МОТИВИ
към Присъда № 35/01.07.2016г. по НОХД № 134/2016г. по описа на Разградския
окръжен съд:
Постъпил е
обвинителен акт срещу Б.И.А.,
с ЕГН **********, която е обвинена в извършването на две престъпления:
1.
в това, че през периода от 01.01.2009 год. до 30.04.2014 год. в гр. Разград, действайки в условията на продължавано
престъпление, в качеството си на данъчно задължено местно физическо лице по
силата на чл. 6 от Закона за данъците
върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/ „Местните физически лица са
носители на задължението за данъци за
придобити доходи от източници в Република България и в чужбина”, е
избегнала установяването и плащането на данъчни задължения в големи размери,
като в срока по чл. 53, ал. 1 от Закона за данъците върху доходите на
физическите лица /ЗДДФЛ/ „Годишната данъчна декларация се подава до 30 април на
годината, следваща годината на придобиване на дохода“, не е подала годишни
данъчни декларации, изискуеми се по чл. 50, ал. 1, т. 1 от Закона за данъците върху доходите на
физическите лица /ЗДДФЛ/ „Местните физически лица подават годишна данъчна
декларация по образец за: 1. придобитите през годината доходи, подлежащи на облагане с данък върху
общата годишна данъчна основа за облагаемите си, на основание чл.35, т.6“ и чл.
35 „Облагаемият доход е брутната сума на облагаемите доходи, придобити през
данъчната година от: т.6 всички други източници, които не са изрично посочени в
този закон и не са обложени с окончателни данъци по реда на Закона за
корпоративното подоходно облагане” и чл. 36 „Годишната данъчна основа за
доходите от други източници се определя, като облагаемият доход по чл. 35,
придобит през данъчната година, се намалява с вноските, които лицето е
задължено да прави за данъчната година за своя сметка по реда на чл. 40, ал.
5 от Закона за здравното осигуряване” от
ЗДДФЛ, както следва: за данъчен период от
01.01.2008 год. до 31.12.2008 год. в размер на 402,44 лева, за данъчен
период от 01.01.2009 год. до 31.12.2009
год. в размер на 122,36 лева, за данъчен период от 01.01.2010 год. до
31.12.2010 год. в размер на 927,93 лева,
за данъчен период от 01.01.2011 год. до 31.12.2011 год. в размер на 377,87 лева, за данъчен период от
01.01.2012 год. до 31.12.2012 год. в
размер на 1580,74 лева и за данъчен период от 01.01.2013 год. до 31.12.2013
год. в размер на 3758,83 лева, като
данъчните задължения са в големи размери – 7 170.17 лева /седем хиляди сто и
седемдесет лева и седемнадесет стотинки/ – престъпление по чл. 255, ал. 1, т. 1,
във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК и
2. в това, че в периода
от 15.08.2013год. до 31.07.2014год. в град Завет, обл. Разград,
в условията на продължавано престъпление,
чрез използване на документ с невярно съдържание – Молба-декларация с
вх. № З-987/15.08.2013 год. /деклариран брутен доход - 00.00 лева, при получени
по системата „Western Union” – 56 571.95 лева/
за получаване на месечни помощи за дете до завършване на средно
образование, но не повече от 20-годишна възраст, изискуема по чл. 7, ал. 1 от
Закона за семейните помощи за деца /ЗСПД/, е получила без правно основание
чуждо движимо имущество – пари в общ размер на 945.00 лв. /деветстотин
четиридесет и пет лева/, собственост на Агенция за Социално подпомагане - гр.
София, с намерение да ги присвои - престъпление по чл. 212, ал. 1, пр. 1 във
вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.
Наказателното
производство в съдебната му фаза се развива като съкратено съдебно следствие по
реда на чл.371, т.2 и сл. НПК.
Подсъдимата
Б.И.А. се признава
за виновна, признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и се съгласява да не се събират доказателства за тях.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Разград поддържа обвиненията и предлага при превес на смекчаващи отговорността
обстоятелства, да бъде определено на подсъдимата
наказание за престъплението по чл.
255, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК при
условията на чл.55 НК под минимума, предвиден в закона, а по отношение на престъплението
по чл. 212, ал. 1, пр. 1
във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, да бъде определено
на подсъдимата наказание към минумума, предвиден в закона. Предлага на
основание чл.23 НК, да бъде определено едно общо наказание за двете
престъпления, в размер на по-тежкото от тях, което да бъде отложено по реда на
чл.66 НК за изпитателен срок от четири години. Предлага да бъдат уважени като
основателни и доказани предявените граждански искове.
Защитникът
на подсъдимата - адв.А.М. *** също пледира прилагане на институтите по чл.55 и
чл.66 НК. Предлага на основание чл.23 НК да бъде определено едно общо наказание
за двете престъпления, в размер на по-тежкото от тях, което да бъде отложено по
реда на чл.66 НК за изпитателен срок от три години, като по – подходящ от
четири години изпитателен срок и общото наказание да бъде в нисък размер,
предвид многобройните смекчаващи отговорността обстоятелства. Относно предявените
граждански искове – изразява становище, че ако съдът ги приеме за основателни и
доказани, като вземе предвид съответните счетоводни експертизи, то следва
същите да бъдат уважени в размерите, в които са предявени, ведно със законната
лихва, която се претендира.
Гражданският
ищец – Агенция за социално подпомагане - София
моли за уважаване на гражданския иск за имуществени вреди от
престъплението по чл.212, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 НК в размер на 945 лева,
ведно със законната лихва, считано от 31.07.2014г. до окончателното
изплащане.
Разградският
окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства, приема за
установени същите факти, посочени в обстоятелствената част на обвинителния акт
и признати от подсъдимата, а именно:
Подсъдимата Б.И.А. е родена на ***г***, с
постоянен адрес ***, българска гражданка, с основно образование, неомъжена,
безработна, неосъждна, ЕГН *********.
По делото е установено, че подсъдимата
Б.А. е живеела на семейни
начала с
М. И. М. и двамата са полагали грижи за двете си деца – Х.М.М., родена на ***г.
и С. Б.И., родена на ***г, които грижи полагат и към настоящия момент.
Установено
е, че за времето от 2008
година до 2013 година включително подс. А. е била безработна, не е получавала
трудово възнаграждение и парични обезщетения за безработица / т. I, л. 41, т.
IV, л. 178, 184, 195/.
Досежно
престъплението по чл. 255, ал. 1, т.1, във вр. с чл. 26, ал.
1 от НК.
Установено
е, че съгласно чл. 4, ал. 1, т. 1 от Закона за данъците върху доходите на
физическите лица /ЗДДФЛ/ и съгласно чл. 6 ЗДДФЛ, през периода 2009г. - 2014г., подсъдимата
А. е била данъчно задължена за доходи, получени в Република
България и чужбина.
Установено е също, че през
инкриминирания период подс. А. е получила от
граждани на Великобритания, Турция, Франция, Швейцария, Белгия,
Холандия, Германия, Италия, чрез системите „Western Union” /„Уестърн юнион“/
множество парични суми. Това е
международна система за експресни парични преводи, при които сумите се превеждат
по банков път и се получават лично. Изпращачът посочва имената на получателя,
от коя държава е, размера и вида валута на превода. Лицето, което получава
сумата, трябва да представи документ за самоличност – лична карта, задграничен
паспорт или свидетелство за управление на моторно превозно средство, както и
уникален десет цифрен код за „Western Union” /„Уестърн юнион”/, съобщен му от
изпращача. Представителство при тази услуга не се допускало.
Установено е, че подсъдимата е
получавала парите като е посещавала различни представителства на „Western
Union”, намиращи се в гр. Разград, гр. Кубрат, гр. Русе и гр. Силистра. Там
служителят от финансовата институция въвеждал следните данни: уникалния
идентификационен код, личните ѝ
данни, вида и размера на валутата, нейната левова равностойност. След това е подготвял
разписка, която ѝ е била
предоставяна за подпис. В горния ѝ
ляв ъгъл са били отразени номерът на лична карта и ЕГН на получателя, в горен
десен ъгъл - идентификационният код на оператора /служителя, извършил
операцията/, 10 цифреният персонален код на превода /MTCN/, датата, часът и
размерът на сумата. След това служителят разпечатвал този документ и го
представял на подс. А.. Последната го е подписвала, получавала е сумата, като
един екземпляр от разписката е оставал у
нея, а друг - в предствителя на „Western Union” /„Уестърн юнион”/.
По описания начин подс. А. е получила
от ФК „Кеш Експрес Сървиз” гр. София,
чрез офисите на „ГЕЕЛ” ЕООД, „Лозина” ЕООД, ЕТ „Динчер Сабриев”, „РУМ-Румен Димитров”
ЕООД, ЕТ „Ники-Светлана Александрова”, „ТРЕНД” ООД, „Юробанк и Еф Джи” АД чрез
нейните контрагенти „Натурела-Десита” ЕООД и „ОИВ”ООД, „ОББ” АД, „Търговска
банка Д” АД, „ЦКБ” АД, „Сосиете Женерал Експресбанк” АД, чрез системата за
разплащане „Western Union”, /„Уестърн юнион”/ за периода 2008г. – м. май 2013г.
включително, следните парични суми:
През 2008г.:
- на 10.04.2008г. получила от К.С. от
Турция, с бланка MTCN 505-218-6609, сума в размер на 80.00 евро, с левова равностойност
156.47 лв.;
- на 16.07.2008г. получила от С.А. от
Турция, с бланка MTCN 119-396-1899, сума в размер на 450.00 евро, с левова
равностойност 880.12 лв.;
- на 15.07.2008г. получила от Р.Т. от
Турция, с бланка MTCN 211-533-1380, сума в размер на 70.00 евро, с левова
равностойност 136.91 лв.;
- на 19.08.2008г. получила от Ю.О. от
Франция, с бланка MTCN 340-436-2582, сума в размер на 350.00 евро, с левова
равностойност 684.54 лв.;
- на 20.08.2008г. получила от Ю.О. от
Швейцария, с бланка MTCN 462-359-0941, сума в размер на 900.00 евро, с левова
равностойност 1760.98 лв.;
- на 28.08.2008г. получила от И.Х.К.
от Турция, с бланка MTCN 424-858-3228, сума в размер на 40.00 щатски долара, с
левова равностойност 52.98 лв.;
- на 08.09.2008г. получила от З.Я. от
Турция, с бланка MTCN 253-824-0385, сума в размер на 200.00 евро, с левова
равностойност 391.17 лв.;
- на 27.10.2008г. получила от Б.И.А.
от Белгия, с бланка MTCN 273-840-1040, сума в размер на 50.00 евро, с левова
равностойност 97.79 лв.;
- на 07.11.2008г. получила от Б.И.А.
от Белгия, с бланка MTCN 958-877-3106, сума в размер на 109.50 евро, с левова
равностойност 214.16 лв.
През 2009г.:
- на 13.03.2009г. получила от Н. А. от
Нидерландия, с бланка MTCN 078-028-0978, сума в размер на 150.00 евро, с левова
равностойност 293.37 лв.;
- на 24.03.2009г. получила от И. Е. от
Германия, с бланка MTCN 798-517-7839, сума в размер на 500.00 евро, с левова
равностойност 977.92 лв.;
- на 14.08.2009г. получила от Д. З. от
Турция, с бланка MTCN 960-119-0045, сума в размер на 30.00 евро, с левова
равностойност 58.67 лв.
През 2010г.:
- на 05.05.2010г. получила от К.Й. от
Турция, с бланка MTCN 653-465-3368, сума в размер на 450 евро, с левова
равностойност 880.12 лв.;
- на 05.05.2010г. получила от К.Й. от
Турция, с бланка MTCN 228-335-1013, сума в размер на 80 евро, с левова
равностойност 156.47 лв.;
- на 07.06.2010г. получила от М. Б. от
Белгия, с бланка MTCN 859-422-1342, сума в размер на 40 евро, с левова
равностойност 48.23 лв.;
- на 10.06.2010г. получила от Е. К. от
Турция, с бланка MTCN 609-128-5269, сума в размер на 700 евро, с левова
равностойност 1369.08 лв.;
- на 11.06.2010г. получила от Е. К. от
Турция, с бланка MTCN 052-525-3766, сума в размер на 550 евро, с левова равностойност
1075.71 лв.;
- на 15.06.2010г. получила от Е. К. от
Турция, с бланка MTCN 658-415-4700, сума в размер на 222 евро, с левова
равностойност 434.19 лв.
-
на 26.06.2010г. получила от Н. А. от Турция, с бланка MTCN 255-913-0230, сума в
размер на 300 евро, с левова равностойност 586.75 лв.;
- на 28.06.2010г. получила от М. С. от
Турция, с бланка MTCN 003-728-7510, сума в размер на 150 евро, с левова
равностойност 293.37 лв.;
- на 29.06.2010г. получила от Е. К. от
Турция, с бланка MTCN 919-372-9844, сума в размер на 130 евро, с левова
равностойност 254.26 лв.;
- на 02.07.2010г. получила от Е. К. от
Турция, с бланка MTCN 361-873-1241, сума в размер на 85 евро, с левова
равностойност 166.25 лв.;
- на 06.07.2010г. получила от Е. К. от
Турция, с бланка MTCN 298-402-6478, сума в размер на 85 евро, с левова
равностойност 166.25 лв.;
- на 09.07.2010г. получила от Е. К. от
Турция, с бланка MTCN 158-952-3571, сума в размер на 105 евро, с левова
равностойност 205.36 лв.;
- на 14.07.2010г. получила от Е. К. от
Турция, с бланка MTCN 526-493-7662, сума в размер на 45 евро, с левова
равностойност 88.01 лв.;
- на 16.07.2010г. получила от Е. К. от
Турция, с бланка MTCN 653-420-3037, сума в размер на 85 евро, с левова
равностойност 166.25 лв.;
- на 04.08.2010г. получила от М.Я. от
Турция, с бланка MTCN 423-833-6341, сума в размер на 200 евро, с левова
равностойност 391.17 лв.;
- на 05.08.2010г. получила от М.Я. от
Турция, с бланка MTCN 895-940-9153, сума в размер на 280 евро, с левова
равностойност 547.63 лв.;
- на 02.09.2010г. получила от С. Я. от
Турция, с бланка MTCN 874-245-5696, сума в размер на 950 евро, с левова
равностойност 1858.04 лв.;
- на 13.10.2010г. получила от Б. Й. от
Турция, с бланка MTCN 744-434-9429, сума в размер на 700 евро, с левова
равностойност 1369.08 лв.
През 2011г.:
- на 05.01.2011г. получила от М. М. от
Нидерландия, с бланка MTCN 919-481-1492, сума в размер на 200 евро, с левова
равностойност 391.17 лв.;
- на 19.01.2011г. получила от Х.Е. от
Турция, с бланка MTCN 578-960-0957, сума в размер на 1200 евро, с левова
равностойност 2347.00 лв.;
- на 07.03.2011г. получила от С. М. от
Нидерландия, с бланка MTCN 720-296-6527, сума в размер на 200 евро, с левова
равностойност 391.17 лв.;
- на 31.05.2011г. получила от Д.Д.А.
от Германия, с бланка MTCN 018-495-6528, сума в размер на 200,00 евро, с левова
равностойност 391.17 лв.;
- на 16.06.2011г. получила от О. Д. от
Турция, с бланка MTCN 805-794-7309, сума в размер на 150,00 евро, с левова
равностойност 293.37 лв.;
- на 16.06.2011г. получила от М. А. от
Турция, с бланка MTCN 805-794-7309, сума в размер на 50,00 евро, с левова
равностойност 97.79 лв.
-
на 16.06.2011г. получила от М. А. от Турция, с бланка MTCN 729-225-9328, сума в
размер на 300,00 евро, с левова равностойност 586.91 лв.
През 2012г.:
- на 04.10.2012г. получила от Е. Е. от
Турция, с бланка MTCN 372-866-3959, сума в размер на 100 евро, с левова
равностойност 195.58 лв.;
- на 01.06.2012г. получила от Д.Д.А.
от Германия, с бланка MTCN 213-941-9750, сума в размер на 100,00 евро, с левова
равностойност 195.58 лв.;
- на 06.06.2012г. получила от Д.Д.А.
от Германия, с бланка MTCN 100-929-6046, сума в размер на 100,00 евро, с левова
равностойност 195.58 лв.;
- на 25.06.2012г. получила от Д.Д.А.
от Германия, с бланка MTCN 187-897-4965, сума в размер на 50,00 евро, с левова
равностойност 97.79 лв.;
- на 03.07.2012г. получила от Д.Д.А.
от Германия, с бланка MTCN 553-953-4480, сума в размер на 100,00 евро, с левова
равностойност 195.58 лв.;
- на 10.07.2012г. получила от А. У. от
Турция, с бланка MTCN 548-974-1655, сума в размер на 300,00 евро, с левова
равностойност 586.75 лв.;
- на 10.09.2012г. получила от Х. К. от
Турция, с бланка MTCN 885-510-4312, сума в размер на 600 евро, с левова
равностойност 1173.50 лв.;
- на 12.09.2012г. получила от Х. К. от
Турция, с бланка MTCN 096-522-3388, сума в размер на 900 евро, с левова равностойност
1760.25 лв.;
- на 19.09.2012г. получила от Х. К. от
Турция, с бланка MTCN 725-326-3040, сума в размер на 500 евро, с левова
равностойност 782.33 лв.;
- на 05.10.2012г. получила от Ф.К. от
Турция, с бланка MTCN 381-121-9332, сума в размер на 400 евро, с левова
равностойност 977.92 лв.;
- на 05.10.2012г. получила от Ф.К. от
Турция, с бланка MTCN 614-056-3851, сума в размер на 250 евро, с левова
равностойност 488.96 лв.;
- на 08.10.2012г. получила от Ф.К. от
Турция, с бланка MTCN 005-512-4094, сума в размер на 950 евро, с левова
равностойност 1858.04 лв.;
- на 28.11.2012г. получила от М. К. от
Турция, с бланка MTCN 607-527-1512, сума в размер на 1100,00 евро, с левова
равностойност 2151.41 лв.;
- на 29.11.2012г. получила от М. К. от
Турция, с бланка MTCN 511-535-3399, сума в размер на 3000,00 евро, с левова
равностойност 5867.49 лв.;
- на 12.12.2012г. получила от Ф.К. от
Турция, с бланка MTCN 760-459-3418, сума в размер на 70,00 евро, с левова
равностойност 136.91 лв.;
- на 12.12.2012г. получила от Ф.К. от
Турция, с бланка MTCN 407-533-7191, сума в размер на 265,00 евро, с левова
равностойност 518.29 лв.
През
2013г.:
- на 02.01.2013г. получила от М. Я. от
Турция, с бланка MTCN 847-896-3451, сума в размер на 266.00 евро, с левова
равностойност 520.25 лв.;
- на 04.01.2013г. получила от М. А. от
Турция, с бланка MTCN 688-485-1560, сума в размер на 700.00 евро, с левова
равностойност 1369.08 лв.;
- на 22.01.2013г. получила от Д.О. от
Турция, с бланка MTCN 855-064-3794, сума в размер на 220.00 евро, с левова
равностойност 430.28 лв.;
- на 19.02.2013г. получила от Д.О. от
Турция, с бланка MTCN 033-353-3503, сума в размер на 150.00 евро, с левова
равностойност 293.37 лв.;
- на 05.03.2013г. получила от М. И. М.
от Нидерландия, с бланка MTCN 508-445-0655, сума в размер на 200.00 евро, с
левова равностойност 391.17 лв.;
- на 13.03.2013г. получила от З. К. от
Турция, с бланка MTCN 923-372-1640, сума в размер на 1800.00 евро, с левова
равностойност 3520.49 лв.;
- на 10.05.2013г. получила от С.Я. от
Турция, с бланка MTCN 831-320-5144, сума в размер на 580.00 евро, с левова
равностойност 982.08 лв.;
- на 10.05.2013г. получила от С.Я. от
Турция, с бланка MTCN 951-534-0015, сума в размер на 580.00 евро, с левова
равностойност 1134.38 лв.;
-
на 13.05.2013г. получила от С.Я. от Турция, с бланка MTCN 245-790-7085, сума в
размер на 1483.11 евро, с левова равностойност 2900.71 лв.;
- на 13.05.2013г. получила от С.Я. от
Турция, с бланка MTCN 614-894-8620, сума в размер на 3000.00 евро, с левова
равностойност 5867.49 лв.;
- на 14.05.2013г. получила от С.Я. от
Турция, с бланка MTCN 093-321-1441, сума в размер на 1761,32 евро, с левова
равностойност 3444.84 лв.;
- на 14.05.2013г. получила от С.Я. от
Турция, с бланка MTCN 627-358-3021, сума в размер на 1000 евро, с левова
равностойност 1955.83 лв.;
- на 14.05.2013г. получила от С.Я. от
Турция, с бланка MTCN 794-492-2620, сума в размер на 442.00 евро, с левова
равностойност 864.48 лв.;
- на 16.05.2013г. получила от С.Я. от
Турция, с бланка MTCN 909-820-4489, сума в размер на 3000,22 евро, с левова
равностойност 5867.92 лв.;
- на 16.05.2013г. получила от С.Я. от
Турция, с бланка MTCN 506-336-7302, сума в размер на 1500 евро, с левова
равностойност 2933.75 лв.;
- на 22.05.2013г. получила от С.Я. от
Турция, с бланка MTCN 822-930-7650, сума в размер на 4000 евро, с левова
равностойност 7823.32 лв.;
- на 24.05.2013г. получила от С.Я. от
Турция, с бланка MTCN 568-960-8565, сума в размер на 485 евро, с левова
равностойност 948.58 лв.
Така обвиняемата е получила парични преводи, както следва:
За 2008г. - 2209.50 евро и 40.00 щатски долара с обща левова равностойност
4374.59 лв.;
За 2009г. - 680.00 евро с обща левова
равностойност 1329.96 лв.;
За 2010г. - 5157.00 евро с обща левова
равностойност 10086.22лв.;
За 2011г. - 2300.00 евро с обща левова
равностойност 4498.42лв.;
За 2012г. - 8785.00 евро с обща левова
равностойност 17181.96лв.;
За
2013г. - 20889.78 евро с обща левова равностойност 40856.85 лв., тоест за целия
период подсъдимата А. е получила 40021.28 евро с левова
равностойност 78274,82 лв. и 40,00 щатски долара с левова равностойност 52,98
лв. – или общо получила парични средства от чужбина с левова равностойност от
78327,80 лв.
Установено е, че през 2009, 2010,
2011, 2012, 2013 и 2014 години подс. А. не е подавала
годишни данъчни декларации пред Национална агенция по приходите /виж справка - том. I, л. 10-11 от ДП/.
Изложените
фактически обстоятелства се признават изцяло от подсъдимата М.. Направеното
самопризнание се подкрепя от писмените и гласните доказателства, вкл. и
заключението на допълнителната съдебно
-икономическа експертиза/виж т. IV, л. 257-278/от
досъдебното производство. Те са събрани по реда и начините, указани в НПК, и
съставляват годни източници на доказателствена информация. Между тях не са
налице противоречия, не са налице и противоречиви факти и обстоятелства по
делото относно това престъпление.
Обстоятелствата
относно времето и мястото на получаване на паричните преводи, относно
изпращачите и размера на сумите се доказват от приложените по делото оригинални
разписки за получени преводи/виж т.
II л. 53-77, 81-88, 96, 99104, 108-112, 117-148, 155-158, 162-163, 168-172,
176-198, 203-224 от ДП/, които са били оформяни в съответните финансови
институции. Подсъдимата не отрича, че е получила горепосочените парични
преводи.
Фактът, че
подсъдимата не е подавала данъчни декларации по ЗДДФЛ през инкриминирания
период се доказва от приложените по делото писмени документи- съответните писма
на на ТД на НАП–Варна, офис Разград.
Размерът на
дължимите данъци е установен от заключението на допълнителната съдебно -икономическа експертиза/виж т. IV, л. 257-278
от ДП/, чието заключение като компетентно, относимо и неоспорено от страните
се възприема от съда изцяло.
Досежно престъплението по чл. 212, ал.
1, пр. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.
Установено е, че подсъдимата А. има две малолетни деца, за които е полагала грижи, полага и към настоящия
момент. От 2008г. всяка година тя е посещавала
Регионална Дирекция „Социално подпомагане” – Кубрат, с териториално
поделение в гр. Завет и е подавала молби-декларации за получаване на месечни
помощи на дете до завършване на средно образование, но не повече от 20-годишна
възраст по реда на ЗСПД.
Установено е, че на 15.08.2013г. в гр.
Завет , подсъдимата А. е подала до Дирекция „Социално подпомагане” в гр. Кубрат
писмена молба-декларация вх. № З-987/15.08.2013г. (т. I, л. 19) за получаване на месечна помощ
за две деца до завършване на средно образование, но не повече от 20-годишна
възраст. В декларацията е заявила, че за периода от м. август 2012г. до м. юли
2013г. включително не е получавала доходи. Подсъдимата не е декларирала получените от чужбина средства
за същия период в размер на 56571.95 лв. Действителният средномесечния доход на
член от семейството за същия период е бил в размер на 1571,44 лв. На основание
на подадената декларация, Директорът на
Дирекция „Социално подпомагане” гр. Кубрат, е отпуснал на подс. А. месечна помощ в размер на 70,00 лв. за
отглеждане на две деца за периода м. август 2013г. – м. декември 2013г.,
включително и месечна помощ за две деца в размер на 85 лв. за периода м. януари
2014г. – м. юли 2014г., като до 31.07.2014г. тя
е получила помощи в размер на 945,00 лв. /5 месеца по 70,00 лв. и 7
месеца по 85,00 лв./.
Декларацията за получаване на месечна
помощ за дете до завършване на средно образование, но не повече от 20-годишна
възраст, се подава на основание чл. 7, ал.1 от Закона за семейните помощи за
деца, съгласно който Месечните помощи за дете до завършване на средно
образование, но не повече от 20-годишна възраст, определен със закона за
държавния бюджет на Република България за съответната година се предоставят в
пари на семейства, чийто доход на член от семейството е по-нисък или равен на
дохода по чл. 4 от Закона. Декларацията се подава за удостоверяване истинността
на определени обстоятелства, в случая – размерът на брутния доход на
семейството за предходните дванадесет месеца, с оглед правото да бъдат
получавани месечни помощи за дете до завършване на средно образование, но не –
повече от 20 годишна възраст. Единственото
условие за получаване на помощите е максималният доход на член от семейството
за месеца да не надхвърля 350 лв. през последните 12 месеца, предхождащи датата на подаване на молбата-декларация,
месеци. Така подс. А. е използвала тези
документи с невярно съдържание, за да създаде привидно правно основание, че
помощите ѝ се
следват, защото отговаря на законовите изисквания, което обаче не съответства
на обективната действителност /месечните доходи на член от семейството ù
надхвърлят сумата от 350 лв/. Така тя е заблудила директора на Дирекция
„Социално подпомагане” гр. Кубрат, че има право да получи 945,00 лв. месечни помощи за отглежданите от
нея деца за периода от 15.08.2013 год. до 31.07.2014г. и неправомерно е получила тази сума.
Изложените фактически обстоятелства
досежно престъплението по чл. 212, ал. 1, пр. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, се
признават изцяло от подсъдимата А.. Направеното самопризнание се подкрепя от писмените
и гласните доказателства от досъдебното производство. Те са събрани по реда и
начините, указани в НПК, и съставляват годни източници на доказателствена
информация. Между тях не са налице противоречия, не са налице и противоречиви
факти и обстоятелства по делото относно това престъпление.
Описаната
по – горе фактическа обстановка относно престъплението по чл. 255, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 26, ал.
1 от НК и по чл.
212, ал. 1, пр. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК се доказва от направените от подсъдимата самопризнания, които се
подкрепят от събраните в хода на ДП писмени и гласни доказателства – приложените по делото оригинални разписки за
получени преводи/виж т. II
л. 53-77, 81-88, 96, 99104, 108-112, 117-148, 155-158, 162-163, 168-172,
176-198, 203-224/, приложените по делото писмени документи-
съответните писма на на ТД на НАП–Варна, офис Разград, писма до банкови институции, отговори и
приложения, декларация за метериално, семейно и имотно състояние (л.41),
протоколи разпит на свидетели (л. 43-44, 45-46, 48-49, 50-51), заключение на графическа експертиза
(л.54-55), заключение от 28.07.2015г. на съдебно-икономическа експертиза (л.
59-85), заключение на съдебно-почеркова експертиза (л. 90-95), заключение от
19.02.2016г. на съдебно-икономическа експертиза (л. 100-125), заключение от
06.03.2016г. на съдебно-икономическа експертиза (л. 129-153), материали по
молба за правна помощ до Румъния (л. 156-172), справка от ТД НАП – актуално
състояние трудови договори (л. 178, 184),
справка от Агенция по заетостта (л. 195), заповеди от Дирекция „СП“ –
Кубрат за отпускане на помощи (л. 199-208), зкалючение на допълнителна
съдебно-икономическа експертиза (л. 256-279), справка за съдимост на
подсъдимата, характеристика на подсъдимата.
Изложените фактически обстоятелства се
признават изцяло от подсъдимата А.. Направеното самопризнание и по отношение на
двете престъпления, посочени по-горе, се подкрепя от писмените и гласните
доказателства от досъдебното производство, посочени по – горе. Те са събрани по
реда и начините, указани в НПК, и съставляват годни източници на
доказателствена информация.
Въз основа
на изложеното от фактическа страна, от правна страна Разградският окръжен съд
намира следното:
Установено
е, че подсъдимата А. е
местно физическо лице и е данъчно задължена за доходи, произтичащи от източници
в Р. България и чужбина. Парите са били
предназначени за нея, получила ги е от служителите на ФК „Кеш Експрес Сървиз” гр. София, чрез офисите на
„ГЕЕЛ” ЕООД, „Лозина” ЕООД, ЕТ „Динчер Сабриев”, „РУМ-Румен Димитров” ЕООД, ЕТ
„Ники-Светлана Александрова”, „ТРЕНД” ООД, „Юробанк и Еф Джи” АД чрез нейните
контрагенти „Натурела-Десита” ЕООД и „ОИВ” ООД, „ОББ” АД, „Търговска банка Д”
АД, „ЦКБ” АД, „Сосиете Женерал Експресбанк” АД, чрез системата за разплащане
„Western Union”, /„Уестърн юнион”/. Това
е ставало чрез представен от нея
документ за самоличност, при спазване на гаранциите за сигурност
/оповестяване на личните данни на изпращача и получателя и посочване на
известни само на тях кодове./ След това парите са постъпвали в нейния
патримониум, за което тя се е подписвала. Имущественото обогатяване чрез тези
доходи е юридическият факт, създаващ задължение за подсъдимата да подаде
годишна данъчна декларация по чл. 50, ал. 1, т. 1, пр. 1 от ЗДДФЛ: „Местните
физически лица подават годишна данъчна декларация по образец за придобитите
през годината доходи, подлежащи на облагане с данък върху общата годишна
данъчна основа” за 2008, 2009, 2010, 2011, 2012 и 2013 години. В този случай се
прилагали: чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ /„Облагаемият доход е брутната сума на
облагаемите доходи, придобити през данъчната година от всички други източници,
които не са изрично посочени в този закон и не са обложени с окончателни данъци
по реда на този закон или с окончателни данъци по реда на Закона за
корпоративното подоходно облагане”/ и чл. 36 от ЗДДФЛ /„Годишната данъчна
основа за доходите от други източници се определя, като облагаемият доход по
чл. 35, придобит през данъчната година, се намалява с вноските, които лицето е
задължено да прави за данъчната година за своя сметка по реда на чл. 40, ал. 5
от Закона за здравното осигуряване”/. Подсъдимата е трябвало да подаде
декларациите считано 01.01. до 30.04. на
следващата година от получаването им и да плати нормативно определения ѝ данък съгласно чл. 53, ал. 1 от ЗДДФЛ:
„Годишната данъчна декларация се подава до 30 април на годината, следваща
годината на придобиване на дохода”.
Установено е, че размерът на укритите и неплатени данъчни задължения на
подсъдимата Б.И.А., са както следва:
- за периода 01.01.2008г. -
31.12.2008г. данък в размер на 402,44 лв.;
- за периода 01.01.2009. -
31.12.2009г. данък в размер на 122,36 лв.;
- за периода 01.01.2010г. - 31.12.2010г.
данък в размер на 927,93 лв.;
- за периода 01.01.2011г. - 31.12.2011г.
данък в размер на 377,87 лв.;
- за периода 01.01.2012г. -
31.12.2012г. данък в размер на 1580,74 лв.;
- за периода 01.01.2013г. -
31.12.2013г. данък в размер на 3758,83 лв.
Следователно общият размер на
данъчните задължения е 7170,17 лв.
Изпълнителното деяние на
престъплението по 255, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК от НК е осъществено
чрез бездействие. Подсъдимата А. е била задължена да подаде годишни данъчни
декларации, в които да посочи получените от нея доходи през 2008, 2009, 2010,
2011, 2012 и 2013 години – общо в размер на 78327,80 лв. Като не е сторила
това, тя е избегнала установяването и плащането на данъчни задължения в размер
на 7170,17 лева - данъци в големи
размери, съгласно чл. 93, т. 14 предл. 1 от НК. Деянието е извършено от подс. А.
с пряк умисъл, при условията на продължавано престъпление /чл. 26, ал. 1 от НК/
за времето от 01.01.2009г. до 30.04.2014г. - при идентичност на обстановката,
еднородност на вината и чрез деяния, пораждащи един и същи престъпен резултат.
По
този начин от обективна и субективна страна подс.А. е осъществила престъпния
състав по чл. 255, ал. 1, т.1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.
При
определяне на наказанието за това престъпление съдът отчете наличие единствено
на смекчаващи отговорността на подсъдимата обстоятелства: чистото й съдебно
минало, сравнително младата й възраст, затрудненото й положение като безработна
майка на две деца, едното – малолетно, другото - непълнолетно, добрите й
характеристични данни/виж характеристика на Кмета на с.Брестовене/, приета от
съда като доказателство, както и
изразеното разкаяние и съжаление за извършеното. При тези многобройни
смекчаващи отговорността й обстоятелства съдът намери, че минималното предвидено
в закона наказание лишаване от свобода за
срок от една година, се явява несъразмерно тежко,
поради което приложи института на смекчената отговорност по чл.55, ал.1, т.1 НК. С оглед на това определи наказанието лишаване от свобода в размер на ОСЕМ МЕСЕЦА, което счете за съответно на
извършеното престъпление и достатъчно за реализиране целите на индивидуалната и
генералната превенция. На основание чл.55, ал.3 НК, съдът не наложи предвиденото
по-леко наказание глоба, като взе предвид посочените по-горе смекчаващи
отговорността обстоятелства.
Доказателствата по делото обуславят
несъмнен извод, че подсъдимата А. е автор и на престъплението по чл. 212, ал. 1, пр. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, в което е обвинена. Подадените от нея в Дирекция „Социално подпомагане”-гр.Кубрат,
с териториално поделение в гр.Завет, молби-декларации за отпускане на помощи по
реда на Закона за семейни помощи за деца са били с невярно съдържание. В тези
декларации тя е декларирала нулев брутен доход на семейството, което не е
отговаряло на действителното й финансово състояние. Подсъдимата е разполагала с
паричните средства от чужбина – предмет на разглеждане по първото обвинение,
поради което средномесечният доход на член от семейството й за същия период е
бил над изискуемия максимум от 350 лв. и тя не е отговаряла на изискванията за
получаване на помощи по ЗСПД.
С подадената на 15.08.2013г. в гр. Завет от подсъдимата А. до Дирекция „Социално
подпомагане” в гр. Кубрат, писмена молба-декларация вх. №
З-987/15.08.2013г. (т. I, л. 19) за получаване
на месечна помощ за две деца до завършване на средно образование, но не повече
от 20-годишна възраст, в която е заявила,
че за периода от м. август 2012г. до м. юли 2013г. включително не е получавала
доходи и като не е декларирала получените от чужбина средства за същия период в
размер на 56571.95 лв., по този
начин тя е въвела в заблуждение длъжностните лица от Дирекция „Социално
подпомагане”-Кубрат, че има право на помощи и е получавала такива. Деянията са били извършени с пряк умисъл. Подсъдимата е съзнавала, че
използва документи с невярно съдържание и, че няма основание да получи помощи.
Предвиждала е, че чрез подаването на невярните декларации ще й бъдат отпуснати
помощи и е целяла противозаконното им присвояване. На основание на подадената декларация, Директорът на Дирекция „Социално подпомагане”
гр. Кубрат, е отпуснал на подс. А.
месечна помощ в размер на 70,00 лв. за отглеждане на две деца за периода
м. август 2013г. – м. декември 2013г., включително и месечна помощ за две деца
в размер на 85 лв. за периода м. януари 2014г. – м. юли 2014г., като до
31.07.2014г. тя е получила помощи в
размер на 945,00 лв. /5 месеца по 70,00 лв. и 7 месеца по 85,00 лв./.
По този начин тя е въвела в
заблуждение длъжностните лица от Дирекция „Социално подпомагане”-Кубрат, че има
право на помощи и е получавала такива. Деянията са
били извършени с пряк умисъл. Подсъдимата е съзнавала, че използва документи с
невярно съдържание и, че няма основание да получи помощи. Предвиждала е, че
чрез подаването на невярните декларации ще й бъдат отпуснати помощи и е целяла
противозаконното им присвояване.
Подадената от подсъдимата А. до
Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. Кубрат, писмена молба-декларация вх. № З-987/15.08.2013г. (т. I, л. 19 от ДП) е документ
с невярно съдържание. В тази декларация, подс.А. не е посочила действителния размер на доходите си.
Парите били превеждани от Дирекция
„Социално подпомагане” по банковата сметка на обв. А. с платежни нареждания (разпит на св. М.
Петкова – социален работник в Дирекция „Социално подпомагане т. IV, л. 47). По този начин тя е получила без правно основание чуждо движимо
имущество – пари в размер на 945,00 лв., собственост на „Агенция за социално
подпомагане“ – гр. София, с намерение да ги присвои. Касае се до
множество деяния/ за времето от
15.08.2013год. до 31.07.2014год./осъществяващи състава на едно и също престъпление,
извършени през непродължителни периоди от време, при еднаква обстановка и при
еднородна вина, в диалектическа връзка помежду си, и съгласно чл.26, ал.1 НК се
определят като продължавано престъпление.
По
този начин от обективна и субективна страна подс.А. е осъществила престъпния
състав по чл. 212, ал. 1, пр. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.
При
индивидуализацията на наказанието за престъплението по чл.212, ал.1 във вр. с
чл.26, ал.1 НК съдът намери, че също има основание за прилагане на института по
чл.55, ал.1, т.1 НК. Горепосочените многобройни смекчаващи отговорността
обстоятелства обуславят несъразмерна тежест на предвиденото в чл.212, ал.1 НК
наказание от 2 години лишаване от свобода. Поради това то следва да бъде наложено
под минимума, а именно – една година лишаване от свобода, който размер
съответства на характера и тежестта на престъплението.
Поради това, че двете престъпления,
посочени по-горе, са извършени преди да има влязла в сила присъда за кое да е
от тях, на основание чл.23, ал.1 НК съдът определи и наложи на подсъдимата А., общо
наказание за двете престъпления в размер на по - тежкото, а именно ЕДНА ГОДИНА лишаване
от свобода. Така наложеното общо наказание не следва да се изтърпява ефективно.
Подсъдимата не е осъждана и за постигане на необходимия поправително-възпиращ и
възпитателен ефект от наказанието не е наложително да бъде изолирана от
обществото. Налице са формалните изисквания по чл.66, ал.1 НК и изпълнението на
наказанието следва да се отложи за изпитателен срок от три години.
Гражданският
иск на Държавата, представлявана от Министъра на финансите, чрез ТД НАП -
Варна, ИРМ – Разград, е основателен и доказан в размера, в който е предявен
първоначално, тоест в размер на 7 170.17 лева /седем хиляди сто и седемдесет
лева и седемнадесет стотинки/, представляваща обезщетение за причинени
имуществени вреди от престъплението по чл. 255, ал. 1, т. 1,
във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, ведно със законната лихва, считано от
30.04.2014г. до окончателното изплащане. Налице са кумулативно дадените предпоставки по
чл.45, ал.1 ЗЗД: противоправно поведение на подсъдимата – процесното
престъпление по чл. 255, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК;
имуществени вреди за Държавата, изразяващи се в установяването и неплащането на
дължимите данъчни задължения от подсъдимата/като същата не е подавала
изискуемите данъчни декларации, изискуеми
по чл.50 от ЗДДФЛ/; причинна връзка, при която вредите се явяват пряка и
непосредствена последица от престъплението; и вина. Този фактически състав
поражда имуществена отговорност на
подсъдимата, която следва да заплати на Държавата, представлявана от Министъра
на финансите, чрез ТД НАП - Варна, ИРМ – Разград, сумата от 7 170.17 лева /седем хиляди сто и седемдесет
лева и седемнадесет стотинки/, представляваща обезщетение за причинени
имуществени вреди от престъплението по чл. 255, ал. 1, т. 1,
във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, ведно със законната лихва, считано от
30.04.2014г. до окончателното изплащане. Поради това, следва предявеният граждански иск да
бъде уважен изцяло като основателен и доказан, в размера, в който е предявен.
Гражданският
иск на Агенцията за социално подпомагане е основателен и доказан в размера, в
който е предявен – на
945.00 лв. /деветстотин четиридесет и пет лева/, представляващ обезщетение за
причинени имуществени вреди от престъплението по чл.212, ал.1, пр.1 във връзка
с чл.26 ал.1 НК, ведно със законната лихва, считано от 31.07.2014г. до окончателното
изплащане. Налице са кумулативно дадените предпоставки по чл.45, ал.1 ЗЗД:
противоправно поведение на подсъдимата – процесното престъпление по чл.212,
ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 НК; имуществени вреди за Агенцията, изразяващи се в
платените без основание семейни помощи за деца; причинна връзка, при която
вредите се явяват пряка и непосредствена последица от престъплението; и вина.
Този фактически състав поражда имуществена отговорност на подсъдимата, която
следва да заплати на Агенцията обезщетение в размер на 945.00 лв. /деветстотин четиридесет и
пет лева/, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от
престъплението по чл.212, ал.1, пр.1 във връзка с чл.26 ал.1 НК, ведно със
законната лихва, считано от
31.07.2014г. до окончателното изплащане. Поради това, следва предявеният граждански иск да
бъде уважен изцяло като основателен и доказан, в размера, в който е предявен.
С оглед
изхода на делото и на основание чл.189, ал.3 НПК следва подсъдимата А. да заплати в полза на Държавата, по сметка на ОД на МВР-Разград за
разноски на досъдебното производство сумата
от 885.50лв./осемстотин и осемдесет и пет лева и петдесет стотинки/,
в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Окръжна прокуратура гр.
Разград в „SG Експресбанк“ АД, клон Разград IBAN ***, BIC ***зводство сумата
от 613.20лв./шестотин и тринадесет
лева и двадесет стотинки/, в
полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Окръжен съд – Разград, сумата
от 324.61лв./триста двадесет и четири лева и шейсет и една стотинки/,
представляваща държавна такса върху уважения размер на гражданските
искове.
В този смисъл съдът постанови
присъдата си.
СЪДИЯ:
/Теодора Нейчева/
ДГ