06.2018г., съответно - л.50, л.74-л.75 от досъд.п.
Настоящата инстанция споделя напълно фактическите и правни изводи
на ПРС, поради което не е необходимо те да бъдат преповтаряни или обосновавани
със собствен, различен анализ на
доказателствата.
По повод възраженията в жалбата е необходимо да се
допълни следното :
ПРС правилно е квалифицирал отношенията между свидетелите П. и Г.Б.-С. по повод обитаваното
от последната таванско помещение в сграда с административен адрес гр. Поморие
ул. „П.Б.”, № **, като едностранен неформален договор по чл. 243 ЗЗД – заем за послужване
на недвижим имот за неопределен срок. С
нотариална покана от 27.04.2017 г. до жалбоподателката свидетелят – заемодател
е прекратил договора и поканил Г.Б.-С. да напусне имота в 3-дневен срок от
получаването й. След прекратяването на договора жалбоподателката не е
освободила помещението. Свид. П., вместо да предяви иск против жалбоподателката с правно основание чл. 310,
ал. 1 т. 2 ГПК, вр.с чл. 249, ал. 2 от ЗЗД, сменил бравата на входната врата на
същия имот и така самоволно, не по установения от закона ред, реализирал оспорвано
от свид. Г.Б.-С. свое право.
Обоснована от доказателствата по делото е преценката на ПРС, че поради
липсата на вредни последици по смисъла
на чл. 93, т. 9 от НК, деянието се явява
маловажен случай. Единствените вредни последици за жалбоподателката от смяната
на бравата, биха били свързани с ограничаването на достъпа й до държаните там
нейни движими вещи. Такъв достъп обаче е бил осигурен от свид. П., видно от показанията на
свидетелката – л.75 от дъсд.п. Останалите посочени в жалбата неудобства, са
следствие от прекратяването на договора (а не от фактическата смяна на бравата)
и отсъствието на активни действия от страна на жалбоподателката за своевременно
изпълнение на административните изисквания за законосъобразния си престой на
територията на страната. Извода на ПРС за
отсъствието на обективния признак „в немаловажен случай” от състава на
престъплението по чл.323, ал.1 от НК е правилен и обоснован
Представената по делото декларация
от 02.07.2015г., според която свид. Пейков ще осигури подслон на посочения
адрес на жалбоподателката за постоянното й пребиваване в Република България, се
явява „доказателство за осигурено жилище“
по смисъла на §1,т.20 от ДР на ЗЧРБ
и е необходима предпоставка за уреждане на статута на чужденеца. Тази
декларация нито тълкува, нито предопределя
срока на предоставеното на
свидетелката с едностранната сделка безвъзмездно ползване на таванското
помещение. Неудовлетворено искане на жалбоподателката да се образува
наказателно производство за престъпление по чл.313 от НК по повод същата декларация, не може да бъде
обсъждано, защото е извън съдебния контрол, осъществяван по реда на чл.243 от НПК(
предпоставящ вече образувано и приключило досъдебно производство) и извън кръга
на задължителните указания, давани от съда. Съответни на закона и съдебната
практика са и съображенията на ПРС, че жалбоподателката не притежава процесуалното качество на пострадал от това
престъпление.
Изводите на районния съд, че воденото
наказателно производство следва да бъде прекратено
са правилни и в пълно съответствие със събраните по делото доказателства.
Мотивиран
от горното и на основание чл. 243 ал.7 от НПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И
:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 12.08.2019г. по НЧД №182/19г. на Районен съд, гр.Поморие.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.