Р Е Ш Е Н И Е
№ 260094/,19.01.2021 г. гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД-БУРГАС, Гражданско
отделение, 55-ти състав в открито съдебно заседание на четиринадесети януари
две хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател: Красен Вълев
при
секретаря Станка Добрева, като разгледа докладваното от съдия Вълев гр.д.№ 3423 по описа за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по редовна и допустима искова молба на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И
КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕАД със седалище и адрес на управление гр.Бургас, пл.”Царица
Йоана” № 2, представлявано от изпълнителния директор ….., против Н.А.Д. с ЕГН **********
с постоянен и настоящ адрес ***. Ищецът моли съда да приеме за установено по
отношение на ответника съществуването на следните парични задължения, за които
е постановена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 1709/ 2020г.
по описа на Районен съд - Бургас : 419,72 лева – неплатена цена на ползвани
услуги – доставена, отведена и пречистена вода за периода 30.09.2016г. -
31.10.2019г. за имот на адреса на ответницата; 65,23 лева - мораторна лихва за
периода 27.03.2017г. – 05.03.2020г.; със законната лихва върху главницата от
подаването на заявлението на 09.03.2020г. до окончателното изплащане на
вземането. Претендира и присъждане на направените разноски и юрисконсултско
възнаграждение.
Ищецът
твърди, че ответникът е потребител на предоставяните от дружеството услуги за
описания в исковата молба водоснабден обект – на основание Наредба № 4/ 2004г.
за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи, и като такъв е обвързан от Общите
условия за предоставяне на ВиК услуги. Имотът няма водомер, поради което
отчитането е извършвано служебно по реда на чл.39, ал.5, т.1 от Наредбата.
Съгласно чл.33 ал.2 от Общите условия потребителите са длъжни да заплащат
задълженията си в 30-дневен срок от издаването на фактурата. Ответникът не е
изпълнил това свое задължение за процесния период.
В
преклузивния срок по чл.131 ал.1 ГПК назначеният особен представител на
ответника представя писмен отговор, с който оспорва иска. Твърди, че през
процесния период ответницата не е носител на правото на собственост или на
вещно право върху процесния имот, поради което няма качеството на потребител на
ищцовото дружество. Евентуално възразява, че сумата по фактурата от
24.02.2017г. е два пъти включена в претенцията на ищеца. Сочи също, че липсват
доказателства за реално доставена и консумирана вода в обекта. Възразява също,
че намисленото количество вода не съответства на методиката по чл.39, ал.5, т.1
от Наредбата № 4/ 2004г. Оспорва доказателствената сила на приложените към
исковата молба частни изходящи само от ответника свидетелстващи документи.
Твърди също, че не е налице забава на ответника, тъй като той не е получил
описаните фактури. Прави и възражение за прекомерност на юрисконсултското
възнаграждение на ищцовото дружество.
В съдебно
заседание процесуалният представител на ищцовото дружество моли съда да
постанови решение съобразно събраните доказателства.
Особеният
представител на ответницата иска отхвърляне на исковете като неоснователни и
недоказани.
Като прецени събраните по делото доказателства, съдът
намери от фактическа страна следното:
По делото са приложени 13 броя фактури /л. 21-23 и л.
25-34/. Същите са издадени от ищца на клиент Н.А.Д. с абонатен номер ….. и са от дати от 24.02.2017 г.
до 25.11.2019 г. за отчетни периоди от 30.09.2016г. - 31.10.2019г. за обект с
номер ********* и адрес: гр. Бургас, ….. Приложените фактури не са подписани от
страните.
Приложени са 16 броя протоколи от инкасатори с различни дати за периода
29.07.2016 г. – 23.06.2020 г. в които има номер на партида … и идентично отбелязване,
че в имота живее един човек без да са посочвани показания на водомер.
Приложени са общи условия на дружеството за предоставяне на ВиК услуги.
По делото е назначена съдебно-техническа експертиза. Вещото лице е посочило,
че водоснабдяваният обект представлява урегулиран поземлен имот - оградено
дворно място с построена в него еднофамилна жилищна сграда на един етаж със
застроена площ 51 кв. м. и временни постройки. Стар номер 747, кв. 31 , парцел
XVI по плана на гр. Бургас. Неговият идентификатор е …., съгласно Заповед за
одобрение на КККР № РД- 18-9 от 30.01.2009 год. на Изп. Директор на АГКК.
Констатирало е, че на
водопроводното отклонение за водоснабдявания обект, няма монтиран измервателен
уред. Изразходваното количество вода е определено и начислено ,като служебно,
съгласно чл.39, ал.5, т.1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 год. - за условията и
реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационни системи. Вещото лице е
разяснило, че всяко мобилно устройство е заредено с
електронни карнети, чиято информация е същата като на книжния носител и
съдържа: адрес на абоната, клиентки номер, виртуален номер, номер карнет, номер
страница. По него на всеки водомер е присвоен и регистриран в системата с база
данни, индивидуален баркод номер за идентификация на абоната. Баркодът
предварително е поставен на водомерния възел.За да направи отчет на показанията
на водомера, отчетник измервателни уреди трябва да отиде на място до самия
водомер.При осигурен достъп отчетник измервателни уреди, отчитащ
водоснабдявания обект сканира баркода, при което на екрана на мобилното
устройството се появява индивидуалната електронна страница на абоната.
Инкасаторът непосредствено отчита и записва новите показанията на водомера.
Баркодът, който представлява директна връзка с базата данни на ВиК оператора,
индикира, че състоянието на отчитане на водомера е нормално и същия е „видян”.При
неосигурен достъп, когато отчетник измервателни уреди не успее да влезе във
водоснабдявания обект, същия набира на самото мобилно устройство режим
„служебно отчитане”.Когато клиента сам предоставя на ВиК оператора данните
/показанията/ на водомерните устройства, отчетник измервателни уреди набира на
мобилното устройство режим „от клиента”.Няма възможност за поставяне на подпис
от клиента и такъв не се изисква.
Вещото лице е посочило, че общото служебно начислено количество вода за
посочения в петитума на иска отчетен период от 3.09.2016 год. - 31.10.2019 год.
във водоснабдявания обект с адрес: гр. Бургас, кв. „…., е 160 куб.м., като няма
фактурирани количества вода от разпределение.
От приложеното удостоверение за декларирани данни, издадено от Община
Бургас, е видно, че Декларация по чл. 14 ЗМДТ за процесния имот в кв.“… е
подадена от Р. А.. П.., а Декларация по чл. 26 от ЗМДТ/отм./ е подадена от И..
И.. А...
Исковете са
с правно основание чл.422 вр. чл.124 ал.1 от ГПК вр. чл.79, ал.1, предл.1 и
чл.86 ал.1 от ЗЗД.
За да бъде
уважен предявеният главен иск, съобразно разпределената доказателствена тежест,
ищецът следва при условията на пълно и главно доказване да установи наличие на
облигационно правоотношение между него и ответницата, провокирано от договор за
предоставяне на ВиК услуги, че е изправна страна по същия и е изпълнил точно
задълженията си, произтичащи от договора, както и размера на дължимото
възнаграждение.
По делото
не е представен, а и не се твърди, че е сключенписмен договор между страните.
Съгласно
§1, ал. 1, т. 2, б. ”а” от Допълнителните разпоредби на Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги (аналогична на чл. 3, ал. 1, т. 1
от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи), а
също и според представените действащи общи условия за предоставяне на ВиК
услуги, потребители са „юридически или физически лица – собственици или
ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги”.
Отношенията по ползване на услугите, предоставяни от ищцовото дружество, се
уреждат от Наредбата и съгласно публично оповестени общи условия, предложени от
оператора и одобрени съответно от собственика на ВиК системата или от
регулаторния орган.
От
събраните писмени доказателства по делото не се установи по категоричен начин,
че ответницата е бил потребител на ВиК услуги по отношение на процесния имот,
т. е. задължено към ищеца лице. Няма представени доказателства, че Н.А.Д. е
била собственик на имота на ул. С.. Д.. в кв. „…. Не е установено тя да е
собственик на имота или да е ползвала същия на годно правно основание. Ето защо настоящият съдебен състав
счита, че главният иск е недоказан, поради което следва да се отхвърли. Следва
да се отхвърли и акцесорния иск за присъждане на обезщетение за забава.
С
протоколно определение от 14.01.2020 г. е отменено определението от
21.10.2020г, с което е допусната съдебно-икономическа експертиза. Ищцовото
дружество е поискало възстановяване на в размер на 100 лева. Същият следва да бъде възстановен на ищеца
поради отпаднала необходимост от извършване на експертизата.
Мотивиран
от горното, Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ исковете на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и
адрес на управление: гр. Бургас, ж. к.
Победа, ул. Ген. Владимир Вазов № 3, представлявано от ….., против
Н.А.Д. с ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес ***, с които се иска да се приеме
за установено по отношение на ответника съществуването на следните парични
задължения, за които е постановена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по
ч.гр.д. № 1709/ 2020г. по описа на Районен съд - Бургас : 419,72 лева –
неплатена цена на ползвани услуги – доставена, отведена и пречистена вода за
периода 30.09.2016г. - 31.10.2019г.; 65,23 лева - мораторна лихва за периода
27.03.2017г. – 05.03.2020г.; със законната лихва върху главницата от подаването
на заявлението на 09.03.2020г. до окончателното изплащане на вземането.
ДА СЕ ВЪЗСТАНОВИ на
„Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК ********* сумата от 100 лева- внесен
депозит за съдебно-икономическа експертиза след посочване на банкова сметка.
***лба пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п./
Вярно с оригинала: ЕХ