№
гр. Варна, 20.02.2023г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВАРНА, Пети състав, в открито
съдебно заседание, проведено на осемнадесети януари две хиляди двадесет и трета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР МИХОВ
при участието на секретаря Нина Атанасова, като
разгледа докладваното от съдия Димитър Михов административно дело № 2612/2022г.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 268, във вр. с чл.267,
ал.2, т.5 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано е по жалба на Е.Г.С., ЕГН **********,***, срещу
Решение № 252/08.11.2022г. на Директора на Териториална дирекция на
Националната агенция за приходите гр. Варна, с което е оставена без уважение
подадената от нея жалба с вх. № 45010-2/27.10.2022г., срещу Разпореждане с изх.
№ 45010-1/12.10.2022г. и Разпореждане с
изх. № 45016-1/12.10.2022г., издадени от И П П – публичен изпълнител в Дирекция „Събиране“
при ТД на НАП гр. Варна.
Изразявайки фактически и правни аргументи,
жалбоподателката оспорва решението на директора на ТД на НАП гр. Варна,
считайки същото за незаконосъобразно и неправилно, постановено в нарушение на
материалния закон. С жалбата е формулирано искане за отмяна на обжалваното
решение, претендира присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът по жалбата – Директорът на Териториална
дирекция на Националната агенция за приходите, чрез процесуалния си
представител старши юрисконсулт П оспорва жалбата. С депозирани писмени бележки
с.д. № 103/04.01.2023г. изразява становище по съществото на спора. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Административен съд – Варна, като прецени събраните по
делото доказателства и предвид изложените от страните доводи, приема за
установено от фактическа страна следното:
На 29.09.2022г. С. е подала заявление за разпределение
на осигурителни вноски, отнасящи се за периоди преди 1 януари 2005г. с вх. №
033582207378934/29.09.2022г., с което само е декларирала здравно осигурителни
вноски за стари периоди – 2003г. и 2004г. На същата дата - 29.09.2022г данъчно
задълженото лице е заплатило само главниците по декларираните от него публични
задължения.
На 06.10.2022г. С. е подала молба с вх. №
45016/06.10.2022г. с искане за погасяване на
останалите лихви по декларираните от нея публични задължения, поради
изтекла погасителна давност. Възражението за изтекла погасителна давност е
разгледано от публичния изпълнител, който с Разпореждане с изх. №
45010-1/12.10.2022г. и Разпореждане с
изх. № 45016-1/12.10.2022г., на основание чл.173, ал.1 от ДОПК е отказал да
прекрати поради изтекла погасителна давност събирането на следните задължения:
1.ДОО за период 01.12.2003г. – 31.12.2003г. със срок
на плащане 10.01.2004г. – Лихва в размер на 1946.55 лева;
2.ДОО за период 01.12.2004г. – 31.12.2004г. със срок
на плащане 10.01.2005г. – Лихва в размер на 1731.63 лева;
3.УПФ за период 01.12.2003г. – 31.12.2003г. със срок
на плащане 10.01.2004г. – Лихва в размер на 144.19 лева;
4.УПФ за период 01.12.2004г. – 31.12.2004г. със срок
на плащане 10.01.2005г. – Лихва в размер на 199.80 лева.
Разпорежданията на публичен изпълнител са обжалвани
пред Директора на ТД на НАП с жалба с вх. № 45010-2/27.10.2022г., който с
оспореното в настоящото производство Решение № 252/08.11.2022г., е оставил без
уважение жалбата на С..
В хода на съдебното производство са приети
административната преписка и допълнително представените писмени доказателства.
При така установените факти, от правна страна съдът
съобрази следното:
Предмет на оспорване е Решение № 252/08.11.2022г. на
Директора на Териториална дирекция на Националната агенция за приходите гр.
Варна, жалбата срещу което е подадена в законоустановения 7-дневен срок, от надлежна
страна – адресат на обжалвания административен акт, имаща право и интерес от
обжалване, поради което се явява процесуално допустима.
При разглеждането по същество и след проверка на
оспорения административен акт на основанията по чл.160, ал.2 от ДОПК, съдът
приема жалбата за основателна по следните съображения:
Оспореното решение представлява валиден
административен акт, издаден от компетентен орган в кръга на законоустановените
му правомощия по чл.267 от ДОПК. Същото е постановено в производство по
обжалване на разпореждане на публичен изпълнител при ТД на НАП гр.Варна, в
писмена форма и съдържа всички съществени елементи на формата на индивидуален
административен акт, установени с разпоредбата на чл.59, ал.2 от АПК. Посочени
са фактическите и правни основания, мотивирали постановеното решение. С оглед
на това съдът приема, че Решение№ 252/08.11.2022г. на Директора на Териториална
дирекция на Националната агенция за приходите гр. Варна е валиден акт, издаден
в надлежна форма, при липса на съществени нарушения на процедурните правила.
При извършената проверка за съответствието на
обжалвания акт с материалния закон, съдът приема следното:
По делото не е налице спор по фактите. Спорът е правен
и е свързан с отговор на въпроса дали задълженията на жалбоподателката по ДОО и
УПФ, са погасени по давност.
По силата на чл.171, ал.1 от ДОПК, публичните вземания
се погасяват с изтичането н 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на
годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното
задължение, освен ако в закон е
предвиден по-кратък срок. Съгласно ал.2 на същата разпоредба, с изтичането на
10-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината,
през което е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички
публични вземания, независимо от спирането или прекъсването на давността, освен
в случаите, когато: задължението е отсрочено или разсрочено; вземането е
предявено в производство по несъстоятелност; образувано е наказателно
производство, от изхода на което зависи установяването или събирането на
публичното задължение; изпълнението е спряно по искане на длъжника; подадена е
жалба за разрешаване на спор по глава шестнадесета, раздел ІІа.
Задълженията на жалбоподателката съставляват
задължения по 1.ДОО за период 01.12.2003г. – 31.12.2003г. със срок на плащане
10.01.2004г. – Лихва в размер на 1946.55 лева;
2.ДОО за период 01.12.2004г. – 31.12.2004г. със срок
на плащане 10.01.2005г. – Лихва в размер на 1731.63 лева;
3.УПФ за период 01.12.2003г. – 31.12.2003г. със срок
на плащане 10.01.2004г. – Лихва в размер на 144.19 лева;
4.УПФ за период 01.12.2004г. – 31.12.2004г. със срок
на плащане 10.01.2005г. – Лихва в размер на 199.80 лева.
Предвид срока на плащане на задълженията и посочените
по-горе законови разпоредби, съдът намира, че към датата на произнасяне на
публичния изпълнител, публичните задължения на жалбоподателката са били
погасени по давност. В тази връзка основателно се явява направеното пред
публичния изпълнител искане на длъжника да бъдат погасени по давност публичните
вземания за лихва по ДОО за период 01.12.2004г. – 31.12.2004г. в размер на
1946.55 лева; по ДОО за период 01.12.2004г. – 31.12.2004г., в размер на 1731.63
лева; по УПФ за период 01.12.2003г. – 31.12.2003г., в размер на 144.19 лева; по
УПФ за период 01.12.2004г. – 31.12.2004г., в размер на 199.80 лева. Веднъж
изтекла, погасителната давност не може да бъде спирана или прекъсвана. По
силата на чл.173, ал.1 от ДОПК вземанията се отписват, когато са погасени по
давност, както и в случаите, предвидени със закон, а според ал.2 от същата
разпоредба, вземанията се отписват служебно с изтичането на срока по чл.171,
ал.2 от ДОПК. Безспорно в случая е, че С. изрично се е позовала на изтеклата 10
годишна давност по смисъла на чл.171, ал.2 от ДОПК и е поискала конкретни нейни
задължения да бъдат погасени по давност. След като публичният изпълнител е
отказал да отпише процесните задължения на жалбоподателката, същият в нарушение
на материалния закон е издал Разпореждане с изх. № 45010-1/12.10.2022г. и Разпореждане с изх. № 45016-1/12.10.2022г.,
на основание чл.173, ал.1 от ДОПК е отказал да прекрати поради изтекла
погасителна давност събирането на
задължения, погасени по давност. Предвид изложеното обжалваното решение
на директора на ТД на НАП гр.Варна и потвърдените с
него разпореждания на публичен изпълнител при ТД на НАП гр. Варна по отношение
на лихвите по вземанията декларирани на 29.09.2022г. следва да бъдат отменени като противоречащи на
материалния закон, а преписката -
върната на публичния изпълнител, който съгласно разпоредбата на чл.173, ал.2 от АПК, във вр. с пар. 2 от Др на
ДОПК, да процедира съобразно мотивите, изложени в настоящото решение.
С оглед изхода на спора, основателно и своевременно се
явява направеното от жалбоподателката искане за присъждане на направените по
делото разноски, съставляващи заплатена държавна такса в размер на 10.00 лева.
Воден от горното и на основание чл.268, ал.2 от ДОПК,
Административен съд – Варна, Пети състав,
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 252/08.11.2022г. на Директора на
Териториална дирекция на Националната агенция за приходите гр. Варна, като
вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Разпореждане с изх. № 45010-1/12.10.2022г. и Разпореждане с изх. № 45016-1/12.10.2022г.,
издадени от публичен изпълнител в Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП гр. Варна.
ВРЪЩА административната преписка на публичен
изпълнител при ТД на НАП гр. Варна за изпълнение на дадените с настоящото
решение задължителни указания по прилагането на закона относно отписване поради
изтекла погасителна давност на задълженията на Е.Г.С., ЕГН **********,***, описани
в Разпореждане с изх. № 45010-1/12.10.2022г.
и Разпореждане с изх. № 45016-1/12.10.2022г., издадени от публичен
изпълнител в Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП гр. Варна.
ОСЪЖДА Териториална дирекция на Национална агенция за
приходите гр. Варна да заплати на Е.Г.С., ЕГН **********,***, сумата от 10.00
лева.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия: