О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№__260006
гр. Варна, _19.08.2020г.
ВАРНЕНСКИ
АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА МАРКОВА
МАРИЯ ХРИСТОВА
като
разгледа докладваното от съдията М.Христова
в.т.д.№379 по описа за 2020г. на ВнАС,
за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.267 от ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба /уточнена с молба вх.№2284/26.06.2020г./ от „АКСИС“ ООД /в
н./, представлявано от управителя Росица Георгиева Матева, чрез адв.Д., срещу
постановеното решение №13/17.02.2020г. по т.д.№50/2018г. на ОС – Търговище в
частта, с която е отхвърлен предявения от възззивника срещу „УниКредит Булбанк“
АД, гр.София, при участието на Г.П.С., в качеството ѝ на синдик на „АКСИС“
ООД /в н./, иск за приемане за установено, че не съществуват вземанията на
„УниКредит Булбанк“ АД, гр.София, приети от синдика и одобрени от съда в
производството по несъстоятелност по т.д.№34/2017г. на ТОС, както следва: 1/ в
размер на 111 895,34лв., представляваща просрочена лихва /договорна лихва/
по Договор за кредит – овърдрафт №1154/28.05.2007г., дължима за периода от
08.09.2009г. до 07.09.2017г. и 2/ в размер на 28 214,22 евро или
55 182,22лв., представляваща просрочена лихва по договор /договорна лихва/
№1038/12.04.2006г., дължима за периода от 21.04.2009г. до 07.09.2017г., на
основание чл.694 от ТЗ.
В
жалбата се твърди, че решението в оспорената му част е неправилно,
незаконосъобразно и постановено в противоречие с материалния закон. Твърди се,
че при разглеждане на делото пред първата инстанция действителния размер на
задължението на въззивника по процесните договори е погрешно установен.
Законната лихва, присъдена с изпълнителните листи тече от 05.09.2009г. и считано
от този момент дружеството дължи само и единствено законната лихва. Такова е и
заключението на вещото лице по допуснатата и приета ССЕ, в което изрично са
посочени размерите на непогасените договорни лихви и размерите на дължимите
законни лихви.
Предявеното
с молбата на кредитора вземане е за лихви посочени като „просрочени лихви по
договорите“ и квалифицирани от синдика в списъка по чл.685, ал.1 от ТЗ като
„договорна лихва“. Такава лихва не съществува и не се дължи от дружеството –
кредитополучател. Договорната лихва се дължи само до настъпване на предсрочната
изискуемост на договора за кредит и на крайния падеж на задължението. В този
смисъл е и ТР №1/2017г. на ОСГТК на ВКС. Кредиторът твърди, че вземанията му са
станали предсрочно изискуеми през 2009г., а претендира възнаградителна
/договорна/ лихва за периода от 21.04.2009г. до 07.09.2017г. по Договора
№1038/12.04.2006г. и за периода от 08.09.2009г. до 07.09.2017г. по Договор
№1154/28.05.2007г. Такава лихва не се дължи от длъжника. Ако лихви се дължат,
то същите е следвало да бъдат предявени и приети като законни, а не като
договорни такива. В случая не се касае и за техническа грешка, тъй като при
предявяване на вземанията изрично е претендирана законна лихва, която е за
различен период.
Излага
се още, че вземанията за лихви са погасени по давност, тъй като от образуване
на изпълнителното дело - 21.12.2009г. до 07.04.2014г. когато е насрочена
първата публична продан, е налице период от три години, през който взискателят
не е поискал извършване на изпълнителни действия и такива не са предприемани
служебно от ЧСИ. За посочения период вземанията за лихви са погасени по
давност, на основание чл.111, б.“в“ от ЗЗД. Съгласно ТР №2/2013г. на ОСГТК на
ВКС без правно значение е дали съдебният изпълнител ще постанови акт за
прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи това.
Прекратяването на изпълнителното производство настъпва по право, като новата
давност започва да тече от предприемане на последното по време валидно
изпълнително действие.
Предвид
изложеното, присъдените в полза на банката с ИЛ от 27.11.2009г. по
ч.г.д.№1478/2009г. на ТРС лихви за периода 21.04.2009г. – 05.11.2009г. в размер
на 2210,19евро и законна лихва върху главницата от 05.11.2009г. до
07.04.2014г., както и присъдените с ИЛ от 06.11.2009г. по ч.г.д.№1474/2009г. на
ТРС в полза на банката лихви за периода 21.04.2009г. – 05.11.2009г. в размер на
15 554,70лв. и законна лихва върху главницата от 05.11.2009г. до 07.04.2014г. са погасени
по давност.
По
същество претендира отмяна на решението в оспорената му част и уважаване на
предявения иск, като се приеме за установено, че вземанията на банката за
договорна лихва не съществуват. В условие на евентуалност претендира отмяна на
решението и уважаване на иска за приемане за установено, че вземанията на
банката за договорните лихви и законната лихва върху главниците по процесните
договори за периода от издаване на изпълнителните листи до 07.04.2014г. /датата
на насрочване на първата публична продан/ не съществуват.
Към
жалбата са приложени писмени доказателства: молба на „УниКредит Булбанк“ АД,
гр.София за предявяване на вземания; определение №113/22.03.2018г. по
т.д.№34/2017г. на ТОС; списък на предявените вземания по чл.685, ал.1 от ТЗ..
Въззиваемата
страна „УниКредит Булбанк“ АД, гр.София с писмен отговор, чрез адв.Ж., оспорва
жалбата като неоснователна. Твърди, че с издадените в нейна полза изпълнителни
листи са присъдени дължимите от кредитополучателя по „ договорни
възнаградителни лихви“, а предмет на предявените вземания и включени в
одобрения от съда по несъстоятелността „просрочени лихви по договора за кредит“
са вземанията на банката за дължимите договорни и законни лихви до датата на
откриване на производството по несъстоятелност. Начина на изчисляване на
сумите, предмет на вземанията, както и техния размер е безспорно установен и от
заключението на вещото лице по допуснатата експертиза. Вземанията на банката за
законната лихва за периода от датата на издаване на изпълнителните листи до
настоящия момент са предявени в размерите установени от вещото лице.
Излага
се още, че твърденията за погасяване на вземанията по давност са нелогични и
необосновани. В жалбата не се съдържат доводи защо решението е постановено при
нарушение на материалния и процесуалния закон.
По
същество претендира съда да постанови решение, с което да отхвърли жалбата и
потвърди решението на ТОС в оспорената му част.
Г.П.С.,
в качеството ѝ на синдик на „АКСИС“ ООД /в н./, с депозиран писмен
отговор оспорва жалбата като неоснователна. Твърди, че от събраните по делото
доказателства, вкл. и заключението по допуснатата ССЕ се установява по
безспорен начин основанието и размера на предявените и приети вземания на
кредитора, както и тяхната изискуемост.
По
делото не е установено наличието на определените в закона предпоставки за
приложение на института на погасителната давност по отношение на акцесорните
вземания за лихва, възникнали до датата на издаване на изпълнителните листи и
след това до насрочване на първата публична продан по изпълнителното дело.
Тълкуването, което прилага въззивника, както на закона, така и на ТР е
стеснително и не отговаря на духа на закона и смисъла на тълкуването, дадено от
ОСГТК на ВКС.
По
същество моли съда да отхвърли жалбата и потвърди решението в оспорената му
част.
Настоящият
състав на съда намира, че жалбата, въз основа на която е образувано настоящото
производство отговаря на изискванията на чл.260 от ГПК, поради което
производството следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно
заседание.
По
отношение на направеното в жалбата искане за прилагане на писмени доказателства
не са изложени твърдения за относимостта и допустимостта им, съобразно чл.266
от ГПК, поради което на страната следва да бъде дадена възможност да направи
съответните уточнения.
С
оглед на горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НАСРОЧВА
производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание на _______.2020г. от _______часа, за която дата и час да се призоват страните.
ДАВА
ВЪЗМОЖНОСТ на въззивника в съдебно заседание да изложи твърдения за
относимостта и допустимостта на искането за приемане на приложените към жалбата
писмени доказателства, съобразно разпоредбата на чл.266 от ГПК.
На страните да се връчи
препис от настоящото определение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: