Р Е Ш Е Н
И Е
№.…../
07.01.2022 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският
окръжен съд, гражданска колегия, в публично заседание на двадесети декември двехиляди
двадесет и първа година в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ТОДОР ХАДЖИЕВ
при
секретаря Веселена Караславова, като разгледа докладваното от съдията т. д. № 144 по описа за 2019 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
А.Б.Ф. е
предявил против Гаранционен фонд иск с
правно основание чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ за
сумата от 120 000 лв., представляваща част от общия размер на причинените
неимуществени от 300 000 лв. съгласно допуснатото изменение на иска в
съдебното заседание на 20.12.2021 г.
Ищецът
твърди, че на 04.05.2018 г., около 18. 00 ч., в гр. Харманли, по ул. „Районна" А.Н.М.
при управление на л.а. *****с рег. № *****нарушил правилата за движение по
пътищата, при което го ударил при пресичане на пътното платно и му причинил
телесни увреждания. По повод на настъпилото ПТП било образувано ДП № 252/2018
г. по описа на РУП - Харманли, което не е приключило с окончателен съдебен акт.
Причина за настъпилото произшествие са
допуснатите от водача на лекия автомобил нарушения на правилата за движение по
пътищата, който поради недостатъчно внимание по отношение на пътната обстановка
е блъснал правомерно движещия се участник в движението. Тъй като водачът на
лекия автомобил нямал застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, подал
молба до Гаранционен фонд за изплащане на обезщетение, за което била образувана
щета № 210205/14.06.2018 г., по която фондът отказал плащане.
В резултат на ПТП получил следните
травматични увреждания: 1/ Счупване на горния край на раменната кост
(хумерус), закрита ВЛЦ регио хумери ет. антебрахи син. Фрактура коли хирургици
хумери син, фрактура диафизис радий син; 2/ Гранулираща рана и кожен дефект на
лявата мишница и предмишница - 150 кв. см.
След инцидента е приет за лечение в КОТ
към УМБАЛ „Свети Георги" ЕАД - Пловдив от шокова зала, с разкъсно - контузна
рана в областта на хумероса с размери 20/25 см. кървяща, втора рана в областта
на антебрахума с размери 7/8 см., като му е извършена оперативна интервенция: Открито
наместване на фрактура с вътрешна фиксация, радис и улна. Съгласно Оперативен протокол № 1178 от
18.05.2018 г. е извършена оперативна интервенция: Открито наместване на
фрактура с вътрешна фиксация, радис и улна.
На 27.05.2018 г. е изписан от болницата с
окончателна диагноза: Счупване на
горния край на раменната кост (хумерус), закрита ВЛЦ регио хумери ет. антебрахи
син. Фрактура коли хирургици хумери син, фрактура диафизис радий син и
Придружаващи заболявания: ВЛЦ капитис Контузио капити Ретрогадна амнизея и
Лезио нервус медианос син.
На 28.05.2018 г. е хоспитализиран в
Клиника по пластично-възстановителна и естетична хирургия към УМБАЛ „Свети
Георги" ЕАД – Пловдив за специализирано лечение на образувалите се кожни
дефекти, с оплаквания от голям кожен дефект, предимно на левия антебрахиум, с
видим костни участъци и наличие на външен фиксатор, като на 26.06.2018 г. е
извършена оперативна интервенция: Свободна кожна пластика в областта на лявата
мишница и предмишница. На 03.07.2018 г. пострадалият е изписан от болницата с
окончателна диагноза: Гранулираща рана
и кожен дефект на лявата мишница и предмишница - 150 кв. см.
В резултат на уврежданията търпи силни
болки и много страдания. Възстановяването от получените при процесното ПТП
увреждания продължава и към настоящия момент, не се чувства добре физически и
емоционално. За времето на възстановяването си е следвало да спазва постелен
режим, като през този период е разчитал изцяло на помощ от близките си. Преди ПТП
бил в отлично здравословно състояние, изключително активен млад мъж, не е имал
здравословни оплаквания, но след инцидента животът му напълно се променил. Дълго
време бил напрегнат, имал нарушения на съня, не е в състояние да се натоварва
психически и физически. Освен болките изживял и силен стрес, който ще остане за
цял живот в неговото съзнание.
Предвид изложеното иска на основание чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ ответникът да бъде осъден да му
заплати обезщетение в размер на 120
000 лв. за неимуществени вреди от станалото на 04.05.2018 г. ПТП, представляваща
част от общия размер на вредите от 300 000 лв.
Ответникът Гаранцонен фонд оспорва предявения иск с доводи за
неоснователност поради настъпване на ПТП единствено по вина на пострадалия, съпричиняване
от страна на пострадалия и прекомерност на претендираното обезщетение.
Третото
лице – помагач А.Н.М. оспорва предявения иск.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност във връзка с доводите на страните, констатира следното от фактическа
и правна страна:
По настоящето дело не е
спорно, че на 04.05.2018 г. в гр. Харманли, на ул. „Районна", е
нестъпило ПТП, при което А.Н.М. при управление на лек автомобил *****с рег. № *****е ударил
пресичащия пътното платно А.Б.Ф.. Видно от обясненията на третото лице - помагач А.Б.Ф. той е закупил лекият автомобил преди около година в
страната, не го регистрирал и го карал с британския регистрационен номер. При
тези данни предявеният иск следва да се
квалифицира по чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ, тъй като се касае за моторно
превозно средство, което обичайно се намира на територията на Република
България и за което не е сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите. В случая не е налице хипотезата на чл. 557, ал. 1, т. 2, б.
„б“ КЗ, каквато правна квалификация претендира ответника, тъй като
произшествието е настъпило след изтичане на 30 дни от доставянето на автомобила
в страната. При доставено в Република България моторно превозно средство от
държава членка, което не е било формално регистрирано в страната, и при
настъпило ПТП след изтичане на 30 дни от приемането отговорността на
Гаранционния фонд е по б. „а“.
Отговорността на
Гаранционния фонд е обусловена и функционално
свързана с деликтната отговорност на водача на моторното превозно
средство, за което не е сключена застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“.
По делото е спорен въпросът за вината на
водача на лекия автомобил – третото лице – помагач А.Н.М.. В тази насока от
събраните по делото доказателства – обясненията на водача А.М., показанията на
водача на товарния автомобил – св. Д.И.
и първоначалната съдебно – автотехническа експертиза, се установява следния
механизъм на настъпване на произшествието:
ПТП е настъпило на 04.05.2018 г. около
18. 00 ч. в гр. Харманли на ул. „Районна“, в участък, на който е очертана
пешеходна пътека. Улицата е с две платна за еднопосочно движение, като всяко
платно е с по две ленти. В дясната лента се е движел товарен автомобил „Ситроен
Джъмпер (метален фургон, без стъкла). Приближавайки пешеходната пътека, водачът
на товарния автомобил започнал плавно да намалява скоростта, когато пред него изскочил
пострадалият А.Б.Ф., който с нормален ход предприел перпендикулярно пресичане
на пътното на около 1. 20 м. след нея. Зад товарния автомобил се движел лек
автомобил *****, управляван от А.Н.М., който, след като го приближил, се преустроил в
лявата лента, за да го изпревари. Според вещото лице, когато лекият автомобил е
бил на 16 м. от предната челна част на товарния автомобил, вече е бил заел
позиция в лявата лента. Водачът на товарния автомобил намалил силно скоростта
почти до нула, за да пропусне пешеходеца, който преминал на около 5 – 6 м. пред
него, след което предприел плавно ускорение на скоростта. До този момент
пешеходецът бил извън зрителното поле на водача на лекия автомобил, който се
движел със скорост от 58 км. ч. Пешеходецът станал видим за водача на лекия автомобил
на около 0. 8 – 0. 9 м. в дясно на осовата линия. Продължил движението си
напред и изминал още 1. 4 м., когато бил ударен от лекия автомобил с предна
дясна челна част независимо от предприетото аварийно спиране. Водачът на лекия
автомобил е забелязал пешеходеца и е реагирал на опасността чрез задействане на
спирачния механизъм на разстояние 21. 19 м. преди мястото на удара.
Съдът не кредитира заключението по
назначената допълнителна съдебно – автотехническа експертиза, тъй като
поставената задача: Въз основа на измерванията в протокола за следствен
експеримент да се определи дали разстоянието на лекия автомобил до мястото на
удара е по – голямо от опасната зона на спиране, считано от момента, в който
пешеходецът е можел да бъде забелязан, е неотносима при преценка отговорността
на водача на лекия автомобил, съображенията за което съдът ще изложи по –
надолу. Отделно от това съдът споделя становището на вещото лице, че отразените
в протокола за следствен експеримент позиции на двата автомобила в отделни
моменти преди удара не отговарят на действителното положение, тъй като, на
първо място, е практически невъзможно, след като е имал видимост към пешеходеца
в позиции 1 и 2, в позиция 3 водачът на
лекия автомобил да я загуби само за 0. 3 секунди, след което да се появи отново
в позиции 4 и 5, а освен това позициите на автомобилите са определени
посредством показанията на участниците в ПТП, без да се съобрази скоростта на
товарния автомобил.
Предвид така установените данни съдът
намира, че ПТП се дължи единствено на противоправното поведение на водача на
лекия автомобил. В тази връзка, на първо място, следва да се има предвид
мястото на настъпване на ПТП: в района на пешеходна пътека, с която като
елемент от пътната инфраструктура са свързани редица задължения на водачите на
моторни превозни средства, които имат за цел да гарантират безопасността на
пешеходците като по слабозащитените участници в движението. Разпоредбата на чл.
43, т. 5 и 6 ЗДП установява забрана за изпреварване на моторни превозни
средства с изключение на мотопеди и мотоциклети без кош пред пешеходна пътека,
когато изпреварваното превозно средство закрива видимостта към пешеходната
пътека, както и пред и върху сигнализирана пешеходна пътека. Според чл. 119,
ал. 1 ЗДП при приближаване към пешеходна пътека водачът на моторно превозно средство е
длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея
пешеходци,
като намали скоростта или спре, а при заобикаляне на спряло пред пешеходна
пътека пътно превозно средство е длъжен да се движи с такава скорост, която да
му позволи да спре, за да пропусне преминаващите по пешеходната пътека пешеходци
(ал. 2). Наред с това в съдебната практика е възприето разбирането, че при
приближаване на пешеходна пътека водачите на моторни превозни средства следва
да се движат със засилено внимание и със съобразена с пътната обстановка скорост,
тъй като се касае за зона с повишена опасност.
В случая въпреки наличието на пътен знак
за пешеходна пътека (Писмо изх. № ОХ – 05 – 1030/ 15.04.2021 г. на л. 435)
водачът на лекия автомобил *****не само не е намалил скоростта на движение, но
и в нарушение на забраната по чл. 43, т. 5 и 6 ЗДП е предприел изпреварване на
товарния автомобил непосредствено преди пешеходната пътека и въпреки липсата на
видимост към нея. По делото се установи, че след навлизане на ищеца на пътното
платно водачът на товарния автомобил е намалил силно скоростта почти до пълно
спиране, за да го пропусне, след което плавно е увеличил скоростта. В този
момент според вещото лице лекият автомобил се е намирал зад него на разстояние,
което е позволявало на водача да възприеме проблясването на стоповете на
товарния автомобил като сигнал за наличие на опасност на пътя. Вместо да намали
скоростта и да премине с повишено внимание през пешеходната пътека, още повече и
при липса на видимост към нея, той е продължил със същата скорост (58 км. ч.),
при която ударът на ищеца е бил неизбежен. При това положение вина за
настъпване на ПТП има единствено водачът на лекия автомобил поради допуснатите
от него нарушения на чл. 43, т. 5 и 6 ЗДП и чл. 119, ал. 1 ЗДП. Посочените
нарушения са в причинна връзка с настъпилия резултат, тъй като, видно от
заключението на съдебно – автотехническата експертиза, ако е бил намалил
скоростта до 38 км. ч. към момента, в който ищецът е влязъл в зрителното му
поле, той е можел да предотврати произшествието. Наличието на специални правила
за движение при премиване през пешеходни пътеки прави безпредметно изследването
на въпроса дали водачът на лекия автомобил е възприел пешеходеца в опасната
зона за спиране на автомобила при установената по делото скорост от 58 км. ч.
или максимално допустимата от 50 км. ч. Дори и да е управлявал лекия автомобил
в рамките на разрешената скорост от 50 км. ч., това не изключва неговата вина,
тъй като конкретната пътна обстановка (наближаване на пешеходна пътека, наличие
на закриващ видимостта товарен автомобил, силно намаляване скоростта на същия) е
изисквала да вземе съответните мерки за гарантиране безопасността на
пешеходците – намаляване на скоростта до степен (под 38 км. ч.), която би му
позволила да пропусне преминаващите по пешеходната пътека пешеходци.
Възражението на ответника за съпричиняване
от страна на ищеца е неоснователно, тъй като предвид изричната разпоредба на
чл. 119, ал. 5 ЗДП допуснатите от водача на лекия автомобил нарушения на чл.
43, т. 5 и 6 ЗДП и чл. 119, ал. 1 ЗДП изключват вината на пешеходеца за
настъпване на ПТП. Горният извод не се променя от обстоятелството, че ищецът е
предприел пресичане на пътното платно не на самата пешеходна пътека, а на 1. 20
след нея, където е станал удара, тъй като визираните в чл. 43, т. 5 и 6 ЗДП и
чл. 119, ал. 1 и 2 ЗДП задължението на водачите на моторни превозни средства обхващат
и зоните в непосредствена близост до пешеходните пътеки.
Предвид изключителната вина на водача на
лекия автомобил за настъпване на ПТП и липсата на застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите за лекия автомобил, причинените на ищеца вреди
на основание чл. 557, ал. 1, т.
2, б. „б“ КЗ следва да се покрият от Гаранционния фонд.
Що се отнася до границите на отговорността на
застрахователя, важи принципът за тъждественост на застрахователното
обезщетение с обезщетението, дължимо по общата гражданска отговорност. Съгласно
чл. 51, ал. 1 ЗЗД на обезщетяване подлежат всички вреди, които са пряка и
непосредствена последица на увреждането. Неимуществените вреди са неизмерими в
пари, поради което по силата на чл. 52 ЗЗД обезщетението за тях се определя от
съда по справедливост. Според ППВС № 4/1968 г. т. 8 понятието „справедливост“
не е абстрактно понятие, а то се свързва с редица конкретни съществуващи
обстоятелства, които следва да се вземат предвид при определяне размера на
обезщетението. Размерът на обезщетението за неимуществени вреди следва да се
определи взависимост от вида и характера на причинените увреждания, срока за
възстановяване, интензитета и продължителността на болките.
В настоящия случай от приетата съдебно – медицинска
експертиза е видно, че вследствие на ПТП ищецът А.Б.Ф. е получил счупване на
лявата раменна кост; счупване на лявата лъчева кост, разкъсноконтузна рана на
лявата мишница и предмишница със загуба на меки тъкани; прекъсване на междинния
и на кожномускулния нерв на лявата ръка и последвало прекъсване на сигнала на
мишничния нерв; прекъсване на артерията на лявата предмишница; пълна плегия на лявата ръка и атрофия на ръка;
големи атрофични обезобразяващи белези на лявата ръка.
В съдебно заседание вещото лице допълва, че лявата
ръка е напълно нефункционална, не може да се движи и атрофира прогресивно.
Ищецът няма никакъв захват с нея и не може да я движи. Ръката няма никаква
чувствителност и е запазена само физическата й цялост. Ръката е с голям
атрофичен белег, който я загрозява.
Св. Ягода Борисова Ангелова – сестра на ищеца, сочи,
че преди катастрофата брат й бил изпълнен с енергия млад мъж, който спортувал
активно и се срещал с приятели. След инцидента два месеца бил на лечение в
болница, а след това се възстановявал около една година. Дълго време имал
неспокоен сън, сънувал кошмари, изпадал в депресия, станал силно изнервен, тъй
като не можел да се обслужва сам. Не работи, изолирал се е вкъщи и е ограничил
силно социалните си контакти.
При тези данни по делото съдът намира, че
справедливото обезщетение за претърпените от ищеца болки и страдания от ПТП следва
да се определи на 120 000 лв. В тази насока съдът взе предвид изключително
тежкия характер на увреждането, изразяваща се в пълна нефунционалност и
деформация на лявата ръка, което е довело до трайни и необратими промени в
начина му на живот и психика. Касае се за млад човек, който до ПТП е водел
активен социален живот, спортувал е и се е събирал с приятели. Вследствие на
пътният инцидент е нарушен нормалният му ритъм на живот поради невъзможността
да извършва физическа дейност, което е довело трайни и дълбоки промени на
психическия му живот – нарушения на съня, безпокойство и тревожност, чувство на
безпомощност и обреченост, изострена чувствителност, ниско самочувствие и липса
на вяра в собствените му възможности. Налице е сериозно влошаване качеството му
на живот поради ограничената възможност да работи и да води нормален социален
живот. Върху присъдената сума ответникът Гаранционен
фонд дължи законна лихва, считано от 13.09.2018 г. – датата на произнасяне по
заявената претенция.
На
основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът Гаранционен фонд следва да заплати по
сметка на ОС - Хасково ДТ в размер на 4800 лв., както и изплатеното от бюджетните средства на съда
възнаграждение на вещи лица в размер на 500 лв.
С оглед изхода на делото на основание чл.
38, ал. 2 ЗА ответникът Гаранционен фонд следва да заплати на пълномощника на
ищеца – адв. П.К. възнаграждение за адвокат в размер на 3930 лв.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Гаранционен фонд, гр. София, ул. „Граф Игнатиев” № 2, ет. 4, да
заплати на А.Б.Ф., ЕГН **********,***
сумата от 120 000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 04.05.2018
г. в гр. Харманли, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 13.09.2018
г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Гаранционен
фонд да заплати по сметка на ОС – Хасково ДТ в размер на 4800 лв., както и
разноски в размер на 500 лв.
ОСЪЖДА Гаранционен
фонд да заплати
на П.К. адвокатско възнаграждение в размер на 3930 лв.
Решението
е постановено при участието на трето лице – помагач А.Н.М..
Решението може да бъде обжалвано пред АС - Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: