Р Е Ш Е Н И Е № 265
гр.
Бургас, 08.07.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски окръжен съд, първо гражданско и
търговско отделение, в открито съдебно
заседание, на единадесети юни, две хиляди и двадесет и първа година в състав:
Съдия: Диляна
Йорданова
при
секретаря Станка Чавдарова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 167 по
описа на БОС за 2020г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството по делото е
образувано по искова молба от Т.Т.Я., ЕГН **********, действащ чрез своя баща и законен
представител Т.А.Я., с постоянен адрес ***, чрез адв.
Георги Костадинов от АК-Бургас, с адрес за призоваване гр. Бургас, ул. Патриарх
Евтимий№2, вх.1, ет.1, против Застрахователна компания Лев инс
АД, ЕИК121130788, със седалище и адрес на управление гр. София, район
Студентски, бул. Самоковско шосе№67А, с която е предявен иск с правно основание
чл. 493, ал.1, т.1 вр. чл. 432 от Кодекса за
застраховането вр. 45 от
Закона за задълженията и договорите. В исковата молба се твърди, че ищецът Т.Т.Я. е син
на С.Т.Ж., починала на 29.09.2018г. вследствие пътно-транспортно произшествие,
реализирано на 29.09.2018г. по вина на баща му Т.А.Я., управлявал лек автомобил
„Шкода Фабия“ рег.№*******, при нарушение на чл.21,
ал.1 и ал.2 от ЗДвП и застрахован с полица "гражданска отговорност"№BG/22/118000179679 от 05.01.2018г. при
ответника-застраховател, със срок на валидност до 15.01.2019г. Посочва се, че
при инцидента лекият автомобил е напуснал пътното платно и се е преобърнал,
като вследствие на това е причинена по непредпазливост
смъртта на майката на ищеца, пътувала в същия автомобил и починала на същата
дата в МБАЛ Доктор Иван Селимински - гр. Сливен от
несъвместимост на живота й с тежка травма с обхващане главата, гръдния кош,
корема, таза и крайниците и изпадане в тежък травматичен и хеморагичен
шок. Ищецът поддържа, че има качеството на увредено лице по смисъла на чл.478,
ал.2 от КЗ, като с присъда №16 от 27.06.2019г. по НОХД №282/2019г. на
ОС-Сливен, влязла в законна сила 15.07.2019г., е признат за виновен водачът Т.Я.в
извършено престъпление по чл.343а, ал.1, б“б“ вр.
чл.343, ал.1, б“в“ вр. чл. 342, ал.1 от НК. Излага, че е претърпял шок от
внезапната смърт на майка си, с която е имал силна емоционална връзка,
ежедневно го водила на училище и допълнителни уроци, тренировки и всяка
свободна минута от свободното си време прекарвал с нея, обграждала го с любов и
внимание и правила всичко по силите си да расте спокоен и безгрижен. Изнася
данни, че след смъртта й се чувства самотен, духовно ограбен, въпреки усилията
на неговия баща да компенсира загубата й, психичното му здраве се разстроило,
наложило се да посети психолог. Моли съда да осъди ответника да заплати на
ищеца сумата от 300 000 лева-обезщетение за претърпени неимуществени вреди
от смъртта на майка му С.Ж., ведно със законната лихва, начиная
датата на деликта 29.09.2018г. до окончателното
плащане. Ангажира доказателства. Претендира разноски.
В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба от ответника,
с който оспорва иска по основание и размер. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата,
която не е използвала инерционен обезопасителен
колан, като се позовава на мотивите на влязлата в сила присъда, според които
подсъдимият не е забелязал пострадалата да си е поставила колан. На следващо
място счита, че посочените множество травми са довели неизбежно до смъртта й, а
водачът на автомобила не е получил такива подобни травми и е бил в състояние да
й окаже помощ с изкуствено дишане. Оспорва факта на обич, доверие, общност и
привързаност между ищеца и увредената, които да обосноват размера на иска, като
изразява становище, че е прекомерно завишен и не отговаря на критериите за
справедливост по чл.52 от ЗЗД. Оспорва и изтеклото обезщетение за забава, което
според ответника не се дължи от датата на деликта, а
от дата 17.12.2019г. Ангажира доказателства. Претендира разноски.
Предявен е иск с правно основание
чл. 493, ал.1, т.1 вр. чл. 432 от Кодекса за
застраховането вр. 45 от
Закона за задълженията и договорите, който
е допустим предвид изтичането на рекламационния срок по чл. 496 от КЗ. Претенцията за
заплащане на обезщетение е предявена от ищеца пред застрахователя на
17.09.2019г., видно от приложените доказателства по делото, като в тримесечния
срок не е постъпило плащане, поради което надлежно е възникнало правото на
ищеца да предяви претенцията си по съдебен ред.
Окръжният съд, като взе
предвид твърденията в исковата молба и обсъди събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
С влязла в сила присъда №16 от 27.06.2019г. на ОС-Сливен по НОХД№282/2019г.
подсъдимият Т.А.Я. е признат за виновен за това, че на 29.09.2018г. на автомагистрала „Тракия“, на км. 266, при
управлението на лек автомобил „Шкозда Фабия“, рег.№*******, нарушил правилата на движение по
пътищата – чл.20, ал.1 и ал.2 от ЗДвП, а именно водачите са длъжни да
контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват, при избиране скоростта
на движението да се съобразяват
с атмосферните условия, с релефа на местността,
със състоянието на пътя и на
превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за
да бъдат в състояние да спрат
пред всяко предвидимо препятствие, както и да намалят скоростта и в случай на необходимост
да спрат, когато възникне опасност за движението, и по непредпазливост причинил смъртта на С.Т.Ж., като след деянието
направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалата, поради което на основание чл.343а, ал.1, б“б“ вр. чл.343, ал.1, б“в“ вр. чл. 342, ал.1 от НК, чл.54 и чл.58а
от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година, чието
изтърпяване е отложено за срок от три години.
На основание чл.300 от ГПК
настоящият граждански съд, разглеждащ гражданските последици от деянието, е обвързан от влязлата в сила присъда
на наказателния съд, която е задължителна по въпросите дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.
Не е спорно по делото, че пострадалата С.Т.Ж. е починала на датата на инцидента, като видно
от приложените по делото удостоверение за родствени връзки и удостоверение за
раждане ищецът Т.Т.Я. е неин син, както и на признатия
за виновен за процесното ПТП водач Т.А.Я..
Пред настоящата съдебна инстанция
е разпитана свидетелката В.Д., от чийто показания се установява, че майката на
ищеца преди да почине е била изцяло посветена на него, водела го и го прибирала
от училище, както и на извънкласни занимания –тенис, английски език. Смъртта й
била голям удар за сина й. Преди инцидента ищецът бил весело, будно и
любознателно дете, след това се затворил в себе си, наложило се да смени
училището, не искал да ходи на лагери със съученици, не допускал приятели до
себе си, отказвал да посещава рождени дни,
да празнува своите празници, изпитвал страх. Свидетелката, която е
начален учител, е помагала на ищеца при подготовката за училище два-три пъти седмично след смъртта
на майка му. Обяснява, че Т.Я. криел от приятелите си за случилото се, имало
моменти, в които емоционално не се чувствал добре, криел се в тоалетната и не
бил работоспособен. Не споделял как се чувства вътрешно и винаги, когато имало
теми за портрет рисувал майка си. Свидетелства, че връзката майка-син е била
много силна, тъй като С.Ж. преди да почине изцяло обгрижвала
сина си. Поради претърпения стрес от загубата на своята майка ищецът посещавал
психолог – направил две посещения при психолог в гр. София и пет-шест посещения
в гр. Бургас.
Свидетелката Н.А.е била наета
като домашна помощница на деветия ден след смъртта на С.Ж., за да помага за
домакинството и отглеждането на ищеца. В показанията си, депозирани пред БОС
същата обяснява, че Т.Я. е много силно привързан към майка си, защото преди да
почине тя е била изцяло отдадена на него. През първите дни, в които
свидетелката започнала работа, ищецът не позволявал да изпере калъфката, на
която е спала майка му, за да усеща аромата й, като това продължило два месеца.
Над неговата спалня детето поставило портрет на майка си, който сам нарисувал
от нейна снимка, а на перваза на стаята изписало на английски език „Мамо,
обичам те“, на спалнята на майка си направило хартиено сърце, на което написал,
че майка му и баща му са най-добрите родители. Свидетелката посочва, че
споменът за майката е много силен-ищецът си записвал рецепти, които са правили
с майката, на Коледа украсявал елхата, така, както тя е украсявала. Ищецът
споделял, че когато седне на дивана, където е стоял с майка си, не я вижда, но
усеща присъствието й, сякаш полага ръка на рамото му, когато заспивал вечер
чувствал, че тя му затваря очите. Разказва, че всеки ден на перваза на
прозореца се появявало едно гълъбче, като ищецът си мислел, че това е майка му
и идва да го види дали е добре.
БОС кредитира показанията на
разпитаните по делото свидетели Д. и А., чиито показания са преки,
непосредствени, взаимно допълващи се и
обстоятелствени, като не се опровергават от останалите събрани доказателства.
Видно от изслушаното заключение по
назначената комплексната съдебно авто-техническа и
медицинска експертиза на вещите лица В.Г. и П.П. на
29.09.2018г. на автомагистрала „Тракия“, при км.266, при дневна светлина лек,
автомобил „Шкода Фабия“, рег.№*******, управляван от Т.Я.
се е движил в прав пътен участник от автомагистралата със скорост 130 км./ч. в
платното за движение в ***. Според възприетия в основното заключение по
комплексната експертиза механизъм на ПТП пострадалата С.Ж. е пътувала на
задната седалка, като след 266-ти километър от магистралата автомобилът без
видима причина се отклонил внезапна надясно, напуснал пътното платно, навлязъл
в банкета и след изминаване на известно разстояние пропаднал в облицована с
бетонни плочки канавка, след нея започнал да се преобръща по надлъжната си ос в
околния терен и накрая спрял и обърнал на лявата страна. Според изложеното в
заключението от вещото лице Г. вследствие на ударното съприкосновение на
автомобила с бетонната облицовка на канавката, което е станало в предна челна
дясна част, при относително висока скорост-над 80км./ч. и последвалото
преобръщане, пътничката на задната седалка С.Ж. е била изхвърлена от автомобила
от възникнала голяма инерционна сила през отворилата се задна дясна врата.
Вещите лица Г. и П. посочват, че по-голямата част от получените от пострадалата
травматични увреждания са от удари в твърди предмети от интериора на
автомобила, които настъпват през първите 1-2 секунди след удара в бетоновата
канавка, другата част от уврежданията са причинени когато тялото е било
изхвърлено извън автомобила и е травмирано вторично от удара в терена. Направен
е извод от вещите лица, че след като пострадалата е била изхвърлена от автомобила, това е сигурен признак, че не
е била с поставен предпазен колан, който да я придържа към седалката, съответно
преди да бъде изхвърлена от автомобила тялото й е могло да се движи
безпрепятствено във всички посоки вътре в автомобила при станало преобръщане,
съответно да бъде подложено на удари в твърди предмети от интериора на купето.
Вещото лице П., след като е съобразило данните в съдебно-медицинската
експертиза на труп по досъдебното производство по приложеното НОХД
№282/2019Г. на ОС-Сливен, като е
направил констатации, че непосредствена причина за смъртта на пострадалата е
тежък травматичен и хеморагичен шок, довели до кома.
Претърпените увреждания –тежки наранявания на главата, гръдния кош, долните и
горни крайници, са в резултат от съприкосновение на тялото с твърди тъпи
предмети вътре в купето на автомобила, като в механизма участват и притискане и
изпадане на терена. Липсва описание в медицинската документация на увреждания,
които биха се получили при правилно поставен предпазен колан. Вещото лице П.
поддържа в заключението, че разнообразието на уврежданията предполага свободно
движение на тялото вътре в купето на автомобила и пострадалата не е била с
поставен предпазен колан, който би препятсвал изпадането от автомобила и
избягване на леталния изход.
Заключението по комплексната
експертиза на вещите лица Г. и П. е оспорено от процесуалния представител на
ищеца, който е ангажирал доказателства, че по т.д.№ 16 по описа на БОС за
2020г. с предмет предявен иск за присъждане на застрахователно обезщетение от
родителите на пострадалата Ж., чийто
правопораждащ факт е същия деликт, вещото лице Г. е
представило заключение, че пострадалата е седяла на предна дясна седалка на автомобила.
В тази връзка по делото са
ангажирани гласни доказателства, като е разпитан в качеството му на свидетел
водачът Т.Я., който съобщава, че починалата при инцидента С.Ж. е пътувала на
предната седалка и не можела да стои отзад, тъй като не била добре с
вестибуларния апарат. Свидетелят не си спомня категорично дали пострадалата е
била с предпазен колан към настъпване на ПТП, но си спомня, че когато му
върнали автомобила бил с отворени два еърбега.
Вещите лица Х.У. и Т.Ч. по
допуснатата повторна комплекса съдебна авто-техническа
и медицинска експертиза след като са се запознали с протокола за оглед по
досъдебното производство са определили скоростта на движение на автомобила
преди реализиране на процесното ПТП 134 км./ч. и са
изчислили са опасната зона при посочената скорост около 158 метр.
Посочили са, че пострадалата С.Ж. се е
возила на предната седалка в дясно, като е получила травма вътре в лекия
автомобил като пътник при неговото напускане на пътното платно по време на
движение с голяма скорост и преобръщане около надлъжната ос извън пътното
платно, в дясно по посока на движението на автомобила. Според повторното
заключение пострадалата е получила тежка съчетана травма с обхващане на
главата, гръдния кош и крайниците и е изпаднала в състояние на травматичен шок
и коматозно състояние. След като по спешност е била
откарана със санитарен автомобил в
спешното отделение при МБАЛ Свети Пантелеймон –гр.
Ямбол е установено счупване на черепа в дясно в *** главата с масивен субдурален хематом, счупвания на лицеви кости, открито
счупване на лява раменна кост, счупване на лява подбедрица, счупване на
кръстец, срамни кости отпред с хематоми и счупване на опашна кост. Предвид
наличие на данни за тежка черепно-мозъчна травма е била транспортирана и приета
по спешност в ОАИЛ при МБАЛ Доктор Иван Селимински
АД-гр. Сливен в тежко общо състояния на травматичен шок и дълбока мозъчна кома, където почива. Според
вещите лица описаните в медицинската документация увреждания са получени
вследствие действието на тъпи и тъпоръбести предмети
и са получени по механизма на удряне и притискане на главата, гърдите и корема
и останалите травмирани области на тялото по такива предмети, най-силно е било
въздействието на травмиращите фактори в дясната половина на главата и левите
горни и долни крайници. Уврежданията са получени вследствие удряне на
травмираните области на тялото по вътрешното обзавеждане на автомобила и
притискане на главата, гръдния кош и корема от деформиралите се части на лекия
автомобил.
Категорично се установява от
повторното заключение по комплексната експертиза, че пострадалата е пътувала
на предна дясна седалка без закопчан
предпазен колан, като при едно от преобръщанията на автомобила е изпаднала от
него и се е ударила по повърхността на терена със значителна сила. Според вещите
лица У. и Ч. в случая са били налице
предпоставките за свободно движение на тялото на пострадалата в автомобила,
като тогава е получила травми в областта на дясната половина на главата
вследствие на удряна на главата в десните странични части на купето на
автомобила около пространството, което е заемала. Вещите лица по заключението
по повторната експертиза поддържат, че уврежданията в областта на левите
крайници добре отговарят да са били получени вътре в автомобила при свободното
движение на тялото на пострадалата и удряне на горния ляв крайник в областта на
мишницата и долен ляв крайник в областта на подбедрицата при политането на
тялото надясно и напред и удряне на дясна половина на главата на десните
странични части на автомобила и левите крайници по предните части на
автомобила, намиращи се пред дясна седалка. Посочват, че тялото е преминало
през прозореца на предна дясна врата, вследствие на което са получени
повърхностни травми в областта на лицето, главата и крайниците, при приземяване
по гръб на теренаса получени травми в областта на
бъбреците и ретроперитониално пространство, както и в
задните повърхности на гръдния кош. Съгласно изложеното от вещите лица по
повторната експертиза от данните по делото е видно, че пострадалата е била без
предпазен колан и това е довело до свободно движение на тялото в автомобила,
обусловено от възникналите инерционни сили. Посочват, че в случай, че
пострадалата е била с поставен обезопасителен колан,
въпреки, че деформациите по автомобила са значителни, са били налице
предпоставки сравнително по-леки увреждания и настъпването на смъртта й не би
било задължително. След извършен динамичен анализ от вещите лица е установено,
че тялото на пострадалата се е премествало в купето предимно напред и надясно в
съответствие с преносните инерционни сили. Първоначалното действие на
инерционните сили е било насочени напред за тялото, като наличието на предпазен
колан би обтегнало тялото към облегалката и намалило значително свободата на
предвижване. Видно от заключението на вещите лица У. и Ч. наличието на предпазен колан осигурява 80
процента сигурност на пътниците в автомобила. В отговора на задача 6 вещите
лица излагат в заключението си, че от динамичния анализ на механизма на увреждането
на тялото, получените травматични увреждания и динамиката на движение на
автомобила, при наличие на поставен колан може обосновано да се предположи, че
с голяма вероятност ще се предотврати леталния изход от събитието.
При изслушване на заключението в
с.з. пред БОС вещото лице Ч. посочва, че най-тежка е получената черепно-мозъчна
травма при удар на главата в дясната част на автомобила. Очевидно тази травма е
имала най-голям принос за настъпване на смъртта, като няма данни да е получена
от преместването на тялото напред в купето вследствие на инерционните сили, в
който случай предпазният колан би ограничил със сигурност свободата на
предвижване и предотвратил настъпилите вреди. От разпита на вещото лице У.в с.з. се установява, че основните инерционни
сили са при ротацията и действат надясно, първоначалният тласък на тялото на
пострадалата е напред и при отсъствие на колан тялото е свободно стоящо в
купето, като тласъкът надясно е изиграл съществена роля при счупването на
черепа. Според вещото лице У. гаранцията, която дава предпазният колан е 83
процента, но в останалите 17 процента е възможно и при поставен предпазен колан
да има летален изход от ПТП, дори при аналогични случаи на процесното
произшествие напускането на купето може да доведе до запазване на живота. В
с.з. вещото лице У. на въпроси на съда пояснява, че не могат да се дадат
гаранции, че ако пострадалата беше с предпазен колан нямаше да получи тези
увреждания. Вещото лице Ч. посочва, че коланът не ограничава относителното
движение на главата, което е свободно, но категорично заявява, че ако
пострадалата е била с поставен предпазен колан щеше да получи по-малки телесни
увреждания и да остане жива.
БОС намира приетото по делото
повторно заключение по назначената комплексна експертиза като по-обстойно
обосновано, поради което не даде вяра на основното заключение на вещите лица Г.
и П.. Безспорно се установява от повторното заключение на вещите лица У. и Ч.,
които са били назначени и по досъдебното производство и имат преки възприятия
при огледа на автомобила непосредствено след ПТП, че пострадалата Ж.е пътувала
на предна дясна седалка без поставен предпазен колан. В частта на поставените
медицински въпроси по комплексната експертиза вещото лице П. е отговорил на
база погрешно възприетото от вещото лице Г. местонахождение на пострадала в
автомобила към инцидента, което се опровергава и от показанията на разпитания свид. Т.Я.. Предвид това първоначално депозираното по
делото заключение по комплексната експертиза на вещите лица Г. и П. не следва
да бъде ценено.
БОС кредитира повторното
заключение по назначената комплексна съдебна авто-техническа
и медицинска експертиза на вещите лица У. и Ч. с изключение на частта, в която същата
почива на предположения, а именно при отговора на задачата по т.6 от
заключението на вещите лица, в която сочат, че може обосновано да се
предположи, че има голяма вероятност да се предотврати леталния изход от
събитието, в случай, че пострадалата е била с поставен предпазен колан. Дори
тялото да е фиксирано с обезопасителен колан съгласно
изложеното от вещото лице Ч.в с.з. са възможни движения на ляво и надясно с
главата, както и напред и назад и коланът не ограничава относителното движение на главата. От друга страна е налице
противоречие между становището на двете вещи лица по повторната комплексна
експертиза-вещото лице У. е посочило в с.з., че въпреки, че съществува голяма
вероятност около 83 процента, няма гаранции, че ако починалата е била с
поставен предпазен колан е нямало да получи фатални телесни увреждания. Вещото
лице Ч. първоначално при изслушване на заключението обяснява, че с оглед
механизма на произшествието, има подобни случаи на пътници с поставени
предпазни колани, които са получили тежка гръбначно-мозъчна травма и при поставен предпазен колан вследствие на
движението на главата. След това категорично е заявило, че ако пострадалата е
била с предпазен колан е нямало да има увреждания в областта на таза, главата,
бъбреците, което е предпоставка да получи по-малко увреждания и да остане жива.
Така даденият отговор от вещото лице Ч.
не създава сигурна увереност у съда относно несъмнено предотвратяване
настъпилата смърт на пострадалата в случай, че е била с поставен предпазен
колан.
Вещото лице Ю.Т. в приетата по делото авто-техническа
експертиза е достигнало до извода, че евентуално поставен предпазен колан от
пострадалата би ограничил свободното движение на тялото в купето, в това число
настъпилото фатално увреждане и последващ фатален край в дясна теменна област. В
с.з. пред БОС при изслушване на заключението обаче вещото лице Т. не дава
категоричен отговор на същия въпрос, като според него има голяма вероятност
дори и с поставен предпазен колан увредената от ПТП да пострада фатално.
По делото се доказва, че
е налице застраховане на гражданската отговорност на причинилия ПТП
водач при ответника – застраховател по време на настъпването на
застрахователното събитие, видно от представената застрахователна полица №BG/22/18000179679/05.01.2018г., със срок
на покритието 16.01.2018г.- 15.01.2019г.
При така установената фактическа
обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Нормата на чл.432
от КЗ урежда прекия иск на увреденото лице срещу застрахователя по застраховка
„гражданска отговорност“, който поема задължение да заплати на увреденото лице
обезщетение за причинените му вреди.
По делото беше установено,
че нарушавайки правилата за движение в чл.21, ал.1 и ал.2 от ЗДвП водачът
на посочения по-горе автомобил, за който е сключена застраховка „гражданска
отговорност“, виновно е допуснал ПТП, при непредпазлива форма на вина,
както и, че извършените нарушения на посочените правила за
движение са
в причинна връзка с настъпилото произшествие и смъртта на пострадалата С.Ж.. Предвид влязлата в сила присъда по НОХД № 282 по
описа на ОС-Сливен за 2019г. на основание чл. 300 от ГПК съдът приема за
доказан по безспорен и несъмнен
начин фактическия състав на непозволеното
увреждане по смисъла на чл.45 от ЗЗД.
Съдът намира, че по делото са
доказани всички елементи от фактическия състав, включен в нормата на
чл. 432 от КЗ във връзка с чл. 45 от ЗЗД, а именно противоправно деяние, вреда,
причинно-следствена връзка между тях и вина на извършителя на деянието, както и
сключването на договор за застраховка гражданска отговорност. Ответникът е поел
договорно задължение да заплати обезщетение на всяко увредено лице.
Спорен по делото е въпросът за
размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, както и налице ли е съпричиняване, с оглед приложението на разпоредбата на чл.
52 ЗЗД.
Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД за да се реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания, е необходимо да се отчете
действителният размер на моралните вреди, като се съобразят характерът и
тежестта на уврежданията, интензитетът, степента, продължителността на болките
и страданията, дали същите продължават или са приключили, както и
икономическата конюнктура в страната и общественото възприемане на критерия за
"справедливост" на съответния етап от развитие на обществото в
държавата във връзка с нормативно определените лимити по застраховка
"гражданска отговорност" на автомобилистите. При определяне
размера на дължимото обезщетение за причинените на ищеца неимуществени вреди от
смъртта на майка му настоящият съдебен състав съобрази следното: преди процесното ПТП С.Ж. и Т.Я. са живели заедно в едно
домакинство, двамата са поддържали изключително близки и топли отношения, детето изцяло е разчитало на подкрепата на майка си в неговото
отглеждане и възпитание. Към момента на
загубата на майката Т.Я. е бил на крехка възраст 11 години, като е преживял тежко случилото се, затворил се в себе
си, спрял да посещава рождени дни на приятели,
да ходи на лагери, да празнува собствените си празници. Внезапната смърт на майка му е
предизвикала голяма празнота и стрес в живота на ищеца. След като е изгубил
най-близкия си човек се е наложило да смени училището, започнал е да посещава психолози, трябвало е да
свикне с грижите на други жени, които въпреки усилията им не могат да заместят
майка му. С оглед на това
съдът приема, че по делото са доказани особено
интензивни и тежки вреди за ищеца, поради което следва да
бъде определено обезщетение за неимуществени вреди в размер от 150 000 лева.
В тази връзка БОС съобрази,
че дължимото обезщетение за причинени неимуществени
вреди от смъртта на близък
човек следва да се определи
към момента, когато е породено основанието
за обезщетяване, тъй като вредата
е обективирана с настъпване
на непозволеното увреждане и с факта на осъществяване на деликта - личното
засягане на защитените ценности. При преценка на
размера на обезщетението съдът отчита не
само претърпените вреди и страдания, но и тези, които
ще продължат да бъдат търпени
от пострадалия във времето, тъй
като продължаващите за в бъдеще страдания не
са ново правопораждащо
основание за вредата. Продължителността на времето, през
което се търпят и ще се
търпят страданията се отразява и на размера
на дължимото обезщетение. При определяне на размера на обезщетението БОС взе
предвид и обществено-икономическите условия в страната към момента на
увреждането, чийто промени намират отражение в нарасналите нива на
застрахователно покритие по застраховка „гражданска отговорност“ в чл. 492 , ал.1 от действащия КЗ.
Съдът намери за недоказано при
условията на пълно доказване възражението на ответника-застраховател за съпричиняване на вредоносния резултат поради непоставяне на
предпазен колан от майката на ищеца по време на ПТП. За да бъде прието наличието на съпричиняване е необходимо да бъде безспорно установен обективен
принос на пострадалия за настъпване на вредоносния
резултат, независимо дали поведението му съставлява или
не нарушение на Закона за
движение по пътищата. Вещите лица по назначените експертизи не дават категоричен отговор на въпроса дали с
оглед конкретния механизъм на ПТП, при настъпването на фаталните телесни
увреждания в дясна теменна част вследствие на удар в купето на автомобила, не би настъпила смъртта на пострадалата при
поставен обезопасителен колан. Недопустимо е приложението на чл. 51, ал.
2 ЗЗД, когато приносът на увреденото лице
не е доказан при условията на
пълно главно доказване, а е само предполагаем. Видно от заключението по повторната комплексна експертиза има голяма вероятност при поставен
предпазен колан пострадалата да
получи по-малко травми,
но не вещите лица не
са изключили напълно възможността при поставен предпазен колан е
нямало да се получат фатални телесни увреждания, които да доведат до нейната смърт. Вещото лице Т. при изслушване на заключението
не може да отговори на въпроса до каква степен тялото на пострадалата би се
наранило при ударите в купето на автомобила при поставен предпазен колан.
Така, както се приема в решение №169 от 02.10.2013г. на
ВКС по т.д. № 1643/2013г. на ВКС, II ТО, при липсата на категорични доказателства за наличието на причинно-следствена
връзка между поведението на пострадалия, изразяващо се в непоставяне на предпазен колан
при пътуване с лекия автомобил на виновния за
произшествието водач и вредоносния резултат, не би следвало
да се намалява
дължимото обезщетение за вреди.
Предвид това, като прилага
неблагоприятните последици от доказателствената тежест за ответника, съдът
приема недоказаните факти за неосъществени, като счита, че по делото не се
доказва наличието на причинно-следствена връзка между поведението на
пострадалата и вредоносния резултат, поради което възражението за съпричиняване е неоснователно.
При горните мотиви БОС приема, че
предявеният иск за неимуществени вреди е частично основателен до размера от 150 000
лева, като в полза на ищеца следва да бъде присъдено обезщетение за
неимуществени вреди в посочения размер.
За горницата над този размер до предявения
размер от 300 000 лева искът за неимуществени вреди е неоснователен и следва да
бъде отхвърлен.
По акцесорната претенция за законна
лихва, считано от датата на деликта. Доколкото лихва няма мораторен, а компенсаторен
характер, претенцията
за нейното присъждане не представлява отделен иск и се
дължи като последица от осъществения деликт. С новия КЗ, заплащането на законна лихва
върху обезщетението за забава е уредено по различен
от отменения КЗ. Съгласно разпоредбата на чл. 497, ал.1, т.2 от КЗ,
която следва да намери приложение в настоящия казус, лихва се дължи след изтичане на
тримесечния срок от по чл. 496, ал.1 от КЗ от предявяване на претенцията пред
застрахователя. Заявлението на ищеца е получено от ответника
на 17.09.2019г., поради което съдът счита, че законна лихва върху обезщетението
за неимуществени вреди се дължи, считано от 18.12.2019г.
При горните мотиви ответникът следва да заплати законната
лихва върху главницата от 150 000 лева, считано от 18.12.2019г. до
окончателно плащане на задължението.
В останалата част за периода от деликта
до изтичане на тримесечния срок от по чл. 496, ал.1 от КЗ
искането за присъждане на законна лихва е неоснователно и следва да се
остави без уважение.
При този изход от спора, съразмерно на уважената част от
иска в полза на ищеца следва да бъде присъдена сумата от 3765 лева съдебно-деловодни разноски.
Ответникът също
има право на разноски, съразмерно
на отхвърлената част от исковете,
като такива му се следват в размер на 300
лева.
Ответникът следва
да заплати по сметка на БОС, в полза на бюджета на съдебната власт, дължимата държавна такса за разглеждане на иска в
размер на 6000 лв., както и
сумата от 1182лева, представляваща
изплатено възнаграждение на
вещи лица от бюджета на съдебната власт.
Мотивиран от горното,
съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Лев инс
АД, ЕИК121130788, със седалище и адрес на управление гр. София, район
Студентски, бул. Самоковско шосе№67А да заплати на Т.Т.Я.,
ЕГН **********, действащ чрез своя баща и законен представител Т.А.Я., с
постоянен адрес ***, чрез адв. Георги Костадинов от
АК-Бургас, с адрес за призоваване гр. Бургас, ул. Патриарх Евтимий№2, вх.1,
ет.1, сумата
от 150
000 лева /сто и петдесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от смъртта на
майка му вследствие
пътно-транспортно произшествие, реализирано на 29.09.2018г. по вина на Т.А.Я.,
управлявал лек автомобил „Шкода Фабия“ рег.№*******,
при нарушение на чл.21, ал.1 и ал.2 от ЗДвП, застрахован с полица
"гражданска отговорност отговорност"№BG/22/118000179679 от 05.01.2018г., със срок на валидност 16.01.2018г.- 15.01.2019г., ведно със законната лихва върху главницата от 150 000 лева, считано
от 18.12.2019г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за неимуществени вреди за горницата
над уважения размер до размера от 150 000 лева, както и акцесорната
претенция за присъждане на законната лихва върху уважената част от иска за
периода от датата на деликта – 29.09.2018г. до изтичане на тримесечния срок по чл. 496, ал.1 от КЗ - 17.12.2019г.
ОСЪЖДА Лев инс АД,
ЕИК121130788, да заплати на Т.Т.Я., ЕГН **********, действащ чрез своя баща и законен
представител Т.А.Я., сумата от 3765 лева, представляваща съдебно-деловодни
разноски.
ОСЪЖДА Т.Т.Я.,
ЕГН **********, действащ чрез своя баща и законен представител Т.А.Я. да заплати на Лев инс
АД, ЕИК121130788, сумата от 300 лева, представляваща съдебно-деловодни
разноски.
ОСЪЖДА Лев инс АД, ЕИК121130788, да заплати по сметка на БОС, в полза на бюджета на
съдебната власт, дължимата държавна такса за разглеждане на иска в
размер на 6000 лева, както и сумата
от 1182лева, представляваща изплатено
възнаграждение на вещи лица от бюджета на съдебната власт.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му
на страните пред Бургаския апелативен съд.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: