№ 371
гр. П., 09.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – П., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Красимир Г. Ненчев
Членове:Албена Г. Палова
Ани Харизанова
при участието на секретаря Ана Здр. Ненчева
като разгледа докладваното от Албена Г. Палова Въззивно гражданско дело
№ 20235200500514 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. С решение №
211/13.06.2023 г., постановено по гр.д. № 20225210100328 В. районен съд е
отхвърлил иска на М. П. Г. с ЕГН ********** срещу Д. П. Г. с ЕГН
********** за отмяна договор за дарение, обективиран в нотариален акт №
А-148, том I, дело № 321/17.VІ.1988 г., съставен на 17.06.1988 г. от съдия при
РС-В..
Осъдил е М. П. Г. с ЕГН ********** да заплати по сметка на Районен
съд - В. сумата от 180 лева, представляваща разноски по делото.
Против така постановеното решение в законния срок е постъпила
въззивна жалба от М. П. Г., ЕГН **********, от гр. В., ул.“Л.“ № 7, чрез
нейния процесуален пълномощник адв. Пр. П., с посочен съдебен адрес гр.
П., ул.“П.М.“ № 9, Офис център 1, ет.2, офис 11, с изложени оплаквания за
незаконосъобразност. В жалбата се твърди, че неправилно районният съд бил
приел, че ищцата не е изпаднала в трайна нужда от издръжка. По делото било
безспорно установено, че за последните 13 месеца преди датата на подаване
на исковата молба пред районния съд ищцата е разполагала със среден
месечен доход в размер на 1047.84 лв., а приетото по делото експертно
заключение, че средномесечният потребителски доход на едно лице за
второто тримесечие на 2022 г. възлиза на 1617.09 лв. При тези данни
1
районният съд абсолютно немотивирано бил приел, че реализираният от
ищцата средномесечен доход от 1047.84 лв. надвишава необходимия й такъв
за месечната й издръжка. По делото било безспорно установено също така, че
ищцата страда от онкологично заболяване, че няма спестявания или друг
пасивен доход от наеми и/или продажби, ежемесечно й се налага да купува
лекарства и често да пътува за изследвания. От друга страна работата й като
приемен родител не й носела сигурен месечен доход, тъй като този доход
зависел от това дали към момента й е поверено дете за отглеждане. В тази
връзка пред въззивния съд представя доказателства, че с допълнително
споразумение от 12.07.2023 г., сключено между нея и Община В., считано от
10.07.2023 г. се прекратява по взаимно съгласие договор № 761/18.10.2022 г.,
сключен между М. Г. и Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – гр.
В. за детето В.Е.С..
Жалбоподателката е твърдяла също, че в обжалваното решение
районният съд е направил извод, че ищцата може да реализира доход от
притежаваната от нея ½ ид.ч. от недвижим имот, като го отдава под наем, но
не бил обсъдил факта, че другата ½ ид.ч. е собственост на ответника, който
при същите условия можел да отдава тази част от имота под наем и също да
реализира доход, за да й предостави издръжката, от която тя се нуждае.
Твърдяла е също, че продължава да работи не защото желае, а защото има
нужда от средства, за да посреща ежемесечните си нужди и ако получава
издръжка от ответника, няма да й се налага да работи след пенсионна възраст.
Неправилен бил и изводът на районния съд, че ответникът не можел да
предоставя на ищцата издръжка поради ниския си доход, но не бил взел
предвид факта, че от една страна това вероятно не бил пълният му доход, а от
друга страна той бил с 10 години по-млад от сестра си и в добро здравословно
състояние, което му позволявало да полага труд и да реализира по-високи
доходи. Не било взето предвид и обстоятелството, че с н.а. от 27.09.2021 г.
ответникът се бил разпоредил с част от собственото си имущество, като
сключил договор за издръжка и гледане с трето лице и по този начин сам се е
поставил в неблагоприятно положение да не реализира допълнителен доход
от продажбата на собствеността си. В резултат на тази сделка обаче той
спестявал част от собствените си доходи, тъй като третото лице поело
задължение да го гледа и издържа срещу престирания имот, но това също не
било взето предвид от съда.
Искането е решението на районния съд да бъде отменено, вместо което
да бъде постановено ново, с което предявеният иск да бъде уважен с
присъждане на разноските за две инстанции.
В законния срок е постъпил писмен отговор от ответника Д. П. Г. с
искане решението на ВРС да бъде потвърдено като правилно и
2
законосъобразност. Ответникът по жалбата преповтаря твърденията,
изложени още в отговора на исковата молба. Твърдял е, че доходът,
получаван от жалбоподателката като приемен родител, неправилно бил
разделен на две, тъй като всъщност целият доход представлявал
възнаграждение за полаганата от М. приемна грижа. Твърди също, че
телковото решение за инвалидност било изтекло и ново такова не било
представено. Твърдял е още, че съдът не бил проверил действителното
имотно състояние на ищцата и не бил взел предвид, че след развода й с
бившия й съпруг продали семейното жилище и с парите от продажбата тя
била закупила друг имот, в който живеел синът й. По отношение на
собствените си доходи твърди, че за времето от 29.07.2019 г. до момента
неколкократно е започвал работа и е бивал уволняван, като последно е бил
назначен на работа на 22.08.2022 г. и до момента работел, а за времето, през
което е бивал без работа, бил издържан от своята съжителка Ю.И.. Твърдял е,
че не може да си намери по-добре платена работа, тъй като от една страна е на
57 години, а от друга страна е без образование и професионална
квалификация.
Окръжният съд след като се запозна с твърденията, изложени във
въззивната жалба и писмения отговор, като обсъди и анализира събраните по
делото доказателства, като взе предвид становищата, изразени в открито
съдебно заседание и при спазване разпоредбата на чл.235 от ГПК, прие за
установено следното:
В исковата си молба против Д. Г. ищцата М. Г. е твърдяла, че през 1988
г. доброволно дарила на ответника - неин брат – своята 1/2 ид. ч. от
съсобствения им втори етаж от жилищна сграда с административен адрес - гр.
В., ул. „Л.“ № 7, а първият и третият етаж от сградата също били съсобствени
помежду им при равни дялове - по 1/2 ид. ч. След като ответникът
прехвърлил своята 1/2 ид. ч. от първия етаж на сградата на съжителката си
Ю.И., последната с писмо поискала от ищцата ежемесечно обезщетение в
размер на 300 лв. за това, че е лишена от ползването на придобитата част от
първия етаж, приземните помещения и тавана на къщата. Ищцата е твърдяла,
че предвид влошеното здравословно състояние (злокачествен карцином на
млечна жлеза, хипертонично сърце, неинсулинозависим диабет, стенокардия),
признатата й с решение на ТЕЛК трайно намалена работоспособност - 72 %, и
получаваната в резултат на това пенсия от около 340 лв., месечният доход на
ищцата се явявал по-нисък с около 300 лв., за да може да покрие нуждите й
от издръжка. Във връзка с това през м. януари 2022 г. отправила покана до
ответника да й заплаща издръжка, той не го направил. Предвид
гореизложеното моли съдът да постанови решение, с което да отмени
направеното от ищцата в полза на ответника дарение на 1/2 ид. ч. от втория
3
етаж с настоящ идентификатор 10450.502.185.1.2 по КККР на гр. В.,
обективирано в НА № А-148, том I, дело № 321/17.06.1988 г. на РС-В..
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Г., в
който се твърди, че ищцата е направила приетото от него през 1988 г. дарение
на 1/2 ид. ч. от втория етаж на бащината им къща, тъй като законът тогава не
й позволявал да закупи и жилище, каквото след дарението успяла да
придобие. Изтъкнал е още, че в последствие ответникът надстроил и трети
етаж на къщата, който станал съсобствен между него и ищцата при равни
квоти от по 1/2 ид.ч., без тя да е дала никакви средства за строежа. Счита за
недоказана нуждата от издръжка, тъй като размерът на получаваната от
ищцата пенсия и доходите й като приемен родител бил достатъчни за
удовлетворяване на нуждите й, а приложените към исковата молба
медицински документи не обосновавали извод за необходимост от
допълнителни средства. Претендира исковата претенция да бъде отхвърлена
като неоснователна.
Установява се от доказателствата по делото, че страните по делото са
съсобственици при равни дялове от по 1/2 ид. ч. на първи и трети етаж от
жилищна сграда, състояща се от приземен етаж, три жилищни етажа и таван,
построена в парцел ХVІ, отреден за имот пл.№ 2935, кв.345 по действащия
към 1988 г. план на гр. В., с административен адрес гр. В., ул. „Л.“ № 7.
Видно от представената справка от Агенцията по вписванията ответникът е
собственик и на 1/6 ид. ч. от приземния и таванския етаж, както и на ½ ид.ч.
от поземления имот, в който е построена сградата.
Безспорно е между страните, че на 10.09.2021 г. Г. е сключил с третото
лице Ю.И. договор за издръжка и гледане, по силата на който тя е придобила
правото на собственост върху неговата ½ ид.ч. от първи жилищен етаж, ½
ид.ч от поземления имот и по 1/6 ид.ч. от приземния и таванския етаж.
Няма спор между страните и че вторият жилищен етаж е станал
индивидуална собственост на ответника, след като през 1988 г. ищцата му е
дарила своята 1/2 ид. ч. с н.а. № А-148, том I, дело № 321/17.06.1988 г. на РС-
В..
Безспорно се установява от представената медицинска документация,
че ищцата страда от злокачествен карцином на млечна жлеза, хипертонично
сърце, неинсулинозависим диабет, стенокардия. От заключението на
назначената и приета по делото съдебномедицинска експертиза се установява,
че през 2014 г. М. Г. е диагностицирана със злокачествено новообразувание
/карцином/ на лява млечна жлеза и е оперирана /извършена тотална
мастектомия и аксиална лимфна дисекция/, след което е проведено лечение –
комплексна терапия и продължаващо диспансерно наблюдение на
4
заболяването. Към момента е без данни за рецидив и метаболитна и
морфологична активност на наличната белодробна метастаза. Експертът
заявява, че по принцип при това заболяване не може да се говори за
излекуване, а се използва терминът стабилно заболяване. Констатираният от
експертизата захарен диабет на ищцата се контролира чрез перорален прием
на антидиабетни средства. Г. страда още от затлъстяване, артериална
хипертония, исхемична болест на сърцето и варици. Всички заболявания са
хронични и не може да има излекуване, а медицинската цел е да се поддържат
в стадий на компенсираност максимално дълго време.
Установено е още, че с ЕР на ТЕЛК от 08.02.2017 г. на ищцата е
определена 72% трайно намалена работоспособност за срок от 2 години, но
към момента няма медицински данни, а и не може да има при установените
заболявания, които да позволяват промяна на процентно намалената
работоспособност към по-нисък процент. Заболяванията на ищцата се
контролират както чрез изписани медикаменти за постоянен прием, така и
чрез диспансерно наблюдение, изследвания и консултации. За захарния
диабет Г. спазва нисковъглехидратна диета, като й е препоръчана редукция на
теглото и физическа активност. Експертът заключава, че на този етап от
заболяванията ищцата може сама да се грижи за себе си и да се обслужва без
чужда помощ.
Приетата по делото икономическа експертиза пък е установила, че
средномесечният потребителски разход за едно лице за второто тримесечие
на 2022 г. възлиза на 1617.09. лв. Доходът на ищцата за м. април 2022 г.,
образуван от пенсия от НОИ и ½ част от заплатената сума от Дирекция
“Социално подпомагане“ за приемен родител възлиза на 994.298 лв., а
назначените медикаменти за постоянен прием на Г. са на обща стойност 34.09
лв. месечно и се образуват от стойността, която доплаща пациентът по
рецептурна книжка.
Експертизите са приети в с.з. и не са оспорени от страните, поради
което съдът ги кредитира като компетентно и изчерпателно изготвени.
За изясняване на спора от фактическа страна пред районния съд са
изслушани и свидетели, от показанията на които се установява, че за проверка
за здравословното си състояние ищцата пътува до гр.П.. Живее на първия,
единствено обитаем етаж от къщата. Вторият и третият етаж според
свидетелите не са „стегнати“ и не стават за живеене. Вторият етаж бил „на
тухла“, необитаем и негоден за живеене. Третият етаж също бил „на тухла“ и
не ставал за живеене. Децата й живеят отделно от нея. Свидетелите знаят, че
М. е болна от рак и се лекува. Не знаят някой да й помага. Знаят, че с брат й
са в лоши отношения и той не я посещава. Никой от свидетелите не знае
какво работи ответникът Г. и къде живее.
5
Установява се от писмените доказателства по делото, че на 12.01.2022 г.
М. Г. е изпратила до брат си Д. Г. покана на основание чл.31, ал.2 от ЗС, в
която заявява, че е пенсионер и пенсията й възлиза на 340 лв., а с оглед
заболяванията й не е във възможност да осъществява системно трудова
дейност, от която да реализира по-големи доходи. Отделно от това извършила
ремонти в съсобствения на страните имот на стойност 39 300 лв., които
заплатила лично, а повече от ½ ид.ч. от имота бил собственост на ответника.
Отделно от това в края на м. октомври 2021 г. получила писмо от Ю.И., с
което претендирала да й се заплаща месечен наем в размер на 300 лв. заради
това, че като съсобственик била лишена от правото да ползва съсобствения
имот. Поради всичко това ищцата се нуждаела от издръжка в размер на 300
лв. месечно, която претендира да започне на й бъде заплащана в 14-дневен
срок от получаване на поканата.
Видно от представено удостоверение от НОИ, актуалният размер на
пенсията на ищцата към м. март 2023 г. е 490.35 лв. От писмо от Община В.
пък се установява, че М. Г. е утвърдена като приемен родител със Заповед №
СО-ЗД-ПГ-01-0069/26.10.2012 г. на Директора на РДСП П. с профил за
отглеждане на едно дете на възраст 0-8 години. За периода м. януари 2022 г.
до 28.02.2023 г. ищцата е получила от ДСП-В. в качеството й на приемен
родител сума от общо 13703.04 лв. /нетна сума/.
От представените от ответника писмени доказателства пък се
установява, че той работи на трудов договор, считано от 22.08.2022 г. и
получава месечно възнаграждение в размер на 710 лв., което е актуализирано,
считано от 01.01.2023 г. до размера на 780 лв. За периода 01.01.2022 г. –
07.03.2023 г. на лицето не са заплащани обезщетения за временна
неработоспособност и безработица.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна
въззивният съд намира обжалваното решение за валидно и допустимо, тъй
като не страда от пороци, обосноваващи неговата нищожност или
недопустимост.
Разгледана по същество въззивната жалба е основателна по следните
съображения:
В своята практика ВКС приема, че по см. на чл. 227, ал. 1, б. "в" ЗЗД,
нуждата от издръжка се установява при съпоставка между средствата, с които
дарителят разполага или може да ползва и конкретната сума, която му е
необходима за покриване на специфичните му нужди. За целта е необходимо
съдът да установи размера на средно месечната издръжка на едно лице за
процесния период по статистически данни, при съобразяване с перата, по
които е формирана, и да я отнесе към специфичните нужди на дарителя,
6
преценявайки кои от тези суми по пера следва да отпаднат или да бъдат
коригирани; трябва ли да се прибавят нови пера с оглед конкретното
здравословно състояние на дарителя, напр. за лечение, за придружител и др.
Сумата, съставляваща месечните средства, с които дарителят разполага се
формира от заплати, пенсии, добавки, спестявания, получени суми от
продажба, наеми, реализирани печалби и др. подобни, както и от
допълнителни доходи, които реално би могъл да реализира от наеми или
продажба на имущество. Наличието на допълнително имущество, от което е
възможно да се реализират доходи, трябва да е ясно и конкретно посочено,
като следва да се изясни какво е състоянието му, възможно ли е да се получат
от него наеми и в какъв размер, евентуално каква е пазарната му стойност с
оглед възможността да се получат доходи от продажбата му.
Нуждата от издръжка трябва да е трайна и да съществува към датата на
поканата или поне към датата на формиране на силата на пресъдено нещо по
делото. Възможно е дарителят да не е бил изпаднал в нужда към датата на
поканата, но такава да е възникнала към датата на подаване на исковата
молба, която дата също има значението на покана или по-късно към датата на
приключване на съдебното дирене. Поради това, съдът в съответствие с чл.
235, ал. 3 ГПК е длъжен да вземе предвид и настъпилите след предявяването
на иска факти, които са от значение за спорното право. От значение е
дарителят да е изпаднал в трайна нужда и това да е факт към датата на
отправената от него покана към надарения или към датата на исковата молба
или към датата на приключване на съдебното дирене пред въззивната
инстанция.
В настоящия случай се установява, че по статистически данни към
датата на поканата за даване на издръжка, изпратена от ищцата до ответника,
т.е. за първото тримесечие на 2022 г. нуждата от издръжка на едно лице
възлиза на 1821.30 лв., а към датата на подаване на ИМ до съда или за второ
тримесечие на 2022 г. тази сума е в размер на 1962.26 лв. За да изчисли тези
суми, вещото лице е посочило следните пера: храна; алкохолни напитки и
тютюневи изделия; облекло и обувки; жилище, вода, ел. енергия и горива;
жилищно обзавеждане и поддържане на дома; здравеопазване; транспорт;
съобщения; свободно време, културен отдих и образование; разнообразни
стоки и услуги; данъци; социални осигуровки; регулярни трансфери към
други домакинства; други разходи; влог; изплатен дълг и даден заем. За
ежемесечните нужди на ищцата следва да бъдат изключени разходите за
алкохолни напитки и тютюневи изделия; социални осигуровки; регулярни
трансфери към други домакинства; влог; изплатен дълг и даден заем, защото
видно от представените писмени доказателства социалните осигуровки на
ищцата се заплащат от Община В. (за работата на ищцата като приемен
7
родител) и Държавата (осигуровките на ищцата като пенсионер), а за
останалите посочени пера не се събраха данни ищцата да извършва подобни
разходи. Или за първо тримесечие следва да се изключи сума в размер на
379.14 лв., а за второ тримесечие – сума в размер на 449.44 лв. От
експертното заключение се установява още, че сумата за лекарства, която
ищцата плаща всеки месец, е в размер на 34.09 лв., поради което сумата за
здравеопазване за първо тримесечие в размер на 137.45 лв., а за второ
тримесечие в размер на 125.27 лв. следва да бъде намалена на 34.09. лв. за
двете тримесечия, защото останалата част за заплащане на ежедневно
приеманите от ищцата лекарства се поема от Здравната каса, а не се съобщава
за други разходи за здравеопазване извън посочените. Липсват твърдения, а и
доказателства ищцата да прави ежемесечни разходи за транспорт в гр. В.,
където живее. Такива разходи обаче тя прави поне веднъж месечно до гр. П.,
където проследяват онкологичното й заболяване или сумата за транспорт за
първо тримесечие в размер на 136.34 лв., а за второ тримесечие в размер на
151.90 лв. също следва да бъде намалена до 30 лв. за всяко тримесечие.
Липсват твърдения ищцата да прави ежемесечни разходи за свободно време,
културни развлечения и образование, поради което за първо тримесечие
следва да бъде премахната сумата от 55.93 лв., а за второ тримесечие – сумата
от 72.46 лв. Или персоналната нужда от издръжка на ищцата за първо
тримесечие на 2022 г. възлиза средно на 1176.53 лв., а за второ тримесечие
– 1227.31 лв.
Според вещото лице към м. април 2022 г. общият доход, получен от
ищцата, е в размер на 994.29 лв. или по-малко от необходимата сума за
персонална месечна издръжка със 182.06 лв. за първо тримесечие и с 233.02
лв. – за второ тримесечие на 2022 г. При тези данни следва да се приеме, че
както към датата на изпращане на поканата за заплащане на издръжка, така и
към датата на предявяване на исковата молба на ищцата не й достигат
средства за месечна издръжка, което означава, че тя е изпаднала в трайна
нужда. Видно от представените пред ПОС писмени доказателства, считано от
12.07.2023 г. ищцата не получава и месечно възнаграждение като приемен
родител, тъй като последното поверено на грижите й дете е осиновено и
отглеждането на друго дете не й е възложено поне до края на устните
състезания по делото. Това означава, че към датата на приключване на
устните състезания пред въззивния съд от ежемесечният доход на ищцата е
отпаднала сума в размер на 475.79 лв. и считано от 12.07.2023 г. тя реализира
средномесечен доход само от пенсия в размер на 518.50 лв.
От своя страна ответникът е представил доказателства, че получава
работна заплата в размер на 780 лв. месечно. Установи се, че на 10.09.2021 г.
Г. е сключил с третото лице Ю.И. договор за издръжка и гледане, по силата на
8
който тя е придобила правото на собственост върху неговата ½ ид.ч. от първи
жилищен етаж, ½ ид.ч от поземления имот и по 1/6 ид.ч. от приземния и
таванския етаж срещу задължението да го гледа и издържа. Копие от
договора не е представено като доказателство по делото, но този факт е
безспорен между страните, а се признава и от самия ответник. Това означава,
че разходите за месечната издръжка на ответника се поемат от трето лице,
поради което получаваната от него месечна заплата представлява чист доход,
необременен от разходи, освен такива за лични нужди.
По отношение на притежавания от страните по делото съсобствен имот
следва да се приеме, че както вторият, така и третият етаж не са годни за
отдаване под наем и реализиране на допълнителен доход, тъй като от
показанията на разпитаните по делото свидетели се установи, че тези два
жилищни етажа не са годни за живеене, съответно е невъзможна употребата
им по предназначение. Липсват данни по делото каква е пазарната им
стойност, тъй като нито една от страните не е поискала тя да бъде определена
от експерт-оценител до приключване на устните състезания пред въззивния
съд. Следва да се вземе предвид обаче фактът, че към настоящия момент
ответникът е индивидуален собственик на втория жилищен етаж и
съсобственик със сестра си при равни права на третия жилищен етаж. При
това положение за ищцата ще бъде много трудно, почти невъзможно да
продаде притежаваната от нея ½ ид.ч. от третия жилищен етаж без съгласието
на ответника, поради което не може да се приеме, че за нея съществува
реална възможност да реализира доход от продажбата на тази част от
съсобствения имот.
Недоказани останаха твърденията на ответника по жалбата, че Г.
притежава и друго недвижимо имущество освен идеални части от сградата, в
която живее.
По делото е безспорно установено, че третото лице Ю.И. е изпратила
покана до ищцата да й заплаща месечно обезщетение в размер на 300 лв. за
това, че е лишена от правото да ползва съсобствения имот.
Видно от публичния сайт на НСИ, средната сума за издръжка на едно
лице за второ тримесечие на 2023 г. е в размер на 2379.38 лв. (за трето
тримесечие на 2023 г. статистически данни все още няма), които персонално
за ищцата следва да бъдат редуцирани до сумата от 1672.94 лв., а предвид и
отпадане на допълнителния доход, получаван от нея като приемен родител,
следва да се приеме, че трайната нужда от издръжка не само не е отпаднала,
но и се е увеличила, което обосновава основателност на предявения иск. В
тази връзка следва да се посочи, че с доход само от пенсия в размер на 518.50
лв. ищцата разполага със средства за месечната си издръжка, близки до
размера на линията на бедност в страната, която с решение на правителството
9
е определена на 504 лв. за 2023 г.
Като е достигнал до противоположни изводи, районният съд е
постановил неправилен съдебен акт който следва да бъде отменен, вместо
което предявеният от ищцата иск за отмяна на дарение поради неплащане на
издръжка, от която тя се нуждае, следва да бъде уважен, като извършеното
през 1988 г. дарение, обективирано в нотариален акт № А-148, том I, дело №
321/17.VІ.1988 г., съставен на 17.06.1988 г. следва да бъде отменено.
С оглед изхода на спора в полза на ищцата следва да бъдат присъдени и
направените от нея деловодни разноски за две инстанции в размер на 550 лв.
за първа инстанция и 25 лв. – заплатена ДТ за въззивна инстанция или общо
575 лв.
Като взе предвид гореизложеното, Пазарджишкият окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло решение № 211/13.06.2023 г., постановено по гр. д. №
20225210100328 В. районен съд, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ПО ИСКА, предявен от М. П. Г., ЕГН **********, от гр. В., ул. “Л.“ №
7, чрез нейния процесуален пълномощник адв. Пр. П., с посочен съдебен
адрес гр. П., ул. “П.М.“ № 9, Офис център 1, ет.2, офис 11, против Д. П. Г.,
ЕГН **********, от гр. В., ул. “Л.“ № 7, с настоящ адрес гр. С., ж.к. “К.П.“,
бл.329А, вх. Б, ет.1, ап.39, с правно основание чл.227, ал.1, б. “в“ от ЗЗД,
ОТМЕНЯ дарението на 1/2 идеална част от втори етаж от жилищна сграда
на около 82 кв. м. на жилищната сграда, построена в парцел ХVІ, отреден за
имот пл.№ 2935 в кв.345 по регулационния план на гр. В. при съседи: Л.Ц.,
Й.Г., А.Д. и улица, ведно със съответстващите общи части на сградата
съгласно чл.38 от ЗС, обективирано в нотариален акт за дарение на недвижим
имот № А-148, т. І, дело № 321/17.VІ.1988 г. на РС-В..
ОСЪЖДА Д. П. Г., ЕГН **********, от гр. В., ул. “Л.“ № 7, с настоящ
адрес гр. С., ж.к. “К.П.“, бл.329А, вх. Б, ет.1, ап.39, да заплати на М. П. Г.,
ЕГН **********, от гр. В., ул. “Л.“ № 7, чрез нейния процесуален
пълномощник адв. Пр. П., с посочен съдебен адрес гр. П., ул. “П.М.“ № 9,
Офис център 1, ет.2, офис 11, деловодни разноски за две инстанции в общ
размер на 575 /петстотин седемдесет и пет/ лева.
Дава на М. П. Г., ЕГН **********, от гр. В., ул. “Л.“ № 7, на основание
чл. 115, ал. 2 ЗС шестмесечен срок за отбелязване на решението в Служба по
вписванията при В.ския районен съд след влизането му в сила.
10
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от съобщението.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11