Решение по дело №16/2020 на Административен съд - Стара Загора

                          Р   Е   Ш   Е   Н   И  Е                                

       

 

               №             21.04.2021г.      град Стара Загора

 

 

            В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

 

            Старозагорският административен съд, V състав, в публично съдебно заседание на десети март през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

                                           

                    

СЪДИЯ: РАЙНА ТОДОРОВА

       

 

при секретар  Пенка Маринова                                                                                    

и с участието на прокурор                                                             като разгледа докладваното от съдия Р. ТОДОРОВА административно дело № 16 по описа за 2020г., за да се произнесе, съобрази следното:                                                        

 

            Производството е по реда на чл.156 и сл. от ДОПК и чл. 145 и сл. от АПК във връзка с §2 от ДР на ДОПК. 

Образувано е по жалба на „КАЧАН“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Крън, община Казанлък, ул. „Петко Маналов“ № 7, представлявано от А.А.К., против Ревизионен акт № Р-16002419001096-091-001/ 09.10.2019г., издаден от Й.Т.М.на длъжност Началник на сектор, възложил ревизията и Е.С.Ц.на длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 722 от 19.12.2019г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив, с който ревизионен акт, по отношение на „КАЧАН“ ЕООД са установени задължения за данък върху добавената стойност в общ размер на 35 159.77 лева и прилежащи лихви за просрочие към главниците в размер на 8 404.65 лева в резултат на отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от „СУПЕР ЛЕС ГБ“, „ЕВРОИНВЕСТ ВТ“ ЕООД, „ТИМ-ПРО“ ЕООД и „ЕР ДЖИ ФОРЕСТ“ ЕООД. 

            В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения ревизионен акт, по съображения за издаването му в нарушение и при неправилно приложение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Жалбоподателят оспорва като необосновани, неправилни, незаконосъобразни и противоречащи на събраните в хода на ревизионното производство доказателства съображенията на органите по приходите, мотивирали направения извод, че за дружеството не е налице право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от доставчиците „СУПЕР ЛЕС ГБ“, „ЕВРОИНВЕСТ ВТ“ ЕООД, „ТИМ-ПРО“ ЕООД и „ЕР ДЖИ ФОРЕСТ“ ЕООД.  Поддържа, че несъответни на установените в хода на ревизията факти и обстоятелства са обективираните в ревизионния доклад и в издадения въз основа на него ревизионен акт констатации, че фактурите не документират реално осъществени доставки по см. на чл.6, ал.1 от ЗДДС и съотв. че при неправилно тълкуване и прилагане на закона е прието, че отразеният в тези фактури косвен данък се явява неправомерно начислен по см. на чл.70, ал.5 от ЗДДС. Излага доводи, че доколкото съгласно разпоредбата на чл.68, ал.1, т.1 от ЗДДС и трайната практика на Съда на Европейския съд, основен правопораждащ юридически факт за възникване на правото на данъчен кредит на задълженото лице, е осъществяването на доставка, възприетият от ревизиращите органи подход при преценката за изпълнението на законовите изисквания за ползването на данъчен кредит, е неправилен. Жалбоподателят твърди, че реалното осъществяване на  процесните доставки се потвърждава от представените първични и вторични счетоводни документи и отразените в тях счетоводни операции; превозни билети /представляващи по своята същност и приемо-предавателни протоколи за доставената и получена стока/, пътни листове и др., като счита, че отказът за признаване правото на данъчен кредит на „КАЧАН“ ЕООД не може да се основава единствено на непредставени от доставчиците документи и на твърдения за неустановена материална, техническа и кадрова обезпеченост на доставчиците за изпълнението на доставките, след като са налице доказателства, че доставките са изпълнени и техният предмет е получен от ревизираното лице. По съображения, основани на приетото от СЕС становище, изразено в решения по съединени дела С-80/11 и С-142/11, счита, че данъчната администрация не може да налага на данъчно задълженото лице да извършва комплексни и задълбочени проверки по отношение на своя доставчик, съответно че непредставянето на документи от страна на доставчиците не може да бъде основание за ангажиране на данъчната отговорност на „КАЧАН“ ЕООД. Обосновава, че тъй като от една страна липсват каквито и да е било данни дори и като индиция за извършена данъчна измама или злоупотреба с право от данъчно задълженото лице, а от друга страна безспорно е установено изпълнението на нормативно предвидените процесуални и материалноправни условия за възникването и упражняването на правото на данъчен кредит, това право неправомерно е отречено от данъчната администрация с обжалвания ревизионен акт. По подробно изложени в жалбата и в представеното по делото писмено становище съображения, че фактически и доказателствено необосновано и неправилно е отказано правото на „КАЧАН” ЕООД за приспадане на данъчен кредит в размер на 35 159.77 лева по процесните фактури, издадени от доставчиците „СУПЕР ЛЕС ГБ“, „ЕВРОИНВЕСТ ВТ“ ЕООД, „ТИМ-ПРО“ ЕООД и „ЕР ДЖИ ФОРЕСТ“ ЕООД, е направено искане потвърденият с Решение № 722 от 19.12.2019г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ – Пловдив Ревизионен акт № Р-16002419001096-091-001/ 09.10.2019г., да бъде отменен, като незаконосъобразен.

            Ответникът по жалбата - Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител по делото, в представеното писмено становище оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа, че обжалваният ревизионен акт е правилен и законосъобразен. Излага подробни съображения, че събраните в хода на съдебното производство доказателства не опровергават констатациите на органите по приходите, обективирани в съставения ревизионен доклад и в издадения въз основа на него ревизионен акт, съотв. не доказват реалността на процесните доставки и респ. възникнало право на данъчен кредит за ревизираното лице във връзка с тези доставки.  

            Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

            Със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-16002419001096-020-001 от 21.02.2019г., издадена от Й.Т.М.на длъжност Началник сектор при ТД на НАП - Пловдив, на основание чл.112 и чл.113 от ДОПК, е възложено извършването на ревизия на „КАЧАН“ ЕООД, с обхват: задължения за данък върху добавената стойност за периода от 01.01.2016г. до 31.01.2018г. и  задължения за корпоративен данък за периода от 01.01.2016г. до 31.12.2017г. (л. 596 по делото). Извършването на ревизията е възложено на екип в състав: Е.С.Ц.на длъжност главен инспектор по приходите /ръководител на ревизията/ и П.М.Х.– главен инспектор по приходите. Определено е ревизията да бъде извършена в срок от три месеца от връчване на ЗВР. Заповед за възлагане на ревизия № Р-16002419001096-020-001 от 21.02.2019г. е връчена на „КАЧАН“ ООД по електронен път 25.02.2019г /л.598/. Срокът за извършване на ревизията е удължен със Заповед за изменение на ЗВР № Р-16002419001096-020-002 от 27.05.2019г. и Заповед за изменение на ЗВР № Р-16002419001096-020-003 от 24.06.2019г., като е определено ревизията да завърши до 25.07.2019г.  Заповедта за възлагане на ревизия и заповедите за изменение на ЗВР, са издадени чрез ИС „Контрол“ като електронни документи и са подписани с валиден към датата на полагането им квалифициран електронен подпис от длъжностното лице, посочено като издател в съответното длъжностно качество Началник сектор при ТД на НАП – Пловдив - Й.Т.М..

           В хода на ревизията са предприети действия по събиране и обезпечаване на доказателства, вкл. въз основа на отправени искания за представяне на документи и писмени обяснения от данъчно задълженото лице и от трети лица; съставени са протоколи за извършени насрещни проверки; приобщени са доказателства от информационните масиви на НАП и ИАГ и т.н.

 

            Въз основа на извършената ревизия и на основание чл.117 от ДОПК, от определения със ЗВР ревизиращ екип - Е.С.Ц.- главен инспектор по приходите /ръководител на ревизията/ и П.М.Х.– главен инспектор по приходите, е съставен и подписан Ревизионен доклад № Р-16002419001096-092-001/ 08.08.2019г. (л.80 и сл. по делото).

            В Ревизионния доклад са направени констатации въз основа на които е прието, че се следва отказ на упражнено от ревизираното дружество право на данъчен кредит по конкретно посочени фактури, издадени от доставчици „СУПЕР ЛЕС ГБ“, „ЕВРОИНВЕСТ ВТ“ ЕООД, „ЛЕСКОМ – 83“ ЕООД, „ТИМ-ПРО“ ЕООД и „ЕР ДЖИ ФОРЕСТ“ ЕООД, като съответно на тези изводи са направени корекции относно декларираните задължения за съответните данъчни периоди, в които правото на данъчен кредит по тези доставки, е било упражнено.

            Установено е, че извършваната от „КАЧАН“ ЕООД дейност през ревизирания период, е производство на греди, дъски и детайли за производство на каси и палети, като от отпадъците се произвеждат пилети. Изработват се мебели и интериорни врати по поръчка. Дружеството разполага със собствена производствена база и офис в гр. Крън, ул. Петко Маналов № 7. На „КАЧАН“ ЕООД е издадено разрешително № 8/05.05.2016г. от Община Казанлък за извършване на търговска дейност с необработен дървен материал, фасониран дървен материал-талпи, дъски, паркет и дърва за огрев. Дружеството е регистрирано по ЗДДС, считано от 26.11.1996г.

            По ЗКПО при ревизията не са констатирани основания за коригиране на декларирания от „КАЧАН“ ЕООД годишен финансов резултат за 2016г. и за 2017г., съответно на размера на декларираните облагаема печалба и авансови вноски, като е установено, че декларираният корпоративен данък е изцяло внесен в законово установения срок.

 

За установяване реалното извършване на доставките в хода на ревизията с Протокол № П-04000519059767-141-001/ 15.05.2019г. е извършена насрещна проверка на „СУПЕР ЛЕС ГБ“ ЕООД. /л.331 и сл./.  Констатирано е, че дружеството е регистрирано по ЗДДС, считано от 22.04.2016г., на основание чл. 100 от ЗДДС /регистрация по избор, независимо от облагаемия оборот/ и е дерегистрирано по ЗДДС, считано от 23.05.2018г., по инициатива на орган на НАП при установени обстоятелства по чл. 176 от ЗДДС. Изготвено е Искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице № П-04000519059767-040-001/ 04.04.2019г., връчено по реда на чл. 32 от ДОПК на 07.05.2018г. До изтичането на определения, съгласно чл. 37, ал. 3 от ДОПК, 7-дневен срок от връчване на искането, не се е явил представител /управител или упълномощено лице/ на „СУПЕР ЛЕС ГБ“ ЕООД и не са представени изисканите документи и писмени обяснения в ИПДПОЗЛ № П-04000519059767-040- 001/ 04.04.2019г. Поради непредставена счетоводна отчетност от „СУПЕР ЛЕС ГБ“ ЕООД е прието, че няма доказателства относно наличие на възмездни доставки на стоки или услуги по чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС, както и възникване на данъчно събитие по смисъла на чл. 25 от ЗДДС по сочените като издадени от „СУПЕР ЛЕС ГБ“ ЕООД фактури. Няма и представени и други документи, доказващи реалността на доставките /сключени договори, приемо-предавателни протоколи, стокови разписки, платежни документи, счетоводни регистри, оборотни ведомости, транспортни документи, разрешителни за сеч, превозни билети, пътни листи и др/., както и данни за кадровата, техническата и материална обезпеченост на „СУПЕР ЛЕС ГБ“ ЕООД за осъществяване на доставките. При извършена проверка в ПП VAT 14 е установено, че „СУПЕР ЛЕС ГБ“ ЕООД е отразило в дневниците си за продажби фактурите за съответните периоди с деклариран предмет на доставка - продажба, с изключение на фактура № 56/24.01.2018г., която не е декларирана в дневник за продажбите за м.01.2018 г. и дължимият данък не е начислен.

             Във връзка с декларираните покупки от „СУПЕР ЛЕС ГБ“ ЕООД, от страна на „КАЧАН“ ЕООД са представени фактурите, счетоводни разпечатки, платежни нареждания за извършени банкови преводи и позволителни за сеч, издадени на „СУПЕР ЛЕС ГБ“ ЕООД, разпечатани от ревизираното дружество от сайта на ИАГ. Ревизиращите органи са констатирали, че не са представени превозни билети за закупената и транспортирана дървесина, които през 2017г. задължително са се издавали в електронен вид и съгласно чл. 211 от Закона за горите са били задължителни при извършван превоз на дървен материал. Съответно от страна на ревизираното дружество не са представени и пътни листи във връзка с транспортирането на дървения материал от склад на продавача до обект на купувача – „КАЧАН“ ЕООД, нито писмени обяснения относно начина на осъществяване на доставките на дървен материал от „СУПЕР ЛЕС ГБ“ ЕООД – за обектите, откъдето стоките са натоварени и за техния превоз. Според органите на приходната администрация представените документи от ревизираното дружество не следва да се приемат като годни доказателства, удостоверяващи реалното предаване на стоките, тъй като в тях не са налице данни за складове и търговски обекти, от които стоките са отделени и предадени, като липсват и годни доказателства от които по безспорен начин да се направи извод, че на съответната дата, посочена във фактурите, на практика се е стигнало до индивидуализиране на родово определените вещи, каквито са процесните стоки, тяхното отделяне, с постигане на съгласие между соченото като доставчик дружество и ревизираното лице, с което съгласно чл.24, ал.2 от ЗЗД да се приеме наличието на прехвърляне на собственост върху тях. С оглед на което е прието, че не може да се направи извод, че „КАЧАН“ ЕООД при осчетоводяването и посочването на процесните фактури в дневниците си за покупки, е действало добросъвестно, и че в търговската си дейност е взело всички разумни мерки в рамките на своите възможности, за да се увери, че взаимоотношенията му с конкретния доставчик не го довеждат до данъчна измама.

           В заключение ревизиращите органи са приели, че от представените документи не може да се счита за доказано извършването на описаните във фактурите доставки на дървен материал и съотв. недоказано се явява извършването на доставки по смисъла на чл. 6 от ЗДДС, поради което и данъкът се явява неоснователно начислен. По съображения, че правото на приспадане на данъчен кредит се обуславя не само от наличието на фактури, а зависи и от това, дали доставчикът е извършил посочените в издадените от него фактури облагаеми доставки на стоки по см. на чл. 6 и чл. 12, ал. 1 от ЗДДС, ревизиращите органи са приели, че е налице основание за отказ на данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС по издадени от „СУПЕР ЛЕС ГБ“ ЕООД фактури през периода м. март 2017г. – м. януари 2018г. /представени в табличен вид на стр.7-стр.8 от РД/, тъй като тези фактури не отразяват реални стопански операции, като при липса на доказателства за реално получени от доставчика „СУПЕР ЛЕС ГБ“ ЕООД облагаеми доставки на стоки, като основен правопораждащ факт за приспадането на данъчен кредит, за лицето не може да възникне право на приспадане на данъчен кредит в съответния размер по издадените фактури, на основание чл.69, ал.1, т. 1 от ЗДДС. Направен е извод че в конкретния случай „КАЧАН“ ЕООД е получател на дървения материал, посочен в процесните фактури, но „СУПЕР ЛЕС ГБ“ ЕООД не е доставчик на същите, като „КАЧАН“ ЕООД, респ. неговият управител А.А.К., е знаел или е невъзможно да не е знаел, че като получател на доставки от „СУПЕР ЛЕС ГБ“ ЕООД участва в привидна доставка - с приемане на предмета на доставката от лице, за което знае, че не е действителният доставчик, получателят се поставя в положението на недобросъвестно данъчно задължено лице, което съзнателно участва в недействителна доставка и поради това не може да бъде защитено от принципа на правна сигурност в неговото проявление на защита на оправданите правни очаквания. Прието е, че цел на описаните действия на ревизираното лице е намаляване на дължимия ДДС начислен по продажбите, чрез упражняване право на данъчен кредит по отразени покупки от „СУПЕР ЛЕС ГБ“ ЕООД в размер, съпоставим с начисления ДДС през ревизирания период, като фактурите са използвани от ревизираното лице за неправомерно ползване на данъчен кредит – фактурите, издадени от „СУПЕР ЛЕС ГБ“ ЕООД, не удостоверяват реално осъществени облагаеми доставки по смисъла на чл. 6 от ЗДДС, в резултат на което не възниква данъчно събитие, респективно не възниква задължение за регистрираното лице да начисли данък. С оглед на което ревизиращите органи са формирали извод, че на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС във връзка с чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 и чл. 6 от ЗДДС, се следва да бъде отказано правото на приспадане на данъчен кредит в размер на 32 073.85лв. по фактури, издадени на „КАЧАН“ ЕООД от „СУПЕР ЛЕС ГБ“ ЕООД.

 

С оглед установяване реалното извършване на доставките от „ЕВРОИНВЕСТ ВТ“ ЕООД в хода на ревизията с Протокол № П-04000419059662-141-001/ 10.05.2019г. е извършена насрещна проверка на „ЕВРОИНВЕСТ ВТ“ ЕООД /л.312 и сл./. Изготвено е ИПДПОЗЛ № П-04000419059662-040-001/ 04.04.2019г., връчено по реда на чл. 32 от ДОПК. Поради непредставена счетоводна отчетност от страна на „ЕВРОИНВЕСТ ВТ“ ЕООД и на други документи, доказващи реалността на доставките /договори, приемо-предавателни протоколи, платежни документи, счетоводни регистри, транспортни документи и др./, както и предвид липсата на доказателства за осчетоводяване на фактурите, издадени на „КАЧАН“ ЕООД, като приход и за начисляване на ДДС по реда на чл. 86 от ЗДДС, и с оглед липсата на данни за кадровата, техническата и материална обезпеченост на „ЕВРОИНВЕСТ ВТ“ ЕООД за осъществяване на доставките, ревизиращите органи са приели, че няма доказателства за извършени възмездни доставки на стоки по см. на чл. 6 от ЗДДС, както и за възникване на данъчно събитие по смисъла на чл. 25 от ЗДДС по 3 бр. фактури, издадени от „ЕВРОИНВЕСТ ВТ“ ЕООД, включително не може да се установи какъв е предмета на доставките по фактурите; дали доставките са облагаеми и начислен ли е данъка в счетоводството на дружеството; какъв е начина на разплащане по доставките; начина на транспортиране на стоките и т.н. При извършена проверка в ПП VAT 14 е констатирано, че „ЕВРОИНВЕСТ ВТ“ ЕООД е отразило в дневниците си за продажби фактурите за съответните периоди с деклариран предмет на доставка - трупи топола. Във връзка с декларираните покупки от „ЕВРОИНВЕСТ ВТ“ ЕООД, от страна на „КАЧАН“ ЕООД са представени издадените фактури, счетоводни разпечатки, фискални бонове и платежни нареждания за извършени банкови преводи. Ревизиращите органи са констатирали, че представените превозни билети не са заверени от контролен орган на ИАГ за транспортирана дървесина, а пътни листи с посочените в превозните билети номера не са били издавани, като за превозното превозно, с което се сочи осъществен превоза, за датите на твърдяното транспортиране на дървесината има издадени други пътни листове с маршрут, различен от този посочен в съответния превозен билет. Прието е,  че представените превозни билети не могат да бъдат обвързани по дати и по куб. м. дървесина с тези от фактурите, издадени от „ЕВРОИНВЕСТ ВТ“ ЕООД на „КАЧАН“ ЕООД. Според органите на приходната администрация представените от ревизираното дружество документи не следва да се приемат като такива, удостоверяващи реалното предаване на стоките, тъй като липсвали доказателства от които по безспорен начин да се направи извод, че на съответната дата, посочена във фактурите, фактически се е стигнало до индивидуализиране на родово определените вещи /дървесина/, тяхното отделяне, с постигане на съгласие именно между соченото като доставчик дружество и ревизираното лице, с което при прилагането на чл.24, ал.2 от ЗЗД да се приеме наличието на прехвърляне на собственост върху тези родово определени вещи. И по отношение на доставките от „ЕВРОИНВЕСТ ВТ“ ЕООД е прието, че от представените в хода на ревизията документи не се явява доказано извършването на описаните във фактурите доставки на дървен материал и съотв. недоказано се явява извършването на доставки по смисъла на чл. 6 от ЗДДС, поради което и данъкът се явява неоснователно начислен. По идентични съображения, че правото на приспадане на данъчен кредит се обуславя не само от наличието на фактури, а зависи и от това, дали доставчикът е извършил посочените в издадените от него фактури облагаеми доставки на стоки по см. на чл. 6 и чл. 12, ал. 1 от ЗДДС, ревизиращите органи са приели, че е налице основание за отказ на данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС по издадените от „ЕВРОИНВЕСТ ВТ“ ЕООД фактури /представени в табличен вид на стр. 12 от РД/. Поради обстоятелството, че в хода на ревизионното производство „КАЧАН“ ЕООД не е представило доказателства и документи с които да удостовери, че е действало добросъвестно и е взело всички възможни разумни мерки, за да се увери, че не участва в ДДС злоупотреба, е направен извод че ревизираното лице е знаело или е невъзможно да не знае, че като получател на доставки от „ЕВРОИНВЕСТ ВТ“ ЕООД т.е от лице, за което знае, че не е действителният доставчик, участва в привидна доставка и е поел риска от това, като получателят се поставя в положението на недобросъвестно данъчно задължено лице, съзнателно участващо в недействителна доставка и поради това не може да бъде защитено от принципа на правна сигурност в неговото проявление на защита на оправданите правни очаквания. Формиран е извод че доколкото фактурите, издадени от „ЕВРОИНВЕСТ ВТ“ ЕООД, не удостоверяват реално осъществени облагаеми доставки по смисъла на чл. 6 от ЗДДС, тези фактури са използвани от ревизираното лице за неправомерно ползване на данъчен кредит, поради което и на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС във връзка с чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, се следва отказ за приспадане на данъчен кредит в размер на 682.92 лв. по фактури, издадени на „КАЧАН“ ЕООД от „ЕВРОИНВЕСТ ВТ“ ЕООД.

Във връзка с установяване реалното извършване на доставките от „ЛЕСКОМ-83“ ЕООД, на дружеството-доставчик е извършена насрещна проверка, като е изготвено  Искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице, за установяване на факти и обстоятелства, чрез представяне на съответните документи посочени в искането за извършване на насрещната проверка. До изтичане на 14-дневния срок от дружеството не са представени изисканите документи. Прието  е, че  поради непредставена счетоводна отчетност от „ЛЕСКОМ-83“ ЕООД няма доказателства за извършени възмездни доставки на стоки по чл. 6 от ЗДДС, както и възникване на данъчно събитие по см. на чл. 25 от ЗДДС по издадените от дружеството фактури, като липсват и представени и други документи, доказващи реалността на доставките /договори, приемо-предавателни протоколи, стокови разписки, позволителни за сеч, превозни билети, платежни документи, счетоводни регистри, оборотни ведомости, транспортни документи и др./, както и данни за кадровата, техническата и материална обезпеченост на „ЛЕСКОМ-83“ ЕООД за осъществяване на доставките. Сочи се в РД, че поради непредставянето на документи от дружеството – доставчик, не може да се анализира и установи какъв е предметът на доставките по фактурите; дали доставките са облагаеми и начислен ли е данъка в счетоводството на дружеството; начина на разплащане, начина на транспортиране на стоките; наличието на ресурсна обезпеченост, удостоверяваща реалното извършване на доставките и т.н. При извършена проверка в ПП VAT 14 е установено, че „ЛЕСКОМ-83“ ЕООД е отразило в дневниците си за продажби фактурите за съответните периоди с деклариран предмет на доставка - трупи топола. Във връзка с декларираните покупки от „ЛЕСКОМ-83“ ЕООД, от страна на „КАЧАН“ ЕООД са представени съответните фактури, счетоводни разпечатки, фискални бонове и платежни нареждания за извършени банкови преводи, както и превозни билети за транспортиране на иглолистна дървесина, с продавач – „ЛЕСКОМ-83“ ЕООД и купувач – „КАЧАН“ ЕООД. Констатирано е, че в превозните билети било вписано превозно средство с рег. № ********/собственост на „КАЧАН“ ЕООД/, водач на МПС -  А.К.(лице, назначено на трудов договор в „КАЧАН“ ЕООД), № на пътен лист, позволително за сеч № 0294499/13.03.2016 г. При извършената проверка в сайта на ИАГ ревизиращите органи са установили, че посоченото позволително за сеч № 0294499/ 13.03.2016г. е издадено на „ДЕКИА ГРУП“ ЕООД за очакван добив 61 куб. м. и съответно за действително отсечена дървесина 19.09 куб. м., като е констатирано е несъответствие в количеството отсечена дървесина и фактурираното по издадените фактури от „ЛЕСКОМ-83“ ЕООД на „КАЧАН“ ЕООД, както и че „ДЕКИА ГРУП“ ЕООД, на което е издадено позволително за сеч № 0294499/13.03.2016г., няма декларирани продажби в дневниците за продажби по ЗДДС към „ЛЕСКОМ-83“ ЕООД, а „ЛЕСКОМ - 83“ ЕООД няма декларирани покупки на дървесина от „ДЕКИА ГРУП“ ЕООД, от което следвало невъзможността на „ЛЕСКОМ-83“ ЕООД да извърши продажби към „КАЧАН“ ЕООД. С оглед на което органите на приходната администрация са приели, че няма годни доказателства за придобиването на стоките от страна на прекия доставчик „ЛЕСКОМ-83“ ЕООД, както и за обектите, откъдето стоките са натоварени и за техния превоз. Представените документи от ревизираното дружество не са приети за годни доказателства, удостоверяващи реално предаване на стоките, тъй като в тях не са били налице данни за обекти и други идентифициращи данни, от които да се установят складове и търговски обекти, от които стоките са отделени и предадени. С оглед на което е направен извод, че липсват доказателства въз основа на които по безспорен начин да се установи, че на съответната дата, посочена във фактурите, на практика се е стигнало до индивидуализиране на родово определените вещи, каквито са процесните стоки, тяхното отделяне, с постигане на съгласие именно между соченото като доставчик дружество и ревизираното лице, с което да се приеме наличието на прехвърляне на собственост върху тях съгласно чл.24, ал.2 от ЗЗД. Доколкото не било доказано извършването на доставки по см. на чл.6 от ЗДДС на описания във фактурите дървен материал от посочения във фактурите доставчик, ревизиращият екип е приел, че е налице основание за отказ на данъчен кредит по чл. 70, ал. 5 от ЗДДС, тъй като издадените фактури не отразяват реални стопански операции - реално получени облагаеми доставки на стоки, като основен правопораждащ факт за приспадането на данъчен кредит. Прието е, че „КАЧАН“ ЕООД е получател на посочения във фактурите дървен материал, но „ЛЕСКОМ-83“ ЕООД не е доставчик на фактурираните доставки, като ревизираното лице е знаело или е невъзможно да не е знаело, че като получател на доставки от „ЛЕСКОМ-83“ ЕООД участва в привидна доставка. И по отношение на тези доставки е прието, че цел на описаните действия на ревизираното дружество е намаляване на дължимия ДДС начислен по продажбите, чрез упражняване право на данъчен кредит по отразени покупки от „ЛЕСКОМ-83“ ЕООД в размер, съпоставим с начисления ДДС през ревизирания период, като фактурите са използвани от ревизираното лице за неправомерно ползване на данъчен кредит. С оглед на което заключението на ревизиращите органи е, че на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС във връзка с чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, и чл. 6 от ЗДДС, се следва отказ за  приспадане на данъчен кредит в размер на 2 087.89 лв. по фактури, издадени на „КАЧАН“ ЕООД от „ЛЕСКОМ-83“ ЕООД.

             

            За установяване реалното извършване на доставките от „ТИМ – ПРО“ ЕООД, в хода на ревизията с Протокол № П-04000419059659-141-001/ 14.05.2019г. е извършена насрещна проверка на „ТИМ – ПРО“ ЕООД, като е изготвено ИПДПОЗЛ № П- 04000419059659-040-001/ 08.04.2019г., връчено по реда на чл. 32 от ДОПК /л.285 и сл./. Поради непредставяне в указания срок на изисканата от „ТИМ – ПРО“ ЕООД счетоводна отчетност и на други документи, доказващи както реалността на доставките /договори, приемо-предавателни протоколи, превозни билети, стокови разписки, позволителни за сеч, платежни документи, счетоводни регистри, оборотни ведомости и хронология на счетоводни сметки за периода, транспортни документи и др./, така и кадровата, техническата и материална обезпеченост на „ТИМ – ПРО“ ЕООД за осъществяване на доставките, ревизиращите органи са приели, че липсват доказателства за извършени възмездни доставки на стоки по чл. 6 от ЗДДС, както и за възникнало данъчно събитие по смисъла на чл. 25 от ЗДДС по издадените от „ТИМ – ПРО“ ЕООД фактури /представени в табличен вид на стр.18-стр.19 от РД/, като с оглед непредставянето на документи от дружеството – доставчик не може да се установи какъв е предметът на доставките по фактурите; дали доставките са облагаеми и начислен ли е данъкът в счетоводството на дружеството; начина на разплащане; начина на транспортиране на стоките и т.н. При извършена проверка в ПП VAT 14 е установено, че „ТИМ – ПРО“ ЕООД е отразило в дневниците си за продажби фактурите за съответните периоди с деклариран предмет на доставките – продажба. Във връзка с декларираните покупки от „ТИМ-ПРО“ ЕООД, от страна на „КАЧАН“ ЕООД са представени фактури, счетоводни разпечатки, платежни нареждания за извършени банкови преводи и позволителни за сеч издадени на „ТИМ-ПРО“ ЕООД, както и превозни билети, издадени в периода от м. април 2016 до м. декември 2016г., с купувач „ ТИМ – ПРО“ ЕООД и продавачи Община Гълъбово, „ЕЙЧ ГРУП“ ЕООД, „ЛЕСКОМ 83“ ЕООД и „МАГИ ГРУП“ ЕООД, като „КАЧАН“ ЕООД не е вписано в превозните билети като купувач. В превозните билети е вписано превозно средство с рег. № ********/собственост на „КАЧАН“ ЕООД/, водач на МПС - А.К.(лице, назначено на трудов договор в „КАЧАН“ ЕООД/, № на пътен лист, № и дата на позволителни за сеч. При извършената проверка в сайта на ИАГ ревизиращите органи са установили, че повечето позволителни за сеч, вписани в представените от ревизираното лице превозни билети, са издадени на „ДЕКИА ГРУП“ ЕООД, като „ДЕКИА ГРУП“ ЕООД няма декларирани продажби в дневниците за продажби по ЗДДС към „ТИМ-ПРО“ ЕООД и „ЛЕСКОМ 83“ ЕООД, съотв. „ТИМ-ПРО“ ЕООД и „ЛЕСКОМ 83“ ЕООД нямат декларирани покупки на дървесина от „ДЕКИА ГРУП“ ЕООД, от което следва невъзможността за последваща продажба към „КАЧАН“ ЕООД. „МАГИ ГРУП“ ЕООД е вписано като продавач на дървесина на „ТИМ-ПРО“ ЕООД по представени 33 бр. превозни билети, издадени в периода м.08.2016г.-м.12.2016г., като при извършена проверка в ИМ на НАП е установено, че за периода м.08.2016г.-м.12.2016г. „МАГИ ГРУП“ ЕООД няма декларирани в дневниците по ЗДДС покупки и продажби на дървесина. Съответно „ТИМ-ПРО“ ЕООД не е представило доказателства за осчетоводяване на фактурите, издадени на „КАЧАН“ ЕООД като приход, както и начисляване на ДДС по реда на чл. 86 от ЗДДС. Въз основа на извършените проверки е прието, че не са налице годни доказателства за придобиването на стоките от страна на прекия доставчик „ТИМ-ПРО“ ЕООД; за обектите, откъдето стоките са натоварени и за техния превоз, както и че представените документи от ревизираното дружество не следва да се приемат като годни доказателства, удостоверяващи реално предаване на стоките, тъй като в тях не са налице идентифициращи данни за складове и търговски обекти, от които стоките са отделени и предадени. Липсата на годни доказателства, от които по безспорен начин да се установи, че на съответната дата, посочена във фактурите, са били индивидуализирани родово определените вещи /предмет на фактурираните доставки/, тяхното отделяне, с постигане на съгласие именно между соченото като доставчик дружество и ревизираното дружество, с което да се приеме наличието на прехвърляне на собственост върху тях съгласно чл.24, ал.2 от ЗЗД, е мотивирало ревизиращите органи да направят извод, че не е доказано извършването на доставки на стоки по см. на чл. 6 от ЗДДС на описания във фактурите дървен материал, поради което данъкът се явява начислен неоснователно. Доколкото правото на приспадане на данъчен кредит се обуславя не единствено от наличието на фактури, а зависи и от това, дали доставчикът е извършил посочените в издадените от него фактури доставки на стоки или услуги, ревизиращият екип е приел, че е налице основание за отказ на данъчен кредит по чл. 70, ал. 5 от ЗДДС, тъй като издадените фактури не отразяват реални стопански операции - реално получени от ревизираното дружество облагаеми доставки на стоки с доставчик „ТИМ-ПРО“ ЕООД, като основен правопораждащ факт за приспадането на данъчен кредит. Прието е, че „КАЧАН“ ЕООД е получател на дървен материал посочен в процесните фактури, но „ТИМ-ПРО“ ЕООД не е доставчик на същите, като ревизираното лице е знаело или е невъзможно да не е знаело, че участва в привидна доставка, като с приемане на предмета на доставката от лице, за което знае, че не е действителният доставчик, получателят се е поставил в положението на недобросъвестно данъчно задължено лице, което съзнателно участва в недействителна доставка и поради това не може да бъде защитено от принципа на правна сигурност в неговото проявление на защита на оправданите правни очаквания. И по отношение на тези доставки е прието, че цел на описаните действия на ревизираното лице е намаляване на дължимия ДДС начислен по продажбите, чрез упражняване право на данъчен кредит по отразени покупки от „ТИМ-ПРО“ ЕООД в размер, съпоставим с начисления ДДС през ревизирания период, като фактурите са използвани от ревизираното лице за неправомерно ползване на данъчен кредит. Изводът на ревизиращите органи е, че на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС във връзка с чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, и чл. 6 от ЗДДС, се следва отказ за приспадане на данъчен кредит в размер на 22 047.96 лв. по фактури, издадени на „КАЧАН“ ЕООД от „ТИМ – ПРО“ ЕООД.

 

За установяване реалното извършване на доставките от „ЕР ДЖИ ФОРЕСТ“ ЕООД в хода на ревизията с Протокол № П-04000719059663-141-001 от 31.05.2019г. е извършена насрещна проверка на „ЕР ДЖИ ФОРЕСТ“ ЕООД /л.259 и сл./. В отговор на Искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице № П-04000719059663-040-001/15.04.2019г., от „ЕР ДЖИ ФОРЕСТ“ ЕООД са представени копия на фактури, договори, позволителни за сеч, Протокол за освидетелстване на сечище, Удостоверение № 6727/19.03.2015г., счетоводна хронология и др. Дружеството – доставчик е декларирало, че независимата икономическа дейност на „ЕР ДЖИ ФОРЕСТ“ ЕООД е дърводобив и услуги по дърводобив, съгласно Удостоверение № 6727/19.03.2015г., издадено от ИАГ за стопанисване на горски територии и добив на дървесина. Ревизиращите органи са констатирали, че в хода на проверката обаче не са представени транспортни документи-превозни билети и пътни листи, както и документи за извършено плащане по доставките. При извършена проверка в ПП VAT 14 е установено, че „ЕР ДЖИ ФОРЕСТ“ ЕООД е отразило в дневниците си за продажби за съответните периоди само част от издадените фактури. Във връзка с декларираните покупки от „ЕР ДЖИ ФОРЕСТ“ ЕООД, от страна на „КАЧАН“ ЕООД са представени фактури, счетоводни разпечатки, фискални бонове и платежни нареждания за извършени банкови преводи, като е установено, че в представената книга за постъпили, преработени и експедирани дървени материали не са заприходени количествата дървесина, доставена от „ЕР ДЖИ ФОРЕСТ ЕООД“.  Установено е, че не са  представени и превозни билети за закупената и транспортирана дървесина, които от 01.07.2016г. задължително се издават в електронен вид и съгласно чл. 211 от ЗГ са задължителни при извършен превоз на дървен материал, както не са представени и пътни листи във връзка с транспортирането на дървения материал от склад на продавача до обект на купувача - „КАЧАН“ ЕООД. По съображения, че издаването на фактурите само по себе си не означава, че е извършена реална доставка, при липсата на доказателства за осъществени доставки на стоки по смисъла на чл. 6 от ЗДДС с доставчик „ЕР ДЖИ ФОРЕСТ“ ЕООД, е направен е извод, че фактурите, издадени от „ЕР ДЖИ ФОРЕСТ“ ЕООД, не удостоверяват реално извършени облагаеми доставки по смисъла на чл. 6 от ЗДДС, поради което ДДС е неправомерно начислен и на основание чл. 70 ал. 5 от ЗДДС за получателя „КАЧАН“ ЕООД не е възникнало право на приспадане на данъчен кредит, съответно на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС във връзка с чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, се следва отказ за приспадане на данъчен кредит в размер на 6 937.28лв. по фактури, издадени на „КАЧАН“ ЕООД от „ЕР ДЖИ ФОРЕСТ“ ЕООД.

 

            С оглед на направените в РД констатации е формирано заключение, че посочените в РД фактури, издадени от „СУПЕР ЛЕС ГБ“ ЕООД, „ЕВРОИНВЕСТ ВТ“ ЕООД, „ТИМ – ПРО“ ЕООД, „ЕР ДЖИ ФОРЕСТ“ ЕООД и „ЛЕСКОМ-83“ ЕООД, не документират реално осъществени доставки на стоки /дървен материал/ по смисъла на чл. 6, ал. 1 от ЗДДС, поради което отразеният в тях косвен данък е начислен неправомерно по реда на чл. 70, ал. 5 от същия закон. Съответно ревизиращите органи са приели, че на основание чл. 68, ал.1, т. 1, чл.69, ал.1, т.1, чл.6 и чл.25 от ЗДДС във връзка чл.70, ал.5 от ЗДДС, за „КАЧАН“ ЕООД не е налице право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 63 829.90 лева по издадените от посочените дружества фактури. В Ревизионния доклад подробно са описани фактурите, издадени от „СУПЕР ЛЕС ГБ“ ЕООД, „ЕВРОИНВЕСТ ВТ“ ЕООД, „ТИМ – ПРО“ ЕООД, „ЕР ДЖИ ФОРЕСТ“ ЕООД и „ЛЕСКОМ-83“ ЕООД, по които „КАЧАН“ ЕООД е ползвало данъчен кредит; размера на данъка, за който се отказва правото на приспадане на данъчен кредит за всеки един от данъчните периоди в рамките на ревизирания период, като съответно на това са направени корекции относно декларираните задължения за ДДС за съответните данъчни периоди, в които правото на данъчен кредит по тези доставки е било упражнено, определен е размера на дължимия се ДДС за внасяне и на основание чл.175 от ДОПК във връзка с чл.1 от ЗЛДТДПДВ – дължимата лихва върху невнесените в срок суми.

            Ревизионният доклад е връчен на ревизираното лице на 09.08.2019г. съгласно Уведомление за съставен ревизионен доклад № Р-16002419001096-115-001/ 08.08.2019г. и удостоверение за извършено връчване по електронен път в ИС „Контрол“.

            От ревизираното лице „КАЧАН“ ЕООД е подадено писмено възражение с вх.№ 19694/24.09.2019г. срещу съставения ревизионен доклад, с което се оспорват констатациите на органите по приходите и направените въз основа на тях правни изводи за нереалност на доставките, като основание за непризнаване на правото на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от „СУПЕР ЛЕС ГБ“, „ЕВРОИНВЕСТ ВТ“ ЕООД, „ТИМ-ПРО“ ЕООД, „ЕР ДЖИ ФОРЕСТ“ ЕООД и „ЛЕСКОМ-83“ ЕООД.

 

Въз основа на съставения Ревизионен доклад № Р-16002419001096-092-001/ 08.08.2019г. и на основание чл.119, ал.2 от ДОПК, от Й.Т.М.на длъжност Началник сектор, възложил ревизията и Е.С.Ц.на длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията, е издаден Ревизионен акт № Р-16002419001096-091-001/ 19.10.2019г., с който РА по отношение на „КАЧАН“ ЕООД са установени задължения за ДДС в резултат на отказано право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 35 159.77 лева с прилежащи лихви за просрочие към главниците към 09.10.2019г. в размер на 8 404.65 лева.  След извършен допълнителен преглед на наличната и представена от ревизираното лице документация, вкл. приложената към подаденото възражение срещу РД разпечатка от електронен дневник за постъпила и експедирана дървесина, че за част от фактурираните доставки на дървен материал от доставчиците „СУПЕР ЛЕС ГБ“, „ЕВРОИНВЕСТ ВТ“ ЕООД, „ТИМ-ПРО“ ЕООД, „ЕР ДЖИ ФОРЕСТ“ ЕООД и „ЛЕСКОМ-83“ ЕООД, има доказателства, че същите са реално осъществени. Доставките са отразени и документирани в счетоводството на дружеството и са използвани от него за последващи доставки към неговите клиенти, като дървесината – предмет на фактурираните доставки е отразена в дневниците за постъпила дървесина. В тях е посочена датата, която съвпада с датата на съответните фактури, посочено е и мястото, където продавачите - „СУПЕР ЛЕС ГБ“ ЕООД, „ЕВРОИНВЕСТ ВТ“ ЕООД, „ТИМ – ПРО“ ЕООД, „ЕР ДЖИ ФОРЕСТ“ ЕООД и „ЛЕСКОМ-83“ ЕООД, са предали на купувача - „КАЧАН" ЕООД съответните определени по вид и количество стоки. В тези документи били посочени всички идентифицирани данни за страните по доставката, имената на лицата, които са присъствали на мястото на местонахождението на стоката и които се явяват представители на дружествата, отговорни за стопанската операция, свързана с предаването, респ. приемането на стоката. С оглед на което е прието, че след допълнително направената проверка на наличните данни в счетоводството на ревизираното дружество и допълнително представените с възражението доказателства, за част от издадените фактури от посочените доставчици има наличие на извършена доставка, а за част от тях няма надлежно получени и отразени доказателства. В РА в табличен вид са представени доставките за които е прието, че липсват доказателства за тяхното реално извършване /с посочване на данъчния период, номер и дата на издаване на фактурата, доставчика, предмета на доставката, данъчната основа и размера на ДДС/. След преценка на извършените при ревизията действия, на установените факти и обстоятелства и на направените фактически и правни изводи, е прието, че на основание чл.70, ал. 5, във вр. с чл.6, чл.25, чл. 68, ал.1 и ал.2, чл. 69, ал.1, т.1 от ЗДДС, по отношение на „КАЧАН" ЕООД, не възниква право на приспадане на данъчен кредит, по фактури, издадени от доставчици, както следва: 1. Фактури, описани в констатациите на РД № Р-16002419001096-092-001/ 08.08.2019г. и РА, с обща данъчна основа в размер на 116 281.44лв. и начислен ДДС в размер на 23 256.29лв., издадени от „СУПЕР ЛЕС ГБ“ ЕООД;  2. Фактури, описани в констатациите на РД № Р-16002419001096-092-001/ 08.08.2019г., с обща данъчна основа в размер на 990 лева и начислен ДДС в размер на 198.00лв., издадени от „ЕВРОИНВЕСТ ВТ“ ЕООД; 3. Фактури, описани в констатациите на РД № Р-16002419001096-092-001/ 08.08.2019г., с обща данъчна основа в размер на 31 148.66лв. и начислен ДДС в размер на 6 229.73лв., издадени от „ТИМ – ПРО“ ЕООД и 4. Фактури, описани в констатациите на РД № Р-16002419001096-092-001/ 08.08.2019г., с обща данъчна основа в размер на 34 686.42лв. и начислен ДДС в размер на 6 937.28лв., издадени от „ЕР ДЖИ ФОРЕСТ“ ЕООД. Ревизионният акт е издаден чрез ИС „Контрол“ като електронен документ и подписан с квалифицирани електронни подписи от Й.М. и Е.Ц., като доказателства за датата и начина на подписване и такива за удостоверяване валидността на сертификатите към тази дата, са представени по делото на оптичен носител. Ревизионният акт е връчен на „КАЧАН“ ЕООД на 10.10.2019г. по електронен път съгласно удостоверение за извършено връчване по електронен път в ИС „Контрол“ /л.36 по делото/.

            В срока по чл.152, ал.1 от ДОПК, „КАЧАН“ ООД е обжалвало издадения ревизионен акт по административен ред с подадена до Директора на Дирекция „ОДОП” – гр. Пловдив жалба, регистрирана в ТД на НАП – Пловдив, офис Стара Загора с вх.№ 21679/ 22.10.2019г. /л.16/.

           

С  Решение № 722/ 19.12.2019г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - Пловдив при ЦУ на НАП, в производство по чл.152 от ДОПК, е потвърден РА № Р-16002419001096-091-001/ 09.10.2019г., за установените по отношение на „КАЧАН“ ЕООД задължения за ДДС в резултат на непризнат данъчен кредит в общ размер на 35 159.77 лева с прилежащи лихви в размер на 8 404.65 лева. 

С решението на Директора на Дирекция „ОДОП” – Пловдив са потвърдени констатациите относно наличието на основание да бъде отказано на „КАЧАН“ ЕООД правото на приспадане на данъчен кредит по посочените в констативната част на РА фактури, издадени от „СУПЕР ЛЕС ГБ“ ЕООД, „ЕВРОИНВЕСТ ВТ“ ЕООД, „ТИМ – ПРО“ ЕООД и „ЕР ДЖИ ФОРЕСТ“ ЕООД. Решаващия орган е приел, че установените в хода на ревизията факти и обстоятелства, с оглед липсата на съпътстващи фактурите доказателства – превозни билети, които от една страна са задължителен документ, придружаващ фактурата при този род сделки, а от друга наличието им безспорно би потвърдило извършването на доставките по тези фактури, като част от изискването за наличието на доставка по см. на чл.6, ал.1 от ЗДДС, обосновават заключението, че издадените от „СУПЕР ЛЕС ГБ“ ЕООД, „ЕВРОИНВЕСТ ВТ“ ЕООД, „ТИМ – ПРО“ ЕООД и „ЕР ДЖИ ФОРЕСТ“ ЕООД фактури, посочени в РА, не документират реално осъществени доставки на родово определени стоки, а отразеният в тях косвен данък се явява начислен неправомерно, на основание чл.70, ал.5 от ЗДДС. По съображения, основани на практиката на СЕС, че извършването на доставка е една от предпоставките за признаване на получателя на правото на приспадане на платения за доставката данък, е направен извод, че недоказаността на реалното осъществяване на облагаеми доставки от „СУПЕР ЛЕС ГБ“ ЕООД, „ЕВРОИНВЕСТ ВТ“ ЕООД, „ТИМ – ПРО“ ЕООД и „ЕР ДЖИ ФОРЕСТ“ ЕООД, обуславяло и отказа да бъде признато на „КАЧАН“ ЕООД право на приспадане на данъчен кредит за тези доставки.

 

Решението на Директора на Дирекция „ОДОП“ е връчено „КАЧАН“ ЕООД по електронен път на 20.12.2019г.

 

По делото са представени и приети като доказателства документите, съдържащи се в административната преписка по издаването и обжалването по административен ред на ревизионния акт; доказателства във връзка с компетентността на органа, възложил ревизията;  доказателства за валидността на електронните подписи на лицата, подписали с квалифициран електронен подпис в съответното длъжностно качество  РД, РА, ЗВР и ЗИЗВР, на оптичен носител, на който се съдържат и електронните документи и файловете, генерирани при подписването им с квалифициран електронен подпис. Като доказателства са приети и представени от жалбоподателя „КАЧАН“ ЕООД пътни листи относно транспортирането на дървения материал /трупи/ - предмет на процесните фактурирани доставки от доставчиците „СУПЕР ЛЕС ГБ“ ЕООД, „ЕВРОИНВЕСТ ВТ“ ЕООД, „ТИМ – ПРО“ ЕООД и „ЕР ДЖИ ФОРЕСТ“ ЕООД /л.771 и сл./, както представените от ИАГ заверени разпечатки на хартиен носител на превозни билети от електронния регистър на превозните билети от информационната система на ИАГ /л.911 и сл. по делото/.

Допусната, назначена и изпълнена е съдебно-счетоводна експертиза, при изготвени основно и допълнително заключения. Според заключението на ССчЕ, процесните доставки са надлежно осчетоводени съгласно изискванията на българското законодателство в счетоводството на „КАЧАН” ЕООД - закупените трупи са заведени като материали, а дървата за огрев като стоки. При осчетоводяване на фактурите е начислен ДДС за покупките, като същите са отразени като задължение към доставчиците и са включени в дневниците за покупки по ДДС. Всички фактури са платени към доставчиците-в брой или по банков път, като фактурите, които са платени в брой, са придружени с касов бон от фискално устройство. Фактурите са придружени с превозни билети, описващи вида на дървения материал, с посочване на доставчика и на получателя, както и адреса на доставка - гр. Крън, ул. „Петко Маналов” 7, пътен лист и имена на шофьор. В заключението в табличен вид е представена всяка една от процесните фактури, с посочване на номер и дата на издаване, предмет на доставката, количество, стойност /цена/ на стоката, размер на ДДС, начин и дата на плащане и съпътстващите фактурата документи /превозни билети и пътни листи/. Вещото лице е констатирало липса на съпътстващи доставките документи относно следните фактури: фактури, издадени от „ТИМ-ПРО“  ЕООД - №71/ 03.08.2016г. /липсва превозен билет и пътен лист/ и № №108/23.09.2016г./липсва пътен лист/ и фактури, издадени от“ ЕР ДЖИ ФОРЕСТ“ ЕООД - №**********/23.12.2015г. /липсва превозен билет и пътен лист/, №**********/ 24.12.2015г. /липсва пътен лист/, № **********/ 07.01.2016г. /липсва превозен билет и пътен лист/, № **********/ 29.07.2016г. /липсва превозен билет и пътен лист/, № **********/ 30.11.2016г. /липсва пътен лист/, №**********/ 07.09.2017г. /липсва превозен билет и пътен лист/, № **********/ 07.09.2017г. /липсва превозен билет и пътен лист/, № **********/ 15.11.2017г. /липсва превозен билет и пътен лист/ и № **********/ 29.12.2017г. /липсва превозен билет и пътен лист/. Според експертизата закупените материали са вложени в преработвателен и производствен процес, като за отразяване на производствения процес в предприятието, са изготвяни вторични счетоводни документи, показващи от влагането на определено количество трупи, какво количество греди и дъски се получава. След получаване на първичния продукт /дъски, греди, талпи/, същият се продава на клиенти или се влага в производството на краен продукт /палети, скари, каси и др./. Полученият продукт се заприхождава и се влага в производството на краен продукт. Произведената продукция, както и закупените стоки /дърва за огрев/ са реализирани на пазара. За доставките по реализираната продукция /извършените продажби/ са издавани фактури; ДДС е начислен като задължение към бюджета и приходът е отчетен в счетоводството на „КАЧАН“ ЕООД.

С допълнителното заключение на ССчЕ е изчислен размера на ДДС по фактурите за доставки от „СУПЕР ЛЕС ГБ“ ЕООД, „ЕВРОИНВЕСТ ВТ“ ЕООД, „ТИМ – ПРО“ ЕООД и „ЕР ДЖИ ФОРЕСТ“ ЕООД, за които е установено наличието на съпътстващи доставките документи и съотв. размера на начисления ДДС по фактурите от посочените доставчици, без налични съпътстващи документи /превозни билети и/или пътни листи/.

 

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността и обосноваността на оспорения Ревизионен акт № Р-16002419001096-091-001/ 09.10.2019г., на основание чл. 160, ал.2 от ДОПК и чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК във вр. с §2 от ДР на ДОПК, намира за установено следното:

 

Оспорването на РА № Р-16002419001096-091-001/ 09.10.2019г., потвърден с Решение № 722/ 19.12.2019г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ – Пловдив, като направено в законово установения срок по чл.156, ал.1 от ДОПК, от легитимирано лице с правен интерес и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.

 

Разгледана по същество жалбата е частично основателна.

            Ревизионното производство е образувано и проведено, съответно ревизионният доклад и ревизионният акт са издадени от компетентни органи в рамките на определените им правомощия. Съгласно представената и приета като доказателство по делото Заповед № РД-09-1/ 03.01.2017г. на Директора на ТД на НАП – Пловдив, на основание чл.11, ал.3 от ЗНАП и чл.112, ал.2, т.1 от ДОПК, като органи, компетентни да издават заповеди за възлагане на ревизии съгласно чл.112 от ДОПК, както и заповеди за изменение на първоначално издадени заповеди за възлагане на ревизии, съгласно чл.113, ал.3 от ДОПК, са определени началниците на сектори в отдел „Ревизии“, с месторабота в гр. Пловдив и тези с изнесено работно място в офисите в градовете Стара Загора, Хасково, Пазарджик, Смолян и Кърджали /л.13 и сл./. В случая Заповед за възлагане на ревизия № Р-16002419001096-020-001 от 21.02.2019г., е издадена от Й.Т.М.на длъжност Началник сектор в отдел „Ревизии” при ТД на НАП - Пловдив, като издателят на заповедта за възлагане на ревизия, с оглед на заеманата длъжност, е сред органите, посочени в т.2 от Заповед №РД-09-1/03.01.2017г. на Директора на ТД на НАП – Пловдив, определени като компетентни да издават ЗВР и ЗИЗВР. Следователно ЗВР № Р-16002419001096-020-001 от 21.02.2019г. и Заповеди за изменение на ЗВР № Р-16002419001096-020-002 от 27.05.2019г. и № Р-16002419001096-020-003 от 24.06.2019г., са издадени от компетентен орган в кръга на неговите правомощия, като съдържанието им отговаря на изискванията по чл.113 от ДОПК, при подписване на заповедите с валиден към датите на издаването им квалифициран електронен подпис на Началник сектор в отдел „Ревизии“ в ТД на НАП – Пловдив – Й.Т.М..

            Възложената ревизия на „КАЧАН“ ЕООД е извършена от определените със ЗВР № Р-16002419001096-020-001 от 21.02.2019г. органи по приходите – Е.С.Ц.на длъжност главен инспектор по приходите /ръководител на ревизията/ и П.М.Х.- главен инспектор по приходите, които длъжностни лица с оглед на заеманата от тях длъжност и определянето им за  ревизиращи органи по чл.113, ал.1, т.2 от ДОПК със ЗВР, са разполагали с необходимата материална компетентност за провеждането на ревизията и за съставянето на Ревизионен доклад № Р-16002419001096-092-001/ 08.08.2019г. /чл.117 ал.1 от ДОПК/.

            Съгласно разпоредбата на чл.119, ал.2 от ДОПК, ревизионният акт се издава от органа, възложил ревизията /определен за това с акт на директора на компетентната териториална дирекция - чл.112, ал.2, т.1 от ДОПК/ и от ръководителя на ревизията /определен със заповедта за възлагане на ревизия - чл.113, ал.1, т.2 ДОПК/. Оспореният Ревизионен акт № Р-16002419001096-091-001  от 09.10.2019г. е издаден от Й.Т.М.на длъжност Началник на сектор, възложил ревизията на „КАЧАН“ ЕООД със ЗВР № Р-16002419001096-020-001 от 21.02.2019г. и от Е.С.Ц.на длъжност главен инспектор по приходите, определен за ръководител на ревизията със заповедта за възлагане на ревизията.  

            Както Заповед за възлагане на ревизия № Р-16002419001096-020-001 от 21.02.2019г., така и заповедите за изменението на ЗВР и издадените въз основа на ревизията РД № Р-16002419001096-092-001/ 08.08.2019г. и РА № Р-16002419001096-091-001 от 09.10.2019г., са издадени чрез информационна система "Контрол" като електронни документи, подписани с електронен подпис. Представянето на електронните документи на хартиен носител като заверен от страната препис, е допустимо по силата на чл.184, ал.1 от ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК, като самите електронни документи са представени по делото и на електронен носител /приложения с административната преписка CD-R/. От представените електронни документи се установява, че подписалите ги лица са имали валидни електронни подписи. С оглед на изложеното съдът приема, че ЗВР, ЗИЗВР, РД и РА са подписани от лицата, които са посочени като техни издатели с квалифициран електронен подпис и съотв. не са налице основания да се считат за нищожни. 

 

            Оспореният ревизионен акт е издаден в предвидената в чл.120 от ДОПК във вр. с чл.3, ал.2 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги форма и при спазване на изискванията за неговото съдържание, като съставеният Ревизионен доклад, е неразделна част от него.

            Не се установяват при извършената служебна проверка допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила в хода на проведеното ревизионно производство. Ревизията е приключила в срока по чл.114, ал.2 от ДОПК. РД е съставен от ревизиращите органи в срока по чл.117, ал.1 от ДОПК, като съдържа предвидените в чл.117, ал.2 ДОПК реквизити, при прилагане на събраните в хода на ревизионното производство доказателства. Съответно спазен е и срока по чл.119, ал.2 от ДОПК за издаването на ревизионния акт.

 

            Относно съответствието на оспорения ревизионен акт с материалния закон:

            С обжалвания РА № Р-16002419001096-091-001 от 09.10.2019г., на основание чл.70, ал. 5, във вр. с чл.6, чл.25, чл. 68, ал.1 и ал.2, чл. 69, ал.1, т.1 от ЗДДС, е отказано право на приспадане /не е признат/ данъчен кредит на „КАЧАН" ЕООД, по фактури, издадени от „СУПЕР ЛЕС ГБ“ ЕООД /с обща данъчна основа в размер на 116 281.44лв. и начислен ДДС в размер на 23 256.29лв./; от „ЕВРОИНВЕСТ ВТ“ ЕООД /с обща данъчна основа в размер на 990 лева и начислен ДДС в размер на 198лв.; от „ТИМ – ПРО“ ЕООД /с обща данъчна основа в размер на 31 148.66лв. и начислен ДДС в размер на 6 229.73лв. и от „ЕР ДЖИ ФОРЕСТ“ ЕООД /с обща данъчна основа в размер на 34 686.42лв. и начислен ДДС в размер на 6937.28лв./, които фактури са описани в РД и в РА с посочване на данъчния период, за който се отнасят; номер и дата на издаване на фактурата; доставчика; предмета на доставката; данъчната основа и размера на начисления ДДС. Отказът е обоснован със съображения, че не е доказано реалното извършване на доставки на стоки по см. на чл.6, ал.1 от ЗДДС, за които са издадени фактурите, от посочените по-горе доставчици, съответно че не е доказано възникнало данъчно събитие по см. на чл.25 от ЗДДС и право на приспадане на данъчен кредит съгласно чл.68, ал.2 от ЗДДС за ревизираното лице „КАЧАН“ ЕООД.          

            Съгласно разпоредбата на чл. 68, ал.1, т.1 от ЗДДС, данъчен кредит е сумата на данъка, която регистрирано лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон за получени от него стоки или услуги по облагаема доставка. Легална дефиниция за „доставка на стока“ по см. на ЗДДС се съдържа чл.6, ал.1 от ЗДДС, съгласно която норма /в приложимата й редакция/ доставка на стока по смисъла на този закон е прехвърлянето на правото на собственост или друго вещно право върху стоката. Според чл. 12, ал.1 от ЗДДС облагаема доставка е всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и чл. 9, когато е извършена от данъчно задължено лице по този закон и е с място на изпълнение на територията на страната, както и доставката, облагаема с нулева ставка, извършена от данъчно задължено лице, освен в случаите, в които този закон предвижда друго.  Данъчно събитие по см. на ЗДДС съгл. чл. 25, ал. 1 ЗДДС представлява доставката на стоки или услуги, извършена от данъчно задължени по този закон лица, вътреобщностното придобиване, както и вносът на стоки по чл. 16, което данъчно събитие възниква на датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена или услугата е извършена (чл. 25, ал. 2 ЗДДС). В разпоредбата на чл.69, ал.1, т.1 от ЗДДС е предвидено, че когато стоките и услугите се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки, лицето има право да приспадне данъка за стоките или услугите, които доставчикът - регистрирано по този закон лице, му е доставил или предстои да му достави.

            По аргумент от чл.25, ал.2 от ЗДДС без реално извършване на доставка на стока по смисъла на чл.6 от ЗДДС, данъчно събитие по чл.25, ал.1 ЗДДС не настъпва, респ. не възниква изискуемост на данъка в хипотезата на чл.25, ал.6, т.1 ЗДДС, а оттам – по аргумент от чл.68, ал.2 от ЗДДС не възниква и функционално свързаното право на приспадане на данъчен кредит по чл.68, ал.1, т.1 от ЗДДС, поради което същото не може да бъде упражнено.  

 

 

 

От така посочената регламентация следва извода, че наличието на действително осъществена доставка на стока/ услуга, е условие (предпоставка) за възникване на правото на данъчен кредит, като изпълнението на тази предпоставка следва да бъде проверено за извършването на преценка дали ревизираният субект има право да приспадане данъчния кредит, който е декларирал в подадената справка-декларация. При липса на реално осъществена доставка на стока не е налице една от предпоставките за възникване на правото на данъчен кредит по чл. 68, ал.1, т.1 във вр. с чл. 69, ал.1, т.1 във вр. с чл.6, ал.1 от ЗДДС респ. по чл.168, б. „а“ от Директива 2006/112/ЕС, съответно такова право не възниква по доставка, която съществува само документално, но не е реална. Основание за този извод следва и от практиката на СЕС. В т.31 и т.32 от Решение от 06.12.2012г. на СЕС по дело С-285/11 („Боник" ЕООД), е прието, че за да се признае правото на приспадане, е необходимо съдът в съответствие с правилата на доказване, установени в националното законодателство, да провери дали доставките на стоки /услуги/ са реално осъществени и дали тези стоки са използвани от получателя за извършваните от него облагаеми сделки. Ако след преценка на всички елементи и фактически обстоятелства по делото, не може да се направи извод за действително предадени и получени от доставчика на получателя стоки и услуги, то правото на приспадане не следва да се признае. СЕС нееднократно е посочвал и че не е възможно приспадане на данък, който е дължим единствено поради вписване във фактурата, тъй като упражняването на това право се ограничава само до действително дължимите данъци, като трябва да се държи сметка, че реалността на доставката като правно релевантен факт подлежи на доказване със средствата, предвидени в националния закон.

Реалното извършване на доставка е положителен факт от обективната действителност, който при осъществяването си оставя следи и за него съществуват преки и косвени доказателства. Всяка доставка на стока или услуга представлява стопанска операция, която има две страни: доставчик и получател. Всяка от страните трябва да притежава счетоводни и търговски регистри за осъществените сделки, както и писмени доказателства за осъществяването им, съответни на вида и естеството на доставките. Липсата на такива доказателства може да обоснове извод за липса на реално извършени доставки по смисъла на чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗДДС.

           

            Спорният в случая въпрос от гл. т наличието на възникнало за „КАЧАН“ ЕООД право на данъчен кредит за доставки по посочените в РА фактури, издадени от „СУПЕР ЛЕС ГБ“ ЕООД, „ЕВРОИНВЕСТ ВТ“ ЕООД, „ТИМ – ПРО“ ЕООД и „ЕР ДЖИ ФОРЕСТ“ ЕООД, с получател  „КАЧАН“ ЕООД, се свежда именно до това, дали от сочените като доставчици дружества – издатели на фактурите, реално са  осъществени фактурираните доставки на стоки. По делото няма спор относно наличието на останалите предпоставки за упражняване на правото на данъчен кредит, регламентирани в чл. 69, ал. 1, т. 1 и чл. 71, т. 1 от ЗДДС – доставчиците към датата на спорните доставки са регистрирани по ЗДДС лица, а жалбоподателят притежава данъчен документ, съставен в съответствие с изискванията на чл. 114 и 115 от ЗДДС, в който данъкът е посочен на отделен ред.

   

    Съображенията на ревизиращите органи, мотивирали направения извод, че доставките на стоки по посочените в РА фактури, издадени от „СУПЕР ЛЕС ГБ“ ЕООД, „ЕВРОИНВЕСТ ВТ“ ЕООД, „ТИМ – ПРО“ ЕООД и „ЕР ДЖИ ФОРЕСТ“ ЕООД, с получател  „КАЧАН“ ЕООД, не обективират реално извършени доставки от лицата, посочени като доставчици и съотв. че не са налице реално осъществени облагаеми доставки на стоки по см. на чл.6, ал.1 от ЗДДС, се основават на констатациите, че доколкото от страна на „КАЧАН“ ЕООД не са представени доказателства за извършено прехвърляне на право на собственост съгласно чл.24, ал.2 от ЗЗД върху родово определените вещи – предмет на фактурираните доставки, от „СУПЕР ЛЕС ГБ“ ЕООД, „ЕВРОИНВЕСТ ВТ“ ЕООД, „ТИМ – ПРО“ ЕООД и „ЕР ДЖИ ФОРЕСТ“ ЕООД, е налице фиктивно фактуриране и документално оформяне на стопански операции, които не са реално извършени от сочените като доставчици във фактурите лица.

Съответно възраженията на ревизираното дружество срещу така направените изводи, са обосновани с наличието на надлежни писмени доказателства за придобиването на стоките по фактурираните доставки и за извършените плащания; за изпълнението на доставките и тяхното предаване, респ. приемане; за надлежното осчетоводяване на стоките – предмет на фактурираните доставки и за последващата им реализация чрез влагането им в производството на крайни продукти, при реализиране на пазара на произведената продукция.

 

             

 

 

 

За извършването на преценка дали е осъществена реална доставка на стока, е необходимо да се изследва дали е налице предвидения в чл. 6, ал. 1 от ЗДДС правопораждащ юридически факт, а именно прехвърлянето на правото на собственост. Следва да се уточни, че доставка на стока според определението на чл. 14, § 1 Директива 2006/112, представлява „прехвърлянето на правото за разпореждане с материална вещ като собственик“, в какъвто смисъл е и сега действащата редакция на чл.6, ал.1 от ЗДДС.  Съгласно постоянната практика на СЕС, понятието „доставка на стоки" не се отнася до прехвърлянето на собственост в предвидените от приложимото национално право форми, а включва всяка сделка по прехвърляне на материална вещ от определено лице, което овластява друго лице да се разпорежда фактически с нея като собственик (т.37 от Определение на СЕС от 15 юли 2015г. по дело С-159/14 „Коела – Н“ ЕООД, т.33 от Решение на СЕС от 18.07.2013г. по дело С-78-12 „Евита-К“ ЕООД и др.). Въз основа на тези дефиниции следва да се приеме, че за да настъпи данъчно събитие при доставките на стоки по смисъла на чл. 25, ал. 2 от ЗДДС, следва да е налице правопораждащият юридически факт – прехвърлянето на правото на собственост върху стоката /прехвърляне на получателя на правото на разпореждане със стоката като собственик/.

Съгласно чл. 24, ал.1 от ЗЗД при договори за прехвърляне на собственост или за учредяване, или за прехвърляне на други вещни права върху определена вещ, прехвърлянето или учредяването настъпва по силата на самия договор, без да е нужно да се предаде вещта. В чл. 24, ал. 2 от ЗЗД обаче е предвидено, че при договори за прехвърляне на собственост върху вещи, определени по своя род, собствеността се прехвърля, щом вещите бъдат определени по съгласие на страните, а при липса на такова, когато бъдат предадени. Изключението по чл.24, ал.2 от ЗЗД е приложимо  

 

 

 

и при търговските покупко-продажби, които имат за предмет вещи, определени по своя род /чл.288 от ТЗ/. В тези случаи, според изричната норма на закона, собствеността не се прехвърля като непосредствена последица от сключването на договора, а щом вещите бъдат определени по съгласие на страните или при липса на такова - когато бъдат предадени.

 

Фактът на извършени „доставки на стоки“, като елемент от фактическия състав за възникване на правото на данъчен кредит, регламентирано в чл.68, ал.1, т.1 и чл.69, ал.1, т.1 от ЗДДС, следва на първо място да бъде доказан. В ДОПК не се съдържат особени правила относно разпределението на доказателствената тежест в производството при ревизия по общия ред на чл.112–120 ДОПК, поради което субсидиарно приложение намират правилата за доказване, установени в АПК и ГПК (арг. от § 2 ДР на ДОПК). „КАЧАН“ ЕООД черпи материално право на приспадане на данъчен кредит от спорните фактури, претендирайки го по съдебен ред след отказ за признаването му с ревизионния акт, поради което на основание чл.154, ал.1 от ГПК и чл.170, ал.2 от АПК вр. § 2 от ДР на ДОПК, негова е тежестта да докаже всички факти, на които основава искането си за признаване на това право, за да установи, че са изпълнени условията за възникването и упражняването му, вкл. от гл.т проявлението на юридически факти по осъществяване на доставките (в т.ч физическото съществуване на стоките като обекти на правото на разпореждане и фактическото им предаване от доставчика в разпореждане на жалбоподателя, цената и начина на разплащане и начисления данък по доставката). Жалбоподателят носи тежестта да докаже реалността на доставките по процесните фактури, тъй като той твърди положителния факт, че такива доставки са осъществени и именно в това твърдение се състои възражението му срещу незаконосъобразността на РА. Същият следва да проведе пълно доказване на своето оспорване, като създаде сигурно убеждение у съда в съществуването на фактите и връзките между фактите. В съответствие с разпределението на доказателствената тежест, както административният решаващ орган, така и съдът, имат правото, но и задължението да приемат за ненастъпили тези правни последици, чийто юридически факт е останал недоказан. Доказателствената тежест в производството е указана от съда с разпореждане от 12.02.2020г., като на страните е предоставена възможност да предприемат съответните процесуални действия.      

 

На първо място следва да се посочи, че доставките, обективирани в посочените в РА фактури, издадени от „СУПЕР ЛЕС ГБ“ ЕООД, „ЕВРОИНВЕСТ ВТ“ ЕООД, „ТИМ – ПРО“ ЕООД и „ЕР ДЖИ ФОРЕСТ“ ЕООД, с получател  „КАЧАН“ ЕООД, имат за предмет стоки със специфичен предмет – дървен материал, с оглед което при преценката за реалността на фактурираните доставки следва да бъдат съобразени специалните изисквания, регламентирани в  Закон за горите /ЗГ/ и в подзаконовите нормативни актове по неговото прилагане – Правилника за прилагане на Закона за горите и Наредба № 1 от 30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии. Касае се за търговска дейност, подчинена на специфичен правен режим, при която основният съпътстващ доставката документ, е превозният билет.

Съгласно чл. 206, ал. 1, т.1 от ЗГ, собствениците и ползвателите на обекти, в които постъпва, преработва се или от които се експедира дървесина, са длъжни да водят дневник за постъпилата, преработената и експедираната дървесина. Според чл. 211, ал. 3 от ЗГ, собствениците и ползвателите на обекти, в които постъпва, преработва се или от които се експедира дървесина, или оправомощени от тях лица издават превозни билети за дървесината, която се транспортира от обекта. Условията, при които се издават, съхраняват и отчитат превозните билети са регламентирани в Наредба № 1 от 30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии. По аргумент от чл. 15 и чл. 16 от Наредбата, превозните билети доказват законния произход на дървесината, като същите удостоверяват законното транспортиране на описаната в тях дървесина от мястото на натоварване до посоченото място на доставка в срок до 12 часа, считано от момента на издаването им. При възникване на авария или на други обстоятелства по време на транспортиране на дървесина, налагащи удължаване на срока или  промяна на вписаните в превозния билет данни, както и при преместване на складирана дървесина, се издава нов превозен билет от оправомощено лице по чл. 211, ал. 2 от ЗГ, който придружава дървесината при последващото й транспортиране, като в него се посочват номерата и датата на старите превозни билети или на съответните документи, доказващи законния произход на дървесината, а в старите превозни билети или документи се вписват номерът и датата на новия превозен билет. Превозният билет се съхранява до окончателната преработка на дървесината, но за срок не по-малък от три години.

В случая за част от процесните доставки на дървесина, от страна на ревизираното дружество не са представени сочените като съпътстващи доставките превозни билети, за доказване транспортирането и законният произход на дървесината, независимо, че съгласно приложимата регламентация по чл.15, ал.3  от Наредба № 1 от 30.01.2012г, „КАЧАН“ ЕООД е имало нормативното задължение да ги съхранява до окончателната преработка на дървесината, но за срок не по малко от три години т.е вкл. към момента на провеждането на ревизионното производство. Нещо повече – част от твърдените като придружаващи доставките превозни билети очевидно не са отчетени в съответната РИГ, доколкото не са отразени в електронния регистър на ИАГ и съотв. разпечатки от същите не са представени при служебното им изискване от съда. На следващо място за част от представените в хода на ревизията превозни билети и част от представените в съдебното производство заверени разпечатки на хартиен носител на превозни билети от електронния регистър на превозните билети от информационната система на ИАГ, не може да се направи категорична връзка с фактурите, издадени за процесните доставки. В една голяма част от превозните билети дружествата - доставчици и издатели на фактурите, са посочени като купувачи /получатели/ на транспортирания дървен материал, като липсват последващо съставени документи /напр. приемо-предавателни протоколи/, за предаването на отразеното в превозните билети количество и вид дървесина от дружествата – доставчици /явяващи се получатели на дървесината по превозните билети/, на „КАЧАН“ ЕООД – получател по фактурираните доставки. В друга част от превозните билети, сочените като доставчици на „КАЧАН“ ЕООД дружества не са вписани нито като собственици, нито като купувачи, нито като получатели на транспортираната дървесина и липсват каквито и да е било други документи, удостоверяващи предаването от дружествата – доставчици на дървесината – предмет на превозните билети и на фактурираните доставки, на „КАЧАН“ ЕООД. Отделно от това се констатират и редица несъответствия във вида и количеството дървесина, за транспортирането на която са издадени превозни билети, и вида и количеството дървесина, посочена във водения от „КАЧАН“ ЕООД дневник по чл.206, ал.1 от ЗГ, като постъпила в ревизираното дружество дървесина по тези превозни билети. Констатират се и несъответствия между датите на издаване на превозните билети и датите, на които дървесината е постъпила в складовата/ производствената база на ревизираното дружество и съотв. датите, на които са фактурирани доставките.  Доколкото по аргумент от регламентация по чл.15 и чл. 16 от Наредба № 1 от 30.01.2012г., превозните билети удостоверяват законното транспортиране на описаната в тях дървесина от мястото на натоварване до посоченото място на доставка в срок до 12 часа, считано от момента на издаването им, постъпването на дървесината в предприятието на „КАЧАН“ ЕООД и съотв. издаването на фактурите преди или дни след издаването на превозните билети, не може да обуслови извод за обвързване на вида и количеството дървесина по превозните билети с тези по фактурираните доставки. Действително установява се, че за по-голяма част от процесните доставки, отразената стопанска операция по фактурите относно предмета и количеството на доставяната дървесина, кореспондира с отразеното в превозните билети. Но с оглед изложените по-горе съображения, превозните билети не могат да се приемат за достатъчни доказателства от които да се направи несъмнен извод, че издателите на фактурите фактически са доставили на ревизираното дружество посочените в тях вид и количество дървесина и при липсата на документи, удостоверяващи предаването/приемането на стоките, при прилагането на правилото по чл.24, ал.2 от ЗЗД не може да се приеме за доказано извършено прехвърляне на собствеността /на правото на разпореждане/ върху стоките – предмет на фактурираните доставки, от дружествата – доставчици на получателя „КАЧАН“ ЕООД. 

 

            Конкретно по доставчици и по фактури, съдът констатира следното:

 

            По отношение на фактурите, издадени от „СУПЕР ЛЕС ГБ“ ЕООД:

 

За една част от фактурираните доставки /по фактура № 28 от 16.03.2017г.; № 31 от 20.03.2017г.; № 34 от 24.03.2017г.; № 36 от 30.03.2017г.; № 37 от 31.03.2017г.; № 41 от 05.04.2017г.; № 45 от 07.04.2017г.; № 20 от 23.06.2017г.; № 77 от 04.08.2017г.; № 85 от 24.08.2017г.; № 94 от 20.10.2017г.; № 102 от 18.11.2017г. и № 111 от 07.12.2017г./, се установява, че в сочените като придружаващи доставките превозни билети, доставчикът „СУПЕР ЛЕС ГБ“ ЕООД е вписано като собственик /издател на превозния билет/ и/или като купувач и получател на транспортираната дървесина /т.е „КАЧАН“ ЕООД не е посочено в превозните билети като получател/, като няма каквито и да е било други съставени документи /напр. приемо-предавателни протоколи/, удостоверяващи последващото предаване на стоката от собственика/купувача на дървесината - „СУПЕР ЛЕС“ ГБ ЕООД, на „КАЧАН“ ЕООД, с което именно предаване на дървесината /родова определена вещ/, се извършва прехвърлянето на собствеността /правото на разпореждане/ по см. на чл.24, ал.2 от ЗЗД и съотв. е налице доставка на стока по см. на чл.6, ал.1 от ЗДДС. Нито посоченото в превозните билети направление /място/, до което се извършва превоза на дървесината – гр. Крън, общ. Казанлък, ул. „Петко Маналов“ № 7 /където се намират офиса, производствената и складовата база на „КАЧАН“ ЕООД/; нито обстоятелството, че превозът е осъществен с транспортни средства – собственост на „КАЧАН“ ЕООД и от лица, работещи по трудов договор в „КАЧАН“ ЕООД, съотв. съставените пътни листи, са достатъчни за обосноваване на извод, че отразената в превозните билети по вид, асортимент и количество дървесина, е предмет на фактурираните доставки от „СУПЕР ЛЕС ГБ“ ЕООД на „КАЧАН“ ЕООД. Още повече че от вписванията в представения от ревизираното дружество Дневник за постъпилите, преработени и експедирани дървени материали, се установяват очевидни несъответствия между вида и количеството дървесина, отразено в превозните билети, съотв. в издадените фактури като предмет на фактурираните доставки, с вида и количеството дървесина, посочени в Дневника по чл.206, ал.1 от ЗГ, като постъпила в „КАЧАН“ ЕООД дървесина по тези превозни билети; като в някои случаи се установяват и несъответствия между датите на издаване на сочените като придружаващи доставките превозни билети, с датите, на което е отразено постъпването на дървесината в предприятието на ревизираното дружество и датите на фактуриране на доставките. В този смисъл противно на твърдяното от жалбоподателя, сочените като придружаващи доставките по тези фактури превозни билети, не могат да бъдат разглеждани като такива, изпълняващи функция на приемо-предавателни протоколи.  

За друга част от фактурираните доставки /фактура № 33 от 22.03.2017г.; № 100 от 11.11.2017г.; № 106 от 24.11.2017г.; № 112 от 08.12.2017г.; № 113 от 13.12.2017г. и № 115 от 16.12.2017г./, се установява, че в сочените като придружаващи доставките превозни билети, доставчикът „СУПЕР ЛЕС ГБ“ ЕООД е вписано като купувач и получател на транспортираната дървесина, като няма каквито и да е било други съставени документи /напр. приемо-предавателни протоколи/, удостоверяващи последващото предаване на стоката от „СУПЕР ЛЕС“ ГБ“ ЕООД на „КАЧАН“ ЕООД, с което именно предаване на дървесината /родова определена вещ/ се извършва прехвърлянето на собствеността /правото на разпореждане/ по см. на чл.24, ал.2 от ЗЗД и съотв. е налице доставка на стока по см. на чл.6, ал.1 от ЗДДС. Нито посоченото в превозните билети направление /място/, до което се извършва превоза на дървесината – гр. Крън, общ. Казанлък, ул. „Петко Маналов“ 7 /където се намират офиса, производствената и складова база на „КАЧАН“ ЕООД/, нито обстоятелството, че превозът е осъществен с транспортни средства – собственост на „КАЧАН“ ЕООД и от лица, работещи по трудов договор в „КАЧАН“ ЕООД, съотв. съставените пътни листи, са достатъчни за обосноваване на извод, че отразената в превозните билети по вид, асортимент и количество дървесина, е предмет на фактурираните доставки от „СУПЕР ЛЕС ГБ“ ЕООД на „КАЧАН“ ЕООД. Нещо повече – за тези доставки от вписванията в Дневника за постъпилите, преработени и експедирани дървени материали, се установява, че дървесина от вида и количеството, отразено в превозните билети, сътв. в издадените фактури като предмет на фактурираните доставки, не е посочена в Дневника като постъпила в „КАЧАН“ ЕООД дървесина по тези превозни билети или на датите на фактурираните доставки, като част от сочените като придружаващи доставките превозни билети са издадени след датата, на която са издадени фактурите и съотв. след датите, на които се сочат осъществени доставките. Следователно сочените като придружаващи доставките по тези фактури превозни билети, също не могат да бъдат разглеждани като такива, изпълняващи функция на приемо-предавателни протоколи за дървесината – предмет на фактурираните доставки.

 

За фактурираните доставки по фактура № 29 от 17.03.2017г.; № 30 от 18.03.2017г.; № 46 от 12.04.2017г., № 22 от 12.07.2017г. и № 56 от 24.01.2018г., се установява, че в сочените като придружаващи доставките превозни билети, доставчикът „СУПЕР ЛЕС ГБ“ ЕООД не е вписано нито като собственик, нито като купувач, нито като получател на превозваната дървесина /като купувачи са посочени „ТИМ ПРО“ ЕООД, респ. „ЛЕСКОМ 83“ ЕООД, „ТРЯВНА ЛЕС“ ЕООД и „ДЕКИА ЛЕС ГБ“ ЕООД/, като не са представени никакви документи за реализирана последваща доставка от „ТИМ ПРО“ ЕООД, респ. от „ЛЕСКОМ 83“ ЕООД, „ТРЯВНА ЛЕС“ ЕООД или „ДЕКИА ЛЕС ГБ“ ЕООД, на „СУПЕР ЛЕС ГБ“ ЕООД, като и съставени документи /напр. приемо-предавателни протоколи/, удостоверяващи предаване на стоката от „СУПЕР ЛЕС ГБ“ ЕООД на „КАЧАН“ ЕООД, с което именно предаване на дървесината /родова определена вещ/ се извършва прехвърлянето на собствеността /правото на разпореждане/ по см. на чл.24, ал.2 от ЗЗД и съотв. е налице доставка на стока по см. на чл.6, ал.1 от ЗДДС. Нито посоченото в превозните билети направление /място/, до което се извършва превоза на дървесината – гр. Крън, общ. Казанлък, ул. „Петко Манолов“ 7 /където се намират офиса, производствената и складова база на „КАЧАН“ ЕООД/, нито обстоятелството, че превозът е осъществен с транспортни средства – собственост на „КАЧАН“ ЕООД и от лица, работещи по трудов договор в „КАЧАН“ ЕООД, съотв. съставените пътни листи, са достатъчни за обосноваване на извод, че отразената в превозните билети по вид, асортимент и количество дървесина, е предмет на фактурираните доставки от „СУПЕР ЛЕС ГБ“ ЕООД на „КАЧАН“ ЕООД. От вписванията в представения Дневник за постъпилите, преработени и експедирани дървени материали, се установяват и несъответствия между вида и количеството дървесина, отразено в превозните билети, сътв. в издадените фактури като предмет на фактурираните доставки, с вида и количеството дървесина, посочени в Дневника като постъпила в „КАЧАН“ ЕООД дървесина.

 

Съдът констатира и фактурирани доставки /по фактура № 21 от 30.6.2017г.; № 82 от 16.08.2017г.; № 90 от 22.09.2017г.; № 91 от 23.09.2017г. и № 93 от 07.10.2017г./ за които се установява, че не са налице нито придружаващи доставките /респ. част от доставките/ превозни билети, нито каквито като и съставени документи /напр. приемо-предавателни протоколи/, удостоверяващи предаване на стоката от „СУПЕР ЛЕС“ ГБ ЕООД на „КАЧАН“ ЕООД, с което именно предаване на дървесината /родова определена вещ/ се извършва прехвърлянето на собствеността /правото на разпореждане/ по см. на чл.24, ал.2 от ЗЗД и съотв. е налице доставка на стока по см. на чл.6, ал.1 от ЗДДС.

 

Налице са и фактурирани доставки /по фактура № 84 от 22.08.2017г.; № 86 от 31.08.2017г.; № 89 от 20.09.2017г., издадени от „СУПЕР ЛЕС ГБ“ ЕООД/, за които се установява, че в сочените като придружаващи доставките превозни билети, като купувач и съотв. като получател на превозваната дървесина, е посочено „КАЧАН“ ЕООД, но като собственици /продавачи/ на дървесината, се сочат различни физически лица и юридически лица.  От вписванията в представения Дневник за постъпилите, преработени и експедирани дървени материали, също се установява, че за тези доставки като издатели на превозните билети и съотв. като лица, от които се получава дървесината, постъпила в „КАЧАН“ ЕООД, са вписани и лица, различни от соченото във фактурите като доставчик „СУПЕР ЛЕС ГБ“ ЕООД.

По отношение на фактурите, издадени от „ТИМ ПРО“ ЕООД:

 

За една част от фактурираните доставки /по фактури № 51 от 03.06.2016г.; № 53 от 08.06.2016г.; № 54 от 09.06.2016г.; № 55 от 10.06.2016г.; № 56 от 11.06.2016г.; № 57 от 13.06.2016г.; № 59 от 21.06.2016г.; № 71 от 03.08.2016г.; № 108 от 23.09.2016г. и № 136 от 07.11.2016г./, се установява, че в сочените като придружаващи доставките превозни билети, доставчикът „ТИМ ПРО“ ЕООД е вписан като купувач и получател на превозваната дървесина /т.е „КАЧАН“ ЕООД не е посочено в превозните билети като получател/, като няма каквито и да е било други съставени документи /напр. приемо-предавателни протоколи/, удостоверяващи последващото предаване на стоката от „ТИМ ПРО“ ЕООД на „КАЧАН“ ЕООД, с което именно предаване на дървесината /родова определена вещ/, се извършва прехвърлянето на собствеността /правото на разпореждане/ по см. на чл.24, ал.2 от ЗЗД и съотв. е налице доставка на стока по см. на чл.6, ал.1 от ЗДДС. Нито посоченото в превозните билети направление /място/, до което се извършва превоза на дървесината – гр. Крън, общ. Казанлък, ул. „Петко Маналов“ 7 /където се намират офиса, складовата и производствената база на „КАЧАН“ ЕООД/, нито обстоятелството, че превозът е осъществен с транспортни средства – собственост на „КАЧАН“ ЕООД и от лица, работещи по трудов договор в „КАЧАН“ ЕООД, съотв. съставените пътни листи, са достатъчни за обосноваване на извод, че отразените в превозните билети по вид, асортимент и количество дървесина, е предмет на фактурираните доставки от „ТИМ ПРО“ ЕООД на „КАЧАН“ ЕООД. Няма данни и доставките по посочените фактури  да са отразени в Дневника за постъпилите, преработени и експедирани дървени материали или други документи въз основа на които да се направи извод, че дървесина по вид и количество, отразени в превозните билети, сътв. в издадените фактури като предмет на фактурираните доставки, е постъпила в „КАЧАН“ ЕООД.

За друга част от фактурираните доставки / по фактура № 167 от 24.02.2017г.; № 168 от 27.02.207г.; № 186 от 22.02.2017г., № 187 от 23.02.2017г., № 170 от 07.03.2017г. и № 171 от 09.03.2017г./, се установява, че в сочените като придружаващи доставките превозни билети, доставчикът „ТИМ ПРО“ ЕООД не е вписан нито като собственик, нито като купувач, нито като получател на превозваната дървесина /като купувач е посочено „СУПЕР ЛЕС ГБ“ ЕООД/, като не са представени никакви документи за реализирана последваща доставка от „СУПЕР ЛЕС ГБ“ ЕООД на „ТИМ ПРО“ ЕООД, като и съставени документи /напр. приемо-предавателни протоколи/, удостоверяващи предаване на стоката от „ТИМ ПРО“ ЕООД на „КАЧАН“ ЕООД, с което именно предаване на дървесината /родова определена вещ/, се извършва прехвърлянето на собствеността /правото на разпореждане/ по см. на чл.24, ал.2 от ЗЗД и съотв. е налице доставка на стока по см. на чл.6, ал.1 от ЗДДС. Нито посоченото в превозните билети направление /място/, до което се извършва превоза на дървесината – гр. Крън, общ. Казанлък, ул. Петко Манолов 7 / където се намират офиса, складовата и производствената база на „КАЧАН“ ЕООД/, нито обстоятелството, че превозът е осъществен с транспортни средства – собственост на „КАЧАН“ ЕООД и от лица, работещи по трудов договор в „КАЧАН“ ЕООД, съотв. съставените пътни листи, са достатъчни за обосноваване на извод, че отразените в превозните билети по вид, асортимент и количество дървесина, е предмет на фактурираните доставки от „ТИМ ПРО“ ЕООД на „КАЧАН“ ЕООД.

 

По отношение на фактурите, издадени от „ЕР ДЖИ ФОРЕСТ“ ЕООД:

 

За по-голямата част от фактурираните доставки /по фактури № ********** от 23.12.2015г.; № ********** от 24.12.2015г.; № ********** от 07.01.2016г.; №  ********** от 29.07.2016г.; № ********** от 03.05.2017г.; № ********** от 07.09.2017г.; № ********** от 07.09.2017г.; № ********** от 15.11.2017г. и № ********** от 29.12.2017г./, по делото не са представени каквито и да е било съпътстващи доставките документи – превозни билети, пътни листи, приемо-предавателни протоколи, удостоверяващи предаване на стоката /резултата от услугата/ от „ЕР ДЖИ ФОРЕСТ“ ЕООД  на „КАЧАН“ ЕООД, като за дървесината – предмет на фактурираните доставки на стоки, липсват кореспондиращи отразявания в Дневника за постъпилите, преработени и експедирани дървени материали или други документи въз основа на които да се направи извод, че дървесина по вид и количество, отразени в издадените фактури като предмет на фактурираните доставки, е постъпила в „КАЧАН“ ЕООД от доставчика „ЕР ДЖИ ФОРЕСТ“ ЕООД.

            Относно Фактура № **********/ 30.11.2016г., издадена от „ЕР ДЖИ ФОРЕСТ“ ЕООД с предмет на доставката 22.86 куб.м трупи бял бор и 10.32 куб.м дърва за огрев и Фактура № **********/ 08.11.2017г., издадена от „ЕР ДЖИ ФОРЕСТ“ ЕООД с предмет на доставката 35.06 куб.м трупи бор - доставките по тези фактури са придружени от превозни билети, в които като собственик /изпращач/ на превозваната дървесина е посочено „ЕР ДЖИ ФОРЕСТ“ ЕООД, а като получател – „КАЧАН“ ЕООД. Но вида и количеството дървесина по превозните билети и съотв. отразените в Дневника за постъпилите, преработени и експедирани дървени материали, не съответства нито на вида, нито на количеството дървесина – предмет на фактурираните доставки, като превозните билети са издадени за значително по-малко куб.м дървесина, съотв. значително по-малко като обем дървесина е удостоверено като постъпила в предприятието на „КАЧАН“ ЕООД.

 Относно фактурираната доставка по фактура № 1052 от 25.05.2016г., издадена от „ЕВРОИНВЕСТ ВТ“ ЕООД – налице са несъответствия между вписаните данни в превозния билет и в пътния лист, от една страна, а от друга между количеството дървесина, посочено като предмет на фактурираната доставка и количеството дървесина по превозния билет,  като датата на превозния билет не може да бъде обвързана с датата на получаването на доставката респ. с датата на издаването на фактурата. 

В заключение съдът приема, че за доставките по посочените по-горе фактури, издадени от „СУПЕР ЛЕС ГБ“, „ЕВРОИНВЕСТ ВТ“ ЕООД, „ТИМ-ПРО“ ЕООД и „ЕР ДЖИ ФОРЕСТ“ ЕООД, с предмет родово определени вещи /собствеността върху които по силата на чл. 24, ал.2 от ЗЗД се прехвърля, щом вещите бъдат определени по съгласие на страните, а при липса на такова - когато бъдат предадени/, не е доказан основният правопораждащ факт, а именно прехвърлянето на собствеността /правото на разпореждане/ върху дървесината – предмет на фактурираните доставки. От една страна липсата на съпътстващи тези доставки превозни билети, в които ревизираното дружество да е посочено като получател /купувач/ на транспортираната дървесина, както и на документи за осъществени последващи доставки на дървесината по тези превозни билети от лицето, посочено като получател и на съставени приемо-предавателни протоколи между съответното дружество-доставчик и получателят „КАЧАН“ ЕООД, а от друга страна констатираните множество несъответствия между вписаните данни в превозните билети и отразеното във водения от „КАЧАН“ ЕООД Дневник за постъпилите, преработени и експедирани дървени материали по чл.206, ал.1 от ЗГ, вкл. между датите на издаване на превозните билети /когато логично следва да е извършено реалното транспортиране на дървесината и предаването й на получателя/ и посочените дати на постъпването на дървесината, респ. на фактурирането на доставките, не позволяват обвързването /отнасянето/ на конкретен превоз билет с дадена фактура и съотв. не може да се приеме за доказано реалното извършване на доставките от сочените като доставчици дружества.

Само по себе си издаването на фактури и надлежното им и вярно счетоводно отразяване в счетоводството на ревизираното дружество, не е достатъчно да се обоснове извод, че процесните доставки са действително осъществени. Фактурата установява възникването на облигационни взаимоотношения между страните по една доставка и може да замести липсата на сключен между тях договор, но не доказва реалното осъществяване на доставката. Затова е необходимо освен фактурирането на доставката на стоки, да са представени безспорни доказателства, че обективираната във фактурата доставка е реално осъществена. Правилното счетоводно записване може да бъде косвена индикация за действително осъществена по фактурите стопанска операция, в подкрепа и ценена съвкупно с останалите доказателства, които да обосновават този извод. Доколкото правото на приспадане на данъчен кредит възниква от действително осъществена стопанска операция, а не от документалното й оформяне, в случая при липсата на представени доказателства от претендиращия право на приспадане на данъчен кредит, за реалното изпълнение на фактурираните доставки /от гл.т на съпътстващи доставките документи, еднозначно и безпротиворечиво обвързващи обективираните във фактурите стопански операции с реално осъществени доставки от сочения във фактурите доставчик/, следва извода, че това право следва да бъде отречено.

Не обуславя друг извод заключението на изпълнената по делото ССчЕ. Както вече беше посочено, редовността на счетоводството и вярното отразяване на фактурите при ревизираното лице, не е достатъчно за определянето на доставките като реални. Плащането по фактурите само по себе си също не доказва действителна стопанска операция. Доколкото съгласно чл.202 от ГПК във вр. с §2 от ДР на ДОПК, съдът не е длъжен да възприема заключението на вещото лице, а го обсъжда заедно с другите доказателства по делото, в случая от събраните по делото писмени доказателства /превозни билети и Дневник за постъпилите, преработени и експедирани дървени материали/, съдът приема, че отразените в заключението на вещото лице констатации за обвързване на фактурираните доставки с издадените превозни билети, се явяват опровергани при направената от съда съпоставка на фактурите със съдържанието на превозните билети и с отразеното в Дневника за постъпилите, преработени и експедирани дървени материали.

Не води до друг извод и установената последваща реализация на получената дървесина, още повече че това обстоятелство не е спорно, тъй като ревизираното дружество разполага с материална, техническа и кадрова обезпеченост за това, макар че доколкото се касае за родово определени вещи очевидно не може да се посочи категорично, че фактурираните от даден доставчик количества дървесина от определен вид са идентични с тези, използвани за направата на крайните продукти.

 

            Действително, както сочи оспорващият, според съдебната практика, вкл. на СЕС, данъчнозадълженото лице не може да бъде държано отговорно за действия на преките си доставчици, съотв. данъчната администрация не може да изисква от получателя на облагаема доставка да проверява дали издателят на фактурата за стоките и услугите, във връзка с които упражнява това право, има качество на данъчното задължено лице, разполагал ли е със стоките, предмет на доставката, бил ли е в състояние да ги достави и дали е изпълнил задълженията си за деклариране и внасяне на ДДС, за да се увери, че доставчиците нагоре по веригата не са извършили нарушения или измама, или пък да разполага със съответни документи в това отношение. Но противно на твърденията на жалбоподателя, в случая отказът за признаване на правото на данъчен кредит, съгласно изложеното в обстоятелствената част на РА, не е обоснован с обстоятелства, които според практиката на СЕС са неотносими към правото на данъчен кредит, а именно: непредставянето от страна на доставчиците на доказателства за реално извършване на доставките и за наличието на кадрова и материална обезпеченост за извършване на фактурираните доставки. Правото на данъчен кредит е отказано поради обстоятелството, че самото ревизирано дружество не разполага и не представя доказателства, от които да се установи реалното извършване на фактурираните доставки от сочените като доставчици дружества, а визираните в РД обстоятелства относно ненамирането на доставчиците, непредставянето на доказателства от тяхна страна и недоказаната им възможност да извършат фактурираните доставки на стоки, са само косвени доказателства в подкрепа на формирания фактически извод, че процесните фактури не отразяват реални доставки от посочения в тях издател. Дори и да се приеме, че ревизираното лице не носи отговорност за поведението на своя доставчик /в какъвто смисъл са доводите на жалбоподателя/,  всеки получател по доставка има задължението да прояви минимална добросъвестност, като изисква и съхранява при себе си съпровождащи доставките документи и връзката им с последващи доставки, с цел удостоверяване и доказване на правата си пред приходната администрация. В този смисъл жалбоподателят, като получател на доставките на стоки и титуляр на правото по чл. 68, ал. 1 от ЗДДС, е бил заинтересован да обезпечи онези доказателства, които да създадат сигурно убеждение у органите по приходите, респективно у съда, че доставките от конкретните доставчици са били действително реализирани. В случая липсата на съставени съпътстващи доставките приемо-предавателни протоколи между съответното дружество-доставчик и получателят „КАЧАН“ ЕООД и констатираните множество несъответствия между вписаните данни в превозните билети и отразеното във водения от „КАЧАН“ ЕООД Дневник за постъпилите, преработени и експедирани дървени материали по чл.206, ал.1 от ЗГ, обуславят извод, че непризнаването на ревизираното дружество на право на данъчен кредит не се свързва с непредставени доказателства от страна на доставчиците за реалното извършване на доставките, а с неизпълненото от „КАЧАН“ ЕООД, като получател по доставките, задължение да изисква съставянето и да съхранява съпътстващи доставките документи, удостоверяващи пораждащ правото на данъчен кредит факт - прехвърлянето на собствеността /правото на разпореждане/ върху дървесината – предмет на фактурираните доставки.

Доколкото не    

 

може да се направи несъмнен извод, че доставките на стоки по посочените по-горе фактури, издадени от „СУПЕР ЛЕС ГБ“ ЕООД, „ЕВРОИНВЕСТ ВТ“ ЕООД, „ТИМ-ПРО“ ЕООД и „ЕР ДЖИ ФОРЕСТ“ ЕООД, действително са осъществени от тези доставчици, следва извода, че по тези фактури ДДС е неправомерно начислен и е налице хипотезата на чл.70, ал.5 от ЗДДС – за „КАЧАН“ ЕООД не е възникнало правото на приспадане на данъчен кредит.

 

            Съдът приема за доказано обаче наличието на реално осъществени доставки по следните фактури: 1. Фактура № 43 от 06.04.2017г., издадена от „СУПЕР ЛЕС ГБ“ ЕООД, с предмет на доставката 10.71 куб.м иглолистни трупи, на стойност 1 124.55лв, ДДС в размер на 224.91лв.; 2. Фактура № 14 от 19.05.2017г., издадена от „СУПЕР ЛЕС ГБ“ ЕООД, с предмет на доставката 26.90 куб.м иглолистни трупи, на стойност 2 824.50лв, ДДС в размер на 564.90лв.; 3. Фактура № 182 от 13.02.2017г., издадена от „ТИМ ПРО“ ЕООД, с предмет на доставката 13.05 куб.м иглолистни трупи, на стойност 1305лв, ДДС в размер на 261лв.; 4. Фактура № 183 от 14.02.2017г., издадена от „ТИМ ПРО“ ЕООД, с предмет на доставката 13.44 куб.м трупи, на стойност 1 276.80лв, ДДС в размер на 255.36лв.; 5. Фактура № 184 от 15.02.2017г., издадена от „ТИМ ПРО“ ЕООД, с предмет на доставката 10.92 куб.м трупи, на стойност 1 092лв, ДДС в размер на 218.40лв.; 6. Фактура № 185 от 17.02.2017г., издадена от „ТИМ ПРО“ ЕООД, с предмет на доставката 14.14 куб.м трупи, на стойност 1 448.95лв, ДДС в размер на 289.79лв.; 7. Фактура № 169 от 01.03.2017г., издадена от „ТИМ ПРО“ ЕООД, с предмет на доставката 10.53 куб.м иглолистни трупи, на стойност 1,105.65лв., ДДС в размер на 221.13лв. и 8. Фактура № 172 от 10.03.2017г., издадена от „ТИМ ПРО“ ЕООД, с предмет на доставката 9.68 куб.м иглолистни трупи, на стойност 1016.40лв, ДДС в размер на 203.28лв.

            Доставките по всички посочени по-горе фактури са придружени от превозни билети /л. 921, л.919, л. 977 и сл. по делото/, в които превозни билети, като собственик /изпращач/ на превозваната дървесина е посочено съответното дружество – доставчик - „СУПЕР ЛЕС ГБ“ ЕООД или „ТИМ ПРО“ ЕООД, а като получател – „КАЧАН“ ЕООД. Вида и количеството дървесина по превозните билети изцяло съответства на вида и количеството дървесина – предмет на фактурираните доставки. Посоченото в превозните билети направление /място/, до което се извършва превоза на дървесината, е гр. Крън, общ. Казанлък, ул. „Петко Маналов“ 7 /където се намират офиса, производствената и складовата база на „КАЧАН“ ЕООД/, като превозът е осъществен с транспортни средства – собственост на „КАЧАН“ ЕООД и от лица, работещи по трудов договор в „КАЧАН“ ЕООД, при удостоверено постъпване на дървесината във водения от ревизираното дружество Дневник за постъпилите, преработени и експедирани дървени материали. Посочените документи съдържат необходимите данни за доставките -  дата и мястото на предаване /респ. приемане на индивидуализирани по вид и количество стоки /дървесина/ от представител на дружеството – доставчик /продавач/, на представител на дружеството-получател /купувач/; за транспортирането на стоките от и за сметка на ревизираното дружество и за постъпването им в предприятието на „КАЧАН“ ЕООД . Доставките са надлежно осчетоводени съгласно изискванията на българското законодателство в счетоводството на „КАЧАН” ЕООД. При осчетоводяване на фактурите е начислен ДДС за покупките, като същите са отразени като задължение към доставчиците и са включени в дневниците за покупки по ДДС. Всички тези фактури са платени към доставчиците по банков път, удостоверено със съответните платежни нареждания /заключение на ССчЕ/. От страна на органите на приходната администрация не е спорно обстоятелството, че дружествата – доставчици са отразили в дневниците си за продажби фактурите за съответните периоди. Документирането на доставките по посочените по-горе фактури с издадени съгласно изискванията на ЗГ и Наредба № 1 от 30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии превозни билети; пътни листи за извършен превоз на фактурираните стоки /дървен материал/ и удостоверяването в Дневника за постъпилите, преработени и експедирани дървени материали, на фактическото постъпване на дървесината – предмет на доставките, в предприятието на „КАЧАН“ ЕООД от съответните доставчици и при липсата на констатирани несъответствия между отразените в тези документи дати на доставките, страните по доставките и предмета на доставките, и обективираните в издадените фактури стопански операции, съдът приема за достатъчно за определянето на тези доставки като реални.

            Всъщност именно това е бил и подхода на органите на приходната администрация /видно от изложените в обжалвания Ревизионен акт № Р-16002419001096-091-001/ 09.10.2019г. съображения, по които е приета за доказана реалността на част от доставките по фактури, издадени от „СУПЕР ЛЕС ГБ“, „ЕВРОИНВЕСТ ВТ“ ЕООД, „ТИМ-ПРО“ ЕООД и „ЕР ДЖИ ФОРЕСТ“ ЕООД и съотв. за доставките по всички фактури, издадени от „ЛЕСКОМ-83“ ЕООД/, при преценката дали издадените на ревизираното дружество фактури обективират реално извършени доставки.

 

            Въз основа на гореизложеното съдът приема, че по отношение на доставките, обективирани във Фактура № 43 от 06.04.2017г., издадена от „СУПЕР ЛЕС ГБ“ ЕООД; Фактура № 14 от 19.05.2017г., издадена от „СУПЕР ЛЕС ГБ“ ЕООД;   Фактура № 182 от 13.02.2017г., издадена от „ТИМ ПРО“ ЕООД; Фактура № 183 от 14.02.2017г., издадена от „ТИМ ПРО“ ЕООД; Фактура № 184 от 15.02.2017г., издадена от „ТИМ ПРО“ ЕООД; Фактура № 185 от 17.02.2017г., издадена от „ТИМ ПРО“ ЕООД; Фактура № 169 от 01.03.2017г., издадена от „ТИМ ПРО“ ЕООД и  Фактура № 172 от 10.03.2017г., издадена от „ТИМ ПРО“ ЕООД, за покупко-продажба на посочената във фактурите по вид и количество дървесина, е изпълнен фактическият  състав на чл.6, ал.1 от ЗДДС /съответно и на член 14, параграф 1 от Директива 2006/112/. Правото на приспадане на данъчен кредит по тези фактури не би могло да бъде отречено по съображения за наличието на данни за злоупотреба с правото на приспадане, осъществена от самия получател или от неговия доставчик /предходен доставчик по веригата/, за която той е знаел или е бил длъжен да знае – липсват каквито и да е било обективни данни, от които да се установи, че данъчнозадълженото лице /“КАЧАН“ ЕООД/ е знаело, или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото на данъчен кредит, е част от данъчна измама.

 

            При установената реалност на доставките между „СУПЕР ЛЕС ГБ“ ЕООД, респ. „ТИМ ПРО“ ЕООД и ревизираното дружество „КАЧАН“ ЕООД  по Фактура № 43 от 06.04.2017г. и Фактура № 14 от 19.05.2017г., издадени от „СУПЕР ЛЕС ГБ“ ЕООД и по Фактура № 182 от 13.02.2017г., Фактура № 183 от 14.02.2017г., Фактура № 184 от 15.02.2017г., Фактура № 185 от 17.02.2017г., Фактура № 169 от 01.03.2017г. и Фактура № 172 от 10.03.2017г., издадени от „ТИМ ПРО“ ЕООД и при липсата на констатирани данни за наличие на измама или нарушаване на реда за отразяване и разчитане на ДДС с бюджета, за която ревизираното лице да е знаело или да е трябвало да знае, следва извода, че фактическият състав, от който „КАЧАН” ЕООД черпи спорното право на данъчен кредит по тези фактури, е надлежно установен и не са налице несъмнени данни, които да основат извод за неговото незачитане.

 

            С оглед на гореизложеното Ревизионен акт № Р-16002419001096-091-001/ 09.10.2019г., с който на „КАЧАН“ ЕООД не е признат данъчен кредит по Фактура № 43 от 06.04.2017г. и Фактура № 14 от 19.05.2017г., издадени от „СУПЕР ЛЕС ГБ“ ЕООД и по Фактура № 182 от 13.02.2017г., Фактура № 183 от 14.02.2017г., Фактура № 184 от 15.02.2017г., Фактура № 185 от 17.02.2017г., Фактура № 169 от 01.03.2017г. и Фактура № 172 от 10.03.2017г., издадени от „ТИМ ПРО“ ЕООД, се явява постановен в нарушение и при неправилно приложение на чл.68, ал.1 във вр. с чл.69, ал.1, т.1 във вр. с чл.6 ал.1 от ЗДДС.  Ето защо ревизионният акт в частта му, с която за установени задължения за данък върху добавената стойност в резултат на отказано право на приспадане на данъчен кредит по тези фактури в общ размер на 2 238.77 лева и прилежащи лихви за просрочие в размер на 562.09 лева /изчислени с лихвения калкулатор на НАП/, следва да бъде отменен. В останалата част, с която по отношение на „КАЧАН“ ЕООД са установени задължения за данък върху добавената стойност в общ размер на 32 921 лева и прилежащи лихви за просрочие към главниците в размер на 7 842.56 лева, в резултат на отказано на основание чл.70, ал. 5, във вр. с чл.6, чл. 68, ал.1 и ал.2 и чл. 69, ал.1, т.1 от ЗДДС право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от „СУПЕР ЛЕС ГБ“, „ЕВРОИНВЕСТ ВТ“ ЕООД, „ТИМ-ПРО“ ЕООД и „ЕР ДЖИ ФОРЕСТ“ ЕООД, ревизионният акт е правилен и законосъобразен и жалбата следва да бъде отхвърлена, като неоснователна. 

Искането на ответника за присъждане на разноски при прилагането на чл.161, ал.3 от ДОПК и за осъждането на жалбоподателя „КАЧАН“ ЕООД да заплати изцяло разноските по делото независимо от неговия изход, се явява основателно.  Съгласно разпоредбата на чл.161, ал.3 от ДОПК в случаите, когато пред съда се представят доказателства, които е могло да бъдат представени в административното производство, представилата ги страна заплаща изцяло разноските по делото независимо от неговия изход. В случая съдебната преценка за частична незаконосъобразност на оспорения РА се основава изцяло на представените от жалбоподателя, респ. на събраните по негови искане писмени доказателства /превозни билети и пътни листи/, с които документи очевидно „КАЧАН“ ЕООД е разполагало и към момента на провеждането на ревизионното производство и на производството по обжалване на РА по административен ред /били са налични и съотв. са били предоставени на вещото лице за нуждите на изпълнената по делото ССчЕ/, съотв. е можело да бъдат представени от ревизираното дружество в хода на административното производство, съотв. да бъдат предоставени данни за номерата и датите на издаване на придружаващите доставките превозните билети, за служебно изискване на информация от водения от ИАГ електронен регистър на превозните билети. Ето защо „КАЧАН“ ЕООД следва да бъде осъдено да заплати на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив при ЦУ на НАП юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 837 лева, определено съгласно чл. 8, ал.1, т.4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

 

Водим от горните мотиви и на основание чл.160, ал.1 от ДОПК,   Старозагорският административен съд 

 

 

   Р     Е     Ш     И     :

 

ОТМЕНЯ по жалба на „КАЧАН“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Крън, община Казанлък, област Стара Загора, ул. „Петко Маналов“ № 7, представлявано от А.А.К., Ревизионен акт № Р-16002419001096-091-001/ 09.10.2019г., издаден от Й.Т.М.на длъжност Началник на сектор, възложил ревизията и Е.С.Ц.на длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията,  потвърден с Решение № 722 от 19.12.2019г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив, в частта му, с която по отношение на „КАЧАН“ ЕООД са установени задължения за данък върху добавената стойност в общ размер на 2 238.77 лева и прилежащи лихви за просрочие към главниците в размер на 562.09 лева в резултат на отказано право на приспадане на данъчен кредит по Фактура № 43 от 06.04.2017г., издадена от „СУПЕР ЛЕС ГБ“ ЕООД; Фактура № 14 от 19.05.2017г., издадена от „СУПЕР ЛЕС ГБ“ ЕООД; Фактура № 182 от 13.02.2017г., издадена от „ТИМ ПРО“ ЕООД; Фактура № 183 от 14.02.2017г., издадена от „ТИМ ПРО“ ЕООД; Фактура № 184 от 15.02.2017г., издадена от „ТИМ ПРО“ ЕООД; Фактура № 185 от 17.02.2017г., издадена от „ТИМ ПРО“ ЕООД;  Фактура № 169 от 01.03.2017г., издадена от „ТИМ ПРО“ ЕООД и Фактура № 172 от 10.03.2017г. издадена от „ТИМ-ПРО“ ЕООД, като незаконосъобразен.

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „КАЧАН“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Крън, община Казанлък, област Стара Загора, ул. „Петко Маналов“ № 7, представлявано от А.А.К., против Ревизионен акт № Р-16002419001096-091-001/ 09.10.2019г., издаден от Й.Т.М.на длъжност Началник на сектор, възложил ревизията и Е.С.Ц.на длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията,  потвърден с Решение № 722 от 19.12.2019г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив, в частта му, с която по отношение на „КАЧАН“ ЕООД са установени задължения за данък върху добавената стойност в общ размер на 32 921 лева и прилежащи лихви за просрочие към главниците в размер на 7 842.56 лева в резултат на отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от „СУПЕР ЛЕС ГБ“, „ЕВРОИНВЕСТ ВТ“ ЕООД, „ТИМ-ПРО“ ЕООД и „ЕР ДЖИ ФОРЕСТ“ ЕООД. 

 

            ОСЪЖДА „КАЧАН“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Крън, община Казанлък, област Стара Загора, ул. „Петко Маналов“ № 7, представлявано от А.А.К., на основание чл.161, ал.3 от ДОПК, да заплати на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив при ЦУ на Националната агенция за приходите, сумата от 1 837лв. /хиляда осемстотин тридесет и седем лева/ - разноски за юрисконсултско възнаграждение.   

 

             Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

                                                                         СЪДИЯ: