Решение по дело №980/2023 на Административен съд - Плевен

Производството е по чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс вр. чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по касационна жалба на Й. П. Х. от гр. Плевен чрез адв. Д. П. от Адвокатска колегия – Плевен срещу Решение № 78/23.10.2023 г. на Районен съд – Левски, постановено по а.н.д. № 182/2023 г. по описа на съда.

С решението е потвърдено Наказателно постановление № BG2023/4000-278 от 22.06.2023 г. на Началник отдел „МРР” в ТД Митница Русе при А. М., с което на основание чл.126, ал.1 от ЗАДС на Й. П. Х. от гр. Плевен е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лв., затова че на 11.03.2023 г. на маса на пазара в гр. Левски, обл. Плевен, в лек автомобил рег. № [рег. номер] и в частен имот в [населено място], общ. Левски, обл. Плевен, [улица], държи акцизни стоки по чл.2 т.1 ЗАДС общо 38 литра дестилатен етилов алкохол (ракия), от които 25 л. с действително алкохолно съдържание по обем 58,56% vol при 20^С и 13 л. с действително алкохолно съдържание по обем 50,60 % vol при 20^С, годен за консумация, без данъчен документ, фактура или друг документ по смисъла на ЗАДС, удостоверяващ заплащането на дължимия акциз. Съдът е присъдил юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева в полза на ответника.

Касаторът, чрез адв. П., обжалва решението с доводи за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон – касационно отменително основание по чл. 348 ал. 1 т. 1 от НПК. Счита, че наказващият орган неправилно е ангажирал отговорността му, като му е вменил нарушение на чл. 126. ал. 1, пр. 1, т. 1 от ЗАДС, тъй като намерения при проверката алкохол е собственост на друго лице, което е потвърдило това обстоятелство и пред съда при разпита му като свидетел и е заявило, че ракията е още от баща му, който е починал преди години. Жалбоподателят не може и не следва да носи отговорност по чл. 126 от ЗАДС, тъй като той не е от кръга и категорията на лицата, визирани в тази разпоредба. Не са събрани доказателства за обстоятелства, които са от съществено значение за решаване на спора, а именно дали ракията е произведена в специализиран малък обект за дестилиране при спазване на ограниченията по чл. 4. т. 8 от ЗАДС и дали е произведена преди 01.01.2007г. От събраните доказателства не може да се направи несъмнен извод, че за откритата в държане на Х. ракия се дължи акциз, за да бъде годен предмет на нарушение. Лице, което не е регистрирано или лицензирано по ЗАДС, няма задължение да съставя и поради това не може да притежава документи, удостоверяващи начисляването и плащането на акциза и такова лице не може да отговаря по чл. 126 от ЗАДС. Ангажирането на отговорността на жалбоподателя по чл. 126 от ЗАДС, затова че е държал акцизни стоки, без да има документи за плащането на акциза, след като същия не е регистрирано лице или лицензиран складодържател по смисъла на ЗАДС, противоречи на материалния закон. Моли да бъде отменено решението, а по същество – да бъде отменено НП в обжалваната му част. Претендира присъждане на направените разноски.

Ответникът по касация – Началник отдел „Митническо разузнаване и разследване“ в Териториална дирекция „Митница“ - Русе към Агенция „Митници“, чрез юрисконсулт Ш. изразява становище за неоснователност на жалбата. Доказателствата за твърденията, че количествата алкохол, които са установени са произведени назад във времето и са собственост на друго лице, са недостатъчни и ирелевантни. Счита за неоснователно и възражението, че алкохолът е произведен в специализиран малък обект за дестилация за собствена консумация, такива доказателства липсват, а количеството е над 30 литра. Субект на отговорността по чл. 126 от ЗАДС може да бъде всяко лице, което държи акцизни стоки. А разпоредбата на чл. 123а от ЗАДС касае начислен, но незаплатен или необезпечен акциз от регистрираните по закона лица. Извършеното от жалбоподателя нарушение не представлява маловажен случай според чл. 126б ал.2 ЗАДС, т.к. двойният размерът на акциза за стоките - предмет на нарушението, надвишава сумата от 100 лв. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева за касационната инстанция.

Прокурорът от Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.

Настоящият състав на Административен съд – Плевен, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, доводите на страните, както и след служебна проверка на осн. чл. 218 ал.2 АПК за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз основа на установените факти, приема следното от правна страна:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211 ал.1 АПК, от надлежна страна и затова е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Решението на Районен съд – Левски е валидно, допустимо и правилно с оглед доказателствата по делото и закона.

Съдът обосновано е приел за безспорно доказано визираното нарушение, при липса на допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административно-наказателното производство, като наложеното наказание е определено в минимален размер съобразно изчисления двоен размер на дължимия акциз.

Изложените от първоинстанционния съд съображения изцяло се споделят от касационната инстанция и не следва да се преповтарят.

Правилно е ангажирана отговорността на касатора за извършено нарушение по чл. 126 ал.1 от ЗАДС, затова че държи акцизни стоки без данъчен документ, фактура или друг документ по смисъла на ЗАДС, удостоверяващ плащането на дължимия акциз. Субект на нарушението е всяко лице, без значение дали е регистрирано лице или лицензиран складодържател по смисъла на ЗАДС, а за съставомерността на деянието е без значение чия собственост са акцизните стоки.

Легалната дефиниция в чл.4 т.8 ЗАДС се отнася за специализираните малки обекти за дестилиране, с ограничен капацитет – 1000 литра обща вместимост на съдовете и правно и икономически независими, които не осъществяват дейност по предоставен лиценз, и в които се произвежда ракия от грозде и плодове – собствено производство на физически лица, за тяхно лично и семейно потребление до 30 литра годишно на семейство. Тези обекти също подлежат на регистрация, а произведения в тях алкохол се облага с 50% намалена акцизна ставка по чл. 31 ал.1 т.6 ЗАДС, която се начислява и заплаща при производството, за което също се издава документ. Намереното количество от общо 38 литра ракия надвишава ограничението за годишно количество от 30 литра на семейство, за да се определи като предназначено за лично и семейно потребление, а и за производството му в такъв обект не е предоставен документ за заплатения акциз.

В протокола за извършената митническа проверка Й. Х. е записал, че няма възражения по изложените факти, а в писмените си обяснения е заявил, че намерената ракия е негова и я използва за лична консумация, не се занимава с продажба. Впоследствие при съставяне на акта във възражението си е поддържал друга версия – че намереният алкохол не е негова собственост, а на друго лице – Д. Д. Б.. Последният е дал писмени обяснения, че намереният алкохол в имота и в автомобила на Й. Х. е негова собственост (на Д. Б.) и му го дал на отговорно пазене и съхранение, понеже дълго време отсъствал, затова настоява актът да бъде съставен на негово име, а не на Х.. Същата версия свидетелят поддържа и пред съда, като добавя, че ракията е от баща му, който е починал, но не конкретизира кога е била сварена.

Правилно съдът е отхвърлил тази версия като защитна, тъй като очевидно е изработена по-късно – при съставянето на акта и е доразвита в съдебната фаза на производството. Освен това за съставомерността на деянието е от значение факта на държането на стоките, без значение чия собственост са, като наказаното лице не е представило документи, удостоверяващи платен акциз при производството на ракията, нито къде и кога е била произведена.

По тези съображения решението на Районен съд – Левски е правилно и следва да се остави в сила.

На осн. чл. 63д ал.4 ЗАНН в полза на ответната страна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв. за касационната инстанция.

Водим от горното и на основание чл. 221 ал.2 от АПК съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 78/23.10.2023 г. на Районен съд – Левски, постановено по а.н.д. № 182/2023 г. по описа на съда.

ОСЪЖДА Й. П. Х. от гр. Плевен да заплати на Агенция „Митници“ - София юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв. за касационната инстанция.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕПИС от решението на осн. чл. 138 ал.1 АПК да се изпрати на страните и Окръжна прокуратура – Плевен.