Р Е Ш Е Н И Е
№ 102
17.09.2021 г. град Търговище
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд -
Търговище пети състав
На седми септември година
2021
В публично заседание в
следния състав:
Председател: Иванка
Иванова
Секретар: Гергана Бачева
Прокурор:
Като разгледа докладваното от
председателя Иванка Иванова
АД № 189 по описа за 2021
година
За да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на Глава Х от АПК във връзка
с чл. 165 от Закона за Министерство на вътрешните работи и Наредба № 8121з-310
от 17.07.2014 г. за преназначаване на държавните служители в МВР.
Делото е образувано по жалбата на С.Т.Г.
ЕГН ********** ***, чрез а.. М. *** със съдебен адрес:*** против Заповед №
8121К-8462/ 02.07.2021 г. на министъра на вътрешните работи, с която
жалбоподателят е временно преназначен за срок от 1 година на ръководна длъжност
– началник II степен в ГПУ – С. към РД“
Гранична полиция“ – Русе при ГД „Гранична полиция“ към МВР. В жалбата е посочено като основание за оспорване: неспазване на
установената форма, противоречие с материалния закон и съществено нарушение на
адм. производствените правила, (нарушения на чл. 146, т. 2, т. 3 и т. 4 от АПК ).
По първото основание е посочено, че в обжалвания адм. акт е посочен чл. 165 от ЗМВР, без да е конкретизирана хипотезата му в ал. 2, което прави непълно
правното основание за издаване на заповедта, което поставя съда и жалбоподателя
в положение да тълкуват действителното правно основание от фактическите мотиви
на адм. акт. В заповедта е посочена и нормата на чл. 12, ал. 2 от Наредба №
8121з-310/ 17.07.2014 г. за преназначаване на държавните служители в МВР. Тази
правна норма касае единствено и само временното преназначаване на по-висока
длъжност. В случая обаче жалбоподателят е преназначен на по-ниска длъжност – от
ръководна длъжност началник I-степен в
РУ-Търговище при ОД на МВР – Търговище на ръководна длъжност началник II-степен в ГПУ-С. при РД „Гранична полиция“ – Русе.
Като фактически основания за издаване на оспорения адм. акт се сочи подобряване
управлението на силите и средствата за охрана на държавната граница в условията
на предстоящи парламентарни избори, отчитайки засиления миграционен натиск и
постоянното му нарастване, както и продължителния период, в който длъжността е
вакантна. Ако се приеме, че процесната заповед е издадена на основание чл. 165,
ал. 2, предл. 2 от ЗМВР, при мотивирана служебна необходимост от временно преназначаване,
то изложените фактически основания по никакъв начин не обосновават начина и
степента предстоящите ( към момента на издаване на адм. акт) парламентарни
избори засилват миграционния натиск по северната речна граница на Р.България с
Р. Румъния, която граница не е външна за ЕС, и то в района на с. С., където
няма, нито мост над р. Дунав, нито ферибот, за да е нужно подобряване на силите
и средствата за охрана на държавната граница на ГПУ – С.. Не са изложени
никакви фактически мотиви в посока кое налага преназначаването да бъде за срок
от 1 година, т.е. за максималния законово допустим период от време по чл. 165,
ал. 3 от ЗМВР, предвид на ноторно известния факт, че парламентарните избори
траят не 1 година, а 1 ден. Не са изложени фактически основания по какъв начин
ГПУ-С. участва в обезпечаването и провеждането на изборите, при положение, че
граничните полицейски управления не са ангажирани пряко с това. Не са изложени
фактически основания, по какъв начин временното назначаване на 1 единствен
служител, като жалбоподателя ще подобри управлението на силите и средствата за охрана на държавната граница
по време на избори, след като той е ръководен служител и се преназначава само
той, а не група от служители.
За противоречие с материалния закон
жалбоподателят е посочил, че процесната заповед противоречи на ЗМВР, като чл.
165, ал. 2, предл. 1 от ЗМВР във вр. с §1, 23 от ДР на ЗМВР е неприложим в
конкретния случай. Под служебна необходимост в § 1, т. 23 от ДР на ЗМВР
законодателят разбира извънредни промени в оперативната обстановка, състоянието
на престъпността и обществения ред, нормативни промени и/ или промени във
функционалните задължения на структурите. Необходимо е наличието на една от
трите алтернативно определени предпоставки, за да е налице служебна
необходимост. Към момента на издаване на процесната заповед и непосредствено преди нея не е било
необходимо подобряване на управлението на силите и средствата за охрана на
държавната граница, в зоната на отговорност на ГПУ-С., защото не са били налице
никакви извънредни промени в оперативната обстановка, състоянието на
престъпността и обществения ред в с. С. респ. зоната на отговорност на ГПУ-С.,
които да налагат временно преназначаване на служител на ръководна длъжност началник
IIстепен на ГПУ-С., още по-малко за срок от 1 година.
Към момента на издаване на оспорената заповед не е имало нито засилен, нито
нарастващ миграционен натиск в зоната на отговорност на ГПУ-С., както и по
цялото протежение на северната българска граница. Това е видно от публично
достъпните справки, на електронната страница на МВР, за седмичната и месечна
информация за миграционната обстановка в Р.България. От тях е видно, че през
2015 и 2016 г. общият брой на задържани мигранти е в пъти по-голям от общия им
брой през 2021 г. Например: 01.01 – 31.05.2015 г. – общо незаконно задържани на
вход и изход на границите и във вътрешността на страната – 7 555 лица;
01.01 -31.05.2016 г. общо незаконно задържани на вход и изход на границите и
във вътрешността на страната – 5 623 лица; 01.01 -31.05.2021 г. общо
незаконно задържани на вход и изход на границите и във вътрешността на страната
– 1 726 лица. Видно е, че миграционният натиск не е засилен през 2021 г.,
спрямо предходни периоди и не нараства, а намалява чисто статистически. Видно
от всички справки е обстоятелството, че от Румъния мигранти практически не
влизат, а само излизат вече влезли в Р.България в посока Р. Румъния и ЕС. Прави
впечатление също, че повечето мигранти правят опит да влязат пред границата с
Р. Сърбия (419 лица за периода 01.01 – 31.05.2021 г.), а за сравнение през
българо-румънската граница правят опит за излизане 4 пъти по-малко лица (102 за
същия период 01.01 31.05.2021 г.). Седмичната информация за периода 31.05.2021
г. 04.07.2021 г. също показва тенденция на пълен застой в динамиката на
задържаните лица, както следва: 31.05 -06.06.2021 г. задържани лица на вход и
изход – 18; 07.06 - 13.06.2021 г. задържани лица на вход и изход - 45;14.06 –
20.06.2021 г. задържани лица на вход и изход - 41; 21.06 - 27.06.2021 г.
задържани лица на вход и изход – 38; 28.06 – 04.07.2021 г. задържани лица на
вход и изход - 46. При тази статистика, изготвена от МВР, по никакъв начин не
може да се твърди постоянно нарастване на миграционния натиск и съответни не са
налице никакви извънредни промени в оперативната обстановка, състоянието на
престъпността и обществения ред на територията на ГПУ-С.. Обжалваната заповед е
незаконосъобразна и защото жалбоподателят е временно преназначен на по-ниска
вакантна длъжност от тази, която е заемал, а именно от ръководна длъжност
началник I степен на РУ – Търговище на
ръководна длъжност началник II степен ГПУ-С..
Това противоречи на разпоредбата на чл. 165, ал. 1 от ЗМВР, която предвижда
възможност за временно преназначаване само на същата или по-висока длъжност.
За съществено нарушение на адм.
производствените правила в жалбата се сочи, че тъй като не са налице
предпоставките на чл. 165, ал. 2, предл. 2 от ЗМВР, случай на мотивирана
служебна необходимост за временно преназначаване адм. орган е следвало да
съобрази изискванията на чл. 165, ал. 2, предл. 1 от ЗМВР и да поиска
съгласието на ръководния служител. Последният не е запознат с мотивирано
предложение за временното му преназначаване, нито е отразил съгласието си, с
което е нарушена процедурата по чл. 13, ал. 1 от Наредба № 8121з- 310/
17.07.2014 г. за преназначаване на държавните служители в МВР, нито е извършено
съгласуване по реда на чл. 13, ал. 3 от същата наредба. Съгласно чл. 35 от АПК
преди да издаде ИАА, адм. орган е длъжен да изясни фактите и обстоятелствата от
значение за случая и да обсъди обясненията и възраженията на заинтересованите
граждани и организации. Последното представлява и неспазване на принципа за
законност, прогласен в чл. 7 от АПК.
Ответникът по оспорването – министърът
на вътрешните работи, редовно призован, се представлява в г.. юрк. В.Т.,
редовно упълномощена, която изразява мотивирано становище за неоснователност на
жалбата и законосъобразност на оспорения адм. акт. В дадения от съда срок
представя писмени бележки с изразено становище, че обжалваният адм. акт е
издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на
материално-правните разпоредби и адм. производствените правила и в съответствие
с целта на закона. Процесната заповед е издадена от компетентен орган –
министърът на вътрешните работи, съгласно чл. 158, т. 4 от ЗМВР за
преназначаването на служители, заемащи ръководни длъжности. Спазена е
предписаната писмена форма на заповедта, както и процесуалните изисквания за
издаването и, съобразена е с целта и разпоредбите на приложимия материален
закон, при издаването на заповедта не са допуснати съществени нарушения на адм.
производствените правила. Пледира за разноски по делото в минимален размер на
юрк. възнаграждение.
Съдът като прецени допустимостта на жалбата, приема за
установено следното:
Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, налице
е правен интерес от оспорването, поради което е процесуално допустима, а
разгледана по същество, същата е основателна при следните съображения:
Съдът приема за установено от фактическа страна, че на 14.12.2020 г. жалбоподателят Г. е бил преназначен
на ръководна длъжност началник I степен на РУ-Търговище
при ОД на МВР – Търговище със специфично наименование – главен инспектор,
според представения Акт за встъпване в длъжност съгласно Заповед на министъра
на вътрешните работи № 8121к-11095/ 11.12.2020 г. (стр. 142 от делото), като е следвало
да изпълнява служебните си задължения в цивилно облекло.
На 29.06.2021 г. е изготвена Докладна записка изх. №
14396, съгласувана между директора на ГД“Гранична полиция“ – г.. комисар Д.М. и
ВПД директор на ОД на МВР – Търговище ст. комисар М.Михайлов, с която е
предложено жалбоподателя г.. инспектор Г. – началник I степен на РУ – Търговище при ОД на МВР – Търговище да
бъде временно преназначен на ръководна длъжност II степен на Гранично полицейско управление (ГПУ) – С.
при РД „Гранична полиция“ – Русе при ГД “Гранична полиция“- МВР за срок до 1
година, считано от датата на встъпване в длъжност (стр. 1 до 3 от адм.
преписка).
На 02.07.2021 г. е била издадена процесната Заповед №
8121к-8462 от министъра на вътрешните работи - Б.Р., с която жалбоподателят Г.
началник I степен на РУ на МВР – Търговище
при ОД на МВР – Търговище е временно преназначен за срок от 1 година на
ръководна длъжност – Началник II степен на ГПУ
– С. към РД“Гранична полиция“ – Русе при ГД“Гранична полиция“ – МВР, считано от
деня, следващ датата на запознаването му със заповедта (стр. 4 от адм.
преписка).
По делото е представена дипломата на жалбоподателя Г.
за завършено висше образование в Академията на МВР – София, Факултет „Полиция“,
от която е видно, че същият е завършил 4-годишен курс на обучение по
специалността “Противодействие на престъпността и опазване на обществения ред“,
със среден успех от курса на обучение – отличен 5, 51 и успех от държавните
изпити – мн. добър 5,00 (стр. 5 от адм. преписка).
Представено е Разрешение за достъп до класифицираната
информация № 14/ 08.05.2020 г. на директора на ОД на МВР – Търговище, от което
е видно, че жалбоподателят Г. е получил разрешение до класифицирана информация
до ниво: „Строго секретно“, което е валидно до 07.05.2023 г. (стр. 6 от адм.
преписка).
Представена е Заповед № 8121з-141/24.01.2017 г.,
многократно изменяна и допълвана, като последно изм. и доп. със Заповед №
8121з-911/ 21.08.2020 г. (стр. 7 и 8 от адм. преписка) за прилагане на
Класификатора на длъжностите в МВР и служителите по чл. 142, ал. 1, т. 1 и т. 3
и ал. 3 от ЗМВР, като от нейното приложение № 6, т. 7 (стр. 9 от адм. преписка)
става ясно, че началник на РУ в ОД на МВР и началник II степен в ГПУ са ръководни длъжности от равна степен в
йерархията на длъжностите за държавни служители в МВР.
В съдебно заседание по делото от процесуалния
представител на адм. орган са представени множество доказателства сред които длъжностна
характеристика за длъжността Началник на РУ при ОД на МВР, кадрова справка на
жалбоподателя Г. от която е видно, че същият е постъпил в системата на МВР на
01.11.2004 г. в сектор „Икономическа полиция“ към Регионално звено „Полиция“
при РДВР – Търговище, заемал е множество длъжности през годините, сред които и
ВПД началник на РУ – Търговище, считано от 26.05.2020 г. и началник на РУ –
Търговище, считано от 14.12.2020 г. до момента. От последното посочено
доказателство е видно също, че оспорващия Г. е многократно награждаван и е
посетил курсове и школи за професионална квалификация. Представени са също и
сертификатите за професионална квалификация. Представена е справка рег. №
3282р-19411 от 27.08.2021 г. от г.. комисар Д.М. – директор на ГД“Гранична
полиция“. От справката става ясно, че длъжността „Началник II степен“ при ГПУ – С. към РД “Гранична полиция“ – Русе
при ГД „Гранична полиция“ – МВР е вакантна от м. декември 2018 г. В подкрепа на
това са представени няколко справки за вакантните длъжности в ГД “Гранична
полиция“ – МВР.
От жалбоподателя са представени справки за
миграционната обстановка в Р.България за м. декември 2015 г. (стр. 23 до 26 от
делото), към м. декември 2016 г. (стр. 19 до 22 от делото), към м. май 2021 г,
за периода 24.05.2021 до 30.05.2021 г. (стр. 31 до 34 от делото), за периода
31.05.2021 г. до 06.06.2021 г. (стр. 35 до 38 от делото), за периода 07.06.2021
г. до 13.06.2021 г. (стр. 39 до 42 от делото), за периода 14.06.2021 г. до
20.06.2021 г. (стр. 43 до 46 от делото), за периода от 21.06.2021 до 27.06.2021
г. (стр. 47 до 50 от делото), за периода 28.06.2021 г. до 04.07.2021 г. (стр.
51 до 54 от делото). От първата справка е видно, че към 31.12.2015 г. на вход и
изход на държавната граница задържаните незаконните мигранти са както следва:
Българо-сръбска граница – 11029 мигранти, на Българо-македонската граница – 27
мигранти, на Българо-гръцката граница – 480 мигранти, на Българо-румънската
граница – 650 мигранти и на Българо-турската граница – 10486 мигранти. От
справката за м. декември 2016 е видно, че в сравнение с предишния месец, когато
са задържани 1 132 чужденци, се регистрира намаление с 58%. На вход за
месеца са задържани общо 74 лица, от тях 73 са задържани на българо-турската
граница и 1 лице на българо-македонската граница. Общо от началото на годината
до края на м. декември на вход са задържани 4 600 лица. На изход за м.
декември са задържани общо 1 137 лица, като 93 са без предишни регистрации
от органите на МВР, от тях 1 028 са задържани на българо-сръбската, 81 на
българо-румънската, 8 на българо-турската и 4 на въздушната граница. Общо от
началото на 2016 г. са задържани 14 310 лица, от които 4 977 без
предишни регистрации. От третата справка за периода 01.01 – 31.05.2021 г. е
видно, че са върнати общо 304 граждани на трети страни, като следва: 1) 44
върнати принудително; 2) 185 са върнати по споразумение за обратно приемане; 3)
43 с наложени ПАМ са напуснали страната със собствени средства; 4) 20 са
върнати със съдействието на дирекция „Миграция“ в изпълнение на програмата за
подпомогнато (асистирано) доброволно връщане; 5) 12 без наложена ПАМ са
напуснали страната доброволно. От представените седмични справки не може да се
направи категоричен извод за увеличаване на миграционния натиск категорично,
налице е колебливо увеличаване и по-трайно намаление на същия.
При тази фактическа обстановка съдът направи следните
правни изводи:
С оглед сходството в характера на акта по чл. 165
от ЗМВР с този на акта по чл.
192а от ЗМВР (отм.); съдът намира, че в настоящия случай следва да намери
приложение Тълкувателно решение № 2 от 26.02.2014 г. на ВАС, постановено по т.
д. № 2/2013 г. относно тълкуването на отменената понастоящем норма на чл.
192а от ЗМВР. Според разписаното в ТР, правомощието на органа едностранно
да изменя мястото на изпълнение на служебните функции пряко влияе върху
условията, при които се осъществява служебното правоотношение. Приема се също
така, че правната форма, която законодателят му придава е на административен
акт - юридически израз на предоставената му от държавата власт. Този акт не е
само вътрешно служебен, макар целта му да е в интерес на службата - той пряко и
едностранно променя съществени елементи на служебното правоотношение и така
засяга права и законни интереси на държавния служител, породени от
законосъобразно възникнало служебно правоотношение. Това засягане съответства
на установения от Конституционния съд в Решение № 21 от 26.10.1995 г. по конституционно
дело № 18/1995 г. характер на засягането, тъй като се обективира в нарушаване
на норми на закона. Чл.
120, ал. 2 от Конституцията въвежда общата клауза за оспорване по съдебен
ред на всички административни актове, които засягат съответния правен субект,
освен изрично посочените със закон. В ЗМВР не се съдържа изрична забрана за
оспорване по съдебен ред на този вид актове, дори напротив - с последната
промяна с ДВ бр. 81/2016 г., в сила от 14.10.2016 г., изрично се посочва, че
обжалването на заповедта за временно преназначаване в случаите на мотивирана
служебна необходимост, какъвто е и настоящият случай, не спира изпълнението (чл.
165, ал. 6 от ЗМВР), което е още едно доказателство за характера на този
акт като такъв на властническо волеизявление по смисъла на чл. 21 от АПК.
Съгласно чл. 165, ал. 1 - 3
от ЗМВР държавният служител може да бъде временно преназначен на същата или
по-висока вакантна длъжност до заемането й или при отсъствие на титуляря над 30
дни по ред, определен с наредба на Министъра на вътрешните работи (ал. 1), като
временното преназначаване се извършва със съгласието на служителя, освен в
случаите на мотивирана служебна необходимост (ал. 2) за срок до една година с
възможност за еднократното удължаване на срока с още една година (ал. 3). В Раздел
III (чл. 12-15) от Наредба № 8121з-310 от 17.07.2014 г. за преназначаване на
държавните служители в Министерството на вътрешните работи е разписана
конкретната процедура, по която се осъществява временното преназначаване на
длъжности в системата на МВР. Съобразно чл. 12, ал. 1, т. 1 от наредбата
временното преназначаване на държавния служител се извършва при необходимост от
преназначаване на служители на вакантни длъжности в щатовете на структурите на
МВР, като за целта задължително се изготвя мотивирано предложение по реда на
чл. 5, ал. 1, с което държавният служител се запознава срещу подпис и отразява
съгласието или несъгласието си (чл. 13, ал. 1), а при временно преназначаване
на държавен служител от една структура в друга предложението се съгласува с
ръководителя на структурата, в която служителят е титуляр (чл. 13, ал. 4).
Според разписаното в чл. 14 от наредбата, временното преназначаване на държавен
служител се извършва със заповед на съответния орган по чл. 158
или чл.
159, ал. 1 от ЗМВР за срок до една година с възможност за еднократно
удължаване на срока на временното преназначаване с още една година (ал. 1),
като ал. 2 предвижда, че при временно преназначаване в случаите на служебна
необходимост тя се мотивира в заповедта по ал. 1. Съгласно чл. 15, ал. 1 от
наредбата изпълнението на служебните задължения на длъжността, на която
държавният служител е временно преназначен, започва с встъпването му в
длъжност, което се удостоверява с акт за встъпване в длъжност, а ал. 2
повелява, че при временно преназначаване в случаите на служебна необходимост
изпълнението на служебните задължения на длъжността, на която държавният
служител е временно преназначен, започва от деня, следващ датата на
запознаването му със заповедта за временно преназначаване. Отказът на държавния
служител да се запознае със заповедта се удостоверява в протокол с подписите,
трите имена и длъжностите на двама служители.
При тази нормативна уредба, с оглед обстоятелството,
че оспорената в настоящото производство заповед предвид заеманата от оспорващия длъжност е издадена от министъра на
вътрешните работи , съдът намира, че е актът
е произнесен от материално компетентен орган по смисъла на чл. 14, ал. 1 от
Наредба № 8121з-310/2014 г., вр. чл.
158, т. 4 от ЗМВР.
Заповедта е обективирана в писмена форма с
посочване на фактически и правни основания за издаването й, но не са спазени
разписаните в наредбата специфични правила. Видно от съдържанието на акта и след наложилото
се тълкуване на волята на издателя му, поради посочване само на нормата на чл.
165 от ЗМВР (съдържаща 6 алинеи) става ясно, че същият е издаден на
основание чл.
158, т. 4 и чл.
165, ал. 2, 3 и ал.
5 от ЗМВР, чл.
12, ал. 1 от Наредба №
8121з-310 от 17.07.2014 г. Липсват доказателства за мотивирана служебна
необходимост,(предвид на представените доказателства от жалбоподателя за
миграционния натиск по границите на Р. България).
Мотивите в
процесната заповед съдът приема за декларативно изложени. Липсват в тази връзка
справки и данни за засилен миграционен натиск в района на действие на ГПУ – С.,
като изложените в жалбата възражения в тази връзка съдът приема за основателни.
Същото следва да се посочи и по отношение на подобряване на силите и средствата
за охрана на държавната граница за предстоящите парламентарни избори (към
момента на издаване на процесната заповед на 11.07.2021 г., а не на 14.11.2021
г., както сочи процесуалния представител на адм. орган в представените писмени
бележки).
Преди
издаването на процесната заповед не е изготвено мотивирано предложение по смисъла на чл. 13, ал. 1 от
наредбата от компетентното за това длъжностно лице по реда на чл.
5, ал. 1 от наредбата, с което
държавният служител да е запознат
срещу подпис; впоследствие след издаването на заповедта не е съставен и подписан акт за встъпване в длъжност
съобразно разписаното в чл. 15 от горепосочената наредба. В този смисъл съдът констатира допуснати в хода
на производството нарушения, предпоставящи отмяната на акта, тъй като
приема, че е налице нарушение, което ако не бе допуснато, би се стигнало и до
друго решение на поставения пред адм. орган въпрос.
Допуснато е и нарушение на разписаното в чл. 35 от АПК правило, задължаващо административния орган да издаде индивидуалния
административен акт след изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за
случая и след обсъждане обясненията и възраженията на заинтересованите граждани
и организации, ако такива са дадени, съответно направени.
Както се посочи по-горе, в чл.
14, ал. 2 от Наредба № 8121з-310 от 17.07.2014 г. изрично е регламентирано,
че при временно преназначаване в случаите на служебна необходимост, какъвто е и
настоящият случай, тя се мотивира в заповедта по ал. 1, което не е сторено от
административния орган. В конкретния казус служебната необходимост от
временното преназначаване не е подробно
обоснована. От представената по делото
Докладна записка рег. №
3282р-14396/29.06.2021 г. на директора на
ГД“Гранична полиция“ съгласувана с ВПД директора на ОД на МВР – Търговище са видни единствено качествата на жалбоподателя, както се
посочи по-гори липсват доказателства за възникнала служебна необходимост по
смисъла на чл. 165, ал. 2 от ЗМВР. Налице са единствено само твърдения за
увеличен миграционен натиск, като и това, че жалбоподателят се преназначава на
българо- румънската граница като въобще не е посочено, като е ноторен факта, че
това е вътрешна граница за ЕС, и има по скоро лица желаещи да напуснат
пределите на Р. България през българо-сръбската граница отколкото, които искат
да влязат през речната ни граница.
По смисъла на чл.
165, ал. 2 от ЗМВР временното преназначаване се извършва със съгласието на
служителя, освен в случаите на мотивирана служебна необходимост за срок до една
година с възможност за еднократното му удължаване срока с още една година. По
дефиницията на §
1, т. 23 от ДР на ЗМВР "служебна необходимост" е налице при извънредни
промени в оперативната обстановка, състоянието на престъпността и обществения
ред, нормативни промени и/или промени във функционалните задължения на
структурите. Целта на нормата на чл.
165, ал. 2, пр. 2 ЗМВР, вр. § 1,
т. 23 от ДР на ЗМВР е да бъдат предвидени механизми за справяне с
възможните неблагоприятни последици върху дейността на съответната държавна
администрация в случаите на настъпване на стоящи извън волята на органа по
назначаване непредвидими и непредотвратими събития, очертани в § 1,
т. 23 от ДР на ЗМВР. Безспорно преценката за т. нар. "служебна
необходимост" е предоставена на оперативната самостоятелност на
административния орган при издаването на акта по чл. 165
от ЗМВР, но последният подлежи на съдебен контрол за законосъобразност
съгласно изричната разпоредба на чл. 169
от АПК. При тази проверка следва да се прецени дали правомощието на органа
е упражнено в рамките на закона, т. е. дали фактите, на които се позовава
административният орган, могат да бъдат подведени под приложената от него
правна норма.
В конкретния случай посочените предпоставки не са
налице. Видно от изложените в жалбата факти,
които се подкрепят и от приобщения по делото доказателствен материал е, че не е ясен мотива за преназначаването
на жалбоподателя от РУ – Търговище в ГПУ – С.. Липсват фактически обстоятелства, от които да се направи извод, че в
конкретния случай е необходимо подобряване на управлението на силите и средствата за
охрана на държавната граница в зоната за отговорност на ГПУ – С., в условията
на предстоящи парламантарни избори, налице е засилен миграционен натиск и
постоянното му нарастване, които да
налагат упражняването на правомощието по чл.
165, ал. 2 от ЗМВР от страна на министъра на вътрешните работи.
Съдът приема,
че адм. орган е доказал единствено продължителния период, през който длъжността
началник II степен на ГПУ -
С. е вакантна и професионалните качества на жалбоподателя, което е видно от
представените по делото доказателства от процесуалния му представител в с.з. по
делото, както и че жалбоподателят се преназначава на равна по степен длъжност, а
не на по-ниска, както се сочи в жалбата. Съдът счита, че
административният орган не е изследвал
правнорелевантните факти и обстоятелства от значение за случая и не е събрал
доказателства, обосноваващи наличието на служебна необходимост от
преназначаването на жалбоподателя в ГПУ - С., с което е допуснал съществено нарушение на административно-производствените правила, довело до нарушение и на
материалния закон. Така произнесеният акт се явява и несъответен и с целта на закона, а именно осъществяване на
ефективна организация по защита на държавната граница.
С оглед на изложеното до тук, съдът приема, че оспорената в настоящото
производство заповед е незаконосъобразна, а подадената срещу нея жалба с искане
за отмяната й като основателна следва да бъде уважена.
С оглед на изхода от оспорването и на основание чл.
143, ал. 1 от АПК, както и претенцията за разноски на жалбоподателя, която съдът
приема за основателна. На жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените
по делото разноски в размер на 410 лв. съставляващи държавна такса и
възнаграждението за един адвокат. Възражението за прекомерност на а..
възнаграждение на процесуалния представител на жалбоподателя съдът намира за
неоснователно, предвид на нормата на чл. 8, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004
г. за минималните размери на а.. възнаграждения. Видно от посочената разпоредба
е, че а.. възнаграждение е определено на минимален размер.
Воден от горното и на основание и на основание чл.
172, ал.2 във връзка с ал.1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед № 8121К-8462/ 02.07.2021 г. на
министъра на вътрешните работи, с която С.Т.Г. ЕГН ********** е временно
преназначен за срок от 1 година на ръководна длъжност – началник II степен в ГПУ – С. към РД“ Гранична полиция“ – Русе
при ГД „Гранична полиция“ към МВР.
ОСЪЖДА Министерството на вътрешните работи да заплати
на С.Т.Г. ЕГН ********** *** направените по делото разноски в размер на 410 лв.
съставляващи държавна такса и възнаграждението за един адвокат.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен
срок от съобщаването му пред Върховен административен съд на Република
България.
ПРЕПИС ОТ РЕШЕНИЕТО да се изпрати на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: