Р
Е Ш Е
Н И Е № 260316
гр. Пловдив 04.03.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският
окръжен съд Х-ти граждански състав в публичното заседание на осми
февруари две хиляди и двадесет и първа година в състав:
Председател:
Пламен Чакалов
Членове: Румяна Андреева
Бранимир Василев
при секретаря Бояна Дамбулева като
разгледа докладваното от съдия Чакалов в. гр. д. №2661/20г., за да се произнесе
взе предвид следното:
Обжалвано е решение №260162/27.08.2020г.
на Пловдивския районен съд VІІІ-ми гр. с. постановено по гр. д. №
2377/2020г., с което се осъжда Главна дирекция „Национална полиция“ на МВР, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Александър Малинов“
№ 1, представлявана от директора Х. Б. Т. да заплати на Г.А.Д., ЕГН **********,***,
със съдебен адрес:***, адв. М.Х. сумата от 1400,53 лева, представляваща
допълнително възнаграждение
1 608.20 часа нощен труд, приравнени на дневен труд с коефициент 1,143
положен през периода 07.11.2016г.- 07.11.2019г., заедно със законната лихва
върху тази сума начиная от 12.02.2020г. до окончателното ѝ изплащане.
Жалбоподателят
Главна дирекция „Жандармерия, специални операции и борба с тероризма“ моли съда
да отмени решението на районния съд, по съображения изложени в жалбата и
постанови друго, с което отхвърли иска.
Въззиваемата
страна Г.А.Д., ЕГН ********** счита решението на районния съд за правилно и
моли съда да го потвърди. Претендира разноски.
Обжалвано
е и определение № 261272/28.09.2020г. постановено по същото дело, с което се
оставя без уважение подадената от ищеца Г.А.Д., ЕГН **********,***, със съдебен
адрес:***, адв. М.Х. молба вх. № 263926/08.09.2020г. за изменение на Решение №
260162/27.08.2020г. в частта му за разноските.
Частният
жалбоподател Г.А.Д. счита, че районният съд неправилно е приложил принципа на
съразмерност и моли съда да го отмени като присъди юрисконултско възнаграждение
съобразно отхвърлената част от иска, а
не пълния размер на претндираното възнаграждение.
Другата
страна по частната жалба Главна дирекция „Национална полиция“ не взема
становище.
Предвид
доказателствата съдът установи следното:
Няма
спор, а и от представените писмени доказателства се установява, че Г. А. Д. е
служител като за процесния период изпълнява длъжността **********
Г.Д. претендира заплащането на възнаграждение за
положен извънреден труд за периода 07.11.2016г.- 07.11.2019г., ведно със
законна лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане на задължението.
Спорният
по делото въпрос е дали следва да се извърши преизчисляване на положения труд
за времето между 22.00 часа и 06.00 часа с коефициент 1.143.
Съгласно разпоредбата
на чл.187, ал.1 от
ЗМВР работното време на
държавните служители е 8
часа дневно и
40 часа седмично
при 5-дневна работна
седмица. Съгласно чл.187, ал.3
от същия закон
работното време за работещите
на 8 часови, 12 часови
или 24- часови смени,
на каквито смени е работел и Г. Д., се
изчислява сумирано на тримесечен
период, а съгласно
изречение четвърто от
същата разпоредба при работа
на смени
е възможно полагането
на труд и през
нощта между 22.00 часа
и 06.00 часа,
като работните часове не следва да надвишават средно
8 часа за всеки 24- часов период. Съгласно
разпоредбата на чл.187, ал.5, т.2 от
ЗМВР за служителите, работещи
на смени, работата
извън редовното работно време
за отработени до 70 часа на
тримесечен период се
компенсира със заплащане
на възнаграждение за
извънреден труд, който съгласно
ал.6 се заплаща
с 50 на сто
увеличение върху основното месечно
възнаграждение.
Съгласно
разпоредбата на чл.187, ал.9
от ЗМВР редът за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на
държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство,
времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на
министъра на вътрешните работи. През
процесния период е действала Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., в която е липсвало изрично правило за
преизчисляване при сумирано
отчитане на работното време на положените
часове труд между 22.00 часа и 06.00 часа с коефициент
1,143. Липсата на такова
правило в наредбата обаче не означава, че подобно преизчисляване не
следва да се извършва.
Съгласно разпоредбата на чл.188,
ал.2 от
ЗМВР държавните служители, които полагат труд за времето между
22.00 часа и 06.00 часа
се ползват със специалната
закрила по Кодекса на труда. Съгласно
разпоредбата на чл.140, ал.1 от
КТ нормалната
продължителност на седмичното
работно време през нощта при
петдневна работна седмица е
до 35 часа, а
нормалната продължителност
на работното време
през нощта при петдневна
работна седмица е до 7
часа. Тези норми
на КТ са
част от въведената със
същия специална закрила на
нощния труд, поради
което следва да намерят
приложение и по
отношение на държавните
служители от МВР по силата
на разпоредбата на чл.188,
ал.2 от ЗМВР. Вярно е, че в нормата на чл.187,
ал.3, изр.4 от
ЗМВР е предвидено,
че при работа на
смени е възможно полагането на труд
и през нощта
между 22.00 часа и 06.00
часа, като работните часове
не следва да надвишават
средно 8 часа
за всеки 24- часов период. Посочената разпоредба разрешава
полагането на
труд между 22.00 часа
и 06.00 часа за работещите
на смени служители на МВР и
следва да се тълкува
в съответствие с правилото на чл.187, ал.1 от ЗМВР,
установяващо 8- часов
работен ден за служителите на МВР
и по
отношение на тези от тях,
които работят на смени. От съдържанието й
обаче не може да
се направи извод,
че същата предвижда
еднаква нормална продължителност на
работното време за служителите на МВР
през деня и през нощта,
т.е. че приравнява
по отношение на тях
нощния на дневния труд, тъй
като това би поставило
същите в неравностойно положение спрямо
останалите държавни служители
и работещите по трудово правоотношение и
би било в противоречие с
изрично прогласеното в чл.188, ал.2
от ЗМВР приложение по
отношение на служителите на МВР
на уредената в КТ
специална закрила на нощния труд.
При това положение при сумирано
изчисляване на работното
време за
работещите на смени
служители на МВР
следва да се приложи
изрично уредения в
общото трудово законодателство /чл.9, ал.2
от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата/ принцип
за превръщане на
нощните часове в дневни
с коефициент 1,143, равен
на отношението между
нормалната продължителност на дневното
и нощното работно
време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното
работно място.
По изложените съображения,
настоящия съдебен състав на ПОС намира, че исковата претенция за заплащане на
извънреден труд за процесния период, получен след преобразуване на положените
часове нощен труд в дневен, се явява доказана по основание и размер.
От заключението на приетата по делото
съдебно-счетоводна експертиза с вещо
лице К. се установява, че за процесния период от време ищецът е положил общо 1410
часа нощен труд, който изчислен с
коефициент 1.143% е равен на 1611.6 часа, или е налице разлика от 201.6 часа,
която възлиза на 1400.53лв., в който размер искът е основателен и следва се
уважи, ведно със законната лихва от завеждане на делото до окончателното
изплащане на сумата.
Като е достигнал до същите правни
изводи и е уважил исковете в размерите указани по – горе районният съд е
постановил правилно решение, което следва да се потвърди.
С оглед изхода на делото основателно
е искането на въззиваемата страна за
присъждане на направените по делото
разноски за адвокатско възнаграждение от 300лв. според договора за
правна защита и съдействие на л. 21 от въззивното дело.
По отношение на частната жалба
против определението от 28.09.2020г.:
Ищецът е предявил иск за сумата
от 1 608.20лв., а е уважен за 1 400.53лв., което означава, че искът е уважен на 87.08%., съответно отхвърлената част от иска възлиза на 12.92% и
съразмерно на тази част следва да се определят разноските на ответната страна,
която претендира юрисконсултско възнаграждение от 300лв., а 12.92% от този сума
прави 38.76лв., която сума следва да се присъди като разноски за ответната
страна.
Ето защо, обжалваното определение
следва да се отмени за разликата над 38.76лв.
Воден
от горното и на основание чл. 271, ал.1, предл. първо и чл. 278, ал.2, изр. първо
от ГПК
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение №260162/27.08.2020г. на Пловдивския районен съд VІІІ-ми гр.
с. постановено по гр. д. № 2377/2020г., с което се осъжда Главна дирекция
„Национална полиция“ на МВР, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. „Александър Малинов“ № 1 с правоприемник в хода на процеса на
основание § 83, ал.2 от ПЗР към ЗМВР Главна дирекция „Жандармерия, специални
операции и борба с тероризма“, с адрес гр. София, п.к. 1186, ул. „Патриарх
Герман“ № 202 да заплати на Г.А.Д., ЕГН **********,***, със съдебен адрес:***,
адв. М.Х. сумата от 1400,53 лева, представляваща допълнително възнаграждение 1 608.20 часа нощен труд,
приравнени на дневен труд с коефициент 1,143 положен през периода 07.11.2016г.-
07.11.2019г., заедно със законната лихва върху тази сума начиная от
12.02.2020г. до окончателното ѝ изплащане.
ОСЪЖДА
Главна дирекция „Национална полиция“ на МВР, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „Александър Малинов“ № 1 с правоприемник в
хода на процеса на основание § 83, ал.2 от ПЗР към ЗМВР Главна дирекция „Жандармерия,
специални операции и борба с тероризма“, с адрес гр. София, п.к. 1186, ул.
„Патриарх Герман“ № 202 да заплати на Г.А.Д., ЕГН **********,***, със съдебен
адрес:***, адв. М.Х. сумата от 300 (триста) лева разноски за адвокатски
хонорар, направени във въззивното разглеждане на делото.
ОТМЕНЯ
Определение № 261272/28.09.2020г. постановено по същото дело, с което се оставя
без уважение подадената от ищеца Г.А.Д., ЕГН **********,***, със съдебен адрес:***,
адв. М.Х. молба вх. № 263926/08.09.2020г. за изменение на Решение №
260162/27.08.2020г. в частта му за разноските и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОТМЕНЯ
решение №260162/27.08.2020г. на Пловдивския районен съд VІІІ-ми гр.
с. постановено по гр. д. № 2377/2020г. в частта, с която се осъжда Г.А.Д., ЕГН **********,***,
със съдебен адрес:***, адв. М.Х. да заплати на Главна дирекция „Национална
полиция“ на МВР, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. „Александър Малинов“ № 1 с правоприемник в хода на процеса на основание §
83, ал.2 от ПЗР към ЗМВР Главна дирекция „Жандармерия, специални операции и
борба с тероризма“, с адрес гр. София, п.к. 1186, ул. „Патриарх Герман“ № 202
юрисконсултско възнаграждение над размера от 38.76 (тридесет и осем лева и
седемдесет и шест стотинки) до пълния претендиран размер от 300 (триста) лева.
Решението
е окончателно.
Председател: Членове:1.
2.