№ 995
гр. София, 22.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-30 СЪСТАВ, в публично заседание
на девети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Валерия Банкова
при участието на секретаря Диана Ст. Борисова
като разгледа докладваното от Валерия Банкова Гражданско дело №
20221100110384 по описа за 2022 година
Ищцата С. К. К. твърди в исковата молба, че е претърпяла подробно
индивидуализирани в обстоятелствената част на същата неимуществени и
имуществени вреди от ПТП, настъпило на 18.05.2022г. в гр. София по вина на
водача на л.а. „Мицубиши паджеро“, с рег. №******* К.Х., нарушил ЗДвП,
като се е движил с превишена скорост и преминал на червен сигнал на
светофарната уреда, при което реализирал удар с управлявания от ищцата лек
автомобил с марка „Мерцедес“, модел „GLA“, peг. № *******. Поддържа, че
деликвентът е застрахован по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” при ответника – ЗК „Л.И.“ АД, поради което предявява искове с
правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, съответно за сумата от 30 000 лв.,
съставляваща обезщетение за неимуществените вреди от процесното ПТП,
както и за сумата от 510 лв. за обезщетяване на имуществените вреди –
разходи за лечение и лекарства. Претендира законната лихва за забава от
датата на исковата молба.
В рамките на преклузивните срокове по ГПК, ответникът подава писмен
отговор, в който оспорва исковете по основание и размер. Признава, че въз
основа на заявената от ищцата извънсъдебно застрахователна претенция, е
определил обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1 500 лв. и за
имуществени вреди в размер на 510 лв. Оспорва претърпените от ищцата
1
неимуществени вреди, както и причинната им връзка с процесното ПТП.
Релевира евентуално възражение за съпричиняване на вредоносния резултат
от ищцата, която е управлявала автомобила без правилно поставен
обезопасителен колан. Счита претенцията за обезщетение за прекомерна и
несъобразена със закрепения в чл.52 от ЗЗД критерий за справедливост. Не
оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по
задължителна застраховка „ГО“ с водача на лекия автомобил към датата на
ПТП.
Съдът обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства, след което приема за установено от фактическа страна
следното:
Между страните няма спор относно механизма на настъпване на
процесното ПТП и факта, че същото е резултат от противоправното виновно
поведение на застрахования при ответника водач К.Х., който е навлязъл в
кръстовище, регулирано със светофарна уредба, при червен сигнал на
светофара и е реализирал удар с управлявания от ищцата автомобил. Същото
се установява и от ангажираните писмени доказателства от административно-
наказателната преписка, образувана във връзка с процесното ПТП и влязлото
в законна сила наказателно постановление №22-4332-009725/31.05.2022г.
От процесното ПТП ищцата е получила следните травматични
увреждания: Черепно-мозъчна травма състояща се от сътресение на главния
мозък и контузия на главата. След инцидента на 19.05.2022г. С. К. К. е приета
на лечение в отделение по нервни болести на МБАЛ „Света София”.
Проведено е комплексно болнично лечение състоящо се от режим на легло,
активно неврологично наблюдение, медикаменти. При постъпване била в
съзнание, оплаквала се от главоболие, замайване, световъртеж, причерняване
пред очите. След произшествието чувствала изтръпване на четирите крайника
като към момента на прием изтръпването засягало само дясната ръка. В
епикризата от болничното заведение няма интерпретация на описаните
паравертебрална ригидност и ограничена подвижност в шийния отдел на
гръбначния стълб, оплакванията от изтръпване в ръцете и при постъпване
само в дясната, като липсва информация за зоната на изтръпване. Тази
симптоматика е характерна за контузия на шията /множествено изкълчване и
навяхване на ставите и ставните връзки на шийния отдел на гръбначния
2
стълб/. Контузията е травматична увреда на меките тькани, мускулатура,
ставен апарат, сухожилия, връзки. Това е най-честата нефатална автомобилна
травма. Характеризира се с изявен болеви синдром и силно ограничени
движения в шийния отдел на гръбначния стълб. Горните крайници получават
инервация от мишничния сплит/plexus brachialis/. Ето защо, най-вероятната
причина за съобщеното изтръпване в ръцете от ищцата е дразненето на
корените на сплита от спазъма на стълбестите мускули, причинено от
контузия на шията.
Травматичните увреждания при С. К. К. са с доказан произход и в
причинно-следствена връзка с процесното ПТП. По своя медико-биологичен
характер черепно-мозъчната травма реализира разстройство на здравето
временно неопасно за живота.
Ищцата е търпяла болки и страдания за период от петнадесет -двадесет
дни, най-интензивни непосредствено след инцидента и в първите десет дни
след него. Под влияние на предписания режим и медикаменти оплаквания
постепенно за отзвучали. Възстановителният период при сътресение на
главния мозък при правилно лечение и режим е до 5 седмици.
Извършените от нея разходи за медикаменти, доказателства за които са
приложени по делото, са били необходими за лечение на процесните
увреждания и са извършени, т.к. здравно осигурителната каса не заплаща на
пациентите лечението в амбулаторни условия.
Горното се установява от заключението на вещо лице д-р П., което
съдът кредитира изцяло, и от приетата по делото медицинска документация.
За установяване на твърдените неимуществени вреди по делото е
разпитан свидетеля С.С.. Същият заявява, че за ПТП научил по телефона от
колега на С. – произшествието се случило пред офиса, в който тя работи и
колегите й са били свидетели на случилото се. Тъй като живее наблизо до
мястото на ПТП, тръгнал веднага и пристигнал след 5 минути. Заварил С.
легнала в един автомобил, била неадекватна, според свидетеля – в
безсъзнание. След като я видял в такова състояние, свидетелят я взел, сложил
я в неговия автомобил и потеглил към болница „Света София“, защото
решил, че в „Пирогов“ ще има много хора. Ищцата била отпусната и
свидетелят дори си помислил, че „си е заминала“. В автомобила повърнала.
Свидетелят й подал салфетки, тя не реагирала. Когато стигнали в болницата,
3
от там много бързо реагирали – приели я, веднага й направили скенер.
Съобщили на свидетеля, че състоянието й е тежко и ще трябва да остане в
болницата. Той се свързал с родителите й, които веднага тръгнали от Варна.
Занесъл й сокове и други неща, влязъл в стаята, а тя лежала и не мърдала. На
следващия ден лекар му съобщил, че няма да я изпишат, защото има тежко
мозъчно сътресение. Останала в болницата 3-4 дни. След изписването
свидетелят я откарал вкъщи, където за нея се грижела майка й. Той им носел
покупки . С. имала изтръпване в крайниците, ръката й била подута, боляло я,
не можела да ходи. Цял месец само плачела. Преди била усмихната и ведра,
сега не е същия човек.
Заявява, че когато е стигнал на мястото на ПТП, там вече е имало
линейка, не помни дали е имало полиция. След като възприел състоянието на
ищцата, без да пита никого, той решил – взел я, сложил я в автомобила си и
потеглил към болницата.
По делото е проведен и разпит на свидетеля Г. Б. – младши
автоконтрольор в отдел „Пътна полиция“, София. Същият си спомня за
произшествието. Заявява, че когато пристигнали на място, там вече имало
екип на Спешна помощ и си спомня, че са преглеждали някого. За
произшествието е съставен обикновен протокол, а не констативен протокол за
ПТП с пострадали лица, но въпреки това си спомня, че на мястото е имало
вече пристигнала линейка и пострадало лице. Заявява, че не винаги, когато
викат линейка, съставят констативен протокол. При липса на изрично искане
от пострадалия, пишат само материални щети.
Съдът, като обсъди свидетелските показания поотделно и заедно с
останалите събрани по делото доказателства, намира същите за
незаинтересовани, достоверни и вътрешно непротиворечиви, при което ги
кредитира.
По делото е изслушано заключението на съдебно – психологична
експертиза, от която се установява следното: Процесното ПТП е дало
значително и дълготрайно отражение върху психическото състояние на
пострадалата. От една страна, в емоционален план, тя е тревожна,
депресивна, с изразени посттравматични симптоми. От друга страна, в
когнитивен план-налице са значителни нарушения на вниманието и паметта.
Според резултатите от теста за депресивност лицето е с резултат от 62
4
т. като праговата стойност е 40 т. - т.е. наличието на симптоми, характерни за
депресивното състояние, са налице при резултат над 40т., а изразени във
висока степен депресивни симптоми - при резултат над 50 т. В случая може
да се твърди, че е налице изразено депресивно състояние във висока,
клинично значима степен. Посттравматични стресови симптоми са налице –
резултат от тестовия въпросник - 54 т. суров бал, като праговата стойност е от
23т., т.е. резултат над 23 т. е показателен за хронично стресово състояние, а
резултат над 32 т. - за изразени посттравматични стресови симптоми.
Използвани са също когнитивни тестове за оценка на психичните процеси -
внимание и краткосрочна памет (вербална изрително-перцептивна). Тестовете
за внимание показват силно понижени способности за концентрация, темпо
на работа и проблеми с краткосрочната памет.
Процесното събитие за пострадалата има травматичен характер и до
момента, повече от една година след него, тя продължава да има изразени
симптоми, свързани с тревожност и депресивност. Пострадалата има
проблеми със съня (включително сънуването на кошмари, свързани с
катастрофата) и храненето (непълноценно хранене, хранене без апетит).
Промяна е налице още в общия емоционален тонус (липса на настроение,
липса на преживяване на радост в дейности, които преди това са носели
положителни емоции), в поведението - не шофира и до сега след инцидента,
при возене в кола изпитва интензивен страх, в професионалната реализация –
чувства се непълноценна в работата си, не успява със същата ефективност да
се справи със задачите си. Налице са и значителни когнитивни нарушения с
вероятно органичен характер, които могат да се свържат именно с
претърпяното ПТП. Към момента психичното здраве на С. К. не е напълно
възстановено. От психологична гледна точка това, което може несъмнено да
се твърди, е наличието на прояви и ефекти от претърпяната травма в
когнитивен план, които ясно и отчетливо се отразяват върху капацитета за
памет и внимание на лицето.
Заключението е подробно, ясно и компетентно изготвено, същото не е
оспорено от страните, а при изслушването в о.с.з. вещото лице мотивирано
отговаря на поставените въпроси. Ето защо, съдът кредитира заключението на
експертизата изцяло.
Между страните не е спорно наличието на валидно застрахователно
5
правоотношение между ответника и собственика, респ. водача на процесното
МПС, към момента на деликта.
При тази фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Предявеният иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди е основателен.
Увреденият от деликт, причинен от застрахован по застраховка
„Гражданска отговорност”, има право да иска обезщетение за претърпените
вреди пряко от застрахователя /чл. 432, ал. 1 от КЗ/. За да възникне
субективното право по чл. 432, ал. 1 от КЗ е необходимо наличието на
валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска
отговорност” между деликвента и застрахователя и на деликт с всичките
кумулативно дадени елементи от неговия фактически състав: деяние
/действие или бездействие/, вреда, противоправност на деянието, причинна
връзка между деянието и вредата и вина на причинителя. При процесното
ПТП, осъществено по вина на застрахования при ответника водач, са налице
всички посочени по - горе елементи от фактическия състав на непозволеното
увреждане. Налице е валидно застрахователно правоотношение по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” между деликвента и
ответника към момента на непозволеното увреждане, поради което
застрахователят - ответник дължи на основание чл. чл. 432, ал. 1 от КЗ вр. с
чл. 45 от ЗЗД репариране на действително причинените вреди, които са пряка
и непосредствена последица от ПТП. Претърпените неимуществени вреди от
процесния деликт се изразяват в изпитаните болки и страдания от получените
травматични увреждания от ПТП от ищцата, посочени по – горе при излагане
на фактическата страна по казуса, както и в понесената от нея психоллогична
травма.
Размерът на обезщетението за неимуществените вреди, определен от
съда в съответствие с правилото на чл. 52 от ЗЗД и Постановление № 4 от
23.12.1968г. на Пленума на ВС, при съобразяване със: броя и вида на
травматичните увреждания; силата и интензивността на болките и
страданията, както са описани по-горе при установяване на спора от
фактическа страна; необходимостта от чужда помощ, вкл. и след изписването,
наложена от оплакванията на пострадалата от световъртеж, загуба на
6
равновесие и изтръпване на крайниците; младата възраст на пострадалата –
38 г. към датата на ПТП – трудоспособна и социално активна възраст;
значителната промяна в емоционалното й състояние и начина й на живот, в
следствие на претърпяната черепно-мозъчна травма и настъпилото в
причинна връзка с нея депресивно състояние, отказ от шофиране;
констатираните от вещото лице – психолог ефекти от претърпяната травма в
когнитивен план, които ясно и отчетливо се отразяват върху капацитета за
памет и внимание на ищцата, както и социално-икономическите условия към
момента на настъпване на ПТП и към настоящия момент, възлиза на 30 000
лева. Според съда тази сума адекватно компенсира търпeните болки и
страдания от вредите, причинени от процесното ПТП.
Искът за имуществени вреди е основателен за целия предявен размер,
доколкото от неоспореното от страните заключение на вещото лице се
установява причинната връзка между установените разходи и лечението на
травмата от процесното ПТП. Останалите предпоставки за уважаване на иска
съвпадат с вече посочените по отношение на иска за неимуществени вреди,
поради което съдът не ги сочи повторно.
Лихва върху обезщетенията следва да се присъди, както е поискана – от
датата на исковата молба - 05.10.2022г.
Неоснователно е заявеното от ответника възражение за съпричиняване
на врeдоносния резултат от ищцата. От заключението на СМЕ се установява,
че сътресението на главния мозък при С. К. К. е получено по инерционен
механизъм/акцелерация-децелерация/. По този механизъм се получават
дифузните мозъчни увреди и сътресението на главния мозък е най-леката
форма на тази увреда. При инерционния механизъм в мозъка се произвеждат
сили на напрежение които водят до увреда на аксони и малки съдове.
Настъпва освобождаване на невротрансмитери, загубва се регулацията на
йонния баланс, променя се глюкозния метаболизъм. Описаните промени
водят до изява на клинични симптоми характерни за мозъчно сътресение.
Черепно-мозъчна травма при ищцата е възможна и при поставен предпазен
колан. Извън това, по делото не са ангажирани никакви доказателства, че
ищцата изобщо е пътувала без правилно поставен предпазен колан. Ето защо,
възражението е изцяло неоснователно.
По разноските:
7
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищцата сторените разноски за държавна
такса в размер на 100 лв., а на адв. Д. следва да се присъди адв.
възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ в размер на 1 425,30 лв.
На осн. чл.78, ал.6 от ГПК, поради частично освобождаване на ищцата
от задължението за внасяне на държавна такса и разноски по делото по реда
на чл. 83, ал. 2 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати по
сметка на СГС разноските по делото в общ размер на 550 лв. за вещи лица и
1 150 лв. държавна такса.
На основание изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗК “Л.И.“ АД с ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „*******” № *******, да заплати на С. К. К.,
ЕГН ********** с адрес гр. Варна, ул. „******* следните суми:
- сумата от 30 000 лева, представляваща застрахователно обезщетение
за претърпени от нея неимуществени вреди – болки и страдания, в резултат на
причинени телесни увреждания при ПТП, настъпило на 18.05.2022 г., ведно
със законната лихва върху сумата от 05.10.2022г. до окончателното плащане;
- сумата от 510 лева, представляваща застрахователно обезщетение за
претърпени имуществени вреди – разходи за лечение на телесни увреждания
от същото ПТП, ведно със законната лихва върху сумата от 05.10.2022г. до
окончателното плащане;
- сумата от 100 лв. - разноски по делото.
ОСЪЖДА ЗК “Л.И.“ АД с ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „*******” № *******, да заплати на адв. П. Б. Д.
от САК адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА в размер на 1 425,30
лв.
ОСЪЖДА ЗК “Л.И.“ АД с ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „*******” № *******, да заплати по сметка на
СГС държавна такса и разноски по делото в общ размер на 1 700 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
8
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
9