Решение по КНАХД №353/2025 на Административен съд - Смолян

Производството е образувано по касационна жалба на И. Ч. срещу Решение №25 от 15.09.2025г. по АНД №52/2025г. по описа на РС- Мадан, с което е потвърдено НП №25-0298-000073/19.03.2025г. на началника на РУ- Мадан. С посоченото НП на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 30 лв. за нарушение по чл. 6 т.1 ЗДвП. По съображения за незаконосъобразност и неправилност на решението, в жалбата се иска неговата отмяна, както и отмяна на НП. Твърди се, че въззивния съд не е събрал всички доказателства за разкриване на обективната истина, не е уважил доказателствено искане за експертиза, а това е довело до погрешни изводи, базирани само на необективна оценка на показания на полицейски служители, които са заинтересовани. Сочи се, че по делото не се доказва наличието на „изпреварван автомобил“, като в тази насока липсват видеозапис. Жалбоподателят сочи, че по делото е останало неизяснено обстоятелството дали е имало друго МПС и изпреварване, или става дума за непредвидена пътна ситуация, не е установено и дали няма обстоятелства, които да са довели до отбиване на автомобила като защитна реакция на жалбоподателя. Твърди се, че съдът в мотивите си е посочил нормата на чл.183 ал.3 т.6 ЗДвП, която не е приложима, което е съществено процесуално нарушение, а НП е издадено в противоречие с чл. 57 ал.1 т. 5 ЗАНН и противоречи на гласните доказателства относно мястото на нарушението. Твърди се, че в НП не се описва другото участващо МПС и неговото поведение, както и дали е имало видимост, странични обекти, маркировка, следи или опасност на пътя. Иска се отмяна на решението и отмяна на НП.

В съдебно заседание жалбоподателят се представялва от пълномощник, който поддържа жалбата с доводи за нейната основателност и доказаност. Пледира да се отмени решението и да се отмени наказателното постановление.

Ответникът по жалба – началник на РУ - Мадан при ОД-МВР-Смолян редовно призован не изпраща представител в съдебно заседание. Депозирано е подробно писмено становище вх.№2295/4.12.2025г., с което се иска жалбата да се остави без уважение и да се присъдят разноски. Излагат се съображения, че в атакувания акт се съдържа задълбочен и правилен анализ на доказателствата, от който става ясно, че водачът не се е съобразил с пътните знаци и правилно е ангажирана отговорността му. Твърди се, че в тежест на жалбоподателя е да докаже твърденията си, което не е направено, както и че наказващият орган е приложил правилната правна норма при налагане на санкцията. Иска се решението да се остави в сила и да се присъдят разноски.

С атакувания акт е потвърдено наказателно постановление, издадено на И. Ч. за нарушение по чл. 6 т.1 ЗДвП. Съображенията на въззивния съд главно се свеждат до това, че от доказателствата се установява несъобразяване с пътен знак и изпреварване в зоната на действие на знак В24. Съдът се е позовал на гласните доказателства, а именно на показанията на свидетелите Х. и Р., като е изложил съображения за действащата към момента на нарушението правна норма, регламентираща санкцията и правната норма, уреждаща отнемането на контролни точки. Направен е извод, че се касае за неправилно изпреварване без да се създава опасност за движението, както и че не е налице маловажен случай.

Касационната инстанция счита, че решението е валидно, допустимо и правилно. При липса на потенциал за събиране на нови доказателства и правилен анализ на доказателствата, въззивният съд е извел обосновани изводи за консумиран състав на нарушението по чл. 6 т.1 пр.3-то ЗДвП. Тази разпоредба задължава участниците в движението да съобразяват поведението си с пътните знаци, като по делото безспоно е установено, че жалбоподателят не е съобразил поведението си с пътен знак В24, като в зоната на действие на този знак е извършил изпреварване. Обосновано са кредитирани гласните доказателства като обективи, тъй като свидетелите са очевидци на поведението на водача и еднопосочно сочат, че изпреварването е извършено в средата на прав участък от пътя, в който действа забраната на знак В24. Свидетелите сочат, че са били на пътя и са имали непосредствена видимост от началото до края на маневрата, като са еднопосочни, че изпреварваното МПС се е движило „нормално, не е правило рязка маневра“ /л.34 от АНД №52/25г./. Неоснователно е становището на касатора за допуснато нарушение от страна на съда, тъй като не е събрал доказателства за изпреварваното МПС и въобще доказателства за това дали е имало изпреварване или е ставало дума за „непредвидена пътна ситуация“. В случая обосновано са кредитирани гласните доказателства, тъй като изхождат от очевидци, те са в светлината на установеното с акта и няма данни за заинтересованост на свидетелите, на чиито показания се е позовал съдът при преценка на обективните признаци на нарушението. Липсата на приложена по делото схема, от която да се види наличието на пътен знак В24 в процесния участък не прави административното обвинение недоказано, тъй като е налице достатъчна доказателствена съвкупност, доказваща наличието на знак. Тежестта да докаже възраженията и твърденията си е за страната, която ги твърди, с която тежест жалбоподателят не се справи, доколкото не доказа при условията на пълно доказване, липсата на ПЗ В24. В процесния казус е безспорно е, че жалбоподателят е нарушил забраната за изпреварване, въведена с ПЗ В24 "Забранено е изпреварването на автомобили и мотоциклети с кош". Същият в качеството му на „водач“ реално е възприел знака и независимо от това, е започнал и завършил маневра изпреварване в забранен участък. Отразените в акта обстоятелства се потвърждават от свидетелските показания, като касаторът не доказа твърденията си за „непредвидена пътна ситуация“ и липса на „изпреварване“. Неоснователно е твърдението за допуснато нарушение на материалния закон, тъй като наказващият орган и съдът не са събрали доказателства за вида на МПС, което е изпреварено. Разпоредбата на чл.6 т.1 ЗДвП задължава участниците да се съобразят с пътните знаци, в случая със забраната за изпреварване. Нормата на чл.41 ал.2 ЗДвП регламентира какво е изпреварване, а именно напускане на пътната лента, в която се движи водача, навлизане в съседната, преминаване покрай движещо се ППС и връщане в напуснатата лента. Нарушението не изисква посочване на вида на изпреварваното МПС, респ. неговия регистрационен номер, за да се счита деянието съставомерно. Достатъчно е деецът да наруши забраната за изпреварване, въведена със знак В24 като напусне своята лента, навлезе в съседната, движи се покрай движещо ППС и се върне в напуснатата лента. Именно такова е било поведението на касатора.

Твърденията в касационната жалба за неправилно приложение на санкционната норма са неоснователни, доколкото се прилага законът, действал към момента на нарушението, което императивно изискване е спазено от съда и наказващия орган.

Касационната инстанция споделя мотивите на въззивния съд относно липсата на маловажност на деянието, предвид събраните по делото доказателства за поведението на водача. Въпреки, че е установено неправилно изпреварване, което не създава опасност за движението, не са налице условията за приемане на случая за маловажен, в който смисъл въззивният съд е изложил обосновани съображения.

Предвид горното, съдът счита жалбата за неоснователна, а решението за правилно и обосновано.

С оглед изхода на делото в полза на ОД МВР-Смолян следва да се присъдят разноски в размер на 130 лв., на основание чл.27е от НЗПП.

Водим от горното съдът

 

Р Е Ш И

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 25 от 15.09.2025г. по АНД №52/2025г. по описа на РС- Мадан.

ОСЪЖДА И. Л. Ч., [ЕГН] [населено място], [улица]вх.* ет.* ап.* да заплати на ОДМВР- Смолян разноски за юрисконсулт в размер на 130лв.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.