Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 19.07.2017 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГК, І-18 състав, в публично
заседание на тринадесети юни две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРИСТИНА ФИЛИПОВА
при секретаря И. Апостолова, като разгледа
докладваното от съдията гр. дело № 9347 по описа за 2016 г., за да се произнесе
взе предвид следното:
Предявени са искове с
правно основание чл. 226 КЗ (отм.).
Ищецът Л.Х.И. твърди,
че на 12.07.2015 г. пътувал (на предна дясна седалка с поставен колан) в л.а.
„Пежо 206“, рег. № ********, управляван от Г.И.Г. по пътя І-8 от с. Варвара за
Ханче Септември, Пазарджишка област. При добра видимост и добри климатични
условия автомобилът внезапно напуснал пътното платно, навлезнал в лентата за
насрещно движение, ударил се в бордюра и се преобърнал. Твърди, че водачът е
бил в нетрезво състояние и без необходимата правоспособност за управление на
лек автомобил, но това не било известно на ищеца. Поддържа, че по случая е
постановена осъдителна присъда. Сочи се, че при инцидента ищецът получил
счупване на раменната кост на лявата ръка, наложило се оперативно наместване с
вътрешна фиксация и имобилизация, което причинило трайно затруднение на
движенията на горен ляв крайник за около 3-4 месеца от датата на травмата.
Причинено било също счупване на палеца на дясното ходило, което на свой ред наложило
оперативно наместване с вътрешна фиксация и имобилизация, и причинило трайно
затруднение на движенията на долен десен крайник за около 1-2 месеца. Ищецът
претърпял и контузна рана на лявото коляно, с лезия на сухожилието на капачето.
Описаните травми наложили постелен режим и периодичен прием на обезболяващи.
Непоносимостта на болките принудила ищеца да спи в седнало положение, придържан
от майка си в продължение на месец. Ищецът сочи още, че не можел да се храни и
обслужва самостоятелно, изпитвал все още болки в местата на счупванията при
натоварване и смяна на времето. Въпреки тримесечния възстановителен период
състоянието му вече не позволявало да работи като строителен работник и поради
това напуснал работа. Преживяното предизвиквало у ищеца психически и
емоционални травми, променило живота му и него самия. Въз основа на изложеното
претендира от ответника (при когото твърди, че е налице валидна застраховка на
гражданската отговорност на виновния водач) обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в размер на 60 000 лв. Твърди също, че претърпял
имуществени вреди поради наложилото се лечение в размер на 662,07 лв. Върху
главницата на горните суми претендира лихва, считано от момента на увреждането
– 12.07.2015 г. за неимуществените вреди, и от 29.08.2015 г. за имуществените, до
окончателното заплащане. Претендира разноски.
Ответникът З. „Л.И.“ АД
оспорва изцяло предявените искове по основание и размер. Прави възражение за
съпричиняване, тъй като ищецът е приел да пътува в автомобил, управляван от
неправоспособен водач в пияно състояние, както и че е пътувал без колан.
Третото лице помагач на
страната на ответника Г.И.Г. не взема становище.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
С присъда от 21.07.2016 г. по НОХД 2723/15 г., РС
Пазарджик е признал за виновен Г.И.Г., за това че на 12.07.2015 г. на пътя
между с. Варвара и гр. Септември, при управление на лек автомобил под въздействието
на алкохол (1,29 %о в кръвта), с превишена скорост от 115 км/ч (при ограничение
90 км/ч) и без да притежава необходимата за това правоспособност е нарушил
правилата за движение по пътищата – чл. 5, ал. 3, т. 1, чл. 21, ал. 1, чл. 150
ЗДВП, и е причинил две средни телесни повреди на Л.Х.И. - счупване на раменната кост на лявата ръка
и счупване на палеца на дясното ходило –
престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. 1 и пр. посл., б. „а“, пр. 2, вр. ал. 1, б.
„б“ пр. 2 вр. чл. 342, ал. 1 ЗДвП. С окончателно решение на ОС Пазарджик от
28.10.2016 г. по ВНОХД № 672/16 г., присъдата е потвърдена.
Приетата САТЕ е дала
становище, че на 12.07.2015 г. около 18,40 лв. по пътя между с. Варвара към
ханче Септември се движел л.а. Пежо, рег. № ********, управляван от
неправоспособен и алкохолно повлиян водач – Г.И.Г. със скорост не по-малка от
100 км/ч. След като се движел изцяло върху банкета и десния край на платното за
движение, водачът ряЗ.о насочил автомобила в ляво, той изгубил устойчивост и
осъществил удар в западния бордюр с предно дясно колело, което е окончателно иЗ.ривено.
Последвало е удар на задно дясно колело в бордюра и същото се е откъснало, като
автомобилът се е преобърнал и паднал по таван. От вещото лице е посочено, че Л.Х.И.
е бил без поставен колан (какъвто автомобилът е имал), а това е допринесло за
травмите, тъй като тялото на ищеца свободно се е удряло в различни зони от
интериора на купето. Ако предпазен колан е бил използван, това е щяло да
минимизира уврежданията. В о.з. е разяснено обаче, че дори пострадалият да е
бил с колан, с оглед спецификата на механизма, той е можел да получи удари от
другите пътници (които са били без колан), но е нямало да изпадне от купето.
От СМЕ е установено, че
при процесния инцидент Л.Х.И., на 27 г. е получил счупване на лявата раменна
кост, счупване на палеца на дясното ходило, раЗ.ъсно-контузна рана на лявото
коляно с частично прекъсване на сухожилието на колянното капаче. Оперативно
лечение пострадалият е получил на 14.07.2015 г., след подготовка в лечебно
заведение, като е извършено открито наместване на счупената лява раменна кост и
стабилизиране на костните фрагменти с метална плака и винтове, като открито бил
наместен и счупения палец на дясното ходило с поставяне на Киршнерова игла.
Допълнително на фрактурите са поставени гипсови лонгети. От получените увреждания
движенията на горния ляв крайник са били трайно ограничени за срок от 4 месеца,
а на десния долен крайник – за 2 месеца. Раната на лявото коляно (след
хирургическата обработка) е зараснала за 2 седмици, разкъсаното сухожилие – за
30 дни, счупения палец – за 30 дни, а раменната кост - за 2 месеца. Общия
възстановителен период е продължил 4 месеца. Ищецът е провел ново болнично
лечение от 7.11.2016 г. до 9.011.2016 г., тъй като се е образувала затегната
хипертрофична псевдоартроза и откачане на част от металната остеосинтеза. Синтезният
материал е бил отстранен. За времето от 1.11.2016 г. до 7.02.2017 г. ищецът бил
в отпуск по болест – видно от представени 4 болнични листа – л. 111-114. Интензивни болки и страдания лицето е търпяло през първия месец, 30 дни
след втората операция и 3-4 седмици при провеждането на началната
рехабилитация. Извън посочените периоди и понастоящем болките са с характер на
периодични в зоната на увредите при обща преумора и при студено и влажно време.
Наред с това през първите 30 дни ищецът не е трябвало да стъпва на десния си
крак, но не е можел да се придвижва и с патерици, поради увредата на лявото рамо, доколкото не е можел
да ползва и патерици. Фрактурата на лявата раменна кост е зараснала с голямо
количество натрупан калос, като в тази зона е останал пожизнен голям белег.
Счупването на палеца на крака също е зараснало с остатъчна деформация, която не
влияне на придвижването. Движенията на увредените крайници са в пълен обем и
сила и не се очакват негативни последици за в бъдеще. Като е взел предвид вида на
увредите и факта, че тялото на пострадалия е намерено изпаднало извън
автомобила, вещото лице е заключило, че той е пътувал без колан. Дори и да е
ползвал колан, той пак е щял да получи увреди в областта на гърдите, корема и
органите, поради естеството на удара (с превъртане на купето на автомобила).
Що се касае до количеството алкохол в кръвта на водача
от 1,29 %о, вещото лице е посочило, че това е средна степен на алкохолно
опиянение, при което лицето е емоционално лабилно, има нарушение на
координацията, залитане, неясен говор, несигурна походка, загуба на критичност,
влошаване на паметта, забавени реакции. Проявните форми на опиването са
различни за различния индивид и понякога могат да останат скрити за околните.
По делото са представени,
издадени на името на ищеца Л.И., фактура № 75708 от 29.08.2015 г. и приложен
към нея фискален бон за сумата от 23,20 лв., платена като потребителска такса,
фактура № 67109 от 14.07.2015 г. и приложен към нея фискален бон за сумата от
615, 67 лв., платена за консумативи за операция и остиосинтетични средства, и
фактура № 74340 от 16.07.2015 г. и приложен към нея фискален бон за сумата от 23,30 лв., платена като потребителска
такса.
Св. В.Й.И., майка на
пострадалия, разказва, че го видяла след инцидента на носилка в болницата,
където по-късно бил опериран. Той не можел сам да се изправя, бил изцяло на легло
в болницата, а след изписването му баща му останал при него и за всичко му
помагал. Ищецът изпитвал болки, за което му биели инжекции и пиел лекарства.
След като извадили иглите (след 40 дни), махнали гипса и останала шината, като
тогава вече пострадалият можел сам да се обслужва. След една година обаче той
започнал да се оплаква от ръката и това наложило нова операция. Сега не можел
да вдига много ръката. От катастрофата той много се променил, изнервил се, било
го страх от колите, но шофирал. Сега работел като монтажник, но му давали
по-лека работа заради ръката.
При така установената фактическа обстановка, съдът
приема от правна страна следното:
Съгласно чл. 300 ГПК присъдата на наказателния съд е
задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от
деянието, относно това, дали същото е извършено, неговата противоправност и
виновността на дееца. С оглед казаното следва да се приеме за установено, че
водачът Г. е нарушил правилата на движение на ЗДвП (така както посочено във влязлата
в сила осъдителна присъда) и с това противоправно поведение е причинил две
средни телесни повреди на ищеца в различни анатомични области - ляв горен
крайник и десен долен крайник. Отделно от това, приетата в хода на настоящият
процес СМЕ, потвърждавайки сочените травми, е установила и друга – с по-лек
характер, а именно – разкъсно-контузна рана на лявото коляно с частично
прекъсване на сухожилието на лявото капаче. Тези телесни увреждания са в пряка
причинна връзка с инцидента, а техният характер и значимост са описани подробно
в експертизата.
По отношение на възраженията за съпричиняване на
вредните последици съдът приема, че същите са неоснователни. На първо място в
хода на процеса не се събраха никакви доказателства, които да установят, че ищецът е приел
да пътува в автомобил, управляван от неправоспособен водач в пияно състояние.
Няма данни тези обстоятелства да са станали известни на И., преди да се качи в
превозното средство. Съдът съобрази и отразеното в СМЕ обстоятелство, че
проявните форми на установената в случая степен на алкохолно опиване са строго
индивидуални и е възможно околните да не установят отклонения от нормалното
поведение. На следващо място – вярно е, че ищецът е пътувал без предпазен колан
– това обстоятелство се установява и от двете експертизи. В същото време обаче по
делото са налични данни, че и при използван колан ищецът е можел да получи
увреди с оглед свободното движение на телата на другите пътници в купето и
поради естеството на произшествието (с превъртане на автомобила и падане по
таван). По пътя на пълното и главно доказване не се установява кои конкретни
травми биха били предотвратени при правилно поставен колан, нито кои са
предизвикани от самото напускането на тялото на ищеца на автомобилното купе. В
този смисъл съдът не намира основание да уважи възражението за съпричиняване.
За да определи съответния размер на дължимото
обезщетение съдът съобрази установените и цитирани по-горе телесни увреждания на
пострадалия, обстоятелството, че те засягат две различни анатомични области,
което е създало допълнителни затруднения в лечебния процес с оглед невъзможността
за придвижване на ищеца с патерици. Съдът отчете, че лечението на увредения е
било оперативно, както и че в хода на този процес са настъпили усложнения,
което е довело до нови медицИ.ки интервенции. Съобразени са още и данните от
свидетелските показания, според които ищецът се променил и изнервил. В същото
време съдът не дава вяра на твърденията в показанията на свидетелката, че той
се страхувал понастоящем от коли, тъй като едновременно с това тя е посочено,
че ищецът шофира. Не следва да се възприеме и тезата, че трудовата заетост на И.
е била повлияна в неблагоприятен аспект – от една страна няма доказателства той
да е напуснал работа, от друга - макар да са налице данни, че вече му се
възлага по-лека работа, няма основание да се счита, че това има някакви
негативни последици по отношение на неговия живот, финансово състояние и пр.
Напълно недоказани са останали и част от твърденията в исковата молба – например,
че ищецът спял в седнало положение, подкрепян от майка си.
С оглед казаното, претърпените от ищеца неимуществени
вреди следва да бъдат обезщетени с обща сума от 40 000 лева (над 100
минимални работни заплати за страната към датата на инцидента или стойността на
минималните работни заплати за срок от близо 9 години). Настоящият състав
отчете данните, че няма установени пожизнени увреди, нито дефицит при
движенията на увредените крайници, като в тази връзка не кредитира показанията
на майката на ищеца (че той не може да движи напълно ръката), които не
кореспондират със СМЕ. Съдът съобрази наличието както на голямо количество
калос при зарастване на фрактурата на рамената кост, така и остатъчната
деформация на пръста на крака, но отчете, че тези специфики не са повлияли на
движенията на пострадалия. Съдът взе предвид и сравнително младата възраст на
ищеца, момента на настъпване на инцидента, обществено икономическите условия
към този момент, застрахователните лимити, обичайната практика по подобен вид
дела и принципа на справедливост в чл. 52 ЗЗД.
За посочената сума от 40 000 следва да бъде
уважен иска, като за горницата до пълния предявен размер от 60 000 лв.
искът следва да бъде отхвърлен.
Що се касае до иска за имуществени вреди, същият е
изцяло основателен, предвид приложените по делото счетоводни документи и следва
да се уважи.
Няма спор, че отговорността на виновния водач е
застрахована при ответното дружество. Посочените по-горе стойности за
обезщетяване на вреди следва да се заплати от ответното застрахователно
дружество. Съгласно чл. 223, ал. 1 КЗ (отм.) с договора за застраховка
"Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие в
границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на
застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени
вреди. По смисъла на чл. 226 КЗ (отм.) ищцовата страна, в качеството й на
увредено от ПТП лице, има право да претендира обезщетение на претърпените от
нея щети пряко от ответника – застраховател.
Върху посочената по-горе сума за обезщетение на
неимуществени вреди следва да се присъди лихва за забава от датата на деликта.
Съгласно чл. 84, ал. 3 ЗЗД, при задължение от непозволено увреждане длъжникът
се смята в забава и без покана. Искът е предявен с правно основание чл. 226 КЗ
(отм.), като се цели ангажиране на отговорността на застрахователя на
извършителя на ПТП, но отговорността се търси по силата на закона, а не по
силата на застрахователно правоотношение, тъй като такова между ищеца и
ответника няма. Независимо от това, ответникът носи отговорност за действията
на причинителя на непозволеното увреждане в същия обем, в който отговорността
се носи и от самия извършител, от което следва, че забавата съгласно чл. 84,
ал. 3 ЗЗД ще бъде от деня на ПТП - 12.07.2015 г. По отношение на лихвата върху
обезщетението за имуществените вреди - същата е дължима от момента, в който в
патримониума на ищеца такава щета е настъпила, т.е. от датата на съответния
разход. Съобразно с диспозитивното начало на ищеца следва да се присъди лихва
от датата на последното плащане – а именно от 29.08.2015 г.
Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца се следват разноски в размер на 200 лв. държавна такса и 134,06
лв. за експертиза. Разноски за адвокатска защита не следва да се присъждат, тъй
като няма данни такива да са сторени от ищеца, а по делото не са ангажирани
доказателства, че упълномощаването е в някоя от хипотезите на чл. 38 ЗА
(каквато е практиката на ВКС). На следващо място – разноски на ответника се дължат,
но също не следва да се присъждат, тъй като такива не са поскани. Ответникът
обаче следва да заплати държавна такса в размер на 1426,48 лв. (разликата над
вече внесената от ищеца такса от 200 лв. при образуване на делото).
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.”, ЕИК*********, да заплати на Л.Х.И., ЕГН: **********,
на основание чл. 226 КЗ (отм.) сумата от 40 000 лв., като
обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 12.07.2015 г. г., ведно
със законната лихва от тази дата до окончателното изплащане, както и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 334, 06 лв. като разноски, като ОТХВЪРЛЯ
иска до пълния предявен размер от 60 000 лв. като недоказан.
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.”, ЕИК*********, да заплати на Л.Х.И., ЕГН: **********,
на основание чл. 226 КЗ (отм.) сумата от 662, 07 лв., като обезщетение за
имуществени вреди от ПТП, настъпило на 29.08.2015 г. г., ведно със
законната лихва от тази дата до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.” АД да заплати по сметка на СГС на основание чл. 78, ал.
6 ГПК сумата от 1426,48 лв. като
държавна такса.
Решението е постановено
при участие в производството на третото лице помагач на страната на ответника Г.И.Г..
Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен
срок от получаване на съобщението.
ГРАДСКИ
СЪДИЯ: