РЕШЕНИЕ
№ …………. / 18.01.2021г., гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненският районен съд, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ТРИДЕСЕТ И ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично
съдебно заседание, проведено на 18.12.2020г., в
състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: НЕЛА КРЪСТЕВА
при участието на секретар ИЛИЯНА
ИЛИЕВА, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 6743 по
описа на съда за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод предявен от Н.И.Н. ЕГН **********,*** No7, чрез
адвокат Т.П., съдебен адрес: ***, офис 2 срещу Д.З."ЕАД, ***, представлявано от гл.изпълнителен директор К.Х.Ч., иск с правно основание вр. с 405, ал.1 КЗ, за осъждане на ответника да заплати в полза на
ищеца сумата в
размер на сумата
3060.00лв.,
съставляваща разлика между действително дължимото обезщетение по договор за
автомобилна застраховка „Каско+" от 19.03.2018г., в размер на сумата 9000.00лв. и реално изплатеното от
застрахователя обезщетение в размер на сумата от 5940.00лв., по щета No ******, за риск „кражба“ - противозаконно отнет автомобил *******, per. No ******, ведно със
законната лихва върху претендираната сума
от 3060.00лв., считано от предявяване на иска - 22.06.2020г. до пълното изплащане на
сумата.
Претендира
се за осъждане на ответното дружество да
заплати направените по делото съдебно-деловодни разноски.
Ищецът
основава исковата си претенция на следните фактически твърдения: Ищецът,
сочи, че на 19.03.2018г., в гр.Варна сключил с ответника договор за автомобилна
застраховка „Каско+" за собствения си лек
автомобил, марка „*****", модел ****, с рег.№ ******,
със срок на застраховката 12мес. от 00:00ч. на 20.03.2018г. до
23:59ч. на 19.03.2019г., с покритие пълно каско, със
застрахователна сума 9000.00лв.
В периода от 31.01.2019г. до 01.02.2019г., лекият автомобил
е бил откраднат от неизвестен извършител, за което ищецът своевременно е
уведомил както органите на МВР, така и застрахователя. За извършената кражба, е
било образувано ДП No ****/2019г.
по описа на II РУ ОД МВР Варна, и пр.пр. No *****/2019г. на
ВРП. С постановление от 07.02.2020г. на ВРП, е било спряно наказателното
производство по ДП ****/2019г. на II РПУ Варна,
водено за престъпление по чл.195, ал.1, т.4 и т.12, вр.
с чл.194, ал.1 НК и делото е изпратено в II РПУ Варна, за продължаване
издирване автора на деянието.
На ответното застрахователно дружество, са били представени
материалите по преписката, както е предявена претенция за заплащане на
застрахователното обезщетение.
Претенцията е била заведена като щета No ****** по описа на Д.з."ЕАД, по която
с писмо **********., ищецът е
бил уведомен, че по горепосочената щета ще бъде изплатено обезщетение в размер
на 5940.00лв., която застрахователят е приел, че е действителната стойност на
автомобила към датата на настъпване на събитието.
След представяне на изискуемите документи, през м.04.2020г.,
застрахователя /ответника/, е заплатил
по банкова сметка ***.00лв., която според ищецът е далеч под договорената
застрахователна сума, за което ищеца подал възражение. В отговор на
възражението, с писмо ************., ищецът е
бил уведомен, че поради изминалите повече от10 месеца от сключване на полицата
до застрахователното събитие, се определя действителната стойност на
автомобила, която необосновано застрахователя е определил в размер на 5940.00лв.
Ищецът сочи, че не е съгласен с така определеното от
застрахователя обезщетение, счита същото за необосновано и прекомерно занижено,
несъответстващо на реалната стойност на откраднатия автомобил и значително под
договорената застрахователна сума от 9000.00лв.
Сочи, че след като е изплатил застрахователно обезщетение,
застрахователят безспорно е приел, че съществува валидно застрахователно
правоотношение, че е настъпило застрахователното събитие и са предприети
действия по уведомяването му, което е предпоставка за заплащане на застрахователно
обезщетение до размера на определената в договора сума. Липсват основания за
отказа на ответника да заплати обезщетението в пълен размер, поради което
ищецът сочи, че за него възниква правния интерес от предявяване на настоящия
иск за осъждането му да изпълни задълженията си, произтичащи от договора за „Каско +" и заплати обезщетение в размер на
застрахователната стойност на автомобила. Съгласно разпоредбата на чл.387. ал.1
от КЗ „Страните по застрахователния договор могат да определят договорена
застрахователна стойност, която е фиксирана парична сума, като в този случай
чл. 386, ал. 2 не се прилага. Договорената застрахователна стойност се смята и
за стойност на застрахователния интерес при настъпване на застрахователното
събитие и не може да бъде оспорвана от страните".
Предвид горното, ищецът настоява, че претенцията му е
основателна.
Сочи, че по смисъла на чл. 208 ал. 1 и ал. 3 КЗ, при
настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати
застрахователно обезщетение в размер на вредата към деня на настъпване на
събитието. В случаят, поради извършена кражба на автомобила, е налице тотална
щета, което налага изплащане пълната застрахователна сума. Към датата на
сключване на договора застрахователят е приел, че стойността на автомобила е
9000.00лв., върху която сума редовно съм заплащал всички вноски от дължимата
застрахователна премия.
Застрахователното обезщетение възлиза в размер на
действителната стойност на вредата към момента на настъпване на
застрахователното събитие, като съгласно чл.400, ал. 1 КЗ за действителна
застрахователна стойност се смята стойността, срещу която вместо застрахованото
имущество може да се купи друго от същия вид и качество. Чл. 400, ал. 2 КЗ, се
сочи, че за възстановителна застрахователна стойност се смята стойността за
възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число
всички присъщи разходи за доставка, монтаж и други, без прилагане на обезценка. В случаят се настоява, че вместо дължимите 9000.00лв.,
ответникът неоснователно и необосновано е заплатил обезщетение в значително
намален размер 5940.00лв., поради което ищеца претендира да му се заплати
разликата от 3060.00лв., изчислена между дължимата сума 9000.00лв. и реално
изплатената 5940.00лв., ведно със законната лихва от предявяване на иска до
пълното изплащане на претендираната сума.
Налице е застрахователното събитие, което представлява
покрит риск по договора, ои тказа
на застрахователя да изплати реалния размер на щетата е неоснователен, същият
дължи заплащане на обезщетение в размер на действителната стойност на
автомобила, но не повече от уговорената застрахователна сума.
С горното се обосновава правният интерес от предявената
искова претенция.
В рамките на
предоставения му срок по чл. 131 ГПК, ответникът Д.З."ЕАД, ***, е депозирал отговор на исковата
молба, обективиращ съображенията му за оспорване на
така предявените искове, като
неоснователни и недоказани по основание и размер.
Аргументите в тази насока са следните: При неизпълнение на задължение по застрахователния договор от страна на
застрахования, което е значително с оглед интереса на застрахователя, било е
предвидено в застрахователния договор и е довело до възникване на
застрахователното събитие, застрахователят може да откаже плащане на
обезщетение.
Твърди се с
отговора, че застрахованият не е изпълнил своите задължения да пази и ползва процесното МПС с грижата на добър стопанин, да го поддържа
в добро техническо състояние и да спазва техническите правила за неговата
експлоатация, в следствие на което са се създали предпоставки за увеличаване на
риска и е настъпило застрахователното събитие. Още, застрахованият не е взел
необходимите мерки за предпазване на застрахованото МПС от вреди, което на собствено
основание е дало право на ответника да
откаже застрахователно обезщетение.
На следващо
място, съгласно т. 9.3.1 от ОУ по застраховка „Каско
+" -„застрахователят има право да откаже плащане на застрахователното
обезщетение, в случаите, когато във връзка с настъпване на застрахователното
събитие, както и при предявяване на застрахователната претенция,
застрахованият, лично или чрез свой представител декларира пред застрахователя
и/или пред компетентните органи обстоятелства за събитието, вида и размера на
вредите, не съответстващи на действителните, както и в случаите в които
представи неистински документи или документи с невярно съдържание ".
Твърди се от
ответникът, че данните, дадени от водача относно това кога за последен път е
ползвал автомобила и кога е бил оставен на паркинга, не съответстват на
действителните. Обстоятелствата, декларирани при завеждането на претенцията, не
са подкрепени от конкретни и непротиворечиви доказателства. Данни за събитието
се черпят единствено от уведомлението за щета и от удостоверение.
Постановлението и удостоверението са издадени в полза и въз основа на заявление
от страна на застрахования и реално преразказват твърдението на застрахования.
По преписката липсват други доказателства, които да потвърждават твърденията на
застрахования. Не може по категоричен начин да се установи нито датата на която
е откраднато МПС, нито мястото на което е било паркирано, нито че собственика е
заключил и привел в действие алармата и другите защитни системи на автомобила,
че при напускането на МСП е заключено и обезопасено срещу противозаконно
отнемане.
Сочи се, че разпоредбата
на чл. 408 от КЗ, предвижда случаите, в които застрахователят се освобождава от
отговорност, съответно възниква правото му да откаже да изплати обезщетението -
когато е налице умишлено причиняване на застрахователното събитие от
застрахования или трето ползващо се лице; при неизпълнение по застрахователния
договор, което е значително с оглед интереса на застрахователя и е било
предвидено в закон или в застрахователния договор; в други случаи, предвидени в
закон. В случая основанията за отказ следва да се изведат от Раздел 1, Общи
положения, т. 9.1.23. и т. 9.3.1 от ОУ на ЗАД „ДЗИ-Общо застраховане" и
при наличието на обстоятелства, обосноваващи приложението на посочените клаузи
интересът на застрахователя не подлежи на съдебна преценка. Такава следва да се
прави само когато и доколкото е налице неизпълнение на друго уговорено с
договора задължение на застрахования, което не е определено от страните като
изключен риск.
Поради това
се настоява, че застрахователят не дължи обезщетение за настъпилата щета.
В условията на евентуалност, оспорва се от ответникът, така претендираната действителната стойност на процесното МПС към датата на настъпване на
застрахователното събитие. Съгласно чл. 405 КЗ, застрахователната сума не може
да надвишава действителната или възстановителната стойност на имуществото.
Съгласно разпоредбата на чл. 400, ал.1 и ал.2 от КЗ, за действителна
застрахователна стойност се смята стойността, срещу която вместо застрахованото
имущество може да се купи друго от същия вид и качество, а за възстановителна
застрахователна стойност се смята стойността за възстановяване на имуществото с
ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка,
строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка.
В този смисъл се цитира практиката на ВКС, обективирана
в постановените по реда на чл. 290 ГПК решения, която и към днешна дата не е
загубила своето правно значение и се явява приложима за случая: решение № 6/02.02.2011 г. по т. д. № 293/2010 г. на ВКС, I т. о.; решение
№ 206/03.09.2013г. по т. д. № 107/2011 г. на ВКС, II т. о.; решение
№79/02.07.2009 г. на ВКС по т.д. № 156/2009 г., I т. о.; определение №
156/27.03.2015 г. по т. д. № 1667/2014 г. на ВКС, II т. о., постановени при
действието на КЗ /отм./, но приложими и в настоящия случай, съгласно която при
съдебно предявена претенция за заплащане на застрахователно обезщетение, се
настоява, че съдът следва да определи застрахователното обезщетение по
действителната стойност на вредата към момента на настъпване на
застрахователното събитие.
При
изложеното се отправя искане за отхвърляне на исковата претенция, като
неоснователна и недоказана, съответно за присъждане сторените по делото
разноски, вкл. за адв.възнаграждение.
В с.з., ищецът поддържа чрез процесуален
представител исковата си претенция и
настоява за уважаването й, а ответника поддържа становището си, изложено в
отговора и настоява за отхвърлянето на исковата претенция.
Съдът, като
прецени по реда на чл. 12 от ГПК събраните по делото и относими
към решаване на спора доказателства, и като съобрази приложимите за спорното
правоотношение нормативни правила, приема за установено следното от фактическа
и правна страна:
Предявения иск е с правно основание чл.386, ал.2 вр. с чл 405, ал.1 КЗ.
По така предявения иск, в тежест на ищеца е да докаже
съществуването на валидно застрахователно правоотношение между него и ответното
дружество, както и настъпване в срока на застрахователното покритие на
застрахователно събитие, за което застрахователят носи риска, съответно размера
на действителна пазарна стойност на щетата към датата на застрахователното
събитие. В разглеждания
случай, в тежест на ищеца е да установи, следните правнорелевантни факти, а именно: -че към
датата на настъпване на ПТП по отношение процесния лек автомобил
е бил налице валидно сключен договор за застраховка
„Каско” при ответника; -възникване на застрахователно събитие - покрит риск по застрахователния
договор; -изпълнение на поетите от него задължения по уведомяване
на застрахователя и окомплектоване на изискуемите документи; -причинна връзка
между застрахователното събитие и настъпили за ищеца вреди; -размера на
средствата, необходими за отстраняване на вредите.
Ответникът следва да докаже фактите, които изключват,
унищожават или погасяват отговорността му. В тежест на ответникът от своя страна е да установи наведените от него положителни твърдения за факти,
от които черпи благоприятни за себе правни последици – наличието на
обстоятелства, изключващи, респ. погасяващи
дължимостта на претендираните
суми, в случай че ищеца докаже тяхната дължимост.
Съгласно разпоредбата на чл. 405, ал. 1 от КЗ,
при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да
плати застрахователно обезщетение в уговорения срок.
По смисъла на чл. 386, ал. 2 от КЗ /идентичен с
разпоредбата на чл. 208, ал.3 от КЗ /отм./, при настъпване на застрахователно
събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е
равно на действително претърпените вреди
към деня на настъпване на събитието.
Съгласно разпоредбата на чл. 400, ал.1 и ал.2 от КЗ, за действителна застрахователна стойност се смята стойността, срещу която
вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество,
а за възстановителна застрахователна стойност, се
смята стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и
качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж
и други, без прилагане на обезценка. В този
смисъл е практиката на ВКС, обективирана в
постановените по реда на чл. 290 ГПК решения, която и към днешна дата не е
загубила своето правно значение и се явява приложима за случая: решение № 6/02.02.2011 г. по т. д. № 293/2010 г. на ВКС, I т. о.; решение
№ 206/03.09.2013г. по т. д. № 107/2011 г. на ВКС, II т. о.; решение
№79/02.07.2009 г. на ВКС по т.д. № 156/2009 г., I т. о.; определение №
156/27.03.2015 г. по т. д. № 1667/2014 г. на ВКС, II т. о., постановени при
действието на КЗ /отм./, но приложими и в
настоящия случай, съгласно която при съдебно предявена претенция за
заплащане на застрахователно обезщетение съдът следва да определи
застрахователното обезщетение по действителната
стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие.
Съгласно ал.3 на
чл.400 от КЗ, когато друго не е уговорено, приема се, че застрахователната сума
по договора е определена съгласно действителната стойност на имуществото. За
установяване на действителната стойност застрахователят има право да извърши
оглед на застрахованото имущество.
В случая, размерът на реалната стойност на
вредата следва да се определи по пазарни цени.
Обезщетението не може да надвишава действителната /при пълна увреда/
или възстановителна /при частична увреда/ стойност на
застрахованото имущество, т. е. стойността, срещу която вместо застрахованото
имущество може да се купи друго със същото качество - чл.400, ал.2 от КЗ.
По делото е прието за безспорно и за ненуждаещо се от
доказване в отношенията между страните по делото, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК, че е налице
действително застрахователно правоотношение между ищеца и ответника по договор
за застраховка, сключен на 19.03.2018г.,
в гр.Варна „Каско+" за лек
автомобил, марка „******", модел *****, с рег.№ ******, със срок
на застраховката 12мес. от 00:00ч. на 20.03.2018г. до 23:59ч. на 19.03.2019г.,
с покритие пълно каско, със застрахователна сума 9000.00лв.
Не се спори, а и от представените по делото общи условия за застраховка "Каско
+", валидни към деня на застрахователната полица, клауза "Пълно Каско", включва покритие на риска "кражба на цяло МПС". Определението за кражба е дадено е т. 14 от ОУ и съвпада с
определението по НК: отнемане на чужда движима вещ от владението на другиго без
негово съгласие с намерение противозаконно да се присвои.
По възраженията,
наведени в отговора, съдът намира следното:
Съгласно КЗ, при
настъпило вече застрахователно събитие, правото на застрахователя да откаже
плащане на застрахователно обезщетение, е уредено в хипотезите на нормите на
чл. 363, ал. 4, 403, ал. 4, 408. Застрахователят може да откаже плащане на
обезщетение в случай, когато вследствие на съзнателни действия или бездействия
на застрахованото лице, в нарушение на договора и закона, е настъпило
застрахователно събитие, неговото настъпване е улеснено или неговото
установяване е затруднено именно от поведението на застрахования.
По делото не се
установяват такива действия или бездействия на ищеца. Не се установява да е
налице неизпълнение от страна на застрахования на задължение, което е
значително с оглед интереса на застрахователя, което е било предвидено в закон
или в застрахователния договор и е довело до възникване на застрахователното
събитие/9.1.23 от ОУ/. Не се установява, ищецът да не е изпълнил задълженията
си да пази и ползва процесното МПС с грижата на добър
стопанин, да го поддържа в добро техническо състояние, да спазва техническите
правила за неговата експлоатация, вследствие на което да са създадени
предпоставки за увеличаване на риска и настъпване на застрахователното събитие.
Не е установено по делото, застрахованият да е декларирал лично или чрез свой
представител пред застрахователя или пред компетентните органи обстоятелства за
събитието, в които да е представил неистински документи или такива с невярно
съдържание, съгласно чл.9.3.1 от ОУ.
Няма основание за
отказ за изплащане на обезщетение. На практика, липсата на основание за отказ,
се потвърждава от самите действия на застрахователя по изплащане на обезщетение
в размер от 5940.00лв.,
която сума застрахователят е приел, че е действителната стойност на автомобила
към датата на настъпване на събитието.
За установяване на
действителната пазарна стойност към датата на застрахователното събитие – 31.01.2019г. е изслушана САТЕ, според
заключението на която действителната застрахователна стойност на процесния автомобил към момента на събитието, е в размер на
7000,00лв.
От размера на
дължимото застрахователно обезщетение /7000,00лв./, следва да се приспадне
размера на изплатеното застрахователно обезщетение от 5940,00лв. Поради това,
дължимият размер на застрахователното обезщетение, което остава да бъде изплатено от
застрахователя, възлиза на 1060,00лв.
При изложеното, съдът
намира, че искът се явява основателен и доказан до размер от 1060,00лв., за
които следва да бъде уважен, заедно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на предявяването на исковата молба – 22.06.2020г. до
окончателното й изплащане, а за горницата от уважения размер до пълния претендиран размер от 3060,00лв., искът следва да бъде
отхвърлен като неоснователен.
По разноските:
Предвид изхода на спора право на
разноски се поражда, както за ищеца, така и за ответника.
Съгласно представените
доказателства, ищецът е сторил разноски в размер общо 674,63лева,
представляващи сбор от следните суми: адв.възнаграждение/550.00лв./,
държавна с преводна такса/124,63лв./.
Ответникът е навел
възражение срещу размера на адв.възнаграждение,
заплатено от ищеца, като е отправил искане да се редуцира до минимума.
В случая минималния размер на адв.възнаграждение, заплатено от ищеца, определен по реда
на чл.7, ал.1 от Наредба №1/2004г., възлиза на 304.20лв.. Настоящият състав на
съда намира за неоснователно направеното от ответната страна възражение за
прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско
възнаграждение в размер на 550.00лв., наведено на основание чл.78, ал.5 от ГПК,
с оглед обема извършената от процесуалния представител на ищеца работа по
делото за изготвяне на исковата молба и
активно участие в съдебно заседание, както и с оглед обстоятелството, че сам ответника е определил възнаграждение на
своя процесуален представител в почни същия размер – 533,04лв., поради което
приема, че възнаграждението не следва да бъде редуцирано до минималния размер
по посочената Наредба.
С оглед горното, в
полза на ищецът следва на основание чл.78, ал.1 от ГПК от общо претендираните разноски в общ размер на 674,63лв.,
съразмерно на уважената част от исковата претенция се следват 233.70лв.
На основание чл.78,
ал.3 от ГПК ответникът претендира разноски, като следва: за САТЕ 150,00лв., за адв.възнаграждение – 533,04лв., или общо 683,04лв.
Съразмерно на отхвърлената част от исковата претенция, в полза на ответната
страна следва да се присъдят разноски в общ размер от 446,43лв.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА на основание вр. с 405, ал.1 КЗ, Д.З."ЕАД, ***, представлявано от гл.изпълнителен директор К. Х. Ч., ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА
Н.И.Н. ЕГН **********, с адрес: *** No7,
съдебен адрес:***, офис 2/
адвокат Т.П./, сумата в размер на 1060.00лв., дължимо обезщетение по
договор за автомобилна застраховка „Каско+" от 19.03.2018г., съставляващо разлика между действителната застрахователна стойност от 7000.00лв. на процесния автомобил **** ***, per. No *****, към момента на настъпване
на застрахователно събитие
на 31.01.2019г., и
реално изплатеното от застрахователя обезщетение в размер на сумата от
5940.00лв., по щета No ******, за риск „кражба“ -
противозаконно отнет автомобил ***** С ****, per. No *****, ведно със законната лихва върху сумата от 1060.00лв., считано от предявяване на иска - 22.06.2020г. до пълното
изплащане на сумата, КАТО ОТХВЪРЛЯ
претенцията за горницата от
уважения размер до пълния претендиран размер от
3060,00лв., ведно със законната лихва върху нея от датата на предявяване на
иска.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, Д.З."ЕАД, ***, представлявано от гл.изпълнителен директор К.Х.Ч., ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА
Н.И.Н. ЕГН **********, с адрес: *** No7,
съдебен адрес:***, офис 2/
адвокат Т.П./, сумата в размер на 233.70лв., представляваща сбор от сторени съдебно-деловодни
разноски по делото за адв.възнаграждение и държавна
такса, съразмерно на уважената част от исковата претенция.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.3 от ГПК, Н.И.Н. ЕГН **********, с адрес: *** No7,
съдебен адрес:***, офис 2/
адвокат Т.П./, ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА Д.З."ЕАД, ***, представлявано от
гл.изпълнителен директор К.Х.Ч., сумата в
размер на 446,43лв., представляваща сбор от сторени съдебно-деловодни
разноски по делото за адв.възнаграждение и депозит за
САТЕ, съразмерно на отхвърлената част от исковата претенция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненския окръжен съд, в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РЕШЕНИЕТО да се обяви в регистъра
на съдебните решения по чл.235, ал.5 от ГПК.
ПРЕПИС от
настоящето решение да се връчи на страните, заедно със съобщението за
постановяването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: