Р Е Ш Е Н И Е
№ 422/07.03.2019 година, град Бургас,
Административен съд –
Бургас, в съдебно заседание на деветнадесети февруари две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
Съдия: Веселин Енчев
при секретар Г.С.,
разгледа адм. дело № 1158/2018 година.
Производството е по реда
на глава десета раздел първи от АПК.
Образувано е по жалба от И.С.Д.
с ЕГН **********, като пълномощник на сина си С.И.Д. с ЕГН ********** и адрес ***,
против заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № 18-0769-000863/10.04.2018
година на началник група на сектор „Пътна полиция“ в ОД – Бургас на МВР
(съгласно предпоследното уточнение, направено от пълномощника с молба вх. №
6970/20.06.2018 година – лист 44 от делото).
С оспорената заповед по
отношение на лек автомобил с регистрационен № А 8882 МС, собственост на С.И.Д.,
на основание чл.171 т.2а б.“а“ от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), е
наложена мярка „прекратяване на регистрацията на пътното превозно средство“, за срок от шест месеца.
В жалбата и допълнението се
твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна. Според жалбоподателя, същата
е издадена въз основа на незаконосъобразната ЗППАМ № 17-0769-001985/17.07.2017
година на полицейски инспектор в сектор „Пътна полиция“ в ОД – Бургас на МВР. Иска
се отмяна на заповедта.
Ответникът представя
административната преписка.
След
като се запозна със събраните по делото доказателства и доводите на страните, от
фактическа страна съдът установи следното.
На 08.04.2018 година,
около 14:50 часа в град Бургас по улица „Янко Комитов“ до завод „Хемус“, служители
на МВР извършили проверка на автомобил „Тойота Рав 4“ с регистрационен № А 8882
МС, собственост на С.И.Д.. При проверката било установено, че МПС се управлява
от И.С.Д. с ЕГН **********, чието свидетелство за управление на моторно
превозно средство (СУМПС) е било отнето с друга заповед за прилагане на ПАМ,
поради управление на моторно превозно средство с концентрация на алкохол в
кръвта над 0,5 ‰, а именно 1,27 ‰. За установеното нарушение бил съставен АУАН
бл. № 027181/08.04.2018 година и иззети свидетелството за регистрация на автомобила
и регистрационните табели. В АУАН водачът И.С.Д. посочил, че не е управлявал
МПС на 08.04.2018 година (лист 17).
За установеното нарушение
служителите на МВР изготвили докладни записки, в които описали начина на
откриване на извършителя и поведението на И.Д. при изготвянето на АУАН (лист 29
- 30).
Със заповед за прилагане
на ПАМ на началник група на сектор „Пътна полиция“ при ОД – Бургас на МВР, на
основание чл.171 т.2а б. „а“ от ЗДвП, по отношение на автомобила на С.И.Д. е
наложена мярка „прекратяване на регистрация на ППС“ за срок от шест месеца. В
мотивите на заповедта е посочено, че автомобилът е бил управляван от водач,
който не притежава СУМПС. В заповедта е посочено, че е иззето свидетелството за
регистрация № ********* и две регистрационни табели А 8882 МС, съответстващи на
номерата на автомобила на жалбоподателя (лист 19).
За установяване на
компетентността на издателя на заповедта ответникът е представил заповед №
251з-209/18.01.2017 година на директора на ОД – Бургас на МВР (лист 70).
За констатацията, че към
момента на проверката водачът И.С.Д. е бил с отнето СУМПС е представена заповед
за прилагане на ПАМ № 17-0769-001985/17.07.2017 година (лист 47).
За установяване предмета на
административно дело № 1030/2018 година на АдмСБ (на което производство се
позовава жалбоподателя) с предмет заповед за налагане на ПАМ №
17-0769-001985/17.07.2017 година на полицейски инспектор в сектор „Пътна
полиция“ при ОД – Бургас на МВР, е приета справка за предмета и хода на
административно дело № 1030/2018 година (лист 60-61), протоколи от проведените
съдебни заседания (лист 65-67) и решение № 1198 от 15.06.2018 година (лист
62-64).
При така установената
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е допустима.
Подадена е в законоустановения срок и от името на лице, което има интерес от
оспорването (собственик на МПС).
Разгледана по същество,
жалбата е неоснователна.
На основание чл.168 ал.1
от АПК, съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от
оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да
провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички
основания по чл.146 АПК.
По
смисълът на чл.171 от ЗДвП принудителните административни мерки се налагат за
осигуряване безопасността
на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения
по този закон, поради което те са от вида на преустановяващите ПАМ. Заповедта
има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 ал.1 от АПК и съгласно чл.171 ал.5 обжалването е по реда на АПК.
Съгласно чл.172 ал.1 от ЗДвП волеизявлението за прилагането на ПАМ се обективира в мотивирана заповед,
която се издава от ръководителите на службите за контрол по този закон
съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.
Компетентността на
издателя на заповедта е обоснована с представената заповед № 251з – 209/2017
година на директора на ОД – Бургас на МВР, според която началниците на групи в
сектор „Пътна полиция“ на ОД – Бургас на МВР са оправомощени да издават заповед
за ПАМ по ЗДвП.
Обжалваната заповед е
издадена в предвидената от закона писмена форма. Тя съдържа всички реквизити по
чл. 59 ал.2 от АПК.
При издаването на
заповедта не са допуснати процесуални нарушения.
Заповедта е материално законосъобразна.
В хипотезата на чл.171
т.2а б. „а“ от ЗДвП (в приложимата редакция), За осигуряване на безопасността
на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения
се прилагат следните принудителни административни мерки: прекратяване на
регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно
превозно средство, без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за
управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него
моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно
превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за
управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл.
69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както
и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за
което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година.
Нормата съдържа основания
за прилагането на ПАМ като в оспорената заповед се установява едно от тях -
управление на МПС от водач, чието свидетелство за управление е отнето по
административен ред. В заповедта
това основание изрично е споменато.
В настоящият случай,
предпоставките за правилното прилагане на ПАМ са две – заповедта да има за
адресат собственика на МПС и МПС да е било управлявано от лице, на което свидетелство
за управление е отнето.
Според чл.150а, ал.1 от ЗДвП, за да има право да управлява МПС, водачът трябва да притежава
свидетелство за управление на моторно превозно средство, валидно за
категорията, към която спада управляваното от него превозно средство.
Свидетелството за
управление на МПС се издава от органите на Министерството на вътрешните работи
при наличието на предвидените в закона условия (чл. 151 и чл. 152 от ЗДвП) и
удостоверява, че лицето има право да управлява МПС от съответната категория.
В случая, от преписката се
установява, че водачът на автомобила – И.С.Д., го е управлявал след като съответното
свидетелство за управление е било отнето. В
заповедта - като адресат на ПАМ е посочен именно С.И.Д. като собственик на
превозното средство.
Така и двете предпоставки за налагане на ПАМ,
изискуеми по закон, са налице.
Предвид неоснователността на жалбата и изложените
мотиви, на основание чл. 172 ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ жалба на И.С.Д. с ЕГН **********, като
пълномощник на С.И.Д. с ЕГН **********, с адрес ***, против заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 18-0769-000863/10.04.2018
година на началник група в сектор „Пътна полиция“ в ОД – Бургас на МВР.
Решението може да се
обжалва пред Върховен административен съд в четиринадесетдневен срок от
съобщаването му.
СЪДИЯ: